РЕШЕНИЕ
гр. София, 15.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ІV-В състав в закрито заседание на 15.01.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното
от съдия Ковачев ч. гр. д. № 14298 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Същото е образувано по
жалба
на „ЗД Е.“АД с вх. № 48285/11.12.2020 г. на ЧСИ В.М., срещу действията ЧСИ М.с рег. № 860 на КЧСИ по изп. дело № 2020**********, обективирани в уведомление
с изх.N. 69045/02.12.2020г., с които ЧСИ
е отказал да намали приетите разноски за адвокатското
възнаграждение на взискателя от 776,76 лева на 200, 00 лева по подадено от жалбоподателя възражение с вх. № 45618/01.12.2020 г..
В жалбата се излагат доводи, че определения адвокатски хонорар е прекомерно завишен, тъй като надвишава сумата от
200, 00 лева за образуване на делото и включва и сума по чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ВАдС, въпреки че в
случая не са налице кумулативните предпоставки за това, тъй като действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане от името и за сметка на взискателя не са извършвани, а задължението
е погасено изцяло. Поддържа се и че няма
доказателства за плащане на хонорара.
Моли съдът да отмени атакуваните действия на ЧСИ по отношение
на разноските за адвокатско възнаграждение и да намали хонорара до 200,00 лева.
Пълномощника на
взискателя в определения от закона срок по чл. 436, ал. 3 ГПК не е депозирал
възражение по жалбата.
В писмените мотиви,
депозирани от ЧСИ е отразено, че адвокатското възнаграждение по изпълнителното
дело
е определено по минимума по Наредба 1/2004г. и че са искани действия от
пълномощника на взискателя.
Съдът, като прецени
доводите на страните, доказателствата по делото и изискванията на закона,
намира за установено следното:
Жалба е подадена от
легитимирано лице в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на съдебен
контрол по чл. 435, ал. 2 ГПК валиден акт и е процесуално допустима. Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Първото
оплакване на жалбоподателя е за липса на доказателства за плащане на хонорара,
което оплакване СГС намира за неоснователно предвид отбелязването в договора за
правна помощ на л. 3 от копието на изп. дело за плащане в брой.
Основателно
е оплакването за прекомерност на хонорара, който в случая според СГС следва да
се определи само за образуване на изпълнителното дело.
Съгласно нормата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на
ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на
изпълнително дело се дължи адвокатско възнаграждение в размер на 200, 00 лева,
а по силата на чл. 10, т. 2 от същия акт за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнителното производство и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания до 1 000, 00 лева – 200, 00 лева и вземания
над 1 000, 00 лева – 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 2-7
от този акт. В дадения казус процесуалния представител на взискателя е възложил на
ЧСИ правата по чл. 18 от ЗЧСИ – видно от молбата за образуване на делото от
24.11.2020г. На следващият ден пълномощникът на взискателя депозира молби за
запор на банкови сметки и на МПС. Други искания не е правил, а поисканите не са
извършвани, защото на 09.12.2020г. в срока за доброволно изпълнение е постъпило
пълно плащане от жалбоподателя длъжник.
След
като не са извършвани действия по смисъла на чл. 10, т. 2 от Наредбата,
касаещи удовлетворяване на паричното вземане и действия по смисъла на тази норма не
са осъществявани и от ЧСИ по възлагането (плащането по делото не е в резултат
на запор или друго действие на изпълнение-няма и документирани актове на ЧСИ в
тази насока) на адвоката на взискателя се
дължат само предвидените в чл. 10, т. 1 от Наредбата разноски в посочения
размер от 200, 00 лева. Самият
факт на депозиране на молби от пълномощника на взискателя не обуславя дължимост
на хонорара по т. 2 на чл. 10 щом е платено преди дори да има произнасяне от
ЧСИ по тези искания, още повече, че в молбата за образуване на ЧСИ е възложено
и да определя начин на изпълнение, при което не е имало необходимост да се
искат запорите и то още на следващият ден след образуване на изпълнителното
дело. Отделно съгласно разясненията в т. 6 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС за
неприложени изпълнителни способи длъжника не дължи разноски.
Предвид изложено настоящият
съдебен състав приема, че действията на съдебния изпълнител по определяне на
разноските по изпълнението за адвокатски хонорар на пълномощника на взискателя с атакуваното постановление следва да
бъдат отменени, а претендираното адвокатско възнаграждение във връзка с изпълнителното
дело – да се намали до размер на сумата от 200, 00 лева по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл.
78, ал. 5 ГПК. Няма основание за начисляване на ДДС-липсват
доказателства адвоката да е регистриран по ЗДДС.
Воден от горното и на
основание чл. 437, ал. 3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ действията на ЧСИ В. М.с рег. № 860 на КЧСИ, обективирани в уведомление с изх. 69045/02.12.2020г., с които ЧСИ е отказал да намали приетите разноски за адвокатското възнаграждение на
взискателя от 776,76 лева на 200, 00 лева по подадено от жалбоподателя „ЗД Е.“АД възражение с вх. № 45618/01.12.2020 г. и
вместо това постановява:
НАМАЛЯВА размера на
адвокатското възнаграждение на адвокат А.Б.-пълномощник на взискателя П.Д.К.по изп. дело № 20208600401139 по описа на ЧСИ В. М.с рег. № 860 на КЧСИ от 776,76 лева до размера на сумата от 200, 00 лева.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.