№ 56
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Елена Р. Арнаучкова
Румяна Ив. Панайотова
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20215000500434 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.П. против решение №
260862/01.07.2021 г., постановено по гр.д. № 2926/2020 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в която предявеният от него иск
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
разликата над 4 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв.
Жалбоподателят счита, че решението в тази част е неправилно по изложените
в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени в тази част и
вместо това да постанови друго решение, с което да уважи иска в
претендирания размер, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
16.09.2020 г. до окончателното й изплащане. Претендира разноски за
въззивното производство в размер на заплатената държавна такса, а в случай,
че съдът уважи жалбата му, моли да бъдат преизчислени и разноските за
първоинстанционното производство.
1
Въззиваемият ПРБ не е взел становище по въззивната жалба.
П. на РБ в качеството си на страна по чл. 10, ал. 1 от ЗОДОВ счита, че
жалбата е неоснователна, поради което моли съда да я остави без уважение и
да потвърди първоинстанционното решение като правилно, обосновано и
законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от ПЛ. ВЛ. П.
против ПРБ обективно съединени искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и по
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът твърди, че на 28.07.2019 г. бил задържан от
полицейски орган за 24 часа по ДП № 294/2018 г. по описа на ********** г.
на С. п., а на следващия ден бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК във вр. с ал. 2 от НК и с
прокурорско постановление бил задържан за още 72 часа за явяване пред съд.
На 30.07.2019 г. и 31.07.2019 г. били проведени заседания по ч.н.д. №
2710/2019 г. за произнасяне по искането на прокуратурата за вземане на мярка
за неотклонение „Задържане под стража“, при които той установил, че е
жертва на съдебна грешка, доколкото името му не се срещало по делото,
спрямо него не били искани и прилагани специални разузнавателни средства
и не познавал повечето от обвиняемите лица, с които се твърдяло, че бил в
организирана престъпна група, а от секретните материали станало ясно, че
оперативните работници му приписали прозвището „Б.“, което принадлежало
на друго от обвиняемите лица – П. К. И.. На 31.07.2019 г. спрямо него била
взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“, но след като подал
въззивна жалба, с определение от съдебно заседание на 08.08.2019 г. по
в.ч.н.д. № 397/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд било
отменено предходното определение и той бил освободен, без да му бъде
налагана мярка за неотклонение. Ищецът твърди също, че за периода
08.08.2019 г.- 09.07.2020 г. не бил търсен от органите на досъдебното
производство и не били извършвани следствени действия с негово участие, а с
2
постановление на прокурор при С. п. от 09.07.2020 г. било прекратено
наказателното производство по отношение на него, като било прието, че не са
събрани никакви доказателства по предявеното обвинение срещу него. П.
обжалвал постановлението в мотивната му част, поддържайки, че
основанието за прекратяване на производството трябва да бъде чл. 243, ал. 1,
т. 1 от НПК във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК, т.е. че не е извършил
престъпление, а е жертва на класическа съдебна грешка, жалбата му била
приета за основателна с определение от 26.08.2020 г. по ч.н.д. № ****** г. на
Специализирания наказателен съд, който съдебен акт влязъл в сила 16.09.2020
г. В исковата молба се твърди, че арестът в дома му в гр. Л. бил за него
внезапен шок, не му били съобщени причините за това, постановлението за
привличането му като обвиняем не съдържало конкретни фактически данни, а
цифровото изписване на престъпния състав не му говорело нищо, той не
разбирал в какво е обвинен и защо е задържан, като по този начин бил
нарушен чл. 5, § 2 от КЗПЧОС, касаещ задължението незабавно и на
разбираем език да бъдат съобщени основанията за задържането и всички
предявени обвинения. Впоследствие спрямо него била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“, въпреки че нямало доказателства, и
това го довело до пълно отчаяние, тъй като разбрал, че обвиненията са
изключително тежки, свързани с трафик на хора, и го грози затвор от 3 г. до
10 г., през времето на задържането си П. бил в пълна изолация от близките си,
изпитвал страх за бъдещето си, доверието в правосъдието било разклатено,
това довело до разбиване на личните и семейните връзки, а близките му били
шокирани. След освобождаването му от следствения арест тревогата на
ищеца не намаляла, той не бил търсен от разследващите, но се страхувал от
евентуална присъда, дори условна, която щяла да го лиши от препитанието
му на международен шофьор, започнал да получава панически атаки –
пристъпи на задушаване, изпадал в депресивни състояния и го преследвали
страхови усещания, загубил съня си, изолирал се от приятели и познати, а с
най-близките си обсъждал единствено воденото против него разследване и
загубил интерес към други теми на разговор и развлечения, като възприел
задържането си и повдигнатото обвинение като тежък и несправедлив удар
срещу личността му, което разклатило психическата му устойчивост. Ищецът
сочи, че по повод воденото против него наказателното производство
ангажирал адвокатска защита, заплащайки хонорар от 600 лв. за защита по
3
ч.н.д. № 2710/2019 г. по описа на СпНС и 240 лв. за обжалване на
постановлението за частично прекратяване на наказателното производство.
Доколкото за всички нанесени му неимуществени и имуществени вреди е
отговорна П. на РБ, ищецът моли съда да постанови решение, с което да
осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 30 000 лв. за причинените му негативни психически изживявания,
несигурност, безсъние, панически атаки, разочарование и липса на доверие в
правосъдието, депресия, усещане за онеправданост, унижение от уличаването
в престъпление, което не е извършил, продължително чувство на обреченост,
загуба на самочувствие и отчуждаване, както и обезщетение за имуществени
вреди в размер на 840 лв., представляващи направени разходи за заплатени
адвокатски хонорари в наказателното производство, ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство - 16.09.2020
г. до окончателното им изплащане. Претендира разноски.
Ответникът ПРБ счита, че исковете са недоказани по основание и
размер, като оспорва размера на обезщетението за неимуществени вреди като
изключително завишен и несъобразен с критерия по чл. 52 от ЗЗД, тъй като
наказателното производство е продължило по-малко от година, което е
разумен срок, а взетата спрямо ищеца мярка за неотклонение „Подписка“
била най-леката.
С обжалваното решение е осъдена П. на РБ да заплати на П.П. 4 000 лв.
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на воденото против него
наказателно производство - ДП № 294/2018 г. по описа на ********** г. на С.
п., за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК във вр. с ал. 2 от НК, което
досъдебно производство е прекратено с постановление от 09.07.2020 г.,
влязло в сила на 16.09.2020 г., както и сумата 840 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца в резултат на повдигнатото му
незаконно обвинение за извършено престъпление имуществени вреди,
съставляващи заплатени адвокатски хонорари в хода на наказателното
производство, ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения за
неимуществени и имуществени вреди, считано от 16.09.2020 г. до
окончателното им изплащане, както и 244,42 лв. разноски, като искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за
4
разликата над уважения размер от 4 000 лв. до пълния претендиран размер от
30 000 лв.
Решението е обжалвано само от ищеца в частта, в която искът за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен, в която
част то е предмет на въззивното производство, а в частта, в която исковете за
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди са уважени, ведно със
законната лихва върху тях, както и в частта за разноските, решението не е
обжалвано и е влязло в сила.
Не се спори между страните и от приетите по делото писмени
доказателства от ДП № 294/2018 г. по описа на Г. Б. се установява твърдяната
от ищеца фактическа обстановка, а именно:
Със заповед от 28.07.2019 г. на Г. Б. П.П. е задържан за срок от 24 часа
по ДП № 294/2018 г. и пр.пр. № 894/2018 г. на С. п., на същата дата е
извършено претърсване и изземване в дома, обитаван от него и Г. Л..
С постановление от 29.07.2019 г. П. е привлечен като обвиняем по
образуваното досъдебно производство за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2
от НК във вр. с ал. 2 от НК за това, че в периода от октомври 2017 г. до
28.07.2019 г. в гр. С., гр. В. и други населени места на територията на
страната е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл. 93, т.
20 от НК с цел съгласувано извършване на престъпления по чл. 159а и чл. 280
– чл. 281 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече
от три години, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на
престъпления по чл. 280 от НК – чл. 281 НК. Същия ден ищецът е разпитан в
това качество.
С постановление от 29.07.2019 г. на прокурор от С. п. ищецът е
задържан под стража за срок до 72 часа до довеждането му пред съда, считано
от датата на задържането му за 24 часа по ЗМВР.
На 30.07.2019 г. е направено искане от С. п. по реда на чл. 64, ал. 1 от
НПК за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража” на
обвиняемия П. и още седем лица, като с определение от 31.07.2019 г. по н.ч.д.
№ 2710/2019 г. по отношение на П. е взета мярка за неотклонение „Задържане
под стража“, впоследствие отменена с протоколно определение от 08.08.2019
5
г. по в.ч.н.д. № 397/2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд.
С постановление от 09.07.2020 г. на прокурор при С. п. е прекратено
наказателното производство по отношение на част от обвиняемите, в т.ч.
спрямо П.П. за престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК във вр. с ал. 2 от
НК, като е прието, че предявените обвинения не са доказани.
Ищецът е подал жалба против това постановление, като с определение
от 26.08.2020 г., влязло в сила на 16.09.2020 г., по ч.н.д. № ****** г. на
Специализирания наказателен съд е изменено постановлението на С. п., като е
променено основанието за прекратяване на наказателното производство по
отношение на П. от такова по чл. 243, ал. 1, т. 2 от НПК в чл. 243, ал. 1, т. 1 от
НПК във вр. с чл. 24, ал. 1, т. 1, пр. 1 от НПК - поради липса на извършено
престъпление.
Тоест продължителността на наказателното производство срещу
ищеца, преминало само през досъдебна фаза, е малко над 1 година и 1 месец,
като е започнало на 28.07.2019 г., когато той е бил задържан, и е приключило
на 16.09.2020 г., когато е влязло в сила постановлението за прекратяване на
наказателното производство, а последните два месеца спорът е бил само по
основанието за това.
За да бъде търсена отговорност по Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, е необходимо освен наличието на
общите предпоставки за носене на деликтна отговорност, да е налице и някоя
от предвидените в него специални хипотези.
Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от разгледващите органи,
прокуратурата или съда при обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че
извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано.
В настоящия случай е безспорно установено, че на П.П. е било
повдигнато обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление по
6
чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК, за което е предвидено наказание лишаване от
свобода от 3 до 10 години, като наказателното производство е било
прекратено.
От обективния факт на повдигане на незаконно обвинение и
извършените процесуално-следствени действия са били причинени вреди на
обвиняемия, действията в досъдебното производство са започнали от
полицейски орган от Г. Б., ищецът е бил привлечен като обвиняем,
определена му е била мярка за неотклонение „Задържане под стража“ за срок
от 12 дни, впоследствие отменена, без да бъде взета друга мярка за
неотклонение, а по-късно наказателното производство е било прекратено, без
да влиза делото в съд, като от друга страна прокурорите в С. п. са образували
досъдебното производство и не са осъществили първоначален и последващ
ефективен цялостен надзор върху проведеното такова по събиране и преценка
на доказателствата във връзка с твърдяното престъпление от ищеца, а при
адекватни и своевременни действия наказателното производство би могло да
приключи в значително по-кратки срокове, поради което съдът намира, че
ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените против него
искове.
По отношение на вида и размера на претърпените от ищеца
неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани
гласни доказателства, като съдът кредитира показанията на свидетелите Г. Л.
и С. М., които отразяват техни преки и непосредствени впечатления, като
съдът отчита близките им родствени и семейни връзки с ищеца /лице,
живеещо на семейни начала, и сестра/ при приложение разпоредбата на чл.
172 от ГПК.
От показанията на свидетелката Л. се установява, че тя живее с ищеца
на семейни начала от две години и половина в нейното жилище в гр. Л.,
където той бил задържан през лятото на 2018 г., една сутрин в неделя, в 8 ч.,
полицаите направили обиск и отвели П., а той бил изненадан и доста
притеснен, не му обяснили защо го задържат, на следващия ден й се обадил
по телефона и казал, че има нужда от адвокат, после й се обадил още два
пъти и бил притеснен, два дни след задържането му тя го видяла в съдебното
заседание пред Специализирания наказателен съд, където той бил видимо
7
променен, побелял, отслабнал и притеснен; съдът определил исканата от
прокуратурата мярка за неотклонение „Задържане под стража“, но след
обжалването мярката била отменена и П. бил освободен, докато бил
задържан, той се обаждал на свидетелката и изглеждал притеснен, тъй като не
знаел как ще обясни случилото се на приятели и на децата си и как ще излезе
от ситуацията, а след освобождаването си се притеснявал как това ще се
отрази на работата му, защото бил международен шофьор, загубил съня си,
често разговарял със свидетелката за това, което му се е случило, как това ще
се отрази на отношенията му с приятелите, родителите и сестра му, по-късно
започнал работа, но се притеснявал какво ще стане, ако го извикат на дело, а
той не е в България, след около година, през който период не го търсили от
полицията, било прекратено наказателното производство и П. се поуспокоил,
но се изолирал от приятелите си, ограничил контактите си, не искал да излиза
и да се среща с познати, защото живеел в малък град и му било трудно да
обясни на хората защо е бил задържан и обвинен, въпреки че името му не
било публично оповестено, но било известно на съседите, като родителите му
и сестра му не вярвали той да е извършил престъпление и го подкрепили.
В същата насока са и показанията на свидетелката М., според която
брат й бил задържан на 27 юли или 28 юли 2019 г. и бил отведен в С., без да
му бъде обяснено в какво е обвинен, тя го видяла в съдебната зала при
разглеждане на мярката му за неотклонение в Специализирания наказателен
съд, той бил много променен, отслабнал, побелял, със зачервени очи и много
притеснен, била му взета мярка за неотклонение „Задържане под стража”,
която впоследствие била изменена от Апелативния съд. Според свидетелката
след освобождаването си от ареста П. бил потиснат и притеснен, не знал дали
ще може да работи, защото работодателите искали документи, че няма
висящи производства, непрекъснато й се обаждал за съвети във връзка с
наказателното производство, загубил съня си, получавал паник атаки, не
искал да се среща с приятели, дори с нея и родителите им, за да не му задават
въпроси за случилото се, защото в малкия град всичко се знаело и нямало как
да обясниш на хората, че е станала грешка, а съседите и познатите му знаели
за ареста, за организираната престъпна група съобщили и по телевизията,
макар да не казали неговото име, притеснявал се за родителите си и го било
срам от тях, въпреки че те го подкрепили, а през юли 2020 г. получил
8
съобщение, че наказателното производство е прекратено по отношение на
него, но и след това ищецът продължил да ограничава контактите си и не е
превъзмогнал безсънието и притеснението.
По делото е приета справка съдимост на П.П., издадена от Районен съд
– Л., от която е видно, че той е осъждан двукратно - по н.о.х.д. № 55/2004 г.
на Военен съд - Плевен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 2 и т. 4, пр. 1 от
НК във вр. с чл. 194, ал. 1 НК, за което му е налошено наказание „Лишаване
от свобода“ за срок от четири месеца, чието изтърпяване е отложено на
основание чл. 66, ал.1 от НПК, и по н.о.х.д. № 118/2008 г. за престъпление по
чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК във вр. с ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, по
което му е наложено наказание „Пробация“.
На база на всички събрани по делото доказателства съдът приема за
установено, че П. е претърпял неимуществени вреди от воденото против него
наказателно производство по повдигнатото му обвинение в извършване на
посоченото тежко умишлено престъпление, изразяващи се в психически и
емоционален стрес, притеснение от случващото се и от бъдещите последици,
загуба на тегло, безсъние, самоизолация, ограничаване на контактите с
роднини и приятели, тревожност, опасения, че хората в малкия град, в който
живеел, гледат на него като престъпник, а след прекратяване на
наказателното производство се успокоил, но някои от симптомите за
тревожност останали.
Описаното състояние на ищеца е нормална реакция, съответстващата
на ситуацията от образуване на наказателно производство, продължило около
година, макар в този период делото да не е влизало в съдебна фаза и да не са
били извършвани спрямо него процесуално-следствени действия, то му е
създало несигурност за бъдещето и довело до нарушение на социалното му
функциониране, отразявайки се неблагоприятно върху емоционалното и
психическото му състояние, а описаните последици са в пряка причинна
връзка с повдигнатото незаконно обвинение за посоченото престъпление и
воденото против ищеца наказателно производство.
По делото не са събрани никакви доказателства /медицински
документи или съдебно-медицинска експертиза/ за това, че по време на
9
досъдебното производство П. е имал сериозни психически проблеми /паник-
атаки или друго влошаване на здравословното състояние, извън обичайното/,
поради което съдът го приема за недоказано.
Не са установени и твърдените от ищеца обстоятелства, че е било
накърнено доброто му име в обществото, както и че било разклатено
доверието му в правосъдието, за които не са събрани доказателства.
Въз основа на реално претърпените неимуществени вреди от ищеца,
установени по вид, интензитет и продължителност, настъпилата промяна в
характера му и в отношенията с близки и познати, както и в обичайния му
начин на живот, изживените негативни емоции и създадената несигурност в
бъдещето поради възможното му осъждане, тежестта на повдигнатото му
обвинение за извършване на тежко умишлено престъпление, в т.ч.
предвижданото за него наказание /лишаване от свобода от 3 до 10 години/,
тежкия характер и продължителността на взетата мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ /12 дни/, продължителността на досъдебното
производство /около 1 година и 1 месец, но през последните два месеца
наказателното производство е било прекратено и спорът е бил единствено за
неговото основание/, който срок съдът приема за разумен, при отчитане на
факта, че П. двукратно е бил осъждан за други престъпления, както и при
вземане предвид критериите, заложени в ППВС № 4/23.12.1968 г., и
наложилото се в обществото понятие за справедливост при приложение
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, съдът счита, че следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца обезщетение за нанесените му
неимуществени вреди от увреждането в размер на 4 000 лв., а над него до
пълния предявен размер от 30 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че посоченият размер на обезщетението е достатъчен за
репариране на понесените от ищеца неимуществени вреди, установени по
делото, като при определянето му са отчетени и обществените представи за
справедливост в аспекта на съществуващите обществено-икономическите
условия на живот.
С оглед приетото в т. 4 от ТР № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС посоченото
обезщетение се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на
влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното
10
производство, т.е. от 16.09.2020 г.
Доколкото въззивният съд е стигнал до същите правни изводи
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която искът е
отхвърлен за разликата над 4 000,00 лв. до пълния претендиран размер от 30
000,00 лв.
В останалата част решението не е било обжалвано от страните и е
влязло в сила.
Предвид гореизложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260862/01.07.2021 г., постановено по
гр.д. № 2926/2020 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – І гр.с., в частта, в
която е отхвърлен предявеният от ПЛ. ВЛ. П. против П. на РБ иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на воденото
против него наказателно производство - ДП № 294/2018 г. по описа на
********** г. на С. п., за престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2 от НК във вр. с
ал. 2 от НК, което досъдебно производство е прекратено с постановление от
09.07.2020 г., влязло в сила на 16.09.2020 г., за разликата над 4 000,00 лв. до
пълния претендиран размер от 30 000,00 лв.
В останалата част решението е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11