РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. гр. Хасково, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Велислава Н. Ангелова
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20215640102405 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.260,
ал.1 и чл.168 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/,
вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от Национален Военен
Университет „Васил Левски“ гр.Велико Търново, бул. „България“ № 76, Булстат: *********
против Л. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес:
гр.**************, адв. А. Т. от САК, за заплащане на сумата от 22 530,63 лева,
произтичаща от неизпълнение на договор за военна служба № 1-25-36/441/13.08.2011г., и
представляваща направени разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация, изчислени пропорционално за срока на неизпълнението – след допуснато
изменение в размера на предявения иск в съдебно заседание, проведено на 30.03.2022 г.;
сумата от 2 712,31 лева, представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното
месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието за периода от 20.10.2018г. до
28.12.2018г. вкл. – след допуснато изменение в размера на предявения иск в съдебно
заседание, проведено на 30.03.2022 г.; сумата 7 390,50 лева, представляваща мораторна
лихва върху посочените суми от датата на изтичане на срока за доброволно изпълнение
съгласно покана рег.№ 5326/18.10.2018г. – след допуснато изменение в размера на
предявения иск в съдебно заседание, проведено на 30.03.2022 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното и изплащане.
Ищецът твърди, че с ответника имали сключен Договор за военна служба № 1-25-
36/441/13.08.2011 г., подписан между него и Министерството на отбраната чрез началника
1
на Националния Военен Университет, в качеството му на упълномощено лице. В договора
било уточнено, че същият има за предмет уреждане на отношенията между страните във
връзка с обучение на ответника в НВУ „Васил Левски“ за подготовка за изпълнение на
военна служба като професия и последващо задължение на същия за изпълнение на военна
служба. Договореният между страните срок бил петнадесет години, от които пет за обучение
и десет за изпълнение на военната служба като професия след завършване на обучението. За
неуредените в договора въпроси се прилагали разпоредбите на Закона за отбраната и
въоръжените сили на РБ, Правилника за неговото прилагане, Правилника за устройството и
дейността на НВУ „Васил Левски“ и други подзаконови актове и заповеди на министъра на
отбраната, свързани с дейността на висшите военни училища и военното образование.
Със заповед № КМ-701/19.05.2012 г. на министъра на отбраната на РБ, изменена и
допълнена със заповеди № КМ-664/07.04.2014 г. и № КМ- 1406/15.06.2016 г., ответникът бил
командирован за обучение във Военното училище на Сухопътните войски на САЩ. В
посочените заповеди било определено времето за обучение в САЩ, полагащите се на
ответника командировъчни разходи за този период, като по реда на чл. 142, ал. 5 от ЗОВС с
него било сключено допълнително споразумение № 1-25-36/441-1/08.06.2012 г. към договор
за военна служба № 1-25-36/441/13.08.2011 г. с предмет уреждане на отношенията между
страните за изплащане на ответника за времето на обучението му в чужбина на полагащите
му се средства за командироване и обучение, както за възстановяване на тези разходи при
неизпълнение на договора за военна служба пропорционално за срока на неизпълнението.
Разпоредено било ответникът курсант К. за времето на обучението си в САЩ да продължава
да се води на доволствие в НВУ „Васил Левски“.
В исковата молба е посочено, че след завършване на обучението си във Военното
училище на Сухопътните войски на САЩ за ответника била определена длъжност за
назначаване - Командир на взвод в първа курсантска рота на курсантски батальон във
факултет „ Общовойскови“ на НВУ „Васил Левски“ съгласно Списък peг. № 30-01-
29/20.06.2016 г. на утвърдените вакантни длъжности, определени за заемане от
военнослужещи, завършили военни академии и висши военни училища през 2016 г. Със
заповед № КВ-239/21.06.2016 г. на министъра на отбраната на РБ на ответника било
присвоено военно звание „лейтенант“, взет бил в специален щат и началникът на НВУ
„Васил Левски“ бил оправомощен да назначи същия на длъжност командир на взвод в първа
курсантска рота на курсантски батальон във факултет „Общовойскови“ на НВУ „Васил
Левски" в НВУ „Васил Левски“ след получаване на достъп да класифицирана информация.
На началника на НВУ „Васил Левски“ било разпоредено да осигури обучение за
преквалификация на ответника съгласно чл. 40, ал. 3 от Правилника за прилагане на
ЗОВСРБ в съответствие с изискванията на длъжността. Така, със заповед № РД-08-
125/25.10.2016 на началника на НВУ „Васил Левски“ ответникът бил назначен в НВУ
„Васил Левски“ на посочената длъжност, като на декана на факултет „Общовойскови“ било
разпоредено да организира обучението му за преквалификация за придобиване на военно-
отчетна специалност. С рапорт вх. № 3842/30.08.2016 г. от ответника до началника на НВУ
2
„Васил Левски“ на основание т. 3 от Заповед № КВ-239/21.06.2016 г. на министъра на
отбраната на РБ било поискано изготвяне на индивидуален план за обучение за придобиване
на военно-отчетна специалност по военна специализация „Разузнаване“ или др. военно-
отчетна специализация, отговаряща на придобитата в чужбина гражданска квалификация.
