Номер ІV-1859 Година 2019, 04 октомври гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на четвърти октомври година две хиляди и деветнадесета,
в закритото заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. мл.с.ДИАНА АСЕНИКОВА
секретар ………………….
като разгледа докладваното от съдия
Даниела Михова
частно гражданско дело № 1376 по
описа за 2019 година
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, във вр.чл.130 от ГПК и е образувано по частната жалба на В.В.Д., гражданин на Руската Федерация, подадена чрез
процесуалния му представител - адв.П.Ч. ***, против Определение № 729 от 14.06.2019 г. по
гр.д.887/2018 г. по описа на Несебърски районен съд, с което e прекратeно
производството по делото и е постановено осъждане на частния жалбоподател –
ищец по първоинстанционното дело, да заплати на Етажната собственост на в.с.”Сан Сити 3”, построено в ПИ е
идентификатор 51500.507.575 по КККР на гр.Несебър, с административен адрес:
гр.Несебър, обл.Бургас, КК Слънчев бряг-запад, сумата 300 лв, представляваща заплатени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
В частната жалба се твърди, че обжалваното определение
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи се, че още в исковата
молба, ищецът е заявил, че за проведеното Общо събрание на ответната ЕС е узнал
на 23.07.2018 г., поради което исковата му молба е подадена в законовия срок.
Твърди, че независимо от това, че е предоставил електронен адрес, на който да
получава покани и съобщения, отнасящи се до ЕС, преди 23.07.2018 г., когато за
ОС е узнал от други етажни собственици, на електронната си поща не е бил уведомен
нито за датата на провеждане на събранието, нито за дневния му ред, нито му е
бил изпратен протокола от ОС. Твърди се, че жалбоподателят и съпругата му (също
етажен собственик), преимуществено живеят извън страната, поради което не са
били надлежно уведомени за ОС. На второ място се твърди, че срокът за обжалване
на решенията на ОС не е изтекъл за жалбоподателя, тъй като същият се е запознал
с протокола от ОС едва с представянето му от управителя на ЕС с отговора му на
исковата молба на жалбоподателя. Твърди се, че след като на жалбоподателя до
предявяването на иска му, не е бил връчен протокола от ОС с взетите на него
решения, срокът за обжалване на тези решения не е започнал да тече за него,
съотв.не е изтекъл към датата на предявяване на иска.
Претендира
се отмяна на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния
съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Не се сочат нови
доказателства.
В
законовия срок против частната жалба е постъпил отговор от ответника по иска - Етажната собственост на в.с.”Сан Сити 3”, построено в ПИ е
идентификатор 51500.507.575 по КККР на гр.Несебър, с административен адрес:
гр.Несебър, обл.Бургас, КК Слънчев бряг-запад, чрез адв.Н.Ч., с който частната
жалба се оспорва като неоснователна и недоказана. Твърди се, че на
ищеца-жалбоподател са изпратени по електронен път, съобщението за изготвен
протокол и дори самия протокол за поставяне на съобщение. Твърди се, че със
същото писмо ищецът е бил уведомен и какви решения са били взети на проведеното
ОС. На второ място се твърди, че ищецът не е подал до управителя на ЕС
уведомление по чл.13, ал.2 от ЗУЕС, нито е предоставил на управителя
електронния си адрес, поради което за ЕС не е съществувало задължение да
уведомява ищеца по електронен път или на адрес в страната, за предстоящи ОС
чрез изпращане на покани за свикване на ОС, както и да изпраща протоколите от
проведени ОС. Отделно се твърди, че това, че ищецът не е разполагал с протокола
от ОС, не води автоматично до извода, че по отношение на него не тече срока по
чл.40 от ЗУЕС, още повече, че за решенията той е бил уведомен с изпратеното до
него електронно писмо и видно от исковата молба, ищецът е разполагал с информация
за взетите решения на ОС. Сочи се още, че след като ищецът твърди, че е узнал
за процесното ОС от други собственици, то повече от ясно е, че те са го
снабдили и с протокола от ОС. Твърди се още, че протоколът от ОС е бил изпратен
и на Община Несебър, откъдето ищецът е могъл да се снабди с него. Оспорва се
твърдението на жалбоподателя, че за него срокът по чл.40, ал.2 от ЗУЕС за
обжалване на взетите решения на ОС, започва да тече от получаване на решенията
по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС. Твърди се, че след като ищецът не е подал
писмено уведомление по чл.13, ал.2 от ЗУЕС до управителя на ЕС и не е
предоставил електронната си поща, той се счита за уведомен за взетите решения с
поставянето на съобщение за изготвения протокол – на 30.07.2018 г., при което
исковата молба е подадена след изтичане на преклузивния 30-дневен (а не
едномесечен) срок, който е изтекъл на 30.08.2018 г., поради което подадената
искова молба, постъпила в съда на 31.08.2018 г., е просрочена. Претендира се
потвърждаване на обжалваното определение и присъждане на съдебни разноски за
двете инстанции.
Частната
жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на
обжалване, в законовия срок, поради което е допустима.
Разгледана
по същество, съдът намира частната жалба за неоснователна, със следните
съображения:
Производството
пред НРС е образувано по исковата молба на частния жалбоподател против Етажната собственост на в.с.”Сан Сити 3”, построено в ПИ е
идентификатор 51500.507.575 по КККР на гр.Несебър, с административен адрес:
гр.Несебър, обл.Бургас, КК Слънчев бряг-запад, за отмяна като нищожни, поради
липса на съставен протокол, съгласно изискванията на чл.13, ал.1 от ЗУЕС,
евентуално като незаконосъобразни, поради това, че протокола не е представен на
собствениците по установения от закона ред, на взетите решения на проведеното
на 13.07.2017 г. Общо събрание на ответната Етажна собственост. В исковата си
молба ищецът твърди, че е узнал за провеждането на ОС на 23.07.2017 г. от други
членове на ЕС, тъй като, независимо от предоставения от него електронен адрес
за връзка, на който да му бъдат изпращани покани и съобщения, съгласно чл.13,
ал.2 от ЗУЕС, той не е бил надлежно уведомен нито за свикването на ОС, нито за
дневния му ред. Твърди се, че е поти начин е нарушена процедурата по свикване
на събранието, поради което същото е незаконосъобразно и решенията му следва да
бъдат отменени. Твърди на следващо място, че липсва съставен в писмена форма
протокол от ОС, както и списък на лицата, присъствали при провеждането му с
посочване на притежаваните от всеки от тях % от общите части на ЕС, което също опорочава взетите решения
на събранието и препятствало възможността на ищеца да установи налице ли е бил
изискуемия от закона кворум при провеждане на ОС. Твърдят се и други, подробно
изброени в исковата молба нарушения на закона, което води до извод за
незаконосъобразност на взетите решения.
Предявеният иск е с правно основание чл.40, ал.1 от ЗУЕС.
С писмения си отговор на исковата молба, депозиран в срока по
чл.131 от ГПК, ответникът е навел възражения за недопустимост на иска, а по
същество – за неговата неоснователност. Твърди се, че исковата молба е
депозирана след изтичане на преклузивния 30-дневен срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС.
Излагат се твърдения, че Управителят на ЕС, в изпълнение на чл.16 ал.7 от ЗУЕС,
е поставил на видно и общодостъпно място - на вратите на входовете на сградата,
съобщение за изготвяне на протокола от проведеното ОС на ЕС, за което е бил
съставен съответният протокол. Твърди се, че от датата на поставяне на
съобщението за изготвения протокол - 30.07.2018г., е започнал да тече
преклузивният 30-дневен срок по чл.40., ал.2 от ЗУЕС и същият е изтекъл на
29.08.2018 г., преди предявяване на иска. На следващо място се твърди, че са
неверни твърденията на ищеца в исковата молба, че бил узнал за събранието едва
на 23.07.2018 г., от други собственици, тъй като на 30.07.2018 г., Управителят
Липин е уведомил ищеца за проведеното ОС, като е изпратил на електронната му
поща, съобщението за изготвения протокол и протокола за поставяне на
съобщението, като също са били описани взетите та ОС решения, поради което
ищецът е бил уведомен за проведеното ОС на ЕС. Заявено е искане за прекратяване
на производството по делото като недопустимо, поради подаване на исковата молба
след изтичането на срока по чл.40, ал.2 от ЗУЕС. По същество искът е оспорен
като неоснователен и са изложени подробни съображения за това.
С обжалваното определение НРС
е прекратил производството по делото като
е приел, че срокът за атакуване на решенията, взети на процесното Общо събрание
на ответната ЕС, е изтекъл на 30.08.2018 г. (работен ден), поради което,
предявеният на 31.08.2018 г., иск е предявен след преклузивния срок за
атакуване на решенията е недопустим.
Настоящият състав напълно
споделя изводите на първоинстанционния съд за недопустимост на така предявения
иск.
Съгласно чл.40, ал.2 от ЗУЕС, искът за
отмяна на незаконосъобразно решение на Общото събрание на ЕС се подава пред
районния съд по местонахождението на етажната собственост в 30-дневен срок от
получаването на решението по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС.
Съгласно чл.16,
ал.7 от ЗУЕС, Председателят на управителния съвет (управителят) в 7-мо дневен
срок от провеждане на събранието поставя на видно и общодостъпно място на входа
на сградата съобщение за изготвяне на протокола, за което се съставя протокол
от председателя на управителния съвет и един собственик, ползвател или
обитател, в който се посочва датата, часът и мястото на поставяне на съобщението.
Също съгласно чл.16, ал.7 от ЗУЕС, копие
от протокола от провеждане на общото събрание, заверен с надпис "Вярно с
оригинала", и приложенията към него се предоставят на собствениците,
ползвателите или обитателите, а в случаите по чл.13, ал.2 от ЗУЕС, се изпраща
на посочената електронна поща или адрес в страната. Съгласно чл.13, ал.2 от ЗУЕС, собственик или ползвател, който не ползва самостоятелния си обект или ще
отсъства повече от един месец, уведомява
писмено управителя или председателя на управителния съвет, като посочи
електронна поща и адрес в страната, на които да му бъдат изпращани покани за
свикване на общо събрание, както и телефонен номер. Съгласно чл.13, ал.4 от ЗУЕС лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се
изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на
съобщението.
С оглед изложеното,
на първо място според настоящия съдебен състав, преклузивният срок за подаване
на исковата молба започва да тече от връчването на съответния етажен собственик
на протокола с взетите решения на ОС (по реда на чл.16, ал.7 от ЗУЕС).
В настоящия случай не е спорно, че ищецът и съпругата му живеят
постоянно в чужбина. Не е спорно, че ЕС, вкл.новото й ръководство –
новоизбраният управител Вадим Николаевич Липин, са разполагали с адреса на
електронната поща на ищеца – бивш управител на ответната ЕС. По делото обаче,
въпреки изричните указания на първоинстанционния съд в тази насока, дадени с
определението му от 20.11.2018 г., с което е изготвен доклада по делото и е
разпределена доказателствената тежест, не са представени доказателства ищецът
да е депозирал посоченото в закона писмено уведомление по чл.13, ал.2 от ЗУЕС по ръководството на ЕС, с което да е
посочил електронния си адрес и да е поискал да му бъдат изпращани покани за
свикване на общо събрание.
При липсата на депозирано такова нарочно уведомление, съгласно
разпоредбата на чл.13, ал.4 от ЗУЕС
следва да се приеме, че ищецът се смята за уведомен с поставяне на съобщението
– 30.07.2018 г. (видно от представения по делото протокол, л.29), в който случай
30-дневен
срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС е изтекъл на 29.08.2018
г. по аргумент от чл.60, ал.5 от ГПК.
Исковата молба е постъпила в съда на 31.08.2018 г. (видно от входящия й
номер) - след изтичането на преклузивния срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС, поради което искът е недопустим и правилно производството по него е било
прекратено от първоинстанционния съд.
За пълнота следва да се отбележи, че за проведеното ОС, изготвянето на
протокола (поради липсата на уведомление от ищеца по чл.13, ал.2 от ЗУЕС, ЕС не
дължи изпращане на ищеца на самия протокол от ОС), и взетите решения, ищецът е
бил уведомен с изпратеното му на 31.07.2018 г. на електронната му поща писмо
(л.30), като и в този случай 30-дневният срок по чл.40, ал.2 от ЗУЕС
е изтекъл (на 30.08.2018 г.) преди депозирането на исковата молба.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, и при споделяне на
мотивите на първоинстанционния съд на основание чл.272 от ГПК, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, предвид постановения резултат, на
ответника по частната жалба и по иска - Етажната
собственост на в.с.”Сан Сити 3”, построено в ПИ е идентификатор 51500.507.575
по КККР на гр.Несебър, с административен адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, КК
Слънчев бряг-запад, следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция
разноски в размер на 300 лв за заплатено адвокатско възнаграждение. Също за
пълнота следва да се посочи, че разноските за първоинстанционното производство
се присъждат от първоинстанционния съд, което в случая е и сторено от НРС.
Мотивиран
от горното, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д
Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Определение
№ 729 от 14.06.2019 г. по гр.д.887/2018 г. по описа на Несебърски районен съд.
ОСЪЖДА В.В.Д., гражданин на Руската Федерация, подадена чрез
процесуалния му представител - адв.П.Ч. ***, със съдебен адрес:*** да заплати на Етажната
собственост на в.с.”Сан Сити 3”, построено в ПИ с идентификатор 51500.507.575
по КККР на гр.Несебър, с административен адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, КК
Слънчев бряг-запад, представлявана от управителя Вадим Липин, сумата от 300 лв (триста лева),
представляваща заплатени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно, съгласно чл.274, ал.4, вр.чл.280, ал.3,
т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.