№ 519
гр. Благоевград, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети септември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Ангелина Бисеркова
Катя Сукалинска
като разгледа докладваното от Ангелина Бисеркова Въззивно гражданско
дело № 20221200500562 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. К., ЕГН **********,
действащ чрез адв.Г.Ю. срещу Разпореждане от 31.05.2022г., постановено по
изпълнително дело № 320/2022г. по описа на ЧСИ Б.В. рег.№ 890 на КЧСИ, с
район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника К. Г. К. за намаляване на приетите по
изпълнението с постановление на ЧСИ от 27.04.2022г. разноски за адвокатски
хонорар за процесуално представителство в размер на 400 лева. Твърди се в
жалбата, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно и неправилно,
постановено при допуснато нарушение на процесуалните правила и
немотивирано.
Моли за отмяна на атакувания акт и редуциране на адвокатското
възнаграждение до нормативно предвидения минимум от 200 лева като се
редуцира и таксата по т.26 от Тарифата към ЗЧСИ.
Препис от жалбата е надлежно връчена на взискателя, действащ чрез
пълномощника си адв.А.Б., който в законоустановения срок депозира по реда
на чл.436, ал.3 от ГПК писмено възражение. Обосновава становище за
недопустимост на жалбата като просрочена. В тази връзка сочи, че в случая
подлежащия на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 от ГПК акт на ЧСИ не е
разпореждането от 31.05.2022г., а Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/,
връчена на длъжника на 11.05.2022г., тъй като именно в ПДИ е обективирана
волята на ЧСИ относно дължимите от длъжника разноски по принудителното
изпълнение. Твърди, че считано от 11.05.2022г. е започнал да тече
двуседмичният срок, визиран в чл.436, ал.1 от ГПК, като жалба от длъжника
в този срок срещу обективираното в ПДИ произнасяне на ЧСИ по разноските
1
не е подадена, поради което актът е влязъл в сила като необжалван. Релевира
и доводи, с които обосновава становище за неоснователност на жалбата. В
тази връзка твърди, че именно поведението на длъжника е причина за
образуване на изпълнителното производство. Твърди, че по делото са
предприети изпълнителни действия, поради което и на основание чл.79 от
ГПК длъжникът дължи всички сторени разноски-платени от взискателя
авансово; разноските за извършените необходими действия по
изпълнителното дело; разноските на взискателя за процесуално
представителство и окончателната пропорционална такса по чл.26 от
ТТРЗЧСИ, дори и когато се изпълни пряко на взискателя и в срока за
доброволно изпълнение. Цитира съдебна практика на ВКС по реда на чл.290
ГПК. Сочи, че сумата-предмет на принудително изпълнение, не е платена от
длъжника доброволно, а е събрана принудително от работодателя на
длъжника. Счита за неоснователно възражението на длъжника за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на взискателя. Счита за приложима в случая разпоредбата на чл.10, т.2 и чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. Твърди, че в случая са поискани
множество действия за принудително изпълнение и такива са извършени от
съдебния изпълнител – проучване на длъжника в НАП и налагане на запор,
поради което уговореното съобразно представения договор за правна помощ
и съдействие адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева не е
прекомерно. Счита, че адвокатското възнаграждение, определено съобразно
разпоредбите на чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/2004г., не е обвързано с
фактическата и правна сложност на изпълнителното производство. Счита за
неоснователно искането на длъжника за присъждане на разноски в
настоящото производство. Сочи, че предмет на контрол в настоящото
производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а
не спор относно накърнено материално право, поради което в случая не
намира приложение общото правило на чл.78 от ГПК. Счита, че за разноските
в производство по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна
разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ. Към отговора е приложен
договор за правна помощ и съдействие и списък по чл.80 от ГПК.
По делото са приложени и мотиви на ЧСИ на Б.В. рег.№ 890 на КЧСИ, с
район на действие района на Окръжен съд-Благоевград, в които е
обективирано становище за неоснователност на жалбата. Излага подробни
доводи за законосъобразност и правилност на атакуваните действия.
Съдът, след преценка на доводите на страните и материалите по делото,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на ЧСИ, който
подлежи на съдебен контрол съгласно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК, в
законоустановения срок по чл.436, ал.1 от ГПК, изхожда от надлежна страна
и отговора на изискванията по чл.260 ГПК и чл.261 от ГПК и като такава е
допустима.
По основателността на жалбата:
Изпълнително дело № 320/2022г. е образувано по молба с вх.№
6024/19.04.2022г., подадена от Е.О. К.а, ЕГН **********, в качеството на
майка и законен представител на Г. К. К., ЕГН **********, действащи чрез
адв.А.Б., към която е приложен изпълнителен лист, издаден на 09.02.2022г.
въз основа на решение № 7373/06.08.2019г. по гр.д. № 1633/2019г. по описа на
РС-Благоевград. По силата на изпълнителния лист длъжникът К. Г. К., ЕГН
********** е осъден да заплати на взискателя Г. К. К., ЕГН **********,
действащ чрез законния си представител Е.О. К.а, ЕГН **********, сумата
2
300 лева месечно, ведно със законната лихва при забавено плащане, платими
по банкова сметка на майката в „Е.Б.“ АД, до навършване на пълнолетие на
детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение,
както и половината от разходите за учебници и учебни помагала на детето, за
училищни мероприятия, което плащане се извършва на база касови бонове за
извършените разходи; извънучебни школи и курсове на детето, платими на
база представени платежни документи, издадени от предоставящите услугата;
разходи за дрехи и обувки на детето, закупувани два пъти в годината -през
месец май и месец септември, което плащане се извършва на база касови
бонове за извършените разходи. С молбата за образуване на изпълнителното
производство е представен и договор за правна помощ и съдействие, съгласно
който страните са уговорили възнаграждение в размер на 400 лева, платено в
брой при сключване на договора.
На 27.04.2022г. е изготвено постановление, с което ЧСИ е приел разноски
по изпълнителното дело в общ размер 490.00 лева, от които 90.00 лева с ДДС,
представляваща обикновени авансови такси към ЧСИ за образуване и водене
на изпълнителното дело /т.1, т.3, т.5, т.9 от ТТР към ЗЧСИ/, за която сума
съгласно чл.81 ЗЧСИ взискателят е освободен от авансовото й плащане, и
400.00 лева адвокатско възнаграждение, съгласно приложения към молбата
договор за правна защита и съдействие.
На 27.04.2022г. до длъжника К. е изпратена Покана за доброволно
изпълнение изх.№ 04920, в която като задължение на длъжника са посочени :
неолихвяема сума, представляваща половината от разходите за закупуване на
дрехи, обувки, учебни пособия, материали и други в размер на 2 125,60лева,
неолихвяема сума за разноски по изпълнителното дело за адвокат в размер на
400.00 лева /адвокатско възнаграждение/, неолихвяема сума за разноски по
изпълнителното дело за обикновени такси в размер на 90.00 лева с ДДС,
представляваща обикновени авансови такси към ЧСИ за образуване и водене
на изпълнителното дело /т.1, т.3, т.5, т.9 от ТТР към ЗЧСИ/ и сума по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ в размер на 266.46 лева или общо дължима сума в размер на 2
882.06 лева, както и присъединените публични държавни вземания по чл.458
ГПК в полза на държавата. Поканата е връчена лично на адресата на
11.05.2022г.
На 28.04.2022г. по изпълнителното дело е наложен запор върху банкови
сметки на длъжника в „Банка ДСК“ АД / запорно съобщение изх.№ 4955/ и
запор върху възнаграждения на длъжника за труд/ запорно съобщение изх. №
04956 /до „П.“АД/.
На 25.05.2022г. по изпълнителното дело е постъпило възражение с вх.№
7425, с което длъжникът К. е възразил срещу определените от ЧСИ с
постановлението от 27.04.2022г. разноски по изпълнението, представляващи
адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя като
е заявил искане за редуциране на тези разноски.
Препис от възражението е изпратено за сведение и становище на
взискателя, който в законоустановения срок - на 30.05.2022г., е депозирал
становище с вх.№ 7679. Взискателят релевира подробни съображения, с които
оспорва като неоснователно искането на длъжника за редуциране на
разноските по изпълнението, представляващи адвокатско възнаграждение.
Искането на длъжника за редуциране на приетите с постановление от
27.04.2022г. на ЧСИ разноски по изпълнението, представляващи разноски за
адвокатски хонорар, е оставено без уважение - разпореждане на ЧСИ от
31.05.2022г., по съображения за фактическа и правна сложност на делото и
поради обстоятелството, че длъжникът не е заплатил присъдените по
3
изпълнителния лист суми преди образуване на делото, с което е дал повод за
образуване на последното. Препис от акта е връчен на длъжника на
06.06.2022г.
От материалите по изпълнителното дело се установява, че с преводно
нареждане от 06.06.2022г., наредителят „П.“ АД –работодател на длъжника, е
превел на основание наложен по изпълнителното дело запор, по сметка на
ЧСИ Б.В., по процесното изпълнение, сума в размер на 907.45 лева. В тази
връзка с разпореждане от същата дата ЧСИ е постановил вдигане на
наложените запори по изпълнителното дело. До третите лица /банки са
изпратени съобщения за вдигане на запора.
Други действия по изпълнението не са извършени.
С оглед на горното, съдът прави следните изводи:
Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е
свързан със защита срещу незаконосъобразни действия, а с общия принцип за
отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата
част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност
в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за
намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото
производство, но и в изпълнителното /в този смисъл Определение №
403/01.12.2008г. по гр.д. № 1762/2008г., 5 г.о. ВКС/. Компетентен да се
произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това подлежи
на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7 ГПК.
В настоящият случай с ПДИ от 27.04.2022г. ЧСИ Б.В. се е произнесъл
относно разноските, приети за събиране по процесното изпълнително дело, в
това число и адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателя, в размер на
400 лева. ПДИ е надлежно връчена на длъжника на 11.05.2022г. като в
указания за обжалване срок, длъжникът е депозирал възражение с вх.№
7425/25.05.2022г. за редуциране на разноските на взискателя за адвокатско
възнаграждение поради прекомерност. На 31.05.2022г. ЧСИ Б.В. се е
произнесъл с постановление, с което е оставил без уважение възражението,
който акт се атакува с жалбата, въз основа на която е образувано настоящото
въззивно дело, и който е предмет на контрол от настоящата въззивна
инстанция.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита за неоснователно
релевираното от взискателя-въззиваем възражение за недопустимост на
частната жалба поради факта, че с нея се атакува разпореждане на ЧСИ, с
което е отказано редуциране на определените от съдебния изпълнител
разноски за адвокатско възнаграждение, възложени в тежест на длъжника.
Предмет на проверката е акт на ЧСИ, с който е отказано редуциране на
възложени в тежест на длъжника разноски на взискателя, представляващи
адвокатско възнаграждение.
Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат
свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото
време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с
разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна,
поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на
основание чл.78, ал.5 от ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да
прецени налице ли са предвидените в чл. 10 от Наредба № 1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения действия от страна на
процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна
сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното
4
адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена /по
аргумент на чл.78, ал.5 ГПК/, също правния интерес, за защита на който е
ползвана правната помощ /по аргумент на чл.36, ал.2 ЗА/. При наличието на
посочените предпоставки възнаграждението може да бъде намалено до
минималния нормативно установен размер на това възнаграждение.
Съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
адвокатски възнаграждения минималният размер адвокатско възнаграждение
за образуване на изпълнително дело е 200 лева, а съгласно чл.10, ал.1, т.2 за
процесуално представителство, защита и съдействие на страните по
изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 1000 лева - 200 лева, а за вземания над 1 000 лева - 1/2
от съответните възнаграждение, посочени в чл.7, ал.2, т.2-7./.
В казуса страните не спорят, че претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева е уговорено и заплатено на
процесуалния представител. Посоченото обстоятелство се установява от
пълномощно и договор за правна защита и съдействие /лист 3 в кориците на
изпълнителното дело/, сочещо на валидно възникнало между взискателя и
процесуалния му представител облигационно правоотношение по
предоставянето на правна помощ и съдействие, във връзка с което е уговорен
и изплатен в брой адвокатски хонорар 400.00 лева.
От анализа на материалите по делото се установи, че в случая
процесуалният представител на взискателя е депозирал молба по чл.426, ал.1
от ГПК с приложен към нея изпълнителен лист, пълномощно и договор за
правна защита и съдействие, като в молбата е заявено искане за налагане на
запор върху банкови сметки на длъжника до размера на вземанията на
кредитора/взискателя и за присъждане на разноски. Други действия по делото
с цел удовлетворяване на паричното вземане на взискателя пълномощникът
не е извършвал. Подаването на становище /вх.№ 7679/30.05.2022г./ по
възражението на длъжника срещу определените с ПДИ разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение, съответно писмения отговор на
частната жалба /лист 10-13 в делото/ не следва да бъдат взети предвид при
преценка за дължимост на адвокатския хонорар, тъй като не представляват
искане за предприемане на изпълнителни действия.
Безспорно е по делото, че длъжникът не е изпълнил доброволно
задължението си преди иницииране на изпълнителното производство.
Същевременно, извършените в периода от образуване на изпълнителното
дело – 19.04.2022г. до 06.06.2022г. /погашение на кредиторовото вземане чрез
превод от работодателя на длъжника по сметка на ЧСИ и вдигане на
наложения запор/ действия на ЧСИ Б.В. се изразяват в изпращане на ПДИ до
длъжника, проучване на имущественото състояние на длъжника и налагане на
запор върху вземания на длъжника за труд и върху банкови сметки в „Банка
ДСК“ АД.
С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че по същество
изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което определените от ЧСИ разноски в тежест на длъжника, представляващи
заплатен от взискателя адвокатски хонорар в размер на 400 лева са
прекомерни. В тази връзка счита, че възнаграждение за адвокат по чл.10, т.2
от Наредбата - за процесуално представителство, защита и съдействие на
взискателя по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане не се дължи, а се дължи само такова
за образуване на делото /чл.10, ал.1, т.1 Наредбата/ в минимален размер
200.00 лева.
5
Предвид на горното жалбата е основателна, поради което атакуваното
разпореждане, с което е отказано редуциране на присъденото в полза на
взискателя адвокатско възнаграждение, следва да се отмени, като
определените като дължими от длъжника в полза на взискателя разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, следва да се намалят до размер
от 200 лева.
Доводите и искането на жалбоподателя за намаляване на определената по
т.26 от ТТРЗЧСИ пропорционална такса съдът счита за неотносими и като
такива не следва да бъдат разгледани. В казуса предмет на въззивен контрол е
акт на ЧСИ, с който е отказано редуциране на възложен в тежест на длъжника
адвокатски хонорар на взискателя по процесното изпълнително дело и именно
тези разноски са предмет на настоящо производство.
Искането на страните за разноски е неоснователно доколкото настоящото
производство е аналогично с производството по чл.248 ГПК, и по аргумент,
че в производството по чл.248 ГПК разноски не се присъждат, тъй като това
производство няма самостоятелен характер, поради което не следва да се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 31.05.2022г., постановено по изпълнително
дело № 320/2022г. по описа на ЧСИ Б.В., рег.№ 890 на КЧСИ, с район на
действие района на Окръжен съд-Благоевград, с което е оставено без
уважение възражението на длъжника К. Г. К. за намаляване на приетите по
изпълнението с ПДИ на ЧСИ от 27.04.2022г. разноски за адвокатски хонорар
за процесуално представителство на взискателя в размер на 400 лева и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 от ГПК присъдените в тежест на
длъжника К. Г. К., ЕГН **********, разноски по изпълнителното дело,
сторени от взискателя Г. К. К., ЕГН **********, за адвокатско
възнаграждение от 400.00 /четиристотин/ лева на 200.00 /двеста/ лева поради
прекомерност.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6