Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 261833 28.06.2021 година град Пловдив
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
гражданско отделение, ІХ граждански състав, в публично заседание на двадесети април
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРИСТИНА ТАБАКОВА
при участието
на секретаря Радка Цекова
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7035
по описа на съда за 2020 г. и,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на
„Ти Би Ай Банк” ЕАД против М.С.В., с
която са предявени обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за установяване на притезанията, за които е издадена Заповед №
2511/25.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 2865/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, III бр.с., както
следва: сумата от 2 336.84 лв. –
главница по договор за потребителски кредит № ***/04.01.2016 г., сумата от 704.69 лв. – договорна лихва, дължима
за периода от 05.01.2017 г. до 05.09.2018 г. и сумата от 443.44 лв. – обезщетение за забава, за периода от 05.01.2017 г. до
05.02.2019 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 20.02.2019 г.,
до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че между него и длъжника бил сключен Договор за
потребителски кредит № ***/04.01.2016 г., по силата на който на
кредитополучателя била предоставена сумата в общ размер от 3 149.44 лв.,
от която сумата в размер от 2 500 лв. – заемна сума, сумата от 312 лв. –
застрахователна премия и сумата от 337.44 лв. – такса. Сочи, че средствата са
усвоени по банковата сметка на кредитополучателя, открита при ищцовото
дружество по чл. 7.2. от договора. Твърди, че застрахователната премия се
превежда от кредитодателя директно по сметката на застрахователя, във връзка с
което било издадено застрахователно удостоверение по групова застрахователна
полица. Сочи, че таксата за оценка на досие се финансира от кредитодателя и се
разпределя в месечните погасителни вноски, като се изчислява на база 12 % от
сбора на заемната сума и застрахователната премия. Твърди, че върху така
предоставената обща заемна сума се дължи възнаградителна лихва в размер от 30.48
%, като годишният процент на разходите е фиксиран на 48.69 %, като
кредитополучателят се е задължил да върне сумата от общо 4 638.66 лв., на
32 месечни вноски, с падеж на първата вноска на 05.02.2016 г. и на последната
вноска на 05.09.2018 г. Твърди, че първите тридесет и една погасителни вноски
са в размер от 144.96 лв., а последната от 144.90 лв. Поддържа, че кредитополучателят
е заплатил сумата от 1 597.13 лв., с която е погасена главница в размер от
812.60 лв. и възнаградителна лихва от 784.53 лв. По този начин били погасени
първите единадесет погасителни вноски и част от дванадесетата, поради което
след преустановяване на плащанията длъжникът изпаднал в забава.
По така изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове,
ведно със законните последици.
В законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК ответната страна М.С.В.
е депозирала отговор на исковата молба.
Счита, предявените искове за недопустими, тъй като вземането, предмет на
договора за кредит е прехвърлено от ищеца в полза на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, за което длъжникът е уведомен, поради което ищецът не разполага
с легитимация за предявяване на иска.
В отговора на исковата молба се излагат подробни съображения за нейната
неоснователност. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен, поради
противоречието му със закона, заобикалянето на закона и накърняване на добрите
нрави. При условията на евентуалност счита, клаузите на чл. 9.1. и чл. 10 от
договора, установяващи размерът на годишния лихвен процент и на годишния
процент на разходите за нищожни. Твърди, че при сключване на договора са
нарушени разпоредбите на ЗПК, в точност – чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 1 ЗПК. Твърди, че в договора са фиксирани суми
за застраховка и еднократна такса, за чието формиране липсва яснота, а
приобщаването им към главницата води до нищожност на клаузите. Счита, че
договорът е нищожен, поради сключването му при заобикаляне на нормите на чл. 10
и чл. 10 а ЗПК. Счита договорът за нищожен, поради противоречието му с добрите
нрави, тъй като с оглед размера на кредита и на установената възнаградителна
лихва е налице явна нееквивалентност на престациите. Счита, че уговорка за
възнаградителна лихва в размер надвишаващ трикратния размер на законната лихва,
е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Твърди, че е налице
нарушение и на разпоредбите на ЗЗП, като счита клаузите за фиксиран лихвен
процент, ГПР, застраховка и такса за неравноправни по смисъла на чл. 146, ал. 2
ЗЗП.
По така изложените съображения се моли за отхвърляне на предявените искове.
Претендира разноски.
С протоколно определение от открито съдебно заседание, проведено на
04.02.2021 г., по искане на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, е конституиран „Агенция
за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ж.к. Люлин – 10, бул.
„Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 , което не взело
становище по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията
на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2865/2019 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с. в полза на ищцовото дружество са издадени Заповед № 2511/25.03.2019
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу ответника, за следните суми: 2336.84 лева - главница, дължима по Договор за
потребителски заем № ***от 04.01.2016 г., с краен падеж: 05.09.2018 г.; сумата 704.69 лева - възнаградителна лихва за периода 05.01.2017
г. – 05.09.2018 г.; сумата от 443.44
лева- обезщетение за забава, за
периода 05.01.2017 г. – 05.02.2019 г.; ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда– 20.02.2019 г. до окончателното
погасяване.
Срещу издадената заповед за изпълнение е постъпило
в срок възражение от длъжницика и в тази връзка съдът е указал на кредитора да
предяви иск за установяване на вземането си в месечния срок от връчване на
съобщението.
Исковете са предявени в преклузивния едномесечен
срок и съответстват на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което са
допустими и подлежат на разглеждане по същество.
Възраженията на ответника за недопустимост на
предявените искове, са неоснователни, поради следното:
Съгласно т.
10б) от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013
г., ОСГТК процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване
на правото на иск, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, са
налице в случаите на настъпило частно правоприемство на страната на заявителя или
на длъжника след издаване на заповедта за изпълнение. Прието е, че при частно
правоприемство при прехвърляне на вземането чрез договор за цесия, настъпило в
периода след издаване на заповедта за изпълнение до предявяване на иска реда на
чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, легитимиран да участва в производството по
установителния иск е цедентът, като намира приложение нормата на чл. 226 ГПК.
Легитимиран да предяви иска е и цесионерът, ако е спазил срока по чл. 415, ал.
1 ГПК.
С оглед приетото в задължителното за
съдилищата тълкувателно решение съдът счита, че възраженията на ответника за
липса на активна легитимация на цедента са неоснователни.
Ето
защо и съдът намира, че предявените установителни искове по реда на чл.422 ГПК
са допустими, тъй като са предявени в срок, имащо за предмет същите вземания.
Относно
тяхната основателност, съдът намира следното:
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи
следните правопораждащи факти, а именно: наличието на валидно правоотношение по
договор за потребителски заем потребителски заем № ***от 04.01.2016
г. между страните, по който е била предоставена и усвоена от ответника
твърдяната парична сума. Следва да установи и наличието на валидно постигната
договореност между страните за връщане на заема с лихва, като установи
вземанията си и по размер. По иска за мораторно обезщетение следва да установи деня
на забавата.
От приетия като
писмено доказателство по делото Договор за потребителски кредит № *** от 04.01.2016 г. /л.7-9/, сключен между „Ти Би Ай Банк“ ЕАД и М.С.В., се установява, че
ищецът се е задължил да предостави на ответника сумата от 2500 лева,
представляваща чистата стойност на предоставения на длъжника за ползване
финансов ресурс. В
клаузата на чл. 7.1. от Договора е установено, че общият размер на кредита е от
3149.44 лева, в която сума се включва освен предоставената главница, сумата от 312
лева- застрахователна премия „Bank Живот Агент”, както и сумата от 337.44 лева
– такса за оценка на риска. Установено е, че таксата за оценка на риска,
дължима в деня на подписване на договора за кредит, се финансира от кредитора и
се възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния
план. В договора за кредит е посочено, че годишния лихвен процент е в размер на
30.48 %, а годишният процент на разходите е от 48.69 %. В договора за
потребителски кредит е обективиран и погасителен план с посочване на падежа на
всяка вноска и нейния размер, като падежът на първата дължима вноска е на 05.02.2016
г., а на последната на 05.09.2018 г., като размерът на първите погасителни
вноски е от 144.96 лева, а на последната – 144.90 лева. В клаузата на чл. 10 от
Договора е установено, че общата сума дължима от потребителя е в размер на
сумата от 4638.66 лева.
Страните са
подписали рамков договор за платежни ус***уги на физически лица, в който са
обективирани Общи условия, приложими към договорите. /л.10-11/.
