Решение по дело №466/2019 на Районен съд - Асеновград

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

№                                                     гр. Асеновград, 27.01.2020г                        

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

       

 

АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІV  гр.   с-в в публично заседание на осемнадесети  декември    две хиляди и деветнадесета   година в състав:

 

                                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА КАБАДАИЕВА

 

при секретаря ЙОРДАНКА АЛЕКСИЕВА   като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гр.дело № 466  по описа за 2019г. и като обсъди:

 

 

              Предявени искове  с правно снование  чл.   422 ГПК, чл. 79, 86 ЗЗД.

          

             „Финансова къща РУМ“ ООД, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Самара“ № 18, представлявано от управителя Живко Димитров Дянков  моли да бъде постановено решение, с което да бъде  признато за установено вземането на ищеца по отношение на   Ф.Х.К., с посочен   адрес за призоваване гр. Асеновград, ул. „Родолюбие“ № 2 по заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. 2692/2018г на АРС в размер на     2000лв главница  по договор за заем № 047/2012г и анексите към него, 2160лв договорна лихва  за периода 18.11.2015г-18.11.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда. Претендира разноски в заповедното и настоящото производство. Твърди, че на 06.06.2012г между „Финаснова къща РУМ“ ЕООД, понастоящем  „Финансова къща РУМ“ ООД, в качеството на заемодател и ответника в качеството на заемополутачел е сключен договор за заем 047/2012г  съгласно който заемодателят е предоставил в заем на заемополучателя сумата от 2000лв, със срок на връщане четири месеца, считано от датата на подписване на договора. Със сключени между страните Анекси от  06.10.2012г ,  06.02.2013г, 06.08.2013г и 06.02.2014г срокът за връщане на заетата сума е продължен  до 06.03.2015г.  Заемополучателят не е изпълнил задълженито си за връщане на заетата сума, и според т.8 от договора заплаща лихва в размер на 3% месечно върху размера на главницата, а падежът за заплащане на договорната лихва е 25-то число на текущия месец,  или общо в размер на 2160лв за периода 18.11.2015г-18.11.2018г.  Ищецът се е снабдил със ЗИ за вземането си в образуваното ч гр д 2692/2018г на АРС, а настоящия иск предявява след постъпило възражение от длъжника в заповедното производство. Ангажира събиране на  доказателства, претендира разноски в заповедното и настоящото производство.

                 Ответникът оспорва иска. Твърди, че е платил взетата сума по посочената в договора сметка, като вноските са правени от него и от името на съпругата му Байрие К.. Оспорва представените Анекси №№1-4 към договора, както твърди, че такива не е подписвал. Прави възражение за погасяване на вземането по давност, тъй като от първоначалния падеж на вземането, не отчитайки представените анекси към договора, са изтекли пет години. Твърди, че извън плащанията по банка има и плащане на ръка, извършвано в Асеновград, както и че е изплатил изцяло главницата от 2000лв преди 2015г и не дължи договорна лихва.  

                Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:  На 06.06.2012г между Финансова къща РУМ ЕООД,  в качеството на заемодател и Ф.Х.К. -  заемополучател, е сключен договор за заем № 047 , по силата на който заемателят е дал в заем  на заемополучателя сумата от 2000лв, които заемополучателят се е задължил да върне еднократно до 06.10.2012г(чл.1,2). Страните са договорили лихва по предоставения заем от 3% месечно върху размера на главницата и ГПР 36%, а  при просрочие по плащането на главницата страните са се съгласили уговорената лихва да се увеличи за съответния просрочен месец на 18% месечно(чл. 8 от Договора).  Заемната сума е получена от заемополучателя  на 06.06.2012г(л.8). Представят се от ищеца  Анекс № 1 към договора от 06.10.2012г, по силата на който срокът за връщане на заемната сума е продължен до 06.02.2013г.  С Анекс от 06.02.2013г срокът за връщане на заемната сума е продължен до 06.08.2013г.,  с Анекс от 06.08.2013г – до 06.02.2014г. С Анекс от 06.02.2014г срокът за връщане на заемната сума е удължен до 06.03.2015г(л.9-15вкл).

                Съгласно заключението на допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, което съдът кредитира като пълно, компетентно и безпристрастно изготвено задължението по Договор за заем № 047/06.06.2012г е в размер: главница от 2000лв която не е платена, договорна лихва за периода 18.11.2015г до 18.11.2018г в размер на 2160лв , която не е платена. Вещото лице е констатирало, че за периода от 06.02.2012г до 06.06.2015г са извършени плащания за лихва  по първични документи в общ размер  на 1841,76лв от името на Ф.Х.К. на каса в банка по посочените разплащателни сметки на ищцовото дружество в Уникредит Булбанк АД и Банка ДСК ЕАД и едно плащане в брой на 23.08.2018г с основание в платежните докеументи  - вноска на лихва по договор за заем 47.  Експертът не е констатирал извършени плащания по договора от името на Байрие К..

              Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: Като взе предвид наведените в исковата молба обстоятелства и петитум, съдът квалифицира  предявеният иск по   чл.422 ГПК чл.79 от ЗЗД - установителен иск, в производството по който ищецът цели да установи, че ответникът  дължи сумата по заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2692/2018г по описа на АРС, произтичаща от  договор за  заем от  06.06.2012г.  От приложеното в настоящото производство ч.гр.д. 2692/2018г се установява, че   установителният иск е допустим,   като   предявен  от взискателя в  срока по чл. 415 ГПК.  

              Разгледан по същество.     Няма спор, че между страните е бил сключен договор за  заем от  06.06.2012г с предмет на договора – предоставяне сумата от 2000лв, както и че заемополучателят се е задължил да върне заемната сума до 06.10.2012г, ведно с договорената лихва от 3% месечно, а и това се установява от представените и приети по делото(неоспорени от ответника)писмени доказателства. Не е спорно и обстоятелството, че кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на кредитополучателя заемната сума.  Ответникът оспорва представените с исковата молба Анекси №№1-4 към договора за заем, по силата на който срокът за връщане на заемната сума е продължен до 06.03.2015г   с твърдения, че не са подписани от него. Доказателства в подкрепа на оспорването обаче не са ангажирани. Ето защо съдът намира, че са налице валидно сключени договор за заем, по силата на който е предоставена сумата от 2000лв, срокът за връщане на която е продължен по силата на Анекси №№1-4/06.10.2012,06.02.2013,06.08.2013г и 06.02.2014г, до 06.03.2015г. На следващо място ответникът възразява, че е платил главницата по договора преди 2015г и не дължи договорна лихва.  Доказателства в подкрепа на тези твърдения   не  се ангажираха. Недоказани останаха и  твърденията на ответника, че в периода  на извършени плащания, посочен от вещото лице е изтърпявал наказание лишаване от свобода.  Ето защо исковата сума се дължи в размерите, изчислени в неоспореното заключение на ССчЕ.   Ето защо следва да се разгледа направеното възражение за погасяване по давност на вземането. В конкретния случай по отношение на главницата намира приложение общата погасителна давност по чл. 110 ЗЗД. Изискуемостта на вземането за главница е настъпила на 06.03.2015г и от тази дата започва да тече погасителната давност относно него. Тя се прекъсва  с предявяването на иска за съществуване на вземането – 20.11.2018г(по арг. на чл. 422 ал.1 ГПК). Тъй като към датата на подаване на заявлението в съда  - 20.11.2018г давността не е изтекла, вземането  за главница съществува. Вземането за  лихва  се погасява с изтичането на тригодишна давност(чл.111 от ЗЗД). В настоящия случай се претендира договорна лихва за периода 18.11.2015г – 18.11.2018г. и няма твърдения договорът за заем да е прекратен.  Към датата на предявяване на иска – 20.11.2018г – предвидената тригодишна давност не е изтекла,  ето защо вземането за договорна лихва съществува. Поради горното следва да бъде признато за установено вземането на ищеца в размер на     2000лв главница  по договор за заем № 047/2012г и анексите към него, 2160лв договорна лихва  за периода 18.11.2015г-18.11.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 20.11.2018г.

            При този изход на делото следва да се разпредели отговорността за разноските в заповедното производство, като в полза на ищеца се присъдят разноски в размер на 133,20лв, както и на основание чл. 78 ал.1 ГПК – разноски в размер на 408,20лв в настоящото производство.

          

             Мотивиран така, съдът

                                                             Р  Е  Ш  И:

               

              ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО вземането на  ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ  ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Самара“ № 18, представлявано от Живко Димитров Дянков  -  управител     по отношение на   Ф.Х.К. ЕГН **********, с  адрес *** по заповед за изпълнение издадена по ч. гр. д. 2692/2018г на АРС в размер на  2000(две хиляди)лв главница  по договор за заем № 047/2012г и анексите към него, 2160(две хиляди сто и шестдесет)лв договорна лихва  за периода 18.11.2015г-18.11.2018г, ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда – 20.11.2018г.              

            ОСЪЖДА Ф.Х.К. ЕГН **********, с  адрес *** да заплати на  ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ  ООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Самара“ № 18, представлявано от Живко Димитров Дянков  -  управител разноски по заповедното производство в размер на 133,20(сто тридесет и три лв и двадесет ст)лв, както и разноски  по настоящото производство в размер на 408,20(четиристотин  и осем лв и двадесет ст)лв.

 

           Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

                                                                                         

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: