№ 574
гр. ..., 23.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ..., XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е. Ат. Д.
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20225530105013 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК.
Искът е предявен от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД гр.София срещу
Т. И. И. от гр..... С исковата молба се твърди, че ответницата е страна по Договор за
потребителски паричен кредит №....г. сключен с „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД.
На 26.09.2016г. е бил подписан Договор за цесия между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ищеца. По силата на подписания договор вземането към ответницата
било прехвърлено от кредитора на ищеца. Ищецът направил необходимото за
уведомяването на ответницата за прехвърлянето на вземането. Уведомлението, изпратено до
ответницата било получено, видно от приложената обратна разписка. Ищецът счита, че е
налице надлежно уведомяване и чрез връчване на исковата молба. С договора за
потребителски кредит била предоставена на кредитополучателя сумата от 16034,28лв., която
тя се задължила да върне със съответното оскъпяване на 129 месечни вноски по 291,58лв.
всяка. Последната падежна дата била на 01.10.2026г. Общата стойност на плащанията, които
ответницата дължала по договора възлизала на 36088,79лв. Налице било неизпълнение на
задълженията на ответницата по договора. Сумата, която била погасена от ответницата била
в общ размер 18,90лв. Поради неизпълнение на задълженията към ищеца, същият е подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч.гр.дело №...г. по
описа на РС-.... Съдът е издал заповед за изпълнение, но ответницата не била намерена на
постоянния и настоящия си адрес, поради което за издадената заповед е уведомена чрез
залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Това породило за ищеца правен
интерес да предяви настоящия установителен иск по реда на чл.422 ГПК, на основание
чл.415, ал.1, т.2 ГПК.
1
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата му
дължи заплащане на сумата от 16034,28лв. главница по Договор за потребителски паричен
кредит №....г., договорна лихва в размер на 1058,96лв. за периода от ...г. до 26.09.2016г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноските по заповедното производство и
направените в настоящото производство разноски.
Ответницата, чрез особения си представител, в срока за писмен отговор изразява
становище, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Не оспорва факта на
сключения договор за кредит между ответницата и „Уникредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД. Счита, че договорът за цесия с ищеца не е произвел действие по отношение на
ответницата, тъй като същата не е била надлежно уведомена за прехвърлянето на вземането.
Уведомлението било връчено на лице, за което не е ясно дали има връзка с ответницата и
дали е предало пощенската пратка. От друга страна особеният представител по делото бил с
ограничени правомощия и ответницата не можело да се счита надлежно уведомена за
сключената цесия с връчването на исковата молба и приложенията на особения
представител. Твърди, че в случая не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.
Според тази разпоредба договорът трябвало да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин.
Годишният процент на разходите следвало да включва всички разходи на кредитната
институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се
изчислявал по специална формула. В договора кредиторът посочил само абсолютни
стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвала обаче яснота разписана методика
на формиране годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са
включени в него и как се формира посоченият размер от 18,05%/. Съобразно разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
Следователно в посочената величина, представляваща обобщен израз на всичко дължимо по
кредита, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да бъдат включени всички
разходи, които заемодателят щял да стори и които били пряко свързани с кредитното
правоотношение. В случая в договора за кредит нямало яснота за тези обстоятелства. ГПР
бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК, и приемането на методика,
регулираща изчисляването на разходите по кредита по начин, различен от законовия, било
недопустимо. В случая тези съставни елементи са неизвестни и не става ясно какво се
включва в общите разходи за потребителя, доколкото била предвидена дължимост и на
такси и други плащания. Липсвала яснота дали тези разходи са били включени при
формиране на ГПР. Следователно неясни оставали, както компонентите, така и
математическият алгоритъм, по който се формирал годишното оскъпяване на заема. Поради
2
тази причина особеният представител на ответницата счита, че договорът за потребителски
кредит е недействителен и не поражда целените от страните правни последици. Освен това
счита, че предявеният иск в частта 10286,61лв. за главница, се явява неоснователен, тъй като
към датата на подаване на заявлението 21.06.2022г. не бил и не е настъпил и към момента
падежът на вноските, включени в тази сума, считано от 01.07.2022г. и настоящият иск се
явявал преждевременно заведен. Прави възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на всички претендирани от ищеца суми. Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД давността
започвала да тече от датата на изискуемостта на вземането. Следователно за всяка вноска по
погасителния план към договора за кредит тече отделен давностен срок. Поради това при
изчисляването на давностните срокове по чл.110 и чл.111 ЗЗД следвало да се отчете като
начална дата на давността падежът на всяко отделно частично плащане, което кредиторът се
бил съгласил да приеме.
Твърди, че съгласно решение 45/17.06.2020 г. по т.д. № 237/2019 г. на II т.о. ВКС,
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за главница по
погасителни вноски по договор за банков кредит, бил моментът на изискуемостта на
съответната вноска, а не датата на уговорения краен срок за погасяване на кредита.
Съгласно разяснителната част на Тълкувателно решение № 3/2011г. от 18.05.2012г. по тьлк.
д № 3/ 2011г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност била установена в обществен
интерес и целта била да се стимулира своевременното упражняване на субективните
граждански права. Въз основа на така даденото тълкуване в задължителната практика на
ВКС относно целите на института на погасителната давност и предвид обстоятелството, че
погасителната давност била свързана с бездействие на кредитора - неупражняване на негово
субективно право, за което същият можел да търси изпълнение, на основание чл.114 ЗЗД
началният момент на теченето на давностния срок винаги бил свързано с изискуемостта на
вземането на кредитора, тъй като това бил моментът, от който той може да търси
изпълнение. С оглед на това неупражняването на правото в рамките на давностния срок
водило до погасяване на правото на принудително изпълнение. Когато вземането на
кредитора по кредита било разсрочено на отделни погасителни вноски, изискуемостта на
съответната част от главницата настъпва в различни моменти по силата на постигнатото от
страните съгласие, което имало силата на закон между тях. За съответната част от
главницата изискуемостта настъпвала с изтичането на срока за плащането й, от който
момент за тази част кредиторът можел да търси изпълнение, вкл. и по съдебен
/принудителен/ ред, поради което бездействието му се санкционирало с течене на
давностния срок по отношение на тази част от вземането по кредита. В случая не ставало
въпрос за предложено частично изпълнение от страна на длъжника без съгласието на
кредитора, а за разсрочено изпълнение на главницата по кредита, за което страните били
постигнали съгласие още при сключването му или с допълнително споразумение. Ето защо
не можело да се приеме, че при положение, че кредиторът имал право да търси изпълнение
от изискуемостта за съответната част от вземането, бездействието му да го направи не
водило до течене на давностния срок за тази част от вземането. С погасяването на главното
3
вземане се погасявали и произтичащите от тях допълнителни вземания, макар давността за
тях да не била изтекла /чл.119 ЗЗД/. Моли предявените искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани. От така подадената искова молба съдът намира, че е предявен
иск с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл.9 от ЗПК за признаване за установено, че
ответникът дължи сумата от 16034,28лв. главница по Договор за потребителски паричен
кредит №....г., договорна лихва в размер на 1058,96лв. за периода от ...г. до 26.09.2016г.,
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и направените разноски в настоящото
и в заповедното производство.
В допълнително постъпило становище от ищеца се сочат аргументи в подкрепа на
твърденията му в исковата молба, а именно ищецът счита, че сключването на договора за
цесия и за приемането й за редовна е било необходимо получаването на увемомление от
длъжника. Уведомяването на ответника чрез назначения особен представител било
достатъчно, за да се приме, че цесията е произвела действие по отношение на ответника.
Изразяват се аргументи, че ищецът не е твърдял настъпването на предсрочна изискуемост,
поради тази причина не е изложил факти във връзка с настъпилата такава. Счита, че
предсрочна изискуемост е настъпила със заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
В случай че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост за цялата дължима
сума по кредита, моли предявеният иск да бъде уважен в частта за вноските с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение. Счита,
че давността не е изтекла, тъй като вземането било цяло, по което кредиторът е приел
плащане на части. Тоест, не следвало да се прилага кратката тригодишна давност, а общата
петгодишна давност. При допълнителни оспорвания от страна на ответника моли да му бъде
дадена възможност за изразяване на становище в подходящ срок.
Ответникът в съдебно заседание прави допълнителни оспорвания, а именно оспорва
получаването на сумите по кредита. Счита, че ищецът не е посочил вноските, които са с
настъпил падеж, с оглед частично уважаване на иска, в случай че съдът приеме, че не е
настъпила предсрочна изискуемост. Отново изразява становище, че ответникът не е
получавал лично нито уведомление за предсрочна изискуемост, нито за цесията, поради
което няма как чрез особения представител да бъде уведомен за тези обстоятелства. Отново
излага аргументи за настъпила погасителна давност, като счита че давност тече от падежа на
всяка отделна вноска, а давността за целия размер на претендираната възнаградителна лихва
също била изтекла. Моли съда да отхвърли предявените искове.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа и правна обстановка:
От приложеното към настоящото производство ч.гр.дело №2494/2022г. по описа на
РС-..., е видно, че „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подало заявление за издаване на
заповед за изпълнение за сумата от 16034,28 лв. – непогасена главница по Договор за
потребителски кредит №..., сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
/кредитодател/ и Т. И. И. /кредитополучател/, договорна лихва в размер на 1058,96лв. за
4
периода от ...г. до 26.09.2016г., както и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението до окончателното погасяване на дълга. Със заявлението се
претендират и направените разноски в заповедното производство. Съдът е уважил
заявлението и е издал Заповед №...г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.
Същата е връчена на длъжника при хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК, като съдът е дал указания
на заявителя, че следва да предяви иск за установяване на вземането си. Това обуславя за
заявителя правния му интерес от предявяване на настоящите искове.
От представеното и прието като писмено доказателство копие на Договор
потребителски паричен кредит №..., сключен на ...г. се установява, че на ...г. ответницата е
сключила договор за паричен заем с „Уникредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД за сумата от
16034,28лв. С подписването на договора ответницата се е задължила да върне предоставения
й кредит със съответното оскъпяване чрез 129 месечни вноски, всяка от които с размер
291,58лв. В договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент в размер на 18,00%, а
годишния процент на разходите е в размер на 18,05%.
Видно от приетото като писмено доказателство копие на Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 26.09.2016г., Приложение №1 към индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания между „Уникредит Кънсюмър
Файнененсинг“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестъмънтс БГ“ ЕАД от 26.09.2016г.,
Потвърждение за сключена цесия, Приложение №2 – приемопредавателен протокол към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 26.09.2016г. и потвърждение за
извършена цесия на парични вземания, вземането срещу длъжника е било прехвърлено от
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг‘ ЕАД на ищеца. В изпълнение на изискванията на
чл.99, ал.3 ЗЗД за цесията е било изготвено уведомление за ответника, изпратено заедно с
исковата молба.
Съгласно чл.99, ал.1 ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако
законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. Страните по договора не
са ограничили правото на кредитора да прехвърля вземането, нито пък законът или
естеството на вземането препятстват подобно действие. От това следва, че договорът за
цесия, по силата на който ищецът се легитимира като кредитор, е валиден. Спрямо
ответника цесията има действие от деня, в който му е била съобщена, като това следва от
нормата на чл.99, ал.4 ЗЗД. В случая уведомяването на длъжника изхожда от цедента.
Съгласно Решение № 123 от 24.06.2009г. на ВКС по т. д. № 12/2009г., II т.о. ТК,
получаването на уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен иск за
прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано. Предвид това и доколкото в случая
уведомлението за извършената цесия е връчено на ответника с преписа от исковата молба,
съдът приема, че цесията е надлежно съобщена.
Неоснователно е възражението на особения представител на ответника, че предвид
качеството му на такъв, не притежава представителна власт да приеме уведомлението за
извършена цесия. Действително за консолидиране фактическия състав на цесията, съобразно
разпоредбата на чл.99, ал.3 ЗЗД, цедентът е длъжен да уведоми длъжника за прехвърлянето.
5
Поначало съобщаването не е елемент от фактическия състав на прехвърлянето, това
действие има отношение единствено с оглед лицето, на което длъжникът дължи плащане,
съобразно чл.99, ал.4 ЗЗД, доколкото оповестяването е с оглед действие на договора спрямо
трети лица и длъжника. Докато длъжникът не бъде уведомен за извършеното прехвърляне
всички плащания, които извърши към стария си кредитор се считат за валидно изпълнени.
Законодателят е поставил това изискване уведомяването да се извърши от цедента, с оглед
сигурност и защита интересите на длъжника и с цел обезпечаване на точното изпълнение на
задълженията му спрямо лице, което е легитимирано по смисъла на чл. 75, ал. 1 ЗЗД, да
приеме изпълнението. Изложеното води до извода, че възражение за липса на съобщаване,
направено от длъжника, би имало значение и последици само при кореспондиращи
твърдения за изпълнение, изцяло или частично, извършено на цедента. В конкретния случай
подобни твърдения и доказателства в тази насока не са налице.
Отделно от горното, съдебната практика е константна по въпроса, че съобщаването
на сключен договор за цесия може да се извърши и с исковата молба, стига към същата да са
приложени съответните документи. В случая към исковата молба са приложени, както
договора за цесия, така и изрично уведомление за цесия, отправено до длъжника.
Уведомлението е връчено на длъжника-ответник, чрез процесуалния му представител. При
това положение, изискването на чл.99, ал.4 ЗЗД се възприема от съда за спазено. Този извод
не може да бъде разколебан и от факта, че процесуален представител на длъжника е
назначения от съда в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК особен представител. Това е така,
защото след като особения представител може да извършва всички процесуални действия /с
изключение на тези, изрично посочени от Закона/ от името на лицето, което не е било
открито и с което очевидно същият не е във връзка, както и да релевира всякакви
възражения, в т. ч. правоунищожаващи и правопогасяващи, то не би могла да се отрече и
правоспособност на особения представител да приема изявления отправени до длъжника,
още повече, че както бе казано по-горе, съобщаването на цесията няма конститутивно за
правоотношението действие, а само такова за противопоставимост.
За да се установи налице ли е облигационно отношение между страните следва
изначално да се изследва дали сключения между ответницата и праводателя на ищеца
договор за потребителски кредит е действителен, съответно породил ли е същият действие
между страните. За да бъде валидно сключен договорът за потребителски кредит, какъвто се
явява процесният, е необходимо да отговаря на предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1
ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК, и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК.
По възражението за недействителност на договора за кредит, поради нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, съгласно която в договора за потребителски кредит
следва да е посочен Годишния процент на разходите и общо дължимата сума, като се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР, съдът намира
следното: Видно от договора, в него е посочен годишния процент на разходите в размер на
18,05%, както и общият размер на всички плащания по договора в размер на 36088,79лв.,
включващ главница и възнаградителна лихва. Обстоятелството дали така посочения ГПР в
6
договора отговаря на действителния размер, както и какво включва същият по смисъла на
чл.19, ал.1 ЗПК е относимо към разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК и касае действителността на
клауза, с която се надхвърля размера на ГПР, което не влече след себе си недействителност
на целия договор. Дори и да се приеме, че не е ясно защо ГПР е 18,05%, при положение, че в
него е включена единствено възнаградителната лихва, то това по никакъв начин не
заблуждава потребителя за параметрите на договора и задълженията му по него. В договора
ясно и недвусмислено е посочено с фиксирани, неподлежащи на промяна, суми, какъв заем
се отпуска, при каква възнаградителна лихва и какъв е размерът на месечните погасителни
вноски. Други вземания по този договор няма. Още повече, както беше посочено по-горе
дали посочения размер на ГПР е правилно посочен е относимо към чл.19, ал.4 ЗПК и не води
до недействителност на целия договор. Предвид изложеното съдът намира, че е спазена и
разпоредбата по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК – посочен е ГПР и общо дължима сума, съобразно
допусканията при изчисление на ГПР.
В производството по чл.422 ГПК ищецът следва да докаже факта, от който произтича
вземането му, а ответникът – възраженията си срещу вземането.
Ответникът направи възражение, че не са представени доказателства за получаване на
сумата по кредита от страна на кредитополучателя. Съдът даде изрична възможност на
ищеца да изложи съображения и да представи доказателства относно получаването на
сумата по кредита от страна на ответницата, като в тази връзка ищецът представи и съдът
прие като писмено доказателство копие на Договор за потребителски паричен кредит от ...г.
между ответницата в качеството на кредитополучател и „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД в качеството на кредитор. Ищецът твърди, че сумата по процесния
договор за кредит от ...г. е използвана за реструктуриране на договора за кредит от ...г.
Съдът намира, че категорични доказателства в тези насока не са представени от страна
ищеца. В процесния договор за кредит от ...г. е посочен „Начин на усвояване: Превод по
сметка на клиента“. Никъде в договора не е договорена клауза сумата по кредита да се
използва за погасяване на друг кредит между същите страни. Видно от представените
документи по Договор за потребителски паричен кредит от ...г., част от същия е „Искане за
рефинансиране на съществуващ дълг“, в което искане са описани няколко различни
задължения, включително и към същия кредитор, които очевидно са рефинансирани с
отпуснатата като кредит сума. Такъв документ към процесния договор за кредит от ...г. не е
приложен и не може да се направи извод, че сумата по кредита е използвана за погасяване
на друг кредит на ответницата, нито в какъв размер е бил този кредит, дали има остатък,
който е бил преведен по сметка на ответницата, така, както е договорено в текста на
договора. Дори сумата по кредита да е била използвана за погасяване на друго задължение
на ответницата, то за това погасяване следва също да са съставени надлежни документи,
които не са представени по делото. Поради тази причина съдът намира, че недоказано
остана твърдението на ищеца, че процесният договор за кредит от ...г. е произвел действие
между страните, тъй като не се установи, че кредитополучателят е получил сумата по
кредита. Правопораждащият факт, от който произтича вземането на ищеца, остана
7
недоказан, поради което предявеният иск се явява неоснователен и като такъв следва да
бъде отхвърлен.
При този изход на делото разноските следва да останат в тежест на ищеца.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Панчо Владигеров“ №21,
Бизнес център „Люлин – 6“, ет.2, представлявано от Барбара Анна Руджикс, Зорница Н. Д. и
Анджей Бернард Бак, срещу Т. И. И., с постоянен адрес гр...., ..., ЕГН **********, иск за
признаване за установено, че Т. И. И. дължи на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТ БГ“
ЕАД изпълнение на парично задължение в размер на сумата от 16034,28лв. главница по
Договор за потребителски паричен кредит №... от 28.01.2016г., договорна лихва в размер на
1058,96лв. за периода от ...г. до 26.09.2016г., законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда – 21.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата, за
което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №1326/23.06.2022г. по
ч.гр.дело №...г. по описа на РС гр.....
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ...: _______________________
8