№ 199
гр. С.З., 06.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно гражданско
дело № 20215500501667 по описа за 2021 година
Производството се води по реда на чл.435, ал.4 и сл. от Гражданския
процесуален кодекс / ГПК/.
Образувано е по жалба на „П.И.” ЕООД – гр. С. – трето лице в
изпълнителното производство, срещу действието на ЧСИ Д.Ц., рег. № ** на
КЧСИ и с район на действие Окръжен съд – С.З. по изпълнително дело №
228/2021 г., изразяващо се в налагането на запор чрез извършването на опис и
оценка на 300 метрични тона царевица – незавършено производство.
Жалбоподателят твърди, че по силата на договор за покупко – продажба на
селскостопанска продукция от 10.09.2021 г., сключен с „И.К.К.” ООД, е
придобил собствеността върху запорираната от съдебния изпълнител бъдеща
реколта. Счита, че в деня на налагането на запора е бил във владение на
реколтата, поради което и извършеното от ЧСИ Д.Ц. действие е
незаконосъобразно и претендира за неговата отмяна.
В срока по чл. 463, ал.3 от ГПК взискателят „ А.” ООД – гр. С.З., чрез
управителя си Т.В.В., е подал писмено възражение против жалбата, с което я
оспорил като недопустима и като неоснователна.
Излага доводи, че не налице хипотезата на чл. 435, ал.4 от ГПК и
жалбоподателят не е владял движимите вещи предмет на извършените
изпълнителни действия. Сочи като неоснователни и аргументите на
жалбоподателя за незаконосъобразност на извършения от частния съдебен
изпълнител запор върху земеделската продукция в земеделска земя, с
наемодател „ А.” ООД.
1
Твърди, че изложеното от жалбоподателя твърдение да е станал собственик
на селскостопанската продукция, произведена от земеделска с наемодател „
А. ” ООД и наемател „И.К.К.” ООД е признание, че „П.И.” ООД не е
собственик на продукцията, предмет на описа, извършен от ЧСИ с оглед
налагане на запор върху продукция засадена в земеделската земя отдадена под
наем от „ А.” ООД на „ И.К.К.” ООД.
Взискателят посочва, че към датата на налагане на запора, длъжникът в
изпълнителното производство е собственик на движимите вещи, предмет на
обжалваните изпълнителни действия, а съгласно чл. 435, ал.4 от ГПК,
жалбата не се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на
длъжника при налагане на запора. Твърди се, че представените с жалбата
документи – договор за покупко – продажба, протокол, анекс към договора и
фактури – всички с дата 10.09.2021 г. са антидатирани. Оспорва се
действителността на датата на представените документи.
Длъжникът „И.К.К.” ООД не е представил възражения.
В своите мотиви по чл. 463, ал.3 от ГПК ЧСИ Д.Ц. с рег. №** с район на
действие Окръжен съд – С.З. изразява становище за допустимост на жалбата,
но и за нейната неоснователност. Твърди, че представеният с жалбата договор
за покупко – продажба на селскостопанска продукция от 10.09.2021 г. не носи
достоверна дата, а твърденията на жалбоподателя, че владението на
царевицата му е било предадено се опровергават от обстоятелствата
установени от ЧСИ по време на описа. Сочи, че не са представени
доказателства за извършено плащане между длъжника и третото лице –
жалбоподател.
В откритото съдебно заседание „П.И.”се представлява от законния си
представител и от пълномощник-адвокат, чрез когото поддържа жалбата си и
пледира за уважаването й.
„И.К.К.” ООД се представлява от пълномощник-адвокат, чрез когото не
оспорва жалбата и пледира за уважаването й.
„А.” ООД не се представлява от законен или процесуален представител,
въпреки редовното си призоваване.
След преценка на събраните по делото доказателства и като взе
предвид становищата на страните, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
Изпълнително дело № 2021**0400228 е образувано от ЧСИ Д.Ц., рег. № **
към КЧСИ и район на действие Окръжен съд – С.З. по молба от 17.09.2021 г.
на „А.” ООД , със седалище и адрес на управление: гр. С.З. с искане за
изпълнение на обезпечителна заповед № 29/16.09.2021 г., постановена по
частно търговско дело № 20215500901337 по описа за 2021 г. на Окръжен съд
– С.З., с която е допуснато обезпечение на бъдещ иск на „А.” ООД срещу
„И.К.К.” ООД с цена на бъдещ иск 107 228,84 лв. чрез налагане на следните
обезпечителни мерки:
- запор върху земеделска продукция, реколта 2020 - 2021 г., а именно 300
(триста) метрични тона царевица, засадена в земеделска земя отдадена под
2
наем от „А. ” ООД на „ И.К.К.” ООД в землището на с. К. и с. Л., област С.З..
- запор върху стопанска продукция коноп (незавършено производство)
реколта 2020 – 2021 г., засаден в нива № 65317,45,37 с площ 25 дка, пета
категория и нива 045066 с площ 14 дка, пета категория и двете по плана на с.
С., област С.З..
- запор на банковите сметки на вземанията на „И.К.К.” ООД, вписано в
Търговския регистър с ЕИК № **** по банкови сметки в лева и валута в „
П.И.Б.” АД до размера на претенция от 107 228, 84 лв.
С последваща молба от 17.09.2021 г. „А.” ООД поискало от частния
съдебен изпълнител да присъедини изпълнението на обезпечителна заповед
№ 28/16.09.2021 г. на Окръжен съд – С.З. по посоченото по-горе
изпълнително дело против длъжника „И.К.К.” ЕООД.
На основание чл. 400 от ГПК бил наложен запор върху банковите сметки в
лева и валута и вземанията на длъжника при „П.И.Б.” АД и върху 300
метрични тона царевица, засадена в земеделска земя, която била отдадена под
наем от „А.” ООД в землището на с. К. и с. Л., област С.З..
С постановление на частния съдебен изпълнител е назначено за вещо лице –
инж. И.М., който е следвало да даде експертно заключение за благоприятното
време за събиране на реколтата – царевица и за актуалната й пазарна цена.
С протокол от 21.09.2021 г. ЧСИ Д.Ц. е индивидуализирала масива, в който
се намира царевицата като е описана продукцията като необрани насаждения
на основание чл. 466 от ГПК.
Приложени са и кантарни бележки, които удостоверяват общото тегло на
прибраната в склада на взискателя царевица.
Въз основа на протокол за опис се установява, че описаната земеделска
продукция е била оставена за управление и пазене на взискателя „А.” ООД,
представлявано от управителя Т.В., който се е задължил да я пази като добър
стопанин и да дава сметка за приходите от нея и разноските по пазенето й.
По време на жътвата от 21.09.2021 г. до 25.09.2021 г. няма данни да са
постъпвали възражения от трети лица, нито са представяни документи за
собственост върху царевицата на трети лица.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно - агротехническа
експертиза се констатира, че царевицата е в биологична зрялост, влажността
й е 12 % и е в оптимално състояние за прибиране. От 525 дка са добити
137 695 кг. царевица или средно по 263,27 кг. от дка. Посоченият сорт при
добри агротехнически мероприятия, свързани със срокове на сеитба, торене,
растително – защитни мероприятия и поливане, може да даде значително по –
високи добиви. Актуалната цена към момента на изготвяне на експертизата е
0,43 лв. за кг. Цената на прибраното количество от 137 695 кг. е 59 208,85 лв.
като цената е борсова и търпи промени. Посочената цена от 0,43 лв. за кг.
отговаря на качествените показатели на зърното.
От представените с жалбата писмени доказателства се установява, че на
10.09.2021 г. „И.К.К.” ЕООД и „П.И.”ЕООД са сключили договор, именуван
договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция-незавършено
3
производство, по силата на който продавачът „И.К.К.” ЕООД се задължил да
продаде на „П.И.”ЕООД общо 150 тона, незавършено производство, реколта
2020-2021 г., засята върху земеделска земя, находяща се в землището на с.К. -
274 дка и в землището на с.Л. -234 дка, а купувачът се задължил да купи
цялото количество срещу заплащането на цена от 400 лв. на тон без ДДС.
Уговорено е при предаване на стоката да се състави приемо-предавателен
протокол и страните да уредят окончателно отношенията си след събиране на
продукцията и измерването й на кантар в склад на купувача.
На 10.09.2021 г. е бил подписан и анекс№ 1 към договора за покупко-
продажба на селскостопанска продукция-незавършено производство, с който
страните са се съгласили, че подписват протокол за предаването на
владението на стоката-незавършено производство селскостопанска
продукция-царевица, реколта 2020 – 2021 г., засята в описаните в договора
земеделски земи, като с подписването на протокола собствеността и
владението на стоката се прехвърлят върху купувача.
Представен е протокол № 1/10.09.2021 г., с който „И.К.К.” ЕООД е предал
на „П.И.”ЕООД владението на земеделска земя, върху която е засята царевица
- незавършено производство, реколта 2020-2021 г., находяща се в землището
на с.К. -274 дка и в землището на с.Л. -234 дка, като страните се съгласяват че
продавача е предал на купувача 150 тона царевица-незавършено
производство, реколта 2020-2021 г., съгласно сключения между тях договор
от 10.09.2021 г.при подписване на протокола, като продавачът издава
фактура, съгласно сключения между страните договор.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи
следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира, че жалбата е редовна, т.к. отговаря на
изискванията на чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК, към които препраща
чл.436, ал.4 от ГПК, и е допустима, т.к. е подадена в предвидения срок за
обжалване, от процесуално легитимирано лице срещу подлежащо на съдебен
контрол действия на съдебния изпълнител.
Разгледана по същество, жалбата се преценява за неоснователна по
следните съображения:
Разпоредбата на чл. 435, ал.4 от ГПК защитава правата в изпълнителното
производство на трето лице, при наличието на две кумулативно предвидени
предпоставки: 1/ когато изпълнението е насочено върху движими вещи, които
в деня на налагане на запора се намират в негово владение и 2/ запорираните
вещи са собствени на третото лице към датата на налагане на запора (
аргумент за противното от чл. 435, ал.4 от ГПК, изр. второ от ГПК), т.е. този
процесуален способ за защита срещу изпълнението е поставен на
разположение на владеещия собственик на движимите вещи върху които е
насочено изпълнението, който не е страна по изпълнението.
От материалите приложени в заверен препис по изпълнително дело и по
специално от протокола за опис на земеделска продукция - 300 метрична тона
царевица се установява, че същата се е намирала във владение на длъжника
4
„И.К.К.” ООД. Съдебният изпълнител не е посочил да е намерил реколтата
или част от нея да са реално във владението на трети лица или различни от
длъжника лица по изпълнителното дело. В правната теория и съдебната
практика на ВКС и различните съдилища е утвърдено константно разбиране,
че защитата на трето лице чрез обжалване на действията на частния съдебен
изпълнител по реда на чл. 435, ал.4 от ГПК е владелческа защита, а
собственикът може да се защитава чрез иск по реда на чл. 440 от ГПК.
В случая дружеството жалбоподател в качеството му на трето лице по
изпълнителното производство, реално не се явява владелец на имуществото
към което е насочено изпълнението, понеже същият не е бил намерен във
фактическо държане на описаната земеделска продукция или във владение на
част от нея.
Представените с жалбата писмени доказателства не се кредитират от
настоящия съдебен състав с доказателствена сила по следните съображения.
Договорът, именуван договор за покупко – продажба на селскостопанска
продукция – незавършено производство, има правната характеристика на
предварителен договор, а не на окончателен, т.к. в своя предмет същия визира
поето от продавача задължение да продаде на купувача общо 150 тона
царевица, незавършено производство, реколта 2020 – 2021 г., засята върху
земеделска земя, находяща се в землището на с. К., общ. С.З. – 274 дка. и в
землището на с. Л., общ. С.З. – 234 дка., наричана в договора стока, и
насрещно поето от купувача задължение да изкупи цялото количество срещу
заплащане на дължимата цена. Договаряне на задължения за продажба или
изкупуване са предмет на предварителен договор, какъвто е и представеният.
Между страните не е сключен окончателен договор за покупко-продажба, т.к.
липсва документ или друго доказателство, удостоверяващи насрещни
изявления на страните за продажба и купуване на конкретна вещ, в случая 150
тона царевица, на цена от 400 лв. на тон.
Не съставлява такъв документ представения анекс към договора, т.к.
съдържанието на същия противоречи съществено на първия по време
документ. Тълкуването на договора за покупко – продажба на
селскостопанска продукция – незавършено производство налага извод, че
страните са се съгласили собствеността върху реколтата от царевица да
премине у купувача след като насажденията бъдат обрани и изтеглени, а не
под формата на необрани насаждения. Противно на логиката е страните по
договора за покупко – продажба на селскостопанска продукция –
незавършено производство да уговорят предаване на владението на стоката
като необрани насаждения в същия ден, в който са уговорили предаването да
стане след събирането и измерването й.
От своя страна приемо-предавателният протокол не удостоверява
предаване на владението върху реколтата от царевица на „П.И.” ООД, т.к. с
него е предадено владението върху земеделската земя, върху която е била
засадена реколтата от царевица-незавършено производство. „И.К.К.” ООД не
е било владелец на земеделската земя, а само неин държател по силата на
5
договори за наем, поради което обективно не е могло да предаде владението
върху нея. Поради това обстоятелство и с оглед изявленията на страните в
протокол № 1 от 10.09.2021 г. следва и че не е било предадено владението
върху 150 тона царевица, незавършено производство, реколта 2020-2021 г.
Освен изложените съображения ,касаещи съдържанието на представените с
жалбата документи, следва да се има предвид и обстоятелството, че не се
ползват с доказателствена сила, т.к. не са с достоверна дата по смисъла на
чл.183, ал.1 от ГПК.
Ето защо, настоящият съдебен състав намира, че в деня на налагането на
запора от ЧСИ Д.Ц. върху 300 метрични тона царевица – незавършено
производство, същите са били собственост на „И.К.К.” ООД, поради което
жалбата на „П.И.” ООД срещу това действие на съдебния изпълнител следва
да се остави без уважение.
Водим от горните мотиви и на основание чл. 437, ал.4 от ГПК
Старозагорският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „П.И.” ЕООД, ЕИК № ******, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „ *****, представлявано от
управителя П.А.П. срещу действието на частен съдебен изпълнител Д.Ц. с
рег. № ** към КЧСИ и район на действие при Окръжен съд – С.З., по налагане
на запор на 300 метрични тона царевица – незавършено производство, в
производството по изпълнително дело № 2021**0400228.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6