Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч, 17.05.2019 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
заседание на седемнадесети април две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПОЛЯ ДАНКОВА
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като изслуша докладваното от съдия ДАНКОВА търг. дело № 2 по описа за 2019
година, за да се произнесе, съобрази:
Иск с правно основание чл.55, ал.1, вр. чл. 86 от ЗЗД.
Съдът е
сезиран с искова молба искова молба № 3117/009.05.2017 г.от "*****" АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: град Т., кв. "В.", представлявано от
изпълнителния директор — Ц.С.Ц., действащо чрез пълномощника си адвокат Е.П.Д.,
адрес за връчване на призовки и съобщения: град *****, адвокатско дружество
"З.и М.", срещу "*****" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и
адрес на управление: град Т. **, ул. *****, представлявано от управителя Т.С.Г.,
с цена на исковите претенции: 18403,20 лева и
17763.30 лева, посочено правно
основание: чл.55. ал.1. прел, първо и чл.86 от ЗЗД.В молбата посочва, че между
страните е сключен и действа Договор от 01.08.2005 година, който е безсрочен и
сключен в изпълнение на изискванията на специалната секторна правна уредба —
Наредба №7 от 14 ноември 2000 год. за условията и реда за заустване на
производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места,
действаща и досега. В императивните разпоредби на чл.4, ал.З и ал.41 от Наредба
№7, е предвидено изрично за случаи като процесния, че производствените
отпадъчни води се заустват само въз основа на писмен договор, който се сключва
между лицето,експлоатиращо канализационната мрежа на населеното място и/или
селищната пречиствателна станция, и абоната, като договорът се изготвя и
предлага на абоната от лицето, експлоатиращо канализационната мрежа на
населеното място и/или селищната пречиствателна станция, както е станало и в
случая. Изтъкват, че в Договора единствената хипотеза, в която същият може да
се прекрати е тази по чл.32 от него — по предложение от едната страна към
другата, и което предложение следва да бъде прието за да може да бъде прекратен
Договорът. При липса на съгласие от едната страна за прекратяването, същото не
настъпва, като Наредба №7 също не предвижда правна възможност за прекратяване
на договор като процесния, поради което се налага извода, че докато даден
субект има необходимост от зауставане на производствено води, съответния ВиК
оператор не може да прекрати едностранно договора.В чл.23 от Договора е
предвидено, че ищцовото дружество на заплаща на ВиК оператора за пречистването
на отпадъчните му води цена за куб.м., определена в зависимост от степента на
замърсеност, които се определят едностранно от оператора, при четири такива
степени, както следва: При първа степен - 0,30 лева/м3 без ДДС; При втора
степен — 0,45 лева/м3 без ДДС; При трета степен — 0,60 лева/м3 без ДДС; При
четвърта степен — 0,75 лева/м3 без ДДС.При неправилно издаване на сметки,
съгласно чл.27, ал.1 от Договора "*****" АД може да възрази писмено в
седемдневен срок от получаване на платежния документ. Възражението се разглежда
от "*****" ЕООД в десетдневен срок от получаването му, като се
освобождава дружеството от задължението да заплати пълната сума.Твърдят, че
въпреки уговорените цени по договора „*****” ЕООД е фактурирало цени значително
по-високи от уговорените. Във Фактура №**********/ 31.05.2014 год. по показател
"Кан. вода от пр. водопровод" за периода 30.12.2013 год. — 31.01.2014
год., са фактурирани 40896.000 м3 вода при трета степен на замърсеност по
единична цена от 1,05 лева без ДДС на м3, или общо сумата от 42940.80 лева без
ДДС. Съгласно Договора и при правилно
определената трета степен на замърсеност, количеството вода в размер на
40 896.000 м3 по показател „Кан.вода от пр.водопровод” от фактура
№********** от 31.01.2014 г., е трябвало да бъде фактурирано по единична цена от 0,60 лева на
м3 без ДДС, което щеше да се равнява на общата сума от 18403.20 лева без
ДДС,т.е. неоснователно начислената от „*****”ЕООД сума за количеството от 40,896,000 м3 по
фактура №********** от 31.01.2014 год. е в общ размер на 18403.20 лева без
ДДС.Във Фактура №********** от 28.02.2014 година е фактурирал на „*****” АД
предоставените му В и К услуги при единични цени значително по-високи от тези,
посочени в Договора, което като цяло отново е довело до значително завишение на
общата цена. Във № ********** от 28.02.2014 год. „*****”ЕООД по показател
„Кан.вода от пр.водопровод” за периода 31.01.2014г. – 28 .02.2014 год. е
фактурирало 39 474.000 м3 вода при трета степен на замърсеност по
единична цена от 1,05 лева без ДДС на м3, или общо сумата от 17763.30 лева без
ДДС.Съгласно договора и при правилно определена трета степен на замърсеност,
количеството вода в размер на 39474.000 м3 по показател „Кан.вода от
пр.водопровод” от фактура №********** от 28.02.2014 г. е трябвало да бъде
фактурирано по единичнта цена от 0,60 лева на м3 без ДДС, което щеше да се
равнява на общата сума от 17763.30 лева без ДДС, т.е. неоснователно начислената
от „*****”ЕООД сума за количеството от 39 474.000 м3 по фактура №**********
от 28.02.2014г. е в общ размер на 17763.30 лева без ДДС.Молят да бъде осъдено
"*****" ЕООД да им заплати неоснователно получената в повече парична
сума по фактура №********** от 31.01.2014
в размер от 18403.20 лева без
ДДС, както и за законната лихва за забава върху същата сума от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателното заплащане на всички дължими суми;
неоснователно получената в повече парична сума по фактура №********** от
28.02.2014 год. в размер от 17763.30 лв. без ДДС, както и за законната лихва за
забава върху същата сума от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното заплащане на всички дължими суми. Претендират и направените по
делото съдебно деловодни разноски, в това число и разноските за адвокатско
възнаграждение. Прилагат се писмени доказателства и се правят доказателствени
искания.
В срока по чл. 267 от ГПК е
постъпили отговори от „*****" ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление в гр. Т., п.к. **, община Т., област Ловеч, ул. *****, чрез адв. А.К.и
адв.Н.М., САК, със служебен адрес и адрес за връчване по делото: в гр. *****.
Оспорват предявените искове, изцяло по основание и размер, като твърдят че същите
са неоснователни и недоказани. Посочват договорът, на който се позовава ищецът
е прекратен през
Подадена е допълнителна искова
молба №1333/20.02.2019 г., в която се оспорва подаденият отговор. По отношение
на възражението за прекратяване на Договор от 01.08.2005 година считат, че в
договора не е предвидена възможност за едностранно прекратяване, като повтарят
и доразвиват съображенията си, направени в исковата молба. При условията на
алтернативност посочват, че дори да се приеме, че договорът е прекратен, чл. 31
от него е нищожен като притиворечащ на добрите нрави и закона.Посочва се,че
сумите не се дължат, тъй като в общите условия на ответника за предоставяне на
процесните услуги за посочения период не са регламентирани конкретни показатели
(вещества) за замърсеност и показатели (стойности) за тези вещества за първа ,
втора и трета степен на замърсеност на отпадни води, за да може да се приеме,
че изпусканите води са замърсени и при каква степен. Развиват съображения, че
фактурираните отпадни води не покриват показателите за замърсеност и съответно
недължимост на фактурираните суми.Приемат, че са неоснователни възраженията на
„*****” ЕООД, че Наредба № 7 не намира приложение при предоставяне на
процесните услуги. За ищецът разпоредбите на наредбата - чл.4, ал.3 и ал. 4, са
императивни и предвиждат производствените отпадъчни води да се заустват само
въз основа на договор. За ищецът е безспорно,че ответникът е собственик и
експлоатира единствената канализационна мрежа на територията на град Т., както
и че отпадъчните води на ищеца са „производствени отпадъчни води” по смисъла на
§1, т.1 от ДР на Наредба № 7. В тази
връзка заустването на производствени отпадъчни води може да се осъществи само
въз основа на писмен договор и посочват, че разпоредбите на ЗРВКУ и Наредба № 4
също дават право на ответника да прекрати едностранно и без основание договора.
По отношения на общите условия излагат съображения, че не са действащи, тъй
като не са изпълнени законовите изисквания на чл. 11, ал.7 от ЗРВКУ и на чл. 8,
ал.2 и 3 от Наредба № 4, а освен това не намират приложение в отношенията между
страните, предвид задължението да има сключен писмен договор. В случай, че
съдът приеме, че ОУ действат, то следва да се приложи разпоредбата на чл. 298,
ал.3 от ТЗ и чл. 16, ал.2 от ЗЗД, по силата на които, предвидените в договора
цени следва да се прилагат с приоритет пред тези в ОУ. Не приемат твърдението
за изменение на цените по договора, тъй като не е изпълнен фактическия състав
на чл. 24 от договора. Развиват подробни съображения. Направени са
доказателствени искания.
Постъпил е допълнителен отговор
№1875/13.03.2019 г. /пощенско клеймо 11.03.2019 г./от „*****”-Т., в който
посочват, че действително, претендираните по делото суми представляват цена за
„отвеждане и пречистване" на отпадни води за посочения от Ищеца период,
като цената е не само за „пречистване", но и за „отвеждане". Развиват
съображения за възможността за едностранното прекартяване на договора. Не
споделят аргументите за „нищожността" на чл. 31 от Договора, поради
противоречие на закона, тъй като тя възпроизвежда разпоредбите на закона. Чл.
238 от ЗЗД изрично урежда възможността за едностранно прекратяване на безсрочен
договор за наем, която разпоредба е приложима по аналогия към всички други
договори с периодично изпълнение.Относно степента на замърсеност на изпусканите
от В.води изтъкват, че липсата на заложени показатели за замърсеност в Общите
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор „*****"
ЕООД, гр. Т., няма как да води до неустановеност на степента на замърсеност на
процесиите отпадъчни води. В тази връзка видно както от извънсъдебните, така и
процесуалните действия на В.е видно, че Ищецът няма никакви възражения и
признава посочената във фактурите степен на замърсеност на процесиите води.
Позицията на В.е, че услугите са фактурирани и заплатени по неточни цени, но
няма възражения във връзка със степента на замърсеност. Както в подадените
възражения срещу издадените фактури е видно, че В.възразява единствено срещу
цената, така и в исковата молба е видно, че Ищецът сам калкулира претенцията си
въз основа именно на посочените във фактурата степени на замърсеност.По
изискванията на секторната уредба, изцяло поддържат аргументите, изложени подробно
в отговора на исковата молба и ги доразвиват. По общите условия – посочват, че
чл. 8 от Наредба № 4 създава възможността ВиК услуги да бъдат предоставяни или
съобразно общи условия, или въз основа на договор. В настоящия случай, до
момента на прекратяването на Договора, ВиК услугите са били предоставяни от
страна на С.въз основа именно на договор, каквато възможност е предвидена в чл.
8, ал. 6 от Наредба № 4. След неговото надлежно прекратяване, към процесния
период приложимите общи условия са Общи условия за предоставяне на В и К услуги
на потребителите от В и К оператор „*****" ЕООД, гр. Т.. Посочените общи
условия, действащи към процесния период и до 28.09.2014 г., са одобрени от КЕВР
на основание чл. 6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-038 от 09.06.2006 г. и
са публикувани на Интернет страницата на С.(„Предходните общи условия").
По отношение възражението на Ищеца, че Предходните общи условия не били влезли
в сила, отбелезват, че в сила на общите условия има за последица отмяната на
преждедействащите общи условия, но не и до възстановяване действието на
процесния Договор.Относно изменението на цените по Договора - изцяло поддържат
аргументите, изложени в отговора на исковата молба, че дори и да се приеме, че
през процесния период между Страните е действал Договорът (твърдение, което
категорично оспорват), то цените, посочени в чл. 23 от Договора, са изменени от
С..
За ищеца
„*****” АД – Т. се явява адв. Е.Д., който от името на доверителите си моли предявените
искове да бъдат уважени. В писмено становище подробно се доразвиват доводите за
основателност на исковите претенции и като се изтъква, че цените по фактурите
за пречистване на отпадни води не са въз основа на договора и следва да бъдат
върнати. Заявява се при условията на евентуалност, че като се счете договорът за
прекратен, суми не се дължат, тъй като отпадните води не са били замърсени.Заявява се, чи липсват
доказателства за конкретни вещества за замърсеност, степени за замърсеност не
може да се приеме, че изпусканите от доверителя му води са замърсени. Позовава
се,на липсата на действие на Общите условия, тъй като не са изпълнени законовите
разпоредби и сумите са недължимо платени. процесните суми са платени и се дължи
тяхното връщане..
Ответникът, редовно призован се представлява от
адв. Н.М.. В писмени бележки обстойно аргументира позиция, че предявените
искове са неоснователни и недоказани и
моли да бъдат отхвърлени.
От събраните по
делото писмени доказателства: Заверено
копие от Договор от 01.08.2005 год. за приемане, отвеждане и пречистване на
промишлени отпадъчни води, ведно с Приложение №1, Приложение №2, Анекс от
01.08.2005 год., Анекс от 14.07.2006 год. и Споразумителен протокол от
25.09.2007 год., представляващи приложение и неразделна част от договора;
решение № 3 от 10.08.2015 година на ВКС по т.дело № 4073 от 2013 година,
заверено копие от фактура №********** от 31.01.2014 год.; писмо от „*****"
АД гр. Т. до ВиК „С." гр. Т., заверено копие от фактура №********** от
28.02.2014 год., писмо от „*****" АД гр. Т. до ВиК „С." гр. Т.,
разпечатка от официалната интернет страница на Търговския регистър при
Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието на Република
България, удостоверяваща актуалното състояние на "*****" ЕООД гр. Т.,
разпечатка от официалната интернет страница на Търговския регистър при
Агенцията по вписванията към Министерството на правосъдието на Република
България, удостоверяваща актуалното състояние на "*****" АД,
предизвестие с изх. № И-183 от 05.06.2013 година от "*****" ЕООД гр. Т.,
писмо от Община гр. Т., писмо от "*****" ЕООД гр. Т. с изх. № И-226
от 05.07.2013 година, обратна разписка от 09.07.2013 година, писмо от Община
гр. Т. с № 01-828 от 24.07.2013 година, писмо от "*****" ЕООД гр. Т.
с изх. № И - 280 от 08.08.2013 година, писмо на "*****" ЕООД гр. Т. с
изх. № И - 417 от 10.12.2013 година, писмо от "*****" ЕООД гр. Т. с изх.
№ И - 170 от 11.03.2014 година, решение № 4835 от 22.04.2016 година на ВАС по
адм. дело № 1154 от 2016 година, решение № 12531 от 24.11.2015 година на ВАС по
адм. дело № 14816 от 2014 година, решение № Ц- 12 от 26.02.2013 година на ДКЕВР
, решение № ОУ - 038 от 09.06.2006 година на ДКЕВР, извадка от вестник „Т.ски
глас", извадка на справочник от вестник „Сега", извадка от вестник „Т.ски
глас" , общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите , общи
условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите, решение № 151 от
20.10.2015 година на ВКС по т.дело № 1572 от 2014 година, определение по ВЧГд.
№ 562 от 2016 година на ЛОС, определение № 36 от 26.01.2016 година по ЧГД №
6028 от 2015 година на 3 ГО на ВКС, определение № 477 от 23.06.2014 година по
ЧГД № 3379 от 2014 година на 3 ГО на ВКС, определение № 911от 27.06.2012 година
по ЧГД № 345 от 2012 година на 3 ГО на ВКС, решение № 92 от 21.07.2015 година
по Т.Д. № 911 от 2014 година на 1 ТО при ВКС, тълкувателно решение № 3 от
18.05.2012 година на ВКС по
Т.Д. № 3 от 2011 година на ОСГК, решение № 242 от 18.12.2013 година по
т.дело № 2947 от 2013 година на ВКС, определение № 114 от 04.03.2014 година по
т.д. № 2401 от 2013 година на 2-ро ТО при ВКС, писмо от „***** АД с изх. № 161 от
10.06.2013 година, писмо от „***** АД с изх. № 162 от 10.06.2013 година И писмо
от „***** АД с изх. № 163 от 10.06.2013 година и писмо от ДКЕВР с изх. № В -
12-00-287 от 22.08.2013 година; Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „*****" ЕООД, гр. Т.; Предизвестие с изх. №
И-183/05.06.2013 г.; Уведомление с изх. № И-226/05.07.2013 г, ведно с обратна
разписка, с която е изпратено уведомлението до "*****"
АД; Писмо от и.д. Кмет на Община Т. с изх. № 01-705/04.07.2013 г.;
Уведомление с изх. № И-280/08.08.2013 г.; Писмо изх. № И-417/10.12.2013 г. до
Басейнова Дирекция и РИОСВ Плевен; Уведомление с изх. № И-170/11.03.2014 г. от
„*****" ЕООД; Решение № ОУ-038/09.06.2006 г. на ДКЕВР; Вестник „Т.ски
глас", бр. 25 от 28.06.-04.07.2006 г.; Решение № Ц-12 на КЕВР от
26.02.2013 г.; Вестник „Т.ски глас", бр. 10/2013 г.; Писмо изх.
№161/10.06.2013 год. от "*****" АД до „*****" ЕООД; Писмо изх. №162/10.06.2013 год. от "*****"
АД до Кмета на Община Т.; писмо изх. №163/10.06.2013 год. от "*****"
АД до Общинския съвет Т.; Становище изх. №В-12-00-287 от 22.08.2013 год.
на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране; Писмо изх. №
И-50/29.01.2019 год. от „*****" ЕООД до "*****" АД,,
заключението на съдебно-икономическата експертиза,от становището на страните,
съдът приема за установени следните фактически обстоятелства:
На 01.08.2005г. е сключен договор между „*****"
АД, /понастоящем „*****" АД-Т./-възложител и „*****" ЕООД-Т.-ицпълнител,
за осъществяване на приемане, отвеждане и пречистване на отпадъчни води. В чл.
2 на договора е прието, че посочените дейности ще се извършват съгласно
условията на договора и на основание чл.135, т.11 ЗВ, ЗООС, ЗЗД, Наредба № 4,
Наредба № 7 и Наредба № 6.В раздел втори, точка трета на договора възложителят
се е задължил да изпуска в канализационната мрежа отговарящи на съответните
норми за допустима степен на замърсяване отпадъчни води съгласно член 5 от Наредба
№7/ 2000 година .Посочено е в чл.4, раздел втори на договора, че възложителят декларира
с писмо изходящ № 2075 от 02.10.2003 година, че заустваните в градската
канализационна мрежа отпадъчни води не съдържат вредни и опасни вещества
посочени в приложение 1 и приложение 2 от Наредба № 6 за емисионни норми за
допустимо съдържание на вредни и опасни вещества. В член 10, раздел втори на
договора възложителят се е задължил да не надвишава конкретизирани от страните
количества на изпусканите в канализационната система отпадъчни води,а в член 11
че има право на една точка на самостоятелно заустване в канализационната мрежа.
Двете страни са договорили че количествата и качествата на отпадните води
следва да отговарят на договора и при различие се съставя констативен протокол,
в който се констатират и нанесените вреди чл. 12 от договора. В член 14, раздел
втори от договора е договорено, че изпълнителят има право да прекъсне
отвеждането на отпадъчни води от площадката на възложителя и ще при
констатиране на системно превишаване на пределно допустимите концентрации на
който и да е показателите от трета степен на замърсеност на отпадните води.
Същевременно страните са постигнали съгласие в член 20, раздел втори по
договора, че възникналите спорове при определяне замърсеността на отпадните води
се решават от предварително двустранно съгласувана специализирана лаборатория за сметка на възложителя, като вземането на контролни проби се извършва
в присъствието на представители на двете страни при съставяне на двустранен
протокол и запечатаните проби се предават за обработка на две лаборатории. В раздел
трети на договора от първи август 2005 година страните са се договорили, че
възложителят ще заплаща за приемането и отвеждането на отпадъчните си води в
канализационната система на град Т. такса от 0.05 лв. на кубичен метър без ДДС-
член 22 от договора. В член 23 на договора е конкретизирано че към първи август
2005 година цените на за пречистване на отпадни води за юридически лица са при
първа степен 0,30 лв. на кубичен метър без ДДС, втора степен 0. 45 лв. на
кубичен метър без ДДС трета степен 0,60 лв. на кубичен метър без ДДС, а
четвърта степен е 0,75 лв. на кубичен метър без ДДС. Изпълнителят е посочено,
че си запазва правото за промяна на цените по чл. 22 и 23 в посока на
увеличение или намаление съобразно инфлацията или други промени в
ценообразуването съгласувано с Община Т. - член 24 от договора. В член 27,
раздел трети на договора е посочено, че възраженията за неправилно издаване на
сметки се предявяват от възложителя пред изпълнителя в 7-дневен срок от
връчване на платежния документ, като те се разглеждат в 10-дневен срок от
изпълнители, считани от получаване на възражението. В член 26, алинея втора,раздел
трети на договора е посочено,че възложителят се задължава да заплаща с платежно
нареждане начислените му суми въз основа на издадена фактура в 7-дневен срок от
издаване на същата по конкретизирана банкова сметка. ***те клаузи –чл. 31,
раздел 4 от договора е предвидено, че договорът влиза в сила от датата на
подписването му и валиден за неопределено време, а с 30-дневно писмено
предизвестие може да бъде поискано неговото прекратяване. Към договора
са представени приложение 1 относно максимално допустимите концентрации на
вещества в производствените отпадъчни води, изпускани в канализационната мрежа и
отвеждани за пречистване от ПСОВ град Т. и приложение 2, касаещо показатели за
формиране цените на пречиствани те за пречистване на отпадъчните води в ПСОВ
град Т.. На първи август 2005 година е сключен анекс към договора от първи
август 2005 година, в който страните посочват, че са се споразумели за промяна
на цените в член 23 от договора, а именно първа степен 0,30 лв. на кубичен
метър без ДДС ,втора степен 0,35 на кубичен метър без ДДС, трета степен 0,40 лв.
на кубичен метър без ДДС четвърта степен 0,45 лв. на кубичен метър без ДДС.
Посочено е че анексът влиза в сила на първи август 2005 година и е със срок на
действие до 31 януари 2006 година. В последствие страните са предоговорили
условията в член 23 от договора с Анекс от 14 юли 2006 година, в който са
постигнали съгласие нивата на показателите ХПК да се променят, както следва
първа степен до 500 милиграма на литър втора степен до 2000 милиграма на литър
трета степен над 2000 милиграма на литър като са посочили че анекса влиза в
сила от първи юли 2006 година тоест със задна дата и е със срок на действие до
31 декември 2006 година. Страните са продължили да общуват по повод
изпълнението на договора, като са постигнали съгласие и в споразумителен
протокол от 25-ти септември 2007 година
са приели, че потребителят се задължава да изпуска в канализационното си
отклонение производствени отпадъчни води приемани от оператора без наличие на
биомаса и със замърсеност, съгласно нивата заложени в сключения договор от
първи август 2005 година. В цитираното споразумение член втори е конкретизирано,
че оператора ще префактурира на потребителя-ищец цялата стойност на наложените
му санкции от контролния орган и която потребителят ще заплати за заустване на
отпадъчните води във Воден басейн река Осъм с емисии, надвишаващи нивата,
заложени в разрешителното за заустване при нива на замърсеност на
производствени отпадъчни води на потребителя на трето ниво съгласно договора.
Постигнато е съгласие и потребителят стриктно да спазва изискванията на член 5
от наредба 7 от 14 ноември 2002 година за условията и реда за заустване на
производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места,
както и потребителят е дал съгласието си да бъде изключен от канализационната
мрежа на оператора при неизпълнение на задълженията си по точка първа втора и
трета от споразумението до отстраняване на нарушенията.
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребитеите от
ответника, одобрени с Решение № ОУ-038 от 09,06.2006г. от ДКЕВР установяват
в чл.29 ,че операторите предоставят ВиК
услуги по утвърдени от ДКЕВР пределни цени или по-ниски от тях цени, които
подлежат на публикуване .В хронологичен порядък ДКЕВР е приела Решение № Ц-12
от 26.02.2013 г. на ДКЕВР,определящо цени пречистване на отпадни - първа степен
на замърсяване - 0.70 лв./куб. метър без ДДС; втора степен на замърсяване -
0.87 лв./куб. метър без ДДС и трета степен на замърсяване- 1.05 лв./куб. метър
без ДДС. „*****" ЕООД гр. Т. е уведомило абонатите си, че считано от
01.03.2013 год. цените за пречистване на отпадните води се коригират по решение
Ц-12/26.02.2013год. на ДКЕВР при извършена публикация във в-к „Т.ски глас"
бр.10 от 13.03. - 19.03.2013 год. и в. „Сега”.
На основание чл. 31 от договора е изпратено предизвестие № И-183/05.06.2013 г. /получено
на същата дата - вх.№ 29/05.06.2013г. от ищеца /от „*****" ЕООД до „*****"
А Д с 30 дневен срок от получаването, за прекратяване на договор, както и
покана за сключване на нов договор със същия предмет. Община Т., също е
получила предизвестието и на основание чл.21, ал.1, т.23, пр.1-во от ЗМСМА и чл.9,
т.18 от Наредба на ОбС-Т., е разпоредила да се удължи предизвестието за прекратяване
на договора с още 30 дни, т.е. до 05.08.2013г. С последващо писмо№
И-226/05.07.2013г. ответника „*****"
ЕООД е уведомил ищеца за удължването на срока на предизвестие до 05.08.2013г. „*****"АД
категорично е изразило несъгласие за прекратяване на договора по писмо
№161/10.06.2013г. и нежелание да бъде прекратен Договора от 01.08.2005г. Община-Т.
и Общински съвет-Т. също са осведомени
за позицията на ищеца с писмо № 163/10.06.2013 г. и писмо.№ 162/10.06.2013 г./.Ответникът
е изпратил писмо № И-280/08.08.2013г. до
„*****"АД, като е посочил, че считано от 06.08.201Зг., услугите по отвеждане и пречистване на
производствени отпадъчни води ще се извършват съгласно Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребители на ВиК оператора „*****" ЕООД
гр.Т..
По заключението на съдебно-счетоводната експертиза/което съдът приема за
обосновано и компетентно, доколкото съответства на правните изводи по казуса/
се установява, че са съставени две фактури за процесния период, а именно-
фактура № ********** от 31.01.2014 год. на обща стойност 65 435.24лв. и фактура
№ ********** от 28.02.2014 год. на обща стойност 62 326.79лв., издадени от
ответното дружество на „*****" АД.Тези счетоводни документи са отразени в
счетоводствата и на двете страни. По първата фактура е начислена "Кан.
вода от пр. водопровод" за периода 30.12.2013г.-31.01.2014г. количество от
40 896,000 м3 вода при трета степен на замърсеност по единична цена от 1,05
лева без ДДС на м3-общо в размер на сумата от 42 940,80 лева без ДДС.Ищецът е
изпратил писмо 25/03.02.2014г. /получено
от ответника на 03.02.2014 г./ ,в което е посочил,че” съгласно договор от първи
август 2005 година и съпътстващите го анекси трябва да бъде фактурирано по
единична цена 0,60 лв. на кубичен метър без ДДС или в размер на сумата 23684,40 лева
без ДДС”/к.ц./. Молят грешката да бъде отстранена като се възстанови
неправилно начислената сума несъответстваща на цените по договора за
пречистване на отпадъчни води при трета степен на замърсеност, като в противен
случай посочва, че ще си потърсят правата по съдебен ред.По втората фактура №
********** от 28.02.2014г., „*****" –Т. е начислил по показател "Кан.
вода от пр. "водопровод" за периода за периода 31.01.2014 год. -
28.02.2014 год. количество от 39 474,000 м3 вода при трета степен на
замърсеност по единична цена от 1,05 лева без ДДС на м3, общо сумата от 41
447,70 лева без ДДС. „*****" АД-Т. отново е възразил с писмо заведено от
ответника с №154/05.03.2014 г. по посочената фактура със същите мотиви за несъответствие
на цената с договорената от договора от 01.08.2005 година.Ищецът е заплатил
стойността на двете фактури по цените посочени в тях, съответни на определените
в Решение № Ц-12 от 26.02.2013 г. на ДКЕВР цени на водоснабдителните и
канализационни услуги за „*****" гр.Т..По съдебно-счетоводната експертиза
се установява, по фактура № ********** от 31.01,2014г. има разлика между цените
по договора от 01.08.2005 и начислените от ответника в размер на 18 403.20 лева, а по фактура №
********** от 28.02.2014г.- в размер на 17 763.30 лева.
Настоящата инстанция е сезирана с иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, предявен от "*****" АД, ЕИК: *****, със
седалище и адрес на управление: град Т., кв. "В.", против "*****"
ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град Т. 5600, ул. *****,
за заплащане на неоснователно получената в повече парична сума по фактура
№********** от 31.01.2014 год. в размер от 18403.20 лева без ДДС, както и за
законната лихва за забава върху същата сума от датата на предявяване на
настоящия иск до окончателното заплащане на всички дължими суми; неоснователно
получената в повече парична сума по фактура №********** от 28.02.2014 год. в
размер от 17763.30 лева без ДДС, както и за законната лихва за забава върху
същата сума от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното
заплащане на всички дължими суми.
Ловешки
окръжен съд счита,че страните са сключили договор за изработка по смисъла на
чл. 258 и сл. от ЗЗД на 01.08.2005 година.. Ищецът, като поръчващ, е възложил на ответника „пречистване на отпадни води" при
договорени цени, съобразно замърсеността на
им.С допълнителните анекси от 01.08.2005 г. и 14.07.2006 г. страните са
се договорили за изменение, както на цените, така и на нивата на показател на
ХПК. За периода от сключване на договора
Настоящата инстанция счита че в договор за изработка от
първи август 2005 година страните са постигнали съгласие относно начина на
прекратяване на облигационната връзка. В член 31 на договора ясно и конкретно е
посочено, че всяка една от страните може да поиска с 30 дневно писмено
предизвестие прекратяване на договора. При това положение изпълнителят по
договора за изработка е реализирал това правомощие и с писмото от пети юни 2013
година облигационното правоотношение е било прекратено. В този смисъл
възражението на ищеца за нищожност на клаузата на чл. 31 от договора, поради
противоречие с морала е несъстоятелно, доколкото, то обективира постигнато
между страните категорично и ясно изразено в текста съгласие за прекратяване на
облигационните отношения. След тази дата действително е извършвана уговорената
между страните работа, като ответникът е зауствал, отвеждал и пречиствал
отпадните води, а ищецът е заплатил възнаграждение. Това се установява по
представените фактури от 31 януари 2014 година и от 28 февруари 2014 година,
заключението на съдебно-счетоводната експертиза и от становището на страните,
което относно този факт е непротиворечиво. След като услугата е извършвана за процесния период след прекратяване на договора,
ищеца е дължал от ответника заплащането и. При това положение съдът намира, че не е налице неоснователно разместване на
имуществените блага между страните и предявения иск с правно основание член 55,
алинея първа от ЗЗД е неоснователен и недоказан. Стойността на извършваните
дейности от ответника следва да бъде определена на база Общите условия за предоставяне
на ВиК услуги на потребителите от ответника, одобрени с Решение № ОУ-038 от
09,06.2006г. от ДКЕВР - чл.29 . В тази
разпоредба е установено, че операторите предоставят Ви К услуги по утвърдени от
ДКЕВР пределни цени или по-ниски от тях цени, които подлежат на публикуване С Решение № Ц-12 от 26.02.2013 г. на ДКЕВР са
конкретизирани цените за пречистване на отпадни - първа степен на замърсяване.В решение 20 октомври 2015 година по търговско
дело 1572/ 2014 година по повод с процесния договор между страните от първи
август 2005 година Върховен касационен съд е дал отговор на релевантен за
изхода на делото въпрос от значение за точното прилагане на закона и развитие
на правото според който при едновременно действие на специалния ЗВК в сила от
първи януари 2005 година, на Наредба номер 4 от 14-ти септември 2004 година за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните
и канализационни системи и Общия закон за водите в сила от първи януари 2002 г.,
последващото сключване на индивидуален договор и влизане в сила на Наредбата за
регулиране цените на водоснабдителните и канализационни услуги от 18 април 2006
година са относими към предмета на търговската сделка и на основание член 20,
алинея 2 от ЗЗД действието на този подзаконов нормативен акт към заварените
случаи следва да бъде съобразено като законово основание за изменението на
договора в частта му за цената на услугата пречистване на отпадъчни води. В
този смисъл дори и при действащ договор се е възприело разрешение за значението
на нормативно регулираните пределни цени, поради което по аргумент на по-
силното основание следва да се приеме действието им при прекратена облигационна
връзка.
След като страните не са
постигнали съгласие за сключване на нов договор за изработка след август 2013
година, но ответника е продължил да извършва отвеждане, заустване и пречистване
на отпадните води в град Т. ищеца дължи плащане на тази дейност на базата
на базата на пределните цени на ДКЕВР.Видно
от решение №ц-26.02.2013 г. на ДКЕВР е утвърдил считано от 01.03.2013 г- цени
без ДДС за услугите на „*****”ЕООД-Т. както следва:цена за услугата доставяне
на вода на потребителите -1.01 лв. на кубичен метър цена за услугата отвеждане
на отпадъчни води -0.06 лв. на кубичен метър цена за услугата пречистване на
отпадъчни води за битови потребители и приравнени към тях обществени търговски
и други -0,17 лв. на кубичен метър а за промишлени и други стопански
потребители съответно при степен на замърсяване 1 - 0,70 лв на кубичен метър
степен на замърсяване 2-0,87 лв. на кубичен метър степен на замърсяване три-
1,05 лв. на кубичен метър.Така посочените цени са били обявени в местен
ежедневник –бр.10 , 13-19 март
Съдът намира че отразените по
двете процесни фактури степени на замърсеност на отпадните води съответстват на
действителните качества на водата при нейното пречистване. Страните са
договорили специална процедура за установяване на качеството на отпадните води през времето на действие на
договора –чл. 12,чл. 17 на същия. Доколкото в конкретния казус се касае за
извършване на работа след прекратяване на договорната връзка, настоящата
инстанция счита, че е следвало възражението на възложителят - ищец относно
качеството на отпадните води да бъде направено към момента на тяхното отвеждане
и последващо фактуриране писмено, при уточняване на несъответствието за него.
От представените по делото две писма на ищеца, а именно писмо № 92 от трети
февруари 2014 година и писмо № 154 от 5 март 2014 година може да се направи
извод че „***** АД” град Т. е направило възражение само относно несъответствие
на цените, които са фактурирани за пречистване на отпадъчните води при трета
степен на замърсеност с цените, които са били установени по договора от първи
август 2005 година .В текста на представените писма не се съдържат каквито и да
са твърдения за несъответствие на степента на замърсеност на фактурираната
отпадна вода и действително изпуснатите отпадни води. В този смисъл за съда
възражението на ищеца е свързано със защитната му теза по правния спор и не се
доказва от представените доказателства в настоящото производство.
Крайния извод на съда е че
предявения иск с правно основание чл. 55,ал.1 от ЗЗД от „***** АД Т.” против „*****”
ЕООД Т. за заплащане на неоснователно
получената в повече парична сума по фактура №********** от 31.01.2014 год. в
размер от 18403.20 лева без ДДС, както и за законната лихва за забава върху
същата сума от датата на предявяване на настоящия иск до окончателното
заплащане на всички дължими суми; неоснователно получената в повече парична
сума по фактура №********** от 28.02.2014 год. в размер от 17763.30 лева без
ДДС, както и за законната лихва за забава върху същата сума от датата на
предявяване на настоящия иск до окончателното заплащане на всички дължими суми е
неоснователен и недоказан и следва да бъде оставен без уважение. Предвид
неоснователност на главния иск е неоснователен и недоказан и акцесорния за
заплащане на законна лихва върху претендираните суми, начиная от датата на
предявяване на иска до окончателното му изплащане.
С оглед изхода от правния спор
ищецът следва да заплати на ответника направените по делото разноски.
Настоящата инстанция съобрази че е представено пълномощно и договор за правна
помощ от 06.06.2017 година за процесуално представителство и защита по
гражданско дело №423/2017 година на Т.ски Районен съд. По тях е вписано, че на
адвокат Добрева е заплатена сумата 2146 лв. по банков път, като платежното
нареждане относно посочената сума е вложено на лист 282 от цитираното
гражданско дело. В същото инстанционно производство е представено и пълномощно
за процесуално представителство на ответника от адвокатско дружество „Д.,Г.,К. и В.” като на лист 280 e 281 по
гражданско дело №423 / 2017 година на Т.ски Районен съд са вложени фактура и
платежно нареждане за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата
4200 лв. и деветдесет и четири стотинки с ДДС, в които е посочен номера на
делото. По въззивно гражданско дело №397 от 2018 година на Ловешки окръжен съд
е представена фактура за заплатено от ответника на цитираното адвокатско
дружество възнаграждение за въззивна инстанция в размер на сумата 3383 лева и
осемдесет и осем стотинки -лист 75 по делото и платежно нареждане от пети юли
2018 година –лист 76 по делото, за сумата 11546 лв. и 70 стотинки, в което е
вписан номера на фактурата.Съдът намира,че липсва съответствие на сумите по
фактурата и по пл.нареждане и съдът
счита че не може да се установи, че то касае цитираното въззивно производство,
предвид на това обстоятелство и не са налице предпоставките по т.1 от Тълкувателно
решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.По търговско
дело №2/ 2019 година на Ловешки окръжен съд е представена фактура за сумата
2400 лв. и 98 стотинки с ДДС и платежно нареждане за същата сума, в която е
посочен този номер и дата на фактурата. Съдът съобрази ,че с оглед цената на
иска дължимото адвокатско възнаграждение на основание чл. 7, ал.2,т.4 от
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения като възнаграждение за една инстанция възлиза на сумата 1614.99
стотинки. Ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът счита че е основателно предвид фактическата и
правна сложност на делото. При определяне на дължимите разноски в настоящото
производство съдът съобразяват че в производството по гражданско дело №423/2017
година на Т.ски Районен съд ответникът е представляван от двама адвокати- адвокат
Добрева и адвокатско дружество, на което тя не е член, поради което на
основание член 78, алинея първа от ГПК следва да бъде присъдено възнаграждение само
за един адвокат в размер на сумата 1614.99 лв-т.3 от Тълкувателно решение № 6
от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. Във въззивното производство №397/ 2018 година
на ЛОС настоящата инстанция съобразява, че не са представени надлежни
доказателства за изплатено по банков път адвокатско възнаграждение ,тъй като
приложеното платежно нареждане не отговаря на размера на договореното по
фактурата от 05.07.2018 година възнаграждение и разликата е значителна.Поради
липсата на договор за правна помощ между страните съдът не може да се установи
конкретния размер на договореното и платено по банков път възнаграждение за
конкретното дело, поради което такова не следва да бъде присъждано за тази
инстанция. Съдът намира, че за разглеждане на дело №2/2019 г. в Ловешки окръжен съд следва да бъде присъдена
сумата 1614.99 лева.Следователно общо дължимите съдебно-деловодни разноски в
настоящото производство за ответника, на основание чл.78 ал.3 и ал.5 от ГПК, възлизат на сумата 3229.98 лева и
те са съобразени с обема на извършваните процесуални действия от страните.
С оглед изложеното, Ловешкият
окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан, предявения от "*****" АД, ЕИК: *****,
със седалище и адрес на управление: град Т., кв. "В.", представлявано
от изпълнителния директор — Ц.С.Ц., действащо чрез пълномощника си адвокат Е.П.Д.,
адрес за връчване на призовки и съобщения: град *****, адвокатско дружество
"З.и М.", иск с правно основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, против
"*****" ЕООД, ЕИК: *****, със седалище и адрес на управление: град Т.
***, ул. *****, служебен адрес:гр.*****адв. К.и адв. М.-САК за заплащане на
неоснователно получената в повече парична сума по фактура №********** от
31.01.2014 год. в размер от 18403.20 лева без ДДС, както и за законната лихва
за забава върху същата сума от датата на предявяване на настоящия иск до
окончателното заплащане на всички дължими суми; неоснователно получената в
повече парична сума по фактура №********** от 28.02.2014 год. в размер от
17763.30 лева без ДДС, ведно законната лихва за забава върху същата сума от
датата на предявяване на настоящия иск до окончателното заплащане на всички
дължими суми.
ОСЪЖДА „*****” АД гр. Т., ЕИК *****, с горните
данни да заплати на „*****” ЕООД, ЕИК *****,
,с горните данни на основание на
основание чл.78 ал.3
и ал.5 от
ГПК съдебно –деловодни разноски общо в размер на 3229.98 (три хиляди двеста двадесет и девет лева и
деветдесет и осем стотинки) лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд- гр.Велико Търново, в
двуседмичен срок от датата на връчване съобщението на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: