РЕШЕНИЕ
№ 306
гр. Пловдив, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
десети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20215300503164 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от ЗК„Уника“АД против
решение № 261789/21.06.2021г. по гр.д.№ 6815/2020г. на Пловдивски районен съд, с което
жалбоподателят е осъден да заплати на въззиваемия Г. Т. Т. сумата от 16033,44 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по сключен застрахователен
договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ със застрахователна полица №
19213110073 от 17.05.2019 г. със срок на действие 00:00 часа на 20.05.2019 г. до 23:59 часа
на 19.05.2020 г. за щети от ПТП, настъпило на 05.07.2019 г., по образувана щета №
19112130005/05.07.2019 г., както и сумата в размер на 191,68 лева- обезщетение за забава за
периода 26.07.2019 г. до 09.09.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2019 г. до окончателното плащане на
вземането. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, по- конкретно се сочи, че така и не са били установени конкретните
обстоятелства по настъпване на застрахователното събитие, с оглед на което е присъдено
посоченото обезщетение. Не се установили нито точното място, нито точния механизъм на
настъпване на инцидента. Единственото безспорно ясно обстоятелство било това, че
въззиваемият Г.Т., управлявайки застрахования лек автомобил, е навлязъл в наводнен
участък от пътя, като по собственото му признание, не е преценил дълбочината на водата.
Това била единствената ясна и категорична причина за настъпване на уврежданията, което
се потвърждавало и от приетото заключение по автотехническа експертиза. Оспорва се
разпитаната свидетелка да е присъствала на инцидента и в тази връзка се твърди, че
неправилно районният съд е възприел показанията й. Иска се отмяна на решението в
обжалваната част и цялостно отхвърляне на иска.
Отговори на въззивната жалба са подадени от въззиваемия Г.Т. и от Община-гр. ****.
С отговора от Г.Т. се оспорва твърдението във въззивната жалба за липса на доказателства
относно причините за настъпване на инцидента. Поддържа се, че изводът на районния съд,
че въззиваемият не е проявил груба небрежност и е положил необходимата грижа да опази
1
управлявания от него лек автомобил, е правилен. Изложени са подробни доводи по всички
основни твърдения във въззивната жалба.
С отговора от Община-гр. **** се поддържа, че въззивната жалба е основателна,
поддържат се и изложените в нея твърдения и доводи.От третото лице „К М Д“ ЕООД не е
подаден отговор на въззивната жалба.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 6815/2020г. на ПдРС, ХХІІ гр.с. е образувано по искова
молба от Г. Т. Т. срещу ЗAД„Уника“, с която е предявен осъдителен иск по чл.405, ал.1 от
КЗ за присъждане на сумата в размер на 15000 лева, частично предявен от общо дължимата
сума в размер на 27825,97 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение по
сключен със застрахователна полица № 19213110073 от 17.05.2019 г. застрахователен
договор за автомобилна застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие 00:00 часа на
20.05.2019 г. до 23:59 часа на 19.05.2020 г. за щети от ПТП, станало на 05.07.2019 г., както и
сумата в размер на 195.83 лева- обезщетение за забава за периода 26.07.2019 г. до 09.09.2019
г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 10.09.2019 г.
до окончателното заплащане на вземането. С протоколно определение от 19.05.2021г. е
допуснато увеличение на иска за застрахователно обезщетение от 15000 лева на 16877,30
лева. В исковата молба се твърди, че ищецът- въззиваем в настоящето производство, е
собственик на лек автомобил марка „Лексус“, модел „ГС 450 Х“, с рег. № *****. За
автомобила бил сключен договор за застраховка „Каско на МПС“ със срок на действие
00:00 часа на 20.05.2019 г. до 23:59 часа на 19.05.2020г., която покрива щети от ПТП. На
05.07.2019г. около 02.00 часа сутринта, Г.Т. се прибирал от работното си място в УМБАЛ
"*****"ЕАД в гр. ****, предвижвайки се с автомобила си по бул.„*****“ в посока към
надлеза на „*****“. Спускайки се по надлеза, Т. забелязал, че в ниската част, поради
поройните дъждове, се е събрало голямо количество вода. Поради невъзможност за смяна на
маршрута, както и поради липсата на указателни табели за забрана за преминаване, той
започнал бавно да се предвижва през наводнения участък, като управлявал автомобила с
непрекъснато подаване на газ и следвал най- високата точка на пътя. Въпреки положените
усилия, той преминал през неустановено препятствие на пътното платно, невидимо заради
покрития с вода път, и усетил удар в автомобила. Забелязал, че около автомобила се
образува тъмно и мазно петно. За настъпилото ПТП ищецът позвънял на телефон 112, но
служителите на „Пътна полиция“ обяснили, че не са длъжни да изпратят патрул на място. За
инцидента Г.Т. уведомил и застрахователя по застраховката „Каско“. Образувана била
преписка по щета № 19112130005 от 05.07.2019г.. На 08.07.2019г. бил извършен опис на
щетите по автомобила от представител и вещо лице на застрахователя. При огледа били
констатирани следи от вода във въздушния филтър. Констатирано било също така, че е
пробит картерът и е спукан блок на двигателя. С писмо от 17.07.2019г. застрахователят
отказал изплащане на застрахователно обезщетение като се мотивирал с проявена от Т.
груба небрежност при управлението на застрахованото МПС. Автомобилът бил
отремонтиран на негови разноски в сервиз на фирма „Тойота- Тиксим“ЕООД, като заплатил
сумата от 27825,97 лева, с включен ДДС.
С подадения от ЗAД„Уника“ се признава наличието към 05.07.2019г. на договор за
застраховка „Каско на МПС“ за собствения на въззиваемия Т. лек автомобил, която
застраховка е с клауза „А“- покриваща всички рискове, обективирани в застрахователната
полица. Признава се също така, че са били уведомени за инцидента на 05.07.2019г., че е
заведена преписка по щета при ответника, извършен е оглед и са констатирани посочените в
исковата молба щети. Оспорва се механизма на ПТП, начина и мястото на настъпването,
както и че са уведомени органите на МВР. Счита, че вредите по автомобила са в резултат на
проявена груба небрежност от собственика и водач на същия. Проявената груба небрежност
била изключен риск по застрахователния договор, съгласно чл.6.3 от ОУ. Още повече в
чл.6.5.10 от ОУ била предвидено, че застрахователят не дължи обезщетение за щети
настъпили в резултат на доброволно навлизане с автомобила в зони наводнени или покрити
с вода на пътното платно. Основание за отказ за заплащане на застрахователно обезщетение
2
било и обстоятелството, че в нарушение чл.6.2.4. от ОУ ищецът не уведомил органите на
МРС, съгласно чл.125 ЗДвП. Оспорва се и размера на необходимите разходи за отстраняване
на щетите.
От гореизложеното става ясно, че спорът между въззиваемия Г.Т. и
застрахователното дружество- жалбоподател се свежда основно до обстоятелствата, при
които са настъпили уврежданията по застрахования лек автомобил. Относно тези
обстоятелства по първоинстанционното дело е разпитана свидетелката М. Д. / без родство/ и
са приети заключения по съдебно- метеорологична експертиза и по автотехническа
експертиза. В показанията си свидетелката сочи, че от близо 17 години с Г.Т. работят
заедно в УМБАЛ „*****“ ЕАД. През нощта, когато се случил инцидентът, били повикани по
спешност по време на тяхно дежурство като лекар в горепосоченото лечебно заведение.
След приключване на работа, въззиваемият предложил на свидетелката да я закара до дома
й, тъй като навън било валяло много. Пътувайки по маршрут, който води до дома на
свидетелката от УМБАЛ „*****“ ЕАД, през ул.„*****“ и бул.“*****“ и оттам към *****
ж.п.гара. Т. карал изключително бавно, съобразно пътната обстановка, и избирал маршрути,
които не били толкова наводнени. В края на бул.“*****“, слизайки по надлеза покрай
училище „*****“ / свидетелката уточнява, че училището се намира от другата страна на
булеварда/, той навлязъл изключително бавно в ниската част, тъй като имало много вода.
Излизайки от края на надолнището, почти на равното, се чул някакъв трясък, сякаш колата,
отдолу се е ударила в нещо. След този звук тя спряла и по инерция излязла от надолнището.
След като излезнали от колата, свидетелката видяла, че водата в надлеза стига до средата на
гумите на автомобила. Водата не прониквала в купето. Въззиваемият се обадил на Пътна
полиция. Свидетелката си тръгнала, а той останал да чака. На другия ден й споделил, че
автомобилът не могъл да продължи на собствен ход, поради което бил придвижен до сервиз.
Свидетелката е категорична, че Т. не е имал възможност да излезе от надлеза, след
навлизането в него, тъй като улицата е еднопосочна и е единственият изход от надлеза.
Преди навлизането в този пътен участък, водещ до надлеза, единствената друга възможност
за придвижване е било през *****, но видели, че там е много наводнено и затова избрали
пътя през надлеза.
В публично съдебно заседание на 10.03.2021г. по първоинстанционното дело е
извършен оглед на съдържание на диск, в който е записан разговор на въззиваемия със
служител на ответната застрахователна компания / това става ясно, тъй като въззиваемият се
е представил с трите си имена и съобщава за настъпило на 05.07.2019г. застрахователно
събитие със застрахования в ЗК“Уника“АД лек автомобил марка „Лексус“/. Разговорът е
отразен в протокола, преразказан по смисъл от съдията- докладчик. В разговора въобще не
става дума за това, дали на инцидента е присъствало някакво друго лице. Г.Т. е разказал, че
работи като лекар. Бил на дежурство и след като приключил работа към 1- 2 часа през
нощта, потеглил с автомобила си. Имало страшна буря. Улиците били наводнени.
Преминавайки през ***** в посока към бул.“*****“, навлязъл в дълбока вода. През нощта
не могъл да прецени дълбочината на водата. Изведнъж автомобилът спрял. Воланът
блокирал, а всички индикации по таблото светели. Извикал пътна помощ и извозили
автомобила до сервиза на „*****“.
От приетото по делото на ПдРС заключение по съдебно- метрологична експертиза,
изготвено от вещо лице С. Г., се установява, че от 18,00 часа на 04.07.2019г. до 03,00 часа на
05.07.2019г. и по- конкретно в интервала 00.20 часа- 01.40 часа са измерени обилни
количества валежи, а именно 26 литра/кв.м., довели до локални наводнения. В съчетание с
усилващия се вятър- над 15 м/сек. Се достигнало до разрешаване на пътната настилка,
падане на счупени клони, включително и цели дървета.
Вредите по собствения на въззиваемия лек автомобил са описани в опис на щета на
МПС, съставен от служител на застрахователното дружество. В описа е отразено наличие на
вода в кутия въздушен филтър, че въздушният филтър е измокрен, като са констатирани
следните увреждания- пробит картер и спукан блок. По първоинстанционното дело е приет
договор- поръчка от 05.07.2019г., с който е възложено на „*****“ЕООД извършване на
3
ремонт на увредения автомобил. От изпълнителя е издадена проформа фактура, в която е
отразена стойността на необходимите за ремонта части и труд. Общата стойност е в размер
от 27825,97 лева с ДДС. подлежащите на ремонт детайли на автомобила и калкулирано
възнаграждение за труд /л.18 – от делото на ПОС/ на обща стойност 27 825.97 лева с
включен ДДС. В издадената окончателна фактура за извършения ремонт общата стойност е
16877,30 лева с ДДС. Тази сума е платена с платежно нареждане от 17.09.2019г.
От приетото заключение по САТЕ, изготвено от вещо лице С. М., се установява, че
причината за уврежданията по автомобила е настъпване на хидравличен удар / воден удар/.
В заключението подробно е изяснен механизма на настъпване на хидравличния удар-
навлизане на автомобила в дълбока вода, проникване на водата през въздухозаборника,
въздушния филтър, всмукателната тръба, дроселовата клапа, всмукателните колекторни
тръби и отворените всмукателни клапани и попадането й в цилиндрите на двигателя.
Според заключението на вещото лице не е необходимо водата, в която е навлязъл
автомобила да е много дълбока, за да настъпи хидравличен удар. Вещо лице М. обяснява, че
е напълно възможно въззиваемият и свидетелката да са чули шум от удар, тъй като от
хидравличния удар е счупен картера.
От обсъдените по- горе писмени доказателства става ясно, че през нощта на
04.07.2019г. срещу 05.07.2019г. в гр.**** е валял силен дъжд. Към два часа през нощта
въззиваемият е изминал с автомобила си пътя от МБАЛ“*****“ на бул.“*****“ през
ул.“*****“, бул.“*****“ и надлеза на „*****“, който в западна посока се спуска към
бул.“*****“. До настъпване на инцидента автомобилът се е движил по повече или по- малко
наводнени улици. Свидетелката М. Д., относно достоверността на чиито показания не е
налице основание за съмнение / не се установява твърдението във въззивната жалба, че тя не
е присъствала на инцидента/, сочи, че Г.Т. е шофирал бавно и внимателно. Колкото и да е
внимавал, той не би могъл да възприеме прецени какво е нивото на водата в ниската част на
платното, вливащо се в бул.“*****“. Освен това не е могъл нито да направи обратен завой,
нито да шофира назад.
На л.8 и сл. по първоначално образуваното по исковата молба т.д.№ 776/2019г. на
ПОС са налице застрахователна полица № 19213110073 от 17.05.2019г. и общите условия по
договора за застраховка „Каско на МПС“. Видно от застрахователната полица застраховката
на собствения на въззиваемия лек автомобил е с клауза „Пълно каско“. В т.5.1.6 от общите
условия е предвидено изплащане на застрахователно обезщетение при природни бедствия,
включително и за щети от проливен дъжд. В б.“б“ на т.5.1.6 е конкретизирано, че
„обезщетения се изплащат за вреди, причинени пряко или непряко върху застрахованото
МПС“, като са дадени няколко неизчерпателни примера. От страна на „Уника“АД се
позовават на клаузата по т.6.3 от ОУ, предвиждаща изключване на отговорността на
застрахователя при проявена от собственика на застрахованото МПС груба небрежност,
както и на тази по т.6.5.10 от ОУ, съгласно която застрахователят не дължи обезщетение за
щети настъпили в резултат на доброволно навлизане с автомобила в зони наводнени или
покрити с вода на пътното платно. В т.6.3 е дефинирано какво следва да се разбира под
груба небрежност- „неполагане на минималната необходима грижа при използване и
поддръжка на застрахованото МПС, както и при самонадеяност“. Клаузите по т.6.3 и 6.5.10
следва да се тълкуват в съпоставка помежду им, както и с разпоредбата на чл.408, ал.1, т.3
от КЗ, въвеждаща като основание за отказ да бъде платено застрахователно обезщетение
„неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования,
което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие“. Ако
приемем, че по силата на клаузата на т.6.5.10 от ОУ въззиваемият е поел задължение да не
навлиза с автомобила си „в зони наводнени или покрити с вода на пътното платно“, то това
задължение не би могло да е напълно безусловно, тъй като в противен случай той не би
следвало да шофира никога, когато вали дъжд или сняг или непосредствено след валеж. В
съпоставка с клаузата по т.6.3 тази по т.6.5.10 следва да се разбира в смисъл, че
собственикът на застрахования автомобил се задължава да не поема непремерени рискове,
4
т.е. да не навлиза в такива наводнени зони на пътното платно, които очевидно съставляват
опасност за техническата изправност на автомобила. Именно проявата на груба небрежност
съставлява неизпълнение спрямо застрахователя на задължение, което е съществено с оглед
неговия интерес. В конкретния случай не е налице основание да се приеме, че въззиваемият
Г.Т. е действал самонадеяно и с поведението си е станал причина за настъпване на
застрахователното събитие. Съгласно трайната съдебна практика- така например решение №
79/27.02.2012г. по гр.д.№ 673/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 291/11.07.2012г. по гр.д.№
951/2011г. на ВКС, IV г.о., решение № 25/16.02.2016г. по гр.д.№ 3233/2015г. на ВКС III г.о.
и др., е прието, че грубата небрежност представлява неполагане на грижата, която би
положил и най- небрежният човек, зает със съответната дейност, при подобни условия.
Въззиваемият е действал предпазливо, доколкото са му позволявали обстоятелствата. Ето
защо, не е налице и основание да се приеме, че застрахователят не му дължи заплащане на
застрахователно обезщетение.
Съгласно заключението на вещо лице М., средствата необходими за отстраняване на
причинените щети по автомобила са в общ размер от 23964 лева с включен ДДС.
Установява се обаче, че реално за ремонта са платени 16877,30 лева, като щетите по
автомобила са напълно отстранени. След приспадане от тази сума на в т.8.1 от ОУ
самоучастие на застрахования с 5% в обезщетението, се получава сума в размер от 16033,44
лева, колкото е и присъденото с обжалваното решение застрахователно обезщетение.
Застрахователят е изпаднал в забава за плащането му към датата на изпращане на писмото за
отказ да бъде платено обезщетение-17.07.2019г.. Мораторните лихви са присъдени за период
от 26.07.2019г. до датата на завеждане на първоинстанционното дело, за който период
същите са претендирани с исковата молба. Ето защо, обжалваното решение ще следва да
бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261789/21.06.2021г. по гр.д.№ 6815/2020г. на
Пловдивски районен съд, с което жалбоподателят ЗК“Уника“АД е осъден да заплати на
въззиваемия Г. Т. Т. сумата от 16033,44 лева, представляваща дължимо застрахователно
обезщетение по сключен застрахователен договор за автомобилна застраховка „Каско на
МПС“ със застрахователна полица № 19213110073 от 17.05.2019 г. със срок на действие
00:00 часа на 20.05.2019 г. до 23:59 часа на 19.05.2020 г. за щети от ПТП, настъпило на
05.07.2019 г., по образувана щета № 19112130005/05.07.2019 г., както и сумата в размер на
191,68 лева- обезщетение за забава за периода 26.07.2019 г. до 09.09.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -
10.09.2019 г. до окончателното плащане на вземането.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5