МОТИВИ към Присъда № 260072/11.05.2021 г. по НОХД 675/2021 г. по описа
на РС-***
Производството по делото е образувано
въз основа на обвинителен акт, внесен от БРП, срещу: Г.А.С. с ЕГН: *********
за престъпление по чл. 195, ал. 1, т.
3, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и А.Ж.Т. с ЕГН: ********** за извършено
престъпление по чл. 196 , ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, и т. 7, вр.
чл. 194, ал. 1, вр. чл.29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Пред съда,
производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като при
условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимите С. и Т. признаха изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласиха да не се
събират доказателства за тези факти.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на производството доказателства,
подкрепени от направените от подсъдимите самопризнания. Счита, че на Т. следва
да се наложи наказание „Лишаване за свобода“ за срок не по-малко от четири
години, а спрямо С. наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от три години, след което да се извърши след редукцията
по чл. 58а НК.
Служебният защитник на двамата подсъдими
– адв. В.Р. – БАК също счита, че деянието и неговото авторство са доказани по
несъмнен начин. Спирайки се върху смекчаващите обстоятелства счита, че при
индивидуализацията на наказанието на нейните подзащитни следва да се наложат
наказания към минимума, а именно – три години „Лишаване от свобода“ за Т. и
една година „Лишаване от свобода“ за С., след което да се извърши редукция по
чл. 58а НК.
Подсъдимите
Т. и С. заявяват, че се присъединяват към казаното от техния защитник, като в предоставената
от съда възможност за последна дума Т. заявява, че иска наказание под две
години „Лишаване от свобода“, а С. заявява, че много съжалява, извинява се и
иска по-ниско наказание.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият А.Ж.Т. с ЕГН ********** е роден на *** ***.
Той е българин, български гражданин, с постоянен адрес:***, неженен, неграмотен
и безработен.
Преди датата на процесното
деяние Т. бил многократно осъждан (общо 17 пъти, като след извършване на
деянието е бил осъден още 3 пъти), като за последно с Определение № 510/26.02.2015г
по НЧД № 152/2015г по описа на PC-*** му е било наложено едно общо наказание
измежду тези по НОХД № 4721/2013г и НОХД №868/2014г и двете по описа на PC-***,
а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири години, което е било изтърпяно
на 08.12.2017г.
Подсъдимият Г.А.С. с ЕГН ********** е роден на ***
г. в гр. ***. Той е българин, български
гражданин, с постоянен адрес:***, с начално образование, безработен и неженен.
Преди датата на процесното
деяние С. бил многократно осъждан (5 пъти, като след извършване на деянието е
бил осъден още 5 пъти), като за последно с Присъда по НОХД №
420/201 г на PC-Нови Пазар за осъществено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
т. 4 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, му е било наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от четири месеца, изпълнението на което е било отложено с изпитателен
срок от три години.
***. бил управител на ***. Дружеството
стопанисвало павилион за продажба на кафе алкохол и цигари, находящ се до първи
перон на ж.п. гара гр. ***, като в павилиона работила самата Д.. Вечер в
търговския обект Д. съхранявала цялата непродадена стока, включваща различни
видове и марки цигари, алкохол, безалкохолно, пакетирани изделия и други.
Вечерта на 18.09.2019 г., около 18.00 часа,
след приключване на работното време, св. Д. затворила павилиона и заключила,
както прозореца на гишето/щанда/ за продажба, така и вратата на търговския
обект.
Около 21.30 часа на 18.09.2019 г. подсъдимите
С. и Т. се придвижвали с автобус № 17 на градския транспорт, като отивали към
центъра на гр. ***. Стигайки до спирката находяща се на ул. „Иван Вазов“ в гр.***,
те слезли от превозното средство и тръгнали към ж.п. гарата. След като стигнали
до павилиона стопанисван от ***, подсъдимите разбили заключващия механизъм на
прозореца на павилиона, направен от алуминиев профил, служещ като гише за
продажба. Именно през него подсъдимите проникнали в търговския обект и взели
следните вещи: 1 стек цигари марка «Мерилин слимс ред» с 10 кутии на стойност
51,00 лева, 1 стек с цигари марка «Мерилин слимс блу», с 10 кутии на стойност
51,00 лева, 1 стек с цигари марка «Оме грийн», с 10 кутии на стойност 52,00
лева, 1 стек с цигари марка «Давидоф голд», с 10 кутии на стойност 58,00 лева ,
1 стек с цигари марка «Карелия 100 блу» с 10 кутии на стойност 50,00 лева, 1
стек с цигари марка «Карелия 100 мм лайт» с 10 кутии , на стойност 50,00 лева,
1 стек цигари марка «Карелия крем «, с 10 кутии , на стойност 52,00 лева, 1
стек с цигари марка «Дънхил блу» , с 10 кутии , на стойност 62,00 лева 1 стек с
цигари марка «Дънхил есенс шампанско», с 10 кутии, на стойност 57,00 лева, 1
стек с цигари марка «Виктори синьо 100 мм «, с 10 кутии на стойност 55,00 лева,
1 стек с цигари марка «Виктори голд» , с 10 кутии , на стойност 54,00 лева , 1
стек с цигари марка «Ротманс дарк блу», с 10 кутии ,на стойност 52,00 лева, 2
стека с цигари марка «Ротманс дарк блу 86 мм», с по 10 кутии, на стойност
104,00 лева, 1 стек с цигари марка «Ротмаст 100 мм скай блу», с 10 кутии ,на
стойност 52,00 лева, 2 стека с цигари марка «Вог юниг 97 мм» с по 8 кутии, на стойност 84,80 лева, 1 стек
с цигари марка «Вог йелоу 97 мм» с 8 кутии , на стойност 42,40 лева, 1 стек с
цигари марка «ММ класик 97 мм» с 8 кутии, на стойност 43,20 лева, 1 брой бира
«Каменица» 500 мл.на стойност 1,32 лева, 1 брой чанта от промазка на стойност
8,00 лева и парична сума в размер на 430,00 лева - всички вещи на обща стойност
1409,72 / хиляда четиристотин и девет
лева и седемдесет и две ст./.
Всички вещи подсъдимите сложили в чанта и
изнесли от търговския обект. Парите поделили помежду си, а бирата изпили.
Отнетите цигари подс. С. отнесъл в дома си находящ се в гр.*** ул. „Хилендар“ №
38 и ги показал на сестра си св. Анка Стоянова. За произхода им той обяснил, че
ги е намерил в центъра на гр. *** и по-късно щял да ги продаде. Няколко дни
по-късно св. Стоянова срещнала св. Фратева и й предложила за продажба цигарите,
като посочила, че подс. С. ги е намерил в центъра на гр. ***. Фратева ги
огледала и заплатила сумата от 400 лева за тях. Още същия ден св. Фратева
продала цигарите на непозната за нея жена, докато пиела кафе на ж.п. гарата в
гр. *** за сумата от 470лева.
За случая било
образувано досъдебно производство и била назначена съдебно - оценъчна
експертиза, от заключението на която се установило, че отнетите вещи са на обща
стойност 1409,72 лв.
Двамата подсъдими били привлечени в качеството
на обвиняеми, като в последвалите разпити в присъствието на служебен защитник и
двамата се възползвали от правото си да не дават обяснения по обвинението.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от направените от подсъдимите самопризнания, които се подкрепят
от събраните в производството доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателства: показанията на
свидетелите: ***. (л. 27 и л. 28 от
ДП); ***(л. 34 от ДП); ***(л. 35 от ДП) и частично от
показаният на св. ***(л. 36 от ДП).
От писмените доказателствени средства: протокол за оглед на местопроизшествие, ведно с
фотоалбум (л. 4 – 7 от ДП).
От писмените доказателства: разписка (л. 13
от ДП); протоколи за доброволно предаване (л. 15 - 16 от ДП); копия на фактури
(л. 29 – 31 от ДП); копие на договор за наем (л. 33 от ДП) и справки за
съдимост (л. 40 - 49 от съдебното производство).
От експертизите:
съдебно дактилоскопна експертиза (л. 9 – 10 от ДП); съдебно оценителна
експертиза (л. 20 – 23 от ДП) и съдебно техническа и фотопортретна експертиза
(л. 101-108 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното
производство доказателства на основание чл. 373, ал. 3 НПК,
като не констатира противоречия, несъответствия и непоследователност.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните
свидетели, доколкото намира същите за логични, последователни и
взаимносъвразани. Настоящият състав не кредитира само показанията на св. *** – полицейски
служител при 01 РУ-***, и то само в частите, в които той преразказва информация,
получена от подсъдимите при т.нар. „оперативна/разузнавателна беседа“. Съдът счита, че независимо от начина, по
който са включени в доказателствата по делото, т. нар. „беседи“, проведени от
полицейски служители (дори когато са фиксирани на веществени доказателствени
средства, получени чрез СРС), по същността си представляват предварително снети
обяснения от задържано лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Това е така, защото разпитващите полицаи не са разследващ орган по смисъла на
НПК, а разпитваният няма процесуално качество на обвиняем. Проведената „беседа“
не е доказателствено средство за установяване на правно-релевантни факти и има
само оперативна стойност за разработване на следствени версии. Задържаното лице
няма процесуално качество и поради това нито има пълния обем от права,
гарантирани му от чл. 55 НПК, нито
разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази мълчание.
Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на
саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната
практика никога не са приемали за доказателствено средство. В този смисъл,
освен актуалната практика на ВКС, въплътена в Решение № 247/12.12.2016г. по дело № 895/2016г. на II н.о., е и
практиката на ЕСПЧ (делото – „Dimitar Mitev vs. Bulgaria”).
Съдът кредитира и всички приложени по делото писмени доказателства
и доказателствени средства, доколкото счита, че те приобщени/изготвени по
предвидения в НПК ред, не са оспорени от страните и кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Съдът кредитира и заключението на вещите лица по съдебните
експертизи, като ги намира за задълбочени и научно обосновани.
В заключение съдът счита, че самопризнанията на
подсъдимите се подкрепят от гореизброените доказателствени източници, събрани в
хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно установено
извършването на инкриминираното деяние, както и авторството в лицето на
привлечените към наказателна отговорност лица.
Предвид разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК
първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на доказателствата, като
счита, че изложените по-горе доводи са достатъчни, предвид диференцирания ред,
по който протича производството.
От правна
страна:
Съгласно
разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК,
за да постанови осъдителна присъда, съдът следва да установи по несъмнен начин,
както авторството на инкриминираното деяние, така и всички признаци от
фактическия състав на престъплението.
С оглед
приетата по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимите
са осъществили от обективна и субективна страна всички признаци на състава на
престъпленията, за които са предадени на съд, както следва: Г.А.С. с ЕГН: *********
на престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 3, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК и А.Ж.Т. с ЕГН: ********** на престъплението
по чл. 196 , ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1,
вр. чл.29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
Предвид сходството в деянията от обективна и
субективна страна, съдът счита, че няма пречка да изложи в обобщен вид мотивите
си, които са приложими и към двамата подсъдими.
На първо място от обективна страна подсъдимите са
осъществили изпълнителните деяния на кражбата, посредством активни действия. Те
са разбили заключващия механизъм на прозорец от алуминиев профил и по този
начин са проникнали в чужд имот, взели са описаните вещи, след което са се
отдалечили. По този начин е налице прекъсване на фактическата власт на
собствениците и владелци на вещите, като същевременно е налице установяване на
трайна фактическа власт върху тях от страна на подсъдимите. Няма спор, че
всички процесни вещи (включително и паричната сума), описани в ОА и присъдата,
са движими вещи по смисъла на чл. 110, ал.2 ЗС, както и че към датата на
инкриминираните деяния те са били „чужди” за подсъдимите, доколкото нито един
от тях не е носител на правото на собственост върху тях.
На следващо място настоящият състав намира, че владелецът
и собственик на вещите – ***.-МОЛ на юридическото лице собственик - ***, не са
давали съгласие на подсъдимите да взимат вещите им или да се разпореждат с тях.
Това е така, доколкото съгласието на правоимащото лице следва да е дадено ясно
и недвусмислено, без да остава каквото и да е съмнение в неговата воля. В
случая правоимащите не са давали такова съгласие, като манифестираното поведение
(поставяне на вещите в заключен павилион) също категорично изключва даването на
съгласие.
Съдът счита, че и двамата подсъдими са участвали
непосредствено в осъществяването на изпълнителното деяние, като са взели
участие в прекъсването на чуждата фактическа власт и установяване на тяхна,
поради което правилно всеки един от тях е привичен да отговаря в съучастие, при
форма на вина – съизвършителство.
Деянието по отношение на всеки един от двамата подсъдими
не носи признаците на „маловажност” по смисъла на чл. 93, т. 9 НК, тъй като не
разкрива липса или незначителност на вредните си последици. Въпросният извод на
съда се извежда от наличието на квалифициращ признак, завишената лична обществена опасност на всеки
един от извършителите, както и от немалката стойност на отнетите вещи.
Налице е квалифициращия признак по т. 3 на чл. 195, ал.1 НК, доколкото деянието е извършено, чрез повреждане на преграда здраво
направена за защита на имот, а именно – разбиване на заключващия механизъм на
прозорец от алуминиев профил. Съдебната практика (т. 10 от ППВС № 6/1971 г. и
Тълкувателно решение № 54/1989 г. на ОСНК на ВС) е категорична, че заключените
прозорци са преграда, здраво направена за защита на имот. В случая в помещението е проникнато, чрез разбиване/взломяване
на заключващия механизъм на този прозорец /преграда/, поради което и съдът
намира, че правилно РП-*** е приложила тази квалификация.
По отношение на подсъдимия С., правилно БРП е
квалифицирала извършеното като такова в условията на повторност, при
немаловажен случай – т.е. по т. 7 на чл. 195, ал. 1 НК. Това е така, доколкото
видно от справката му за съдимост - с Присъда по НОХД № 420/201 г на PC-Нови
Пазар, в сила от 27.07.2019 г. за осъществено престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 3, т. 4 и т. 7 вр. с чл. 194, ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 вр. с чл. 20, ал. 2,
вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, му е било наложено наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от четири месеца, изпълнението на което е било отложено с
изпитателен срок от три години. Към 18.09.2019 г. не са били изтекли пет години
от изтърпяване на наказанието по горепосоченото осъждане, поради което и на
основание чл. 30, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1 НК приложение следва да намерят
именно правилата за „повторността”.
По отношение на подсъдимия Т., правилно БРП е
квалифицирала извършеното и като такова в условията на „опасен рецидив“.
Правилата за опасния рецидив, съгласно разпоредбата на чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК
се прилагат тогава, когато – деецът извърши престъплението, след като е бил
осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от
една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 НК. Съобразно чл. 30 НК пък - правилата на чл. 29 НК не се прилагат само ако са изтекли пет години
от изтърпяване на наказанието по предишните присъди. В конкретния случай с Определение
№ 510/26.02.2015г по НЧД № 152/2015г по описа на PC-*** на Т. е било наложено
едно общо наказание измежду тези по НОХД № 4721/2013г и НОХД № 868/2014г и
двете по описа на PC-***, а именно „Лишаване от свобода“ за срок от четири
години, което е било изтърпяно на 08.12.2017г.
При това положение съдът счита, че правилно РП-*** е приела, че се касае за
наличие на опасен рецидив по б. „а“ на чл. 29 НК, поради което и правилно е
квалифицирала деянието по състава на чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1 НК.
От субективна страна престъпленията са извършени от
подсъдимите при форма на вината "пряк умисъл" по смисъла на чл.11,
ал.2 НК, тъй като и двамата са осъзнавали общественоопасния характер на
извършеното, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали настъпването
им, което е обективирано в поведението им – съзнавали са, че отнетите вещи са
чужда собственост, че с действията си прекъсват фактическата власт на
досегашния владелец и установяват своя трайна такава, както и че липсва
съгласие на правоимащото лице за това. От волева страна подсъдимите са искали
настъпването на общественоопасните последици, изразяващи се в прекъсване на
чуждата фактическа власт върху вещите и установяването на своя фактическа власт
върху тях. Наред с това подсъдимите са действали и с намерението противозаконно
да присвоят вещите – т.е. да се разпоредят фактически или юридически с тях,
като със свои, което се доказва от последващите им действия по отчуждаване на отнетите
цигари.
Също така, от субективна страна е налице и общ умисъл
(чл. 20, ал.2, вр. с ал.1 НК), като всеки един от подсъдимите е съзнавал, че
участва в изпълнението на престъплението заедно с другия и иска от така
съчетаната дейност да бъдат предизвикани престъпните последици.
Умисълът по
отношение на подсъдимите обхваща и съзнаване на това, че са осъждани с влезли в
сила съдебни актове, подробно описани по-горе, и извършват деянията си преди да
са изтекли 5 години от изтърпяване на наказанията по тези осъждания.
По вида и
размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимите
бяха признати за виновни, законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 до 10 години по отношение на С. и „Лишаване от свобода“ за срок от 3 до
15 години по отношение на Ангелов, като по отношение на него съдът може да
постанови и конфискация до ½ от имуществото (чл. 196, ал. 2 НК).
При индивидуализацията на наказателната
отговорност на подсъдимите съдът определи наказанието при прилагане на чл. 54,
ал. 1 НК, тъй като намери, че в случая не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да водят до приложението на чл. 55 НК.
По
отношение на двамата подсъдими съдът отчете
като смекчаващи отговорността им обстоятелства единствено сравнително млада им възраст,
което е особено важи по отношение на подс. Стоянова.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете обремененото съдебно минало и на двамата подсъдими,
извън осъжданията, взети предвид при квалификацията на деянията, извършени в
условията на рецидив, което пък с особена сила важи по отношение на подс. Т.. По
отношение на подс. С. съдът взима предвид и обстоятелството, че настоящето
деяние е извършено в изпитателния срок на предходно осъждане. Съдът отчита и че
се касае за имуществен предмет с немалък паричен еквивалент (близо три МРЗ за
страната към датата на деянието).
Съдът не отчита като смекчаващо
отговорността обстоятелство твърдяното съдействие на органите на ДП и
изразеното съжаление. Принципно, съгласно мотивите на Тълкувателно решение № 1/2009г. на ОСНК на ВКС - признанието по чл.
371, т. 2 НПК може да се третира като допълнително смекчаващо отговорността
обстоятелство, но само тогава, когато съставлява елемент на цялостно, обективно
проявено при досъдебното разследване процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител. В конкретния
случай признанието на подсъдимите не отговаря на тези критерии. В хода на ДП те
са бил разпитвани като обвиняеми, като не са давали обяснения, не са изразили
съжаление или разкаяние и не са съдействали на разследването. Настоящият състав
дебело подчертава, че липсата на съдействие, както и липсата на разкаяние и
съжаление - не се оценя като отегчаващо отговорността обстоятелство, защото
никой не е длъжен да съдейства за уличаването си, но пречи и да бъде оценено в
положителна насока за подсъдимите и да доведе до намаляване на личната им обществената
опасност, така както пледира защитата.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието
на подс. Т. в размер на четири години и шест месеца „Лишаване от свобода“, а на
подс. С. в размер на две години „Лишаване от свобода“ и съобразно разпоредбата
на чл. 58а, ал. 1, вр. с чл. 54 НК намали така определените наказания с 1/3, с
оглед на което наложи на подсъдимия Т. наказание в размер на три години „Лишаване
от свобода“, а на подсъдимия С. в размер на една година и четири месеца
„Лишаване от свобода“. По отношение на подс. Т. съдът счете, че не е необходимо
да налага наказанието „конфискация“ (предвид липсата на имущество това
наказание би било и самоцелно).
Съдът счита, че така индивидуализираните наказания в
пълнота биха могли да постигнат целите по чл. 36, ал. 1 НК, като едновременно
ще способстват за поправянето и превъзпитанието на Т. и С. и наред с това ще
въздействат върху тях предупредително и възпиращо. Освен всичко горепосочено, с
така определените наказания биха се постигнали и целите на генералната
превенция, като се въздейства възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
По
режима:
По отношение и на двамата подсъдими наказанията
„Лишаване от свобода“ следва да се изтърпят при първоначален „СТРОГ“ режим, на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „Б“ ЗИНЗС, доколкото се касае за умишлено
престъпление и не са изтекли повече от 5 години от изтърпяване на предходно
наложено наказание лишаване от свобода, което не е било отложено на основание
чл. 66 НК.
По
разноските.
Накрая съдът се произнесе относно възлагането на направените
в хода на наказателното производство разноски. По делото има доказателства за
сторени разноски в размер на 50,40 лева, направените в хода на досъдебното
производство за изготвени експертизи. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.3 НПК – когато съдът признае подсъдимите за виновни следва да им възложи и
сторените в хода на производството разноски, като когато подсъдимите са няколко
- съдът определя кой каква част следва да плати. В конкретния случай разноските
следва да се понесат поравно между подсъдимите, поради което и съдът осъди всеки
един от тях да заплати по сметка на ОДМВР-*** сумата от 25,20 лева,
представляваща 1/2 от сторените в досъдебното производство разноски.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства,
които да изискват произнасяне от съда в тази насока.
По тези
съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите на
присъдата са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/М. Баев/