№ 22238
гр. София, 31.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в заК.о заседание на
тридесет и първи август през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110124436 по описа за 2022 година
намери следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от Р. Ж. Б. против ОББ И. ЕАД с предишна
фирма И. АД с искане да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 10000 лева – цедирано вземане на трето лице, възникнало от
прекратен договор за лизинг, сключен с ответника, ведно със законната лихва
от датата на входиране на исковата молба до окончателното плащане. С
исковата молба са представени документи, за които е направено искане да
бъдат приети като писмени доказателства по делото. Ищецът прави искане за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза.
Ответника в срока по чл. 131 ГПК е подал писмен отговор, с който оспорва
предявения иск като неоснователен. Представя документи с искане да бъдат
приети като доказателства по делото.
По направените доказателствени и други искания:
Съдът намира, че следва да приеме представените от ищеца и ответника
документи като писмени доказателства по делото. Искането на ищеца за
назначаване на съдебно-счетоводна експертиза е основателно единствено по
отношение на поставената първа задача от ищеца, тъй като втората е
неотносима към предмета на производството.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК с настоящето определение съдът съобщава
на страните проекта си за доклад по делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2
ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в отК.о съдебно заседание на 24
октомври 2022 г. от 09:30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба и отговора писмени
1
доказателства както са описани в тях.
ИЗИСКВА и прилага към настоящото частно гражданско дело № 10611
от 2022 г. по описа на Софийски районен съд.
ДОПУСКА ИЗСЛУШВАНЕТО на съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и
извърши проверки там, където сметне за необходимо, да отговори на
поставения първи въпрос от отговора на исковата молба, като ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по отношение на втория въпрос.
НАЗНАЧАВА за вещо лице М.В. при депозит от 260 лева, платими от
ищеца в седмодневен срок от получаване на настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото, както следва:
Предявена е искова молба от Р. Ж. Б. против ОББ И. ЕАД с предишна
фирма И. АД с искане да бъде признато за установено, че ответникът му
дължи сумата от 10000 лева – цедирано вземане на трето лице, възникнало от
прекратен договор за лизинг, сключен с ответника, ведно със законната лихва
от датата на входиране на исковата молба до окончателното плащане. Ищецът
твърди, че На 19.12.2008г. ответникът, в качеството на лизингодател и „К.-Т.“
ЕООД, ЕИК *****, в качеството му на лизингополучател, сключили договор
за лизинг на недвижим имот с опция за прехвърляне право на собственост
№13867/А/19.02.2008г. По силата на този договор ответникът се задължил да
придобие право на собственост върху УПИ с площ 1722 кв.м., находящ се в
гр. София, столична община - район Младост, който имот съставлява УПИ №
VI- 2573 от кв.35 по плана на гр. София, местност „Младост 1- бул.
Александър Малинов“ и да построи в него (чрез възлагане на одобрен от
двете страни строител, а именно „К.“ ЕООД с ЕИК ****)
Многофункционална сграда за обществено обслужване с търговско
предназначение с общ капацитет на заведенията 680 места, с обща разгърната
застроена площ от 9786,99кв.м., състояща се от три сутеренни етажа, партер
и три етажа. На 23.12.2008г. бил сключен договор за строителство между
лизингодателя, лизингополучателя и „К.“ ЕООД като строител. Съгласно
договора за лизинг „К. Т.“ ЕООД се задължило да заплати първоначална
вноска в общ размер 1992744, 85 евро без ДДС, платена на 23.1.2008г.
Сградата била построена от строителя и въведена в експлоатация. На
24.01.2014г. поради неплащане на няколко поредни лизингови вноски от
страна на лизингополучателя, с протокол за принудително отнемане и
предаване на недвижим имот владението върху гореописаният недвижим
имот, предмет на договора за финансов лизинг било принудително отнето от
строителя и лизингополучателя и е предадено на лизингодателя. С Решение
по арбитражно дело № 483 от 2013 г. от 30.03.2015г. на Арбитражен съд при
БТПП било прието, че договорът за лизинг на недвижим имот е прекратен от
лизингодателя, считано от 15.10.2013 г. Договорът за строителство от
23.01.2008г. бил прекратен от строителя на 03.04.2020 г. Лизингополучателят
„К.-Т.“ ЕООД счел, че сумата от 1992744, 85 евро без ДДС – предоставена
първоначална вноска му се дължи. С договор за цесия от 26.08.2020г. „К.-Т.“
ЕООД прехвърлило на ищеца част от това свое вземане за сумата от 10000
лева. Ищецът счита, че тази сума му се дължи и моли съда да признае нейната
дължимост. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК взема становище за неоснователност
на иска. Не оспорва факта, на сключване на договора за лизинг, както и на
2
договора за строителство. Твърди, че бил придобил правото на собственост
върху недвижимия имот. За имота било издадено удостоверение за въвеждане
в експлоатация на сградата. Не оспорва и прекратяването на договора за
лизинг с Решение по арбитражно дело № 483 от 2013 г. от 30.03.2015г. на
Арбитражен съд при БТПП. Твърди, че с Решение по арбитражно дело № 487
от 2013 г. от 30.03.2015г. на Арбитражен съд при БТПП с което били
отхвърлени исковете на „К.-Т.“ ЕООД срещу него. Счита, че не дължи на „К.-
Т.“ ЕООД никакви суми по договора за лизинг, като излага подробни
юридически съображения в тази насока. Счита, че договорът за цесия между
„К.-Т.“ ЕООД и ищеца бил нищожен, тъй като прехвърлял несъществуващи
вземания. Моли съда да отхвърли иска, претендира разноски.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. ІІІ
ЗЗД. Съдът обявява за безспорни между страните фактите, че между
ответникът и „К.-Т.“ ЕООД е бил сключен договор за лизинг на недвижим
имот с опция за прехвърляне право на собственост №13867/А/19.02.2008г.,
който е бил прекратен с Решение по арбитражно дело № 483 от 2013 г. от
30.03.2015г. на Арбитражен съд при БТПП, както и че между ответникът, „К.“
ЕООД и „К.-Т.“ ЕООД е бил сключен договор за строителство от 23.12.2008г.
В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил сумата от 1992744,85 евро без
ДДС по договора, че държането върху имота му е било отнето в полза на
ответника с протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим
имот. Представени са доказателства за установяване на тези факти. В негова
тежест е също така да докаже сключването между него и „К.-Т.“ ЕООД на
договор за цесия от 26.08.2020 г. по силата на който му е прехвърлено вземане
на това лице срещу ответника на стойност 10000 лева. Не са представени
доказателства за установяване на този факт. В тежест на ответника е да
докаже, че за имота е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация на
сградата, както и че с Решение по арбитражно дело № 487 от 2013 г. от
30.03.2015г. на Арбитражен съд при БТПП са отхвърлени исковете на „К.-Т.“
ЕООД срещу него. Представени са доказателства за установяване на тези
факти.
УКАЗВА на страните, че в случай че отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е връчено
съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото
задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът
на страната. При неизпълнение на това задължение всички съобщения се
прилагат към делото и се смятат за връчени.
Препис от настоящото определение, в което е обективиран проектът
на доклада по делото, да се връчи на страните, а на ищеца да се връчи и
препис от отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3