МОТИВИ КЪМ РЕШЕНИЕ №1212 / 13.07.2017 година по НОХД № 3069 / 2017г. на БРС
Производството по делото е
образувано по обвинителен акт на прокурор при БРП, с който П.Г.А., ЕГН **********, е обвинена за извършено от него
престъпление от общ характер по чл. 343, ал. 3, б."а". вр. ал. 1.6.
"б". вр, чл. 342, ал. 1, вр. 63,
ал.1,т.3 от НК, вр. чл.
5, ал. 2, т. 1, вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 116, вр. чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП.
Съдът преди даване ход на
съдебното следствие констатира, че по
отношение на подс. А. към момента на внасянето на ОА в съда, са били налице
предпоставките на чл.78а от НК, тъй като към момента на внасяне на обвинителния акт срещу А. за престъплението, в което е обвинен е било
предвидено наказание „Лишаване от свобода” от 1 до 5 години, то е непредпазливо, подсъдимият е бил неосъждана за престъпление
от общ характер към момента на деянието и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК и от престъплението, в което е обвинен няма
имуществени вреди. Следователно към момента на внасяне на обвинителния акт в съда са били
налице изискуемите предпоставки за провеждане на наказателното производство
срещу А. по реда на глава 28 от НПК и прокурорът е следвало да внесе делото с
мотивирано постановление, с което да направи предложение за освобождаване на
обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание,
но вместо това неправилно го е внесъл с обвинителен акт. Последното не
представлява съществено процесуално нарушение, което да налага връщането на
делото, тъй като след образуване на делото съдията-докладчик на основание
чл.248, ал.2, т.4 от НПК има задължението да проверява дали са налице
основанията за разглеждане на делото по реда на глава двадесет и осем от НПК и
след като констатира този факт до даване ход на съдебното следствие, да
постанови делото да се разгледа по реда на чл.376 и следв. от НПК. Когато за инкриминираното престъпление
намира приложение чл. 78а НК, производството следва
да протече по реда на глава 28 НПК / в т. см. Решение № 299 от 25.06.2010 г. на ВКС по н.
д. № 245/2010 г., I н. о./. Съдът няма
възможност по свое усмотрение да преценява дали да разгледа делото като
административно-наказателно или като такова от общ характер, защото прилагането
на задължителната диференцирана процедура по глава 28 НПК е по-благоприятно за
подсъдимото лице, а провеждането на делото по общия ред може да доведе до
допускане до участие в процеса на лица, които нямат право да участват в него
съгласно чл.376,ал.3 и ал.4 от НПК, с което ще се наруши правото на защита на
подсъдимия. Мотивиран от горното съдът постанови съдебното производство срещу А.
да се проведе по реда на глава 28 от НПК.
В съдебно заседание,
представителят на БРП поддържа обвинението срещу А. и пледира за приложението на чл.78а от НК като
предлага на А. на основание чл.78а,ал.6 от НК да се наложи
административно наказание обществено порицание.
Подс. А. се явява лично, разбира
обвинението, признава
се за виновен и поддържа обясненията си от ДП като се съгласява да се ползват
показанията на свидетелите от ДП и не желае същите да бъдат разпитвани в негово
присъствие.
Неговият защитник – адв.Е.Д.
поддържа становището на прокурора по отношение на извършеното от клиента му
деяние и предложението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане
на административно наказание обществено порицание.
От материалите по досъдебно
производство №461/15г. no описа на 01 РУ на МВР - Бургас, пор. №1087/15г. по описа на БРП - разпитаните свидетели, протокол за оглед на
местопроизшествието, албум за посетено местопроизшествие, автотехническа и
съдебномедицинска експертизи, Констативен протокол за ПТП от 19.04.2015 г. ,
Акт за установяване на административно нарушение № 972238/19.04.2015г. и
свидетелство за съдимост, се
установява следната фактическа обстановка:
П.Г.А. е роден на ***г***, български гражданин, неосъждан
към момента на деянието, с основно образование, работи като общ ра/отник в
строителството, ЕГН **********.
На 19.04.2015г., след обяд, свидетелката
П.С., живуща *** взела от секцията ключовете на мотопед , марка „K.", модел "H.", с per. № *****, управляван от брат и- св.
С.С. и собсвеност на св. Д.Я.и излязла на улицата. Там св. С. срещнала П.А. и
му дала ключовете на мотопеда, като го помолила да я повози. Свидетелката
показала на А. къде в двора се намирал мотопеда и без някой да ги види двамата
го изкарали на улицата. Свидетелката С. видяла на улицата св. М.М. и я поканила
да се повози с тях.Тримата се качили на мотопеда, като след А. седяла св. М., а
след нея -св. С.. Тримата решили да направят една обиколка в квартала , като А.,***
се насочил в посока училището. Подс.А. нямал свидетелство за управление на МПС,
поради това,че бил непълнолетен, но можел да кара мотопед. А. карал с ниска
скорост в посока училището. Минавайки през кръстовището с улица „П.Б.",
същия не спрял да се огледа в резултат на което пред него изскочил малолетния
свидетел С.Е. и мотопеда го ударил в дясната част на главата. От удара св. Е.
се завъртял два пъти и паднал по очи напред. А. спрял мотопеда малко след удара.
Свидетелят С.А. който играел заедно със св. Е. се притекъл на помощ и вдигнал
последния от земята, като видял,че устата му била цялата в кръв . След това св.Сл.
А. взел на ръце св. Е. и го завел при майка му - св. Ф.Е.. Подс.А. се изплашил
от роднините на св. Е. и бързо се прибрал у дома, като изоставил мотопеда на
улицата. Не след дълго майка му -св. Г.С. му съобщила, че го търсят от
полицията. Полицейските служители П.Г. и И.Т. отишли в дома на подс. А. и пред тях
последния разказал какво се е случило. На П.А. бил съставен АУАН и за случая
бил уведомен дежурния на ОД МВР Бургас.
Видно от заключението на изготвената и
приложена към делото автотехническа експертиза подс.А. нарушил правилата за движение, визирани в
чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП. а именно: "'Водачът на пътно превозно средство е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението,
каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства":
чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, а именно: "Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват"; чл. 20, ал. 2
от ЗДвП, а именно: "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране на скоростта на движение
да се съобразяват
с атмосферните условия,
с релефа на местността,със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия и видимост за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението"; чл.
116 от ЗДвП, а именно: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде
внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към инвалидите, в
частност към слепите, които се движат с бял бастун и към престарелите
хора" и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а именно: "За да управлява моторно
превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно
средство".Причината
за настъпилото произшествие е липсата съответните знания за правилата за
движение по пътищата и умения
за управление на МПС.
От заключението на изготвената и
приложена към делото съдебномедицинска експертиза е видно, че пострадалия св. С.Е.
в резултат на пътно транспортното произшествие е получил средна телесна повреда
изразяваща се във фрактура на коронките на 21-и и 11-и предни постоянни зъби и
83-и долен кучешки млечен зъб, което довело до трайно затруднение на дъвченето
на Е..
При така
установената фактическа обстановка съдът прие, че А. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по по чл. 343, ал. 3, б."а". вр. ал. 1, б.
"б". вр, чл. 342, ал. 1, вр. 63, ал.1,т.3 от НК, вр. чл. 5, ал. 2, т. 1,
вр. чл. 20, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр.
чл. 116, вр. чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. На
19.04.2015 г. в гр. Бургас, кв.
"П.", на кръстовището на ул. "П.Б." и ул. '"В.П.",
А. като непълнолетен, но като е разбирал свойството и значението на извършеното
и е могъл да ръководи постъпките си, при управление на моторно превозно
средство-мотопед марка “K.”; модел "H.", с peг. № *******, без да
има необходимата правоспособност нарушил правилата за движение, визирани в чл.
5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 116
от ЗДвП, и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, и движейки се с несъобразена с пътните
условия скорост от 40 км/ч. допуснал
пътно транспортно произшествие с играещия на пътното платно малолетен пешеходец
С.Ф.Е. ЕГН **********, като по непредпазливост му причинил средна телесна
повреда, изразяваща се във фрактура на коронките на 21-и и 11-и предни
постоянни зъби и 83-и долен кучешки млечен зъб, което довело до трайно
затруднение на дъвченето на Енчев, като деецът е избягал от местопроизшествието. Горепосоченият вредоносен
резултат е в пряка причинна връзка с допуснатите от А. нарушения на правилата за движение, визирани
в чл. 5 ал. 2 т. 1 от ЗДвП. а именно: "'Водачът на
пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни
превозни средства": чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, а именно: "Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват"; чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а именно: "Водачите на пътни
превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на движение да
се съобразяват с
атмосферните условия, с
релефа на местността,със състоянието
на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия и видимост за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението"; чл. 116 от ЗДвП, а именно: „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към
децата, към инвалидите, в частност към слепите, които се движат с бял бастун и
към престарелите хора" и чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, а именно: "За да
управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство
за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
превозно средство". Тези нарушения са в
причинна връзка с настъпването на ПТП и съответно с неговата съставомерна
последица - причинената средна телесна повреда на - пострадалия св. С.Е..След инцидента
вместо да помогне на пострадалия, подсъдимият изоставил мотопеда и се укрил
като по този начин напуснал местопроизшествието без основателна причина и е
осъществил квалифицирания признак на ал.3 от чл.343 от НК. От
субективна страна деянието е осъществено виновно, при форма на вината „
непредпазливост" по смисъла на чл.11, ал.3, пр.1 НК, като А. не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди.
За така извършеното от А. престъпление по
непредпазливост законът - чл. 343, ал.3, предложение последно,
бук."А", предл.второ, вр.ал.1, бук."Б", предл.второ, вр.
чл.342, ал.1 от НК, към 19.04.2015 г. /датата на извършване на деянието/ е предвиждал
наказание лишаване от свобода от една до пет години. А. не е бил осъждан към
момента на извършване на деянието и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VІІІ, раздел ІV НК и от деянието не са настъпили
имуществени вреди. Деянието е извършено по непредпазливост. Ето защо съдът
намира, че са налице всички предпоставки за освобождаване на А. от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК. При
извършване на деянието А. е бил непълнолетен, а съгласно чл.78а, ал.6 от НК когато са налице основанията по ал. 1
и деянието е извършено от непълнолетно лице, съдът го освобождава от
наказателна отговорност, като му налага административно наказание обществено
порицание или възпитателна мярка. При определяне конкретния вид и размер
на наказанието съдът съобрази ниската степен на обществена опасност на дееца, изразеното
съжаление, липсата на други нарушения на ЗДвП, младата възраст на А.. При
избора на наказание, съдът отчете и по-високата степен на обществена опасност
на деянието-същото е извършено спрямо дете. Съдът намира, че целите на
наказанието по чл. 36 НК ще бъдат постигнати в пълна степен, като на А. бъде
наложено административно наказание обществено порицание, което да се изпълни
чрез поставяне на диспозитива на решението на електронният сайт на Община
Бургас за срок от един месец.
С оглед признаването на П.Г.А. за виновен по повдигнатото й
обвинение на основание чл.189,ал.3 от НПК той следва да заплати направените по
делото разноски в размер на 486,60
лева, както и 5 лева в полза и по сметка на Районен съд гр. Бургас за издаване
на изпълнителен лист.
Мотивиран от горното и на основание чл.378, ал. 4, т. 1 НПК, съдът
постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/
Вярно с оригинала!
С.П.