Решение по дело №2732/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.215 и сл. от ЗУТ във вр. с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на „П.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Изпълнителния директор Н. Н. Р. срещу Заповед № 3856/31.10.2024г., издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а ал. 3, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си павилион № *, разположен в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № *и № *, съгласно утвърдена от управителя на „П.“ ЕООД схема № 1553/06.10.2005г., предоставена на Дирекция „УСКОР“ при Община Варна в отговор на писмо с рег. № ИИБ24000232ВН_009ВН/20.08.2024г. и е определен 14-дневен срок за доброволно изпълнение. С жалбата се иска съдът да постанови решение, с което обжалваната заповед да бъде прогласена за нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. В условията на евентуалност се иска същата да се отмени като незаконосъобразна, поради допуснати в хода на административното производство нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, което винаги е основание за отмяната на акта; обжалваната заповед не съответства на законовите изисквания за форма и съдържание; оспорва се основният аргумент на органа, издал заповедта, а именно, че процесният павилион е поставен без необходимото разрешение; в подкрепа на това с жалбата е представено Разрешение за поставяне № О-6 от 17.10.2002г., издадено от кмета на Р. О.; твърди се, че премахването на обекта не е необходимо във връзка с ремонта на ул. „Д-р Пискюлиев“; заповедта не е съобразена с целта на приложимия закон – основание за отмяна по смисъла на чл. 146 т. 5 от АПК. Поради изложените съображения моли съда да прогласи заповедта за нещожна, в евентуалност да я отмени като незаконосъобразна. Претендира присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез пълномощника си поддържа жалбата.

Ответникът – Директор на Дирекция „Управление на сигурността и контрола на обществения ред“ /УСКОР/ при Община Варна, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на ю.к.възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и съвкупно и като взе предвид доводите на страните, приема за установено следното:

По делото е приета административната преписка, в която е приложено писмо рег. № ИИБ24000232ВН_011ВН от 10.10.2024г. (л. 17 от преписката) на И. К. - Зам. Кмет на Община Варна до „П.“ ЕАД. В писмото е посочено, че във връзка с възникнала инициатива, на основание Разрешение за строеж № 252/ГИ/14.11.2022г. относно строеж: „ Основен ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“ от [улица]до [улица], по плана на 10-ти м.р., район Одесос, [населено място], по проект „Основен ремонт/реконструкция на уличната мрежа на територията на Община Варна“, както и изграждането на тротоарна настилка, на мястото на преместваемите обекти от № 1 до № 53 (съгласно схема на стопанисващото дружество) разположени в [ПИ], следва „П.“ ЕАД в 3-дневен срок да информира общинската администрация относно готовността си да предприеме действия по доброволен демонтаж на посочените обекти. В писмото е посочено, че в случай на отказ да се извършат тези действия Община Варна ще стартира процедура по чл. 57а от ЗУТ за демонтаж на описаните преместваеми обекти. От „П.“ ЕАД не са предприети действия по доброволен демонтаж на преместваемите обекти, посочени в писмото на Зам. кмета от 10.10.2024г.

Административното производство е започнало със съставения от Н. А. К. на длъжност Гл. инспектор „Строителен контрол“ /СК/ в Дирекция УСКОР при Община Варна с участието на двама други инспектори от същата дирекция, на 25.10.2024г. Констативен акт № 112. В Констативния акт обектът е описан като ПОТ /преместваем обект за търговия/, елемент на градското обзавеждане – павилион № *, собственост на „П.“ ЕАД. Посочено е също, че същият е разположен върху терен, който е общинска собственост – Пазарна площадка – „Платен паркинг и павилиони с размери 2,00 м. х 2,30 м.“ на ул. „Д-р Пискюлиев“, съгласно Схема № 1553/06.10.2005г., утвърдена от управителя на „П.“ ЕАД. В КА проверяващите са вписали, че павилионът е разположен на 3 /три/ метра от уличното платно и граничи с павилиони № 35 и № 37. Представлява метална конструкция, остъклена с алуминиева дограма. Електрозахранен е, но не е водоснабден. В т. 6 от КА съставителят на акта е вписал, че за обекта няма издадено Разрешение за поставяне, съгласно чл. 56 ал. 1 т. 2 и ал. 2 вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 от ЗУТ, както и на основание чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти на територията на Община Варна. Установените нарушения са посочени в КА като основание за издаване на заповед за демонтаж на преместваемия обект по реда на чл. 57а ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ. Изрично е вписан текст, съгласно който съставеният Констативен акт следва да се счита за уведомление по чл. 26 ал. 1 от АПК.По делото липсват данни КА № 112 от 25.10.2024г. да е връчен на „П.“ ЕАД като собственик и стопанисващ павилион № *. Въз основа на КА е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № 3856/31.10.2024г. от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна.

От доказателствата, събрани в хода на настоящото производство, се установява и не е спорно между страните, че със Споразумение №Д-2-9200/399/15.07.2002г., сключено между Община Варна и „П.“ ЕООД, страните са се споразумяли „П.“ ЕООД безвъзмездно да ползва имот, находящ се в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“ ъгъла с [улица], представляващ денонощно охраняем паркинг с площ 1300кв.м, съдържащ 46бр. паркоместа. В последствие е издадена Заповед № 0456/12.03.2003г. на Кмета на Община Варна, с която се прекратява действието на Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г.и Споразумение № Д-2-9200/824/16.12.2002г., считано от 27.03.2003г. Указано е в заповедта, че терените, предмет на тези споразумения, които отговарят на изискванията на „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия — маси, павилиони, кабини и др. съгласно чл.56 от ЗУТ“, се определят за „пазарни площадки“. Разполагането на преместваеми обекти за извършване на търговия върху тях ще бъде извършвано от търговско дружество с общинско участие - „П.“ ЕООД, чийто правоприемник към момента на постановяване на настоящото решение е оспорващото дружество „П.“ ЕАД. В посочената Заповед № 0456/12.03.2003г., е указано още, че режимът на съществуващите към момента на издаване на заповедта обекти трябва да бъде съобразен с приетите промени в „Наредба за разполагане на преместваеми обекти за търговия-маси, павилиони, кабини и др.“ съгласно чл. 56 от ЗУТ, както и с изработените за съответните райони схеми за разполагане на временни преместваеми обекти.

По делото е представена Схема за разполагане на преместваеми обекти, одобрена от Главен архитект на район „Одесос” на 15.10.2002г. и Разрешение за поставяне на временни преместваеми съоръжения № О-6/ 17.10.2002г.

За ПИ с [идентификатор] е съставен Акт № *за частна общинска собственост от 22.10.2013г., вписан в СВ като Акт № *, том *, дело *. вх.рег.№ 24657, дв. вх. рег.№ *.

Във връзка с твърденията на оспорващото дружество и за изясняване на фактите, в хода на съдебното производството са назначени две съдебно - технически експертизи. Двете заключения са еднозначни и непротиворечиви помежду си, поради което съдът ги кредитира изцяло, като обективни, компетентни и обосновани.

От заключението на вещото лице Р. П. се установява, че е налице идентичност между терена по т.1 от Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. и заповед № 0456/12.03.2003г. и [ПИ]; процесния павилион № *попада в [ПИ]; теренът на [ПИ] не е застроен и не е предвиден за озеленяване, а представлява паркинг; за терена, в който попада [ПИ] са изготвени застроителен и регулационен план на 10-ти м.р., изготвен 1965г. и съгласно същия [ПИ] попада в кв.*с отреждане „за жилищен комплекс“; процесния павилион № *, описан в обжалваната заповед попада в [ПИ], респективно в кв.*с отреждане „За жилищен комплекс“. От заключението на вещото лице Ц. Н., което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че павилион № *е заемал 0.95м. от сегашнияя тротоар и 1.05м. от паркинга; съгласно геодезическа снимка към инвестиционния проект с отразена улична ругелация и схема № 1553/06.10.2005г. павилион № 36 попада изцяло в пътното платно на ул.“д-р Пискюлиев“; местоположението на павилион № **попада в обхвата на основния ремонт на ул.“Д-р Пискюлиев“.

По делото са приети различните редакции на приетата от Общински съвет Варна Наредба за разполагане на преместваеми обекти по чл. 56 от ЗУТ, във всяка от които разрешенията за поставяне са ограничени със срок.

При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:

Предмет на съдебен контрол в настоящото съдебно производство е Заповед № 3856/31.10.2024г., издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а ал. 3, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на „П.“ ЕАД е наредено да демонтира собствения си павилион № **, разположен в [населено място], ул. „Д-р Пискюлиев“ на три метра от уличното платно, граничещ с павилион № 35 и № 37.

Заповедта е връчена на 01.11.2024г., съгласно изявление на жалбоподателя в подадената жалба, като видно от датата на подаването й в Община Варна – 12.11.2024г. и датата на издаване на акта – 31.10.2024г., въпреки липсата на доказателство за връчването й, съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 215 ал. 4 от ЗУТ, от надлежна страна – адресат на акта, пред родово и местно компетентен съд, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл. 168 от АПК, съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само с тези, посочени от оспорващия, като може да обяви нищожността на акта дори да липсва искане за това.

За законосъобразността на акта, необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

Оспорената заповед е издадена в производство, проведено съгласно процедурата, посочена в закона, от компетентен орган, в писмена форма, съдържа всички необходими реквизити и при правилно приложение на материалния закон. Същата не страда от процесуални пороци, водещи до нейната нищожност или незаконосъобразност на това основание. По делото е представена Заповед № 4153/28.11.2023г., с която Кметът на Община Варна е предоставил правомощията си за издаване на заповеди по чл. 57а ал. 3 от ЗУТ на Директор Дирекция „УСКОР“ при Община Варна, което установява материалната компетентност на издателя на акта.

Във връзка с възражението на жалбоподателя за липса на компетентност на лицето, съставило Констативен акт № 112 от 25.10.2024г., от ответника са представени Трудов договор № 00008/24.01.2018г., сключен между кмета на Община Варна и лицето Н. А. К., с който последната е назначена да изпълнява длъжността „Главен инспектор „Строителен контрол“ в Община Варна. Представена е и длъжностната характеристика за заемане на посочената длъжност.

При издаване на процесната заповед не са допуснати нарушения и на материалния закон. По делото безспорно е установено, че единственото издадено разрешение за поставяне на преместваеми обекти, един от които е и павилион № **, е това, издадено от кмета на район „Одесос“ - № О-6/ 17.10.2002г. Съдът не споделя становището на жалбоподателя за това, че разрешението е действащо и не е отменено. Доколкото в Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. не е посочен срок, основателно ответната страна твърди, че приложим е разрешения срок по Наредбата, действала към датата на издаването му – т.е. в случая или 3 години или 1 година и тези срокове безспорно са изтекли към датата на издаване на процесната заповед. Не са събрани доказателства, а и липсват твърдения от страна на жалбоподателя, след изтичане на тези срокове за процесния павилион № **, кметът на Район „Одесос“ да е издавал друго разрешение за поставяне, респ. за този обект да е одобрявана друга схема, по реда на Наредбата – извън тази, одобрена от управителя на „П.“ ЕООД през 2005г.

Неоснователно жалбоподателят поддържа, че на практика Разрешение за поставяне № О-6/17.10.2002г. не е обвързано със срок, т.к. съгласно Заповед № 1405/29.09.1991г. на председателя на ВРИК на ОБНС, Заповед № 0456/12.03.2003г. и Споразумение № Д-2-9200/399/15.07.2002г. теренът бил предоставен на „П.“ ЕООД безвъзмездно и безсрочно, поради което е логично и разрешението за поставяне да не е обвързано със срок. Както вече бе посочено, в самото разрешение за поставяне изрично е указано, че обектите имат временен характер. Освен това, видно от § 5 от ПЗР на действащата към момента Наредба на ОбС Варна, приета с Решение № 1270-10(26)/13,14.12.2013г., в сила от деня, следващ датата на приемането й – 15.12.2013г., същата отменя действащата Наредба за разполагане на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от Закона за устройство на територията (приета с решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г.), като за одобрените схеми и издадените разрешения за поставяне на преместваеми обекти се прилага отменената Наредба до изтичане на срока, за който са одобрени схемите и издадени разрешенията. Аналогична е разпоредбата на § 9 от ПЗР на Наредбата, приета с Решение № 500-10(9)/04,05.07.2012г., но не е посочено коя е отменената Наредба и дали това е Наредбата, действала към датата на издаване на разрешението за поставяне.

Така установеното обуславя извод за липса на разрешение за поставяне, валидно към датата на издаване на оспорената заповед. Налице е основанието по чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ, според която разпоредба, посочена като основание за издаване на процесната заповед, обектите по чл. 56 ал. 1 и чл. 57 ал. 1 се премахват, когато са поставени без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение. Това е достатъчно, за да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата, като само за пълнота следва да се отбележи и че съгласно приетите по делото две съдебно-технически експертизи, преместваемият обект попада в обхвата на основния ремонт на ул. „Д-р Пискюлиев“, съгласно РС № 252/ГИ/14.11.2022 г. В този смисъл налице е и другото, посочено в заповедта основание за премахване на обекта.

По изложените съображения съдът намира жалбата за неоснователна и счита, че като такава тя следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора, на ответника на основание чл. 143 ал. 3 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, чл. 215 ал. 7 т. 4 от ЗУТ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „П.“ ЕАД, ЕИК ********срещу Заповед № 3856/31.10.2024г., издадена от Директора на Дирекция „УСКОР“ към Община Варна, с която на основание чл. 57а ал. 3, вр. с чл. 57а ал. 1 т. 1 и т. 3 от ЗУТ, във връзка с чл. 68 ал. 1 т. 6 от Наредбата за условията и реда за поставяне на преместваеми обекти по смисъла на чл. 56 ал. 1 от ЗУТ, на дружеството е наредено да демонтира собствения си павилион № *, разположен в [населено място], ул. ******“.

ОСЪЖДА „П.“ ЕАД, ЕИК ***************, със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], представлявано от Изпълнителния директор Н. Н. Р. да заплати на Община Варна сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

 

 

Решението е окончателно.