№ 16685
гр. София, 11.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20251110108369 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 49090/12.02.2025г. на ЗД „БУЛ
ИНС“ АД, уточнена с молба от 12.03.2025г., срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с която е предявен
осъдителен иск с правна квалификация по чл.411, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 15563,90 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ по щета № ***** в размер от
15538,90 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.
Ищецът твърди, че л.а. „****, собственост на „*****, е застрахован при него по
застраховка „Авкокаско“ с полица № Е*****. Сочи, че на 28.11.2022г. в Промишлената зона
на гр.Доспат е настъпило ПТП с участието на застрахования при него автомобил, за което
бил съставен двустранен констативен протокол от същата дата. Произшествието се твърди да
е настъпило при движение на заден ход на лек автомобил „******, собственост и управляван
от В. Д., който е ударил паркирания и застрахован при ищеца лек автомобил „****,
управляван от Д. Д., като в резултат на удара по последното превозно средство са настъпили
щети. От изготвения двустранен протокол се установявало, че причината за настъпване на
произшествието е поведението на застрахования при ответника водач – В. Д.. Твърди се, че
отговорността на последния водач е застрахована при ответника въз основа на сключен
договор за „Гражданска отговорност“. Ищецът бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие, в резултат на което била образувана ликвидационна преписка по
щета № *****, в хода на която било определено застрахователно обезщетение в размер на
15538,90 лева, което било изплатено от ищеца. Ищецът аргументира, че с изплащане на
застрахователното обезщетение е встъпил в правата на застрахования срещу ответника, в
качеството му на застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите на водача на лек автомобил „****** на основание чл. 411 КЗ. Поддържа,
че ответникът не е възстановил заплатеното застрахователно обезщетение, поради което
предявява исковата си претенция пред съда, ведно с ликвидационни разноски в размер на 25
лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника
„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, с който оспорва основателността на предявения срещу него иск.
1
Ответникът не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на л.а. „******, както и фактът, че
ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в посочения от него размер. Твърди се, че
от представените доказателства се установява, че процесното ПТП е настъпило между л.а.
„**** и л.а. „******, като виновен за инцидента е водачът, управлявал последният
автомобил - В. Д.. Сочи обаче, че собственик на дружеството „***** е Д. В. Д., който е син
на виновния за произшествието водач, поради което налице се явявала хипотезата на чл.494,
ал.1, т.2 КЗ, при която застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не дължал
обезщетение. Ответникът поддържа, че правилно е отказал да удовлетвори регресното
вземане на ищеца. Оспорен е и размерът на предявения иск. В тази връзка ответникът
твърди, че изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение не отговаря на действително
настъпилите вреди и същият следвало да се определи по методиката на Наредба № 24/2006г.
Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като заявява и претенция за присъждане на
разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените доводи на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото е приета неоспорена застрахователна полица по застраховка „Автокаско
ХИТ+” с № Е***** от 03.11.2022г., от която се установява, че л.а. „****, собственост на
„*****, е бил застрахован при ищеца за периода от 03.11.2022г. до 02.11.2023г. Установява се
от представения талон за регистрация на МПС, че застрахованият при ищеца автомобил е
собственост на търговското дружество „*****, ЕИК *********.
Представен е двустранен констативен протокол за ПТП, подписан от водачите на
участвалите в произшествието автомобили, в който е посочено, че ПТП е настъпило на
28.11.2022г. около 12:00 часа, в **** Промишлена зона, към който е изготвена скица. На нея
е отбелязан автомобил „А“ с рег. № ***** управляван от В. Д., и автомобил „Б“ с рег. №
*****, управляван от Д. Д., като е отбелязано, че при маневра назад автомобил „А“ удря
паркиралия автомобил „Б“, от което по последното превозно средство настъпват щети по
предна броня, въздуховод и преден десен фар.
Към доказателствената съвкупност е приобщено и уведомление за щета № ***** от
29.11.2022г., депозирано пред ищеца във връзка с посочената по-горе полицa, в което е
отразено, че на 28.11.2022г., в **** Промишлена зона, паркираният л.а. „**** е бил ударен в
предната дясна част от друг лек автомобил, който се е движил на заден ход. Приет е още и
опис на щета № *****/29.11.2022г., от който се установява, че по процесното МПС са
нанесени щети по основата на предната броня, десния фар, преден десен демпфер, водач под
десен фар, преден десен фар за мъгла, решетка на предна дясна броня, арматура на предна
дясна броня, рамка на предната решетка, предна броня, лайсна на преден десен калник,
преден десен въздухопровод, десен държач на халоген.
По делото са представени и следните документи, приети като писмени доказателства, а
именно: калкулация за ремонт, с която е определено, че стойността на увредените детайли и
на дължимото обезщетение възлиза на 15538,93 лева; възлагателно писмо от 30.11.2022г., с
което ищецът е възложил на автосервиз „Дару Кар“ ЕАД да извърши ремонт на л.а. „****,
като посоченото МПС е ремонтирано без възражения, видно от приемо-предавателен
протокол от дата 18.01.2023г.
Приета е фактура с № **********/18.01.2023г. за сумата от 15538,86 лева за
извършения ремонт на л.а. „****, както и платежно нареждане от 23.02.2023г., с което
ищецът е заплатил на автосервиз „Дару Кар“ ЕАД тази сума.
Ищецът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е изпратил приетата по делото регресна покана от
28.11.2022г. до ответника „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, видно от която ищецът е претендирал на
основание чл.411, ал.1 от КЗ възстановяването на сумата от 15538,90 лева, представляваща
2
застрахователно обезщетение по щета № *****.
По делото е разпитан и свидетелят Д. В. Д., който е заявил, че автомобил ***** е
собственост на фирмата му „*****. Спомня си, че е настъпило ПТП, при което посоченият
току-що автомобил е бил паркиран пред фабриката на бащата на свидетеля – В. С. Д., като
последният се е движил на заден ход и е ударил „******. Управляваният от бащата на
свидетеля автомобил не се е движил с висока скорост, като на паркинга имало и други
паркирани автомобили. В резултат на удара свидетелят сочи, че са настъпили увреждания по
предната броня, фара и халогените. След предявяване на свидетеля на приетия по делото
двустранен протокол, свидетелят е заявил, че показанията, които е дал, се отнасят за
отразеното в документа произшествие, като положените подписи са неговия и на баща му.
Изслушано е и заключението на съдебно-автотехническа експертиза, което не е
оспорено, като съдът го кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е
посочило, че от наличните по делото данни се процесното ПТП е настъпило при следните
обстоятелства: На 28.11.2022г. в **** в промишлена зона, водачът на л.а. „******
предприема маневра за движение на заден ход, вследствие на което реализира ПТП с
намиращия се зад него паркиран лек автомобил „******. Към момента на удара лек
автомобил „****** е бил в експлоатация от 3 месеца и 13 дни. Посочени са уврежданията по
л.а. „****“, които са настъпили в причинна връзка с произшествието, както и че стойността
на ремонта за тяхното възстановяване по цени на официален сервиз на марката е в размер на
15538,86 лева, а по средни пазарни цени към датата на настъпване на събитието - в размер
на 14274,76 лева. Средната пазарна цена за ремонт, при влагане на алтернативни части за
ремонта, е на стойност от 13248,60 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Предявен е иск с правна квалификация по чл.411, ал.1 КЗ за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 15563,90 лева, представляваща изплатено от ищеца
застрахователно обезщетение по застраховка „Автокаско“ по щета № ***** в размер от
15538,90 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото следните
обстоятелства: 1) сключен застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения
автомобил с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2) плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3) отговорност на прекия
причинител на процесното ПТП за вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да бъдат
установени в процеса: деяние, противоправност, вреди, причинна връзка между деянието и
вредите; 4) размера на причинените вреди; и 5) сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, валиден към датата на ПТП, по силата на който
ответникът се е задължил да застрахова гражданската отговорност за вреди на виновния
водач.
В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да
докаже плащане на регресната претенция, както и възражението си по чл.494, ал.1, т.2 КЗ
(застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на член на
семейството на застрахования).
С приетия за окончателен доклад по делото, съдът е отделил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличието на валидно към датата на
ПТП правоотношение по имуществена застраховка „Каско“ между ищеца и увреденото
лице; наличието на валидно към датата на ПТП правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност“ между ответника и причинителя на вредата; че ищецът е
3
изплатил застрахователно обезщетение в размер на 15538,90 лева.
Ответникът не е оспорил в отговора на исковата молба механизма на настъпване на
процесното ПТП. Съдът намира, че от събраните по делото доказателства същият е
установен, в т.ч. установено е и наличието на предпоставките по чл.45 от ЗЗД – водачът на
л.а. „******, застрахован при ответника, е провел противоправно и виновно поведение,
което се намира в пряка причинна връзка с настъпилия удар и последвалите от него вреди.
Съдът приема, че водачът на посочения автомобил е предприел маневра за движение назад
без да се убеди, че пътят зад управляваното от него превозното средство е свободен и че
няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в движението, в резултат
на което е настъпил удар с паркирания на паркинга л.а. „****, като по този начин е нарушил
правилото на чл.40, ал.1 от ЗДвП. Тези обстоятелства се установят от показанията на
разпитания свидетел по делото, който е посочил, че паркираният автомобил „****** е бил
ударен от управлявания от баща му В. С. Д. автомобил, движещ се на заден ход, като се
установява от двустрания протокол за ПТП, че В. С. Д. при настъпване на произшествието е
управлявал л.а. „******. Посоченото току-що (обстоятелствата около настъпване на
произшествието) се установява и от представения по делото двустранен констативен
протокол, подписан от двамата водачи, и отразената в него схема на ПТП, както и от
приетото уведомление за щета. При това положение се налага изводът, че водачът на л.а.
„****** е извършил нарушение на чл.40, ал.1 от ЗДвП, което нарушение съставлява
противоправно деяние по смисъла на чл.45 от ЗЗД. В резултат на поведението на
застрахования при ответника водач и настъпилия удар между двете превозни средства са
настъпили вреди по л.а. „******, като от събраните писмени доказателства и от
заключението на техническата експертиза се установява, че щетите са нанесени върху
предната броня, десния фар, преден десен демпфер, водач под десен фар, преден десен фар
за мъгла, решетка на предна дясна броня, арматура на предна дясна броня, рамка на предната
решетка, предна броня, лайсна на преден десен калник, преден десен въздухопровод, десен
държач на халоген. Вещото лице е отговорило, че така посочените щети по застрахования
при ищеца автомобил се намират в пряка причинна връзка с настъпилото на 28.11.2022г.
ПТП. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция / чл.45,
ал.2 ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника, е
необорена и следва да бъде приложена.
При това положение, съдът приема, че са налице всички кумулативни предпоставки
от фактическия състав на чл.411 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника-
застраховател по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. В тази връзка
съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не следва да заплаща
застрахователно обезщетение на основание чл.494, ал.1, т.1 от КЗ. Съгласно посочената
разпоредба, застрахователят по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите не заплаща обезщетение за вредите, причинени на имуществото на член на
семейството на застрахования. Установява се от представените доказателства, а и от
съвпадащите изявления на спорещите страни, че процесният увреден л.а. „**** е
собственост на търговското дружество „*****, ЕИК *********. След служебно извършена
справка в публично достъпния Търговски регистър, съдът установи, че управител и
едноличен собственика на капитала на „***** е водачът на застрахования при ищеца
автомобил – Д. В. Д.. Застрахованият при ответника по „Гражданска отговорност“ водач,
чието поведение е станало причина за настъпване на процесното произшествие и вреди – В.
Д. е баща на управителя и едноличен собственик на „***** – Д. В. Д., като това се
установява от свидетелките показания. За да бъде изключена отговорността на
застрахователя по „Гражданска отговорност“ на основание чл.494, ал.1, т.1 от КЗ, следва
застрахования по тази застраховка водач да е причинил вреди на имуществото на член от
неговото семейство. В случая виновният водач В. Д. не е причинил вреди по имуществото
на неговия син Д. В. Д., а е причинил вреди по имуществото на търговското дружество
4
„*****, което е собственик на увредения автомобил. Субекти на гражданското право са
физическите и юридическите лица, а търговските дружество по изричната разпоредба на
закона в чл. 63, ал. 3 от ТЗ са юридически лица. В случая Д. В. Д. е различен правен субект
от търговското дружество, на което той е управител и едноличен собственик на капитала.
Всеки правен субект има свое имущество, разбирано като съвкупност от права и
задължения, като имуществото на търговското дружество е различно от имуществото на
неговите членове, управители или едноличен собственик на капитала. Съгласно пар. 1, т. 25
от ДР на КЗ, по смисъла на кодекса „членове на семейството“ са съпругът, съпругата, децата
до 18-годишна възраст, а ако продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако
са недееспособни или трайно неработоспособни - независимо от възрастта. Следователно
към членовете на семейството на дадено лице могат да бъдат включвани единствено
физически лица. В настоящия случай вредите, които В. Д. е причинил с поведението си
върху л.а. „****, са се отразили върху имуществото на търговското дружество „*****, което
не спада към категорията „член на семейството“, а не върху имуществото на неговия син Д.
В. Д.. Предвид това, съдът намира възражението на ответника по чл.494, ал.1, т.1 от КЗ за
неоснователно.
Спорен е размерът на дължимото от ответника застрахователно обезщетение за
настъпилите имуществени вреди.
Съгласно чл. 386, ал.2 от КЗ застрахователното обезщетение следва да бъде в размер на
действително претърпените вреди до уговорената в застрахователната полица
застрахователна сума. В съдебната практика се приема, че дължимото обезщетение следва да
бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда
към момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение
не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ. възстановителната (при
частична увреда) стойност на увреденото имущество, а действителната, респ.
възстановителната стойност не може да бъде по[1]голяма от пазарната му стойност към деня
на настъпване на събитието. Съгласно чл. 400, ал. 1 от КЗ за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия
вид и качество. А чл. 400, ал. 2 от КЗ определя възстановителната застрахователна стойност
като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това
число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Следователно размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно
доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който не
може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. Предвид изложеното при регресен иск на
застрахователя по имуществена застраховка срещу застрахователя по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите от значение е не заплатеното от
първия застрахователно обезщетение за причинените от ПТП щети, а действителната им
стойност, определена като тяхната пазарна стойност към датата на осъществяване на
застрахователното събитие в рамките на договорената максимална застрахователна сума.
При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на застрахователно обезщетение,
съдът следва да определи същото по действителната стойност на вредата към момента на
осъществяване на застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по методиката към
Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение № 79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на
ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010 г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. №
1 069/2010 г. на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия КЗ/.
Деликвентът, респ. застрахователят на неговата отговорност, следва да заплати
обезщетение, което да постави увредения в положение отпреди реализирания деликт
5
/настъпилото застрахователна събитие/. Поради това, ако увреденият автомобил е бил в
гаранционен срок, обезщетението следва да се определи по цени за ремонт, каквито е
необходимо да се заплатят в оторизиран сервиз, щом това е условие за запазване на правата
по гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация, считано от
годината на производство на автомобила /3, 5 или 7 години в зависимост от конкретно
определения от продавача или производителя гаранционен срок/, този автомобил обективно
има характеристиките на нов, както и всички негови съставни части са нови и оригинални.
Следователно при тази хипотеза при настъпване на застрахователно събитие, увреденото
лице ще бъде изцяло удовлетворено ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с
нови оригинални такива.
При имуществените застраховки стойността на дължимото застрахователно
обезщетение се определя, както следва: ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди
не повече от три години /а в някои хипотези – не повече от 5 или 7 години/ и е бил
отремонтиран в официален сервиз на марката /официален фирмен сервиз/ - следващото се
застрахователно обезщетение е това, за стойността на което е бил отремонтиран
автомобилът в официалния фирмен сервиз и която е отразена в издадените от фирмения
сервиз във връзка с ремонта фактури; при липса на поне едно от посочените по-горе две
условия, тоест - ако автомобилът е бил пуснат в експлоатация преди повече от определения
гаранционен срок или отремонтирането е станало не в официален сервиз на марката,
дължимата застрахователна сума се определя на база средната пазарна цена, тоест - изхожда
се от възстановителната стойност на имуществото.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал. 1 от
ГПК/ ищецът следва да установи по реда на пълното и главно доказване всички
предпоставки на съдебно предявеното вземане, включително и размера на вредата,
подлежаща на обезщетяване по регресното вземане срещу застрахователя по застраховка
“Гражданска отговорност”. В случаите, в които се твърди хипотеза на увреден автомобил,
който е бил в гаранционен срок към датата на настъпване на застрахователното събитие,
това обстоятелство подлежи на пълно и главно доказване от носителя на претендираното
вземане, доколкото същото обуславя действителната стойност на вредите. Вещото лице е
посочило, че към момента на произшествието увреденият автомобил е бил в експлоатация от
3 месеца и 13 дни. Въпреки това, по отношение на конкретния автомобил от страна на
ищеца нито се твърди, нито се установява да е бил в гаранционен срок, като в тази връзка не
са ангажирани никакви доказателства. Поради това не може да се приеме, че увреденият
автомобил е подлежал на гаранционно обслужване и че са налице предпоставки за
присъждане на обезщетение съобразно стойността, отразена в приетата по делото фактура от
18.01.2023г. С оглед изложеното се налага извод, че в настоящия случай обемът на
регресния дълг следва да се определи в съответствие със стойността на ремонта на
увредения автомобил по средни пазарни цени, която съответства на размера на действително
причинените вреди. Вещото лице по автотехническата експертиза е посочило, че стойността
на ремонта за възстановяване на л.а. „**** по средни пазарни цени към датата на настъпване
на събитието е в размер на 14 274,76 лева, каквато е и стойността на дължимото от
ответника застрахователно обезщетение. Освен това, застрахователят-ищец има право да
получи и направените обичайни разноски за определяне на щетата според чл.411 КЗ. Съдът
приема, че претендирата от ищеца сума от 25 лв. е обичаен размер на ликвидационните
разноски за определяне на щетата, поради което същата следва да се включи в общия размер
на дължимата от ответника сума. Предвид това, регресното вземане за платеното
застрахователно обезщетение и обичайните разноски за определянето му възлиза на сумата в
общ размер от 14 299,76 лева /14 274,76 лева + 25 лева/, поради което искът по чл.411 от КЗ
се явява частично основателен до посочения размер, като за горницата над тази сума до
пълния предявен размер от 15 563,90 лева искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
6
С оглед изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е заплатил държавна такса в размер на 622,56 лева, депозит за вещо лице в
размер на 200 лева, както и адвокатско възнаграждение в размер на 2100 лева с ДДС.
Насрещната страна е навела възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно. Независимо, че в разпоредбата на
чл.78, ал.5 ГПК е предвидено, че когато заплатеното от страната възнаграждение за адвокат
е прекомерно, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер, но
не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗАдв, настоящият състав намира, че
при определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се съобрази
Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, с което се приема, че при извършване на
преценката относно размера на адвокатското възнаграждение съдът не е обвързан от
определените с Наредба на Висшия адвокатски съвет минимални размери на адвокатските
възнаграждения /така и Определение № 1717 от 08.04.2025 г. по к. гр. д. № 3691/2024 г., г. к.,
ІV г. о. на ВКС; Определение № 50015/16.02.2024 г. на ВКС, Първо ТО, по т. д. № 1908/2022
г.; Определение № 343/15.02.2024 г. на ВКС, Второ ТО, по т. д. № 1990/2023 г. и др./. Като
критерии за определяне на адвокатското възнаграждение следва да бъдат взети предвид
фактическата и правна сложност на делото, произтичаща от предмета му, в това число и
размера и броя на предявените искове, вида и обема на процесуалните действия,
продължителността на производството. Независимо от високия размер на предявения иск,
съдът намира че в случая делото не се характеризира особена фактическа и/или правна
сложност, като следва да се отчете обстоятелството, че производството е приключило в едно
съдебно заседание, като не са събирани значителни по обем доказателства, а и освен това се
касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, които са типизирани. Предвид
изложеното, съдът намира, че справедливият размер на адвокатското възнаграждение, което
съответства на извършената адвокатска работа, фактическата и правната сложност на
делото, възлиза на сумата от 1000 лева с ДДС, поради което възражението на ответника се
явява основателно.
Поради изложеното, ответникът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.1 ГПК да
заплати на ищеца сумата от 1674,52 лева за разноски в исковото производство, съразмерно
на уважената част на предявения иск. Внесеният за свидетеля депозит от 60 лева не е
изплатен на свидетеля и не следва да се възлага в тежест на ответника, а ищецът би могъл да
иска връщането му.
Ответникът е заплатил депозит за вещо лице в размер на 200 лева, като е претендирал
и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като съдът определи, че неговият общ
размер възлиза на 150 лева, съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1
от НЗПП. Поради това, ищецът следва да бъде осъден на основание чл.78, ал.3 ГПК да
заплати на ответника сумата от 28,42 лева, съразмерно на отхвърлената част на предявения
от ищеца иск.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 411, ал. 1 от КЗ сумата в размер от 14 299,76 лева,
включваща в себе си регресно вземане в размер на 14 274,76 лева за платено от ищеца
застрахователно обезщетение по имуществена застраховка „Автокаско“ с полица №
Е*****/03.11.2022г. за причинени вреди върху лек автомобил „****“, с ДК № ***** от ПТП,
настъпило на 28.11.2022г. в **** Промишлена зона, по вина на водача на застрахования по
„Гражданска отговорност“ при ответника лек автомобил „******, за което е образувана щета
№ *****, и ликвидационни разноски в размер на 25,00 лева, ведно със законната лихва върху
7
сумата, считано от дата на предявяване на исковата молба - 12.02.2025г. до окончателното
изплащане на сумата, като ОТХЪРЛЯ иска за горницата над 14 299,76 лева до пълния
предявен размер от 15 563,90 лева.
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на „ЗД БУЛ ИНС“ АД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата в размер от 1674,52 лева,
представляваща сторени разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
ОСЪЖДА „ЗД БУЛ ИНС“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗК ЛЕВ ИНС“ АД,
ЕИК *********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата в размер от 28,42 лева,
представляваща сторени разноски в исковото производство пред Софийски районен съд.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8