О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                           

град Ловеч, 16.07.2020 година

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, граждански състав, в  закрито съдебно заседание на шестнадесети юли две хиляди и двадесета година в състав:   

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА МИТЕВА

                                                     ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                             КРИСТИАН ГЮРЧЕВ

 

 

като разгледа докладваното от съдия ПАВЛОВА в.ч.гр. дело № 321 по описа за 2020 година,  за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл. 413, ал.1 във вр. с чл. 274 и сл. ГПК.

            Подадена е частна жалба от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК *********, чрез адвокат В. Петкова Г., САК срещу Разпореждане № 438/27.05.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 183/2020 година по описа на РС Луковит в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар.

Жалбоподателят излага несъгласие с изводите на съда, че е необходимо пълномощникът да представи данъчна фактура към сключения с „Теленор България” ЕАД договор за правна помощ за да удостовери реалното плащане на договореното възнаграждение. Позовава се на т.1 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Изтъква, че съгласно чл.113, ал.1 ЗДДС фактурата служи за доказване на извършена доставка на услуга, респ.стока или за получаване на авансово плащане.Твърди, че такава фактура адвокатското дружество –доставчик по смисъла на ЗДДС е издало. Посочва, че видно от фактура №263/15.01.2019 г. тя е издадена на получателя „Теленор България” в 7 дневен срок след сключване на договора за правна защита и съдействие във връзка с дължимите адвокатски хонорари, които са както заплатени, така и обложени съответно с необходимия ДДС. Твърди, че размерът на фактурата не съответства на сумата по договора за правна защита и съдействие, доколкото  с нея са отчетени дължимите възнаграждения по множество дела, заведени от името на заявителя и са претендирани и сторените разноски за адвокатско възнаграждение, за които е представен само договора без фактурата. Позовава се на действието на разпоредбата на чл.411 ал.1 т.1 от ГПК, като твърди, че ЛРС не е дал тридневен срок за представяне на тази фактура, която жалбоподателя представя пред настоящата инстанция.

Моли да бъде отменено разпореждането в обжалваната част- досежно отказа да се присъди 180 лева адвокатски хонорар и да се дадат задължителни указания на районния съд да се издаде заповед за реално сторените от страна на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение..

Частната жалба е подадена в срока по чл. 413 ал.2 от ГПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение е започнало по повод заявление с вх.№215/22.05.20 г., подадено до РС-Луковит от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” АД срещу длъжника А.Б.И., ЕГН ********** ***, за парично вземане в размер на 344,74 лв, от които 240,94 лв дължими и неизплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, 103,80 лв, неизплатени лизингови вноски, ведно със законна лихва, считано от подаване на заявлението до изплащане на вземането.Заявителят е поискал присъждане и на съдебно-деловодни разноски в размер на 25 лева –за държавна такси и 180 лева- адвокатско възнаграждение.

Луковитският районен съд е уважил искането и постановил издаване на заповед за изпълнение за посочената главница и за разходите за държавна такса и отхвърлил заявлението в частта, в която се претендират разноски за адвокатско възнаграждение. Приел е, че заявителят не е представил доказателства за реално плащане на хонорара.

Съгласно общата разпоредба на чл.78 ал.1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски за производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска.

Настоящата въззивна инстанция приема, че Луковитският районен съд правилно е отказал да присъди на заявителя разноски за адвокатско възнаграждение, макар и по други съображения.

В настоящия случай към заявлението са представени пълномощно с нотариална заверка на подписите, с които законно представляващите „Теленор България”ЕАД лица са упълномощили Йоанна Валериева Илчовска, в качеството и на юрисконсулт, да извършва самостоятелно или чрез преупълномощени лица всички действия, свързани с юридическото обслужване на дружеството, включително и за представителство пред съдебните инстанции и която впоследствие е преупълномощила Маринка Стефанова Гъркова-Благоева и Десислава Любенова Шанкулова  да сключват от името на дружеството договори за правна помощ с Адвокатско дружество „Г. и Петкова” и адв.В. Петкова Г..

Договорът за правна защита и съдействие от изх.№69074/7.01.2018 г.е сключен между „Теленор България”ЕАД, чрез пълномощник Малинка Стефанова Гръкова-Благоева и Адвокатско дружество „Г. и Петкова”, ЕИК *********, представлявано от адв.В. Петкова Г. и има за предмет: оказване на правна защита и съдействие,  изразяваща се в подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, за завеждане и водене на делото на дружеството срещу длъжника А.Б.И. с ЕГН ********** до окончателното му свършване във всички съдебни инстанции, вкл. правата, подробно описани в чл.1 от договора. В т. ІІІ от договора е посочено, че договореното възнаграждение е 180 лева, платимо в брой. Отразено е, че е внесена сума: 180 лв. (Сто и осемдесет лв. и 0 ст.) с включен ДДС.

Пред настоящата инстанция частния жалбоподател-заявител представя фактура №**********/15.01.2019 г. за заплатена от „Теленор България”ЕАД сума 127 965 лв. на доставчик Адвокатско дружество „Г. и Петкова”, като е в полето „Име на стоката/услугата” е отразено адвокатски хонорари с единична цена 106 637,88 лв. , върху която сума са заплатени и 20 % ДДС и по този начин сумата за плащане възлиза на 127 965,45 лв. В полето „начин на плащане” е посочено комбинирано плащане. Твърди се, че сумата от 180 лв. за адвокатско възнаграждение е фактурирана, като е включена в глобалната сума от 127 965,45 лв.

В т.1 на цитираното и от частния въззивник ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС се приема, че съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението и в договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Видно е от приложения договор, че в него не е отразено изрично, че сумата е внесена в брой, а само, че е платима в брой. Не е посочено къде е внесена и затова не може да представлява доказателство за платено възнаграждение. Действително пред настоящата инстанция той представя фактура №**********/15.01.2019 г., но същата касае една глобална сума от 127 965,45 лв. и няма как съдът да установи, че в тази сума е включено и 180 лв. адвокатско възнаграждение за подаване на заявление против длъжника А.Б.И.. Същевременно тази фактура е издадена на 15.01.2019 г., а договор за правна защита и съдействие №69074 е от дата 7.01.2018 г. т.е. фактурата е издадена след повече от една година от настъпване на данъчното събитие. Съгласно чл.112 ал.1 т1. от ЗДДС данъчен документ по смисъла на закона е фактурата, която съгласно разпоредбата на чл.113 ал.4 се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане-не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането. Следователно и на това основание настоящата инстанция приема, че няма как сумата от 180 лв, за която се твърди, че е заплатена на 7.01.2018 г. да е фактурирана чак на 15.01.2019 г. Освен това съгласно разпоредбата на чл.114 ал.1 т.9 от ЗДДС фактурата следва задължително да съдържа количеството и вида на стоката, вида на услугата. В случая в полето име на стоката/услугата марка и количество не е конкретизирано за какъв брой точно услуги се отнася фактурираната сума и по кои точно договори са заплатени тези адвокатски хонорари и за кой период от време. Следователно твърдението на частния жалбоподател, че сумата от 180 лв. по договор за правна защита и съдействие №69074/ 7.01.2018 г.  е заплатен по банков път посредством процесната фактура остава недоказано.

С оглед изложеното, разпореждането на Луковитския районен съд е правилно и законосъобразно в обжалваната част, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от изложените съображения, съдът

 

 

                                                     О П Р Е Д Е Л И :

 

 

            ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 438/27.05.2020 година, постановено по ч.гр.дело № 183/2020 година по описа на РС Луковит в частта, в която е отхвърлено искането за присъждане на съдебни разноски за платен адвокатски хонорар в размер на 180 лв.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ: 

 

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                        2.