Представено е и
искане за откриване на банкова сметка./л.12/.
По делото е
приложено застрахователно удостоверение по Групова застрахователна полица № ****,
издадена от ЗК „Уника Живот” АД, в което е посочено, че притежател на полицата
е „Ти Би Ай Банк” ЕАД, който има качеството и на необвързан застрахователен
агент. В сертификата е посочено, че застрахованият кредитополучател е
ответника, че началната дата на застраховката е считано от 05.01.2016 г., а
размерът на застрахователната премия е от 312 лева.
По делото са приети
като писмени доказателства и Рамков договор за продажба на вземания (цесия) от
31.08.2018 г. и Приложение № 1 от 10.02.2020 г. /л.15-24/, сключен между „Ти Би
Ай Банк“ ЕАД -цедент и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД - цесионер, за
продажба и прехвърляне на вземанията /цесия/, с което са изкупени дължимите
вземания, ведно с всички привилегии и обезпечения, по Договор за потребителски
кредит № ***/04.01.2016 г., сключен с М.С.В., за което длъжникът е уведомен.
По делото е
изслушано заключението по допуснатата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза. В.л. е установило, че на ответника М.В., е
отпуснат и предоставен потребителски кредит в общ размер на 3 149.44 лева
за общо ползване, в т.ч. 2500 лева – заемна сума на кредитополучателя; 312 лева
– за застрахователна премия и 337.44 лева – за такса за оценка на риска. Според
в. л.„Ти Би Ай Банк“ ЕАД е превел сумата на отпуснатите кредитна средства
3 149.44 лева по посочената от потребителя лична разплащателна банкова
сметка ***.01.2016 г., като на същата дата от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е изплатена
сумата от 312 лева за застрахователна премия на застрахователя ЗК„Уника живот“
АД, а сумата от 337.44 лева – такса за оценка на риска на 04.01.2016 г. е
удържана от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД от сметката на ответника. В.л. установява, че
извършените плащания от ответника, за периода от сключването на Договора от
04.01.2016 г. до датата на депозиране на заявлението в съда – 20.02.2019 г., са
в общ размер на 1 647.20 лева., като с постъпилите плащания са погасени по
компоненти: главница – чиста стойност на заема – 589.30 лева; застрахователна
премия– 107.25 лева; такса оценка на риска – 116.05 лева; възнаградителна лихва
– 784.53 лева и просрочена лихва – 50.07 лева. В.л. е посочило още, че след
датата на подаване на заявлението в съда, при ищеца не са осчетоводени
извършени плащания от ответника за погасяване на кредита. В.л. установява още,
че размерът на остатъчното задължение на ответника, след приспадане на
извършените плащания по компоненти е, както следва: неразплатена главница
(чиста стойност) – 1910.70 лева; застрахователна премия – 204.75 лева; такса
оценка на риска – 221.39 лева; възнаградителна лихва – 704.69 лева. Размерът на
обезщетението за забава, за периода от деня, следващ датата на падежа на
задължението за всяка една вноска до 05.02.2019 г., е 397.30 лева, формиран
върху чистия непогасен остатък от главницата и застрахователната премия е в
размер 397.30 лева.
При така
установените обстоятелства съдът приема, че на 04.01.2016 г. между ищеца като
кредитор от една страна и ответника в качеството му на кредитополучател, от
друга страна, е сключен договор за потребителски кредит, по силата на който ищецът
е предоставил на ответника сумата от 2 500 лева, с краен падеж: 05.09.2018
г. По силата на така възникналото договорно правоотношение ищецът е изпълнил
задължението си да предостави на кредитополучателя сумата от 2500 лева, като за
последният е възникнало синалагматичното му задължение да върне така
предоставената сума в определения в договора срок и вноски.
На 05.09.2018 г. е
настъпил крайният падеж на договора за кредит.
Относно сключения между
страните договор за потребителски кредит № ***от 04.01.2016 г., съдът
намира да важат разпоредбите на Закона за потребителския кредит.
В чл.
9, ал. 1 ЗПК е посочено, че договорът за потребителски кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на плащане.
Съгласно чл. 22 ЗПК,
освен при неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и когато не
са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и т. 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9.
Съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона и добрите
нрави. Това е така, тъй като се касае за вземане, основано на неизпълнено
задължение по договор за потребителски кредит, по което длъжникът има
качеството на „потребител“, от което следва, че съдът е задължен да провери
дали договорът съответства на разпоредбите на ЗПК.
Договорът за паричен заем е сключен в писмена форма,
на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Посочена е чистата стойност на
кредита, годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по
кредитът, общият размер на всички плащания по договора, условията за
издължаване на кредита от потребителя, елементите на общата стойност на
кредита, датите на плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата
погасителна вноска. Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно
кредита, право да получи погасителен план за извършени и предстоящи плащания.
Договорът за потребителски кредит представлява
двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е
уговорен в момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по
кредита – арг. чл. 11, т. 10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците
за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит– арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. Следователно годишният процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към размера на
отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от
кредитополучателя, какъвто е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с
отпускането и използването на финансовия ресурс, предмет на договора за
потребителски кредит, представляват граждански плод (възнаградителна лихва).
При формиране на годишния процент на разходите, се включват не само тези,
установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и
всички бъдещи разходи по кредита за потребителя – арг. чл. 19, ал. 1 ЗПК. В чл.
19, ал. 3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на разходите
по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2.
различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи
при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се
извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с
договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен
инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или
погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на
плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани
със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг
договор, сключен с потребителя.
С клаузата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК е установено,
че в договора за потребителски кредит следва да се съдържа информация за
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите.
Страните са уговорили, че годишният
процент на разходите по кредита е в размер на 48.69 %, като последният се
формира от посочените в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК компоненти. Въпреки,
че в клаузите на договора не е посочено какви компоненти кредитодателят е
включил при формиране размера на годишния процент на разходите при сключване на
договора, последните са изводими от разпоредбите на закона. В случая съдът
установи съдържанието на включените разходи, посредством тълкуване на клаузите
на договора за потребителски кредит, съотнесени към разпоредбата на чл. 19, ал.
1 ЗПК и тази на пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК. Формиране на процентното съотношение
на годишния разход по кредита към размера на главното вземане следва от
разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно която общ разход по кредита за
потребителя са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита
за потребителя не включва нотариалните такси.
По така изложените правни съображения съдът намира, че при сключване на
кредита не е било допуснато соченото от ответника нарушение на разпоредбата на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Годишният размер на
законната лихва за просрочени парични задължения е определен в Постановление №
426 от 18 декември 2014 г. на МС и е в размер на основния лихвен процент на
Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата
година плюс 10 процентни пункта Съдът, съобразявайки определения от БНБ основен
лихвен процент към момента на възникване на правоотношението по договора за
кредит намира, че определеният размер на годишния процент на разходите от 48.69
% е съобразен с изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Не е налице соченото нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 ГПК, тъй като макар в договора за кредит да не е посочена сумата, формираща
размера на възнаградителната лихва, а единствено нейното процентно изображение
чрез формиращия я годишен лихвен процент, размерът на дължимата сума е изводим
при съпоставяне на общо дължимата сума по кредита и размерът на посочената
главница.
Твърди се, че не е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.
1, т. 11 ЗПК, според която договорът за потребителски кредит следва да съдържа
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването. Последното не се установява от съда в настоящия съдебен състав,
тъй като в договора за потребителски кредит е обективиран погасителен план с
посочване на падежа и размера на дължимите погасителни вноски. Посочен е чистия
размер на кредита, размерът на дължимите такса и застрахователна премия, както
и общия размер на задължението на кредитополучателя, поради което начинът на
съотнасяне на дължимата погасителна вноска към погасяване на всички задължения
по пера е изводим при разделяне на размера на съответното, посочено в глобален
размер в договора за кредит задължения, разделено на броя на погасителните
вноски. Договорен е и фиксиран лихвен процент на годишна основа, при което не е
било необходимо посочване на методика за изчисляване на лихвата.
Съдът намира, че от представените в производството по
делото доказателства се установява, че сумата по кредита от 2 500 лева е
усвоена чрез превеждането й по разплащателната сметка на длъжника, поради което
с настъпване на падежа на последната погасителна вноска, заплащането й е
станало изискуемо, и длъжникът дължи връщането й.
Следва в полза на кредитора да се присъди и сумата в
размер от 312 лева, представляваща застрахователна премия по сключена
застраховка „живот” в полза на кредитополучателя със застрахователна компания
ЗК „Уника Живот” АД. Сключване на посочената застраховка в полза на
кредитополучателя се установява от представеното по делото застрахователно
удостоверение по Групова застрахователна полица № ****, издадена от ЗК „Уника
Живот” АД, в което е посочено, че притежател на полицата е „Ти Би Ай Банк” ЕАД,
който има качеството и на необвързан застрахователен агент, както и началната
дата на застраховката - 05.01.2016 г. и размерът на застрахователната премия -
312 лева. Установено е, че застрахователната премия се финансира от страна на
кредитодателя и се заплаща от страна на кредитополучателя, ведно с
погасителните вноски по кредита. В случая от изслушаната по делото
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че застрахователната премия е заплатена
от ищеца в полза на застрахователя, поради което и за кредитополучателя –
ответник е възникнало задължението за погасяване на задължението за
застрахователна премия, представляващо част от разходите по кредита.
По отношение на
сумата 337.44 лева, представляваща такса за оценка на риска, дължима в деня на
подписване на процесния договор, съдът намира, следното: Уговорката за такса за
оценка на риска е нищожна, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК.
Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит. Посочената такса е уговорена в чл. 7. 1 от договора като
задължителна. Според тази клауза таксата е еднократна, дължима в деня на
подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява
от потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план и предвид
заявеното му желание в искането-декларация. Съдът счита, че посочената уговорка
не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК, тъй като е
неясна - не става ясно за какво точно действие (услуга) се дължи въпросната
такса. Следователно се заобикалят изискванията на закона и като такава клаузата
е нищожна по аргумент на чл. 21, ал. 1 ЗПК. Съдът счита също
така, че доколкото оценката на риска предхожда сключването на договора, то тази
дейност касае усвояването на кредита, във връзка с което кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Клаузата противоречи и на чл. 16 ЗПК, която предвижда
императивно задължение за кредитора да оцени кредитоспособността на потребителя
преди да предостави кредит на последния. Клаузата, с която е уговорена такса за
оценка на риска, на практика прехвърля върху самия длъжник финансовата тежест
от изпълнението на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на кандидатстващите за кредит, вменени й с
посочената норма и води до неоправдано допълнително увеличаване на размера на
задълженията по договора.
По така изложените съображения за длъжника не е
възникнало задължение за заплащане на сумата от 337.44 лева, доколкото
последната е установена с недействителна клауза, поради което в частта, с която
се претендира главница, включваща посочената такса за оценка на риска,
предявеният иск следва да се отхвърли, като следва да се вземе предвид и осъщественото
от страна на длъжника плащане на част от посоченото задължение, което като
недължимо заплатено следва да се приспадне от размера на претендираната
главница.
От заключението на
в.л. М. по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло като пълна и обективна се установява, че размерът на дължимата
главница е 2812 лева (2500 лева + 312 лева застрахователна премия), като след
извършените частични плащания от ответника, е останал непогасен остатък от 2
115.45 лева, (от които 1910.70 лева – чиста главница и 204.75 лева –
застрахователна премия).
Ето защо иска за
сумата от 2 336.84 лева, представляваща дължима по договора главница се
явява основателен и доказан до размера на сумата от 2 115.45 лева, като следва
да се отхвърли за разликата над тази сума до предявения размер от 2 336.84
лева, като неоснователен и недоказан.
Следва съобразно
петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК до
окончателното й изплащане.
В чл. 9, т. 1
от Договора страните са уговорили лихвен процент в размер на 30.48 %. Ищецът
претендира договорна лихва в размер на 704.69 лева за периода 05.01.2017 г. – 05.09.2018
г.
В полза на кредитора е възникнало
и вземането за възнаградителна лихва в установения от в.л. непогасен размер за
сумата от 704.69 лева, предвид установената от съда действителност на договора
за кредит, поради което не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
От заключението
на в.л. М. по приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът
кредитира изцяло като пълна и обективна се установява, че размера на
договорната лихва в действителност е 1 489.22 лева, като след извършените
частични плащания от ответника, е останал непогасен остатък от 704.69 лева.
Поради това така предявения иск се явява изцяло основателен и доказан, поради
което следва да се уважи.
В чл. 15. 1 от договора
страните са постигнали съгласие, че в случай че потребителят е допуснал
просрочие на дължимите от него плащания, той дължи на кредитора и законната
лихва върху цялата просрочена сума за целия период на просрочието – от датата
на падежа, до датата, на ефективното изплащане на сумата.
Относно размера
на мораторната лихва, същият е изчислен от в.л. по неоспорената по делото съдебно
– счетоводна експертиза.
Поради което
акцесорният иск е основателен за сумата от 397.30 лв., а до пълния претендиран размер от 443.44 лв.
следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му
разглеждане, разноски се дължат на двете страни по съразмерност, на осн. чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. Ищецът е отправил искане и представил доказателства за
плащане на 69.70 лева – ДТ, за експертиза – 140 лева и за заплатено адвокатско
възнаграждение – 504 лева.
Следва да се присъдят и
разноските в заповедното производство /69.70лв. – ДТ и юрисконсултско възнаграждение/,
съобразно т. 12 на ТР № 4/2013 на ОСГТК
на ВКС.
Разноските за юрисконсултско
възнаграждение по заповедното дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78
ал. 8 ГПК /ДВ бр. 8/2017г./, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи такова от 50 лева за заповедното, предвид конкретната
фактическа и правна сложност на спора.
С оглед
направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да извърши преценка.
Предвиденият минимален размер на адвокатско
възнаграждение, определен съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 473.95 лева за исковото
производство.
Съдът намира за
неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с
минималните размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед
материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите
на ищеца по делото.
По съразмерност се дължат – 658.91 лева за
настоящото и 110.51 лева за заповедното производство.
Ответникът е отправил искане и представил
доказателства за плащане на адвокатско
възнаграждение – 480 лева за настоящото производство и 480 лева – за
заповедното производство.
По съразмерност се дължат – 36.84 лева за
настоящото и 36.84 лева за заповедното производство.
Така мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.С.В., ЕГН **********,
дължи на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, сумата
от 2 115.45 лева (две хиляди сто
и петнадесет лева и четиридесет и пет стотинки) – главница по Договор за потребителски кредит № *** от
04.01.2016 г., с краен падеж: 05.09.2018 г.; сумата от 704.69 лева (седемстотин и четири лева и шестдесет и девет
стотинки) – възнаградителна лихва за
периода 05.01.2017 г. – 05.09.2018 г.; сумата от 397.30 лева (триста деветдесет и седем лева и тридесет стотинки) – обезщетение за забава за периода от
05.01.2017 г. – 05.02.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от постъпване на заявлението в съда – 20.02.2019 г. до окончателното й погасяване,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за
установяване на дължимост на сумата над 2 115.45 лева до
пълния му предявен размер от 2336.84 лева - главница по Договор за потребителски кредит № *** от 04.01.2016 г., както и
предявения иск за установяване на дължимост на сумата над 397.30 лева до пълния му предявен размер от 443.44 лева – обезщетение за забава, за
периода от 05.01.2017 г. – 05.02.2019 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК № 2511/25.03.2019
г. по ч.гр.д. № 2865/2019 г. по описа на ПРС, ІІI бр.с.
ОСЪЖДА М.С.В., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на „Ти Би Ай
Банк“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър
Хаджикоцев“ № 52-54, следните суми:
658.91 лева /шестстотин петдесет
и осем лева и деветдесет и една стотинки/ - разноски по съразмерност за
настоящото производство и 110.51 лева
/сто и десет лева и петдесет и една стотинки/
- разноски по съразмерност за заповедното производство по ч.гр.д. № 2865/2019
г. по описа на ПРС, ІII бр.с.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 52-54, да заплати на М.С.В., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в общ размер от 73.68 лева (седемдесет и три лева и шестдесет и осем
стотинки) – разноски, от които
сумата от 36.84 лева (тридесет и шест
лева и осемдесет и четири стотинки) – за заповедното производство по ч. гр.д. №
2865/2019 г. по описа на ПРС, ІІІ бр.с. и сумата от 36.84 лева (тридесет и шест лева и осемдесет и четири стотинки) –
за настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете.
Решението е постановено при участие на
подпомагаща страна на ищеца - „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, гр. София, ж.к. Люлин – 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п/ Кристина Табакова
Вярно с оригинала!
РЦ