РЕШЕНИЕ
№ 340
гр. Велико Търново, 15.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Колева
при участието на секретаря Красимира Г. Илиева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №
20214100100903 по описа за 2021 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от М. С. Т., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“Р.“ № ., чрез
пълномощник - адвокат М.М., срещу „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление град С., бул.“Д. Б.“ № .. Ищецът твърди, че на 28.09.2019г. , около 15.00 часа, на
път III-403, между град Павликени и град Сухиндол, на 44-ти км, управлявал собствения си
л.а. „Опел Вектра” с рег. № ...... в полагащата му се за движение северна пътна лента с
поставен обезопасителен колан. По същото време в насрещната пътна лента, от запад на
изток, се движел л.а. „Мазда 6” с рег. № ......, който след преодоляване на кривата на десен за
него завой, навлязъл в полагащата се за движение на ищеца северна пътна лента, при което
траекториите им на движение се пресекли и настъпил удар с предните им леви части.
Ищецът твърди, че при настъпилото произшествие ударил тялото и главата си в купето на
автомобила и изпитал силна остра болка в областта на таза, крайниците и главата. Посочва,
че вината за настъпилото произшествие е на водача на л.а. „Мазда 6”, установена с влязло в
законна сила решение по НАХД № 202/2021г. по описа на Районен съд-Павликени. Твърди
наличието на валидно застрахователно обезщетение по отношение на същия автомобил с
ответното дружество към датата на събитието. Излага, че в резултат на произшествието
претърпял множество физически травми, включително закрито счупване на ацетабулума в
лявата половина на таза, съпроводено с луксация /изкълчване/ на главата на лявата бедрена
кост, наложило оперативни интервенции, а впоследствие извършването на
физиотерапевтични и рехабилитационни процедури, както и увреждания на лумбо-
сакралните коренчета и коксартрозни изменения на лявата тазобедрена става. Посочва, че
наред с физическите травми, претърпял и психически такива – зпитал основателен страх за
живота си, често сънувал кошмари, изпитвал страх да управлява и да пътува в автомобил.
Не можел да продължи нормалния си ритъм на живот и да изпълнява ежедневните си
задължения. Твърди, че вследствие на произшествието претърпял и имуществени вреди,
1
изразяващи се в разходване на средства за лечение на травмите в общ размер от 4 511.60 лв.
За всички вреди предявил застрахователна претенция пред ответника, но в продължение на
близо две години не получил отговор от него или изплащане на претендираното
обезщетение. Поради това прави искане за осъждането му за сумата от 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 4 511.60
лв. – обезщетение за имуществени вреди в резултат от настъпилото на 28.09.2019г. ПТП,
ведно със законната лихва върху тези суми от 24.02.2020г. до окончателното изплащане.
Претендира направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца фактически обстоятелства, на които
основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените
обективно съединени искове по чл.432 ал.1 от КЗ – пряк иск на увреденото лице, спрямо
което застрахованият по застраховка „Гражданска отговорност“ е отговорен.
В срока по чл.131 ГПК ответното дружество е подало писмен отговор на ИМ, в който
заема становище за неоснователност на исковите претенции. Признава факта на
съществуване на валидно застрахователно правоотношение към датата на събитието по
отношение на л.а. „Мазда 6” с рег. № ..... по силата на застрахователна полица,
обективираща застрахователен договор, сключен с ответното дружество. Оспорва твърдения
в ИМ механизъм на ПТП и твърдението, че ищецът е управлявал автомобила си с поставен
обезопасителен колан. Релевира възражение, че ищецът също е допуснал нарушение на
правилата за движение, управлявайки автомобила без правилно поставен предпазен колан,
вследствие на което е допринесъл за настъпилия вредоносен резултат. Оспорва твръденията
в резултат на процесното произшествие същият да е претърпял описаните в ИМ телесни
повреди – по вид, степен и интензитет, които да са в пряка причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на застрахования при него автомобил. Оспорва
ищцовите твърдения относно продължителността на възстановителния период, постоянния
характер на търпените физически и душевни болки и че първите са с необратим характер.
Оспорва иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по размер, както и иска
за обезщетение за имуществени вреди по основание и размер. Оспорва акцесорната
претенция за лихва за забава, като твърди, че към застрахователната претенция на ищеца не
са били представени всички изискуеми доказателства и поисканите от застрахователя по
реда на чл.106 ал.3 КЗ. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
претендираното от ищцовата страна адвокатско възнаграждение, като моли за намаляването
му, в случай на уважаване на исковите претенции.
В съдебно заседание ищецът, чрез своя пълномощник, поддържа исковата молба и
предявените с нея искове. Излага подробни правни съоражения в писмена защита,
представена в указания срок. Претендира се заплащането на адвокатско възнаграждение на
упълномощения адвокат за оказаната безплатна адвокатска помощ на основание чл.38 ЗА.
Ответното дружество, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание,
поддържа депозирания отговор на ИМ, както и направените в него възражения. Моли за
отхвърляне на предявените искове в претендираните размери по съображения, подробно
изожени в писмена защита. Поддържа претенцията за разноски съобразно представен
списък по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото и се установява от представения Констативен
протокол за ПТП, че на 28.09.2019г., около 15.00 часа, на път III-403, между град Павликени
и град Сухиндол, на 44-ти км, настъпил пътен инцидент между застрахования при ответника
лек автомобил „Мазда 6“ с рег.№ ..., управляван от В. П. и лек автомобил „Опел Вектра“ с
рег. № ....с водач ищецът. Видно от същия Констативен протокол, при произшествието
пострадали водачите на двата автомобила и пътника в първия посочен от тях. За случая
2
било образувано досъдебно производство, чието начало е поставено с извършения оглед на
местопроизшествието, протоколът от който е приложен по делото. С решение №
36/29.09.2021г. по НАХД № 202/2021г. на Районен съд-Павликени, добило законна сила от
15.10.2021г., водачът на застрахования при ответното дружество лек автомобил бил признат
за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място, при управление на същия
автомобил нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.1 от
ЗДвП – да контролира нпрекъснато превозното средство, което управлява, и чл.20 ал.2 изр.2
от ЗДвП – при избиране скоростта на движение не се съобразил с релефа на местността и
състоянието на пътя при преодоляване на крива, десен за автомобила завой, допуснал
увеличение на радиуса на завоя и изгубил контрол над управлението на автомобила,
вследствие на което пресякъл траекторията на движение на движещия се в полагащата му се
северна пътна лента л.а. „Опел Вектра” с рег. № ....., и по непредпазливост причинил средна
телесна повреда на М. С. Т., изразяваща се в закрито счупване на ацетабулума в лявата
половина /ставна ямка от лявата половина на таза, в която е фиксирана главата на бедрената
кост/, съпроводено с луксация /изкълчване/ на главата на лява бедрена кост, довело до
трайно затруднение на движението на ляв долен крайник - престъпление по чл.343 ал.1 б.”б”
пр.2 вр. чл.342 ал.1 пр.3 от НК, като го е освободил от наказателна отговорност и му е
наложил административно наказание глоба.
По делото е представена епикриза от МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“-Велико Търново,
Отделение по ортопедия и травматология, видно от която след ПТП ищецът е бил
транспортиран до болничното заведение със силни болки в областта на таза в лявата
половина и кръста. В същото на 01.10.2019г. под локална анестезия е претърпял оперативна
интервенция – закрито наместване на фрактура на тазовите кости, без вътрешна фиксация.
На 02.10.2019г. ищецът постъпил в УМБАЛ „ Д-р Георги Странски” – Плевен, където видно
от приложена епикриза, е претърпял нова оперативна процедура на таза – кръвна репозиция
на фрагментите, метална остеосинтеза с двойна ацетабуларна плака, след което левия долен
крайник поставен на директна екстензия за срок от 45 дни. Престоят продължил до
22.10.2019г. От останалите три приложени към ИМ епикризи се установява, че в
продължение на една година, през около шест месеца, вследствие последиците от
полученото при ПТП счупване, на ищеца са извършвани рехабилитационни процедури в
лечебни заведения. От приложената медицинска документация е видно, че през 2020г. на
ищеца са установени коксартрозни изменения на лявата тазобедрена става и
преднокоренчева увреда на пети поясен прешлен вляво.
Приложени са амбулаторни листи от 15.01.2020г., 08.06.2020г. и от 09.10.2020г., видно
от които са извършвани контролни прегледи на ищеца, като същият е бил насочван към
извършването напроцедури по физикална и рехабилитационна медицина в болнични
условия, посочено е, че същият е с хипотрофия на мускулатурата на ляво бедро и
подбедрица, болезнени и ограничен обем на движенията в лявата бедрена става, палпаторна
болка на ниво лумбални прешлени вляво, походка с помощно средство – накуцваща по
равен терен, затруднена по стълби.
От ЕР на ТЕЛК към МБАЛ „Павликени” ЕООД се установява, че след освидетелстване
на ищеца на 13.04.2020г. е дадена оценка на работоспособността му 95% трайна
неработоспособност с чужда помощ, а на 07.10.2021г. – 71% трайна неработоспособност.
Във връзка с твърдяните от ищеца разходи за лечение, ищецът е представил по делото
фактури, касови бонове и вносни бележки за заплащане на предоставени услуги, закупуване
на импланти, транспортиране до болнични заведения.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. И. К., фактически
съжител на ищеца, се установява, че непосредствено след инцидента същият имал много
силни болки, постоянно викал от тях, поради което в болницата му давали обезболяващи
медикаменти. Поради травма в гърдите отказвали в продължение на около десет дни да му
3
извършат операцията в областта на счупването, тъй като по време на извършването й
трябвало да лежи по гърди, след което бил опериран в болницата в Плевен. След
изписването му бил с екстенция 45 дни, напълно неподвижен. Обслужван бил на легло в
продължение на около седем месеца, през което време бил с големи болки. След 7-мия
месец постепенно започнал да става, в началото да стои прав около пет минути на десния си
крак по няколко пъти на ден. Близките му повикали рехабилитатор в дома им, за да
извършва необходимите процедури. След около година след инцидента започнал да ходи с
помощта на патерици и вече да се обслужва сам. Свидетелката установява, че понастоящем
ищецът се движи самостоятелно, но куца, изпитва болки и не може да изкачва стъпала и да
кляка, а като повърви повече време започва да го боли кръста и крака, има отоци на крака.
Извършвани са му рехабилитациони процедури, но лекарите казвали, че никога няма да се
възстанови напълно. Не можел и да работи. Всички тези последици от инцидента го
тревожели много, не можел да работи отново в строителството, да изкарва пари и помага на
семейството си. Постоянно вземал обезболяващи поради постоянните болки, особено през
нощта и при промяна на времето. Побеляла косата му и зъбите му започнали да падат,
изпитвал страх от шофиране.
Съгласно заключението на изготвената и приета по делото съдебно-медицинска
експертиза, при процесното ПТП ищецът получил закрито вътреставно разместено
многофрагментно счупване на костите на левия ацетабулум, кръвна репозиция и фиксиране
с метал на счупването, травматично увреждане на коренчетата на нервите в поясно-
сакралния отдел на гръбнака, посттравматична коксартроза на ЛТБС. Според вещото лице
установената фрактура може да бъде получена при директен удар на лявата половина на таза
в предна лява врата на автомобила или при удар на коляното в предните части на таблото,
но поради липса на травма на коляното в случая, експертът приема първия механизъм на
получаването й. Съгласно заключението, процесните травми са причинили на ищеца трайно
затруднение в движенията на левия долен крайник за повече от 30 дни, а към момента на
извършения преглед от вещото лице – значително ограничени движения в лявата
тазобедрена става, определящи медикобиологично-квалифициращия белег – постоянно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Вещото лице заключава, че ищецът не е
възстановен напълно и е налице трайно инвалидизиране с настъпили усложнения –
посттравматична коксартроза. В съдебно заседание пояснява, че двигателния дефицит и
болковия синдром ще останат за цял живот, с тенденция за засилване на коксартрозата,
поради което с оглед възрастта му би могло да доведе до поставяне на изкуствена става.
Поставеният метален имплант няма да бъде премахнат, като той създава допълнително
ограничение на движенията. Според него представените по делото фактури за предоставени
медицински услуги са съобразно поставените диагнози и са адекватни на изискванията за
лечение. Вещото лице установява, че не са установени характерни травми в областта на
гърдите и корема на ищеца, показващи действието на поставен предпазен колан. Според
заключението на комплексната експертиза, управляваният от ищеца лек автомобил е бил
оборудван с предпазен колан на мястото на водача, а получените от ищеца травматични
увреждания могат да бъдат получени и при технически изправен и правнилно поставен
предпазен колан.
По делото е приложена застрахователна претенция на ищеца с вх. № .. до ответника за
заплащане на обезщетение за претърпени от процесното произшествие неимуществени и
имуществени вреди, към която са били приложени КП за ПТП с пострадали лица и
медицинска документация, както и посочена банкова сметка. С писмо с изх. №
1228824.02.2020г. ответникът изискал от ищеца да му бъдат представени допълнителни
документи – влязъл в законна сила съдебен или прокурорски акт, автотехническа и
медицинска експертиза, протокол за оглед на местопроизшествието, медицински документи.
Посочено е, че до представянето на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача на
застрахования при него автомобил, дружеството не е в риск „ГО” и няма основание да
4
изплати претендираното обезщетение.
От установената по-горе фактическа обстановка, съдът изведе следните правни изводи:
Производството по делото е образувано по искове, квалифицирани по чл.432 ал.1 от
КЗ. Законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между
пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на
автомобилистите" и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. В настоящия случай исковата претенцияе
допустима дотолкова, доколкото ищецът е предявил извънсъдебна претенция към
застрахователя-ответник и от предявяването й до подаване на настоящата искова молба е
изтекъл срок, по-дълъг от три месеца. Поради това и с оглед наличието на всички
абсолютни процесуални предпоставки, предявените исковеса допустими и подлежат на
разглеждане.
Същите, както бе посочено по-горе, намират правното си основание в нормата на
чл.432 ал.1 от КЗ, за основателното провеждане на които в тежест на ищеца е да установи
при условията на пълно и главно доказване наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност”, настъпило
застрахователно събитие, причинено от застрахования деликвент, претърпени вреди –
техния, вид, тежест и размер, и причинна връзка между вредите и застрахователното
събитие.
В настоящия случай между страните не е налице спор относно наличието на валидно
застрахователно правоотношение по застрахователна полица № .... по застраховка
„Гражданска отговорност”, сключена с ответното застрахователно дружество за лек
автомобил „Мазда 6“ с рег.№.... към датата на събитието - 28.09.2019г. Не се спори, а и
видно от приложения по делото КП за ПТП, при настъпилото произшествие пострадал
ищеца, като водач на управлявания от него л.а. „Опел Вектра“ с рег. № .. По повод на
същото са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по
смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановеното по НАХД №
202/2021г. по описа на РС-Павликени решение, имащо последиците на влязла в сила
присъда, е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието, по отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и
виновността на дееца.
Събраните по делото доказателства установяват безпротиворечиво изложените в
искова молба обстоятелства за механизма на претърпените от ищеца увреждания и техния
характер вследствие ПТП на 28.09.2020г. В резултат на същото ищецът получил закрито
вътреставна многофрагментно счупване на костите на левия ацетабулум, съпроводено с
луксация /изкълчване/ на главата на лявата бедрена кост. Той е бил приет в Отделение по
ортопедия и травматология в МОБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“-Велико Търново, където била
извършена оперативна интервенция – закрито наместване на фрактурата без вътрешна
фиксация на тазови кости, след което в болнично заведение в Пламен нова оперативна
процедура, изразяваща се в кръвна репозиция на фрагменти и поставяне на метална
остеосинтеза, след което поставена директна екстензия за срок от 45 дни на левия долен
крайник, наложило пълното му обездвижване. Престоят в болничното заведение продължил
до 22.10.2019г., когато ищецът бил изписан и лечението и възстановяването му продължило
в амбулаторни условия.
Събраните писмени и гласни доказателства по делото, както и заключението на
съдебно-медицинската експертиза, установяват, че вследствие на полученото увреждане
ищецът е търпял болки със значителен интензитет, като към момента на прегледа от вещото
лице болковия синдром продължава. Това е наложило и налага понастоящем честия прием
на обезболяващи медикаменти. Полученото счупване и неговия характер е довело до
5
пълното обездвижане на ищеца за период от около седем месеца, през което време той е бил
само на легло. След посочения период от време по отношение на същия били извършвани
рехабилитационни процедури, включително опити да стои прав по няколко минути на ден и
раздвижване на крайника. Едва година след инцидента ищеът започнал да се придвижва с
помощни средства /патерици/, а по-късно самостоятелно, но с накуцваща походка и
значителни затруднения при изкачване на стъпала и при клякане. От приложените по делото
медицински документи и експертното заключение на СМЕ по категоричен начин се
установяват настъпилите впоследствие при ищеца усложнения в резултат на получената
травма в областта на левия ацетабулум – преднокоренчева увреда на пети поясен прешлен
вляво и коксартрозни изменения, които са с траен и необратим характер, включително с
неблагоприятна прогноза за развитието им в бъдеще, както и значиелен двигателен дефицит
на лявата тазобедрена става, придружен със значителен болков синдром, оставащ за цял
живот, без възможност за възстановяване и наличието на хипотрофия на мускулатурата на
левия долен крайник.
От гласните и писмени доказателства по делото се установява, че непосредствено след
увреждането и след това в периода на възстановяване ищецът е изживял редица физически и
емоционални неудобства. Претърпените болки и емоционални смущения са естествена
последица от причиненото му травматично увреждане, тъй като всеки човек, претърпял
физическа травма, изразяваща се в установената телесна повреда, изживява негативни
емоции, включително и твърдяните и доказани болки, страдания и неудобства.
Както се приема и в задължителната съдебна практика (Постановление № 4 от
23.XII.1968 г., Пленум на ВС), понятието "справедливост" не е абстрактно, а е свързано с
преценката на редица конкретни обстоятелства, вкл. характер на увреждането, начинът на
получаването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето на пострадалия и др. Преценявайки всички обстоятелства от
значение за размера на обезщетението – внезапността на инцидента, възрастта на
пострадалия, вида, характера и тежестта на увреждането, претърпените оперативни
процедури, начина, степента и времетраенето на оздравителния процес, получените
усложнения с необратим характер, прогнозата и степента на възстановяване на ищеца,
характера и интензитета на болките и страданията, наличието на болки и понастоящем,
включително при натоварване и промяна на климата, изживения шок от инцидента,
претърпените неудобства от личен, битов и социален характер, включително и тези,
свързани с необходимостта от обездвижване за един изключително дълъг период от време и
след това затрудненото движение, всичко това наложило социалната му изолация и липсата
на работоспособност, отражението на произшествието върху психо-емоционалното
състояние на ищеца, вкл. и от предизвиканото трайно състояние на страх от шофиране и от
невъзможността да полага финансова грижа за семейството си, отчитайки обществено
икономическите условия в страната към датата на събитието, съобразявайки и практиката на
ВКС, както и на други равни по степен с настоящия съд съдилища, съдът намира, че сумата
от 100 000 лв. се явява справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищеца
неимуществени вреди.
Установи се по делото, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, съставляващо основание за намаляване отговорността на ответника за
вреди. Същият не е съпричинил вредоносния резултат и поради неизпълнение на
задължението си да управлява МПС след поставен предпазен колан на автомобила. Че такъв
ищецът е имал поставен по време на произшествието се установява от доказания по делото
факт на отваряне въздушната възглавница на автомобила му /фотоалбум към протокол за
оглед на местопроизшествието/, който не би могъл да бъде осъществен според вещото лице,
ако ищецът не е бил с поставен обезопасителен колан, с какъвто е оборудван автомобила му.
Независимо от това, експертното заключение на комплексната експертиза установява, че
процесните травматични увреждания могат да бъдат получени и при технически изправен и
6
правилно поставен предпазен колан, доколкото последният не ограничава движението на
тялото от кръста странично.
Ето защо, исковата претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
следва да бъде уважена до размера от 100 000 лв., а в останалата част – до пълния предявен
размер от 120 000 лв., като неоснователна и недоказана, следва да се отхвърли.
Съгласно задължителните указания по т.7 от Постановление № 4 от 23.XII.1968 г.,
Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за
лечение следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за
действителното им извършване, както и за техния размер.
С исковата молба са представени фактури, ведно с касови бонове и вносни бележки,
удостоверяващи заплащането на болничен престой и услуга за предоставяне на болногледач
– придружител, потребителска такса в лечебните заведения във Велико Търново и в Плевен,
закупуването на имплант и медикаменти, както и заплащането на транспорт с линейка до
болничното заведение в Плевен – Сухиндол - Плевен. Необходимостта от направени
разходи е безспорна и е естествен резултат от полученото от ищеца увреждане при
настъпилото произшествие. Предвид събраните по делото доказателства съдът намира, че
разходваната сума за заплащането на транспорт с линейка също подлежи на присъждане,
защото попада в категорията разумно направени разходи във връзка с действителното му
състояние към този момент, доколкото не е било възможно придвижването му с друг вид
МПС. По тези съображения искът за претърпени имуществени вреди следва да бъде уважен
в пълния предявен размер от 4 511.60 лв.
На основание чл.493 ал.1 т.5 от КЗ застрахователят следва да покрие спрямо
увреденото лице отговорността на деликвента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице /в случая от 06.02.2020г./, а след изтичането
на срока по чл.496 ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение, дължи
законната лихва върху обезщетението за вреди за собствената си забава. Тъй като ищецът в
случая претендира обезщетение за забава, считано от 24.02.2020г., то акцесорната претенция
следва да бъде уважена за периода от тази дата до окончателното изплащане на
обезщетенията.
По претенциите за разноски:
При този изход на процеса следва да бъде уважена претенцията на процесуалния
представител по пълномощие на ищеца за присъждане на адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 ЗА. От представеното по делото пълномощно е видно, че ищецът не е
заплатил възнаграждение на упълномощения от него адвокат и че последният е осъществил
безплатно процесуално представителство по делото на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА.
Изявлението за наличието на соченото основание за оказване на безплатна помощ обвързва
съда и при липса на оспорване от другата страна, последната следва да бъде осъдена да
заплати на адвокат М.М. адвокатско възнаграждение в общ размер от 4 075.81 лв.,
определено съобразно чл. 7 ал.1 т.2 и т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за всеки от исковете /чл.2 ал.5 от Наредбата/.
Ответникът е направил разноски в размер на 600 лева за възнаграждение на вещите
лица по СМЕ и комплексната експертиза и в размер на 720 лв. за договорено и заплатено
адвоктаско възнаграждение за защита и процесуално представителство по иска за заплащане
на обезщетение за имуществени вреди и в размер на 4 800 лв. – по иска за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди. Предвид отхвърлената част от иска за обезщетение за
неимуществени вреди и на основание чл.78 ал.3 от ГПК,същият има право на разноски в
общ размер от 900 лв.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВТОС дължимата за
производството по делото държавна такса в общ размер от 4 180.46 лв., както и сумата от
7
166.67 лв., представляваща изплатено от бюджета на съда възнаграждение на вещото лице
по СМЕ, съразмерно с отхвърлената част от исковете, на основание разпоредбата на чл.78
ал.6 ГПК. Разликата до пълния размер на разноските остава в тежест на бюджета и не следва
да се възлага на страните по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Д. Б.“ № .. ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Т., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“Р.“ № ..
сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 28.09.2019г., ведно със
законната лихва върху посочената сума от 24.02.2020г. до окончателното изплащане на
обезщетението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за претърпени неимуществени вреди в
останалата му част - до пълния предявен размер от 120 000 /сто и двадесет хиляди/ лв., за
разликата от 20 000 /двадесет хиляди/ лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Д. Б.“ № .. ДА ЗАПЛАТИ на М. С. Т., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“Р.“ № ..
сумата от 4 511.60 /четири хиляди петстотин и единадесет лева и шестдесет стотинки/ лв.,
представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди, причинени в
резултат на ПТП, настъпило на 28.09.2019г., ведно със законната лихва върху посочената
сума от 24.02.2020г. до окончателното изплащане на обезщетението.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С.,
бул.“Д. Б.“ № .... ДА ЗАПЛАТИ на адвокат М. М. от АК-С., ЕГН **********, сумата от
4 075.81 /четири хиляди седемдесет и пет лева и осемдесет и една стотинки/ лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна адвокатска помощ на
ищеца по делото.
ОСЪЖДА М. С. Т., ЕГН **********, с адрес град С., ул.“Р.“ № .ДА ЗАПЛАТИ на
„БУЛ ИНС“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С., бул.“Д. Б.“ №..., сумата
от 900.00 /деветстотин/ лв., представляваща направени по делото разноски, съразмерно с
отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „БУЛ ИНС“ АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град София,
бул.“Д. Б. № .. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ВТОС сумата от 166.67 /сто шестдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки/ лв. – за заплатено от бюджета на съда възнаграждение
на вещото лице, по съразмерност и сумата от 4 180.46 /четии хиляди сто осемдесет лева и
четиридесет и шест стотинки/ лв. – за дължима държавна такса, от заплащането на която
ищецът е бил освободен.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Апелативен съд-Велико Търново.
Препис от решението, на основание чл.7 ал.2 от ГПК, да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
8