Р Е Ш Е Н
И Е
№ 233 10.11.2023г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на осми ноември две
хиляди двадесет и трета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Ирена Симеонова
и в присъствието на прокурор Марияна
Сиракова от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 215 по описа за 2023г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.208 и сл. от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Р.С.Н.,
ЕГН ********** *** обжалва решение №206/14.07.2023г. по а.н.д. №1300/2022г. на
РС - Кюстендил. Релевира касационното основание по
чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му
прилагане свързва с извършено деяние при условията на крайна необходимост,
управление на МПС със специален режим на движение и липса на дата на съставяне
на електронния фиш за прилагане на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. Моли
се за отмяна на решението и отмяна на фиша, евентуално – намаляване на размера
на наложеното административно наказание.
В
с.з. адв.В. като пълномощникът на касатора
поддържа жалбата. Претендира деловодни разноски пред двете съдебни инстанции по
списък.
В
с.з. главен юрисконсулт Б Л като пълномощник на ответната ОДМВР – Кюстендил оспорва
жалбата като неоснователна. Евентуално прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за касатора.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не е налице релевираното касационно основание за отмяна на въззивното решение, което е обосновано и правилно.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото пред
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от легитимиран правен
субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния
срок по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е електронен фиш за налагане на
глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К №6435790, издаден от ОДМВР – Кюстендил, с който на Р.С.Н. за нарушение
на чл.21, ал.1 от ЗДвП на основание чл.189, ал.4 във вр.
с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 400лв.
От
приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на
спора, че на 07.12.2021г. в 04:57 часа в с.Багренци, област Кюстендил с АТСС –стационарна
видео-радарна система за наблюдение и регистриране на пътни нарушения от
посочения във фиша вид е заснето движение на МПС – специален автомобил „И Б И“
с рег.№***** със скорост от 88км/ч при разрешена такава от 50км/ч, като превишението е 38км/ч. В декларация от 31.08.2022г. по
чл.188 от ЗДвП нарушителя е декларирал управлението на автомобила.
При
тези фактически установявания съдът е приел от правна страна наличие на
реквизитите на фиша по чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП и доказано движение на МПС
при превишаване на посочената във фиша скорост. Според съда, не е доказано по
несъмнен начин, че движението на автомобила е било в режим на необходимост по
см. на чл.91, ал.2 от ЗДвП, т.к. показанията на св.А за нужда от помощ да се
носи пациент не се подкрепят от събраните писмени доказателства и показанията
на св.Х, която е лекаря, обработил на адреса пациента Е К. Съдът е установил,
че писмените доказателства не доказват изискана помощ от допълнителен екип за
адреса по реда от РКЦ, като в тази връзка са и показанията на св.Х. По посочените
доводи съдът е приел, че към момента на осъществяване на процесното
деяние не е установено по безспорен начин специалния автомобил да се е движил
при необходимост със специален режим на движение в категорията на МПС по
чл.189, ал.6, т.2 от ЗДвП. По посочените правни доводи съдът е потвърдил
електронния фиш и на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН е осъдил Н. *** 80лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираното в жалбата касационно основание съдът намира,
че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от
компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна
жалба. Решението, преценено за съответствие с материалния закон, е правилно.
Съображенията за това са следните:
Неоснователно
касаторът възразява за допуснато процесуално
нарушение досежно липсата на дата на съставяне на
фиша, т.к специалната норма на чл.189, ал.4, изр.2 от ЗДвП не предвижда такъв
реквизит в съдържанието на електронния фиш. В тази връзка следва да се посочи и
специалното правило на чл.189, ал.11 от ЗДвП, съгласно което влезлият в сила
електронен фиш се смята за влязло в сила НП. Уредената законодателна
регламентация не предвижда приложение на сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, относими към съставянето на АУАН и издаването
на НП.
Неоснователно
е възражението на касатора и за управление на МПС със
специален режим на движение. Съгласно чл.91, ал.1 от ЗДвП МПС със специален
режим на движение са автомобилите и мотоциклетите, които при движението си
подават едновременно светлинен сигнал с пробляскваща
синя и/или червена светлина и специален звуков сигнал, като нормата на чл.91,
ал.2 от ЗДвП задължава специалния режим на движение да се ползва само при
необходимост. Само при движение на МПС със специален режим на движение водачът
може да надвишава разрешената максимална скорост на движение /по арг. от чл.92, ал.1, т.2 от ЗДвП/. В случая по делото на
районния съд, събраните доказателства не формират извод за движение на процесното МПС със специален режим на движение по смисъла
на законовата регламентация, т.к. не е установено на датата и часа на
нарушението движението да отговаря на изискванията по чл.91, ал.1 от ЗДвП – не
е доказано движението да е с подадени едновременно светлинен и звуков сигнал.
Нито снимката към електронния фиш, нито показанията на св.М /медицинския
фелдшер от ЦСМП – Кюстендил, пътувала в автомобила/ установяват наличие на
изискванията за специалния режим на движение. Отделно от това, отсъства
доказване и на предпоставката за движение при необходимост по см. на чл.91,
ал.2 от ЗДвП. Заснетото с АТСС движение на МПС при превишаване на разрешената
скорост е осъществено на 07.12.2021г. в 04:57 часа, като записването в пътната
книжка на автомобила сочи, че същият се е прибрал в 05:00 часа. Повикването на
адреса на пациентката Е К на тел.112, отразено във фиша за спешна медицинска
помощ е осъществено в 05:13:12 часа, като записването в журнала за повикванията
на ЦСМП – Кюстендил е в 4:59 часа с час на тръгване на екипа в 5:00 часа.
Следователно, независимо от разминаванията в часовете във фиша и журнала, видно
е, че часът на заснетото превишаване на скоростта е преди осъщественото
повикване на адреса, поради което няма възможност деецът да е бил уведомен от
св.А за твърдяната от този свидетел необходимост от помощ за изнасяне на
пациентката от дома й. Отделно от това, показанията на св.А не се потвърждават
от показанията на останалите разпитани свидетели – пътуващата с нарушителя св.М
и св.Х /лекаря, осъществил посещението в дома на пациентката/. Св.Х не сочи за
възникнала необходимост от помощ на пациентката и от втори екип на място, като подобна
информация не е налична и в журнала за повикванията в ЦСМП – Кюстендил. Следователно,
съвкупният анализ на събраните пред районния съд достатъчни за разкриване на
обективната истина доказателства, сочи за липса на необходимост от движение на
МПС със специален режим. При това положение, не е доказано извършено от дееца деяние
при условията на крайна необходимост по чл.13 от НК и липсва основание за
отпадане на наказуемостта по чл.8 от ЗАНН, противно на твърдението на касатора.
Превишаването
на скоростта е установено и заснето със стационарно техническо средство, което
е одобрен тип и преминало проверка за съответствие с изискванията за точност и
достоверност. Изготвената с техническото средство снимка съдържа релевантните
данни относно регистрационния номер на МПС, часа на нарушението, населеното
място на измерената скорост с неговите координати, стойността на скоростта,
въведеното ограничение и наказуемата такава. Снимката е годно веществено доказателствено средство като носител на съставомерните за отговорността факти от обективна страна.
Отговорността на нарушителя е ангажирана при условията на чл.188, ал.2 от ЗДвП.
Доказаното превишаване на скоростта на движение в населеното място по
санкционния състав на чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП води до налагане на посоченото
във фиша административно наказание в абсолютен размер от 400лв., поради което
същото не подлежи на намаляване.
На
основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК решението на районния съд ще се остави в
сила.
Поради
изхода от спора неоснователна е претенцията на касатора
за деловодни разноски.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение №206/14.07.2023г.
по а.н.д. №1300/2022г. на РС – Кюстендил.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.