РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 624
гр. Пловдив, 11 март 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на деветнадесети февруари през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3862 по описа за 2019 год. на
Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните :
1. Производството е
по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 40 от Закона за
достъп до обществена информация /ЗДОИ/.
2. Образувано е по жалба, предявена
от Ч.С.П., с адрес ***, против
Решение № 1907/20.11.2019 г. на Председателя на Районен съд (РС) - Пловдив по
преписка № 12/2019 г. по ЗОДОИ.
В жалбата се
навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска
неговата отмяна
3. Ответникът по жалбата – Председателя на Районен съд - Пловдив, е на становище че
жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се,
че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и
правни основания за неговото постановяване.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес,
поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите и
за правото:
5.
Административното
производство е започнало по Заявление за достъп до обществена информация вх. № 72775/08.11.2019 г. (пореден № 12/2019 г. в регистър по ЗДОИ при
РС – Пловдив)
на Ч.С.П. отправено до Председателя на РС
- Пловдив, с което е поискан достъп на такава информация
в писмен вид, а именно: „В периода от 01.01.2017 г. до 01.11.2019 г. има ли забавени мотиви по
присъди постановени от съдия Е.Д.Г.при Районен съд Пловдив, ХХII състав, …. да бъде посочен броя на
делата и конкретните номера“.
В тази връзка, с оглед разпоредбата на
чл. 31 ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ, с писмо изх. № 30 864/11.11.2019
г. изрично е поискано писмено съгласие от Е.Д.Г.- съдия при Районен съд -
Пловдив, титуляр на XXII наказателен състав, за предоставяне на исканата
информация.
В указания срок, със писмо вх. № 73
478/12.11.2019 г., съдия Е.Г.е заявила, че не дава изрично писмено съгласие за
предоставяне достъпа до поисканата обществена информация, тъй като чрез нейното
предоставяне биха могли да бъдат разкрити нейни лични данни в качеството й на
трето лице. По този начин, според съдия Г., ще се накърнят нейни права и законни
интереси защитени от Конституцията на Република България и законите, с оглед
факта, че искането произтича от лице, което е страна в наказателен процес, в
който тя е била съдия - докладчик на делото, за което към заявлението е приложена
справка от САС „Съдебно деловодство".
При тези данни, на основание чл. 5,
във връзка с чл. 9 -11, във връзка с чл. 31, във връзка с чл. 37 ал. 1 т. 2 от
ЗДОИ, Председателят на РС - Пловдив е постановил оспореното е в настоящото
производството решение, с което е отказал предоставяне на достъп до исканата
обществена информация. За да постанови този резултат ответният административен
орган е приел следното от правна страна:
Първо, осъществяването на правото на
достъп до обществена информация не може да бъде насочено срещу правата и
доброто име на други лица. Предвид това обстоятелство, именно в случая се касае
за искане за предоставяне на информация от лице, което е било в качеството на
подсъдим по НОХД № 7579/2017 т. по описа на Районен съд - Пловдив, XXII
наказателен състав, разгледано и приключило със съдебен акт от съдия Е.Г., и
предоставянето на исканата информация може да бъде насочено срещу правата и
доброто име на съдия Г.
Второ, поисканата информация не е
официална обществена информация, която се съдържа в актовете на органа при
осъществяване на правомощията му, а е служебна информация, която се събира,
създава и съхранява по повод дейността на Районен съд - Пловдив.
И трето, налице е изричен отказ от
третото лице – съдия Е.Г.за предоставяне на достъп до исканата обществена информация,
предвид засягане нейните интереси и накърняване на доброто й име, още повече,
че в случая не е налице надделяващ обществен интерес от разкриването й.
6. При така установената фактическа
обстановка, след като обсъди и прецени всички събрани по делото доказателства и
становищата на страните, настоящият съдебен състав съобрази следното:
6.1. Оспореният административен акт, е
постановен от материално компетентен орган, в изискуемата от закона форма.
6.2. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, този
закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се
съхранява от държавните органи, техните териториални звена и органи на местното
самоуправление в Република България, като заявител на достъп до обществена
информация може да бъде всеки гражданин на Република България, чужденец или
лице без гражданство - чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗДОИ. На свой ред, чл. 2, ал. 1
от ЗДОИ определя, че обществена информация по смисъла на закона е всяка
информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща
възможност на гражданите да съставят собствено мнение относно дейността на
задължените по закона субекти. Обществената информация, съобразно чл. 9 от
ЗДОИ, се подразделя на два основани вида: официална
обществена информация, т.е. такава, която се съдържа в актовете на
държавните органи и органите на местното самоуправление при осъществяване на
техните правомощия (чл. 10 ЗДОИ) и служебна
обществена информация - която се събира, създава и съхранява във връзка с
официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните
администрации (чл. 11 ЗДОИ). Достъпът до официалната обществена информация е
регламентиран в чл. 12 ЗДОИ, като в неговите ал. 1 и ал. 2 са уредени два
особени случая, при които, макар исканата информация да съставлява по
естеството си официална обществена такава, то предоставянето на достъп до нея
се осъществява чрез обнародването й, а не по реда на ЗДОИ (арг.
чл. 12, ал. 3 от ЗДОИ).
6.3. Отделно от изложеното
следва да бъде съобразено, че дейността на съдилищата е част от обществения
живот и е от съществено значение за неговото функциониране, поради което
законодателят е създал специални правила за нейното регулиране. Основен
принцип, въз основа на който се урежда тази сфера на обществените отношения е
публичността - чл. 121, ал. 3 от Конституцията на Република България, чл. 5 от
Закона за съдебната власт (ЗСВ), чл. 12 от АПК, чл. 11 от ГПК, чл. 20 от НПК.
Проявление на този принцип са правилата, които например регламентират публичност на съдебните заседания - чл.
132 от ЗСВ, чл. 20 от НПК; незабавно
публикуване (обнародване) на съдебните актове - чл. 64 от ЗСВ, заседанията
на пленума и на колегиите на Висшия съдебен съвет са публични и се излъчват
пряко в интернет освен в случаите, когато се обсъждат предложения за налагане
на дисциплинарно наказание или документи, съдържащи информация, класифицирана
по Закона за защита на класифицираната информация - чл. 33, ал. 6 от ЗСВ.
Предвидени са и специални правила, които предвиждат публичност относно
личностите, които осъществяват съдебната власт като гаранция за възможност да
се формира общественото мнение относно работата на съдилищата - Глава Втора,
Раздел Iа и Глава Девета от ЗСВ. Успоредно с това в
нормативната уредба са предвидени и механизми за защита на други защитими права
и интереси, а именно личните данни на физическите лица, правото на личен и
семеен живот, защита на човешкото достойнство и неприкосновеността на
личността, национална сигурност, разкриване и наказване на престъпления.
6.4. Изложеното до тук съотнесено към
конкретиката на настоящия казус налага да се приеме, че заявлението за
предоставяне на достъп до информация изхожда от правоимащо
лице и е подадено пред задължен субект по чл. 3, ал. 1 от ЗДОИ, доколкото Районен
съд - Пловдив притежава качеството на държавен орган. Обективираното в
процесното заявление искане обаче, касае предоставянето на достъп до
информацията относно изготвянето в срок на мотиви по постановени присъди от
конкретен съдия на посочения съд, а тази информация според настоящия съдебен
състав представлява част от съдържанието на съдебния акт и като такава подлежи
на обнародване, съобразно чл. 64, ал. 1 и 2 ЗСВ в приложимите към съответния
период редакции. Тези разпоредби най-общо предвиждат актовете на съдилищата да се
публикуват незабавно след постановяването им на интернет страницата на
съответния съд при спазване изискванията на Закона за защита на личните данни и
Закона за защита на класифицираната информация, като от 5.11.2017 г. е
предвидено изключение за съдебните актове по наказателни дела, с които
подсъдимият е осъден да изтърпи съответно наказание, които се публикуват след влизането
им в сила и по-точно, след получаване на уведомление от прокурора, че са
предприети действия по привеждането им в изпълнение.
От своя страна в чл. 12, ал. 2 ЗДОИ е
предвидено, че достъпът до друга официална информация (която не се съдържа в
нормативни актове) в
случаите, когато това е предвидено със закон или по решение на органа, който я
е създал, се осигурява чрез обнародване,
а не по реда на ЗДОИ (арг. чл. 12, ал. 3 от ЗДОИ), както вече бе казано.
Следователно, достъпът до обществената
информация, съдържаща се в съдебните актове, доколкото това е предвидено със
закон (чл. 64 ЗСВ) се осигурява чрез обнародването им. Дата на която делото е
обявено за решаване или е постановена присъдата, съответно датата на изготвяне
на мотивите, е част от тяхното съдържание, а самите съдебни актове каза се, се публикуват (обнародват) на интернет страницата на съда.
Все в тази насока е необходимо да се посочи, че сроковете за постановяване на
съдебните актове са установени в съответния процесуален закон - чл. 172, ал. 1 АПК, чл. 235, ал. 5 от ГПК и чл. 308, ал. 1 и ал. 2 от НПК (последния предвижда,
че мотивите могат да бъдат изготвени и след обявяване на присъдата, но не
по-късно от петнадесет дни, а по
дела, които представляват фактическа или правна сложност, мотивите могат да
бъдат изготвени и след обявяването на присъдата, но не по-късно от шестдесет дни), така че всеки гражданин може да
посети страницата на съответния съд и да извърши проверка кои актове са постановени
в установените от закона срокове и кои са постановени извън тях. Освен на
страницата на съответния съд, всички съдебни актове се публикуват и на интернет
страницата на Висшия съдебен съвет.
Необходимо е да се добави, че целта на ЗДОИ е, не да се изготвят
справки или да се обобщават данни от задължените по закона субекти относно
информация, която лицата (субекти на правото на
достъп до обществена информация)
сами могат да извлекат от обнародваните актове, а да се даде възможност на гражданите да си съставят собствено мнение
относно дейността на тези задължени по закона субекти, което в настоящия
случай може да стане именно чрез преглед на постановените съдебни актове от
съдиите при Районен съд – Пловдив, обнародвани на интернет страницата на съда.
6.5. Изложеното до тук обосновава извода,
че в случая е налице хипотезата на чл. 12, ал. 2 във връзка с ал. 3 от ЗДОИ, което
от своя страна означава, че достъпът до процесната обществена информация се
осигурява чрез обнародване, а не по реда на ЗДОИ. В разглежданата хипотеза за субекта по чл. 3,
ал. 1 от ЗДОИ не възниква задължение по чл. 12, ал. 4 ЗДОИ, тъй като в чл. 64
от ЗСВ изрично е указано мястото и начина на обнародване на съдебните актове.
Така, с оглед тези съображения и след
като заявената информация е със свободен достъп, който не се подчинява на
правилата за разрешаването му по реда на ЗДОИ, а е гарантиран чрез факта на
публикуване на съдебните актове, процесното заявление се явява процесуално
недопустимо за разглеждане и като такова следва да бъде оставено без
разглеждане, а образуваното по него административно производството - прекратено.
7. При това положение, Решението на Председателя
на Районен съд – Пловдив, с което същият се е произнесъл по същество на заявеното
пред него искане за достъп до обществена информация, ще следва да бъде отменено,
а Заявление за достъп до обществена информация вх. № 72775/08.11.2019 г., пореден
№ 12/2019 г. в регистър по ЗДОИ при Районен съд – Пловдив, подадено от Ч.С.П.,
ще следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо, съответно
образуваното в тази връзка административно производството - прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 173, ал. 1
от АПК, Пловдивският административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
1907/20.11.2019 г. на Председателя на Районен съд гр. Пловдив по преписка №
12/2019 г. по ЗОДОИ, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ Заявление за достъп до обществена информация вх. № 72775/08.11.2019 г., пореден
№ 12/2019 г. в регистър по ЗДОИ при Районен съд – Пловдив, подадено от Ч.С.П.,
с адрес *** и ПРЕКРАТЯВА
производството по него.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и/или протестиране.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: