Решение по дело №4623/2013 на Софийски градски съд

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И    Е

 

София,  05.04.2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I Гражданско отделение, 9-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено на двадесети март през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА

при секретаря Т.В., като разгледа материалите по гр.д.№4623/13г. по описа на СГС, докладвано от съдията, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Предявен е иск с правно основание чл.226 от КЗ.

 

ИЩЕЦЪТ- Л.И.Г., ЕГН **********, действаща със съгласието на баща си И.Г.П., ЕГН **********,***, твърди, че на 06.09.2012 г., около 16:00 ч., пострадала при ПТП. Пресичала ул. „Х.Б." в гр.К., когато била ударена от „Р.М.С." с per. № ********, управляван от Н.А.Д.-Д., която се движила по ул. „Х.Б." в посока от центъра на гр.К. към пристанището. Твърди, че от ПТП получила сътресение на мозъка със загуба на съзнание и хематом в мозъка. Налице е постравматична епилепсия със силно главоболие, повръщане и епилептични припадъци. Получила нарушение в месечния цикъл, който в продължение на 3 месеца липсвал и се наложило приемане на медикаменти за предизвикването му. Изтъква, че собственикът на лек автомобил „Р.М.С." е сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с ответника със застрахователна полица № 07112001835011, валидна до 26.07.2013 г., поради което моли  съда да осъди ответника да й заплати сумата 30 000,00 лв., /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от датата на деликта до окончателното плащане, както и всички разноски по делото.

ОТВЕТНИКЪТ- З. „Е.И." АД, ***, оспорва иска. Твърди, че вината на застрахования при него водач не е установена. Оспорва причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и причинените телесни увреждания. Твърди, че искът е предявен в изключително завишен размер съобразно принципа на справедливостта, трайната съдебна практика и социално-икономическите условия на живот в страната. Прави възражение за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпилия вредоносен резултат предвид липсата на родителски контрол върху детето, както и  пострадалата не е пресичала на специално обозначено за пресичане място.

Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира следното:

По делото е прието като доказателство пр. преписка № 597/12г. по описа на РП-Кодлодуй, досъдебно производство № ЗМ350/12 г., от което е видно, че с постановление за прекратяване от 09.01.201Зг. е прекратено нак. производство на основание чл. 199, НПК вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, тъй като е установено, че уврежданията причинени на пострадалата Л.И.Г. са реализирали медико-билологичния признак на лека телесна повреда по смисъла на закона.

Представени са и медицински документи за проведено лечение на ищцата, които са от значение за изготвянето на СМЕ и съдът не следва да ги обсъжда отделно, тъй като за целта са необходими специални знания.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещо  лице, специалист в неврохирургията- д-л. Хр.М., ценено от съда изцяло като компетентно и обосновано, се установява, че при процесното ПТП ищцата Л.Г. е получила контузия с подкожно кръвонасядане в дясната теменно-тилна област на главата и черепномозъчна травма, преценена след болнично лечение в Хирургично отделение МБАЛ - Враца като мозъчно сътресение. Черепномозъчната травма е протекла с безсъзнателно състояние след инцидента и липса на спомен за самата травма и за продължителен период след нея /кон- и ретроградна амнезия/, изразена общомозъчна симптоматика - гадене, главоболие, повръщане, световъртеж. КТ изследването на главния мозък е извършено 40 минути след травмата, контролно КТ изследване не е проведено. Често травматичните мозъчни увреждания се позитивират при КТ изследване след 6-12 часа. Непосредствено след инцидента спешна медицинска помощ и изследвания, вкл. КТ на главен мозък, са проведени в Спешно отдерение на МБАЛ - К.. Лечението е продължено в МБАЛ „Х.Б." АД - Враца, Хирургично отделение, за периода 06.09. - 09.09.2012 г. с вливания на глюкозни и водно-солеви разтвори, Манитол, аналгетици, кръвоспиращи. Оплакванията намаляват. Изписана в добро общо състояние, без неврологична симптоматика. Около два месеца след травмата се появява силно главоболие, световъртеж. При извършените лекарски прегледи е отразено: Хоризонтален нистагъм - двустранно, по-изразен вдясно. Хемихипестезия вдясно. Дискоординационен синдром, Ромберг /+/ пол. Извършено е ЕЕГ от 21.11.2012 г. със заключение: Краткотрайна генерализирана пароксизмална активност. Иритативен фокус вляво челно. Леки дифузни неспецифични промени. Поставена е диагноза: Епилепсия с краткотрайна пароксизмална активност. Назначено е противоепилептично лечение и контролно ЕЕГ след два месеца. Във връзка с описаната симптоматика е проведена Магнитно-резонансна томография /МРТ/ на глава от 06.12.2012 г. от МБАЛ „Доверие", София:  На нивото на мозъчния паренхим на двете ГМХ не се откриват данни за изразени огнищни лезии при хомогенна структура. Набелязан венозен лумен вляво темпоро-париетално маргинално. Останалите мозъчни структури в норма. Заключение: МРТ находката може да се свърже с посттравматични промени. На основание приложената медицинска документация, вкл. извършените инструментални изследвания /ЕЕГ, КТ и МРТ/ може да се заключи, че епилептичната симптоматика при пострадалата е в пряка връзка с претърпяната черепномозъчна травма. Към момента ищцата Л.Г. не е излекувана напълно. Тя страда от постравматична енцефалопатия, изразяваща се в главоболие, световъртеж, паметови и когнитивни нарушения. Това състояние се потвърждава от извършените ЕЕГ изследвания и МРТ на глава. Контролно ЕЕГ изследване от 18.10.2013 г. със заключение: Краткотрайна генерализирана пароксизмална активност. Пароксизмален фокус вляво фронтално. Относно явно нарушените когнитивни функции е желателна експертна оценка от специалист психиатър или психолог. В резултат на получените при процесното ПТП травмени увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания за срок от 20-30 дни, умерени до 2 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента в резултат на развилите се усложнения.

В  тази връзка е изслушено и заключението на СПЕ, според което в резултат на ПТП на 06.09.2012 г., у ищцата Л.И.Г. са възникнали: комоцио церебри в момента на ПТП, протекло с пълна
загуба на съзнание, доказателство за което са регистрираната
след нея общомозъчна симптоматика /сънливост, главоболие,
повръщане/, ретроградна и антероградна амнезия, което по
своята същност може да бъде квалифицирано като
„разстройство на здравето, временно опасно за живота"; травмена церебрастения с лесна уморяемост, главоболие, световъртеж, емоционална лабилност, разстройства на вниманието и паметта, вегетативни прояви, намалена работоспособност, която трае месеци или години, но по своята същност има добра прогноза и може да бъде
квалифицирана като „временно разстройство на здравето, неопасно за живота"; травмена епилесия с ЕЕГ пароксизмална активност и
МРТ находка с постравматични промени, като начинът й на
протичане без регистриране на големи епилептични
припадъци със загуба на съзнание, но с налична епилептична
промяна на настроението: раздразнителност, немотивирано
неудоволствие   от   всички   и   гневни   реакции,   обуславят „постоянно   разстройство   на   здравето,  без   опасност   за живота"; постравматично стресово разстройство, като резултат от преживяна психотравма, с характерните за него избягващо поведение и ситуативна тревожност при събития, напомнящи травменото преживяване /в случая страх от пресичане/ и леко органично когнитивно разстройство, обуславящо влошеното личностово функциониране, обучителните трудности, социалната дезадаптация, като резултат и следствие на органичната мозъчна увреда /комоцио, постравматична епилепсия/, които представляват психични разстройства от различни диагностични групи и по своята същност могат да бъдат квалифицирани като "временно разстройство на здравето, неопасно за живота".

Относно твърденията в ИМ, че в  резултат на процесното ПТП ищцата е получила нарушение в месечния цикъл съдът е допуснал АГЕ, изготвена от вещо лице- лекар-гинеколог- д-Рд., според заключението на която, че  с оглед на факта, че няма направени никакви допълнителни изследвания -не  може да се установи категорично, че причината за липсата на месечния цикъл е чисто психогенна.

Неоспорено е и  заключението на АТЕ, установяващо, че ищцата като пешеходката  се е   движела по   ул.   „Х.Б."   от   центъра   към пристанището в участъка след кръстовището с ул. „М. К.",  пресичала е пътното платно на необозначено за целта място, диагонално отдясно наляво, считано в посоката на движението и. Ищцата се е движела със спокоен ход, след което, тичайки е предприела пресичане на пътното платно. Скоростта на л.а. „Р.М.С." към момента на предприемане на екстрено аварийно спиране е била около 33 км/час, а към момента на удара - около 22 км/час. Водачът на л.а. „Р.М.С." е забелязал движещата се по пътното платно пешеходка, когато се е намирал на повече от 100 метра разстояние от мястото на удара. Възможността от възникване на ПТП е била налице още в този момент, поради факта, че пешеходката, видимо за водача на л.а. „Р.М.С." , не е възприела приближаващия към нея автомобил. От техническа гледна точка водачът на лекия автомобил е имал възможност да избегне настъпването на ПТП, като предварително намали скоростта си с готовност при възникване на реална опасност от ПТП да спре, като се движи така до момента на изпреварване на пешеходката, ако дотогава не бъде възприет от нея. Пешеходката се е движела по пътното платно в десния му край за посоката си на движение и без да се увери в липсата на приближаващи към нея МПС, предприема внезапно пресичане на пътното платно. От техническа гледна точка пешеходката също е имала възможност да избегне настъпването на ПТП, като се увери в свободността на пътното платно и за двете посоки за движение по него преди да предприеме пресичането му.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Св. И.Б.В., съпруг на сестрата на ищцата, твърди, че отт шест години живее със сестрата на ищцата. Преди ПТП ищцата не е имала никакви психически отклонения. След два месеца от ПТП психическото отклонение прогресира и започва да се проявява, не може да мисли, държи се като малоумна, има болки в главата, не може да смята, абсолютно не е същият човек, който е бил преди ПТП. Изтъква, че в момента ищцата е ученичка, но учителките гледат на нея като болен човек, със снизхождение.

Свид. Н., очевидец на ПТП, познава ищцата по физиономия от инцидента. Твърди, че бил на 300-400м. от мястото на произшествието, което  е улица- права отсечка и имало видимост. Сочи, че допустимата скорост в целия град е 40 км ч. Имало легнал полицай, при който ограничението е 20 км.ч. Самата улица е била в ремонт от две години. Имало къщи и от двете страни на тротоарите. Тротоарите не са били достъпни за пешеходци, пешеходците се движели до самия бордюр на шосето. Твърди, че тогава бил таксиметров шофьор и бил с клиенти. На около 600 м. процесната кола го изпреварила, той карал с 40 км.ч. Колата се движела със 70-90 км ч, защото го изпревари. Не намалила скоростта, защото самият асфалт на легналия полицай бил вече корозирал и можело да мине колата. Според него шофьорът познавал пътната обстановка. Въпросната кола го изпреварила, прибрала се в платното и в последния момент -на 200-300 метра ищцата Л. била ударена. Ударът бил с дясната част на автомобила. Твърди, че ищцата се е движела по пътя, не е искала да пресече, движела се е по пътното платно, тъй като тротоарите са били заети от коли. Когато той минал, ищцата била на земята, като твърди, че нямала слушалки на ушите. Момичето било в безсъзнание.

По делото е разпитана като свидетел и водачката на процесното ПТП- Н.А.Д.-Д., която твърди, че се е вижела се със скорост под 40 км.ч. Изтъква, че ищцата Л. вървяла по шосето със слушалки на ушите. Тротоарът бил свободен и тя можела да се движи по тротоара, точно в тази отсечка нямало автомобили. Не видяла, че се движи със слушалки, тъй като тя се движела в нейната посока. Твърди, че на другия тротоар имало друго момиче – приятелка на ищцата, която й дала знак да премине при нея. В този момент предположила, че ищцата ще тръгне да пресича, подала звуков сигнал и намалила скоростта. Тя рязко тръгнала, защото била със слушалки. Когато я забелязала, намалила скоростта и завъртяла волана вляво, в другата посока, ищцата с лакътя се ударила в колата. Твърди, че била намалила скоростта на легналия полицай, тъй като колата е ниска и не се е движела с по-висока скорост. Твърди, че легналият полицай не е „изяден". Твърди, че на процесната  ул. „Х.Б." към онзи момент не се извършвали ремонтни работи. По улицата тогава нямало натрупана пръст, тротоарите били свободни, празни. Твърди, че и до ден днешен, въпреки произшествието, ищцата се движи със слушалки по платното. Сочи, че са съседи с ищцата.

Доказателства за други факти не са ангажирани.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Искът е основателен.

Разпоредбата на чл.226 от КЗ дава право на увреденото лице при пътно-транспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените вреди направо срещу застрахователя, при който деликвента има застраховка “Гражданска отговорност”. По този иск ищецът следва да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС /фактическият състав на което е виновно и противоправно поведение на водача, причинна връзка и вреди/ и наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка “Гражданска отговорност” между водача и застраховател.

Не  спори  за настъпването на ПТП , както и че при процесното ПТП е пострадала ищцата. Не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение.

 Спори се относно вината на водача на застрахования при ответника автомобил; размера на претенцията; механизма на ПТП с оглед възражението на  ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата.

По отношение на деликтната отговорност на виновния водач настоящият съдебен състав приема, че е проведено пълно и главно доказване на фактите, от които същата възниква. Извършването на противоправното деяние от деликвента е установено по несъмнен начин от заключението на АТЕ и от гласните доказателства. Съдът изцяло кредира показанията на св. Н., като очевидец на ПТП показанията му са обективно, последователни, кореспондиращи с целия доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на и водачката на процесното ПТП- Н.А.Д.-Д., като, преценени  при условията на чл.172 от ГПК, ги намира за предубедени, заинтересовани. От посочените по-горе доказателства се установява по несъмнен начин, че вина за ПТП има водачът на застрахования при ответника автомобил - Н.А.Д.-Д., която не намалила скоростта при забелязване на дете на улицата.

