РЕШЕНИЕ
гр.Русе, 14.10.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, IX гр. състав, в публично заседание
на първи октомври през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Районен съдия: ВАСИЛ ПЕТКОВ
при
секретаря Светла Георгиева като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 7783 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази
Ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД
твърди, че на 21.09.2017г. като кредитор е сключил договор за потребителски кредит № 3023871604 с ответника Д.С. Й. като длъжник. Договорът бил сключен за сумата 500
лева, която следвало да бъде върната за 11 месеца при годишен лихвен процент
41,17%, годишен процент на разходите 49,91% и размер на месечната вноска 55,34
лева. Ответницата закупила и пакет от допълнителни услуги в размер на 550,44
лева, вноската по който пакет била 50,04 лева месечно. Общото задължение по
двата договора било 1159,18 лева и общ размер на вноската 105,38 лева.
Длъжника Д.С. Й. не е погасила никаква част от задължението. На 03.01.2018г.
договорът бил прекратен автоматично от ищеца, като била обявена неговата
предсрочна изискуемост за което до длъжника било изпратено уведомление на
09.01.2018г.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение във връзка с посоченото вземане
по гр. дело № 4082/2018г. на РРС, за следните суми:
-
1159,18 лева главница със законната лихва от 08.06.2018г.
до окончателното плащане;
-
30 лева такси по извънсъдебно събиране на вземането;
-
7,13 лева лихва за забава за периода 02.11.2017г. до 03.01.2018г,
Ответницата не е открита за връчване
на заповедта за изпълнение, поради което връчването е станало по реда на чл. 47
ал.5 от ГПК- чрез залепване на уведомление и на ищеца било указано да установи
вземането си в исково производство. В настоящото производство „Профи Кредит
България“ ЕООД предявява иск за
установяване на вземането си по заповедта за изпълнение, като не претендира
лихвата за забава в размер на 7,13 лева.
Д.С. Й. не е открита, назначен и е особен представител, който оспорва иска.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК- за установяване на
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение. Материалноправното
основание на иска е чл. 240 от ЗЗД- за връщане на парична сума дадена по
договор за заем със възнаграждение за ползването на сумата.
От фактическа страна съдът намира за установено следното:
На 21.09.2017г. страните са сключили договор за потребителски кредит № 3023871604 (л.7-10) по силата на който „Профи Кредит България“ ЕООД предоставило на Д.С.
Й. кредит в размер на 500 лева, който кредит следвало да бъде върнат за срок от
11 месеца при месечна вноска от 55,34 лева с годишен лихвен процент от 41,17 %
и годишен процент на разходите (ГПР) 49,91 %. В договора за кредит е посочено,
че кредитополучателя закупува пакет от допълнителни услуги за 550,44 лева,
които се заплащат на вноски от по 50,04 лева на месец, като така общото
задължение на Д.С. Й. става 1159,18 лева с общ размер на месечната вноска 105,38
лева. По делото е приложено и споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, които са изброени както следва:
1.
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит;
2.
Възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски;
3.
Възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски;
4.
Възможност за смяна на датата на падеж;
5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства.
На 21.09.2017г. сумата 500 лева е преведена от ищеца по сметка на ответника (л.22).
Ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение в което
посочил, че претендира сумата 1159,18 лева представляваща главница по договор
за потребителски кредит № 3023871604, 30 лева такси за
извънсъдебно събиране на вземането и 7,13 лева лихва за забава за периода от
02.11.2017г. до 03.01.2018г. По ч.гр.дело № 4082/2018г. е издадена заповед за
изпълнение за същите суми на същото основание.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Д.С. Й. е получила сумата 500 лева по договор за кредит между страните и
дължи връщането на същата с уговорените възнаградителни лихви, тъй като падежът
на всички вноски по кредита е настъпил.
Заповедта за изпълнение е издадена за 1159,18 лева лева главница по договор
за потребителски кредит № 3023871604, като дължимата
главница (сумата която е получена и подлежи на връщане) по този кредит е 500
лева и в този размер вземането на ищеца съществува- установи се, че сумата е
получена, но не се установи да е върната. В исковото производство се прави
уточнение, че разликата над 500 лева била плащане по договор за допълнителни
услуги, но за такова вземане не е издавана заповед за изпълнение. Заповедта за
изпълнение е издадена за главница по договор за кредит и само на това основание
се проверява съществуването на вземането на ищеца, а на това основание
(главница по договор за кредит) то не съществува над размера 500 лева.
Главницата се дължи със законната лихва от 18.09.2017г. до изплащане на
задължението.
На следващо място т.нар. „договор за допълнителни услуги“ всъщност е част
от договора за кредит, но е обособен като отделен договор за да се заобиколи
ограничението на чл. 19 ал.4 от Закона за потребителския кредит, който
забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от петкратния размер
на законната лихва. Допълнителната услуга „улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства“ реално не представлява услуга, тъй като
кредиторът не поема никакво конкретно задължение. За клиентът е предвидена
някаква неясна възможност да получи улеснена процедура, като обаче отпускането
на следващ кредит и условията по него става „по съгласие на страните“- т.е.
кредиторът може да откаже да предостави кредит без да търпи негативни последици
и без някакви права на клиента в тази хипотеза. Реално срещу тази „услуга“
клиентът не получава, никакви права, които да са противопоставими на кредитора.
За това тази клауза е нищожна поради липса на основание и поради липса на
достатъчно определено съгласие на страните. Клаузата е нищожна и като неравноправна
по смисъла на ЗЗП, тъй като създава значително неравновесие между правата и
задълженията на страните- клиентът плаща цена срещу която не получава нищо. Останалите
допълнителни услуги са свързани пряко с договора за кредит- приоритетно
отпускане на кредита, възможност за отлагане/намаляване на вноски, възможност
за смяна на падежа. За това възнагражденията за тези допълнителни услуги са
възнаграждения по договора за кредит, които съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК следва
да се включат в ГПР. Тези разходи не са включени в обявения от кредитора ГПР,
което е в нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той надхвърля
значително максималния размер по чл. 19 ал.4 от ЗПК, поради което на основание
чл. 19 ал.5 от ЗПК клаузите, които предвиждат възнагражденията за допълнителни
услуги са нищожни. На следващо място и
тези „допълнителни услуги“ също създават значително неравновесие между правата
и задълженията на страните- клиентът плаща огромна цена, по-голяма от реално
получената сума, за да получи права, които далеч не са безспорни и със
сигурност не струват колкото е договорено. По тези съображения договорът за
допълнителни услуги се явява недействителен и всички вземания по него не
съществуват.
Съгласно решението по дело № С-472/11 на Съдът на европейския съюз,
националните съдилища са длъжни да следят служебно за неравноправни клаузи в
потребителските договори, което се явява основание за извършената проверка за
валидност на клаузите по договора за допълнителни услуги.
Претенцията за 30 лева такси по тарифата за извънсъдебно събиране на
вземането също е неоснователна. При забава по
потребителски кредит кредиторът има право само
на лихва за забава (чл. 33 ал.1 от ЗПК) и тази лихва не може да надхвърля
законната лихва (чл. 33 ал.2 от ЗПК). След като се пристъпва към извънсъдебно
събиране на вземането очевидно длъжникът е в забава и в тази хипотеза
кредиторът не може да претендира нищо различно и нищо в повече от законната
лихва.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК:
„Съдът,
който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Съдът в
исковото производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, включително и когато не изменя
разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Ищецът има разноски в заповедното производство в размер на 125 лева от
които следва да му се присъдят 52,24 лева.
В настоящото производство ищецът е бил представляван от юрисконсулт.
Съгласно чл. 78 ал.6 от ГПК:
„В полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.“
Съгласно чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ:
„За
защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300
лв.“
На основание цитираните норми
и предвид факта, че юрисконсултът на ищеца не се е явявал в съдебни заседания
съдът определя възнаграждението му в размер на 120 лева. Ищецът е внесъл
държавна такса в размер на 25 лева и депозит за възнаграждение на особения
представител на ответника в размер на 300 лева, като така общо разноските му за
настоящото производство са 445 лева, от които следва да му се присъдят 185,99
лева. Мотивиран така съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че съществува
вземането на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В срещу Д.С. Й., ЕГН **********,
с адрес *** за сумата 500 лева главница по договор за
потребителски кредит № 3023871604 от 21.09.2017г. със законната лихва върху тази сума от 08.06.2018г. до изплащане на
вземането, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за
съществуване на вземането по договор за потребителски кредит № 3023871604 над размера 500 лева, както и за вземането в размер на 30 лева такси по
тарифата за извънсъдебно събиране на вземането, за които вземания е била
издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело № 4082/2018г. на РРС.
ОСЪЖДА
Д.С. Й., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „България“, № 49, бл. 53Е, вх.В разноски по ч.гр. дело № 4082/2018г. на РРС в размер на 52,24 лева и
разноски по настоящото дело в размер на 185,99 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: /П/