Р E
Ш Е Н
И Е
№
……………./12.05.2021
г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на шестнадесети април две хиляди и двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА К.
разгледа докладваното от съдията гр.д.
№ 13300/2020 г.
Производството е образувано по предявен от Й.К.А., ЕГН **********, адрес: ***
срещу ЗАД „А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** иск с
правно основание чл. 405, ал.1 КЗ, за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 195,22 лева /след допуснато изменение по реда на чл. 214 ГПК/, представляваща дължимото обезщетение по застрахователна полица
№ 0306Х0464064/01.04.2019 г. по
автомобилна застраховка „Каско“ със срок на действие
от 10.04.2019 г. до 09.04.2020 г. за настъпило на 05.04.2020 г. застрахователно
събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца л.а.
М. ГЛА, с рег. № *********, изразяващи се в увреждане на
задна броня ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата.
Ищецът основава исковата си
претенция на следните фактически твърдения: На 01.04.2019 г.
сключил договор за застраховка „Каско“, клауза „Пълно
каско“ на собствения си лек автомобил „М.“, модел
„ГЛА“ с рег. № *******, за което е издадена застрахователна полица
№0306Х0464064 със срок на валидност 10.04.2019 г. до 09.04.2020 г. Твърди, че
застрахователната премия е изцяло заплатена. Автомобилът бил паркиран на
паркинга на магазин „М.Б.“ в град Варна като на 05.04.2020 г. около 12.00 часа
отивайки до него ищецът установил, че са увредени предната лява врата и задна
броня. За последните уведомил
застрахователя на 07.04.2020 г., за което е извършен оглед и е съставен опис
щета № 13020030102140. Като застрахователно обезщетение получил сумата от
216,20 лева. След извършено проучване в различни сервизи установил, че сумата
необходима за възстановяване на автомобила е в размер на 390,74 лева. След
приспадане на заплатената сумата, дължимата от застрахователя възлиза на 177,54
лева Искането е за уважаването на искова претенция и присъждане на сторените
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който частичният иск се признава
по основание и размер. Сочи, че в изчисленията на изплатеното от застрахователя
обезщетение не са включени разходи за труд, боя и материали.
С оглед приетите по делото доказателства и относимите правни разпоредби, съдът приема от фактическа и
правна страна следното:
Предявен е иск с правна квалификация с чл. 405 КЗ, при
който в доказателствена тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване, следните правнорелевантни факти, от които се
ползва:
наличието на валидно облигационно
правоотношение с ответното дружество по сключен договор за застраховка
„Каско”, с включено покритие на осъществения
риск, със срок на действие, покриващ
датата на застрахователното
събитие, обстоятелството,
че на сочената дата е настъпило
застрахователно събитие, както и че вследствие на събитието
е претърпял твърдените имуществени вреди по вид и размер, наличието на причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат, както и че е изправна страна в правоотношението
със застрахователя и е изпълнил задължението си по
договора за уведомяване.
Съдът приема за доказани следнити факти, които са
обявени за безспорни с изготвения доклад по делото, а именно че е налице валидно сключен договор за застраховка „Каско“, сключен между собственика на л.а. М.Г.с рег.
№ ******* /настоящ ищец/ и ответника,
валиден към датата на застрахователното събитие; че на 05.04.2020 г. ищецът открива паркирания автомобил М.Г.с рег. № ******* на паркинга на „М.Б.“ с увредена предна лява врата
и задна броня; че ответникът е заплатил сумата от 216,20 лева като обезщетение за причинените имуществени вреди; че ответникът е заплатил сумата от 10 лева – главница
по предявения частичен иск и 44,83 лева законна лихва
от датата на предявяване на исковата молба до датата
на плащането, както и 50 лева държавна такса
и 300 лева адвокатско възнаграждение по гр.д. № 13300/2020
г. по описа на Районен съд – град Варна.
От полица № 0306Х0464064/01.04.2019 г. е видно, че е налице сключена
застраховка „Каско на МПС“ между Й.К.А. и ЗАД „А.“,
ЕИК ********* относно лек автомобил „М.Г.220“ с рег. № ********* с покритие
„Пълно каско“. От същата е видно, че ищецът е
изправна страна по застрахователното правоотношение като е заплатил дължимата
застрахователна премия, който факт не се оспорва от ответника, а и се доказва
от приетата по делото като писмено доказателство квитанция № **********/18.12.2019
г., издадена от ЗАД „А.“.
Установява се по делото, че пред застрахователя е депозирано заявление за
изплащане на обезщетение за настъпило на 05.04.2020 г. застрахователно събитие,
в резултат на което са настъпили увреждания на предна лява врата и задна броня,
видно от приетото като писмено доказателство – заявление за изплащане на
обезщетение за вреди на МПС от 07.04.2020 г.
Прието като писмено доказателство е опис на щетите по претенция №
13020030102140, издадено от ЗАД „А.“ от 07.04.2020 г., от което се установява,
че по процесния автомобил са налице следните щети – увреждане
на задна броня и предна лява врата. В същото е посочено, че предна лява врата
следва да се калкулира по щета № 13020030102141. От анализа на това писмено
доказателство следва, че увредения детайл, който подлежи на обезщетяване в
резултат на настъпилото застрахователно събитие от 05.04.2021 г. е задна горна
броня, в какъвто смисъл е и отправеното от страна на ищеца искане с обективирания до съда петитум на
депозираната искова молба.
По делото като писмени доказателства са приети и две платежни нареждания,
както следва: от 13.04.2020 г., от което е видно, че на ищеца е заплатено
обезщетение по щета № 13020030102140 и по щета 13020030102141 в общ размер на
388,12 лева и от 22.01.2021 г., от което е видно, че е заплатена сумата от 406,26
лева с основание – гр.д. № 13300/2020 г. по описа на Районен съд – град Варна.
От приетата по делото САТЕ, която съдът цени като компетентно изготвена се
установява, че увредените детайли по процесното МПС
са предна лява врата и заден ляв калник, които са получени вследствие
съприкосновение с твърд предмет при движението му в близост до автомобила. При
съпоставяне на механизма на произшествието и установените увреждания е налице
причинно следствена връзка между процесното ПТП и
настъпилите вреди за л.а. „М. ГЛА“ с рег. № *********. В заключението е
посочено, че общата стойност на щетите на автомобила поотделно и като обща сума
и като се вземе предвид стойността на ремонта по средни пазарни цени на труда в
сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество ISO и такива, които не притежават сертификат за качество, възлиза на 514 лева,
от които за отремонтиране на увредения детайл –
предна лява врата 47,75 лева, а за броня горна задна – 387,75 лева. В
заключението е посочено, че общите операции за двата увредени детайла възлизат
на 78,50 лева, т.е по 39,25 лева за всяка. С оглед гореизложеното следва, че за
отремонтиране на предна лява врата дължимото
обезщетение възлиза на 87 лева, а на броня горна задна – 427 лева.
От
съвкупния анализ на приетите по делото доказателства и обявените за безспорни
между страните факти се установява, че между страните е налице валидно
облигационно правоотношение въз основа на сключен договор за застраховка “Каско на МПС”, клауза „Пълно каско“
от 01.04.2019 г., с предмет собствения на ищеца лек автомобил „М. ГЛА“ с рег. №
********* и период на застрахователно покритие от 10.04.2019 г. до 09.04.2020
г. По същия ищецът е изправна страна, тъй като застрахователната премия е
заплатена. Доказва се, че на 05.04.2020 г. е констатирано настъпило
застрахователно събитие, изразяващо се в неправомерни действия на трето (неизвестно)
лице спрямо паркирания застрахован автомобил – паркиран на паркинга на М.Б..
Срокът на действие на договора за застраховка покрива настъпилото
застрахователно събитие. От заключението на назначената в настоящото производство
САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено се установява, че настъпилите
увреждания по процесния автомобил са получени в
паркирано състояние вследствие съприкосновение с твърди предмет. От гореизложеното
следва изводът, че в резултат на събитието ищецът е претърпял твърдените
имуществени вреди по вид както и че същите се намират в причинно-следствена
връзка между събитието и вредоносния резултат. От съвкупния анализ на събраните
по делото доказателства и в частност заключение по САТЕ и на писменото
доказателство - опис на щетите по претенция № 13020030102140, издадено от ЗАД „А.“
от 07.04.2020 г. следва, че увредения детайл, който подлежи на обезщетяване в
резултат на настъпилото застрахователно събитие от 05.04.2021 г. е задна горна
броня. При
обезщетяване и по двете образувани при застрахователя щети за един и същи
детайл /предна лява врата/ ще се достигне до неоснователно обогатяване на ищеца
каквато не е целта на застрахователното обезщетение.
Спорен между страните е въпроса относно размера на дължимото обезщетение. По смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ при
настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди
към деня на настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2 КЗ за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за възстановяване
на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка. В
този смисъл е и трайната практика на ВКС, обективирана в решение №
6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на ВКС, I т. о.; решение №
206/03.09.2013 г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т. о.; решение №
79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., постановени при
действието на КЗ (отм.), но
относими и след приемането на сега действащия Кодекс на застраховането.
За възстановителна стойност се приема стойността на разходите
за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване на
застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество като увредената вещ. На увредения се дължи обезщетение,
определено по средни пазарни цени за такива по вид, година на производство и
характеристики нови оригинални или алтернативни части, които имат същото или
подобно качество с това на съответно увредените части на колата, в състоянието
й към инцидента, респ. по средни пазарни цени на труда в няколко независими
сервиза. Само така ще се постигне целената оптимална еквивалентност на обезвредата, без същевременно да се стигне до неоснователно
обогатяване на правоимащия.
Неоснователно е възражението на ответника, че дължимото
обезщетение следва да се определи по експертна оценка към датата на събитието.
Определянето на обезщетението по експертна оценка на застрахователя противоречи
на императивната норма на закона, разписана в разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ. В настоящия случай следва да се заплати обезщетение единствено за увредения
детайл – горна задна броня, доколкото обезщетение за другия увреден детайл –
врата предна лява е получено обезщетение по заведена щета № 13020030102141 за
настъпило застрахователно събитие на 06.04.2020 г. При обезщетяване и по двете
образувани при застрахователя щети за един и същи детайл /предна лява врата/ ще
се достигне до неоснователно обогатяване на ищеца каквато не е целта на
застрахователното обезщетение. Освен това самият ищец е отправил искане до съда
за обезвреда на увреденият детайл – задна броня, в
какъвто смисъл е отправения до съда петитум, обективиран в депозираната искова молба.
В настоящия случай от съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и заключението на САТЕ, което съдът цени като компетентно изготвено
се установява, че общата
стойност на увредения детайл броня задна горна на автомобила като обща сума и
като се вземе предвид стойността на ремонта по средни пазарни цени на труда в
сервизи отговарящи на съвременните изисквания за качество ISO и такива, които
не притежават сертификат за качество, възлиза на 427 лева. Предвид обявения за
безспорен факт, който не се оспорва и от ответника дори в изложението по
същество на делото, от тази сума следва да се приспадне заплатената сума от
страна на ответника в размер на 216,20 лева и в размер на 10 лева /последните
заплатени след предявяване на частичната искова претенция/ като оставащото
дължимо застрахователно обезщетение на причинените имуществени вреди за
увредения детайл е в размер на 200,80 лева. Ищецът претендира сумата от 195,22
лева, поради което исковата претенция се явява основателна и доказана и подлежи
на уважаване в цялост в заявения от ищеца размер, предвид действащия основен
принцип на гражданското съдопроизводство, залегнал в нормата на чл. 6 ГПК – на диспозитивното начало. В настоящото производство не е
налице предявена акцесорна искова претенция,
представляваща обезщетение за забава, а единствено е заявено искане за
присъждане на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
Последното представлява законова последица при уважаване на исковата претенция,
поради това съдът не дължи произнасяне по наведените възражения от страна на
ответника касаещи акцесорна искова претенция, тъй
като такава не е предявена. Освен това не следва да бъде съобразен и обявеният
за безспорен факт относно извършеното плащане на законната лихва, доколкото
същият е изчислен върху частичната претенция, а не върху окончателно заявения
размер. Фактът на плащането на сумата от 44,83 лева, представляващ заплащане на
законна лихва следва да се съобрази към датата на окончателното изплащане на
сумата от 195,22 лева.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора, право на разноски има ищецът, който претендира
сумата от 50 лева, заплатена държавна такса; 250 лева – депозит вещо лице и 300
лева– адвокатско възнаграждение. По делото се съдържат доказателства за
извършените разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар, поради което съдът дължи
произнасяне по същото. На основание чл. 7, ал.2 от Наредба 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения се установява, че претендираното възнаграждение е в минималните размери,
поради което възражението следва да бъде оставено без уважение. Обявени за
безспорни са фактите, че с извършеното плащане след завеждане на исковата молба
е заплатено адвокатското възнаграждение в размер на 300 лева и на държавната
такса в размер на 50 лева, поради което последните не следва да се възлагат в
тежест на ответника. Мотивиран от горното съдът следва да присъди в полза на
ищеца разноски в размер на 250 лева, които следва да се възложат в тежест на
ответника, на основание чл. 78 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Й.К.А., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 405, ал.1 КЗ, сумата от
195,22 лева, представляваща дължимото обезщетение по застрахователна полица
№ 0306Х0464064/01.04.2019 г. по
автомобилна застраховка „Каско“ със срок на действие
от 10.04.2019 г. до 09.04.2020 г. за настъпило на 05.04.2020 г. застрахователно
събитие, в резултат на което са причинени имуществени вреди на собствения на
ищеца л.а.
М. ГЛА, рег. № *********, изразяващи се в увреждане на
задна броня ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба- 20.10.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати
на Й.К.А., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 250 лева, представляващи сторени в производството разноски, на основание чл. 78 ГПК
УКАЗВА на ЗАД „А.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, че
може да заплати присъдените в полза на Й.К.А.,
ЕГН **********, адрес: *** суми по посочената в исковата молба банкова сметка –
***ежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: