РЕШЕНИЕ
№ 4566
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря С. Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от В. Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110156965 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК в първа фаза на съдебната
делба, а именно по допускането .
Образувано е по искова молба на ищците Д. Г. Д., Г. Д. Д. и Д. Д. Д.
/последните двама конституирани на мястото на починалия в хода на процеса
ищец - В. Л. Д./ срещу ответниците Д. Г. Н., Ж. Д. Н., Р. Д. Н. и Т. М. И.
/конституирана като страна по делото въз основа на протоколно определение
от 01.10.2024 г./, с която е предявен иск за съдебна делба на следните
недвижими имоти, придобити в резултат на правна сделка и наследяване:
1. поземлен имот с идентификатор *************, находящ се в с. Г.,
район „П.“, местност „Т.“, с площ от 356 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
категория на земята: 0,
2. поземлен имот с идентификатор ********, находящ се в с. Г., район
„П.“, местност „Т.“, с площ от 486 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
категория на земята: 0,
3. поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в с. Г.,
район „П.“, местност „Т.“, с площ от 517 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
категория на земята: 0,
4. поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в с. Г.,
1
район „П.“, местност „Т.“, с площ от 389 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
категория на земята: 0.
Ищците твърдят, че е налице съсобственост между страните върху
процесните недвижими имоти, произтичаща от правни сделки и наследяване,
при квоти, както следва: за ищеца Д. Г. Д. – лично 3/24 ид. ч.; за ищците Д. Г.
Д. и В. Л. Д. в условията на СИО – 18/24 ид. ч., и за ответниците Д. Г. Н. - 1/24
ид. ч.; Ж. Д. Н. - 1/24 ид. ч.; Р. Д. Н. -1/24 ид. ч., като съотношението между
така посочените идеални части се отнася за всеки един от четирите делбени
имота.
В депозираните по делото в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговори на
исковата молба ответниците Д. Г. Н., Ж. Д. Н. и Р. Д. Н. не оспорват факта, че
по силата на наследствено правоприемство, останало от Атанас Илиев
Дюлгерски, бивш жител на гр. София, починал на 12.11.1984 г., притежават
общо 3/24 ид. ч. от описаните поземлени имоти. По отношение идеалните
части на ищците оспорват валидността на договора за покупко-продажба,
сключен между ищеца Д. Г. Д. лично като купувач и ищеца Д. Г. Д. в
качеството на настойник на поставената под пълно запрещение Т. М. И., и
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижими имоти № ****, том****, рег. № ****, дело № ********** г. на
нотариус Ц. Д., с рег. № *** на НК. Считат, че описаният договор за покупко-
продажба е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като противоречи на
закона, заобикаля го и накърнява добрите нрави. Считат, че договорът е
сключен и в нарушение на разпоредбата на чл. 38 ЗЗД, тъй като
представителят на лицето продавач е купувачът по договора, както и на
нормата на чл. 40 ЗЗД, доколкото договорът е сключен във вреда на
представлявания, тъй като за продажбата на притежаваните от поставената
под запрещение идеални части от четирите поземлени имота е била внесена
сума под реалната пазарна цена. Поддържат, че настойникът на поставената
под пълно запрещение Т. М. И. – ищецът Д. Г. Д., е действал при грубо
нарушение на добрите нрави, като се е разпоредил с цялото имущество на
запретената. При доказване на релевираните възражения ответниците
намират, че делбата на процесните имоти следва да се допусне при следните
квоти: 3/24 ид. ч. за ищеца Д. Г. Д., 12/24 ид. ч. за ищците Д. Г. Д. и В. Л. Д.
при условията на СИО, както и по 1/24 ид. ч. за всеки от ответниците Д. Г. Н.,
Ж. Д. Н. и Р. Д. Н., а за Т. М. И. - 6/24 ид. ч. В тази връзка считат, че следва да
бъде конституирана като съделител и Т. М. И., поставена под пълно
запрещение, която да бъде представлявана по делото от друго лице , доколкото
настойникът е ищец по делото и би се стигнало до противоречиви интереси.
В депозирания по делото в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК отговор на
исковата молба конституираната като ответник по делото Т. М. И. чрез
назначения особен представител твърди, че е собственик на ¼ ид. ч. от
всеки от процесните поземлени имоти. Оспорва валидността на договора за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на
2
идеални части от недвижими имоти № ****, том **, рег. № ***, дело №
******* г. на нотариус Ц. Д., с рег. № *** на НК. Счита сделката за нищожна
на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 185, буква „а“ ЗЗД, доколкото
последната разпоредба съдържа забрана лицата, които по закон управляват
или пазят чужди имущества, да бъдат купувачи на същите тия имущества. Ето
защо оспорената сделка не е породила правни последици, поради което
имотите следва да бъдат допуснати до делба между страните при следните
квоти: за Д. Г. Д. – 11/24 ид. ч., за Г. Д. Д. – 2/24 ид. ч., за Д. Д. Д. – 2/24 ид. ч.,
за Т. М. И. – 6/24 ид. ч., за Д. Г. Н. – 1/24 ид. ч., за Ж. Д. Н. – 1/24 ид. ч., и за Р.
Д. Н. – 1/24 ид. ч.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответниците, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се
допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои
имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите.
Следователно, предмет на доказване в първата фаза на делбата са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и
обектите на делбата, като установяването на тези правнорелевантни
обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителителите, предявили
иска.
В тежест на ответниците е да установят релевираните с отговорите на
исковата молба възражения за нищожност на договора за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижими имоти № ***, том***, рег. № ****, дeло № ******** г. на
нотариус Ц. Д., с рег. № **** на НК, на сочените от тях основания.
Не е спорно между страните, а и от представените и приети като писмени
доказателства по делото влезли в сила заповеди на кмета на район „П.“ от
09.04.2015 г., от 20.07.2015 г., от 20.10.2021 г. и от 11.04.2022 г., се установява,
че правото на собственост върху всеки от процесните поземлени имоти с
идентификатори **********, *************, *********** и ******** е
възстановено на наследниците на А. И. Д. на основание пар. 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, чл. 28а, ал. 1 ППЗСПЗЗ вр. чл. 4б, ал. 1, изр. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на местността „Т.“ в
землището на с. Г., район „П.“.
Безспорно по делото се явява и обстоятелството, че съделителите Д. Г. Д.,
Д. Г. Н., Ж. Д. Н., Р. Д. Н. и Т. М. И. са законни наследници на А. И. Д.,
починал на 12.11.1984 г. /съгласно Удостоверение за наследници с изх. №
УГ01-118-ГР13-118/18.04.2022 г./.
От дотук изложеното и доколкото с депозираните отговори на исковата
молба ответниците изрично признават тези обстоятелства, съдът приема за
безспорно установено по делото, че по силата на наследствено
3
правоприемство ищецът Д. Г. Д. е станал едноличен собственик на 3/24 ид. ч.
от всеки един от процесните четири поземлени имота, а всеки от ответниците
Д. Г. Н., Ж. Д. Н. и Р. Д. Н. - на по 1/24 ид. ч. от правото на собственост върху
всеки от четирите поземлени имота, предмет на делбата.
От приетото като писмено доказателство по делото Удостоверение за
наследници с изх.******/************ г. се установява, че ищецът В. Л. Д. е
починала на 24.01.2024 г. в хода на настоящото производство, оставяйки за
законни наследници своя съпруг и ищец в настоящото производство – Д. Г. Д.,
и двамата си синове – Г. Д. Д. и Д. Д. Д., конституирани на основание чл. 227
ГПК в качеството си на ищци по делото на мястото на В. Л. Д..
От приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба на идеални
части от недвижим имот № ***, том ***, рег. № ****, дело № ********* г. на
нотариус Ц. Д., с рег. № **** на НК, се установява, че Е. Ф. И. и Ф. Ф. А.са
продали на ищеца Д. Г. Д. собствените си 2/8 ид. ч. от поземлен имот с
идентификатор **********.
Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на идеални части от
недвижим имот № **, том **, с рег. *****№ *, дело № ******** г. на нотариус
Ц. Д., с рег. № *** на НК, А. Г. Д. е продал на ищеца Д. Г. Д. собствената си 1/8
ид. ч. от поземлен имот с идентификатор **********.
Установява се от приетия по делото Нотариален акт за покупко-продажба
на идеални части от недвижим имот №***, том****, с рег. № **, дело №
******** г. на нотариус Ц. Д., с рег. № ** на НК, че А. Г. Д. е продал на ищеца
Д. Г. Д. собствените си 1/8 ид. ч. от следните недвижими имоти: поземлен
имот с идентификатор ********, поземлен имот с идентификатор
************* и поземлен имот с идентификатор ***********.
Представен и приет по делото е Нотариален акт за покупко-продажба на
идеални части от недвижими имоти № ***, том ***, с рег. № ******, дело №
********** г. на нотариус Ц. Д., с рег. № *** на НК, съгласно който М. Р. И.-С.
е продала на ищеца Д. Г. Д. собствените си 1/8 ид. ч. от следните недвижими
имоти: поземлен имот с идентификатор ********, поземлен имот с
идентификатор *************, поземлен имот с идентификатор ***********
и поземлен имот с идентификатор **********.
От приобщения като писмено доказателство по делото Нотариален акт за
покупко-продажба на идеални части от недвижими имоти № ***, том****, с
рег. № ****, дело № ********* г. на нотариус Ц. Д., с рег. № *** на НК, се
установява, че Е. Ф. И. и Ф. Ф. А. са продали на ищеца Д. Г. Д. собствените си
2/8 ид. ч. от следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор
********, поземлен имот с идентификатор ************* и поземлен имот с
идентификатор ***********.
От дотук изложеното и доколкото валидността на сделките, обективирани
в гореописаните нотариални актове, не е оспорена от страна на ответниците,
съдът приема за доказано, че Д. Г. Д. и съпругата му В. Л. Д. са станали
4
собственици на 12/24 ид. ч. от правото на собственост върху всеки имот,
доколкото тези идеални части са придобити от ищеца Д. Г. Д. по силата на
гореописаните договори за покупко-продажба по време на брака в режим на
съпружеска имуществена общност – обстоятелство, което също не се оспорва
от ответниците. Както се установи по-горе, В. Л. Д. е починала на 24.01.2024
г., оставяйки за свои законни наследници съпруга си Д. Г. Д. и двамата си
синове Г. Д. Д. и Д. Д. Д., които по силата на чл. 9, ал. 1 вр. чл. 5, ал. 1 ЗН са
получили равни части от наследството на общия си наследодател, или всеки
от тях е наследил по 1/3 част. Оттук следва, че след смъртта на В. Л. Д. и
поради превръщането на бездяловата съпружеска имуществена общност в
обикновена дялова съсобственост ищецът Д. Г. Д. е станал собственик на
общо 11/24 ид. ч. от правото на собственост върху всеки от процесните имоти,
а ищците Г. Д. Д. и Д. Д. Д. – собственици на по 2/24 ид. ч. от правото на
собственост върху всеки от процесните поземлени имоти.
Спорен по делото се явява въпросът за останалите 6/24 ид. ч. от правото
на собственост върху всеки от делбените имоти, доколкото с отговорите на
исковата молба ответниците са релевирали възражение за нищожност на
договора за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-
продажба на идеални части от недвижими имоти № ***, том***, рег. № *****,
дело № ********* г. на нотариус Ц. Д., с рег. № ***на НК, от който се
установява, че Т. М. И. като продавач, представлявана от настойника си Д. Г.
Д., е продала на Д. Г. Д. като купувач собствените си ¼ ид. ч. от всеки от
следните недвижими имоти: поземлен имот с идентификатор ********,
поземлен имот с идентификатор **********, поземлен имот с идентификатор
************* и поземлен имот с идентификатор ***********, за продажна
цена в размер на 6 992 евро, която сума е уговорено да бъде заплатена от
купувача по банкова сметка в лева с титуляр продавача Т. М. И. в деня на
подписването на договора.
Като писмено доказателство по делото е представен и приет препис от
влязло в законна сила Решение № 11572/03.07.2023 г. по ч. гр. д. №
********** г. по описа на СРС, 92 състав, постановено по реда на чл. 530 и сл.
ГПК, по силата на което на поставената под пълно запрещение Т. М. И.,
действаща чрез своя настойник и законен представител Д. Г. Д., е разрешено
да продаде собствените си идеални части /по ¼ идеална част/ от следните
недвижими имоти: поземлен имот с идентификатори ********** с площ от
517 кв.м., поземлен имот с идентификатор ************* с площ от 356 кв.
м., поземлен имот с идентификатор *********** с площ от 389 кв. м. и
поземлен имот с идентификатор ******** с площ от 486 кв. м., за продажна
цена, не по-ниска от 16 евро за кв. м., или за сумата от 6 992 евро за всички
идеални части от имотите, собственост на запретеното лице, като
съответстващата на притежаваните от запретеното лице идеални части
продажна цена да бъде преведена по негова банкова сметка. В мотивната част
на решението е посочено, че интересите на запретеното лице не се накърняват
с оглед продажната цена, както и с оглед обстоятелството, че частта от
5
продажната цента, съответстваща на притежаваните от запретеното лице
идеални части от съсобствеността, ще бъде преведена по негова банкова
сметка. Последното обстоятелство се доказва от приобщено по делото
платежно нареждане от 18.08.2023 г. за сумата от 13 675,16 лв., преведена от
Д. Г. Д. по банкова сметка на Т. М. И. с основание за превода „покупка на ¼ от
4 бр. имоти в с. Г., местност „Т.“.
На първо място, ответниците считат, че процесният договор за покупко-
продажба от 18.08.2023 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и
предл. 2 ЗЗД, тъй като противоречи на закона, по-конкретно на разпоредбите
на чл. 38, ал. 1 ЗЗД, чл. 40 ЗЗД и чл. 185, буква „а“ ЗЗД, както и че заобикаля
същите.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД нищожни
са договорите, сключени в противоречие на закона, както и тези, които го
заобикалят. Сделките, сключени в противоречие на закона, изначално и
окончателно не пораждат правните последици, които страните целят с тях, тъй
като нарушават или се намират в обективно несъответствие с императивни
правни предписания, действащи към момента на сключване на договора.
Сделката е сключена при заобикаляне на закона, когато страните по сделката
желаят да постигнат правен резултат, който императивна правна норма не
допуска или забранява, но не действат пряко в нейно противоречие, а
съзнавайки, че преследваната от тях цел е неправомерна, си служат със
сделки, които сами по себе си не са забранени. Съществен белег на това
основание за нищожност е, че страните използват една или няколко позволени
сделки, но за да постигнат резултат, който не е характерен за тях.
Нормата на чл. 38, ал. 1 ЗЗД съдържа общата забрана представителят да
договаря от името на представлявания лично със себе си или с друго лице,
което той също представлява, освен ако представляваният е дал съгласието си
за това. Забраната за договаряне сам със себе си намира приложение не само
при доброволното представителство, но и при законното. Уредена е
едновременно като диспозитивна, доколкото представляваният има
възможност да даде своето съгласие и по този начин да я дерогира, но и като
императивна в случаите, когато е налице противоречие между интересите на
пълно запретения и на неговия законен представител - настойник. Това
произтича от основния принцип на представителството, който се корени в
защитата интересите на представлявания, защото, когато лицето действа, от
една страна, като законен представител на страната по сделката, и от друга -
като насрещна страна по същата тази сделка, то може да пожертва интересите
на пълно запретеното лице или да ги увреди, за да задоволи конкретен свой
интерес. Когато обаче законният представител на поставения под пълно
запрещение действа в интерес на представлявания, неговите правни действия
са действителни и той изразява воля, с която защитава интересите му, т. е., в
тази хипотеза той може да договаря сам със себе си по смисъла на чл. 38, ал. 1
ЗЗД /така Решение № 8861 от 8.12.2016 г. на СГС по гр. д. № **********г.;
Решение № 296 от 31.III.1992 г. по гр. д. №*********** г., I г. о./. Като
6
относима за случая следва да се посочи и разпоредбата на чл. 165, ал. 4 СК,
която препраща към правилата на чл. 130, ал. 3 СК по отношение
разпореждането с имуществото на лице под настойничество. Тълкувана
съответно, разпоредбата на чл. 130, ал. 3 СК въвежда цялостна забрана за
разпореждане с имущество и права, принадлежащи на пълно запретеното
лице, освен при кумулативното наличие на визираните в нея две изключения -
след издадено разрешение от районния съд и ако разпореждането не
противоречи на интереса на пълно запретения. Оттук следва изводът, че
забраната по чл. 38, ал. 1 ЗЗД за договаряне сам със себе си е относителна,
доколкото по аргумент от разпоредбата на чл. 165, ал. 4 вр. чл. 130, ал. 3 СК
същата зависи от това дали е налице противоречие между интересите на
настойника като законен представител и тези на поставеното под пълно
запрещение лице.
В настоящия случай обстоятелството, че ищецът Д. Г. Д. в качеството на
законен представител на поставената под пълно запрещение Т. М. И. е
действал в интерес на представляваната, се доказва по безспорен начин от
приетото като писмено доказателство по делото влязло в законна сила
разрешение на съда по чл. 130, ал. 3 СК за извършване на процесната покупко-
продажба на притежаваните от пълно запретената Т. М. И. ¼ идеални части от
всеки от четирите поземлени имота. Изяснява се от мотивната част на
приетото като писмено доказателство решение, че преди да даде своето
разрешение съдът е извършил преценка дали интересите на запретеното лице
се накърняват с оглед продажната цена, като е стигнал до извод, че същите не
следва да се считат накърнени, доколкото частта от продажната цена,
съответстващата на притежаваните от запретеното лице идеални части от
съсобствеността, ще бъде преведена по негова банкова сметка –
обстоятелство, което се доказва и от приетото като писмено доказателство по
делото платежно нареждане от 18.08.2023 г. По тази причина съдът намира, че
в настоящия случай е без правно значение дали насрещната страна по
сделката е настойникът на поставеното под пълно запрещение лице в лично
качество, или друго трето лице. Това е така, тъй като уговорената в процесния
договор за покупко-продажба обща продажна цена в размер на 6 992 евро е
преведена по личната банкова сметка на запретената Т. М. И. в съответствие с
постановеното от съда в издадения от него охранителен акт, а с това и при
съблюдаване интересите на представляваното лице.
Гореизложените съображения съдът намира за относими и към
твърденията на ответниците, че процесният договор е нищожен поради
противоречие на разпоредбата на чл. 40 ЗЗД, която гласи, че ако
представителят и лицето, с което той договаря, се споразумеят във вреда на
представлявания, договорът не произвежда действие за представлявания. По
делото не бяха ангажирани доказателства, че процесният договор за покупко-
продажба от 18.08.2023 г. е сключен във вреда на запретената Т. М. И., а с това
и при накърняване нейните интереси. Напротив, както се установи от
даденото от съда разрешение по чл. 165, ал. 4 вр. чл. 130, ал. 3 СК, интересите
7
на запретеното лице с оглед продажната цена не следва да се считат
накърнени. Съдът намира за необходимо и да отбележи, че при наличие на
разрешение за разпореждане с недвижими имоти или идеални части от тях,
притежавани от поставено под пълно запрещение лице, в производството по
оспорване на сделката, сключена въз основа на разрешението, съдът не
проверява пороците на охранителния акт, тъй като преценката за това дали
разпореждането с недвижими имоти на пълно запретения противоречи на
неговия интерес се извършва в охранителното производство, като, в случай че
актът е благоприятен за страните, последващ контрол на тази преценка не е
предвиден /арг. от чл. 537, ал. 1 ГПК/. При издаване на разрешение за
разпореждане с имот от пълно запретено лице съдът съдейства на
гражданските правоотношения, като постановява охранителен акт, който не
подлежи на обжалване и може да бъде оспорен с иск от трети лица, когато са
накърнени техни права, или от прокурора, когато охранителният акт е
постановен в нарушение на закона /чл. 537, ал. 2 и чл. 537, ал. 3 ГПК/.
Нарушенията на процедурата по неговото издаване и неспазването на
правилата за издаване не засягат валидността на охранителния акт, а когато е
влязъл в законна сила, той поражда своите правни последици /в този смисъл
Решение № 8861 от 8.12.2016 г. на СГС по гр. д. № 7372/2013 г./. Към
цитираната съдебна практика, която съдът напълно споделя, следва да бъде
добавено, че нищожност поради противоречие на закона би била налице само
при извършване на сделка на разпореждане с имущество на запретения, без за
това да е дадено предварително разрешение на съда по смисъла на чл. 165, ал.
4 вр. чл. 130, ал. 3 СК /в този смисъл Решение № 264770 от 15.07.2021 г. на
СГС по в. гр. д. № *************** г./. Такова разрешение в случая е налице
и то не може да бъде отменено инцидентно от съда в настоящото особено
исково производство.
По изложените дотук съображения не следва да се приема за основателно
и възражението на ответниците за нищожност на процесния договор поради
противоречието му с разпоредбата на чл. 185, буква „а“ ЗЗД, както и поради
това, че заобикаля същата. Сочената разпоредба урежда забрана, според която
не могат да бъдат купувачи, даже на публична продан, нито пряко, нито чрез
подставено лице лицата, които по закон или по назначение от властта
управляват или пазят чужди имущества, относно същите тия имущества.
Целта на нормата на чл. 185, буква „а“ ЗЗД е да бъде избегнат възможен
конфликт на интереси и накърняване правата на прехвърлителя предвид
обстоятелството, че неговият законен представител може да предпочете
собствения си интерес пред този на лицето, чиито права е призван да
съблюдава. Оттук следва, че разпоредбата на чл. 185, буква „а“ ЗЗД брани
законно представлявания - в случая пълно запретеното лице в качеството му
на продавач, от евентуалната опасност притежаваното от него имущество да се
прехвърли при неизгодни за него условия. Такава опасност според закона ще е
налице винаги когато купувач е лице, управляващо същото това имущество,
доколкото приобретателят, който в настоящия случай е и настойник на
8
прехвърлителя по сделката за покупко-продажба, може да въздейства на
сделката, занижавайки цената или поставяйки други условия в свой
интерес. Въпреки това, както вече беше изяснено, по делото не се установява
процесната покупко-продажба да е извършена в противоречие с интересите на
запретената Т. М. И..
На следващо място, ответниците поддържат, че ищецът Д. Г. Д. в
качеството си на настойник на поставената под пълно запрещение Т. М. И. е
действал при грубо нарушение на добрите нрави, като се е разпоредил с
цялото имущество на запретената, поради което процесният договор е
нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Съдът намира, че в
производството не се установи накърняване на добрите нрави чрез сключване
на процесната разпоредителна сделка с идеалните части от четирите
поземлени имота, които са били собственост на пълно запретеното лице.
Преценка за това дали са накърнени интересите на поставения под пълно
запрещение към този момент е била извършена от съда при постановяване на
вече обсъдения охранителен акт по чл. 130, ал. 3 СК. Следва да се отбележи и
че ответниците не ангажират каквито и да е доказателства по делото, от които
да следва, че с оспорената покупко-продажба настойникът Д. Г. Д. се е
разпоредил с цялото имущество на запретената. Ето защо и това възражение
за нищожност на процесния договор се явява неоснователно.
Поради неоснователността на релевираните от ответниците възражения за
нищожност на процесния договор за покупко-продажба от 18.08.2023 г., съдът
намира, че същият е породил вещно-прехвърлителен ефект и прехвърлените с
него по ¼ ид. ч. от всеки от четирите поземлени имота, притежавани от
ответника Т. М. И., са преминали в патримониума на ищеца Д. Г. Д..
С оглед всичко гореизложено, четирите поземлени имота с
идентификатори **********, *************, *********** и ******** следва
да се допуснат до съдебна дела между следните страни при следните квоти за
всеки от делбените имоти: за Д. Г. Д. – 15/24 ид. ч., за Г. Д. Д. – 3/24 ид. ч., за
Д. Д. Д. – 3/24 ид. ч., за Д. Г. Н. – 1/24 ид. ч., за Ж. Д. Н. – 1/24 ид. ч., и за Р. Д.
Н. – 1/24 ид. ч. По отношение на конституираната като ответник Т. М. И.
предявеният иск за съдебна делба се явява неоснователен и като такъв следва
да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355 ГПК страните плащат разноски в
делбеното производство съобразно стойността на дяловете си. Присъждането
на разноски, както и внасянето на дължимата държавна такса, се извършва с
решението по втора фаза на делбата. Следователно, при определяне на
разноските правилото на чл. 355 ГПК следва да се спазва стриктно, в какъвто
смисъл са и указанията, дадени в Постановление № 7/28.11.1973 г., т. 9 на
Пленума на ВС, а именно, че разноските по делбените дела се определят
съобразно стойността на дяловете при завършване на производството по
9
делбата с решението по извършване на делбата във втора фаза.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК извършването на съдебна
делба между Д. Г. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „М.“ № ***, ет. **,
ап. ***, Г. Д. Д., ЕГН **********, с адрес гр. С., бул. „М.“ № ***, ет.**, ап.
***, Д. Д. Д., ЕГН **********, с адрес с адрес гр. С., бул. „М.“ № **, ет. **, ап.
****, Д. Г. Н., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С. И. Р.“ № ****, Ж. Д. Н.,
ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „С. И. Р.“ № ***, и Р. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес гр. С., ул. „С. И. Р.“ № ****, на следните съсобствени
между страните недвижими имоти:
1. поземлен имот с идентификатор *************, находящ се в с. Г.,
район „П.“, местност „Т.“, с площ от 356 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
категория на земята: 0, при следните квоти:
- за Д. Г. Д. – 15/24 идеални части,
- за Г. Д. Д. – 3/24 идеални части,
- за Д. Д. Д. – 3/24 идеални части,
- за Д. Г. Н. – 1/24 идеална част,
- за Ж. Д. Н. – 1/24 идеална част,
- за Р. Д. Н. – 1/24 идеална част.
2. поземлен имот с идентификатор ********, находящ се в с. Г., район
„П.“, местност „Т.“, с площ от 486 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
категория на земята: 0, при следните квоти:
- за Д. Г. Д. – 15/24 идеални части,
- за Г. Д. Д. – 3/24 идеални части,
- за Д. Д. Д. – 3/24 идеални части,
- за Д. Г. Н. – 1/24 идеална част,
- за Ж. Д. Н. – 1/24 идеална част,
- за Р. Д. Н. – 1/24 идеална част.
3. поземлен имот с идентификатор **********, находящ се в с. Г.,
район „П.“, местност „Т.“, с площ от 517 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
категория на земята: 0, при следните квоти:
- за Д. Г. Д. – 15/24 идеални части,
10
- за Г. Д. Д. – 3/24 идеални части,
- за Д. Д. Д. – 3/24 идеални части,
- за Д. Г. Н. – 1/24 идеална част,
- за Ж. Д. Н. – 1/24 идеална част,
- за Р. Д. Н. – 1/24 идеална част.
4. поземлен имот с идентификатор ***********, находящ се в с. Г.,
район „П.“, местност „Т.“, с площ от 389 кв.м., с трайно предназначение на
територията: земеделска; начин на трайно ползване: за друг вид застрояване,
категория на земята: 0, при следните квоти:
- за Д. Г. Д. – 15/24 идеални части,
- за Г. Д. Д. – 3/24 идеални части,
- за Д. Д. Д. – 3/24 идеални части,
- за Д. Г. Н. – 1/24 идеална част,
- за Ж. Д. Н. – 1/24 идеална част,
- за Р. Д. Н. – 1/24 идеална част,
като ОТХВЪРЛЯ иска за съдебна делба по отношение на ответника Т. М.
И., ЕГН **********, с адрес гр. С., ул. „И.Д.“ № ***, ет. **, кантора ** и ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11