Относно възражението на ответника за наличие на съпричиняване-същото е неоснователно- от събраните по делото доказателства-гласни доказателства- на свидетеля- очевидец на ПТП- св. Н. ***, на която се е реалицирало процесното ПТП, е била в ремонт от две години, като тротоарите не са били достъпни за пешеходци, пешеходците се движели до самия бордюр на шосето. Водачката на процесното ПТП е познавала пътната обстановка, знаела за движението на пешеходците по платното и е била длъжна да кара с  намалена скорост и повишено внимание. Действително ищцата е следвало да се движи  в посока на идващите срещу нея ПТП, но съдът отчита факта, че същата е била непълнолетна и възрастта предполага незнанието на този факт, който не е елемент от виновно поведение.

Досежно размера на претенцията за обезщетяване на неимуществени вреди съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да претендира за парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение. По делото се установи, че от действията на деликвента ищецата е получила

контузия с подкожно кръвонасядане в дясната теменно-тилна област на главата и черепномозъчна травма, мозъчно сътресение. В последствие в резултат на ПТП е развила епилепсия с краткотрайна пароксизмална активност. Към момента ищцата Л.Г. не е излекувана напълно. Тя страда от постравматична енцефалопатия, изразяваща се в главоболие, световъртеж, паметови и когнитивни нарушения. В резултат на получените при процесното ПТП травмени увреждания ищцата е претърпяла значителни болки и страдания за срок от 20-30 дни, умерени до 2 месеца и продължаващи в по-лека степен до момента в резултат на развилите се усложнения. Според заключението на СПЕ в резултат на ПТП на 06.09.2012 г., у ищцата Л.И.Г. са възникнали: ; постравматично стресово разстройство, като резултат от преживяна психотравма, с характерните за него избягващо поведение и ситуативна тревожност при събития, напомнящи травменото преживяване /в случая страх от пресичане/ и леко органично когнитивно разстройство, обуславящо влошеното личностово функциониране, обучителните трудности, социалната дезадаптация, като резултат и следствие на органичната мозъчна увреда /комоцио, постравматична епилепсия/, които представляват психични разстройства от различни диагностични групи и по своята същност могат да бъдат квалифицирани като "временно разстройство на здравето, неопасно за живота". Отчитайки травматичните увреждания на ищцата, срокът на възстановяване, както и отчитайки най-вече установената практика на САС да увеличава винаги определените от първоинстанционния съд обезщетения, настоящият съдебен състав определя обезщетение в размер на 30 000лв. и искът следва да се уважи  изцяло.

 По правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД деликвентът се счита в забава за обезщетяване на причинените от него вреди от момента на увреждането. Отговорността на застрахователя е функция на отговорността на застрахования – каквото дължи той, това следва да изпълни и застрахователят. Поради това ответникът е в забава от момента на увреждането и дължи обезщетение за забавено изпълнение в размер законната лихва върху главното парично задължение до окончателното изплащане на сумата, както и направените от ищеца разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК. Видно от данните по делото размерът на адвокатското възнаграждение не е определен на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА. Съдът като се съобрази с чл.7, ал.2 т. 4 от Н №1 за размера на адв.възнаграждение приема, че адв. възнаграждение е в размер на 1050лв.  Разноските, направени от ищцата са 1550лв.

 С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи и държавна такса върху уважената част на иска по сметка на СГС в размер на  1200лв.

По изложените съображения съдът.

 

             Р        Е        Ш        И      :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е." АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: бул. "Х.К." № **, представлявано от А.П. -Изпълнителен директор, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Звезделин Нго, да заплати на Л.И.Г., ЕГН **********, действаща със съгласието на баща си И.Г.П., ЕГН **********,***, по иск с правно основание  чл.226 от КЗ  обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер  30 000 лв.  (тридесет хиляди лева), заедно със законната лихва върху тази сума от 06.09.2012г. до окончателното й изплащане, както и направените по делото разноски на основание чл.78, ал.1 от ГПК в размер на 1 550лв.(хиляда петстотин и петдесет лева).

ОСЪЖДА „Застрахователно дружество Е." АД, ЕИК **********, седалище и адрес на управление: бул. "Х.К." № **, представлявано от А.П. -Изпълнителен директор, чрез упълномощен процесуален представител - юрисконсулт Звезделин Нго,  да заплати по сметка на СГС държавна такса в размер на  1 200лв.(хиляда и двеста лева).

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в  двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

     

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: