№ 9264
гр. София, 01.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Д. СТ. ВЛАЙКОВА
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от Д. СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело №
20211110136545 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 92, ал.
1 ЗЗД за осъждане в условията на солидарност на „Дани- Криси 2017“ ЕООД и на Д. С. И.
да заплатят на „Балкам груп“ ООД сумата от 12 500.00 лева, представляваща неустойка за
неизпълнение на задължението на „Дани- Криси 2017“ ЕООД по сключен между страните
договор от 16.11.2018г. да рекламира в търговския си обект стоки на „Балкам груп“ ООД
поради предсрочно прекратяване на договора едностранно от ищеца поради допуснато от
ответното дружество неизпълнение на задължението му да закупува уговореното със същия
договор минимално количество кафе „Spetema Professional Grand Espresso“, както и сумата
от 8000.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на „Дани-
Криси 2017“ ЕООД в тридневен срок от прекратяване на сключен между страните договор
от 30.09.2019г. да върне предоставените му по силата на този договор за временно и
безвъзмездно ползване 10 броя рекламни чадъри „Spetema“ с единична стойност от 400.00
лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 24.06.2021г., до окончателно изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че с ответника „Дани- Криси 2017“ ЕООД сключили писмен договор
от 16.11.2018г., по силата на който последното се задължило да закупува от „Балкам груп“
ООД минимално количесвто кафе на зърна „Spetema Professional Grand Espresso“- по 20 кг
месечно или 720 кг за срока на договора, сключен за 3 години, който срок можело да бъде
продължен, в случай че при изтичането му купувачът не е изпълнил задължението си да
изкупи уговореното количество кафе. По силата на същия договор „Дани- Криси 2017“
ЕООД се задължило и да рекламира в търговския си обект стоки на ищеца, за което му било
заплатено уговореното в чл. 14 от договора възнаграждение в размер на 12 500.00 лева. Тъй
като ответното дружество допуснало неизпълнение на задължението си да купува
минимнално уговореното количество кафе, ищецът упражнил правото си да прекрати
договора едностранно и предсрочно- считано от 18.01.2021г., на основание чл. 19, т. 3 от
съглашението, като за целта изпратил нотариална покана в този смисъл до „Дани- Криси
2017“ ЕООД. Поради това и на основание чл. 15 от договора му се следвала неустойка за
неизпълнение на задължението на „Дани- Криси 2017“ ЕООД за реклама за целия срок на
договора поради предсрочното прекратяване на правоотношението по вина на купувача,
1
който не купил цялото уговорено количество кафе, като размерът на неустойката се
равнявал на заплатеното от ищеца за рекламата възнаграждение. Ищецът твърди, че
сключил с ответното дружество и писмен договор от 30.09.2019г., по силата на който му
предоставил за ползване 10 броя рекламни чадъри „Spetema“ с единична стойност от 400.00
лева, които следвало да бъдат върнати в тридневен срок от прекратяване на договора.
Въпреки това след изтичане на едногодишния срок на действие на този договор „Дани-
Криси 2017“ ЕООД не върнало предоставените му движими вещи, поради което и на
основание чл. 6 от договора от 30.09.2019г. в полза на ищеца възникнало вземане за
неустойка, равняваща се на двукратния размер на стойността на чадърите или на сумата от
8000.00 лева. По изложените съображения и доколкото тези неустойки не били заплатени в
срок, а и след отправена до ответното дружество нотариална покана, ищецът претендира
същите в настоящия процес, ведно със законната лихва и разноски. Исковете за тези суми са
насочени и срещу Д. С. И., за която ищецът твърди, че е встъпила като солидарен длъжник
по процесните съглашения за изпълнение на всички произтичащи от тях задължения на
„Дани- Криси 2017“ ЕООД и до която също била отправена нотариална покана с идентично
съдържание. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок не са постъпили отговори на исковата молба
по чл. 131 ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на ищеца, приобщените по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
По така предявените искове с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД процесуално
задължение на ищеца е да установи пълно и главно съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК
съществуването между страните на валидни неустоечни съглашения със соченото от него
съдържание, както и осъществяването на предвидените в тези съглашения материални
предпоставки за възникване на предвиденото в тях неусточено вземане, в т. ч.
съществуването на описаните в исковата молба конкретни задължения на ответника, чието
неизпълнение се сочи като основание за разваляне на договора от 16.11.2018г., респ. за
начисляване на уговорените в договорите неустойки, отправено до ответниците изявление за
разваляне на договора от 16.11.2018г., надлежно достигнало до последните, реално
заплащане в полза на „Дани- Криси 2017“ ЕООД на уговореното в договора от 16.11.2018г.
възнаграждение в размер на 12 500.00 лева, както и уговорка за встъпване на Д. И. като
солидарен длъжник по процесните съглашения.
Между страните не се спори, а и се установява въз основа на надлежно приобщените и
неоспорени писмени доказателства, че между ищеца „Балкам груп“ ООД, от една страна, и
„Дани- Криси 2017“ ЕООД, от друга, са съществували договорни правоотношения по
писмени договори от 16.11.2018г. и от 30.09.2019г., както и че ответникът Д. С. И. в лично
качество е встъпила като солидарен длъжник за изпълнение задълженията на ответното
дружество по процесните договори.
Така, съгласно договора от 16.11.2018г., представляващ по правната си същност
смесен, ненаименован договор с характеристиките на договор за продажба на стоки и
договор за реклама, ответникът „Дани- Криси 2017“ ЕООД се е задължил за целия срок на
договора- 3- годишен, считано от датата на сключването му, да закупува от „Балкам груп“
ЕООД ежемесечно (от 1- во до 30/31- во число на съответния календарен месец) еднократно
или на части кафе „Spetema Professional Grand Espresso зърна 1кг“- 720 кг общо за целия
срок на договора, но не по- малко от 20 кг месечно. По силата на чл. 14 от този договор
„Дани- Криси 2017“ ЕООД се е задължило и за целия срок на договора да рекламира в
търговския си обект стоките от ценовата листа на ищеца чрез поставяне, монтиране или
ползване на предоставените му от последния рекламни материали, както и чрез брандиране
на обекта по схема, за което му се следва възнаграждение от 12 500.00 лева.
2
Съгласно чл. 18 от договора същият се сключва за срок от три години, като в случай че
до изтичането на този срок купувачът- ответник не е изкупил минимално уговореното
количество кафе, определено за целия срок на договора, той продължава действието си до
изкупуването му.
Съгласно чл. 19, т. 3 от писменото съглашение от 16.11.2018г. договорът може да бъде
предсрочно прекратен едностранно и без предизвестие от продавача, в случай че купувачът
не изпълнява (изцяло или частично) или е изпаднал в забава с повече от 14 календарни дни
след уговорения падеж на кое от задълженията си по договора.
В чл. 15 от договора е предвидено, че в случай на едностранно предсрочно
прекратяване на договора от продавача по причина, за която отговаря купувачът, той дължи
връщане на полученото възнаграждение като неустойка за неизпълнение на задължението за
реклама, която неустойка е дължима в 7- дневен срок от пекратяване на договора, като
именно това е и клаузата, на която ищецът се позовава, претендирайки неустойка по
коментирания договор в размер на 12 500.00 лева.
С договора от 30.09.2019г. на ответника „Дани- Криси 2017“ ЕООД са предоставени за
временно- за срок от една година съобразно уговореното в чл. 3, и безвъзмездно ползване 10
броя чадъри „Спетема“ с размери 3.5 на 3.5 метра с единична стойност от 400 лева с ДДС,
които същият да ползва в следния свой търговски обект: кафене, находящо се в гр. Шумен,
ул. „Лайош Кошут“ № 1. В чл. 2 от договора е предвидено, че ползвателят е длъжен да върне
вещите, предмет на същия, в тридневен срок от прекратяването му, а съгласно чл. 6 от
съглашението при невръщането им в посочения срок ответното дружество дължи на
ищцовото неустойка, съответна на стойността на чадърите в двоен размер, платима в 7-
дневен срок от изтичане на 3- дневения срок за връщане.
В случая ищецът твърди, че ответното дружество не е закупувало минимално
уговореното количество кафе по договора от 16.11.2018г., поради което и на основание чл.
19, т. 3 от този договор прекратил едностранно същия, адресирайки до купувача по договора
и до солидарния длъжник нотариални покани с изявление за прекратяване на договора,
както и покана за добороволно изпълнение на задълженията за заплащане на уговорените в
него неустойки, а и за връщане на вещите, предоставени за ползване по силата на договора
от 30.09.2019г., съставляващ по правната си същност договор за заем за послужване.
Отправянето на уведомление в изяснения смисъл, както и достигането му до ответниците не
е оспорено от последните, а и се установява от предсатвените нотариални покани, разписки
и уведомление към тях, поради което следва да се приеме за установено, че с получаването
на въпросните нотариални покани е настъпил целеният от ищеца правен ефект- предсрочно
прекратяване, в частност разваляне на сключения между страните смесен, ненаименован
договор от 16.11.2018г. Същевременно, ответниците не твърдят да са изпълнили
задълженията си, произтичащи от всеки от двата договора и сочени от ищеца като
неизпълнени съответно за ежемесечно закупуване на минимално уговореното количество
кафе на зърна и за връщане на предоставените за ползване по силата на договра за заем за
послужване вещи, поради което, при липсата на други данни и при съобразяване, че
процесуално задължение на ответниците е да докажат точно изпълнение на задълженията си
по договорите, каквото в случая дори не се твърди, следва да се приеме за установено, че в
правната сфера на ищеца е възникнало уговореното в клаузата на чл. 19, т. 3 от договора от
16.11.2018г. преобразуващо право едностранно да прекрати (да развали) двустранния
договор между него и „Дани- Криси 2017“ ЕООД, което същият е упражнил, изпращайки
коментираните нотарилни покани.
Между страните не е спорно и, че ищецът е предоствил на ответното дружество
уговорените в договора от 16.11.2018г. рекламни материали и е заплатил в полза на
последното уговореното по договора за реклама възнаграждение в размер на 12 500.00 лева,
респ. че е предоставил за ползване чадърите, предмет на договора от 30.09.2019г., като
3
данни в този смисъл се съдържат в представените с исковата молба и неоспорени писмени
доказателства- приложение № 2 към договора от 16.11.2018г., фактура № 5/03.01.2019г.,
издадена от „Дани – Криси 2017“ ЕООД за сумата от 12 500.00 лева, както и платежно
нареждане от 28.12.2018г. за същата сума с наредител ищецът и получател- ответникът.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да
се доказват, като кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди. Правната
норма определя неустойката като форма на договорна отговорност за причинените вреди от
неизпълнение на договорно задължение, чийто размер е предварително уговорен от
страните, като наред с това очертава и специфичните функции на неустоечното вземане –
обезщетителна, свързана с преразпределяне на последиците от неизпълнението в тежест на
неизправния длъжник, обезпечителна – за обезпечаване изпълнението на задължението, и
наказателна – в случаите, при които размерът на неустойката е по – голям от причинените
вреди. В рамките на един от основните принципи в гражданското право – свободата на
договаряне, намерил нормативното си отражение в чл. 9 ЗЗД, страните по една двустранна
правна сделка могат да уговорят неустойка за вредите от предсрочното прекратяване на
срочен договор по волята на една от тях. Необходимо е обаче това неустоечно вземане да
има някоя от специфичните за неустойката функции. В противен случай клаузата за
неустойка би била нищожна поради накърняване на добрите нрави, за което съдът следи
служебно, преценявайки клаузата към момента на сключване на договора, съответно към
момента на включването в неговото съдържание – арг. т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по
тълк. дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС.
Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в
Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК „съдът е
длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на
отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено
възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката
или от събраните по делото доказателства.“
Следователно, в случая настоящият съдебен състав дължи да извърши преценка за
валидността на процесните неустоечни клаузи във всеки от двата договора между страните,
на които ищецът основава претенциите си.
Както бе посочено, съгласно клаузата на чл. 15 от договора от 16.11.2018г., в случай на
едностранно предсрочно прекратяване на договора от продавача по причина, за която
отговаря купувачът, той дължи връщане на полученото възнаграждение като неустойка за
неизпълнение на задължението за реклама.
Настоящият съдебен състав намира цитираната неустоечна клауза за нищожна поради
противоречие с добрите нрави- арг. чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД, доколкото с нея на
практика се уговаря връщане на цялото получено възнаграждение за уговорената от
страните рекламна дейност, без значение на периода, за който задължението за
осъществяването й не е било изпълнено. С това на практика би могло да се достигне до
хипотеза, при която предсрочното прекратяване на договора, т. е. развалянето на същия е
осъществено в кратък срок преди изтичане на уговорения срок на договора и поради
неизпълнение на друго договорно задължение, а не на задължението за реклама, а
длъжникът да дължи връщане на цялото уговорено възнаграждение, т. е. да не получи
възнаграждение за изпълненото в значителна степен негово непарично задължение да
извършва реклама на продуктите на ищеца. Следователно, с коментираната неустоечна
клауза се създават предпоставки за значително имуществено неравновесие между страните
по сделката, при което ответникът- купувач да е изправен по отношение на изпълнение на
задължението за реклама, но да не бъде възнаграден за надлежно изпълнената част от
същото. Последното е икономически, правно, а и житейски необосновано и излиза според
4
настоящия съдебен състав извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна, а
и санкционна функции, доколкото предназначението дори и на последната не е да води до
неоснователно обогатяване на едната страна за сметка на другата, а с процесната клауза се
създават предпоставки за значително такова, тъй като е възможно да се достигне до
безвъзмездно извършване на услуга от страна на купувача, противно на уговореното между
страните по договора.
В допълнение, според настоящия съдебен състав, начинът, по който процесната клауза
третира последиците от предсрочното прекратяване на съглашението поради виновно
неизпълнение на задължение на купувача, разглеждана в единство с основанието за
разваляне, на което в случая ищецът се позовава, води до заобикаляне на закона, в частност
на императивната разпоредба на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, съгласно която разваляне на договора не
се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса
на кредитора, доколкото, както бе изяснено, на практика предвижда връщане на даденото по
договора за реклама възнаграждение в неговата цялост въпреки принципната възможност и
вероятност неизпълнената част от задължението за рекалма да не е значителна при
съобразяване периода от време между предсрочното прекратяване на съглашението, от една
страна, и изтичане на първоначално уговорения негов срок, от друга. В тази връзка следва
да се отбележи, че в процесната неустоечена клауза по никакъв начин не са разграничени
хипотезите на пълно, частично или пренебрежимо малко с оглед интереса на кредитора
неизпълнение, като не е уговорено какви са правните последици при точно и добросъвестно
изпълнение на задължението на ответника през определен период от време, а закономерно
при точно и добросъвестно изпълнение на задължението за извършването на рекламна
дейност ищецът в настоящото производство дължи възнаграждение.
При тези мотиви съдът приема, че вземането за неустойка в размер на 12 500.00 лева
като основано на нищожна клауза, противоречаща на дорбите нрави, схващани като
съвкупност от морални, етични и общоприети правила за поведение, не е възникнало в
правната сфера на ищеца.
По идентични съображения нищожна поради накърняване на добрите нрави се явява и
клаузата на чл. 6 от сключения между страните договор за заем за послужване от
30.09.2019г., съгласно която при неизпълнение на задължението да върне в срок от три дни
след изтичане на срока на договора чадърите, негов предмет, „Дани- Криси 2017“ ЕООД,
респ. солидарният длъжник дължат неустойка, формирана от двойния размер на стойността
на вещите. С тази неустойка отново се създават условия за значителен имуществен
дисбаланс между имуществените сфери на двете страни по договора в полза на заемодателя-
ищец, тъй като същият, без да прехвърля правото на собственост върху въпросните чадъри,
би получил стойността им, при това в довен размер, без да е предоставил срещу това
надлежна престация, т. е. би получил двойния размер на цената на вещите, с което
безспорно се излиза извън присъщите на неустойката функции. Не без значение е
обстоятелството, че се касае за неустойка за неизпълнение на задължение за връщане на
вещи, предоставени за временно ползване, в която хипотеза вредата за собственика се
изразява в невъзможността сам да ползва вещите или да ги предостави за възмездно
ползване на трето лице, т. е. собственикът е ограничен във възможността да упражнява в
пълнота всички правомощия, включени в съдържанието на комплексното право на
собственост, но не е лишен от последното, като би могъл да ревандикира вещите от
ответника или да предяви облигационен иск за връщане на същите въз основа на уговорката
в този смисъл в сключения между страните договор. Следователно, с процесната неустойка
ищецът на практика цели да бъде обезщетен за вреда, каквато обективно не би могъл да
претъпри от задържането на вещите, а именно „изгубване“ на правото на собственост върху
чадърите, а наред с това и да се обогати значително за сметка на заемателя, получавайки от
него 200 % от стойността на вещите, без да е необходимо да престира каквото и да е било
насреща. Правният ред в частност нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД не може да допусне
5
сключването, респ. изпълнението на сделка, която води практически до неоснователно
обогатяване, тъй като едната страна би получила престация, като ако да беше изпълнен
договорът (дори по- голяма в случая), но от своя насрещната страна по договора няма да
получи нищо – в този смисъл Решение № 219/09.05.2016 по дело №203/2015 на ВКС, ТК, I
т.о. Когато е налице подобна уговорка, с която практически се достига до неоснователно
обогатяване, тогава тази неустойка е екзорбитантна и като такава е нищожна поради
неморално високия си размер, съответно водещ до правно и стопански непоносими
последици или икономически чрезмерна вреда за неизправната страна, която не
кореспондира нито с целите на неустоечната клауза, нито с размера на действителните
вреди.
По изложените фактически и правни съображения настоящият съдебен състав намира
клаузите на чл. 15 от договра от 16.11.2018г. и на чл. 6 от договора от 30.09.2019г.,
сключени между страните, за нищожни съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД и като
такива за негодни да породят предвидените в тях правни последици, в частност възникване
на неустоечни вземания, с оглед на което и доколкото ищецът основава претенциите си
именно на посочените уговорки, исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД следва да
бъдат отхвърлени в тяхната цялост.
При този изход на спора на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК по правило
разноски се следват на ответниците, но в случая такива не следва да им бъдат присъждани,
доколкото не е заявявана претенция да са сторили разходи във връзка с производството.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД за осъждане в условията на
солидарност на „Дани- Криси 2017“ ЕООД, ЕИК *********, и на Д. С. И., ЕГН **********,
да заплатят на „Балкам груп“ ООД, ЕИК *********, сумата от 12 500.00 лева,
представляваща неустойка за неизпълнение на задължението на „Дани- Криси 2017“ ЕООД
по сключен между страните договор от 16.11.2018г. да рекламира в търговския си обект
стоки на „Балкам груп“ ООД поради предсрочно прекратяване на договора едностранно от
ищеца поради допуснато от ответното дружество неизпълнение на задължението му да
закупува уговореното със същия договор минимално количество кафе „Spetema Professional
Grand Espresso“, както и сумата от 8000.00 лева, представляваща неустойка за неизпълнение
на задължението на „Дани- Криси 2017“ ЕООД в тридневен срок от прекратяване на
сключен между страните договор от 30.09.2019г. да върне предоставените му по силата на
този договор за временно и безвъзмездно ползване 10 броя рекламни чадъри „Spetema“ с
единична стойност от 400.00 лева, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда- 24.06.2021г., до окончателно изплащане на
задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6