Р       Е       Ш     Е      Н      И      Е

гр.Пазарджик, 28.04.2021г.

 

В      И  М  Е  Т  О                Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на първи април, две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: Димитър Чардаков

 

При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието на прокурора ………., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №3811/2019г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно алтернативно съединени установителни искове по чл. 26, ал.1 и ал.2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 186/27.04.2009г., том І, рег. №1558, н.д. №152/2009г. по регистъра на нотариус Наташа Хантова, рег. №154, поР. накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона, липса на съгласие и привидност.

         При условията на обективно евентуално съединяване с горните четири иска е предявен конститутивен иск по чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на договора за дарение за относително недействителен по отношение на ищеца, тъй като дарението уврежда интересите му на кредитор на ответника-прехвърлител.

         Ищецът П.Р.С. с ЕГН ********** *** твърди да е кредитор на ответника Ю.В.В. с ЕГН ********** ***, срещу когото има ликвидно и изискуемо вземане в размер на 8000лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди от деликт, ведно със законна лихва за забава от датата на увреждане – 20.05.2006г., до плащането. Поддържа, че на 27.04.2009г., след възникването и след присъждането на вземането с влязла в сила присъда, ответникът Ю.В.В. и неговата съпруга – ответникът Р.И.Р. /В./ с ЕГН **********,***, са дарили на своята дъщеря – ответникът Н.Ю.В. с ЕГН **********,***, притежавания от тях в режим на съпружеска имуществена общност недвижим имот, представляващ: УПИ IX-294 с площ 752 кв.м., находящ се в квартал 12 по плана на село Л., Община Септември, Пазарджишка област, ведно с построената в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 40 кв.м. и останалите подобрения в имота, при съседи на имота: УПИ VI-292; УПИ VII-сервизно хале; УПИ VIII-бензиностанция и улица.

Ищецът поддържа, че дарението е нищожно, тъй като накърнява добрите нрави по смисъла на чл.226, ал.3 вр. с чл. 26, ал.1 пр.3 вр. ЗЗД и освен това заобикаля закона, предвид единствената цел с която е сключена иначе позволената от правото сделка, а именно да се увреди интереса на кредитора като се намали имуществото на длъжника, което служи за удовлетворяването на кредиторите - нарушение на чл.133 ЗЗД.

На следващо място се твърди, че дарението е привидно, тъй като прехвърлителите продължават да са действителните собственици на имота, не желаят настъпването на правните последици на договора, а целят сделката привидно да легитимира приобретателя като собственик на имота пред трети лица.   

         На последно място ищецът твърди, че договорът за дарение е сключен при липса на съгласие от ответника Р.И.Р., тъй като изявлението й пред нотариуса е изтръгнато с насилие. Твърди се липса на съгласие и от ответника Н.Ю.В. поР. ненадлежното й представителство в нотариалното производство.

         Излагат се основания за нищожност на нотариалното удостоверяване по смисъла на чл.576 ГПК поР. порок във формата на нотариалния акт, без да е формулирано искане в исковата молба за прогласяване нищожността на нотариалните действия. Такова искане е заявено с допълнителна молба, която е оставена без разглеждане с влязло в сила определение от 04.06.2020г., поР. процесуална недопустимост на съединяването на искови претенции в нарушение на чл.210 ГПК.

         Предявеният при условие на евентуалност иск по чл.135 ЗЗД се основава на твърденията, че дарението уврежда интересите на ищеца като кредитор на първия ответник.

         Иска се прогласяване на дарението за нищожно, евентуално на обявяването му за относително недействително спрямо ищеца, както и присъждането на разноски.

Ответниците намират установителните искове за нищожност на дарението за недопустими, като предявени при липса на правен интерес от лице, което не е страна по договора.

Оспорват иска за недействителност на дарението поР. накърняване на добрите нрави и заобикаляне на закона при твърдение, че целта на сделката не е да се увредят кредиторите на първия ответник, а да се уредят имуществените отношения между членовете на семейството с оглед предстоящо прекратяване на брака между първия и втория ответник.

Оспорват наличието на останалите посочени от ищеца пороци на договора.

Предявяват възражение за погасяване по давност на правото на иск по чл.135 ЗЗД. Срещу това възражение ищецът е репликирал, че давността е била прекъсната от изпълнителните действия за събиране на вземането, предприети по изп.д. №1410/2009г. на ЧСИ Ренета Милчева.

Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.

Районният съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност приема от фактическа и правна страна следното:

Предявените установителни искове за обявяване на дарението за нищожно са допустими, тай като макар ищецът да не е страна по договора, обявяването на неговата нищожност и връщането на имота в патримониума на ответника Ю.В.В. би имало благоприятни правни последици за ищеца с оглед на твърдението му, че е кредитор на ответника, тъй като ще може да се удовлетвори от това имущество на длъжника /Решение №87 от 29.04.2013г. по гр.д. №436/2012г. на ВКС, ІV г.о. и Решение №589 от 11.09.2009г. на ВКС по гр.д. №1611/2008г. на ВКС, І г.о./.

За основателността на установителните искове ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване, че договорът за дарение между ответниците е сключен при наличието на поне един от посочените в исковата молба пороци на сделката.

С оглед твърденията на страните и на основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че ищецът е кредитор на ответника Ю.В., срещу когото има съдебно признато вземане за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от деликт в размер на 8000лв., ведно със законна лихва за забава от 20.05.2006г. – датата на увреждане, до плащането.

Също така е безспорно, установява се и от представения нот. акт №186, том І, рег. №1558, н.д. №152/2009г. по регистъра на нотариус Наташа Хантова, рег. №154, че на 27.04.2009г., т.е. след възникване на горното вземане, ответниците Ю.ан В.В. и Р.И.Р. – съпрузи към онзи момент, са се разпоредили безвъзмездно със свой недвижим имот, представляващ УПИ IX-294 с площ 752 кв.м., находящ се в квартал 12 по плана на село Л., Община Септември, Пазарджишка област, ведно с построената в имота ЕДНОЕТАЖНА МАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ 40 кв.м. и останалите подобрения в имота, при съседи на имота: УПИ VI-292; УПИ VII-сервизно хале; УПИ VIII-бензиностанция и улица, като са го дарили на тяхната дъщеря – ответникът Н.Ю.В., запазвайки си пожизнено право на ползване върху имота. По време на сделката последната е представлявана от особен представител, назначен с определение №14 от 30.03.2009г. на СРС. Видно от това определение, което е прието като писмено доказателство, особеното представителство е било учредено тъй като законните представители на малолетната тогава Н.В. са едновременно дарители по същата сделка и не биха могли да приемат дарението от името на недееспособната.

При тези обстоятелства съдът намира за неправилни доводите на ищеца, че в конкретната ситуация дарението е нищожно на основание чл.226, ал.3 вр. с чл. 26, ал.1 пр.3 вр. ЗЗД, предвид единствената цел с която е сключена сделката – да се увредят интересите на кредитора като се осуети възможността за удовлетворяване на съдебно признатото му вземане, както и поР. заобикаляне на закона – чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, тъй като чрез него се намалява имуществото на длъжника, което е непозволен резултат по смисъла на чл.133 ЗЗД.

Следва да се прави разлика между целта /основанието на договора/ и мотива за неговото сключване. Целта на договора за дарение е да се даде нещо безвъзмездно. Тази цел на дарителя е елемент от договора и представлява неговото основание. Наистина чл.226, ал.3 ЗЗД обявява дарението за нищожно не само когато то противоречи на закона или на добрите нрави, но и когато единственият мотив за извършването му е в противоречие с тях. Това значение, което е отдадено в закона на мотива на дарението, обаче не го превръща в основание на договора. Дори ако мотивът за извършване на дарението е да се осуети възможността кредиторите на дарителя да се удовлетворят от имота,  дарението не противоречи на закона или на добрите нрави, нито е в заобикаляне на закона, тъй като чрез него не се постига забранен резултат. Резултата от дарението е прехвърляне на собственост, което не е забранено от закона, нито е в разрез с добрите нрави. Когато мотивът за постигането на този позволен резултат /безвъзмездно да се прехвърли вещ/ е дарената вещ да се предпази от принудително изпълнение за дълг на дарителя, за кредитора възниква правото по чл.135 ЗЗД да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако са налице и останалите условия на цитираната разпоредба. Самата увреждаща сделка остава действителна за страните по нея (прехвърлител и приобретател). Сделката е недействителна, т.е. счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец и при уважаването на иска прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. Следователно упражняването на това право изисква вещта да е отчуждена от длъжника, което предполага наличието на действителен договор. Ако мотивът за сключване на сделката да се увреди кредитора или нейните обективно увреждащи кредитора правни последици я правеха нищожна, разпоредбата на чл.135 ЗЗД щеше да е лишена от смисъл.

Ето защо изтъкнатият от ищеца мотив за дарението /да се предпази имота от принудително изпълнение/, дори да е съществувал към момента на сключването на договора за дарение, не прави дарението нищожно поР. противоречие с добрите нрави или заобикаляне на закона.

Относно доводите на ищеца за нищожност на дарението поР. липса на съгласие от страна на ответника Р.И.Р., тъй като изявлението й пред нотариуса е изтръгнато с насилие:

Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД е налице, когато волеизявлението е направено при т. нар. „съзнавана липса на съгласие“ (например - изтръгнато е с насилие, направено е без намерение за обвързване - на шега, като учебен пример и др. подобни). Този тежък порок е непоправим и непреодолим - за да породи действие, договорът трябва да бъде сключен отново.

От представеното с писмения отговор решение по гр.д. №19036/2012г. на СРС се установява, че бракът между първите двама ответници е прекратен на 11.10.2012г. на основание чл.50 СК.

От показанията на св.П. Е.-Ж. Н. се установява, че ответниците Ю.В. и Р.Р. са придобили имота в с.Л. през 2008г. с цел да го ползват за семейни почивки. В последствие отношенията между тях се влошили и в началото на 2009г. около рождения ден на детето /29-ти януари/ двамата взели решение да се разделят. В тази връзка решили да уредят имуществените отношения по между си като прехвърлят имота в с.Л. на дъщеря си. Свидетелят не знае кога фактически е настъпила раздялата.

От горното е видно, че при формиране на решението за даряване на имота върху ответникът Р.Р. не е оказана принуда и нейното съгласие пред нотариуса на е изтръгнато с насилие. По делото липсват каквито и да били доказателства в подкрепа на подобно обстоятелство, поР. което това твърдение на ищеца е недоказано.

Относно доводите на ищеца за нищожност на дарението поР. липса на съгласие от страна на ответника Н.Ю.В., тъй като не е надлежно представлявана в нотариалното производство:

         Поначало договорът, сключен от лице, действало като представител, без да има представителна власт, не страда от такъв порок. Мнимият представител е формирал и е изявил поначало валидна воля от името на мнимо представлявания, поР. което липсата на представителна власт не е равнозначна на липса на съгласие по смисъла на чл.26, ал.2, пр. 2 ЗЗД и може да бъде преодоляна чрез изрично предвидената в чл.42, ал. 2 ЗЗД възможност за потвърждаване на договора. Ето защо волеизявлението, направено от чуждо име без представителна власт, не само не е непоправимо, а и поначало не е неправомерно - аргумент за това са и разпоредбите на чл. чл.60 - 62 ЗЗД, уреждащи воденето на чужда работа без пълномощие, като често то дори е в интерес на мнимо представлявания -чл.61, ал.1 ЗЗД (т.ІІ от Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК). На мнимо представителство може да се позовава само мнимо представлявания, било чрез иска чл.42, ал. 2 ЗЗД или с възражение срещу иска на третото лице за изпълнение на сключения договор от пълномощник без представителна власт. В случая нито една от двете хипотези не е налице, поР. което съдът не следва да се занимава с въпроса дали е налице мнимо представителство.

         От гореизложеното е видно, че оспореният договор не е сключен при липса на съгласие.

         Относно доводите на ищеца за абсолютна симулация на дарението:

         Доколкото ищецът не е страна по договора, за него не важи изискването за начало на писмено доказателство по чл.165, ал.2 ГПК и той може да разкрива симулацията с всички допустими от закона доказателства. Въпреки разпределената от съда тежест на доказване и липсата на ограничения при доказването, ищецът не е представил никакви доказателства, че изразеното от страните по договора за дарение съгласие е привидно и те не са искали да настъпи транслативният ефект на сделката. Аргументите на ищеца за наличието на симулация не почиват на установени факти а представляват логически разсъждения, които не водят до пълно доказване на симулацията.  

         Не се установява наличие на посочените от ищеца пороци на оспорения договор за дарение, поР. което предявените установителни искове за неговата нищожност следва да се отхвърлят.

         При така формирания извод съдът дължи произнасяне по предявения евентуален иск по чл.135 ГПК.

         В практика на ВКС е прието разбирането, че искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав - наличие на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо; титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с павловия иск; възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти освен, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо; в производството по павловия иск длъжникът не може да се брани с възражения, които се основават на отношенията, които легитимират ищеца като кредитор /Решение № 131 от 16.06.2014 г. по гр.д. № 4996/2013 г. на ВКС, III ГО/. Ако павловият иск е съединен обективно с иска за вземането обаче, предмет на делото, наред с потестативното право са и правоотношенията, които легитимират ищеца като кредитор. В този случай съдът ще съобрази в решението по павловия иск дали вземането съществува /Решение № 552 от 15.07.2010 г. по гр.д. № 171/2009 г. на ВКС, IV г.о./.

         Съгласно Решение № 292 от 14.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1220/2010 г., IV г. о., ГК, правото на иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД се погасява с общата петгодишна давност, като тя започва да тече от момента на самата сделка. Незнанието на кредитора, че има вземане или че вземането му е изискуемо, както и относно увреждащото действие на длъжника, не е пречка за течението на погасителната давност за това вземане, нито е причина за прекъсването или спирането й. Хипотезите, в които давност не тече или се прекъсва, са регламентирани от законодателя.

         В случая искът по чл.135, ал.1 ЗЗД е допустим, доколкото ищецът твърди, че разполага с действително вземане срещу първия ответник, което не е погасено, както и че след възникване на вземането длъжникът се е разпоредил безвъзмездно със свое имущество, което действие уврежда кредитора, тъй като затруднява събирането на вземането. Увреждащата сделка обаче е сключена на 27.04.2009г., а искът е предявен на 30.09.2019г., което е след изтичането на давностния срок по чл.110 ЗЗД.

         Съдът не споделя аргументите на ищеца, че давността за предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД е прекъсвана от действията по принудително изпълнение за събиране на вземането. Както се посочи по-горе, за основателността на павловия иск е без значение дали вземането на кредитора съществува или е погасено. Ако се окаже, че ищецът не е кредитор на ответника по павловия иск, то първият не би могъл да се ползва от евентуалното положително решение по иска, тъй като не съществува вземане, което да се удовлетворява от имуществото, предмет на относително недействителната сделка. Тази независимост на потестативното право по чл.135, ал.1 ЗЗД от притезанието, което ще се удовлетворява чрез неговото упражняване, означава, че двете субективни материални права имат свой собствен живот – възникват и се погасяват независимо едно от друго. Ето защо действията, които прекъсват давността на едното не оказват влияние върху давността на другото. Предмет на принудителното изпълнение е притезанието и само спрямо него изпълнителните действия прекъсват течението на давността. По делото не са установени обстоятелства, прекъсващи давността за предявяване на иска по чл.135, ал.1 ЗЗД. Ето защо същият следва да се отхвърли, той като потестативното право е погасено по давност.

        По разноските:

         При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът следва да заплати на ответниците техните съдебни разноски. Видно от представения договор за правна защита и съдействие, всеки от тримата ответници е заплатил по 500лв. адвокатско възнаграждение, което следва да бъде възстановено от ищеца.

         По изложените съображения съд  

 

                                    Р       Е       Ш     И  :

 

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Р.С. с ЕГН ********** *** против Ю.В.В. с ЕГН **********, Р.И.Р. с ЕГН ********** и Н.Ю.В. с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес ***, за прогласяване нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 186/27.04.2009г., том І, рег. №1558, н.д. №152/2009г. по регистъра на нотариус Наташа Хантова, рег. №154, на основание чл.226, ал.3 вр. чл.26, ал.1 и ал.2 ЗЗД поР. накърняване на добрите нрави, заобикаляне на закона, липса на съгласие и привидност.

ОТХВЪРЛЯ иска на П.Р.С. с ЕГН ********** *** против Ю.В.В. с ЕГН **********, Р.И.Р. с ЕГН ********** и Н.Ю.В. с ЕГН ********** и тримата с постоянен адрес ***, за обявяване на основание чл.135, ал.1 ЗЗД за недействителен спрямо ищеца на договора за дарение на недвижим имот, обективиран в нот. акт № 186/27.04.2009г., том І, рег. №1558, н.д. №152/2009г. по регистъра на нотариус Наташа Хантова, рег. №154.

ОСЪЖДА П.Р.С. с ЕГН ********** да заплати на Ю.В.В. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 500лв.

ОСЪЖДА П.Р.С. с ЕГН ********** да заплати на Р.И.Р. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 500лв.

ОСЪЖДА П.Р.С. с ЕГН ********** да заплати на Н.Ю.В. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 500лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пазарджик в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: