№ 3512
гр. София, 30.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-23 СЪСТАВ, в публично заседание
на четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Божана Желязкова
при участието на секретаря Ива Ат. И.
като разгледа докладваното от Божана Желязкова Гражданско дело №
20211100106735 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 108 ЗС за установяване, че ищецът „Н.“ ООД с
ЕИК **** е единствен собственик на РЕАЛНА ЧАСТ, с площ 1 577,00 кв.м., с адрес - град
София, Столична община, район „Подуяне”, ул. ****, при съседи на частта: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 68134.603.1522, останалата част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.603.1852 и поземлен имот, собственост на П.Ц., находяща се в
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.603.1852 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София. район „Подуяне, ул. ****
/четиринадесет/, с площ от 5 643 кв.м. /пет хиляди шестотин четиридесет и три квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
1852 /осемнадесет петдесет и две/, квартал 3 /три/, при съседи на имота: поземлени имоти с
идентификатори 68134.3591.1804(шест осем едно три четири точка три пет девет едно точка
едно осем нула четири); 68134.603.1851 (шест осем едно три четири точка шест нула три
точка едно осем пет едно), 68134 603.1524(шест осем едно три четири точка шест нула три
точка едно пет две четири); 68134.603.1522(шест осем едно три четири точка шест нула три
точка едно пет две две); 68134.603.500(шест осем едно три четири точка шест нула три
точка пет нула нула), а съгласно съгласно предходен документ за собственост- Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, том IV, peг. № 12316, дело № 630/2008 г.
на нотариус Р.Д., с район на действие Софийски районен съд, peг. № 274 в НК, вписан в
Служба по вписванията град София с двойно вх. № 28974/24.04.2008 г., акт № 66. том. LXX-
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 1852. Кв. 3, с площ 5 612 кв.м. (пет хиляди
1
шестстотин и дванадесет квадратни метра), местност НПЗ „X. Димитър - Малашевци“ и
ОСЗ „Сгуроотвала“, при граници и съседи: от север - улица и поземлен имот с
планоснимачен номер 1522 (едно, пет, две, две), от изток: имот без планоснимачен номер, от
юг – имот без планоснимачен номер, от запад - имот с планоснимачен номер 1851 (едно,
осем, пет, едно), образуван от разделянето на поземлен имот с планоснимачен номер 1616
(Договор за доброволна делба № 51, том IV, peг. № 12313 от 24.04.2008 г. по описа на
нотариус Р.Д. с р-н на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под номер
274.
ИЩЕЦЪТ - "Н." ООД, с ЕИК ****, адвокат М. К. М.- Адвокатска колегия Стара Загора,
твърди, че е единствен собственик на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.603.1852
по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед РД-18-
4/09.03.2016 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с адрес: гр. София, район „Подуяне”,
ул. “****, с площ от 5 643 кв.м. Излага, че е придобил същия въз основа на договор за
покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот
№45 том III, peг. № 4466,, дело №388 от 08.04.2021г. на нотариус И.Н., peг. № 040 в НК от
“М.” АД /в несъстоятелност/. Сделката е извършена след Разпореждане от 03.02.2020г., на
съда по несъстоятелността по т.д. № 1013/2012 г. по описа Окръжен съд - Велико Търново, с
което се разрешава извършване на продажба на описания ПИ 68134.603.1852, чрез пряко
договаряне на страните на основание чл. 718, ал. 1 от ТЗ във вр. с чл. 718, ал. 5 от ТЗ. До
датата на придобиване на имота "Н." ООД, е ипотекарен кредитор на дружеството „М.” АД
/в несъстоятелност/ по силата на Договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № 180, том
IX, peг. № 21520, дело №; 1637 от 2008 г., на нотариус В.И., вписана в регистъра на НК под
№ 271, с р-н на действие Софийски районен съд и Договор за цесия от 25.07.2013 г., вписан
в АВ, Служба по вписванията гр.София с двойно вх. № 43832/13.09.2013г., акт № 95, том 18.
Сочи, че в кадастралната скица на описания по-горе поземлен имот № 208989 от
26.02.2021г. са отразени четири незаконни сгради с идентификатори: 68134.603.1852.1,
68134.603.1852.2, 68134.603.1852.3 и 68134.603.1852.4. В тях са започнали да се
самонастаняват лица и да се снабдяват с документи за собственост по обстоятелствена
проверка, както за сградите, така и за реални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.603.1852. Първият такъв нотариален, издаден по реда на чл.587 ал.2 от ГПК е под №
111, том I, peг. № 2717, дело № 78 от 2016г. от дата 08.04.2016г. на нотариус В.а Г., с който
П.Н.Ц., с ЕГН ********** е обявена за собственик на реална част от ПИ 68134.603.1852 и
попадащата в него незаконна постройка. Навежда, че във връзка с това дружеството е
предявило иск по чл. 134 ЗЗД вр. чл. 108 ЗС и е образувано гр.д. 28579/2018г. по описа СРС,
което е приключило с решение за отмяна на нотариалния акт и уважаване на иска, но
същото не е влязло в сила, тъй като е обжалвано и делото към момента е висящо пред СГС
по в.гр.д. № 4244/ 2021г. Излага, че ответниците също са извадили нотариален акт за реална
част от неговия недвижим имот, както и за сградите, построени върху него. В тази връзка
излага, че с нотариален акт е №29, том III, peг №3473 дело №263/2019г. на нотариус С.Ф.
peг. № 508 в НК е признато право на собственост от по ½ идеална част за всеки от двамата
ответници върху РЕАЛНА ЧАСТ от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
2
68134.603.1852, която реална част е с площ 1 577,00 кв.м., с адрес - град София, Столична
община, район „Подуяне”, ул. ****, при съседи на частта: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.603.1522, останалата част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.603.1852 и поземлен имот, собственост ма П.Ц., като А. К. П., ЕГН **********, е
признат за собственик на основание давностно видение и на: СГРАДА с идентификатор
68134.603.1852.3, с адрес на сградата: град София Столична община район „Подуяне”, ул.
„**** , която сграда е разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.603.1852, със
застроена площ от 73,00 кв. м., предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер предходен план: няма, а Н. Б. Д., ЕГН ********** е призната за
собственик на основание давностно владение на две сгради, а именно: СГРАДА с
идентификатор 68134.603.1852.2 с адрес на сградата: град София, Столична община, район
„Подуяне", ул. **** /четиринадесет/, която сграда е разположена в поземлен имот с
идентификатор 68134.603.1852, със застроена площ от 70,00 кв. м. брой етажи: 1, с
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар идентификатор: няма, номер по
предходен план: няма и СГРАДА с идентификатор 68134.603.1852.4, с адрес на сградата:
град София, Столична община, район „Подуяне”, ул. „****, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.603., със застроена площ от 12,00 кв. м., брой етажи:
1, с предназначение: Друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар
идентификатор, няма, номер по предходен план: няма. Ищецът излага, че посочената реална
част е част от неговия поземлен имот, а той се вледее от него и е бил владян и от
праводателя му. Предходният собственик е извършвал и действия на разпореждане с имота,
като е учредил ипотека върху него, проектирал е построяването на работническо селище,
плащал е данъчните задължения. След обявяването на този собственик в несъстоятелност
имотът е включен и в масата на несъстоятелността, но е имало трудности да бъде продаден
именно поради наличието на самонастанили се в сгради в имота лица, сред които и
ответниците. Предходният собственик на имота е сезирал и компетентните органи във
връзка с това завземане на неговата собственост, включително е подал сигнал до Столична
община, в резултат на което е издаден констативен акт, че сградите не разполагат с
необходимите строителни книжа и подлежат на събаряне. По отношение на сградите излага,
че те са незаконни, както и че по силата на чл. 92 ЗС принадлежат на собственика на земята,
като самонастанилите се в тях лица винаги са знаели, че не притежават имота и поради това
не е имало как да го владеят за себе си и съответно да го придобият по давност,
включително и сградите. Посочва, че процесната реална част от имота не е годен обект,
който да може да се придобие по давност, тъй като не отговоря на изискванията на чл. 19
ЗУТ и няма никакъв излаз към улица. Ищецът оспорва издадения в полза на ответниците
констативен нотариален акт като нищожен и сочи, че същият е издаден, без да е представена
скица от кадастралната карта и схема на самостоятелните обекти в имота в противоречие с
правилото на чл. 49б от Закона за кадастъра и имотния регистър. Освен това твърди, че в
констативния нотариален акт липсва индивидуализация на процесната реална част като
така тя не може да бъде различена от останалата част от имота. С оглед на изложеното моли
настоящия съд да уважи предявените искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 537, ал.2
3
ГПК, претендира разноски за производството.
ОТВЕТНИЦИТЕ- А. К. П. и Н. Б. Д., чрез адвокат М. Р. от САК, оспорват предявените
искове. Оспорват предявения иск за реална част от недвижим имот като недопустим, като
твърдят, че част от процесния имот е предмет на гр.д. № 28579/2018 г. по описа на СРС,
което към момента е висящо. Евентуално твърдят, че предявените искове са неоснователни.
Излагат, че са придобили правото на собственост върху процесната реална част въз основа
на придобивна давност така както е изложено в легитимиращия ги констативен нотариален
акт. Сочат, че са завладяли имота през 1998 г. и от тогава, вече повече от двадесет години, го
владеят като собствен, без да са обезпокоявани от никой. Оспорват придобивното основание
на ищеца, като твърдят, че неговият праводател не е бил собственик на имота и предвид
това не е имало как годно да прехвърли правото на собственост върху него. Ответниците
сочат, че сграда с идентификатор 68134.603.1852.2, находяща се в северната част на имота,
представлява средната от три долепени сгради/жилища/, строени между 1950 - 1955 г. от
ТКЗС за задоволяване на нужди на негови членове и не е незаконна. Преди години
източното жилище изгоряло и сега са останали две жилища. Западната сграда -жилище е
собственост на П.Ц., която заедно със съжителя си С.С., който е бил член-кооператор на
ТКЗС и е участвал в строежа, живеят в това жилище и владеят част от същия ПИ
68134.603.1852 повече от 50 години. Сградите са строени между 1948г. и 1955г. - преди
изискванията за издаване на строителни книжа и разрешения и във всички случаи
представляват търпим строеж, който може да е предмет на придобиване и сделки. В
последователни кад.планове от 1949г. и 1969-71г. и следващите регулационни планове в
северната част на имота са отразени три сгради с правоъгълна форма със сигнатура „мж “ и
посочени графични размери. Сградите са нанесени във всички следващи кадастрални
планове, както и в новоизработената кад.карта от 2016г. Те са очевидно едни и същи - не е
променяна формата и местоположението им. Навеждат, че ответника Н. Д. живее и владее
единствено за себе си източното от двете долепени жилища от 20 години - непрекъснато и
необезпокоявано, като отношението й е на собственик - ремонтира, поддържа и заедно със
сина си А. ползва процесния поземлен имот. Това е единственото й жилище. Сграда с
идентификатор 68134.603.1852.4 също е построена и се владее от Н. Д. с предназначение -
помощна, стопанска, а в периоди - и жилищна за други членове на семейството й. За
ответника А. П. сградата с идентификатор 68134.603.1852.3. също е единствено жилище,
строено за задоволяване на жилищните му нужди преди около 20 години и към момента
задоволява жилищната нужда на семейството му - живее там като собственик
необезпокоявано и непрекъснато за посочения период. Това жилище се намира в средата на
поземления имот, който двамата ответници ползват заедно - ограден е и се обработва от тях.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени събраните по делото
доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, че процесната реална част от недвижим имот фактически се
владее от ответниците.
4
По делото е представен нотариален акт № 45, том I, рег. № 4466, дело № 388/2021 г., по
силата на който М. АД /в несъстоятелност/ продава на Н. ООД въз основа на разпореждане
от 03.02.2020 г., постановено по т.д. № 1013/2012 г. по описа на ОС- Велико Търново, с
което се разрешава извършване на продажба на имущество чрез пряко договаряне на
основание чл. 718, ал.1 вр. с чл. ал.5 ТЗ и сключен предварителен договор от 23.06.2020 г.
следния недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 1852, квартал 3, площ от 5
612 в.м., местност НПЗ „Х. Димитър - Малашевци“ и ОСЗ „Сгуроотвала“, при граници и
съседи: от север - улица и поземлен имот с планоснимачен номер 1522, от изток: имот без
планоснимачен номер, от юг - имот без планоснимачен номер, от запад - имот с
планоснимачен номер 1851, образуван от разделянето на поземлен имот с планоснимачен №
1616 съгласно договор за доброволна делба № 51, том IV, рег. № 12313/24.04.2008 г. по
описа на нотариус Р. Д. и скица –проект за изменение на кадастрален план за нанасяне на
новообразувани поземлени имоти в кадастрален лист № 249 и № 272 с проектни
планоснимачни номера 1851 и 1852 на „Гео 2000” ООД от 24.01.2008г., съгласно Документ
за собственост, а именно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, том
IV, рег. № 12316, дело № 630/2008 г. на нотариус Р.Д., с район на действие Софийски
районен съд, рег. № 274 в НК, вписан в Служба по вписванията град София с двойно вх. №
28974/24.04.2008 г., акт № 66, том. LХХ, а съгласно скица на поземлен имот № 15-208989-
26.02.202|г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - София,
представляващ ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 98134.603.1852 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с последно изменение на кадастралната карта и
кадастралните регистри, засягащо поземления имот - със Заповед 18-1253-04.02.2020 г. на
Началник на СГКК-София, с адрес на имота: гр. София, район „Подуяне”, ул. “****, с площ
от 5 643 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен
план: 1852, квартал 3 /три/, при съседи на имота: поземлени имоти с идентификатори
68134.3591.1804, 98134.603.1851, 68134.603.1524, 68134.603.1522, 68134.603.500.
От представения по делото нотариален акт № 54, том IV, рег. № 12316, дело № 630/2008 г.
на нотариус Р. Д. е видно, че на 24.04.2008 г. М. АД е придобило от В.Т.Ф., П.Т.Т., И.К.В.,
И.М.В., В.Т.Н., С.В.С., Б.Л.В., Ж.Д.С., А.Д.В., Л.В.В., В.П.В., Т.В.В., Ц.Р.Т. поземлен имот с
пл. № 1852, кв.3, площ от 5612 кв.м., местност НПЗ „Х. Димитър - Малашевци“ и ОСЗ
„Сгуроотвала“, при граници и съседи: от север - улица и поземлен имот с планоснимачен
номер 1522, от изток: имот без планоснимачен номер, от юг - имот без планоснимачен
номер, от запад - имот с планоснимачен номер 1851, образуван от разделянето на поземлен
имот с планоснимачен № 1616 съгласно договор за доброволна делба № 51, том IV, рег. №
12313/24.04.2008 г. по описа на нотариус Р. Д. и скица –проект за изменение на кадастрален
план за нанасяне на новообразувани поземлени имоти в кадастрален лист № 249 и № 272 с
проектни планоснимачни номера 1851 и 1852 на „Гео 2000” ООД от 24.01.2008 г.
Приложен към делото е договорът за доброволна делба на съсобствени недвижими имоти,
5
сключен между 20 физически лица, както и 4 бр. решение на ПК район Сердика от
11.11.1997 г., с които в полза на наследниците на Р. и С.В.С. са възстановени земеделски
земи по реда на ЗСПЗЗ – ниви от 3 820 дка нива, 0,600 дка,2,000 дка, 6970дка- всички в
регулационните граници на НПЗ Х. Димитър –Малашевци в местност до село, взети
предвид при изготвяне на експертизата, както и удостоверения за наследници, установяващи
правоимащите лица( лист № 126-133 от делото).
Представен по делото е нотариален акт № 29, том III, рег. № 3473, дело № 263/2019 г. на
нотариус С.Ф. от 09.05.2019 г., от който е видно, че А. К. П. и Н. Б. Д. са признати за
собственици въз основа на давностно владение на следните недвижими имоти:
По ½ идеална части от реална част от поземлен имот с идентификатор 68134.603.1852, която
част е с площ 1 577,00 кв.м., адрес: град София, Столична община, район „Подуяне”, ул.
****, при съседи на частта: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.603.1522,
останалата част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.603.1852 и поземлен имот,
собственост на П.Ц., а целият ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.603.1852, по
кадастралната карта кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД — 18-4/09.03.2016г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: град София, Столична
община, район „Подуяне”, ул. „****, с площ от 5 643,00 кв.м, трайно предназначение на
територията: Урбанизирана; начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м /десет
метра/); стар идентификатор: няма; номер по предходен план: 1852, квартал 3, при съседи:
поземлени имоти с идентификатори: 68134.3591.1804, 68134.603.1851, 68134.603.1524,
68134.603.1522 и 68134.603.500.
А. К. П. е признат и за собственик въз основа на давностно владение на СГРАДА с
идентификатор 68134.603.1852.3 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД - 18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на сградата: град София, Столична община, район „Подуяне”, ул. „****, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.603.1852, със застроена площ от 73,00
кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
Н. Б. Д. е призната за собственик въз основа на давностно владение и на: СГРАДА с
идентификатор 68134.603.1852.2 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД - 18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на сградата: град София, Столична община, район „Подуяне”, ул. „****, която сграда е
разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.603.1852, със застроена площ от 70,00
кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна, стар
идентификатор: няма, номер по предходен план: няма и СГРАДА с идентификатор
68134.603.1852.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед
РД - 18-4/09.03.2016г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: град
София, Столична община, район „Подуяне”, ул. „****, която сграда е разположена в
поземлен имот с идентификатор 68134.603.1852, със застроена площ от 12,00 кв.м., брой
етажи: 1 /един/, с предназначение: Друг вид производствена, складова, инфраструктурна
6
сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: няма.
Представени са писмени доказателства, от които е видно, че А. П. е инициирал
производство за изменение на ККР за ПИ с идентификатор 68134.603.1852, находящи се в
гр. София, район Подуяне на основание чл. 51, ал.1, т.1 ЗКИР. Във връзка с така заявеното
искане М. АД е подало възражение, с което се е противопоставило на исканото изменение,
тъй като имотът е негов и е придобит през 2008 г. Производството е приключило със
Заповед № 18-1253/04.02.2020 г., с която е отказано поисканото изменение в кадастралната
карта и кадастралните регистри на гр. София, като е прието, че е налице материалноправен
спор за право на собственост, както и че имотът съставлява реална част от ПИ с
идентификатор 68134.603.1852 и не е индивидуализиран по граници.
Приложени към делото са доказателства, че процесният недвижим имот е деклариран от
страна на ответниците през 2019 г. и че същите са заплащали данъчни задължения за него за
периода 2019 -2021 г.
По делото е допусната съдебно-техническа експертиза, заключението на която съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. Съобразно същото спрямо действащите
регулационни планове имот с идентификатор 68134.603.1852 с площ 5643 кв. м попада в
следните регулационни предвиждания: съгласно РП на м. „НПЗ „Хаджи Димитър -
Малашевии" в УПИ I от кв. 3 с предназначение Коларовски РНС - Чистота - 3646 кв. м; в
УПИ IV от кв. 3 с преднзначение озеленяване и комуникация - 512 кв. м; в проектна улица
по осови точки 72 и 73 - 848 кв. м;
Съгласно РП на м. „ОСЗ „Сгуроотвала" в проектна улица от о. т. 67 до о. т. 68 - около 638
кв. м.
Процесният имот( реалната част) с проектен идентификатор 68134.603.1983 с площ 1577 кв.
м попада в следните регулационни предвиждания: по РП на м. „НПЗ „Хаджи Димитър -
Малашевци" в УПИ I от кв. 3 с предназначение Коларовски РНС - Чистота - 782 кв. м; в
проектна улица по о. т. 72 и 73 - 550 кв. м;
По РП на м. ОСЗ „Сгуроотвала" в проектна улица от о. т. 67 до о. т. 68 - 245 кв. м.
Процесиите сгради с идентификатори 68134.603.1852.2 и 68134.603.1852.4 попадат в
проектни улици, а тази с идентификатор 68134.603.1852.3 попада в УПИ I от кв. 3 с
предназначение Коларовски РНС - Чистота.
Към настоящия момент предвижданията по действащите РП не са реализирани, както по
отношение на проектните улици, така и по отношение предназначението на УПИ 1-
Коларовски РНС - чистота от кв. 3.
Във връзка с предявени реституционни претенции по реда на ЗСПЗЗ от ПК „Сердика" са
издадени пет възстановителни решения за имот пл. № 323 в кад. листове 249 и 272 по КП от
1949 г. както следва:
С Решение № 34/10.11.1997 г. по заявление вх. № 217/16.12.1991 г. е възстановено правото
на собственост на наследниците на С.В.С. в съществуващи (възстановими) стари реални
7
граници на ливада от 3.200 дка в м. „До село"
С Решение № 39/11.11.1997 г. по заявление вх. № 217А/16.12.1991 г. е възстановено правото
на собственост на н-ците на Р., С. и Т. С.и в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на нива от 6.900 дка в м. „Под село" със забележка: имотът е в съсобственост с
наследници на В. С.. Впоследствие площта е коригирана на 6.970 дка с пояснение за
основанието (л. 125).
С Решение № 34/11.11.1997 г. по заявление вх. № 217Б/16.12.1991 г. е възстановено правото
на собственост на наследниците на Р. и С.В.С. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на нива от 3.820 дка в м. „До село" със забележка: имотът е в съсобственост с
наследниците на Т. В. С. и В. С. (л. 122).
С Решение № 34/11.11.1997 г. по заявление вх. № 228/18.12.1991 г. е възстановено правото
на собственост на наследниците на Т. В. С. в съществуващи (възстановими) стари реални
граници на нива от 2.000 дка в м. „До село" със забележка: имотът е в съсобственост с
наследниците на С.В.С., В. В. С. и Р. В. С. (л. 124).
С Решение № 34/11.11.1997 г. по заявление вх. № 607/21.02.1992 г. е възстановено правото
на собственост на наследниците на В. С. Гьорев в съществуващи (възстановими) стари
реални граници на нива от 0.600 дка в м. „До село" със забележка: имотът е в съсобственост
с наследниците на С.В.С., Т. В. С. и Р. В. С. (л. 123).
Общата площ на възстановените имоти е 16.590 дка.
Процесната реална част от имот с идентификатор 68134.603.1852, отразена чрез
геодезическо заснемане на Скица-проект № 15-833352-12.09.2019 г. с проектен
идентификатор 68134.603.1983 с площ 1577 кв. м, не е отразена като самостоятелен имот с
планоснимачен номер в кадастралните планове, действали преди кадастралната карта.
Същата съвпада частично с източното дворно място от около 1122 кв. м, отразено без пл.
номер и с граници, означени с условен знак за паянтова ограда и знак за общност „Z" в
ръчната скица от 1982 г., а впоследствие и в КП. По площ процесната реалначаст отговаря
на изискването на чл. 19 ЗУТ за минимална площ при урегулиране на поземлени имоти. По
отношение на лицето следва да се отбележи, че уличната регулация по действащите
регулационни планове в частта на обследваната територия не е съобразена и не съвпада със
съществуващата улица „Жак Дюкло", по която фактически се осъществява достъпът до
имотите. От друга страна проектните предвиждания по РП не са реализирани повече от 30
години (от одобряването на РП на м. „НПЗ „Хаджи Димитър - Малашевци" през 1990 г.).
Съгласно ОУП на СО в изследваната част е действаща съществуващата улица „Жак Дюкло",
към която процесният имот няма лице. Изход на улица може да се осигури през имот с
идентификатор 68134.603.1522, който има лице към улицата с дължина 18.90 м и в който
съгласно КРНИ са регистрирани с право на собственост ответниците А. К. П. и Н. Б. Д. въз
основа на Нотариален акт № 113, том LXVI, peг. 27519, дело 20559 от 09.05.2019 г.
За останалата част от имот с идентификатор 68134.603.1852 съгласно Скица-проект № 15-
833352-12.09.2019 г. е образуван имот с проектен идентификатор 68134.603.1984 с площ
8
4066 кв. м и лице към съществуващата ул. „Жак Дюкло" с дължина 18.13 м (виж
ПРИЛОЖЕНИЕ 1). Следователно останалата реална част от ПИ с идентификатор
68134.603.1852 отговаря на изискването на чл. 19 ЗУТ за минимална площ и лице при
урегулиране на поземлени имоти.
По делото са разпитани следните свидетели:
Свидетелят М.Г., който установи с показанията си, че е бивш изпълнителен директор на М.
АД и имотът на ул. ****, който съставлява ПИ 1852 е закупен от фирмата през 2008 г. за
стопански нужди от около 20 физически лица. Дружеството имало планове там да построи
база и битова част за работниците си, както и склад за съхранение на материали и
механизация. С тази цел още през 2009 г. подало заявление за изменение на ПУП и за
изграждане на временно селище. Процедурата обаче се проточила една, две години след
което фирмата изпаднала в несъстоятелност и имотът преминал в масата на
несъстоятелността. До този момент дружеството стопанисвало имота, плащало данъци, през
2009 г. даже ипотекирало същия, за да вземе банков кредит. От 2013 г. имотът бил обявен за
продажба поне 7-8 пъти и после бил закупен през 2019 г. от Н., което изкупило ипотеката.
При закупуването на имота в него имало само една къща, която била незаконна,
впоследствие били изградени и други, също незаконно. Когато купили имота той отишъл на
място с един от собствениците на дружеството и видяли в къщата един, двама човека.
Спомня си само възрастната жена. Собственикът им позволил да останат да живеят там
докато се реализират плановете им за мястото. В този момент с тях бил и един от
продавачите, който организирал сделката и заедно казали на хората, че до сега последният е
бил собственик, а след това другата фирма ще бъде. Хората изрично приели да останат в
имота, като ясно съзнавали, че той не е техен и не заявили по някакъв начин, че се считат за
собственици. Къщата в имота е изградена от някакви материали, но не е мА.вна, въпреки че
в момента има сложени някакви фибрани, битумна изолация отгоре и други. Свидетелят
заявява, че не е ходил две, три години на имота.
Свидетелят Б.Б. установи с показанията си, че в един и същи ден и от едни и същи
собственици и той, като управител на друга фирма, е закупил имот, съседен на този на М.
АД. Сделките били по едно и също време и се организирали от един от съсобствениците.
Този човек обяснил на М. АД, че в имота, който той купува живеят един мъж и една жена,
но те обитавали сградата с позволението на досегашните собственици и съответно, ако
пречат на фирмата, тя може да ги помоли да напуснат. Завел собственика на М. АД да се
срещне с хората, които живеели в имота и той им разяснил, че купува имота и че има
инвестиционни намерения за него. Собственика на М. казал на свидетеля, че хората са го
помолили да останат временно в имота и той им е разрешил, като дори обмислял да ги
наеме на мястото като помощен персонал. Свидетелят сочи, че предишните собственици му
казали, че наличната към този момент неизмазана постройка е била използвана от техните
дядовци, а впоследствие и от тях за отглеждане на зеленчуци Свидетелят не познава хората,
които са живеели по това време в имота. Останал много изненадан, когато след около 10
години получил съобщение, че се иска промяна на кадастралната карта.
9
Свидетелят Р.М. установява, че живее на ул. **** и имотът на ул. **** е на 500-600 м. от
нейния. Н. и сина й дошли да живеят на този адрес преди около 21-22 години. Н. живее в
една стара къще до къщата на друга комшийка. Къщата на сина й е в самия двор вътре и е от
преди 12-13 години. Там живее той със семейството си- жена и две деца. Има стаи, баня и
тоалетна. Тази на Н. няма баня и тоалетна. Свидетелката ежедневно вижда двамата
ответници, тъй като минават по нейната улица. Н. сади лук, домати, магданоз и други всяко
година в имота. Оградите не са местени и винаги са си били на едно и също място. Никога
не е виждала да идва някой в имота и да се кара с тях за него или да ги гони. Именно те си
поддържат целия имот от както са дошли преди 21 години. Преди те да дойдат имотът бил
пуст и никой не идвал в него.
Свидетелят Ц.Х. твърди, че процесният имот се намира срещу нейния, на който тя живее от
1993 г. Н. дошла някъде през 1997 -1998 г., имотът представлява двор с постройки и има с
ограда с метални колци и мрежа. В него има две сгради, като в едната живее Н., а във
втората сина й със семейството му от около 13-14 години. Къщата на А. е от две стаи, баня и
тоалетна, а на Н. няма баня и тоалетна. Н. поддържа двора, има си градинка, в която засажда
зеленчуци. Не е виждала никой друг да идва в имота и да иска да ги изгони, като освен това
те често общуват с Н. и никога не е ставало въпрос да са имали проблеми с някой. Всички в
квартала си знаят, че Н. си е собственик.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
За да се уважи иск за ревандикация на определена вещ или имот, в производството по чл.
108 ЗС е необходимо ищецът да установи по безспорен начин, че е собственик на спорната
вещ /имот/ и че ответникът го владее, а последният следва да докаже основанието си да
упражнява фактическата власт върху вещта. Защитата на собствеността се състои на първо
място в съдебното установяване /признаване/, че ищецът е собственик. Това изисква
доказване на всички елементи от фактическия състав на съответния въведен от ищеца
придобивен способ с допустимите за този способ доказателствени средства. Ако ищецът не
успее да докаже правото си на собственост, искът ще подлежи на отхвърляне, дори
ответникът да заяви, че признава иска.
В настоящия случай ищецът основава правото си на собственост на придобивна сделка –
договор за покупко-продажба, предхождан от друг договор за покупко-продажба, по силата
на който праводателят му е придобил правото на собственост от лица, на които
собствеността върху процесния имот е възстановена по реда на ЗСПЗЗ. По делото не са
направени възражения по валидността на двете предходни сделки, нито на акта за
възстановяване на собствеността или за неговата законосъобразност (наличието на
материалноправните предпоставки за възстановяване на собствеността върху процесния
имот). Ответниците са направили единствено възражение, че ищецът не е станал собственик
на имота, тъй като неговите праводатели не са били такива, доколкото техните актове за
собственост са издадени/сключени след като те вече са владеели имота.
Положителните решения за реституция по административен ред не подлежат на обжалване
10
по съдебен ред и имат легитимиращ ефект за правото на собственост върху възстановените
имоти. Третите лица, които държат тези имоти могат да оспорват качеството на правоимащ
на реституирания собственик, като правят възражение, че административният акт не е
валиден, съгласно разясненията, дадени с ТР № 1/1992 г., или че не са налице материално
правните предпоставки за реституция- т. 4 от ТР № 6/2006 г. на ОСГК. Третото лице не е
участвало в административното производство и по отношение на него административният
акт, включително и съдебното решение по административния спор не са обвързващи.
Доколкото по делото ответниците не са направили възражения, нито досежно валидността,
нито по отношение на законосъобразността на актовете за възстановяване на собствеността
по реда на ЗСПЗЗ, то съдът не следва да провежда косвен съдебен контрол по реда на чл. 17,
ал.2 ГПК.( така и решение № 244 от 15.05.2010 г. по гр. д. № 60/2009 г., Г. К., ІІ Г. О. на
ВКС).
Дори и да се приеме, че с направените твърдения за наличие на построени сгради в
процесния имот индиректно се прави възражение за наличие на пречка за възстановяването
му по смисъла на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ, то това възражение се явява неоснователно. От
събраните по делото доказателства се установява, че към началото на реституционния
процес в имота не е налице нито една сграда, за която да са спазени всички нормативни
изисквания. Съгласно пар.1 от ДР на ЗСПЗЗ спазването на тези изисквания се удостоверява
от органите, компетентни да одобрят проекта и да разрешат строителството на сградата.
Това от своя страна води до извода, че не е достатъчно обективно да са спазени
строителните изисквания, а следва да са издадени и съответните строителни книжа, вкл.
удостоверение за търпимост за сградата, за да се приеме, че тя съставлява пречка за
възстановяване на имота по смисъла на чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. В тази връзка неоснователни са
възраженията на ответниците, че една от сградите е законна, тъй като е нанесена в одобрени
кадастрални планове. Нанасянето на сградата в кадастралната карта отразява фактическото
съС.ие на имота и не удостоверява съответствието й с нормативните изисквания.
С оглед изложеното съдът намира, че позитивното решение на ПК е
материалнозаконосъобразно и съответно следва да зачете неговото конститутивно действия,
от което пряко следва и изводът, че праводателите на ищеца са притежавали право на
собственост върху имота, от който е част процесната реална част и съответно по силата на
валидния договор за покупко-продажба това право е преминало в патримониума на ищеца.
Ответниците противопоставят на правото на собственост на ищеца възражение за
придобивна давност, което следва да бъде разгледано предвид приетото за доказано право на
собственост от страна на ищеца. В тази връзка следва да се има предвид, че съобразно
приетото с чл.5, ал.2 ЗВСОНИ изтеклата до 21.11.1997 г.( дата на влизане в сила) давност не
се зачита и считано от тази дата започва да тече нова давност, а ако собствеността е
възстановена след тази дата, придобивната давност започва да тече от момента на
възстановяването. В настоящия случай собствеността е възстановена с няколко решение на
ПК с дата преди 22.11.1997 г., предвид което принципно земите, предмет на
възстановяването подлежат на придобиване по давност след 22.11.1997 г. От това следва и
11
че евентуалното изтичане на 10 годишната придобивна давност, претендирана от ищците, се
е осъществило при действието на ЗУТ, който поставя изисквания за възможността да се
придобиват по давност реални части от урегулирани поземлени имоти – чл.200 вр. чл. 19
ЗУТ. Съобразно тези нормативни правила реална част от урегулиран поземлен имот може да
се придобие само ако завладяната част и остатъкът от имота отговарят на изискванията за
минимална площ и лице за обособяването им в самостоятелни парцели, като предвидените
изключения не са приложими в конкретния случай.
От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че
процесната реална част с проектен идентификатор 68134.603.1983 с площ от 1577 кв.м.
отговаря на изискването за площ, но същата няма лице и съответно не може да се обособи в
самостоятелен парцел. Следователно същата не може да бъде и предмет на придобиване
чрез давностно владение.
Доколкото не са налице предпоставките за придобиване по давност на процесната реална
част от недвижим имот, то ирелевантна се явява преценката за наличието на останалите
елементи от фактическия състав на придобивната давност.
С оглед изложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на правния спор ищецът има право на направените от него деловодни
разноски в размер на 959,10 лв. и 3830 лв. адвокатско възнаграждение, като във връзка с
последното съдът намира за неоснователно възражението за прекомерност на
възнаграждението, предвид факта, че същото е под установения в НМРАВ минимум и
липсата на предпоставки за приложение на приетото с С-427/16 и С-428/16 на СЕС.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 108 ЗС, в отношенията между "Н."
ООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. Стара Загора, 6000, ж.к.
Индустриален, ул. ****, представлявано от управителя С.Р.Ш., чрез адвокат М. К. М.-
Адвокатска колегия Стара Загора, със съдебен адрес: гр. Стара Загора, ул.”**** и А. К. П.,
ЕГН ********** и Н. Б. Д., ЕГН **********, двамата с поС.ен адрес: София, ул.”**** чрез
адвокат М. Р. от САК, със съдебен адрес: гр. София, ул.”****, че "Н." ООД, с ЕИК **** е
собственик на РЕАЛНА ЧАСТ, с площ 1 577,00 кв.м., с адрес - град София, Столична
община, район „Подуяне”, ул. ****, при съседи на частта: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
12
идентификатор 68134.603.1522, останалата част от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.603.1852 и поземлен имот, собственост на П.Ц., графично посочена в комбинирана
скица на лист № 233 от делото, съставляваща неразделна част от съдебното решение,
находяща се в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.603.1852 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр.София, одобрени със Заповед РД-18-4/09.03.2016 г. на
Изпълнителен директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София. район „Подуяне, ул. ****
/четиринадесет/, с площ от 5 643 кв.м. /пет хиляди шестотин четиридесет и три квадратни
метра/, трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване:
ниско застрояване (до 10 м.), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план:
1852 /осемнадесет петдесет и две/, квартал 3 /три/, при съседи на имота: поземлени имоти с
идентификатори 68134.3591.1804(шест осем едно три четири точка три пет девет едно точка
едно осем нула четири); 68134.603.1851 (шест осем едно три четири точка шест нула три
точка едно осем пет едно), 68134 603.1524(шест осем едно три четири точка шест нула три
точка едно пет две четири); 68134.603.1522(шест осем едно три четири точка шест нула три
точка едно пет две две); 68134.603.500(шест осем едно три четири точка шест нула три
точка пет нула нула), а съгласно съгласно предходен документ за собственост- Нотариален
акт за покупко-продажба на недвижим имот № 54, том IV, peг. № 12316, дело № 630/2008 г.
на нотариус Р.Д., с район на действие Софийски районен съд, peг. № 274 в НК, вписан в
Служба по вписванията град София с двойно вх. № 28974/24.04.2008 г., акт № 66. том. LXX-
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с планоснимачен № 1852. Кв. 3, с площ 5 612 кв.м. (пет хиляди
шестстотин и дванадесет квадратни метра), местност НПЗ „X. Димитър - Малашевци“ и
ОСЗ „Сгуроотвала“, при граници и съседи: от север - улица и поземлен имот с
планоснимачен номер 1522 (едно, пет, две, две), от изток: имот без планоснимачен номер, от
юг – имот без планоснимачен номер, от запад - имот с планоснимачен номер 1851 (едно,
осем, пет, едно), образуван от разделянето на поземлен имот с планоснимачен номер 1616
(Договор за доброволна делба № 51, том IV, peг. № 12313 от 24.04.2008 г. по описа на
нотариус Р.Д. с р-н на действие СРС, вписан в регистъра на Нотариалната камара под номер
274 и ОСЪЖДА А. К. П., ЕГН ********** и Н. Б. Д., ЕГН ********** да предадат на "Н."
ООД, с ЕИК **** владението на описания имот.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А. К. П., ЕГН ********** и Н. Б. Д., ЕГН
********** да заплатят на "Н." ООД, с ЕИК **** сумите от 959,10 лв. деловодни разноски и
3830 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването пред Софийски
апелативен съд.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13