№ 244
гр. Ловеч , 20.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ в закрито заседание на двадесети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20214300500146 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производството е по чл. 418, ал. 4 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№260792/9.03.21 г. подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД
против разпореждане № 260135/10.02.2021 г., по ч.гр.д. №1133/2020 г. на Районен съд
Троян, с което е отхвърлено изцяло заявление за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу М.Т. Дончев.
Жалбоподателят излага твърдения в жалбата си за незаконосъобразност на горепосоченото
разпореждане, като се поддържа, че неправилно от ТРС е отказано издаване на заповед за
изпълнение за сумите по заявлението и се излага несъгласие с извода му за допуснато
нарушение на чл.22 ЗПК при сключване на процесния договор и за липса на точна
индивидуализация на вземанията. Счита, че изводът на съда за непредоставяне в пълен и
разбираем начин на преддоговорната информация, за липса на погасителен план с
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски
и за липса на индивидуализация на вземането е неправилен, като излага подробни
твърдения, че са спазени изискванията на чл.22 от ЗПК в табличен вид. Твърди също, че не е
нарушена разпоредбата на чл.10а ал.2 и чл.10а ал.4 от ЗПК, тъй като таксата не е свързана с
усвояването на кредита, а освен това се съдържат и достатъчно данни, които
индивидуализират вземането му в счетоводния документ. Моли съда за отмяна на
атакуваното разпореждане и за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист срещу длъжника М.Т. Дончев за сумите по заявлението.
Частната жалба е допустима, тъй разпореждането е връчено на жалбоподателя на 4.03.21 г, а
частната жалба е подадена на 8.03.21 г. по куриер, следователно тя е подадена в срок,
1
против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от
обжалване (чл. 418, ал. 4 ГПК).
Производството пред районния съд е образувано въз основа на заявление по чл. 417 ГПК,
подадено от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД с вх.№262055/18.12.20 г., с което е поискано издаване на
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу М.Т. Дончев от гр.Троян за
сумата от 743,32 лв. главница, възнаградителна лихва от 76,39 лв за периода от 5.12.2019 г.
до 5.11.20 г., обезщетение за забава 105,88 лв. за периода от 5.12.2019 г. до 3.12.2020 г. и
законната лихва върху главницата от подаване на заявлението до изплащане на вземането
като е посочено, че паричното задължение е възникнало по договор за потребителски кредит
№**********/29.10.2019 г. и въз основа извлечение от счетоводните книги към 3.13.2020 г.
Изрично е посочено, че в периода от 13.03.2020 до 13.05.2020 г. по договорът за кредит не е
начислявана законна лихва, като се твърди, че този договор не е сключен при ОУ и всяка
страница е подписана от длъжника. Претендира се присъждане и на ДТ от 25 лв. и 150 лв.
юрисконсултско възнаграждение. Към заявлението са приложени договора за потребителски
кредит с приложенията, извлечение от счетоводните книги, 2 бр.пълномощни, документ за
внесена ДТ и списък с разноските.
С разпореждане №260709/22.12.2020 г. съдът е указал на заявителя в тридневен срок от
получаване на съобщеното да отстрани констатираните нередовности на заявлението,
посочени в обстоятелствената част на разпореждането. В тази част на съдебния акт съдът е
счел, че заявлението и приложеното към него извлечение от счетоводните книги не са
редовни, с оглед липсата на точна индивидуализация на означените в тях вземания, липсата
на яснота относно начина на формирането им, както и с оглед липсата на съответствие
между размерите на вземанията по заявлението, извлечението в счетоводните книги и
договора за потребителски кредит, приложен по делото.
В указания срок от заявителя е постъпила уточняваща молба с вх.№260299/25.01.21 г., в
която се уточнява, че размерът на предоставения кредит е 500 лв, но към него се включва и
еднократна такса за оценка на риска в размер на сумата от 79,64 лв. Посочва се, че съгласно
искане-декларация и чл.7.1 от договора потребителят е пожелал да сключи застраховка
кредит +сметка в размер на 43,80 лв, както и застраховка сметка в размер на 119,88 лв. и по
този начин крайното задължение по договора възлиза на сумата 819,71 лв. Твърди се, че
длъжникът не е заплатил нито една вноска, настъпил е крайният срок на договора, а с него и
падежът на всяка една от вноските, поради което се обосновава и тяхната изискуемост.
С против разпореждане № 260135/10.02.2021 г., по ч.гр.д. №1133/2020 г. ТРС е отхвърлил
изцяло заявлението с мотиви, че не са отстранени констатираните нередовности в
заявлението, както и поради противоречието му със закона.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното разпореждане е правилно.
Правилно и в съответствие със закона ТРС е приел, че така подадени заявлението и
2
извлечението от счетоводните сметки са нередовни. Съдът е изпълнил вмененото му от ГПК
задължение да укаже на заявителя в какво се състои нередовността и да му предостави
възможност за отстраняването ѝ (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК), но дори и след
представяне по делото на уточняващата молба от заявителя не се внася яснота относно
начина на формиране на вземанията по заявлението и съответствието им с размерите,
означени в извлечението от счетоводните книги. Това несъответствие се проявява по
отношение на главницата по кредита, която в договора между страните е 500 лв., а в
заявлението и документа по чл. 417 ГПК тя е в размер на 743,32 лв. Едва в уточняващата
молба се посочва, че в главницата от 743,32 лв. са включени и други главни вземания - по
застраховка „Кредит+сметка“, по застраховка „Сметка” и еднократна такса за оценка на
риска, които обаче не са означени в заявлението за издаване на заповедта за незабавно
изпълнение и в извлечението от счетоводните книги. От уточнението отново не става ясно
върху кой размер на главницата са начислени претендираните договорни и законни лихви –
върху главното вземане по договора за кредит или и върху добавените към него главни
вземания по договорите за застраховки и еднократната такса за оценка на риска.Продължава
по този начин да съществува съществено разминаване между посочените в заявлението,
извлечението от счетоводни книги и приложеният договор суми. Един път в заявлението се
посочва, че размерът на главницата т.е. размерът на отпуснатата в заем сума е 743,32 лв,
което се потвърждава и в уточняващата молба, а видно от сключения договор за
потребителски кредит тази сума е посочена като 500 лв. Останалите, уточнени в молбата
суми не са главница, тъй като касаят други вземания по договори за застраховки и
еднократна такса за оценка на риска. Същевременно в извлечението от счетоводните книги е
посочено, че размерът на дължимата сума, съгласно договора е 819,71 лв, а размерът на
изискуемата главница е 743,32 лв. Дори и след оставяне на заявлението без движение,
заявителят в уточняващата си молба претендира отново главница с всички включени в нея
компоненти. Затова няма как да се приеме, че нередовността на заявлението е отстранена,
поради което то е останало нередовно и по него не следва да се издава заповед за незабавно
изпълнение (чл. 411, ал. 2, т. 1, вр. 410, ал. 2 ГПК) само на това основание.
Следва да се отбележи, че едва в частната жалба „Ти Би Ай Банк“ ЕАД заявява, че ако съдът
приеме, че сумата от 79,64 лв. е недължима, то следва да я отхвърли само в тази част. В
случая обаче, както вече се отбеляза по-горе тази сума е един от компонентите, които са
включени в размера на главницата, а тя продължава да се претендира на основание
нередовният документ по чл.417 от ГПК.
За пълнота на изложението, наред с гореизложеното, настоящата инстанция споделя
правните изводи на ТРС по съществото на спора. Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2
и т.3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането не
противоречи на закона и добрите нрави, както и дали се основава на неравноправни клаузи
в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. В случая
претенцията на заявителя, наред с главница, договорна лихва и мораторна лихва, включва и
такса за оценка на риска. След като договорът за потребителски кредит е сключен при
3
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат съобразени
служебно от съда и по специално императивното правило на чл. 33, ал.1 и 2 от ЗПК.
Районният съд е съобразил тези разпоредби и отхвърлил претендираните от заявителя суми.
Клаузите на договора са в противоречие със закона и добрите нрави, тъй като по същество
се цели заобикаляне на ограничението на чл.33 от ЗПК-оскъпява се кредита и това води до
неоснователно обогатяване. Практически тази дейност не касае допълнителна услуга,
свързани с договора за потребителски кредит и няма характеристиката „допълнителни
услуги” в полза на потребителя, следователно не попада в изброените в чл.10а ал.1 от ЗПК
услуги. Следва да се има предвид и действието на разпоредбата на чл.10а ал.2 от ЗПК,
забраняваща на кредитора да изисква заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В този смисъл е и последната практика по
чл.290 от ГПК на ВКС, отразена в решение №345/9.01.2019 г. по т.д.№1768/18 г.
На следващо място се установява, че в претенцията за главница е включена и разсрочената
вноската за застраховки. Видно е, че кредитополучателят е сключил отделен
застрахователен договор, по който банката е трето правоимащо лице и като такова правата й
са единствено да търси изплащане на уговорената застраховка от застрахователя, в случай
на настъпване на застрахователното събитие. Кредитор на застрахователните вноски е
ЗК"Кардиф Животозастраховане Клон България“, не банката. Обстоятелството, че е
предвидено вноските за застраховка да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита,
не я легитимира като титуляр на това вземане към кредитополучателя.
Клаузата за заплащане на застраховки по пакет "Кредит +сметка“ и „Сметка", е
неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй като е уговорена във вреда на потребителя,
не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, предвид и размера на
вноските по кредита и тази по сключения пакет за застраховка. Освен това предвид
неразривната й свързаност с договора за кредит, с договарянето й дължимото
възнаграждение за застрахователната премия да се разсрочи и да се изплаща едновременно с
погасителната вноска по заема се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, касаеща
ограничение в размера на ГПР. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна, поради което и клаузите за застраховки "Кредит +сметка“ и „Сметка" следва да се
приеме за такава.
Ирелевантно е твърдението за даване на съгласие от страна на клиента за сключване на
застраховката – това не променя неравноправния характер на уговорката по същество. По
същата причина не е от значение и обстоятелството, че сключването на застраховката не е
било задължителна предпоставка за предоставянето на заема. Това е без значение,
доколкото такива уговорки има и няма данни длъжникът да е можел да влияе на
съдържанието им, тъй като те са били неразривно свързани с ДПК.
4
Предвид горното, отказът на районния съд е постановен в съответствие със закона, поради
което подадената частна жалба против разпореждането следва да се остави без уважение.
По тези съображения атакуваното разпореждане №260135/10.02.21 г. постановено по
ч.гр.д.№1133/20 г. следва да бъде потвърдено като правилно.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно разпореждане №260135/10.02.21 г. постановено по ч.гр.д.
№1133/20 г. на Районен съд Троян.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5