№ 1831
гр. София, 14.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110136150 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на Й. Г. С. срещу „Сити Кеш“ ООД, която
отговаря на изискванията за редовност, а предявените с нея искове са допустими.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал отговор на
исковата молба.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е подадена насрещна искова молба от „Сити Кеш“ ООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът по насрещните искове С. е подал отговор на
насрещната искова молба, в който е инкорпорирано и становището му по отговора на
неговата искова молба.
Съдът намира, че е неясен правният интерес на насрещния ищец от предявения
насрещен евентуален иск. В тази връзка съдът съобрази съдебната практика /например
Решение № 60186/28.11.2022 г. по т. д. № 1023/2020 г. на ВКС, I ТО, Решение №
50174/26.10.2022 г. по гр. д. № 3855/2021 г. на ВКС, IV ГО, и други/, която приема, че при
установена в хода на исковото производство по чл. 422 ГПК недействителност на договор за
потребителски кредит съгласно чл. 23 ЗПК предявеният иск следва да бъде уважен с
установяване на дължимата на основание чл. 23 ЗПК чиста стойност на кредита, без да е
необходимо вземането за чистата стойност да бъде предявено от кредитора с иск по чл. 55
ЗЗД. При това положение е неясно какъв по-различен правен резултат се цели с
предявяването на насрещния евентуален иск, при положение че евентуалната приложимост
на разпоредбата на чл. 23 ЗПК и без предявяването на отделен иск следва да бъде
съобразена по насрещния главен иск. Това налага на насрещния ищец да бъдат дадени
указания.
Независимо от горното с цел процесуална икономия делото следва да бъде насрочено
за разглеждане в открито съдебно заседание.
Страните са представили документи, които са допустими, относими и необходими за
1
изясняване на делото от фактическа страна, поради което следва да се приемат като писмени
доказателства.
Ищцовото искане за задължаване на ответника да представи документи е
неоснователно, защото те вече са представени с отговора на исковата молба и с насрещната
искова молба.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза подлежи на
отхвърляне, защото не е необходимо за изясняване на делото от фактическа страна.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на насрещния ищец в 1-седмичен срок от получаване на препис от
настоящото определение да обоснове правния си интерес от предявения насрещен
евентуален иск, като съобрази мотивната част на настоящото определение. При
неизпълнение на указанията в срок насрещната исковата молба ще бъде върната в
частта по насрещния евентуален иск.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 13.02.2025 г. от 10:50 часа, за когато ДА
СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се изпрати препис от настоящото определение, на ищеца
– и препис от отговора на исковата молба и неговите приложения, а на ищеца по насрещните
искове – и препис от отговора на насрещната искова молба и неговите приложения.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото представените от страните
документи.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца с правно основание чл. 190 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна
експертиза.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146, ал. 1 и
ал. 2 ГПК:
Предявени са от Й. Г. С. срещу „Сити Кеш“ ООД при условията на евентуално
съединяване следните искове: главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за
прогласяване нищожност на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г.
поради противоречие на закона, включително поради наличие на неравноправни клаузи в
него; евентуален иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за прогласяване нищожност
на чл. 6.6. от Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. поради
противоречие на добрите нрави. Претендират се разноските по делото.
Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за паричен заем „Кредирект“ №
912188/15.08.2023 г. при общи условия, по силата на който му е предоставена в заем сумата
от *** лв. при уговорени фиксиран ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.02 %,
като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в размер на *** лв. в
срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски, от които 3 вноски в размер на по
66.75 лв. и 7 вноски – по 325.11 лв. Сочи, че по договора бил задължен да осигури
обезпечение след сключването му, отговарящо на редица изисквания, като поради
непредставянето на обезпечение му била начислена неустойка по чл. 6.6. от договора в
размер на 2 203.98 лв., включена изначално в погасителния план. Твърди, че е заплатил по
договора сума в общ размер на *** лв. Релевира възражение за нищожност на целия договор
поради противоречие със закона – с разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК. Изтъква,
че уговорената неустойка за непредоставяне на обезпечение в действителност представлява
2
скрита възнаградителна лихва, поради което лихвеният процент е неправилно посочен в
договора, като същевременно неустойката представлява разход по кредита, който следва да
бъде включен в ГПР, но това в случая не е сторено, поради което посоченият в договора
ГПР също е неправилен. В тази връзка акцентира, че към потребителя са поставени
неизпълними изисквания относно обезпечението, което следва да представи, с което се цели
увеличаване на възнаграждението на кредитора, като неустойката е изначално включена в
погасителните вноски. Навежда възражение за нищожност на клаузата за неустойка поради
нейната неравноправност по смисъла на чл. 143, т. 5 ЗЗП, защото е необосновано висока –
надвишава дори размера на възнаградителната лихва. Счита, че посочването в договора на
ГПР, различен от реално прилагания в отношенията между страните, представлява
заблуждаваща и нелоялна търговска практика, която възпрепятства потребителя да прецени
реалните икономическите последици от сключването на договора, което сочи на
неравноправност. При условията на евентуалност възразява, че нищожна е самата
неустоечна клауза поради противоречието й с добрите нрави. Счита, че неустойката цели
единствено скрито оскъпяване на кредита и излиза извън присъщите й функции. Изтъква, че
е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила, при положение че е свързана с
вторично задължение на потребителя, като същевременно тя прехвърля върху него риска от
неизвършването от кредитора на оценка на кредитоспособността му и цели единствено
неоснователно обогатяване на кредитора.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявените искове като неоснователни. Излага подробни съображения, че
договорът и процесната клауза за неустойка са валидни. Твърди, че договорът е резултат от
индивидуално договаряне между страните. Сочи, че в ГПР не е включена неустойката, с
което ищецът е бил наясно, тъй като е потребител и по много други договори за кредит,
сключени с ответника. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
Предявен е от „Сити Кеш“ ООД срещу Й. Г. С. насрещен осъдителен частичен иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за сумата от 471
лв. – част от вземане в общ размер на 2 000 лв., представляващо главница по Договор за
паричен заем № 912188/15.08.2023 г., ведно със законната лихва от 21.10.2024 г. до
окончателното плащане. Претендират се разноски по делото.
Ищецът по насрещния иск твърди, че договорът е сключен по реда на ЗПФУР и че по
него е предоставил на ответника заем в размер на *** лв. при уговорен фиксиран ГЛП в
размер на 40.05 %, като той се задължил да върне заема ведно с възнаградителна лихва в
срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни погасителни вноски, както и че в чл. 6.6. е уговорена
неустойка за непредоставяне на обезпечение, която е начислена поради неизпълнение на
задължението за предоставяне на такова. Сочи, че е предоставил заемната сума на ответника.
Излага, че последният е платил по договора суми в общ размер на *** лв., с които са
погасявани други задължения по договора, но не и главницата, а срокът на договора е
изтекъл. Моли в случай на приемане, че договорът е нищожен, да бъде приложена
разпоредбата на чл. 23 ЗПК.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на насрещната исковата молба, в
който е инкорпорирано и становище по отговора на исковата молба. С. поддържа
възраженията си за нищожност за договора и на клаузата за неустойка, като оспорва
твърденията на насрещната страна за индивидуално договаряне. Счита за ирелевантно
обстоятелството, че има сключени няколко договора с дружеството. Възразява, че предвид
нищожността на договора на основание чл. 23 ЗПК не дължи по него никакви суми освен
главницата. Твърди, че е платил по договора суми в общ размер на *** лв. Счита, че не
следва да бъде осъждан за законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване
на насрещната искова молба, във връзка с което се позовава на практика на СЕС.
В тежест на ищеца по предявените в условията на евентуалност искове за
3
прогласяване нищожност на договора, евентуално – на неустоечна клауза от него, е да
докаже следните обстоятелства: сключването между страните на Договор за паричен заем
„Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. и неговото съдържание; твърдяното противоречие на
договора със закона, включително наличието на неравноправни клаузи в него; твърдяното
накърняване на добрите нрави от неустоечната клауза.
В тежест на ответника е да докаже, че сключването на договора е резултат от
индивидуално договаряне, за което не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищеца по насрещния иск с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК е да установи следните обстоятелства:
наличието на валидно облигационно отношение между страните по Договор за паричен заем
„Кредирект“ № 912188/15.08.2023 г. и неговото съдържание; предоставяне на заемната сума
на кредитополучателя.
В тежест на ответника по насрещния иск при доказване на горните факти е да
установи плащане в пълен размер на задължението за главница по договора, за което не сочи
доказателства.
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
сключването между страните на Договор за паричен заем „Кредирект“ № 912188/15.08.2023
г., по силата на който на С. е предоставена в заем сумата от *** лв. при уговорени фиксиран
ГЛП в размер на 40.05 % и ГПР в размер на 48.02 %, като той се задължил да върне заема
ведно с възнаградителна лихва в размер на *** лв. в срок до 17.06.2024 г. на 10 месечни
погасителни вноски; предаване на заемната сума в размер на *** лв. от „Сити Кеш“ ООД на
С.; че в чл. 6.6. от договора е уговорено задължение за С. за заплащане на неустойка при
непредоставяне на обезпечение, както и че такава му е начислена, но не е включена в
посочения в договора размер на ГПР; че извършените от С. плащания по договора възлизат
общо на *** лв.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия /с изключение на действията, за които изрично им е
указан по-кратък срок/, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това
по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като такова задължение имат страните и когато те са
посочили електронен адрес за връчване. При неизпълнение на това задължение, както и
когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми
съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения ще бъдат
приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената
4
държавна такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със
спогодба е необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта
процесуален представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
(http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5