№ 7136
гр. София, 25.10.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20211110150663 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 267 ДФЕС.
1. Производството е свързано с отправяне на тълкувателни въпроси до
Съда на Европейския съюз (СЕС) относно задълженията на
националните съдилища при вписване на изявления за приемане и отказ
от наследство от съдилища, които не са по принцип компетентни в
производствата по открито наследство съгласно Регламент (ЕО) №
650/2012 г. По-конкретно въпросите се отнасят до възможностите и
задълженията за вписване на тези изявления за приемане на и отказ от
наследството пред съда, който изглежда да е компетентен по общите
правила по всички въпроси относно наследството, щом те вече веднъж са
били вписани от съда, компетентен съгласно чл. 13 от Регламент (ЕО) №
650/2012 г.
СТРАНИ В ПРОИЗВОДСТВОТО
2. Молител – М. ЯН. М., с адрес: България, обл. П., гр. Б., ул. „А. Н.“, № 4,
представляван от адв. Р. с адрес за призоваване – България, София, ул.
„Г.С.Р.“, №.., вх., ет..., ап.., телефон:
++359....
3. Молителят заявява, че е наследник на баба си М. Т. ГЮР., починала на
29.03.2019 г., като реално иска от съда да впише изявление на друго лице
– съпруга на починалата си баба – гръцкият гражданин ХР. Х..
ФАКТИ ПО СПОРА
4. Делото е образувано на 31.08.2021 г. по молба на М. ЯН. М., който
твърди, че е наследник на М. Т. ГЮР., българска гражданка, починала на
29.03.2019 г. в Гърция, като представя и удостоверение за наследници,
издадено от българските власти. По делото не е изяснено къде е било
последното обичайно местопребиваване на починалата, като по този
въпрос съдът би могъл да събира данни едва ако прецени, че е
компетентен втори път да впише вече извършения отказ (вж. по-долу, т.
6).
5. Съгласно представеното удостоверение за наследници починалата на
29.03.2019 г. наследодателка М. Т. ГЮР., е оставила като наследници
съпруга си – гръцкия гражданин ХР. Х., дъщеря си Ива М.а Недева, и
внука си – молителят М. ЯН. М..
1
6. Искането на молителя обаче не е за вписване на негово лично изявление
за приемане или отказ от наследството, а за вписване на отказа от
наследството, извършен от ХР. Х.. По делото е представен протокол по
гр. дело № 7250/2019 г. на Мировия съд на Атина, Гръцката република,
че съпругът на починалата наследодателка М. Т. ГЮР. се е явил пред
същия съд на 28.06.2019 г. и е заявил отказ от наследството . Според
текста на молбата съпругът на починалата наследодателка е заявил, че тя
последно е живяла в гр. Х., обл. А., Г..
7. Молителят М. ЯН. М. не действа като пълномощник на съпруга ХР. Х., а
заявява, че интересът му от вписване на отказа е като друг наследник от
същата степен, тъй като вписването на този отказ би увеличило дела му в
наследството.
ПРИЛОЖИМИ НАЦИОНАЛНИ ПРАВНИ НОРМИ и СЪДЕБНА
ПРАКТИКА:
Закон за наследството („ЗН“; обн. в „Държавен вестник“ (ДВ), бр. 22
от 29 януари 1949 г., последно изм. ДВ, бр. 47 от 23 юни 2009 г.):
8. „Чл. 1. Наследството се открива в момента на смъртта в последното
местожителство на умрелия.
9. Чл. 5. (1) Децата на починалия наследяват по равни части.
10. Чл. 9. (1) Съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете.
11. Чл. 10. (1) Низходящите на наследодателя, които са починали преди
него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите
низходящи без ограничение на степените.
12. Чл. 48. Наследството се придобива с приемането му. Приемането
произвежда действие от откриването на наследството.
13. Чл. 49. (1) Приемането може да стане с писмено заявление до районния
съдия, в района на който е открито наследството; в този случай
приемането се вписва в особена за това книга.
14. Чл. 51. (1) По искане на всеки заинтересуван районният съдия, след като
призове лицето, което има право да наследява, му определя срок, за да
заяви приема ли наследството или се отказва от него. Когато има
заведено дело срещу наследника, този срок се определя от съда, който
разглежда делото.
15. (2) Ако в дадения му срок наследникът не отговори, той губи правото да
приеме наследството.
16. (3) Изявлението на наследника се вписва в книгата, предвидена в чл. 49,
ал. 1
17. Чл. 52. Отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1; той
се вписва по същия ред.“
Граждански процесуален кодекс („ГПК“;обн., ДВ, бр. 59 от 20 юли
2007 г., в сила от 01.03.2008 г.; посл. изм., ДВ, бр. 15 от 19 февруари 2021 г.):
18. „Чл. 26. (1) Страни по граждански дела са лицата, от чието име и срещу
които се води делото.
(2) Освен в предвидените от закон случаи никой не може да предявява от свое
име чужди права пред съд.
19. Чл. 118. (1) Всеки съд сам решава дали започнатото пред него дело му е
2
подсъдно
(2) Ако съдът прецени, че делото не му е подсъдно, той го изпраща на
надлежния съд.
20. Чл. 530. Предвидените в този и в други закони охранителни
производства се уреждат от правилата на тази глава, доколкото не са
установени особени правила.
21. Чл. 531. (1) Охранителното производство започва с писмена молба от
заинтересованото лице.
22. Чл. 532. Молбата се разглежда в закрито заседание, освен ако съдът
прецени, че за правилното решаване на делото е необходимо то да бъде
разгледано в открито заседание.
23. Чл. 533. Съдът е длъжен служебно да провери дали са налице условията
за издаване на искания акт. Той може по своя инициатива да събира
доказателства и да взема предвид факти, непосочени от молителя.
24. Чл. 540. За охранителните производства освен общите правила на този
кодекс се прилагат съответно и правилата на исковото производство, с
изключение на чл. 207 – 266 и чл. 303 – 388.
Правилник за администрацията в съдилищата (издаден от Висшия
съдебен съвет, обн., ДВ, бр. 68 от 22. август 2017 г., посл. изм. и доп., бр. 91
от 23. октомври 2020 г.):
25. „Чл. 39. (1) В деловодството се водят на електронен носител и/или на
хартиен носител следните книги и регистри: (...)
11. книга за приемане и отказ от наследство; (...)
26. Чл. 49. Книгата за приемане и отказ от наследство се води на основание
чл. 49 от Закона за наследството.“
Определение № 60082/14.06.2021 г. на Върховния касационен съд по
частно гражданско дело № 1005/2021 г., I Гражданско отделение
(достъпно на http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-
delo&id=B9C5F11079ABD59DC22586F400222C47):
27. „Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК всеки съд сам решава дали започнатото
пред него дело му е подсъдно. Грешката на страната при определяне на
подсъдността не се санкционира от ГПК като преграждащо правото на
защита обстоятелство и не я лишава от правото да търси защита и
съдействие. Според чл. 118, ал. 2 ГПК ако съдът прецени, че делото не
му е подсъдно, той го изпраща на надлежния съд. В този случай делото
се смята за висящо пред този съд от деня на подаване молбата пред
ненадлежния съд, като извършените от последния действия запазват
силата си.
28. Производството по чл. 61 ЗН по приемане на едно наследство по опис е
охранително. Разпоредбата на чл. 540 ГПК установява приложимост, при
неуредени хипотези на охранителното производство, на общите правила
на исковия процес, като чл. 118 ГПК не попада в изрично посочените
изключения от приложимите правила.
29. Съгласно чл. 61, ал. 1, изр. 1 ЗН приемането на наследството по опис
трябва да се заяви писмено пред районния съдия в тримесечен срок,
откакто наследникът е узнал, че наследството е открито. Разпоредбата не
указва кой е местнокомпетентният съд, пред който следва да се заяви
приемането на наследството по опис. По аргумент от чл. 49, ал. 1, предл.
1 ЗН това е районният съдия, в района на който е открито наследството.
Според чл. 1 ЗН наследството се открива в последното местожителство
на умрелия.
3
30. Възможно е наследството да е съставено от имущества, находящи се в
районите на различни районни съдилища. И в този случай
местнокомпетентният съд се определя по правилото на чл. 49, ал. 1,
предл. 1 ЗН. Целта е приемането на наследството /както и отказът от
наследството – чл. 52 ЗН/ да се концентрира в районния съд по
местооткриването на наследството в едно наследствено дело. При
положение, че призованият към наследяване, като изхожда от
местонахождението на имуществата, подаде заявление за вписване
приемането на наследството по опис в районите на две различни
съдилища, единият от които не съвпада с района, в който е открито
наследството, не може да се приеме, че става въпрос за заявления за
приемане на части от наследството, което съгласно чл. 54 ЗН е
недействително. Касае се до грешка при определяне на подсъдността в
нарушение на правилото на чл. 49, ал. 1, предл. 1 ЗН, при която
неправилно сезираният съд е длъжен да изпрати заявлението на
местнокомпетентния съд.“
Определение № 315/23.06.2015 г. на Върховния касационен съд по
частно гражданско дело № 3092/2015 г., I Гражданско отделение
(достъпно на http://www.vks.bg/pregled-akt?type=ot-
delo&id=AC888F38864E6676C2257E6D002A45E0):
31. „Приемането или отказът от наследство са едностранни и неотменими
волеизявления; те имат строго личен характер и зависят изцяло от
личната преценка на лицето, призовано към наследяване. Затова и
кредиторите на призования наследник не могат да бъдат овластени по
реда на чл.134 ЗЗД да приемат наследството.
32. Когато призованият наследник не е приел наследството и му е даден срок
по реда на чл.51 ЗН, той следва да изрази своята воля лично и
самостоятелно. Поради това, в производството по чл.51 ЗН се изключва
приложението на предвидените в ГПК фикции по чл.40 и чл.41 ГПК,
както и призоваване чрез залепване на уведомление или чрез „Държавен
вестник”, които предполагат назначаване на особен представител.
Особеният представител не би могъл да изрази воля в смисъл дали
призованият към наследяване приема или се отказва от наследството,
което зависи изцяло от личната преценка на призования наследник и се
отразява в неговата имуществена сфера. Следва да се има предвид, че
целта на закона е да се постигне равновесие в интересите на всички
заинтересовани лица, без да се ограничава и нарушава правото на
приемане на наследството.“
ВРЪЗКА С ПРАВОТО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ.
НЕОБХОДИМОСТ ОТ ТЪЛКУВАНЕ
33. В случая пред настоящия съд стоят няколко въпроса, от които първият е
за възможността да впише отказ от наследството на един от
наследниците по искане на друг от наследниците. Възможност за такова
искане възниква след приемането на разпоредбата на чл. 13 от Регламент
(ЕО) № 650/2012 г., който в своята цялост урежда в рамките на
Европейския съюз компетентността по делата за наследство. С
посочената разпоредба е въведена субсидиарна компетентност (в
отклонение от останалите правила на регламента) на съдилищата по
обичайно местопребиваване на наследниците за вписване на приемане и
отказ от наследство, при което наследодателят е имал обичайно
пребиваване в друга държава.
34. Така възниква конфликт на юрисдикции, тъй като по общите правила на
Регламента компетентността се определя от обичайното
4
местопребиваване на наследодателя, а на не на наследника. Съдът, който
разрешава по принцип въпросите за наследството е този по последното
обичайно местопребиваване на наследодателя, но на него може да не са
известни вписаните откази и приемания на наследството, извършени
пред съдилища по обичайното местопребиваване на наследниците.
35. Така Регламентът създава празнина в правната регламентация, тъй като
урежда конкурираща (или допълваща) компетентност на съдилищата на
различни държави – както по последното обичайно местопребиваване на
наследодателя, така и на това на наследниците, но не указва задължение
на последните съдилища да уведомяват компетентния по принцип съд за
извършените откази и приемания.
36. Липсата на такова процесуално задължение не съответства на
концепцията на българския законодател и националната съдебна
практика, описана по-горе – всички изявления относно приемането на и
отказа от наследство да се вписват на едно място в един съдебен
регистър, от който да могат да се правят съответни справки. Тази
концепция съответства на изискването за гарантиране на правната
сигурност като основен принцип на правото на Европейския съюз, което
следва да се приеме, че действа при приложението на чл. 13 от
Регламент (ЕО) № 650/2012 г. В случая правната сигурност възниква от
възможността всички данни за приемане и отказ на наследството на едно
лице да се съхраняват на едно място, което е заявено и като цел на
Регламента в съображение 23 от преамбюла му.
37. Тъй като такова задължение за информиране не е предвидено изрично в
текста на Регламент (ЕО) № 650/2012 г. настоящият съд е изправен пред
въпроса за вида на образуваното пред него производство. Молителят в
него не желае да впише собствения си отказ от наследството на
починалата си наследодателка, а отбелязване на отказа на един от
другите наследници. Такова производство не е уредено в българския
закон, а принципът за лична защита на правата пред съд, уреден в
чл. 26, ал. 2 и чл. 531, ал. 1 от българския ГПК не допуска вписване на
изявления на други лица в книгата за приемане на и отказ от наследство
по чл. 49, ал. 1 ЗН.
38. Поради това настоящият съдебен състав следва да установи на първо
място дали разпоредбата на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 650/2013 г.
урежда имплицитна забрана за повторно вписване на отказ от
наследство, извършен в държавата по местопребиваване на наследника, в
съда на друга държава – членка, където евентуално е било
местопребиваването на наследодателя. Изглежда, че вписването на два
отказа или две изявления в различен смисъл – отказ от наследството и
приемането му, не следва да се допуска, за да се гарантира
невъзможността за отразяване на противоречиви изявления. От друга
страна не изглежда в духа на принципа за защита на правната сигурност
като основен принцип на правото на Съюза да се нарушава установената
в българското право система на вписване на всички приемания и откази
относно наследството на едно място.
39. Ако отговорът на поставения по-горе въпрос е отрицателен – че
упражняването на компетентността по чл. 13 от Регламент (ЕО) №
650/2012 г. не изключва последващо вписване на приемане или отказ от
наследството в друга държава в рамките на Европейския съюз, то следва
да се отговори кое лице може да иска такова вписване. Това е
наложително, тъй като българското процесуално право не урежда
възможност за отбелязване в български съд на вече вписан в друга
държава отказ от наследството – допуска се това изявление да се
5
извърши само лично от наследника. Поради това възниква въпросът дали
един наследник може да поиска отразяване в държавата на евентуално
обичайно местопребиваване на наследодателя отказа на друг наследник,
вписан в държавата по обичайно местопребиваване на последния,
въпреки липсата на изричен процесуален ред за това в първата държава.
40. По мнението на настоящия съдебен състав обаче ефективното
приложение на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 650/2012 г., съобразено с
целта на правилото, отразена в съображение 32 от преамбюла –
приемането или отказа от наследство да не налагат пътуване на
наследника до държавата по обичайно местопребиваване на
наследодателя или ангажиране на процесуален представител в тази
държава, изисква всеки наследник да може да поиска отбелязване на по-
рано извършения в друга държава отказ от наследството. В настоящия
случай това би направило възможно да се изключи приложението на
българското процесуално право поради необходимост от изключване на
принципа на процесуална автономия на държавите в Съюза, за да се
гарантира ефективно приложение на цитираната в началото на абзаца
разпоредба.
41. Приемането на обратен извод – че едновременно вписване на отказ на
наследник и по държавата на неговото обичайно местопребиваване, и по
обичайното местопребиваване на наследодателя към датата на смъртта
му е възможно, но трябва да бъде поискано само и единствено от
отказващия се наследник, би обезсмислило правилото на чл. 13 от
Регламент (ЕО) № 650/2012 г. Това е така, тъй като гарантирането на
правната сигурност чрез съхраняване на информацията за всички
вписани приемания и откази на едно място би изисквало лично
заявление на всички наследници на едно място, което обезсмисля целта
на Регламента. От друга страна държавите са длъжни да си сътрудничат
при прилагане на правото на Съюза съгласно чл. 4, пар. 3 ДФЕС, което
налага и да е възможно отразяването на актове на една държава от
Съюза, издадени в приложение на правото на ЕС, в останалите държави
в рамките на Съюза.
СТАНОВИЩЕ НА ЗАПИТВАЩИЯ СЪД:
42. Основен проблем пред запитващия съд е да прецени дали е сезиран с
искане изходящо от надлежна страна в процеса, която не е отказващият
се от наследството. По принцип българското процесуално право
стриктно следи за това откази и приемания на наследство да се вписват
само по искане на лицето, което ги прави. В случая обаче е налице по-
особена ситуация поради необходимост евентуално да се впише вече
направен отказ.
43. По първия поставен въпрос по мнение на настоящия съд следва да се
допусне вписване на повече от едни отказ от наследство в няколко
държави, тъй като с това се улесняват страните, които не е необходимо
да се занимават с преводи на множество съдебни актове и изпращането
им с пощенска услуга до друга държава. От друга страна вписването на
няколко отказа от наследство не влияе така силно на правната сигурност,
тъй като правните системи на държавите уреждат правила какво се прави
при наличие на няколко поредни изявления за приемане или отказ от
наследството и при спор за наследствени права съдът по предявения иск
може да преценява правния ефект на извършените откази и приемания
съобразно поредността на извършването им.
44. От друга страна по втория поставен въпрос настоящият съдебен състав е
на мнение, че е налице празнота в текста на Регламент (ЕО) № 650/2012
6
г., тъй като същият не урежда задължение съдът, който е компетентен да
вписва единствено откази от наследство на наследници, да препрати
съдебното си решение на компетентния по всички въпроси относно
наследството съд по общите правила на Регламента. Поради това и за да
се спестят конфликти между наследниците, както и да се зачете
вписаната воля на отказващия се, следва да се допусне отразяването в
регистрите по последното обичайно местопребиваване на починалия
наследодател от всеки от наследниците.
ПРЕЮДИЦИАЛНИ ВЪПРОСИ:
45. С оглед на изложеното производството по настоящото дело следва да се
спре и да се отправят до Съда на Европейския съюз следните въпроси
относно тълкуването на чл. 13 от Регламент (ЕО) № 650/2012 г.:
46. (1) Следва ли чл. 13 от Регламент (ЕО) № 650/2012 г. във връзка с
принципа за защита на правната сигурност да се тълкува в смисъл, че не
допуска, след като наследник е вписал в съда на държавата по своето
обичайно местопребиваване приемане или отказ от наследството на
наследодател, който е имал към датата на смъртта си обичайно
местопребиваване в друга държава от Европейския съюз, да се поиска
последващо вписване на извършения отказ или приемане в последната
държава?
47. (2) Ако отговорът на първия въпрос е, че вписване се допуска, следва ли
чл. 13 от Регламент (ЕО) № 650/2012 г. във връзка с принципа за защита
на правната сигурност и ефективното прилагане на правото на
Европейския съюз и задължението за съдействие между държавите по
чл. 4, пар. 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат да се поиска
отбелязване на извършения от наследник по държавата на неговото
обичайно местопребиваване отказ от наследството на общ наследодател
от друг наследник, който пребивава в държавата на обичайно
местопребиваване на наследодателя към момента на смъртта, въпреки че
процесуалното право на последната държава не допуска възможност за
вписване на отказ от наследство от чуждо име?
Така мотивиран, Софийският районен съд, 37. състав,
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 267, пар. 1 ДФЕС производството по гражданско
дело 50663 по описа за 2021 година на Софийския районен съд, 37. състав, до
произнасяне на Съда на Европейския съюз по поставените по-долу въпроси.
ИЗПРАЩА на основание чл. 267 ДФЕС ПРЕЮДИЦИАЛНО ЗАПИТВАНЕ
ДО СЪДА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ по следните въпроси:
„1. Следва ли чл. 13 от Регламент (ЕО) № 650/2012 г. във връзка с принципа
за защита на правната сигурност да се тълкува в смисъл, че не допуска, след
като наследник е вписал в съда на държавата по своето обичайно
местопребиваване приемане или отказ от наследството на наследодател,
който е имал към датата на смъртта си обичайно местопребиваване в друга
държава от Европейския съюз, да се поиска последващо вписване на
извършения отказ или приемане в последната държава?
2. Ако отговорът на първия въпрос е, че последващо вписване се допуска,
следва ли чл. 13 от Регламент (ЕО) № 650/2012 г. във връзка с принципа за
7
защита на правната сигурност и ефективното прилагане на правото на
Европейския съюз и задължението за съдействие между държавите по чл. 4,
пар. 3 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че допускат да се поиска отбелязване
на извършения от наследник по държавата на неговото обичайно
местопребиваване отказ от наследството на общ наследодател от друг
наследник, който пребивава в държавата на обичайно местопребиваване на
наследодателя към момента на смъртта, въпреки че процесуалното право на
последната държава не допуска възможност за вписване на отказ от
наследство от чуждо име?“
ПРЕПИС от определението да се изпрати до Висшия съдебен съвет за
публикуване на страницата му в интернет, и до Върховния касационен съд –
за сведение.
Определението не може да се обжалва.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8