Решение по дело №2344/2017 на Районен съд - Пазарджик

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№               ,10.05.2018 год., гр.Пазарджик

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, на десети април през двехиляди и осемнадесета година, в публично заседание, в следния състав:

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА

 

секретар Стоянка Миладинова,

като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2344 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Предявен е установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

          Подадена е искова молба от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."************“ №*, представлявано от изпълнителните директори П. Н. Д. и прокурист М. В. , чрез пълномощник АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., П.И И."***, БУЛСТАТ *********, регистрирано с номер в Единния регистър **********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.„********“ №*, ет.* и персонално адвокат Х.Х.И., САК, с peг. номер от Единния адвокатски регистър ********** против Н.К.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че по силата и при условията на Договор за потребителски кредит №FL692231 от 21.06.2013г., сключен между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."************“ №*, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори П. Н. Д. и прокурист М. В.  - от една страна и от друга страна - Н.К.Ч., с ЕГН **********, с адрес: ***, банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 8260 лв., предназначен за пълно предсрочно погасяване на договор за кредит със срок до 21.06.2023г., който кредит кредитополучателят може да ползва по начините, уговорени в чл.1 от договора. Твърди, че в съответствие с договора, кредитополучателят е усвоил предоставените от Банката парични средства в размер на осем хиляди двеста и шестдесет лв. от разплащателна сметка: IBAN: ***, разкрита на името на Н.К.Ч. при „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

          Сочи, че с подписването на договора Н.К.Ч. се е задължила да погасява кредита, съгласно чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1, във връзка с чл.3, чл.4 от Договор за потребителски кредит №FL692231 от 21.06.2013г. Твърди, че длъжникът не е изпълнил договорните си задължения по чл.6 ал.1 и чл.7 ал.1, във връзка с чл.3, чл.4 от Договор за потребителски кредит №FL692231 от 21.06.2013г., а именно: Не е заплатила на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД всички равни месечни вноски, включващи лихва и главница, с размер на всяка вноска 137,42 лева за целия период до крайния срок на издължаване на кредита, дължими ежемесечно в брой на 21- во число от съответния месец. Не е заплатила дължимите на банката по настоящия договор лихви (неустойки) за времето на забава върху просрочените суми в размер на законната лихва за забава, съгласно чл.8. Посочва, че по силата на чл.15 ал.5 от Договора за банков кредит, при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по настоящия договор, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно и изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора, с нотариална покана с peг.№1938/25.07.2016г., том 1, акт №109, удостоверяваща връчване на поканата на длъжника на посочения в договора адрес на 31.08.2016г.

          Твърди, че поради неплащане на погасителна вноска №31 с падеж 21.01.2016г., съгласно погасителния план към Договора за кредит е обявена предсрочната изискуемост по кредита и задължението на кредотополучателя към банката възлиза на 7188.60 лв., от които 7188.60 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, които представляват и обща сума на начисленията по Договор за потребителски кредит №FL692231 от 21.06.2013г.

          Сочи, че на 01.12.2016г. „Юробанк България" АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист, по което е образувано ч.гр.д.№4377/2016г., 3 състав по описа на Районен съд - гр.Пазарджик. По подаденото заевление е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист по описа на Районен съд - гр.Пазарджик срещу кредитополучателя. В срока по чл.414 ал.2 от ГПК, длъжникът Н.К.Ч. е възразил писмено срещу цитираната заповед за изпълнение.

          Твърди, че поради неизплатеното задължение от кредитополучателя в размер на 7188.60 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, които представляват и обща сума на начисленията по Договор за потребителски кредит №FL692231 от 21.06.2013г. и направеното от Н.К.Ч. възражение срещу издадената заповед за изпълнение, на основание чл.422 от ГПК, във връзка с чл.79 и чл.86 от ЗЗД, за ищеца „Юробанк България" АД се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск.

          Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника Н.К.Ч., с ЕГН **********, че същата има задължение към "Юробанк България" АД, ЕИК *********, произтичащо от Договор за потребителски кредит FL692231 от 21.06.2013г. в размер 7188.60 лв., от които 7188.60 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, които представляват и обща сума на начисленията по Договор за потребителски кредит №FL692231 от 21.06.2013г.

          Сочи, че по подаденото от банката заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, по което е образувано ч.гр.д.№4377/2016г. по описа на Районен съд — гр.Пазарджик са заплатили държавна такса в размер на 143,77 лв. и 577,92 лв.  адвокатски хонорар. Моли, с оглед тълкувателно решение на ОСГТК на ВКС по т. дело 4/2013г. при произнасяне по основателността на предявеният иск с правно основание чл.422 ГПК, съдът да се произнесе и по отношение на реализираните в хода на ч.гр.д.№4377/2016г. по описа на Районен съд - гр.Пазарджик съдебно- деловодни разноски в по-горе посочения размер. Моли съда да осъди ответника да заплати направените съдебни и деловодни разноски по водене на делото в размер 143,77 лв. - доплатена държавна такса, както и адвокатско възнаграждение от 827,32 лв.

          Сочи, че на 11.01.2013г. в Търговски регистър е вписана промяна на наименованието на дружеството от „ЮРОБАНК И ЕФ ДЖИ БЪЛГАРИЯ" АД на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД.

          Към исковата молба са приложени писмени доказателства, подробно описани и са направени доказателствени искания.      

          В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от назначения на ответницата на основание на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител. Изразено е становище, че искът е допустим. По основателността на иска заявява, че е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен, по следните съображения: В производството по чл.422 от ГПК следва да се установи дали претендираното вземане съществува, неговия размер и дали е изискуемо, като в тежест на ищеца е да докаже тези елементи от фактическия състав. Сочи, че в случая ищецът твърди, че вземането му произтича от договор за потребителски кредит №FL692231 от 21.06.2013г., сключен между „ ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД и Н.К.Ч.. В исковата молба ищецът се позовава на чл.15 ал.5 от договора и навежда доводи, че на 21.01.2016г. кредитът е станал предсрочно изискуем, поради неплащане на погасителна вноска №31 с падеж 21.01.2016г., за което ответницата е била уведомена чрез нотариална покана с peг.№1938/25.07.2016г., том 1, акт №109, връчена на 31.08.2016г.

          Сочи, че според приетото в т.18 от Тълкувателно решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по т. дело №4/2013г. - постигнатата в договора предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и без да се уведомява длъжника и кредиторът да може да събере вземането си, не поражда действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява субективното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника - кредитополучател. Твърди, че в случая не е налице надлежно връчване. В поканата е отбелязано, че същата се счита за връчена на 31.08.2016г., като нотариусът се е позовал на разпоредбата на чл.47 ал.5, във връзка с ал.1 от ГПК. Т.е., че на ответницата е съобщено за волеизявлението на кредитора, чрез залепване на уведомление и тя не се е явила в двуседмичен срок от залепването на уведомлението, да си получи поканата, с която кредиторът я уведомява, че е обявил кредита за предсрочно изискуем. Сочи, че действително разпоредбата на чл.47 ал.1 от ГПК допуска връчването на книжа да става чрез залепване на уведомление, когато длъжникът в продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения адрес и не се намери лице, което да е съгласно да получи съобщението. Освен тези изисквания, законът изисква невъзможността длъжникът да бъде намерен по посочения адрес, да се констатира най-малко с три посещения на адреса с интервал от поне една седмица между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията трябва да е в неприсъствен ден. Сочи, че в нотариалната покана е отбелязано, че М. П. И. - служител в нотариалната кантора е извършила три посещения на адрес на ответницата, посочен в договора за потребителски кредит, съответно на 27.07.2016г. - ден сряда, на 10.08.2016 г.- също ден сряда и на 17.08.2016г., което също е ден сряда, от което се налага изводът, че не е спазено изискването на чл.47 ал.1 от ГПК, най-малко едно от посещенията да е в неприсъствен ден. Твърди, че освен това в нотариалната покана не е отбелязано кога е залепено уведомлението, за да може да се направи преценка, от кога започва да тече двуседмичния срок по чл.47 ал.2 от ГПК. Освен това в поканата е отбелязано, че уведомлението е залепено на вратата на сградата, което означава на входната врата на самата сграда. Това залепване също е нередовно, тъй като такива действия се предвиждат само при ограничен достъп до вратата на жилището или до пощенската кутия, каквото в случая, не е налице.

          Твърди, че въз основа на изложеното се налага изводът, че не е налице надлежно удостоверяване на настъпилата предсрочна изискуемост на задължението на ответницата по представения договор за потребителски кредит, което означава, че претендираното от ищеца вземане не е изискуемо в предявения размер. То става такова само тогава, ако преди подаването на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, длъжникът е надлежно уведомен за обявената предсрочна изискуемост на целия кредит. Сочи, че изискуемостта на вземането е една от предпоставките за уважаване на установителния иск по чл.422 от ГПК и след като тя не е налице, иска като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

          Взема становище по доказателствените искания на ищеца.

          В проведените по делото съдебни заседания, ищецът, чрез процесуалния си представител и с представените писмени защити поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Претендира разноските по заповедното и исковото производство и представя списък по чл.80 от ГПК. Излага подробни съображения по същество.

          Ответницата, чрез особения си представител, изразява становище, че искът е неоснователен и следва да се отхвърли. Подробни съображения по същество са изложени в представените по делото писмени бележки.   

          Съдът, като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на особения представител на ответницата в писмения отговор и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

          На 29.11.2016 год., ищцовото дружество „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е подало по пощата Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, постъпило в съда на 01.12.2016г., срещу ответницата Н.К.Ч., в качеството й на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №4377/2016 год. по описа на Пазарджишкия районен съд. Същото е било уважено и Пазарджишкият районен съд е издал Заповед №2587 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 06.12.2016год., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата в размер на 7188,60 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2016г. до изплащане на вземането, както и разноски по делото в размер на 143,77 лв. – внесена държавна такса и 577,92 лв. – изплатено адвокатско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Договор за потребителски кредит №FL692231 от 21.06.2013г. и извлечение от сметките на банката за задължението по договора. Въз основа на заповедта за изпълнение в полза на заявителя-ищец е издаден изпълнителен лист. Срещу  издадената заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, ответницата е подала възражение в законния двуседмичен срок по чл.414 ал.2 от ГПК, в което е отразила, че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед за изпълнение, както и че обслужва редовно получения кредит и не е допускала просрочия, водещи до изискуемост. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.

          При тези данни съдът приема, че предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът приема следното:

          От представените от ищеца и неоспорени от ответната страна писмени доказателства се установява, че на 21.06.2013г. в гр.Пазарджик между „Юробанк България“ АД и ответницата Н.К.Ч. в качеството й на кредитополучател е сключен Договор за потребителски кредит №FL692231/21.06.2013г. по силата, на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 8260,00 лева за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за потребителски кредит FL595925 от 07.07.2011г., като кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора.

          Съгласно чл.2 от договора, разрешеният кредит се отпуска по посочената сметка в банката на името на кредитополучателя Н.К.Ч.. Получаването на сумата по кредита не е оспорено от ответната страна. В депозираното в заповедното производство възражение ответницата е заявила, че обслужва получения кредит, което изявление съдържа и едно признание за получаване на сумата.  

          В чл.3 от договора е уговорена дължимата по него лихва.

          Съгласно чл.4 ал.1 и ал.2 от договора кредитополучателят ползва едногодишен гратисен период за плащане на главницата по предоставения кредит, като по време на гратисния период кредитоплучателят дължи само лихва върху усвоения кредит, съгласно погасителния план. Ал.3 на чл.4 от договора предвижда, че погасителните вноски за издължаване на кредита, включително дължимите лихви, се заплащат ежемесечно на 21-во число от съответния месец, включително и през гратисния период.

          Крайният срок за погасяване на кредита, включително дължимите лихви е до 21.06.2023г. – чл.5 от договора.

          С чл.6 ал.1 от договора е договорено, че кредитополучателят погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски,                                                                                                                                                                                                посочени като брой и размер в Погасителния план. Видно от последния е, че всяка вноска включва в себе си два компонента - част от главницата /с изключение на първата година/ и лихва.

          Съгласно чл.15 ал.5 от договора при непогасяване изцяло или отчасти, на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

          По делото е представена и приета нотариална покана с peг.№1938/25.07.2016г., том 1, акт №109 на нотариус В. Г. рег.№612 на Нотариалната камара, с която ищецът е уведомил ответницата, че поради неиздължаване на месечна вноска с падеж 21.01.2016г., на основание чл.15 ал.5 от Договор за потребителски кредит FL692231 и чл.60 ал.2 от ЗКИ обявява цялото задължение по него, към 18.07.2016г. в размер на 7354,07 лева за незабавно изискуемо и дължимо, без да се прекратява действието на договора. Видно от отразеното в нотариалната покана е, че след трикратни посещения на адреса на ответницата, посочен в договора /а и съвпадащ с постоянния й и настоящ адрес, видно от приложената справка от НБД/ и поради неоткриването й,  е приложена разпоредбата на чл.47 ал.1 от ГПК като е залепено уведомление на адреса. В двуседмичния срок от залепването на уведомлението ответницата не се е явила и не е изпратила упълномощено лица, поради което и след изтичането на срока, нотариусът е отразил връчване на нотариалната покана при условията на чл.47 ал.5 от ГПК с дата 31.08.2016г.

          От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебно-икономическата експертиза се установява, че сумата по процесния кредит в размер на 8260 лева е постъпила по разплащателната сметка на ответницата с основание „усвояване на кредит 4339538“. По сметката на ответницата са постъпили общо 6350,27 лева, от които 55,86 лева са погасили месечни банкови такси за обслужване на сметка. По кредита са отразени плащания в общ размер 6294,41 лева, както следва: погасена главница 1071,40 лева, погасена редовна лихва - 2595,35 лева, погасена лихва за забава – 36,53 лева, плащане законна лихва – 384,57 лева и плащане съдебни разноски – 2206,56 лева. С направените от ответницата плащания изцяло са погасени месечните вноски с падежи от 21.07.2013г. до 21.04.2016г. включително. Месечната вноска с падеж 21.05.2016г. е частично погасена. Непогасеното задължение по кредита е в размер на 7188,60 лева – главница. Видно от Приложение №1, неразделна част от заключението на вещото лице е, че дължимата по кредита месечна вноска с падеж 21.01.2016г. не е погасена на падежа. Погасена е изцяло повече от четири месеца след падежа - на 10.05.2016г.

          Ответната страна не оспори твърденията на ищеца, че по процесния договор за кредит е останало непогасено задължение за главница в размера, посочен в исковата молба.

          При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното:

Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът приема, че установителният иск по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и  основателен.

          Напълно основателна и доказана, въз основа на представените и приети писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-икономическата експертиза, е претенцията на ищеца за установяване дължимост на вземането по процесния Договор за банков кредит №FL692231/21.06.2013г., сключен между банката-ищец и ответницата-кредитополучател. С подписването на договора, ответницата се е задължила да отговаря за поетите задължения по същия. Не оспори подписването на договора. Установи се по делото, че поради неплащането в срок на погасителната вноска с падеж 21.01.2016г., банката-ищец се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем, като е направила това по надлежния ред, с изпратена до ответницата нотариална покана на 25.07.2016г., връчена от нотариуса при условията на чл.47 ал.5 от ГПК с дата на връчване 31.08.2016г., предхождаща датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – по пощата на 29.11.2016г. и образуването на заповедното производство.

 

 

Предвид това съдът приема, че преди подаването на заявлението по чл.417 от ГПК ответницата е била надлежно уведомена от банката-ищец за настъпилата предсрочна изискуемост на задълженията й по процесния договор за кредит.

Горното е в съответствие с приетото в т.18 на Тълкувателно Решение №4/2013 год. от 18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане, произтичащо от договор за банков кредит /какъвто е настоящият/ с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски  /каквато уговорка има в процесния случай и на която ищецът се е позовавал в заявлението си по чл.417 от ГПК и в исковата си молба/ или при други обстоятелства, и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост, което е налице в конкретния случай.

С Решение №148/02.12.2016г. по т. д. №2072/2015г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че волеизявлението на банката - кредитор следва да е обективирано в писмен документ и да съдържа ясно изразено позоваване на обстоятелствата по чл.60 ал.2 на Закона за кредитните институции или на обстоятелства, уговорени в договора, които дават право на кредитора да упражни правото да обяви предсрочна изискуемост на кредита. В писмения документ кредиторът може да определи и срок за изпълнение на задължението от длъжника, но във всички случаи волеизявлението за обявяване на предсрочната изискуемост следва да е изрично и недвусмислено. Предсрочната изискуемост на вземането настъпва от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора, ако към този момент са били налице обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта. Законодателят не предписва конкретен способ за връчване на писмени съобщения между страните по договорните правоотношения. В т.3 на ТР №1/28.12.2005г. по тълк.д.№1/2004г. на ОСТК на ВКС е прието, че в случай, че издателят на запис на заповед отказва да удостовери предявяването му или се укрива, удостоверяването на тези обстоятелства може да се извърши с нотариална покана, ако записът за заповед е освободен от протест. Даденото разрешение в тълкувателното решение по въпроса за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане по запис на заповед не ограничава способите за връчване на съобщения. Посочените обстоятелства, като отказ за получаване или укриване, биха могли да се удостоверят чрез нотариална покана по силата на приложението на правилата на ГПК за връчване на съобщения и препращането в чл.50 ЗННД към тези правила. От друга страна, извън посочения в тълкувателното решение способ за удостоверяване, отказът или укриването могат да се удостоверят по правилата на ГПК и при връчване по възлагане от частен съдебен изпълнител съгласно чл.43 ЗЧСИ. В този смисъл кредиторът не е ограничен относно избора на способ за връчване на съобщения. Начинът на удостоверяване на връчването на документа е поставен в зависимост от избрания от кредитора способ за уведомяване, какъвто би могъл да бъде уговорен и в договора между страните. При липса на уговорка в договора относно връчването на кореспонденция връчен редовно от външна страна и съответно достигнал до длъжника е документ, който му е предаден лично или на негов пълномощник срещу подпис или по възлагане от нотариус (чл.50 ЗННД) или от частен съдебен изпълнител (чл.43 ЗЧСИ). При връчване по възлагане в посочените случаи се прилагат правилата на чл.37-58 ГПК, като отказът за получаване по чл.44 ГПК или отсъствието от адреса по чл.47 ГПК се удостоверят от длъжностното лице, а съобщенията се считат за връчени.

Предвид горното, съдът приема за неоснователно възражението в писмения отговор на исковата молба, че не е налице надлежно уведомяване на ответницата-длъжник за настъпилата предсрочна изискуемост от страна на банката. Неоснователно е и възражението за неспазването на разпоредбите на чл.47 от ГПК. Нотариусът е приложил правилно разпоредбата на чл.47 от ГПК в действаща й към правно-релевантния период редакция, преди измененията с ДВ, бр.86 от 2017г.   

При тези данни съдът приема, че процесното вземане, произтичащо от договор за банков кредит, е станало изискуемо, тъй като кредиторът-ищецът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно изискуем. Това право на кредитора е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът е уведомил длъжника-ответницата за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

В конкретния случай предсрочната изискуемост на вземането е настъпила от датата на връчване на длъжника на документа, съдържащ волеизявлението на кредитора – 31.08.2016г., към който момент са били налице и обективните предпоставки, обуславящи изискуемостта.

Въз основа на гореизложеното, съдът счита, че вземането на ищеца към ответницата за процесната главница в размер на 7188,60 лева, безспорно е съществувало, както към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, така и към момента на подаване на исковата молба, въз основа, на която е образувано настоящето дело, а и към настоящия момент.

          Съществува и вземането за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 01.12.2016г. до окончателното изплащане на главницата, тъй като искът по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК се счита предявен от тази дата, съгласно изричната разпоредба на чл.422 ал.1 от ГПК.

Ответната страна не доказа възражението си в заповедното производство, че е обслужвала редовно получения кредит и не е допускала просрочия, водещи до изискуемост. Не доказа наличието и на други правопогасяващи или правоизключващи факти и обстоятелства.

          Предвид изхода на делото, ответницата дължи на ищеца разноските в заповедното производство в размер на 143,77  лева - държавна такса и 577,92 лева - адвокатско възнаграждение, както и сторените в настоящето производство разноски в размер общо на 1786,09 лева, с оглед представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.

          По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД

 

Р     Е     Ш     И:

 

          По иска на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."************“ №*, представлявано от изпълнителните директори П. Н. Д. и прокурист М. В. , с пълномощник АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Ч., П.И И."***, БУЛСТАТ ********* против Н.К.Ч., с ЕГН **********,***, с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с 415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Н.К.Ч., с ЕГН ********** има задължение към "Юробанк България" АД, ЕИК *********, произтичащо от Договор за потребителски кредит FL692231 от 21.06.2013г. в размер на 7188.60 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.12.2016г. до окончателното изплащане на задължението, които представляват и обща сума на начисленията по Договор за потребителски кредит №FL692231 от 21.06.2013г., за които е издадена Заповед №2587 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 06.12.2016 год. по ч.гр.дело №4377/2016г. по описа на Районен съд-Пазарджик.   

          ОСЪЖДА Н.К.Ч., с ЕГН **********,*** да заплати на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул."************“ №*, представлявано от изпълнителните директори П. Н. Д. и прокурист М. В.  сторените в заповедното производство разноски в размер на 143,77  лева - държавна такса и 577,92 лева - адвокатско възнаграждение, както и сторените в настоящето производство разноски в размер общо на 1786,09 лева, с оглед представения списък на разноските по чл.80 от ГПК и приложените платежни документи.

          Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

       

РАЙОНЕН СЪДИЯ: