Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.София, 16.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав, в публично съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Силвана Гълъбова
ЧЛЕНОВЕ: Красимир Мазгалов
Мл.съдия: Боряна Воденичарова
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело
№12410 по описа за 2018г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и следващи от ГПК.
С решение №451612 от 16.07.2018год.,
постановено по гр.дело №72463/2017 год. по описа на СРС, ГО, 120 с-в, по предявения от „Т.Б.А.б."ЕАД срещу Е.И.Т.
иск по реда на чл.422, ал.1 ГПК е прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца на основание чл.240, ал.1 ЗЗД сумата от 135,93 лева- главница, ведно със
законната лихва от 09.03.2017г. до изплащане на вземането, договорна лихва в
размер на 11,07 лева за периода от 15.11.2016г. до 23.02.2017г., задължения по
договор за потребителски кредит от 24.09.2012г. при условията на револвиращ
кредит, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№14276/2017г. по описа на СРС, 120 състав, като ответникът
е осъден да заплати на ищеца разноски в размер на 500 лева в исковото
производство и 75 лева в заповедното производство.
Срещу така
постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК
въззивна жалба от ответника Е.И.Т.. Жалбоподателят поддържа, че по делото не
било установено наличието на облигационно правоотношение между страните,
лихвата била изчислена в противоречие с клаузите на договора, а и тази клауза
била нищожна като неравноправна по смисъла на ЗЗП. Моли решението на СРС да
бъде отменено, а исковете – отхвърлени. Претендира разноски.
В подадения
в срок отговор на въззивната жалба ищецът „Т.Б.А.б."ЕАД оспорва същата
като неоснователна и излага подробни съображения за правилност на обжалваното
решение. Претендира възнаграждение за
защита от юрисконсулт във въззивната инстанция.
Софийски градски съд, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните
жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият
съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части. Не е
допуснато и нарушение на императивни материални норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и
във връзка с доводите във въззивните жалби е
необходимо да се добави и следното:
Възражението за липса на
облигационно правоотношение между страните е неоснователно. По делото е
представен процесният договор за потребителски кредит, включително и в
оригинал. След оспорването му от страна на ответника и откриването на
производство по реда на чл.193 ГПК, определението с което е допуснато
изслушването на СГЕ в тази връзка е отменено по искане на самия ответник.
Доколкото тежестта за доказване в случая се носи от ответника съгласно чл.193,
ал.3, изр.1 ГПК, оспорването е недоказано.
Възнаградителната лихва е
индивидуално и изрично договорена в т.9.1. от договора за кредит, а не както
твърди жалбоподателят- едностранно определена от ищеца. Размерът на същата не
дава основание да се приеме, че не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и
потребителя. Разпоредбата на чл.143, т.5 от ЗЗП е неприложима и доколкото в
случая се касае за възнаградителна лихва, а не за обезщетение или неустойка.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение, а решението на СРС– потвърдено като правилно.
По отношение на разноските:
При този изход на спора жалбоподателят
няма право на разноски.
Ответникът по жалбата, който е
представляван от юрисконсулт, има право на юрисконсултско възнаграждение, което
настоящият състав намира за справедливо да определи на 50 лева предвид ниската
фактическа и правна сложност на делото.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е
Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №451612 от 16.07.2018год.,
постановено по гр.дело №72463/2017 год. по описа на СРС, ГО, 120 с-в.
ОСЪЖДА Е.И.Т. ЕГН**********
да заплати на „Т.Б.А.б."ЕАД с ЕИК******* сумата от 50 лева (петдесет лева)-
юрисконсултско възнаграждение във въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1/ 2/