ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 569
гр. Ловеч, 14.12.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на четиринадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
в присъствието на прокурора Ц. М. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Частно наказателно дело №
20234300200486 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.
Постъпила е молба от К. Р. М., в която моли да му бъде условно
предсрочно освободен.
Упълномощеният от Началника на Затвора Ловеч ИРД Д.С. счита, че
подадената молба е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч – зам.окр.прокурор Ц.
П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на
лишения от свобода, поради което изразява становище молбата на М. да бъде
оставена без уважение.
Служебно назначеният защитник на лишения от свобода М. – адв. П.К.
от АК-Ловеч в съдебно заседание изразява становище, че подзащитният й се е
поправил и моли молбата на М. да бъде уважена.
Осъденият К. Р. М., се явява лично в съдебно заседание и моли да бъде
уважена молбата му. Сочи, че е осъзнал грешката си и че се е поправил.
Настоящата инстанция като съобрази постъпилата молба, становището
на страните заявени пред нас и събраните по делото доказателства, намира за
установено следното:
В момента осъденият К. Р. М. изтърпява наказание лишаване от свобода
1
наложено му с Определение № 47/28.06.2023 г. на РС – Габрово в размер на
10 месеца лишаване от свобода, от което наказание към днешна дата
14.12.2023 година е изтърпял фактически 5 месеца и 14 дни, от работа 1 месец
и 20 дни, всичко 7 месеца и 4 дни и има остатък в размер на 2 месеца и 26
дни.
Видно от доказателствата по делото при изготвената оценка на риска
от рецидив е отчетен среден - 40т. Има една зона, влизаща в риск - умения за
мислене частично разпознава проблемите; разрешава ги предимно чрез
правонарушения; няма зряла стратегия за справяне с тях; ситуативна
импулсивност след употреба на ПАВ.
Рискът, от сериозни вреди е среден, клонящ към висок за обществото,
имайки предвид опасностите, които крие шофирането под влиянието на
наркотични вещества. Има пътно-транспортен /непредвидим/ характер. Засяга
като цяло обществото, известен възрастен и него. Ескалира след употреба на
наркотици, в неблагоприятно референтно обкръжение. В условията на затвора
не са отчетени сериозни опасения във връзка с престоя. Текущата оценка на
рискът от вреди е без промяна. Все още липсва занижение спрямо
първоначалната оценка. Рискът от вреди в затвора клони към среден, но в
обществото продължава да е от среден към висок. Зоната очертаваща се като
най - проблемна е отношение към правонарушението. Л.св. все още формално
приема отговорност за извършеното, неустойчива е и мотивацията му за
промяна.
Предложени са му и е дал съгласието си, но не е участвал в
специализирани индивидуални и групови програми поради естеството и
натовареността-на работата му. Водена е индивидуална корекционна дейност
по задачите от плана на присъдата.
Видно от становището представено по делото в ЗО „Полигона"
първоначално му е предоставена възможност да работи по доброволен труд, а
малко след това е изведен на работа на външен работен обект. Към момента
продължава да работи на външен обект „Дсари Фуудс" - гр. Севлиево,
откъдето има положителни отзиви и впечатления относно работата му. Видно
от доклада по делото за престоя си в затвора М. не е наказван, но не е и
награждаван.
От доказателствата по делото е видно, че социално - възпитателната
работа с лишения от свобода е насочена към промяна на нагласите и уменията
2
за мислене. Реализацията на стъпките и рационалността на работата се
ограничава отчасти от кратките срокове на третиране, въпреки декларираното
желание за промяна. Поставените задачи от плана не са реализирани напълно.
Следва да продължи да се работи с л.св. във времето за постигане на трайна
положителна промяна.
Съдът от направения анализ на всички доказателства за цялостното
поведение на осъдения, становището на Началника на Затвора – Ловеч и
изложеното в доклада може да се направи извод, че не са налице
предпоставките визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно
предсрочно освобождаване на осъдения М., тъй като не е налице втората
предпоставка необходима за уважаване молбата му. Съгласно разпоредбата
на чл. 70, ал.1 от НК, лицето следва да е дало доказателства за своето
поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателствата за поправяне в
нормата на чл. 439а от НПК, а именно това са всички обстоятелства, които
сочат добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, социализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви.
С оглед изложеното в становището на Началника на затвора и
представения доклад, съдебният състав счита, че с поведението си К. М. не е
доказал, че наказанието „лишаване от свобода“ му е оказало нужното
корекционно въздействие.
Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни
промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика
– ПВС № 7/85 г. изм. с ПВС № 8/87 г. констатацията, че осъденият е показал
примерно поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и
дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието,
с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и
липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. Съдът приема,
че е необходимо да продължи поправителното въздействие в Затвора Ловеч
по отношение на К. М., тъй като не са налице трайни доказателства за
промяна в неговото поведение, които да сочат, че същия се е превъзпитал и
поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с
изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората
кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл. 70, ал. 1 от НК.
В тази връзка настоящата инстанция приема, предвид посочените по-
горе доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно
предсрочно освобождаване. С поведението си К. М. не е доказал, че
наказанието лишаване от свобода му е оказало нужното корекционно
въздействие.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без
уважение молбата на осъдения К. М. за условно предсрочно освобождаване
от изтърпяване на остатъка от 2 месеца и 26 дни наложено му с Определение
№ 47/28.06.2023 г. на РС – Габрово в размер на 10 месеца лишаване от
3
свобода.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения К. Р. М. , роден на
*******, с постоянен и настоящ адрес: гр. ******, *** гражданин, ****, със
**** образование,***, ЕГН **********, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на ОСТАТЪКА от 2 /два/ месеца и 26
/двадесет и шест/ дни от наложеното му наказание лишаване от свобода с
Определение № 47/28.06.2023 г. на РС – Габрово в размер на 10 месеца
лишаване от свобода.
Определението подлежи на обжалване от осъдения и от Началника на
Затвора – Ловеч, и на протест от прокурора в 7-мо дневен срок от днес пред
Апелативен съд – гр. Велико Търново, по реда на Глава XXII.
Определението се изпълнява незабавно след изтичане срока за
обжалване освен, ако е подаден протест, което не е в интерес на осъдения.
Препис от определението да се изпрати на лишения от свобода, на
Ловешка окръжна прокуратура и Затвора – гр. Ловеч.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
4