Решение по дело №323/2018 на Окръжен съд - Ловеч

Номер на акта: 210
Дата: 15 октомври 2018 г.
Съдия: Пламен Иванов Пенов
Дело: 20184300500323
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 25 юли 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

гр. Ловеч, 15.10.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ловешкият окръжен съд, в публично заседание на двадесет и първи септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛИНКА Д.

 

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

    КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

при секретаря Даниела Кирова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. № 323 по описа на съда за 2018 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.

 

С решение № 296/22.06.2018 г., постановено по гр.д. № 2285/2017 г. на РС – Ловеч, е признато за установено отношение на “***” АД гр. Ловеч, че М.А.В., Ж.П.Х., Х.П.В. и Г.П.Г., в качеството им на наследници на П.Х.В., не дължат сумата от 353.97 лв.представляваща начислена по партида с № 144041, записана на негово име, цена за консумирана вода на адрес: гр. ***, за месеците: август 2010 г., септември 2010 г., октомври 2010 г., ноември 2010 г., ноември 2012 г., септември 2013 г., октомври 2013 г., януари 2014 г., април 2014 г., май 2014 г., юни 2014 г., юли 2014 г. и август 2014 г. включително,  поради изтекла тригодишна погасителна давност. С решението съдът се е произнесъл по отговорността за разноските, като осъдил “***” АД гр. Ловеч да заплати на М.А.В., Ж.П.Х., Х.П.В. и Г.П.Г. сумата 501,41 лв., отхвърлил е поради прекомерност искането за разликата до заявения размер от 1200 лв., както и претенцията за разноски на “***” АД гр. Ловеч.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от “***” АД гр. Ловеч, в която са направени оплаквания за недопустимост, а при евентуалност и за неправилност на обжалваното решение. Недопустимостта на решението се основава на доводи за липса на активна процесуална легитимация и за липсата на правен интерес, а неправилността – поради противоречие с материалния закон и необоснованост. Във въззивната жалба е направено искане за обезсилване на обжалваното решение и прекратяване на производството, респ. за неговата отмяна и отхвърляне на предявените искове, като е направено искане и за присъжданена разноските за двете инстанции.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от адв. С. (процесуалния представител на въззиваемите) е постъпил писмен отговор на въззивната жалба, в който се излагат съображения за правилност на атакувания съдебен акт и е направено искане за потвърждаването му и за присъждане на разноските за въззивното производство.

Въззивникът взема участие в съдебното заседание чрез процесуалния представител по пълномощие адв. Н., който поддържа жалбата, излага съображения за нейната основателност, акцентувайки на доводите за недопустимост на атакувания съдебен акт. Същият моли за обезсилване на обжалваното решение и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемите не вземат лично участие в съдебното заседание, като за двама от тях (М.А.В. и Г.П.Г.) се явява адв. С.. Същата дава становище за недопустимост на иска, предявен от М.А.В., Ж.П.Х., Х.П.В., поради направения от тях отказ от наследство, но счита за основателен иска, предявен от Г.П.Г., която е явявала собственик на жилище, за чието водоснабдяване е открита партидата при дружеството ответник. Процесуалният представител по пълномощие моли за потвърждаване на съдебното решение в частта по иска на Г.П.Г. и за присъждане на разноските по делото.

Въззиваемите Ж.П.Х. и Х.П.В. дават писмено становище (именувано жалба), в което заявяват, че през 2011 г. са се отказали от наследството на П.Х.В., че не знаят за образуваното от тяхно име гражданско дело и че никога не са упълномощавали адв. С. да завежда от тяхно име искове.

Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно. Извършвайки проверка за неговата допустимост в обхвата по чл. 269 ГПК, съдът намира същото за недопустимо по следните съображения:

В исковата молба са наведени твърдения, че в качеството им на наследници на П.Х.В., починал на 30.07.2011 г., ищците са съсобственици на апартамент, находящ се в гр. *** и че за този имот на името на П.Х.В. имало регистрирана при дружеството ответник партида с № 144041. Посочва се, че през месец август на 2017 г., по повод намерение да промени името на титуляра на партидата, от служител на дружеството ответник било обяснено на ищеца Г.П.Г., че за периода август 2010 г.-август 2014 г. включително, имало неизплатени сметки за вода в общ размер на 353,97 лв. Твърди се, че партидата била променена, но задълженията за този период продължили да се водят на името на предходния титуляр и че дружеството ответник отправило покана за плащането им, с предупреждение за преустановяване на водоподаването за имота при евентуално бездействие. При тези твърдения е изведено искане за постановяване на решение, с което да бъде признато по отношение на ответното дружество, че ищците, в качеството им на наследници на П.Х.В., не дължат сумата, представляваща начислена по партида № 144041 цена за консумирана вода на имот с адрес гр. *** за месеците в периода август 2010 г.-август 2014 г., поради изтекла погасителна давност.

Установява се от приетите по делото две удостоверения на РС Ловеч (№№ 54 и 55 от 22.11.2011 г.), че през 2011 г. Ж.П.Х. и Х.П.В. са подали молби за вписване на отказ от наследството на П.Х.В., починал на 30.07.2011 г. и че отказите им са вписани в специалната книга на съда под № 54/22.11.2011 г. (на Х.П.В.) и № 55/22.11.2011 г. (на Ж.Х.). От писмо № 3403/13.09.2018 г. на РС Ловеч се установява, че по ч.гр.д. № 1470/2011 г. и ч.гр.д. № 1471/2011 г. по описа на същия съд М.А.В. и Г.П.Г. също са заявили за вписване отказ от наследството на П.Х.В..

При твърденията в исковата молба, че защитата се търси като наследници на П.Х.В. и с оглед данните за вписани откази по чл. 52 ЗН от наследството на същия наследодател, ищците не са процесуално легитимирани да предявят не само конкретния отрицателно установителен иск, но и какъвто и да било друг иск относно права и задължения, които се водят на името на този наследодател. Макар да са били призовани към наследяване, с вписване на отказите от наследство по реда, указан чл. 49 ЗН, ищците са изгубили облагите и са освободени от тежестите на наследството на П.Х.В.. След като това е така, за никого от четиримата ищци не е налице процесуална легитимация да предявява иск срещу ответното дружество за установяване несъществуването на вземания, за които като длъжник е записан техният наследодател. Съдът не споделя доводът на адв. С., че за ищеца Г.П.Г. е налице интерес от такова установяване, доколкото тя е собственик на водоснабдения имот. Следва да се напомни, че именно в писмените бележки на същия пълномощник изрично се отбелязва, че притежаваното от Г.П.Г. право на собственост върху водоснабдения имот е без правно значение за спора, като освен в тях, и в исковата молба се поставя акцент, че претенцията се заявява от ищците в качеството им на наследници на П.Х.В., поддържайки наследяване на неговите права и задължения. Такова наследствено правоприемство не е налице при предявяване на иска, защото до този момент никой от ищците не е приел наследството (чл. 48 ЗН). Напротив, при вписани техни откази по чл. 52 ЗН, те не са титуляри на актива и пасива от наследството на П.Х.В.. Никой не може да предявява от свое име чужди права пред съд, освен в предвидените от закон случаи (чл. 26, ал 2 ГПК), към които настоящият не би могло да се отнесе. При липса на активна процесуална легитимация на М.А.В., Ж.П.Х., Х.П.В. и Г.П.Г., в качеството им на наследници на П.Х.В., предявеният от тях отрицателен установителен иск се явява недопустим.

Произнасяйки се по недопустим иск, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, а производството по делото да се прекрати (чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК).

При този изход на въззивника-ответник следва да се присъдят претендираните по делото разноски за двете инстанции (чл. 78, ал. 4 ГПК). От него са доказани по основание и размер следните разноски: 300 лв. - заплатено адвокатско възнагреждение на първа инстанция и 25 лв. – заплатена държавна такса за въззивното обжалване. Сумата от 325 лв. следва да се възложи в тежест на четиримата въззиваеми, доколкото са ищците по делото. Те са упълномощили адв. С. да предяви от тяхно име иска, което се установява от четирите пълномощни, налични по гр.д. № 2285/2017 г. на РС – Ловеч. Твърденията на Ж.П.Х. и Х.П.В. в жалбата им до ОС Ловеч, че не са упълномощавали адв. С. да действа от тяхно име, не биха могли да се проверят в настоящето производство, доколкото не са част от предмета на делото. Същата жалба се преценява от съда единствено като изявление за липса на представителна власт на адвокат С. по въззивното производство, което обаче няма обратно действие и с оглед на това не би могло да заличи процесуалните действия, извършени от тяхно име пред първоинстанционния съд, сред които е и предявяването иска.

Водим от горното и на основание чл. 270, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 296/22.06.2018 г., постановено по гр.д. № 2285/2017 г. на РС – Ловеч и прекратява производството по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 4 ГПК М.А.В., с ЕГН **********, с адрес: ***, Ж.П.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, Х.П.В. с ЕГН **********, с адрес: *** и Г.П.Г. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, сумата от 325 лв., представляваща сторени по делото разноски.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

2.