№ 5013
гр. София, 21.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕРИЯ Р. ДИЕВА Гражданско дело №
20211110148721 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по ГПК, част ІІ „Общ исков процес“, дял І
„Производство пред първата инстанция“.
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от
О.. срещу С......., с която е предявен иск по реда на чл. 422 ГПК за признаване
за установено, че ответникът дължи на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД на ищеца
сумата от 200 лв., представляваща неоснователно получена от него сума в
резултат на принудително изпълнение по изп. дело № ... по описа на Ч., след
изтичане на давността за събиране на вземането, за което е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 22298/2021 г. по описа на СРС, III ГО, 145 състав.
Ищецът твърди, че на 13.02.2017 г. е издадено наказателно
постановление № 228010 от заместник-кмета на С......., с което на ищцата
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв.
съгласно чл. 35, ал. 7, т. 1 от Н.. Наказателното постановление било влязло в
сила на 12.08.2017 г., като за периода от влизане в сила на наказателното
постановление до образуване на изпълнителното дело № ... по описа на Ч.
през 2021 г. бил изтекъл срокът по чл. 82, ал. 1 ЗАНН, поради което и
1
вземането било погасено по давност. Ето защо принудително събраната в
хода на изпълнителното дело сума от 200 лв. била получена от ответника без
да е налице основание за това. Поради изложеното моли за уважаване на
предявения иск и присъждане на сторените разноски.
Ответникът С....... в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, с който изразява становище за неоснователност на
предявения иск, тъй като давността за събиране на вземането не била изтекла.
Счита, че дори в случай на отпадане на възможността за принудително
събиране на дължимите суми самото задължение продължава да съществува,
което предполага отхвърляне на предявения иск. Ето защо моли за отхвърляне
на предявения иск. Моли за присъждане на разноски.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Разпоредбите относно неоснователното обогатяване – чл. 55-59 от ЗЗД
визират необходимостта от връщане на полученото тогава, когато то е
получено без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание, а извън тези случаи, всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обогатяването.
За да е редовна исковата молба по иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД ищецът
следва да посочи релевантните факти за спора по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, за които
носи доказателствена тежест, като по делото ответникът излага и доказва
фактите, изключващи правото на ищеца да получи връщане на
даденото. Искът по чл. 55 ЗЗД е един. С него ищецът претендира връщането
на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено
даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил
даденото /така Решение № 239/ 16.07.2013 г., по гр. дело № 1050/2012 г.
на IV г. о. на ВКС/.
С доклада по делото съдът е отделил за безспорни между страните
обстоятелства, че на 13.02.2017 г. е издадено наказателно постановление №
228010 от заместник-кмета на С......., с което на ищцата О.. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и че наказателното
постановление е влязло в сила на 12.08.2017 г., както и че за събиране на
2
глобата С....... е поискала образуване на изпълнително дело пред Ч., като
същото е образувано през 2021 г.
Ищецът се позовава на изтичане преди образуване на изпълнителния
процес пред Ч. на т. нар. изпълнителска давност по чл. 82, ал. 1, б. „а“ ЗАНН.
Именно спецификата на глобата като вид административно наказание е
факторът, който е в основата на сравнително по-кратките давностни срокове
за реализиране на административно-наказателната отговорност и за
изпълнението на административното наказание. Давността за изпълнение на
административно наказание, наричана още изпълнителска давност, е изтичане
на установен от закона срок от време, в който надлежният орган на
публичното право проявява пасивност по отношение на правомощието си да
приложи административно-наказателна репресия спрямо извършителя на
административно нарушение. Разпоредбата на чл. 82, ал.1, б. „а“ ЗАНН
предвижда, че административното наказание не се изпълнява, ако са изтекли
две години, когато наложеното наказание е глоба. Алинея две на същия текст
гласи, че давността започва да тече от влизане в сила на акта, с който е
наложено наказанието, и се прекъсва с всяко действие на надлежните органи,
предприето спрямо наказания за изпълнение на наказанието. След
завършване на действието, с което е прекъсната давността, започва да тече
нова давност. Съгласно чл. 82, ал. 3 ЗАНН, независимо от спирането или
прекъсването на давността административното наказание не се изпълнява, ако
е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока по ал. 1. Текстът на чл. 82
ЗАНН е допълнен с разпоредбата на алинея 4, която изключва приложението
на предходната алинея по отношение на глобата, когато за събирането в
срока по ал. 1 е образувано изпълнително производство.
От приетото по делото като писмено доказателство наказателно
постановление № 228010, издадено от заместник-кмета на С......., се
установява, че на ищеца е наложено административно наказание „глоба“ в
размер на 200 лв., което наказателно постановление е влязло в сила на
12.08.2017 г. Това обстоятелство се установява от приложените по делото
писмени доказателства, както и от отбелязването върху наказателното
постановление от наказващия орган. Няма данни наказателното
постановление да е обжалвано. Освен това с определение от 16.10.2021 г. са
отделени като безспорни и признати между страните посочените
обстоятелства. Въз основа на наказателното постановление през 2021 г. е
3
образувано изпълнително дело № ... по описа на Ч., рег. № ., с район на
действие – Софийски градски съд.
От представеното удостоверение с изх. номер 31868/06.04.2021 г. на Ч.
се установява, че по изпълнителното дело е постъпила сума в размер на
330.90 лв., която е разпределена, както следва: 200 лв. към С......., 106.90 лв. за
авансови такси по ТТР към ЗЧСИ и 24 лв. за такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
Т.е. установява се, че сумата от 200 лв. е получена от взискателя С........
Съобразно възприетото в Тълкувателно решение № 2/12.04.2017 г.,
постановено по т. д. № 3/2016 г. по описа на ВАС, глобата е вид
административно наказание. Като такова по отношение на него е приложим е
чл. 82, ал. 1, б. „а“ вр. ал. 2 от ЗАНН, който предвижда, че глобата не се
изпълнява, ако са изминали две години от влизане в сила на акта, с който тя е
наложена. От доказателствата по делото се установява, че двугодишната
давност по чл. 82 ЗАНН за изпълнение на административното наказание
глоба е изтекла от момента на влизане в сила на наказателното постановление
преди момента на образуване на изпълнителното дело. Ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не е представил по делото доказателства, че в
периода от влизане в сила на наказателното постановление до образуване на
изпълнителното дело е предприел действия, които по естеството си са в
състояние да прекъснат започналата да тече давност, поради което
предявеният установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен
изцяло. Само за пълнота на изложението следва да се посочи и, че
изпълнителното производство е образувано след изтичане и на абсолютната
тригодишна давност по чл. 82, ал. 3 ЗАНН.
Доколкото по делото се установи по безспорен начин, че процесната
сума от 200 лв. е разпределена в полза на взискателя, към която дата обаче
изпълнителската давност е изтекла, то съдът достига до извода, че се е
стигнало до неоснователно обогатяване на взискателя – ответник. В
настоящия случай, с оглед на гореизложените аргументи изпълнителската
давност е изтекла и считано от датата на изтичането е отпаднала
възможността за защита и принудително осъществяване на паричното
вземане на ответника, като погасителният ефект на релевираното в
настоящото производство възражение настъпва с обратно действие. Правото
на ответника да получи изпълнение посредством принудително
4
удовлетворяване на вземанията се заличава с обратна сила, поради което
превеждането на процесната сума от сметката на длъжника, по която е
наложен запор, по сметката на Ч. на 06.04.2021 г., е извършено без да е налице
основание за това, респ. при отпаднало основание.
Доколкото правото на ответника да получи изпълнение посредством
принудително удовлетворяване на вземанията е заличено с обратна сила,
основанието за извършеното от длъжника плащане в изпълнителното
производство е отпаднало. Ето защо и искът по чл. 55, ал. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло за сумата от 200 лв.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на
направените от него разноски в двете производства.
В заповедното производство заявителят е бил представляван от адв. М.,
който е предоставил на страната безплатна правна помощ и съдействие,
поради което нему се следва сумата от 300 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв.
В исковото производство на ищцата отново е била предоставена
безплатна правна помощ и съдействие от адв. К.Б., поради която на нея следа
да се присъди сумата от 300 лв. на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
На ищцата следва да бъде присъдена сумата от 50 лв. – заплатена
държавна такса по заповедното и по исковото производство.
При този изход на спора ответникът няма право на разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 55,
ал. 1 ЗЗД, че С......., с БУЛСТАТ: ., с адрес: гр. С., дължи на О.., ЕГН
5
**********, с адрес: гр. С., сумата от 200 лв., за която е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 22298/2021 г. по описа на СРС, 145 състав,
представляваща събрана след изтичане на изпълнителската давност сума по
изпълнително дело № ... по описа на Ч., рег. № ., с район на
действие – Софийски градски съд.
ОСЪЖДА С......., с БУЛСТАТ: ., с адрес: гр. С. да заплати на О.., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., сумата от 50 лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА С......., с БУЛСТАТ: ., с адрес: гр. С. да заплати на на адв.
К.И. Б., ЕГН **********, АК-Р., гр. С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата
от 300 лв. – разноски за оказана безплатна правна помощ на О.. в исковото
производство.
ОСЪЖДА С......., с БУЛСТАТ: ., с адрес: гр. С. да заплати на адв. М.,
ЕГН **********, с адрес с адрес: гр. С., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата
от 300 лв., възнаграждение на адвокат за безплатно оказана правна защита и
съдействие на О.. в заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
дв.дмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6