Р Е Ш Е Н И Е №

 

           гр. София, 22.07.2021г.

                                              

                                 В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ-23 състав, в открито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди двадесет и първа  година, в състав: 

                                                                                 Председател: Анна Ненова

 

при секретаря Димитринка Иванова като разгледа  докладваното от съдията докладчик т.д.н. № 2183 по описа за 2020г. и за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.

 

Образувано е по молба вх. № 286446/11.11.2020г. на „И.“ ЕООД за откриване на производство по несъстоятелност при неплатежоспособност, евентуално  свръхзадълженост на „К.Ф.“ ЕООД.

Молителят твърди, че ответникът - длъжник има към него останало неплатено задължение от 109 526. 48 лева по Споразумение от 30.11.2016г. като поръчител, във връзка с Договор за наем от 20.11.2015г., задължение за 241 348 евро неустойка по чл. 14.2 от  Договор за наем от 15.05.2018г., сключен след прекратяването на предходен договор от 30.11.2016г., по който длъжникът е наемател, във връзка със Споразумение от 03.06.2019г.,  както и останали неплатени задължения за наем и консумативи – неплатена електрическа енергия за месец май и юни 2020г. – 2 404. 32 лева и 3 286. 97 лева, наем за месец юли 2020г. – 8 038. 46 лева, данък сгради  и такса битови отпадъци за месеците април - май 2020г. – 2 926. 32 лева,  и 2 400 лева, дължими по предходно споразумение от 15.05.2018г. За сумата на неустойката е предявен частичен иск пред Софийски градски съд (т.д. № 2180/2020г. на СГС, ТО, VІ-13 състав).

Ответникът не е в състояние да изпълни изискуемите и ликвидни парични задължения, произтичащи от търговска сделка, които са със значителен размер. Задълженията са с настъпил падеж (10.05.2018г., съответно 24.08.2020г.) и не са погасени. Невъзможността за изпълнение се дължи на трайно и обективно състояние, като затрудненията  на длъжника не са временни, нито разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за засягане на интересите на кредиторите, включително задълженията са разсрочвани. Към момента ответното дружество не осъществява търговска дейност, прекратило е трудовите договори на наетия персонал и не може да  генерира приходи, при съобразяване  и на  прекратяването на договора за наем между страните. Дружеството няма активи, освен вземания и наличности по сметки, а парични средства на каса не съществуват реално. Неплатежоспособността на длъжника може да се установи и от обявените ГФО за предходните три години (2017г. - 2019г.).

Освен неплатежоспособен, длъжникът е и свръхзадължен – притежаваното от него имущество не е достатъчно, за да покрие паричните му задължения.

Датата на неплатежоспособността е падежната – 24.08.2020г., но е възможно тя да е настъпила и значително по-рано - 01.05.2018г.    

Молителят иска да бъде констатирана неплатежоспособността, евентуално свръхзадължеността на длъжника, да се открие производство по несъстоятелност срещу дружеството, да се назначи временен синдик и да се определи дата на  първо събрание на кредиторите.  

 

 „К.Ф.“ ЕООД оспорва молбата.

По отношение на претендираното задължение по Споразумение от 30.11.2016г. възразява, че поръчителството е прекратено – срещу главния длъжник „К.Г.Х.“ ООД не е бил предявен иск в срока по чл. 147, изр. 1 от ЗЗД (т. 4 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 81 от 08.07.2014г. по т.д. № 1705/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Неустоечната клауза, въз основа  на която е било постигнато споразумението е и нищожна – уговорена в нарушение на добрите нрави. Не е имало договорно неизпълнение от страна на  „К.Г.Х.“ ООД като наемател, а след това е бил сключен договор за наем с  „К.Ф.“ ЕООД (Решение № 181 от 26.02.2015г. по т.д. № 4386/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

В полза на молителя не е възникнало  право на неустойка по договора за наем от 15.05.2018г. между страните.  Предизвестието на молителя от 21.07.2020г. не е произвело действие, тъй като  не са били налице основанията по договора за това. Напротив, договорът е бил прекратен от длъжника поради неосигуряване необезпокояваното ползване на помещенията. С допълнително споразумение от 21.05.2020г. по договора е било уговорено, че няма да бъде дължима наемна цена след 13.03.2020г. с оглед въведените ограничителни противоепидемични мерки и платената авансово наемна цена за месец март 2020г. е подлежала частично на връщане. Ответникът е направил изявление за прихващане по чл. 104, ал. 2 от ЗЗД. Липсата на всякаква адекватност и последователност в поведението на ищеца – наемател е при абсолютно незачитане на писмените договорености за недължимост на наемна цена за периода на ограничения в работата на обекта и договорните основания за прекратяване на договора, което е несъвместимо със задължението му непрекъснато да осигурява  необезпокоявано ползване на площите за предназначението, за което са отдадени. Поведението на наемодателя не е било поправено, а на 28.07.2020г. е последвало насилствено едностранно (самоволно) отнемане на наетите площи от ищеца наемодателя. Молителят дължи неустойка по чл. 14.3 от договора за наем от 248 883 евро – от преустановяване ползването на наетите площи до изтичане срока на наемния договор на 31.07.2023г. Единственото валидно предизвестие за прекратяване е това на наемателя от 20.07.2020г. За претендираната от ответника – длъжник неустойка  е образувано  дело пред Софийския районен съд (частичен иск), след това молителят се е разпоредил с притежаваните от него имоти и поради това е било образувано производство по несъстоятелност срещу него (т.д.н. № 1887/2020г. на СГС, ТО, VІ-6 състав). Претендираната неустойка в случай на предсрочно прекратяване на договора за наем от 15.05.2018г. по чл. 14.2 е нищожна и като уговорена в размер, който е абсолютно несъвместим с добрите нрави (Решение № 110 от 21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г. на ВКС, Решение № 219 от 09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС).

С оглед изложеното длъжникът прави извод, че молителят не разполага с качеството кредитор, което води до липсата на една от предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.

Дружеството  не е в състояние на неплатежоспособност, съответно свръхзадълженост. Дружеството няма абсолютно никакви задължения към свои контрагенти или към бюджета. Това че то няма дълготрайни материални активи, не води до невъзможност за покриване на текущите задължения. Липсата на ДМА е продиктувано от специфичната търговска дейност на ответника.

След приключване на делото от страните са представени писмени защити.

Всяка от страните  претендира и направените разноски.

 

По молбата по чл. 625 от ТЗ

         

Съдът като обсъди изложените в подадената молба обстоятелства, събраните по делото, включително по почин на съда,  доказателства – писмени доказателства, данни от Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите и Отдел “Пътна полиция“- СДВР, МВР, както и   данните на вещото лице по допуснатата съдебна финансово-икономическа експертиза (основно и две допълнителни заключения),  и  като съобрази вписванията и обявяванията в търговския регистър по партидата на „К.Ф.“ ЕООД, намира за установено от фактическа страна следното:

 

Длъжникът „К.Ф.“ ЕООД е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище в района на Софийски градски съд, регистрирано в търговския регистър при Агенция по вписванията през 2016г., с предмет на дейност изграждане, стопанисване и управление на заведения, спортни съоръжения и др.

Непосредствено след регистриране на дружеството, с молителя „И.“ ЕООД е било постигнато съгласие „К.Ф.“ ЕООД да поръчителства за задължения за неустойка към молителя на трето по делото лице – „К.Г.Х.“ ООД по договор за наем от 20.11.2015г., сключен с молителя като наемодател и с обекти, предмет на договора, търговско помещение № 1 и  търговско помещение № 2, ползвани като ресторант, и търговски обект кафе, всички на адрес гр. София, ул.“*********Договорът за поръчителство  е бил инкорпориран в тристранно подписано писмено Споразумение от 30.11.2016г. към договора за наем от 20.11.2015г.

Обезпечените от ответника длъжник задължения са били за сума от 120 000 евро, за която е било уговорено разсрочено плащане на 30 вноски от по 4 000 евро за период от 05.12.2016г. до 05.11.2019г., включително.

Със същото споразумение договорът за наем с дружеството „К.Г.Х.“ ООД е бил прекратен.

Също на 30.11.2016г. между страните е бил сключен договор за наем  относно помещенията на адрес гр. София, ул.“*********при същото предназначение. По делото не е спорно, че по договора е била уговорен и внесен депозит (гаранция) от 10 000 евро (чл. 5.7). Сумата се е връщала в срок  от 15 дни след края на срока на договора, като молителят – наемодател е имал право да я усвои за събиране на всякакви суми, дължими от наемателя  по или във връзка с договора. Също съгласно договора от наемателя са били дължими разходите за изразходваните консумативи в сроковете, определени от съответните доставчици (чл. 6.1). От наемателя е била дължима и такса смет до размер от 750 лева месечно (чл. 6.2). Данък сгради е бил за сметка на наемодателя. Договорът е можело да бъде прекратен, освен другото, по взаимно писмено съгласие на страните; с едномесечно писмено предизвестие от наемодателя при забава плащането на наемната цена и каквото и да е друго парично задължение на наемателя в продължение на повече от тридесет дни; а от наемателя – с едномесечно писмено предизвестие в случай, че бъде възпрепятстван свободно да ползва наетите помещения и това не бъде отстранено в тридневен срок от уведомлението (чл. 14.1). Съгласно клаузата на чл. 14.2 в случай, че наемодателят е прекратил предсрочно договора на основание неизпълнение на договорни задължения от страна на наемателя, наемателят  е дължал неустойка в размер на всички месечни наемни, които биха били дължими, ако договорът не е бил прекратен, от датата на прекратяване на договора до края на срока на същия договор, ведно с дължимата лихва за забава. Идентична неустойка (чл. 14.3) е била предвидена и в полза на наемателя.

На 15.05.2018г. между страните е било подписано допълнително споразумение към договора за наем, с което той е бил прекратен. Установено е било, че от длъжника е дължима сума от 12 000 лева, неплатена такса смет, която е трябвало да бъде платена от 30.06.2018г. до 30.11.2020г. на 30 равни месечни вноски от по 400 лева. Също съгласно споразумението страните са се договорили, считано от датата на подписване на допълнителното споразумение, да бъде прекратено поръчителството, учредено с тристранното споразумение от 30.11.2016г., по силата на което длъжникът се е задължил да поръчителства за задълженията на трето лице към наемодателя за плащане на неустойка.

На 15.05.2018г. между страните е бил сключен нов договор за наем относно наемните обекти, идентичен в основните си клаузи с този от 30.11.2016г., освен уговорената нова наемна цена и  че таксата смет е била за сметка на наемодателя. Плащането на гаранцията е било валидно и по този договор (чл. 5.7).

С допълнително споразумение от 03.06.2019г. срокът на договора за наем е бил удължен до 31.07.2023г., при изключване като обект на наема търговското помещение – кафе и уговаряне на нова наемна цена – базова от 6 850 евро без ДДС и допълнителна подоходна процент от нетните месечни приходи. Базовата наемна цена е била дължима ежемесечно за текущия месец и се е заплащала от наемателя до пето число на текущия месец. 

Във връзка с извънредното положение в страната   и действащата забрана за работа на ресторантите в пълния им възможен капацитет, включително в открити площи и на закрито, на 21.05.2020г. между страните е било сключено ново допълнително споразумение по договора за наем от 15.05.2018г.,  съгласно което за по-дългия от двата периода (извънредното положение и забраната за работа) наемателят няма да заплаща  наем, но заплаща в пълен размер и в срок дължимите данък сгради и такса битови отпадъци за имота вместо наемодателя. След отпадане на ограниченията, в период от три месеца след отпадането, наемът е бил дължим в намален размер – 50% през първия и втория месец и 65% за третия, на база базовия месечен наем по договора. Пълният пълен размер на наема е трябвало да се дължи за четвъртия месец. Също съгласно споразумението, страните са приели, че ако ресторантите могат да работят на открито и до 21.06.2020г. не бъде разрешено ресторантите да работят и на закрито, страните ще обсъдят актуалното положение с оглед преценката на условията, при които да продължи ползването на наетия обект, като ако ресторантът продължава да работи само на открито, страните следва да уговорят дължим наем в тази ситуация в кратки срокове.

Изложените обстоятелства се установяват от представените по делото договори и допълнителни споразумения.           

Работата на ресторантите на закрито е било разрешено от 01.06.2020г.

По делото не е спорно, че  длъжникът е платил  наема  за месец юни 2020г., в левова равностойност от 8 038. 46 лева с ДДС, съответно на уговореното по споразумението от 21.05.2020г.

Последният платен наем преди това е бил за месец март 2020г.

До месец май 2020г. вноските от по 400 лева по споразумението от 15.05.2018г са били изплащани коректно, след което от падежната дата 30.06.2020г., когато са останали дължими 2 400 лева, плащанията са били спрени.

По делото не е спорно, че електрическа енергия на наемния обект за месец май 2020г. е била на стойност 2 404. 32 лева, а за месец юни - 3 286. 97 лева; уговореният наем за месец юли 2020г., съгласно споразумението от 21.05.2020г. е бил също  8 038. 46 лева, а данък сгради  и такса битови отпадъци за месеците април и май 2020г. –  общо 2 926. 32 лева.

От молителя до длъжника е било изпратено дебитно известие за сума от 2 926. 32 лева данък сгради и такса битови отпадъци за месеците май и юни 2020г. Претендирана е била още електрическата енергия за месеците май и юни 2020г., наемът за месец юли 2020г., както и сумата от 2 400 лева по споразумението. 

С писмо длъжникът е поискал документи за размера и основанието за заплащане на тази сума, но и връщане на 9 646. 15 лева платен наем за времето от 13.03.2020г. до края на този месец, за което, според него, в споразумението от 21.05.2020г. е било уговорено, че наем не се дължи.

Молителят не е бил съгласен с тълкуването на длъжника, че наемна цена следва да бъде връщана, тъй като, според него, споразумението е  имало действие занапред,  и е поддържал дължимост на наем и за месец юли 2020г. - 8 038. 46 лева с ДДС. Направил е изявление за прекратяване на договора поради забава в плащанията от страна на длъжника.

Длъжникът  е възразил, че наемът за месец юли 2020г. от 8 038. 46 лева, част от данъка сгради и такса битови отпадъци до размер от 1 207. 69 лева и 400 лева от таксата битови отпадъци по споразумението, общо 9 646. 15 лева, следва да бъдат прихванати с наема за месец март 2020г. (9 646. 15 лева), като съгласно договора прекратяването поради забава не може да бъде преди 06.08.2020г., когато са изминали 30 дни от забавата. Според наемателя му се е пречило на свободното ползване на наемния имот и от него също е било направено писмено предизвестие за прекратяването, съгласно договора, което да тече от 24.07.2020г. Поискано е било възстановяване на внесения депозит, както и заплатена сума от 120 000 евро по нищожна клауза по споразумението от 30.11.2016г.  В този смисъл е било писмо от 20.07.2020г. В табличен вид на 21.07.2020г. са били посочени прихващанията на сумите до размер от 9 646. 15 лева, като в същата таблица за останалата част от сумите е било посочено, че са платени на 17.07.2020г. – 7 527. 32 лева, включително разходи за възстановяване на електрическа енергия от 119. 40 лева, освен  2 000 лева по споразумението от 15.05.2018г. (така таблицата на стр. 294 и останалите документи по кореспонденцията между страните). 

Молителят с изявление от 20.07.2020г. отново е  претендирал сумата за наема за месец юли 2020г., както и останалите суми и е поискал  предаване на наемния имот при прекратяване на договора най-късно на 24.08.2020г., като предаването на имота да е по реда, установен в договора, а не като се напусне, каквито данни е имал молителят.

  Към 28.07.2020г. молителят е влязъл в имота си, който е бил действително напуснат от длъжника. Входната врата  е била отворена с помощта на ключар и при проверка с инвентаризационен опис са били установени липси на оборудване, както и следи от наводнение от 10.07.2020г. след проливен дъжд. За това  е бил съставен констативен протокол от нотариус, както и изготвен снимков материал.

В резултат на извършена инвентаризация  и съставен протокол за липси от 08.10.2020г. от молителя са били установени липси от 32 648 лева (липсващи невърнати движими вещи) и от него е било направено изявление за прихващане със сумата по депозита от 10 000 евро с левова равностойност от 19 558. 30 лева, а станалата част от сумата е била претендирана за плащане от длъжника. Обстоятелствата се установяват от второто допълнително заключение на вещото лице. 

По делото не е спорно и се признава от длъжника, че след месец юли 2020г. той не е извършвал и не извършва търговска дейност.

Не е спорно и е отразено в счетоводството и на самия молител, съгласно основното заключение на изслушаната съдебна финансово-икономическа експертиза, плащането на 17.07.2020г.  сумите за електрическа енергия на наемния обект за месец май 2020г. - 2 404. 32 лева, както и  за месец юни - 3 286. 97 лева, а данъкът сгради  и такса битови отпадъци за месеците април и май 2020г. – до размера от 1 207. 69 лева. 

По споразумението от 30.11.2016г. от „К.Г.Х.“ ООД  е останала дължима сума от левова равностойност на 56 000 евро (109 526. 48 лева) и на 03.11.2020г. от молителя е било поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК  срещу това дружество като главен длъжник и   „К.Ф.“ ЕООД като поръчител.

Заповед за изпълнение с изпълнителен лист по допуснатото незабавно изпълнение са били издадени на 16.11.2020г. по ч.гр.д. № 53807/2020г. на  Софийския районен съд, 65 състав.

 Допуснатото незабавно изпълнение  е било спряно по реда на чл. 420 от ГПК поради обстоятелства по чл. 147 от ЗЗД. По делото  е представен препис от акта на районния съд от 10.05.2021г.

  Същевременно на 11.11.2020г. пред Софийски градски съд е бил предявен иск за сумата от 40 000 лева, частично от 472 035. 66 лева левова равностойност на 241 348 евро неустойка по чл. 14.2 от договора за наем от 15.05.2018г. – сбор от месечни 36 наеми  до края на срока на договора за наем – 31.07.2023г. Препис от исковата молба на молителя е представен по настоящото дело (т.д. № 2180/2020г. на СГС, ТО, VІ-13 състав).

По делото не е спорно, че частичен иск за неустойка по чл. 14.3 от договора за наем е бил предявен и от длъжника по иск пред Софийския районен съд, цялата поне от 248 883 евро.

Съгласно заключението на изслушаната по делото съдебна финансово-икономическа експертиза (второ допълнително заключение), вещото лице по която е работило по извлечение от аналитичната партида на длъжника за вземанията и задълженията на дружеството към 31.05.2021г., към тази дата по баланса на дружеството-длъжник  са били отразени краткосрочни активи от 556 хил. лева, от които  краткосрочни вземания от 514 хил. лева (вземания от клиенти и други вземания, включително претендираната неустойка към молителя по чл. 14.3 от договора за наем от 248 883 евро и гаранцията по договора за наем от 10 000 евро), 40 хил. лева парични средства и 2 лева разходи за бъдещи периоди.

Също по баланса краткосрочните задължения на дружеството са били в размер на 7 хил. лева, от които  към доставчици – 1 хил. лева, към персонала – 2 хил. лева и към НАП – 1 хил. лева, а по други заеми и дългове – 3 хил. лева, включително към молителя – 2 000 лева. 

При съобразяване единствено  данните по баланса към 31.05.2021г. при длъжника, коефициентът на обща ликвидност като   показател за способността на ответното дружество да извършва своите текущи плащания към кредиторите е бил много над норматива 1.0000.

Съгласно баланса към 31.05.2021г. дружеството не е разполагало с дълготрайни и краткотрайни материални активи.

Това се установява и от служебно изисканите по делото справки по чл. 186 от ГПК. Липсват вписвания, отбелязвания и заличавания по партида на длъжника в Службата по вписванията, Агенция по вписванията при Министерство на правосъдието, както и няма данни за регистрирани пътни превозни средства пред МВР, СДВР, Отдел “Пътна полиция“.

Не се установява отразените по баланса 40 хил. лева парични средства да са били налични при дружеството – на каса или по банкова сметка. ***ства изрично се оспорва от молителя. Няма потвърждение на такова обстоятелство и при разпита на вещото лице в открито съдебно заседание. Същевременно изявлението на процесуалния представител на длъжника е било, че са били получени суми като помощ във връзка с извънредното положение и подпомагане на дребния и средния бизнес и с тях дружеството се е разплатило с кредитори.

Не се установява още съществуване и ликвидност на краткосрочните вземания, остойностени по баланса на длъжника на 514 хил. лева.

Съгласно основното заключение на вещото лице, работило и върху изготвен при длъжника междинен отчет към 30.11.2020г., аналитични справки и други документи за анализирания период с изготвени годишни финансови отчети (до 2019г., включително, заявени за обявяване и обявени в търговския регистър), към 30.11.2020г. по баланса при длъжника са били посочени краткосрочни активи от 524 хил. лева, от които 514 хил. лева краткосрочни вземания (идентични с тези по баланса от 31.05.2021г.), 7 хил. лева парични средства и 3 хил. лева разходи за бъдещи периоди.

Краткосрочните задължения са били описани в размер на 35 000 лева.

 И с оглед това заключение не се установява съществуването на паричните средства от 7 хил. лева на каса или по банкова сметка ***ице в първото по делото съдебно заседание при приемане на заключението (първото по делото заседание).

Не се установява обстоятелствата относно финансово-икономическото състояние на дружеството по междинния баланс да са били по-различни поне към 30.06.2020г.

          

 

При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

 

Съгласно разпоредбата на чл. 607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се открива за търговец, който е неплатежоспособен.

Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца  (чл. 608, ал. 1 от ТЗ).

В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи извод, че  ответникът - длъжник е неплатежоспособен.

Към датата на приключване на устните състезания по делото дружеството има публичноправни задължения към държавата, както и изискуеми парични задължения по търговски сделки, включително към молителя, така както той се легитимира по делото  – неплатен наем за месец юли 2020г. – 8 038. 46 лева, дължим към 06.07.2020г., и данък сгради  и такса битови отпадъци за месеците април - май 2020г. в остатъчен размер от 1 207. 69  лева съгласно уговорките по действалия договор за наем от 15.05.2018г. между страните, във връзка със споразумението от 21.05.2020г. към договора след настъпилото извънредно положение (извънредна епидемична обстановка), както  и 2 400 лева, дължими по предходно споразумение от 15.05.2018г., при падеж на първата неплатена вноска поне от 30.06.2020г., съответно на всички останали до 30.11.2020г.

Задълженията не са изпълнени от длъжника, което предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ).

Няма събрани доказателства и обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения.

Възраженията на длъжника, че дружеството  не е в състояние на неплатежоспособност и че  няма абсолютно никакви задължения към свои контрагенти или към бюджета са неоснователни.

Неоснователно е позоваването на длъжника на заключението на съдебната финансово-икономическа експертиза (основно и допълнителни) с посочени данните по баланса към 31.05.2021г.  относно коефициента за обща ликвидност на дружеството, което  е в норма.

Съгласно трайно установената съдебна практика при преценката за неплатежоспособност трябва да бъдат взети предвид всички конкретни факти, относими към икономическото състояние на длъжника към датата на постановяване на съдебното решение и да бъде извършен цялостен анализ на посочените от вещото лице коефициенти за ликвидност и автономност. По правило  коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му. Но простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициента за ликвидност, е недостатъчно за преценка на състоянието на платежоспособност. От значение е реализацията на актива, неговата ликвидност. Липсва ликвидност, когато няма търсене на пазара на конкретните материални запаси, съответно е налице несъбираемост или обезценка на краткосрочните вземания. В този смисъл са Решение № 32 от 17.06.2013г. по т.д. № 685/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 25 от 21.03.2014г. по т.д. № 4356/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 164 от 30.11.2016г. по т.д. № 284/2016г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 225 от 08.12.2016г. по т.д. № 2572/2015г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 179 от 30.10.2017г. по т.д. № 1048/2017г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 71 от 30.04.2015г. по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.

В случая, съгласно възприетото от фактическа страна към 31.05.2021г., краткотрайните активи по баланса на длъжника са били посочени в размер на 556 хил. лева и  въз основа на тях е изчислен коефициентът за ликвидност от вещото лице по делото, но не се установява съществуването на парична наличност от 40 хил. лева, нито ликвидност на посочените вземания за 514 хил. лева, съществена част от които са оспорената от молителя неустойка по чл. 14.3 от договора за наем от 15.05.2018г., за което се води дело, и гаранцията по договора от 10 000 евро, за която молителят е възразил, че е усвоена. Същевременно  краткосрочните задължения на дружеството са повече от посочените в баланса 7 хил. лева. Установяват се поне дължими още 400 лева  по споразумението от 15.05.2018г., 8 038. 46 лева наем за месец юли 2020г. и 1 207. 69 лева данъкът сгради  и такса битови отпадъци за месеците април и май 2020г., т.е. поне още 9 хил. лева, или коефициент на обща ликвидност на длъжника клонящ към 0. 0000.

Няма данни за промяна на финансово-икономическото състояние на длъжника след 31.05.2021г. и към датата на приключване на устните състезания по делото, включително при съобразяване, че от юли 2020г. той не осъществява търговска дейност, както по идентични съображения, при съобразяване на данните на междинния отчет към 30.11.2020г. при длъжника  следва да се приеме, че това е било и преди това, поне към 30.06.2020г.

 

Налице е активна легитимация на молителя по делото по чл. 625 от ТЗ да иска установяване неплатежоспособността на длъжника със законоустановените последици от това.

Фактически не се оспорва от самия длъжник дължимостта на 2 000 лева по споразумението от 15.05.2018г. към молителя, но следва да се приеме и дължимост на сумата от още 400 лева по същото споразумение, наема за месец юли 2020г. и останалата част данъкът сгради  и такса битови отпадъци за месеците април и май 2020г. – до размера от 1 207. 69 лева. 

За последните три суми от длъжника е направено единствено възражение за погасяване чрез извънсъдебно прихващане с подлежаща на връщане наемна цена за месец март 2020г. от 9 646. 15 лева съгласно клаузите на допълнителното споразумение от 21.05.2020г., изявлението за което прихващане е било направено от длъжника поне на 20.07.2020г.

Такова възражение в производството по несъстоятелност е принципно допустимо, щом е в срока за отговор на  молбата по чл. 625 от ТЗ  съгласно възприетото по ТР 1/2017 по тълк. дело № 1/2017г. на ОСТК на ВКС, в какъвто смисъл са и други решения от съдебната практика (Решение № 277 по т.д. № 1053/2006г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 134 от 08.12.2009г. по т.д. № 141/2009г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение І 55 от 17.07.2019г. по т.д. № 618/2018г. на ВКС, ТК, І т.о.).

В случая обаче не се установяват предпоставките на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД, за да е проявило възражението за прихващане действието си – ликвидност (безспорност) на вземането на длъжника за връщане на сумата от 9 646. 15 лева по наема. Съгласно разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от ЗЗД когато две лица си дължат взаимно пари или еднородни и заместими вещи, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Молителят по делото е отричал и отрича дължимост на сумата за наема за времето на извънредното положение през месец март 2020г. като подлежаща на връщане и така вземането на длъжника за тази сума не е било ликвидно, при което направеното от него изявление за прихващане не е породило действие.   

Липсва предявено такова възражение като възражение за съдебно прихващане – няма такива  възражения по отговора на исковата молба, подаден от длъжника.

Това е по отношение и на евентуални вземания на длъжника за връщане на гаранцията по договора за наем от 15.05.2018г.  или за плащане на неустойка по чл. 14.3 от договора  за наем от 15.05.2018г., при което съдът не се произнася по такива обстоятелства. 

По разбиране на настоящия съдебен състав от споразумението от 21.05.2020г. не би могло да се изведе и дължимост на сумата по наема от 13.03.2020г. до 31.03.2020г. от молителя. 

Тълкувано по реда на чл. 20 от ЗЗД, споразумението  следва да се разбира в смисъл, че е касаело единствено неплатените от длъжника след началото на извънредното положение суми, за които би имало спор - за месеците април и май 2020г., при нормативната забрана да се  осъществява ресторантьорска дейност. Наемите за тези месеци, съгласно споразумението, наемателят не е трябвало да плаща, а наемодателят е бил компенсиран с  плащането от наемателя на данък сгради  и такса битови отпадъци за април и май 2020г., които съгласно основания договор от 15.05.2020г. са били за негова сметка. Уреден е бил и размер на наема за следващите три плащания – след   юни 2020г., с възможност страните да предоговарят условията по договора и след това. Липсват уговорки относно платените до началото на извънредното положение суми, нито има уговорки относно евентуалното им връщане на наемателя.  Или страните са били  обвързани от  споразумението от 21.05.2020г., съгласието за което е било постигнато изрично и което има характер на спогодба по чл. 365 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ, но то е касаело отношенията във връзка с неплатени суми при обявеното извънредно положение и за след края на извънредното положение, когато нормативните ограничения в дейността на наемателя са продължили,  за избягване на възможен спор между страните (водене на дело) и при взаимни отстъпки.

 

Основателно е възражението на длъжника, че той не дължи суми по споразумението от 30.11.2016г. като поръчител.

Това задължение изрично е било изключено със споразумението от 15.05.2018г. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗЗД договорът е съглашение между две или повече лица, за да се създаде, уреди или унищожи една правна връзка между тях, и със споразумението от 15.05.2018г. е било отменено задължението на длъжника да поръчителства. Уговорката е в рамките на свободата на договаряне по чл. 9 от ЗЗД, вр. чл. 288 от ТЗ.

Дори да не е било отменено, задължението би било  недължимо поради погасяване на поръчителството по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. На разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗД се позовава и самият длъжник. При настъпил краен падеж на задълженията на  05.11.2019г. заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу главния длъжник „К.Г.Х.“ ООД  е било подадено едва на 03.11.2020г., т.е. много повече от шест месеца след края на падежа на задълженията, така както е бил уговорено първоначално от страните. От датата на  изискуемостта започва да тече 6-месечният срок по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД и отговорността на поръчителя се погасява, ако към датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение срокът е изтекъл (така т.4б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, Решение № 40 от 17.06.2015г. по т.д. № 601/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., Решение № 23 от 23.04.2015г. по т.д. № 1717/2013г. на ВКС, ТК, І т.о. и др.)

Основателно е твърдението на молителя, че настоящият съдебен състав не е обвързан с констатациите на районния съд в определението му по чл. 420 от ГПК за спиране на изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу длъжника като поръчител, но настоящият съдебен състав достига до същия правен извод. 

 

Дори да се приеме прекратяване на договора от страна на молителя по реда на чл. 14.1 от наемния договор от 15.05.2018г.,  неустойка по чл. 14.2 от договора в полза на молителя не е дължима и това твърдение на молителя, обосноваващо активната му легитимация по чл. 625 от ТЗ по делото също е неоснователно. Съгласно трайно установената съдебна практика, неустоечна клауза, предвиждаща заплащане като неустойка на  дължимата наемна цена до изтичане на срока на договора за наем след прекратяване (развалянето му),  е нищожна, поради противоречие с добрите нрави на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД,  (така например Решение № 110 от 21.07.2016г. по т.д. № 1226/2015г. на ВКС, ТК, І т.о.), както и изобщо съдебната практика посочена от длъжника, чието възражение в този смисъл е основателно. Фактически това е било възприето и по водения от ищеца иск по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД по т.д. № 2180/2020г. на СГС, ТО, VІ-13 състав, макар това решение да не е влязло в сила.

 

  Съгласно възприетото от фактическа страна още към 17.07.2020г., преди образуване на производството по несъстоятелност длъжникът е платил задълженията за електрическа енергия за месец май и юни 2020г. – 2 404. 32 лева и 3 286. 97 лева, както и данък сгради  и такса битови отпадъци за месеците април - май 2020г. – до размера от 1 207. 69 лева.

 

Въпреки тези неустановени вземания на молителя обаче, както, по вече изложеното, и вземане от 109 526. 48 лева по споразумението от 30.11.2016г. с 241 348 евро неустойка по чл. 14.2 от  Договор за наем от 15.05.2018г., останалите задължения на длъжника към молителя по делото  се потвърждават.

Или се установява  активна легитимация на молителя да иска откриване на производство по несъстоятелност срещу ответника – ответникът има към него задължения, произтичащи от  търговска сделка – договор за наем, която е била сключена от ответника в качеството му на  търговец,  във връзка с упражняваното от него занятие (чл. 286, ал. 1 и ал. 3 от ТЗ).   

 

Като начална дата на неплатежоспособността следва да бъде определена датата 30.06.2020г.

На тази дата е  първият категорично установен ден на изискуемост на задължение на  длъжника по делото – 400 лева по споразумението от 15.05.2018г. между страните.  При натрупването и на другите задължения след това като краткосрочни, без да се установяват и съответни краткотрайни активи, следва да се приеме, че поне от 30.06.2020г. ответникът - длъжник трайно и сигурно не е могъл да покрива краткосрочните си задължения с наличните краткотрайни активи  и  е настъпило  влошаване на икономическото му състояние.

Без значение е дали след 30.06.2020г. от длъжника  са извършвани плащания. Съгласно разпоредбата на чл. 608, ал. 3, изр. 2 от ТЗ, спиране на плащанията, като обстоятелство, предполагащо неплатежоспособност, е налице и когато длъжникът е платил изцяло или частично вземания на определени кредитори.

Не се установява затрудненията на длъжника  да са временни, нито той да разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност на интересите на кредиторите (чл. 631 от ТЗ).

 

Съдът  не се произнася по обстоятелства по чл. 742, ал. 1, вр. чл. 607а, ал. 2 от ТЗ (свръхзадълженост на длъжника), тъй като те  са въведени като основание за откриване на производство по несъстоятелност от молителя при условията на евентуалност.  Съгласно възприетото по Решение № 174 от 05.12.2011г. по т.д. № 567/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.,  Решение № 188 от 04.12.2012г. по т.д. № 323/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др., основанията, с които съдът е обвързан, в съответствие с принципа на диспозитивното начало, са неплатежоспособност или свръхзадълженост съгласно чл. 607а от ТЗ. 

 

С оглед  изложеното, и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, съдът следва да обяви неплатежоспособността на молителя, да определи началната й дата – 30.06.2020г., да открие производство по несъстоятелност, да назначи временен синдик, както и да свика първо събрание на кредиторите за изслушване доклада на временния синдик, избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му, съответно  избор на комитет на кредиторите.

 

За временен синдик съдът определя В.Л.Г.с адрес гр. София, ул.“********, тел. ********GSM *******

 

По разноските

        

С оглед изхода на делото на молителя са дължими направените разноски за платена държавна такса по молбата по чл. 625 от ТЗ от 250 лева и 2 100 лева разноски за вещо лице, общо  2 350 лева (чл. 78, ал. 1 от ГПК,  вр. чл. 81 от ГПК).

Разноските ще бъдат събрани от масата на несъстоятелността при евентуално възобновяване на производството по несъстоятелност.

 

Воден от горното съдът

           

 

                                               Р Е Ш И:

 

 

ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „К.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, и ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА Й ДАТА  на 30.06.2020г.

         ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „К.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***.

         НАЗНАЧАВА за временен синдик  на „К.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, В.Л.Г.с адрес гр. София, ул.“********, тел. ********GSM ******** с месечно възнаграждение в размер на 1 000 лева, считано от встъпването  в длъжност, при 7-дневен срок за встъпване от вписване на настоящото решение в търговския регистър при Агенция по вписванията.

В същия срок синдикът да представи нотариално заверена декларация по чл. 656, ал. 2, вр. чл. 655 от ТЗ и писмено съгласие съгласно чл. 666 от ТЗ.

         СВИКВА първо събрание на кредиторите на „К.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, на 17.08.2021г. от 14.00 часа в Съдебна палата, гр. София, бул.“********, Софийски градски съд, залата определена за заседание на СГС, ТО, VІ-23 състав, при дневен ред: 1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му; 3. Избор на комитет на кредиторите.

ОСЪЖДА „К.Ф.“ ЕООД, с ЕИК ********и със седалище и адрес на управление ***, да заплати на „И.“ ЕООД, с ЕИК********и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 2 350 лева (две хиляди триста и петдесет лева) разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

 

Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624 от  ТЗ.

         Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията на основание чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ, за вписване в търговския регистър.

         Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: