РЕШЕНИЕ
№ 4760
гр. София, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110132646 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и
т.4 от КT и чл. 221, ал. 1 КТ вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. В.
Б., ЕГН **********, срещу ..., ЕИК ..., с която моли да бъдат уважени следните искове:
по чл. 344, ал.1, т.1 КТ- за установяване на незаконосъобразност и отмяна на
уволнението;
по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ- за поправка на основанието, вписано в трудовата книжка,
вместо чл. 71, ал. 1 КТ да се впише като чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ;
по чл. 221, ал. 1 КТ вр. с чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ- за присъждане на обезщетение в
размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието, а именно
сумата 2160 лв.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществувало трудово правоотношение
/ТПО/ по силата на Трудов договор № 057, сключен на 13.01.2022 г., по силата на който
ищецът се съгласил да изпълнява длъжността „Техник“ с месторабота гр. С. при ответника
срещу трудово възнаграждение, считано от 01.04.2022 г., в размер на 720 лв. Поддържа, че
ищецът имал задължението да заплаща трудовото му възнаграждение в периода от 20-о
число на следващия и първо число на по-следващия месец. Посочва, че при сключване на
договора трудовата му книжка била оставена на съхранение при работодателя ответник.
Твърди, че всичките му трудови възнаграждения били изплатени след изтичане на
уговорения между страните срок- заплатата за месец януари 2022 г., била изплатена по
банков път на 04.03.2022 г.; заплатата за месец февруари 2022 г., била изплатена по банков
път на 08.04.2022 г.; заплатата за месец март 2022 г., била изплатена по банков път на
05.05.2022 г. С оглед неизпълнението на задължението за плащане на трудовото
възнаграждение в срок ищецът прекратил едностранно трудовия договор на основание чл.
327, ал. 1, т. 2 КТ чрез уведомление на ответника, получено на 05.05.2022 г., чрез електронна
1
поща по вътрешнофирмената ERP система преди 8:00 ч. на 05.05.2022 г. на персоналните
служебни адреси на тримата управители и до офис мениджъра; лично чрез управителя В. Т.
в офиса в гр. С. на 05.05.2022 г. и чрез изпращане на заявление до седалището и адреса на
управление на работодателя чрез куриерска фирма .., получено на 09.05.2022 г. Твърди, че
на 19.05.2022 г. ответникът изпратил до ищеца чрез куриерска фирма ..., Заповед № 41 от
05.05.2022 г. за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 71, ал. 1 КТ, като
последното било вписано и в трудовата книжка на ищеца. Поддържа, че издадената заповед
е незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й правоотношението между
страните е било прекратено едностранно от ищеца на друго основание. Моли за уважаване
на исковете. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът прилага писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът ..., ЕИК ..., подава отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че при
сключване на трудовия договор с ищеца последният бил уведомен, че е възможно забавено
изпълнение по отношение изплащането на трудово му възнаграждение поради технически
причини, като му било предложено авансово плащане. Посочва, че уведомлението за
едностранно прекратяване на договора е било изпратено от ищеца по време на срока за
изпитване, като нито една от страните не дължала предизвестие. Твърди, че издадената
заповед е законосъобразно издадена, както и трудовата книжка- надлежно оформена с оглед
правилното основание за прекратяване на ТПО. Прави възражение за местна неподсъдност
на иска. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл.235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба твърдения и
възраженията на ответника, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ:
Между страните няма спор, че между тях е съществувало трудово правоотношение
/ТПО/ по силата на Трудов договор № 57/13.01.2022 г., сключен като бесрочен, със срок на
изпитване 6 месеца, уговорен в полза на работодателя, по силата на който ищецът се
съгласил да изпълнява длъжността „Техник, автоматизация, с код по НКПД: ..., в отдел ... и
място на работа в гр. С., бул. ..., партер.
Между страните няма спор също, че работникът е постъпил на работа на 14.01.2022 г.,
когато са му връчени екземпляр от трудовия договор, длъжностната характеристика и
уведомление по чл.62, ал.5 от КТ, което обстоятелство е било удостоверено в приетия по
делото Протокол за постъпване на работа към ТД № 057/13.012022 г. от 14.01.2022 г.,
подписан от двете страни.
Установява се от приетия по делото трудов договор № 57/13.01.2022 г., че страни са
уговорили работникът да получава трудово възнаграждение в размер на МРЗ, която считано
от 01.04.2022 г. възлиза на 720 лв. Месечното трудово възнаграждение се дължало в срок от
20-о число на месеца следващ месеца на полагане на труд до 01-во число на последващия
месец, тоест заплатата за . януари 2022 г. следвало да се изплати в периода 20.02.2022 до
01.03.2022 г., съответно РЗ за м. 02.2022 г. се дължала от 20.03.2022 г. до 01.04.2022 г.и за м.
март 2022 г. съответно от 20.04. до 01.05.2022 г.
Видно от приложените по делото извлечения от разплащателната сметка на ищеца Б. Б.
/приети като неоспорени от ответника/ дължимите месечни трудови възнаграждения на
ищеца са изплащани макар с малко, но винаги със закъснение от уговорения срок. Така
заплатата за м.01.2022 г. била платена реално на 04.03.2022 г.; заплатата за м. 02.2022 г. била
платена на 08.04.2022 г., а заплатата за м.03.2022 г. съответно платена на 05.05.2022 г.
2
Вземайки повод от констатираните закъснения при изплащане на трудовото му
възнаграждения, ищеца Б. предприел инициатива за прекратяване на трудовото
правоотношение като подал на 05.05.2022 г. до управителя на ответното дружество,
заявление за прекратяване по чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Заявлението било изпратено на същата
дата, по ел. поща на адрес: ..., като ответника в производството не оспори, че същата се
ползва от дружеството и е валиден електронен адрес за елекронна кореспонденция. Видно от
приложеното извлечение от сайта на ответното дружество, ситуиран на адрес: ..., същия ел.
адрес е посочен и в раздел „информация за контакти“ с дружеството.
Заявлението на ищеца било връчено на ответното дружество и чрез куриерска фирма ..,
с дата на доставка – 09.05.2022 г., като пратката е получена от служител на дружеството,
подписал разписката като „...“, който факт също не бе оспорен в производството от
ответника. Тази дата на прекратяване на трудовото правоотношение е възприета и от
ответника, видно от приетото по делото з.к. на стр.12 и 13 от трудовата книжка на ищеца Б.
/на л.22 от делото/.
Същевременно, от представените по делото доказателства, се установява още, че
ответника също е предприел действия за прекратяване на трудовото правоотношение с
ищеца Б., като издал заповед № 41/05.05.2022 г., в която се позовал на разпоредбата на
чл.71, ал.1 от КТ и възможността установена с нея за прекратяване без предизвестие, в срока
за изпитване на трудовия договор. Видно от заповедта, работодателят е посочил, че
трудовия договор се прекратява, считано от 11.05.2022 г., а на ищеца се дължи обезщетение
по чл.224, ал.1 от КТ за 4 дни неизползван платен годишен отпуск, в размер на 151,58 лв.
От приложените доказателства се установява още, че издадената от ответника заповед
за прекратяване на трудовия договор е връчена на ищеца Б., също чрез куриерска фирма -
„...“ едва на 21.05.2022 г. в 12,35 ч.
Основния спорен между страните въпрос в производството е изявлението на коя от
страните за прекратяване на трудовото правоотношение е достигнало първо до знанието на
насрещната страна и респ. е постигнало ефекта на прекратяването.
От съвкупния анализ на приетите писмени доказателства, съдът счита, че по делото
безспорно се установява, че ищеца първи е предприел инициатива за прекратяване на
трудовото правоотношение с ответника, като е изпратил заявление, адресирано до
управителя на ..., по имейл на 05.05.2022 г., достигнало на същата дата, и чрез куриер,
достигнало до знанието на работодателя на 09.05.2022 г., в което е посочил изрично, че
желае прекратяване на трудовото правоотношение на осн. чл.327, ал.1, т.2 от КТ и моли за
оформяне на трудовата му книжка и начисляване на дължимите се обезщетения по чл.221,
ал.1 и чл.224, ал.1 от КТ.
Следователно, съдът приема за безспорно по делото, че с достигането на изявлението
на ищеца за предприетото прекратяване на трудовия договор /най-късно на 09.05.2022 г./ до
знанието на работодателя, правоотношението между страните, възникнало по силата на
сключения на 13.01.2022 г. трудов договор, е било прекратено.
Последващите изявления на работодателя, включително оспорената от ищеца в
производството Заповед № 41/05.05.2022 г., с която трудовото правоотношение между
страните е прекратено на осн. чл.71 от КТ / в срока за изпитване от страна на
работодателя, с посочена дата считано от 11.05.2022 г./, са ирелевантни и без правно
значение за прекратеното вече правоотношение. Издадената заповед № 41 от работодателя,
макар да е датирана също от 05.05.2022 г. е изпратена за връчване на работника едва на
19.05.2022 г., две седмици след датата на която се твърди да е издадена, като е достигнала
до знанието на работника на 21.05.2022 г. Същата не би могла да постигне целите, за които е
издадена, а именно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца Б., доколкото
същото вече е било прекратено, въз основа на неговото заявление, по чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
3
Изводът е, че всички последващи изявления на работодателя, насочени към
прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, различно от вече
осъщественото по инициатива на работника, са незаконосъобразни. Тоест, извършеното
повторно от ответника прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, след като
същото вече е било прекратено от последния, се явява незаконосъобразно, поради което
заповедта подлежи на отмяна. В този смисъл и постоянната и непротиворечива практика на
ВКС, изразена в редица съдебни решения, като напр. Решение № 59 от 16.06.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 3418/2019 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Драгомир Драгнев; Решение № 34
от 3.04.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3010/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна
Папазова; Определение № 150/19.03.2014 г., по ч.гр.д. № 808/2014 г. за допускане до
касационно обжалване и др.
По въпроса дали едностранното изявление на работника или служителя за
прекратяване на трудовия договор без предизвестие, което е достигнало до работодателя,
поражда действие, независимо дали е осъществен фактическият състав по чл. 327, ал. 1, т. 2
от КТ или може да се преценява налице ли е този фактически състав и да се приеме, че
трудовото правоотношение продължава да съществува, ВКС е приел, че „правото на
работника едностранно да прекрати трудовия договор без предизвестие на основанията,
посочени в чл. 327 от КТ се упражнява чрез едностранно волеизявление, което следва да
достигне до работодателя. След като работодателят получи волеизявлението, той не може
да прекратява трудовия договор на друго основание, тъй като от този момент насетне
субективното право на работника или служителя по чл. 327 от КТ вече е упражнено. Това
право е произвело своето действие по аргумент от чл. 335, ал. 1, т. 3 от КТ, трудовият
договор вече е прекратен и не може отново да се прекратява.“ ВКС застъпва също, че
независимо дали е налице посоченото в изявлението основание за прекратяване на
трудовото правоотношение, последното се прекратява автоматично с уведомяването на
другата страна, като защитата на работодателя в такива случаи се изразява във
възможността да иска обезщетение, тъй като работодателят не може да преценява дали
основанието, послужило на работника или служителя за едностранно прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие, действително е съществувало, за да приеме,
че то продължава да обвързва страните и повторно да го прекрати на друго основание.
Според ВКС, на преценка дали основанието, послужило на работника за едностранно
прекратяване на ТД, няма право дори съдът, разглеждащ спора за законността на
последвалото прекратяване на трудовото правоотношение, извършено от работодателя.
Именно такъв е и настоящия случай, в който ищеца оспорва последващо издадената от
работодателя-ответник заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която по
изложените по-горе съображения и съобразно цитираната задължителна съдебна практика се
явява незаконосъобразна и като такава подлежи на отмяна от съда.
Доводите на ответника, че закъсненията при изплащането на трудовите
възнаграждения на ищеца в периода от м.01. до м.03.2022 г. били пренебрежимо малки, са
ирелевантни за фактическия състав по чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Законодателят не е поставил
никаква граници, в рамките на които и над които, евентуално работникът или служителят да
може да се позове на това основание за прекратяване на трудовия договор. Всички
възражения на ответника срещу предявения иск, освен че са неоснователни, останаха и
недоказани.
По иска по чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ:
С доклада по делото съдът е указал на ищеца че следва да докаже, че в трудовата му
книжка е вписано неправилно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, а
именно, че прекратяването е в резултат на отправено от служителя заявление, с посочено
правно основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ и наличие на фактическия състав за прекратяване
на правоотношението на това основание, момент на достигане на изявлението на служителя
4
до работодателя. Предвид установеното в хода на производството и изхода по главния иск
по чл.344, ал.1, т.1 от КТ, основателен се явява и предявения в условията на евентуалност
иск с пр. основание чл.344, ал.1, т.4 от КТ за поправка на основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение вписано в трудовата книжка. Въпреки, че резултатът, който се
цели с предявяването на този иск, да е постигнат с уважаването на главния иск по чл.344,
ал.1, т.1 от КТ, при което ответника ще бъде длъжен да извърши поправка в трудовата
книжка на вписаното основание и момента на прекратяване на трудовото правоотношение,
самостоятелния иск по чл.344, ал.1, т.4 от КТ също е допустим, доколкото страните имат
несъгласие по основанието, на което е извършено това прекратяване, макар да са съгласни,
че прекратяването е налице и трудовото правоотношение между тях не съществува.
Доколкото съотношението между двата иска е на главен към евентуален, като искът
по чл.344, ал.1, т.4 от КТ е съединен под отрицателно процесуално условие, а именно
основателност на главния иск по чл.344, ал.1, т.1 от КТ и доколкото условието, за да бъде
разгледан иска по чл. 344, ал.1, т. 4 КТ се е сбъднало, уважаването на последния води до
извод, че и предявения под условие иск следва да се разгледа и съответно уважи, като съдът
задължи ответника да поправи вписаното в трудовата книжка основание за прекратяване на
трудовото правоотношение с ищеца, като впише правилното такова по чл.327, ал.1, т.3 от КТ
и момента на това прекратяване.
По иска по чл. 221, ал. 2 КТ:
С доклада по делото, съдът е възложил в тежест на ищеца да установи по делото пълно
и главно обстоятелството, че между страните е било налице безсрочно трудово
правоотношение; прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото основание -
чл.327, ал.1, т.3 от КТ; размер на БТВ за последния пълен отработен месец от ищеца и
уговорения в договора срок на предизвестие за страните.
От събраните по делото доказателства – трудов договор № 57/13.01.2022 г. и
вписванията в трудовата книжка /препис от стр.12 до 13/, се установява, че последното
уговорено между страните ОТВ е в размер на 720,00 лв. считано от 01.04.2022 г. и с
допълнително трудово възнаграждение за прослужено време в размер на 0,6 %, но за всяка
година трудов стаж при настоящия работодател. Видно от продължителността на трудовото
правоотношение между страните /само около 3 месеца/ на ищеца в случая освен
уговореното ОТВ /720 лв./ не му се дължи ДТВ за прослужено време. Видно от приетите
месечни извлечения от разплащателната сметка на ищеца, за пълните отработени месеци
февруари и март 2022 г., на последния са изплатени по 512,14 лв. /месечно /в нетен размер/.
Съгласно чл.221, ал.1 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение от
работника или служителя без предизвестие, в случаите по чл.327, ал.1, т.2, 3 и 3а от КТ,
работодателят му дължи обезщетение в размер на БТВ за срока на предизвестието – при
безсрочно трудово правоотношение. В конкретният случай, безспорно се установява по
делото, че страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, възникнало
по силата на сключен трудов договор № 57/13.01.2022 г., прекратено не по -късно от
09.05.2022 г., по инициатива на работника, на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Уговореният
в трудовия договор срок на предизвестието е 3 месеца, който е еднакъв за двете страни.
Следователно всички предпоставки за уважаване на този иск са доказани в производството
от носещата тежестта за това страна, а именно ищеца и като резултат, иска следва да се
уважи в предявения му размер от 2160 лв. /бруто/ или 1536,42 лв. /нетен размер/.
5
По разноските:
По делото и двете страни са заявили претенции за присъждане на съдебни разноски. С
оглед изхода от делото, право на разноски има само ищецът, който претендира единствено
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 360,00 лв., с ДДС, за плщането на
което е представил доказателства /на л.27,28/ и което му се дължи изцяло.
Няма данни за извършени допълнителни разноски от страна на ищеца във връзка със
защитата му по предявените искове, поради което не му се следват други разноски.
На основание чл. 78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на съда
дължимата по исковете държавна такса в общ размер от 186,40 лв. /Сто осемдесет и шест
лева и четиридесет ст./
Така мотивиран, съдът, на осн. чл.235 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, уволнението на Б. В. Б.,
ЕГН ********** от г... извършено на основание чл. 71, ал.1 от КТ, в срока за изпитване и
без предизвестие, със Заповед № 41/05.05.2022 г. на управителя на ..., ЕИК ..., със седалище
и адрес на управление в ..., и го ОТМЕНЯ.
ОСЪЖДА на осн. чл.344, ал.1, т.4 от КТ ..., ЕИК ... със седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от управителя Д. И. Т., да извърши поправка в трудовата
книжка на Б. В. Б., ЕГН ********** от гр. ..., на вписаното основание и дата за
прекратяване на трудовото правоотношение, като впише правилното такова по чл.327, ал.1,
т.2 от КТ, считано от 09.05.2022 г.
ОСЪЖДА, на осн.чл.221, ал.1, от КТ, ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление
в ..., представлявано от управителя Д. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Б., ЕГН ********** от
г..., сумата от общо 2160,00 лв. /Две хиляди сто и шестдесет лева/, представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестието при
прекратяване на трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в
случаите по чл. 327, ал. 1, т. 2 от КТ.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, ..., ЕИК ... със седалище и адрес на управление
в ..., представлявано от управителя Д. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ на Б. В. Б., ЕГН ********** от
г... сумата от 360,00 лв. с вкл. ДДС, представляваща сторените от последния съдебни
разноски в производството.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.6 ГПК, ..., ЕИК ... със седалище и адрес на
управление в ..., представлявано от управителя Д. И. Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС
сумата от общо 186,40 лв. /Сто осемдесет и шест лева и четиридесет ст./ , представляваща
дължими в производството държавни такси по уважените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6