Със заповед № РД-06-45/31.01.2018 на началника на НВУ „Васил Левски" в изпълнение на
заповед № КВ-239/21.06.2016 г. на министъра на отбраната на РБ ответникът бил записан
като обучаем в НВУ „Васил Левски" за обучение за придобиване на военно-отчетна
специалност.
Ищецът посочва, че със заповед № РД-06-319/21.09.2018 на началника на НВУ
„Васил Левски" по заявление вх. № 4680/19.09.20218 г. от ответника същият бил отписан
като обучаем за придобиване на военно-отчетна специалност по собствено желание по
специалността „Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“
със специализация „Военни КИС – КСТ“ - бакалавър.
С рапорт до министъра на отбраната с peг. № 22-24-198/28.09.2028 г., ответникът
подал предизвестие по реда на чл. 163 във вр. с чл. 168 от ЗОВС за прекратяване на договора
за военна служба. Със заповед № КВ-445/10.10.2018 г. на министъра на отбраната на РБ на
основание чл. 163, във вр. с чл. 168 от ЗОВС договорът за военна служба на ответника бил
прекратен, същият бил освободен от длъжност и зачислен в запаса. На Началника на НВУ
„Васил Левски" било разпоредено на основание чл. 260, ал. 5 от ЗОВС от полагащото се
обезщетение на ответника да удържи сумите за направените разходи за издръжка, обучение
и квалификация.
За размера на направените разходи за издръжка, обучение и квалификация
пропорционално на срока на неизпълнение на договора, подлежащи на възстановяване от
ответника по чл. 260, ал. 1 от ЗОВС и обезщетението за неспазен срок на предизвестието по
чл. 168 от ЗОВС, били изготвени финансови справки с peг. № 4916/27.09.2018 г. и peг. №
5325/18.10.2018 г. Общата стойност на дължимата от ответника сума била изчислена на 25
683,23 лева. На ответника, на 19.10.2021 г., било връчено копие от финансова справка peг.
№ 5325/18.10.2018 г., съдържаща по пера размера на направените разходи по 260, ал. 1 от
ЗОВС и размера на обезщетението за неспазен срок на предизвестието по чл. 168 от ЗОВС.
Със заповед № РД-08-165/18.10.2018 на началника на НВУ „Васил Левски“ ответникът бил
отчислен от списъчния състав на НВУ „Васил Левски“ и му били предявени дължимите
суми, подлежащи на възстановяване по чл. 260, ал. 1 от ЗОВС и обезщетението за неспазен
срок на предизвестие по чл. 168 от ЗОВС.
Ищецът сочи, че отправил Покана до ответника за доброволно изпълнение с рeг. №
5326/18.10.2018 г., като същият бил поканен да заплати посочената в поканата сума
доброволно в сроковете по Наредба № Н-1 от 14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване
на разходите за издръжка, обучение, квалификация й/или преквалификация на
военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската Армия във връзка с възстановяването им в случаите
по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България,
3
обн., ДВ, бр. 8 от 29.01.2013 г., отм., бр. 63 от 17.07.2020 г., в сила от 17.07.2020 г. Съгласно
чл. 20, ал. 1 от Наредбата на лицето се връчва покана за доброволно плащане в едномесечен
срок от датата на връчването й. В посочения срок за доброволно изпълнение, както и до
момента на предявяване на исковата молба, ответникът не бил заплатил дължимите суми.
Ищецът обосновава и надлежната си процесуална легитимация за предявяване на
иска, въпреки че договорът за военна служба бил сключен с Министерството на отбраната, а
началникът на НВУ „Васил Левски“ подписал същия в качеството си на упълномощено
лице като излага следните съображения: Съгласно чл. 6 от Закона за висшето образование
(ЗВО) НВУ „Васил Левски“ било самостоятелно юридическо лице, чийто основен предмет
на дейност е подготовка на специалисти в различните области на човешката дейност. За
изпълнението на своята дейност висшето училище, съгласно чл. 90, ал. 1 от ЗВО, съставя,
изпълнява и отчита бюджет, като основен елемент от него било трансферите от държавния
бюджет (чл. 90, ал. 3, т. 1 от ЗВО). Съгласно чл. 91, ал. 1, т. 1 от с.з. трансферите от
държавния бюджет осигуряват средства за издръжка на обучението. На основание чл. 95, ал.
7, т. 5 от ЗВО курсантите във висшите военни училища са освободени от заплащане на такси
за обучение. В тази връзка специалният закон, какъвто се явявал Законът за отбраната и
въоръжените сили на РБ в чл. 260, ал. 1 въвеждал задължение за тези военнослужещи, които
са освободени от военна служба на основание чл. 163 и 165 преди изтичането на
първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на
удължения срок по чл. 145, ал. 1, за възстановяване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението.
Въпросните разходи, изчислени по реда и условията, съгласно акта на министъра на
отбраната по ал. 4 на същия член (Наредба Н-1/14.01.2013 г. на министъра на отбраната)
били извършени от висшето военно училище, от неговия самостоятелен бюджет, който му
бил делегиран именно за извършване на това обучение. В този смисъл обезщетяването на
тези разходи следвало да бъде извършено именно в полза на юридическото лице, което ги е
извършило, за да бъде възстановен неговия имуществен патримониум. В този смисъл, макар
че договорът за военна служба бил подписан от началника на НВУ „Васил Левски“ като
пълномощник на министъра на отбраната, ищецът НВУ „Васил Левски“ можел да си търси
разходите по посочения в чл. 260, ал. 6 от ЗОВСРБ ред.
Посочено е още, че предметът на самия договор, поради специфичния статут на
обучаемите-курсанти, включвал два елемента - обучение във висше военно училище за
подготовка за изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо
изпълнение на военна служба. Липсвала законова забрана по силата на договор, сключен
между две страни, да възникне вземане в полза на трето лица (арг. от чл. 22 от ЗЗД).
Посочената клауза не противоречала на закона, доколкото липсвала разпоредба в обратен
смисъл - ЗОВСРБ, ППЗОВСРБ и Правилникът за устройството и дейността на НВУ „Васил
Левски“ не предвиждали изрично на кое лице да се възстановяват разходите по чл. 260, ал. 1
от ЗОВСРБ. Ето защо следвало да се приеме, че издадените финансови справки с peг. №
4916/27.09.2018 г. и peг. № 5325/18.10.2018 г. удостоверявали подлежащо на изпълнение
4
вземане срещу длъжника и ответник в настоящото производство Л. В. К. в полза на ищеца
НВУ „Васил Левски“. В този смисъл се сочи релевантна съдебна практика на НВУ „Васил
Левски“ – определение IV-2047/25.10.2019 г. на Окръжен съд - Бургас, постановено по ЧГД
№ 1606/2019 г.
Разпоредбата на чл. 260, ал. 4 ЗОВСРБ създавала законова делегация в полза на
министъра на отбраната да определи реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация. В изпълнение на тази законова делегация
била приета Наредба № Н-1 от 14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната
и Българската армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от
Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (Наредбата). Чл. 19, ал. 1 от
Наредбата гласяла, че за определяне на разходите, подлежащи на възстановяване по чл. 260,
ал. 1 ЗОВСРБ, се изготвя справка, в която се посочват:
1) неизпълненият първоначален и/или неизпълнените удължени срокове на военната
служба поотделно;
2) размерът на разходите по чл. 3 поотделно;
3) сумата, пропорционална на неизпълнения първоначален и/или неизпълнените
удължени срокове на военната служба за всеки един подлежащ на възстановяване разход
поотделно;
4) неиздължената сума по чл. 5 към датата на прекратяване на договора за военна
служба;
5) сборът от сумите по т. 3 и 4.
Алинея втора на същия член регламентирала, че справката се изготвя от кадровия и
финансовия орган и се подписва от длъжностното лице по чл. 14, ал. 1 от Наредбата, в
случая началникът на НВУ „Васил Левски". Съгласно ал. 3 от същия член длъжностното
лице по чл. 14, ал. 1 (началникът на НВУ „Васил Левски") издавал заповед за удържане на
сумата по ал. 1, т. 5 от обезщетението и другите вземания, които задълженото лице има
право да получи, тоест дължимите суми за възстановяване постъпвали в бюджета на
формированието по последното местослужене, от където се освобождава военнослужещият.
В конкретния случай, такова последно местослужене за ответника се явявал ищецът - НВУ
„Васил Левски". С оглед на това се явявал и страна с надлежна активна процесуална
легитимация за предявяване на вземането по съдебен ред, в случай на липса на доброволно
изпълнение от страна на длъжника.
Ищецът сочи още, че съгласно чл. 21 от Наредбата при липса на доброволно плащане
в указания срок или при наличие на частично такова справката по чл. 19 заедно с поканата за
доброволно плащане с отметка за датата на връчване се предоставял на дирекция „Правно-
нормативна дейност" в Министерството на отбраната за организиране събиране на
вземането по съдебен ред. Тази разпоредба касаела общия случай, в който отделните
5
формирования от състава на Българската армия, не са самостоятелни юридически лица и
правното им обслужване се осъществява чрез юристите на дирекция „Правно-нормативна
дейност" в Министерството на отбраната. В тези случаи възстановените средства от
задължените лица след успешно съдебно дирене отново щели да постъпят по бюджетите на
формированията, от където са напуснали те, като част от бюджета на Министерство на
отбраната. Ищецът НВУ „Васил Левски" като самостоятелно юридическо лице, поради
статута си на висше военно училище съгласно Закона за висшето образование, разполагал
със самостоятелно правно обслужване, за да предяви посочените искове, без да е
необходимо това да се извършва чрез дирекция „Правно-нормативна дейност" в
Министерството на отбраната.
Следващ аргумент за наличие на активна процесуална легитимация от страна на
ищеца, въпреки, че договорът за военна служба с ответника бил сключен с Министерството
на отбраната били следните обстоятелства: Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗОВСРБ във връзка с чл.
7, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ курсантите, обучавани за нуждите на
Министерството на отбраната, сключвали договори за военна служба с Министъра на
отбраната или оправомощено от него длъжностно лице. Съгласно чл. 142, ал. 6 ЗОВСРБ
правата и задълженията на обучаваните се определяли с правилниците за устройството и
дейността на военните академии и висшите военни училища и в договора за военна служба,
а и съгласно чл. 22, ал. 3 вр. ал. 1 от Наредбата справката за определяне на разходите,
подлежащи на възстановяване по чл. 260, ал. 2 ЗОВСРБ, се предоставя на юриста,
обслужващ съответното военно училище, за събиране на вземането по съдебен ред. В
настоящия случай било налице съвпадане на обучаващата организация по договора за
военна служба, сключен с ответника за периода на обучение, както и последното военно
формирование, от което същият се освобождавал преди изтичане на срока от 10 години за
изпълнение на военната служба като професия след завършване на обучението. В този
смисъл, макар в Наредбата да не била разгледана тази специфична хипотеза, при
систематично тълкуване разпоредбите, посочени по-горе, се налагал изводът, че ищецът
НВУ „Васил Левски" разполага с активна надлежна процесуална легитимация за
упражняване правото на иск по реда на чл. 260, ал. 1 и чл. 168 от ЗОВС.
С оглед горното, ищецът поддържа основателност и доказаност на предявените
искове, като претендира и присъждане на направените по делото разноски, за което
представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът счита исковата молба за недопустима, а предявените искове за
неоснователни. На първо място са изложени съображения относно липсата на надлежна
активна процесуална легитимация от страна на ищеца, а именно: съгласно чл. 26, т. 15
ЗОВСРБ министърът на отбраната осъществявал общото ръководство на военното
образование и на научната дейност и предлага създаването, преобразуването и закрИ.ето на
военни академии, висши военни училища, факултети, филиали и институти към тях и на
научни организации съгласувано с министъра на образованието и науката; договорът за
военна служба на ответника бил сключен с Министерството на отбраната, а началникът на
6
НВУ "Васил Левски" подписал същия в качеството си на упълномощено лице. Във връзка с
приложението на чл. 260, ал. 2 от специалния Закон за отбраната и въоръжените сили на
Република България (ЗОВСРБ) и издадената на основание ал. 4 от същия член Наредба Н-
1/14.01.2013 г. на министъра на отбраната относно начина на изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в
министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната
и Българската армия при липса на доброволно плащане в указания срок или при наличие на
частично такова справката, заедно с поканата за доброволно плащане с отметка за датата на
връчване се предоставяла на дирекция „Правно-нормативна дейност“ в Министерството на
отбраната и на последно място претенцията на ищеца се основавала на Наредба № Н-
1/14.01.2013г., отменена изцяло с влязло в сила решение № 8962 на ВАС, петчленен състав
по адм. дело 1654/20 г. Така исковата молба била мотивирана на установен като
незаконосъобразен акт.
Ответникът оспорва и основателността на исковите претенции, вкл. и техния размер.
Твърди, че договор № 1-25-36/441/13.08.2011 г. на основание нормите на ППЗОВСРБ - чл.
65, ал. 3, т. 6 бил изменен във връзка с командироването и обучението му като курсант във
Военното училище на Сухопътните войски на САЩ в Уест Пойнт, Ню Йорк. В резултат на
посочената по-горе норма, страните по договора се съгласили посредством сключване на
допълнително споразумение да изменят предмета, срока и съответно условията, при които
следва да реализират правото и законните интереси на страните след приключване на
обучението. Видно било от представеното допълнително споразумение и имплицираната в
него информация, че срокът, за който ответникът се ангажира да служи след приключване на
обучението му, не кореспондирал със срока, указан в договора за военна служба с № 1-25-
36/441/ 13.08.2011 г. От тук се извеждал изводът, че липсва такъв вид уговорка, което от
своя страна правело недействително направеното искане за възстановяване на сумата в
размер на 23 162,90 лв.
На следващо място, при уговаряне на условията за командироването и изпращането
за обучение във Военното училище на Сухопътните войски на САЩ, ответникът изрично се
задължил да служи на длъжност, съответстваща на придобитото образование и
квалификация, което не било изпълнено като задължение. Видно от заповедта на министъра
на отбраната № КВ-239/21.06.2018 г., с която незаконосъобразно бил взет в специалния щат
№ А-918 на завърнал се от обучение в чужбина военнослужещ в т. 3 изрично било
разпоредено ищецът да осигури обучението и квалификацията на ответника, съгласно чл.
40, ал. 3 от ППЗОВСРБ в съответствие с изискванията на длъжността „Командир на взвод в
Първа курсантска рота на Курсантски батальон във факултет „Общовойскови", което не
било реализирано по смисъла на действащата нормативна уредба в областта на военното
дело на Република България. Във връзка с предоставената справка, както показателите,
формиращи сумата за възстановяване, така и начинът на изчисление били подробно описани
в приложенията към наредбата. Не били отчетени обаче индивидуалните особености,
свързани с обучението на съответното обучавано лице, а се приемали усреднени стойности
7
на разходите за обучение, които, в зависимост от съответния показател, отчитали най-много
съответната специализация или курс, но в повечето случаи се базирали на общия брой на
обучаемите в цялото учебно заведение, като действително никъде не били споменати
сержантите. При липса на мотиви, не ставало ясно какво представляват разходите от типа и
защо се касаело за разходи, които не били включени в сумите по съответните параграфи за
бюджетните разходи на военните училища, като например боеприпаси, имитационни
средства и други материални средства, доставени по начин, различен от покупко-продажба
/не било ясно какви са другите възможни начини за доставка и как се отчитала във връзка с
тях съответната себестойност/. Според ответника, подробна обосновка била необходима за
включването на всички разходи, като се направи разграничение между дейностите,
необходими за обучение и тези за научна дейност на съответното висше военно учебно
заведение, извън обучителната, като например дейността по хабилитиране, участие на
преподавателския състав в научни изследвания, разработки, конференции и други подобни,
за които нямало основание разходите да се възлагат на бившите обучаеми. Изброените в
приложената финансова справка с peг. № 4916/27.09.2018 г. разходи, не били обосновани и
оставало впечатление, че се възприема тезата, че учебното заведение съществува само за
целите на обучението на военнослужещи и съответно всички разходи на съответното учебно
заведение представляват издръжка на обучаемите. Обаче от разпоредбите на закона и на
ПМС № 382 от 30.12.2015г. за приемане на план за развитие на въоръжените сили до 2020г.
било видно, че Национален военен университет "В. Левски" развива и научно-
изследователска дейност, разходите за която са извън тези, необходими за обучение на
военнослужещите и съответно следвало да бъдат изключени при изчисляване на разходите
по процесната Наредба. При това в изготвената справка с peг. № 4916/27.09.2018 г. на базата
на отменената наредба липсвали прозрачни, пропорционални и недискриминационни
методи и критерии за изчисление на частта от общите разходи, свързани с обучителната
дейност, при ясно разграничение на разходите на учебното заведение, свързани с научно-
изследователската дейност, които не подлежали на възстановяване от бившите обучаеми.
При изготвяне на процесната справка не бил отразен и фактът, че по време на обучението в
САЩ, съгласно заповед на министъра на Отбраната № КМ -701 /19.05.2012 г. изрично било
посочено, че всички разходи за международен, вътрешен транспорт и обучение, настаняване
и хранене са за сметка на приемащата страна/САЩ/. Липсвала изрична и ясна икономическа
мотивировка на механизма на приравняване на бройки задочна или дистанционна форма
към редовна форма, съответно на докторанти към студенти / курсанти.
Претендират се направените разноски по делото, за което е представен списък по
чл.80 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Липсва спор по делото, а и с определение № 73 от 17.01.2022 г., на основание чл. 146,
ал. 1, т. 3 ГПК е обявено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 13.08.2011 г.
8
е сключен Договор за военна служба № 1-25-36/441/13.08.2011 г. между ответника и
Министерството на отбраната чрез началника на Националния Военен Университет „Васил
Левски“. Сочи се в договора, че същият е сключен на основание чл.142, ал.2 от ЗОВСРБ.
Същият има за предмет уреждане на отношенията между страните във връзка с обучение на
курсанта - ответник в настоящето производство във висше военно училище за подготовка за
изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо изпълнение на
военна служба. Срокът на договора е 15 години, от които 5 години обучение по учебен план
за придобиване на висше образование и 10 години изпълнение на военна служба като
професия след завършване на обучението.
Със заповед № КМ-701/19.05.2012 г. на министъра на отбраната на РБ, изменена и
допълнена със заповеди № КМ-664/07.04.2014 г. и № КМ- 1406/15.06.2016 г., ответникът е
командирован за обучение във Военното училище на Сухопътните войски на САЩ в Уест
Пойнт, Ню Йорк. В тях е определено времето за обучение в САЩ – от 26.06.2012 г. до
24.05.2016 г., полагащите се на ответника командировъчни разходи за този период –
полагащите се дневни пари във валута, медицинска застраховка, студентска виза за САЩ F1
(I-20, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета
с ПМС № 115/02.06.2004 г., наредено е финансовата служба на ищеца да изплаща и
вътрешно възнаграждение на командирования курсант, както и да осигури на ответника
самолетен билет по маршрута София – Ню Йорк и обратно чрез офиса на аташето на
отбраната на САЩ в София. Предвидено е още, че ответникът се води на доволствие в НВУ
„Васил Левски“ – гр.Велико Търново и на отчет в Дирекция „Управление на човешките
ресурси“. В т.IV на заповед № КМ-701/19.05.2012 г. е записано, че всички разходи за
международен и вътрешен транспорт, обучение, настаняване и хранене са за сметка на
приемащата държава.
На основание посочената заповед и чл. 142, ал. 5 ЗОВСРБ между ответника и
Министерството на отбраната чрез началника на Националния Военен Университет „Васил
Левски“ е сключено допълнително споразумение № 1-25-36/441-1/08.06.2012 г. към договор
за военна служба № 1-25-36/441/13.08.2011 г. с предмет уреждане на отношенията между
страните за изплащане на ответника за времето на обучението му в чужбина на полагащите
му се средства за командироване и обучение, както за възстановяване на тези разходи при
неизпълнение на договора за военна служба пропорционално за срока на неизпълнението.
Предвидено е, че курсантът се задължава след успешно завършване на училището да служи
във Въоръжените сили на Република България за срока, уговорен в Договора за военна
служба № 1-25-36/441/13.08.2011 г. на длъжност, съответстваща на придобитото от него
образование и квалификация.
Съгласно Списък peг. № 30-01-29/20.06.2016 г. на утвърдените вакантни длъжности,
определени за заемане от военнослужещи, завършили военни академии и висши военни
училища в чужбина през 2016 г., за ответника е определена длъжност за назначаване -
Командир на взвод в първа курсантска рота на курсантски батальон във факултет
„Общовойскови“ на НВУ „Васил Левски“ – Велико Търново. С оглед изискванията за
9
заемане на длъжността, със заповед № КВ-239/21.06.2016 г. на Министъра на отбраната на
РБ и след успешно завършване на обучението във Военното училище на Сухопътните
войски на САЩ в Уест Пойнт, Ню Йорк, на ответника е присвоено военно звание
„лейтенант“, взет е по специален щат, считано от 25.05.2016 г. и началникът на НВУ „Васил
Левски“ гр.Велико Търново е оправомощен да назначи същия на длъжност „Командир на
взвод в първа курсантска рота на курсантски батальон във факултет „Общовойскови“ на
НВУ „Васил Левски“ при ищеца след получаване на достъп да класифицирана информация.
В т.3 на горепосочената заповед, на Началника на НВУ „Васил Левски“ е разпоредено да
осигури обучение за преквалификация на ответника съгласно чл. 40, ал. 3 от Правилника за
прилагане на ЗОВСРБ в съответствие с изискванията на длъжността.
Видно от заповед № РД-08-125/25.10.2016 на началника на НВУ „Васил Левски“ е, че
ответникът е назначен в НВУ „Васил Левски“ на горе посочената длъжност, като на декана
на факултет „Общовойскови“ е вменено задължение да организира обучението му за
преквалификация за придобиване на военно-отчетна специалност.
С рапорт вх. № 3842/30.08.2016 г. до началника на НВУ „Васил Левски“ на
основание т. 3 от Заповед № КВ-239/21.06.2016 г. на министъра на отбраната на РБ,
ответникът е поискал изготвяне на индивидуален план за обучение за придобиване на
военно-отчетна специалност по военна специализация „Разузнаване“ или др. военно-отчетна
специализация, отговаряща на придобитата в чужбина гражданска квалификация.
Със заповед № РД-06-45/31.01.2018 на началника на НВУ „Васил Левски“ в
изпълнение на заповед № КВ-239/21.06.2016 г. на министъра на отбраната на РБ ответникът
е записан като обучаем в НВУ „Васил Левски" за придобиване на образователно-
квалификационна степен „бакалавър“ по специалност „Организация и управление на военни
формирования на тактическо ниво“ в задочна форма на обучение по индивидуален учебен
план за учебната 2017/2018 г. по специалността „военни КИС“ и гражданска специалност
„Компютърни системи и технологии“, считано от 01.02.2018 г.
Със заповед № РД-06-319/21.09.2018 на началника на НВУ „Васил Левски", по
заявление вх. № 4680/19.09.2018 г. от ответника, същият е отписан като обучаем за
придобиване на военно-отчетна специалност „Организация и управление на военни
формирования на тактическо ниво“ със специализация „Военни КИС – КСТ“ - бакалавър по
собствено желание.
Според заповед № КВ-445/10.10.2018 г. на министъра на отбраната на РБ на
основание чл. 163, във вр. с чл. 168 от ЗОВСРБ – предизвестие от страна на ответника,
изразено с рапорт peг. № 22-24-198/28.09.2018 г., договорът за военна служба е прекратен,
ответникът е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса. Видно от
същата заповед, на Началника на НВУ „Васил Левски“ е разпоредено на основание чл. 260,
ал. 5 от ЗОВСРБ от полагащото се обезщетение на ответника да удържи сумите за
направените разходи за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на
неизпълнението.
10
Според приетата като писмено доказателство по делото финансова справка с peг. №
4916/27.09.2018 г. за издръжка на обучението на ответника, приет в НВУ“Васил Левски“ на
13.08.2011 г., специализация „Мотопехотни и танкови войски“, разходите за периода на
обучение от 13.08.2011 г. до 31.08.2012 г. за 1 курс възлизат общо на 9301,40 лева, в това
число и сумата от 4436,09 лева за изплатени стипендии и 4865,31 лева общо разходи.
За размера на направените разходи за издръжка, обучение и квалификация
пропорционално на срока на неизпълнение на договора, подлежащи на възстановяване от
ответника по чл. 260, ал. 1 от ЗОВС и обезщетението за неспазен срок на предизвестието по
чл. 168 от ЗОВС, е изготвена от ищеца и финансова справка с peг. № 5325/18.10.2018 г.,
според която срокът на договора за военна служба е 10 (десет) години; неизпълненият
първоначален срок на договора за военна служба № 1 -25- 36/441/13.08.2011 г. е 7 години, 7
месеца и 5 дни, към 19.10.2018 г.; разходите по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, като курсант в
Национален военен университет „Васил Левски", са както следва: разходи за периода на
обучение в размер на 4 865,31 лв. и разходи за изплатени стипендии в размер на 4 436,09 лв.
Описани са и разходите по чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ, за обучение във Военното училище на
Сухопътните войски на САЩ за периода от 26.06.2012 г. до 24.05.2016 г., на основание
писмо от дирекция „Финанси"-МО, в размер на 21 209,33 лв. в това число: - Изплатени
дневни командировъчни за периода от 26.06.2012 г. до 24.05.2016 г. - 17 937,92 лв; -
Изплатени дневни командировъчни за проведен стаж в 68 бригада „Специални сили" за
периода от 02.06.2014 г. до 20.06.2014 г. - 380,00 лв.; - Самолетен билет по направление Ню
Йорк - София - Ню Йорк за периода от 01.06.2014 г. до 09.08.2014 г. - 2 435,41 лв.; -
Медицинска застраховка - 456,00 лв. Така във финансовата справка е изчислен общият
размер на разходите за курса на обучение от 13.08.2011 г. до 24.05.2016 г. на 30 510,73 лева,
както и сумата за изплащане, пропорционална на неизпълнения първоначален срок на
военната служба в размер на 23 162,90 лева. Дължимото обезщетение по чл. 168 от ЗОВСРБ,
в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазения срок на предизвестието за
периода от 20.10.2018 г. до 28.12.2018 г., включително е записано, че е в размер на 2 520,33
лева, като така общо дължимата сума е в размер на 25 683,23 лева.
От отбелязването в посочената финансова справка се установява, че ответникът е
запознат с нейното съдържание и е получил копие от същата на 19.10.2018 г.
Със заповед № РД-08-165/18.10.2018 на началника на НВУ „Васил Левски“
ответникът е отчислен от списъчния състав на НВУ „Васил Левски“, считано от 20.10.2018
г. и е разпоредено на ответника да се изплати еднократно парично обезщетение в размер на
2 брутни месечни възнаграждения в размер на 2 506,44 лева; неусвоен годишен лимит за
2018 г. в размер на 328,88 лева; обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2018
г. – 10 работни дни на стойност 604,00 лева или общо 3439,52 лева, в срок до 30 работни дни
от влизане в сила на заповедта като по делото липсват твърдения и не са ангажирани
доказателства това да не е било сторено. В заповедта е посочено, че на основание чл.260,
ал.1 ЗОВСРБ ответникът дължи възстановяване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация, пропорционално на срока на неизпълнение на
11
договора за военна служба № 1-25-36/441/13.08.2011 г. в размер на 23 162,90 лева и на
основание чл.168 ЗОВСРБ обезщетение в размер на брутните месечни възнаграждения за
неспазен срок на предизвестието в размер на 2 520,33 лева.
На ответника е връчена на 19.10.2018 г. Покана за доброволно изпълнение при
неизпълнено поето задължение за служба в Българската армия с рeг. № 5326/18.10.2018 г.,
според съдържанието на която същият е поканен да плати посочената в поканата сума -
25 683,23 лева в сроковете, определени в Наредба № Н-1/14.03.2013 г. Не са ангажирани
доказателства по делото, ответникът да е заплатил търсената от ищеца сума.
От заключението на назначената по делото съдебно икономическа експертиза се
установява, че размерът на направените разходи за издръжка, обучение и квалификация,
пропорционално на срока на неизпълнение на договора – 7 години, 7 месеца и 5 дни са в
общ размер на 29 661,81 лева, от които 4016,39 лева разходи за обучение от 13.08.2011 г. до
25.06.2012 г.; 4436,09 лева изплатени стипендии и 21 209,33 лева – разходи за обучение в
САЩ и стаж в 68 бригада, а размерът на обезщетението за неспазен срок на предизвестието
е изчислен от вещото лице на 2712,31 лева.
Според вещото лице, изготвило назначена по искане на ответника експертиза, след
завършване на образованието си във Военното училище на сухопътните войски на САЩ
ответникът не е придобил военноотчетна специалност, а степен бакалавър на науките по
специалност „Компютърни науки“. От Министерство на отбраната не била предоставена
справка за вакантните длъжности, на които е било възможно да бъде назначен ответника,а
длъжността, на която е бил назначен - „командир на взвод в първа курсантска рота на
курсантски батальон във факултет „Общовойскови“ на НВУ „Васил Левски не е
съответствала на придобитото образование и квалификация.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.260, ал.1 и чл.168 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България
/ЗОВСРБ/, вр. чл. 86, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, които са
процесуално допустими.
Тук следва да се посочи във връзка с възраженията на ответника, обективирани в
отговора на исковата молба и касаещи липсата на надлежна активна процесуална
легитимация от страна на ищеца, че в действителност съществуването и надлежното
упражняване на правото на иск е обусловено от наличието на задължителни материални
предпоставки и липсата на процесуални пречки, сред които е и надлежната процесуална
легитимация. За част от предпоставките за съществуването и надлежното упражняване на
правото на иск съдът следи служебно (абсолютни), а за друга – само при позоваване от
страната (относителни). Процесуалната легитимация от предявяване на иска е една от
абсолютните процесуални предпоставки за възникването на правото на иск. За същата съдът
също следи служебно, но в случая възраженията на ответника за недопустимост на
12
предявения иск поради липсата на активна легитимация с оглед факта, че според него
надлежна страна е не ищеца, а Министерство на отбраната, са неоснователни. Ответните
оспорвания, свързани с тези му твърдения, според настоящия съдебен състав касаят
основателността на иска, респ. отговора на въпроса носител ли е на претендираните
вземания ищеца, а не неговата редовност и допустимост. Също такъв въпрос, касаещ
съществото на правния спор е и този, свързан с незаконосъобразността на Наредба № Н-1 от
14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на
отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната и Българската
армия във връзка с възстановяването им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България, отменена изцяло с влязло в сила
решение № 8962 на ВАС, петчленен състав по адм. дело 1654/20 г.
Разгледани по същество главните искове са изцяло основателни, а акцесорните - за
мораторна лихва, макар и не съвсем коректно посочени и претендирани от ищеца в общ
размер са частично основателни, като съображенията за това са следните:
По иска с правно основание чл.260, ал.1 ЗОВСРБ:
Разпоредбата на чл. 260, ал. 1 от ЗОВСРБ предвижда, че военнослужещите,
освободени от военна служба на основание чл.163 и чл.165 преди изтичането на
първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5, чл. 143, ал. 1 и чл. 144, ал. 3 и на
удължения срок по чл. 145, ал. 1, дължат възстановяване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на
неизпълнението. Съгласно ал. 4 от същата разпоредба министърът на отбраната определя
реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация. Издаденият от министъра на отбраната в рамките на тази делегация
подзаконов нормативен акт е Наредба № Н-1/14.01.2013 г. за реда и начина за изчисляване
на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещите от министерство на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия (обн. в ДВ, бр. 8/29.01.2013 г., в сила от
02.02.2013 г.).
От събраните и посочени по-горе писмени доказателства, съдът намира за несъмнено
установено сключването между Министерство на отбраната, чрез Началника на НВУ „Васил
Левски“ и ответника на договор за военна служба и неговото прекратяване по желание на
ответника преди изтичане на уговорения срок, както и задължението на последния да
възстанови разходите за издръжката и обучението му при ищеца, пропорционално на срока
на неизпълнение на договора. В този смисъл, при наличието на безспорно установените по-
горе обстоятелства относно неизпълнение на договорните задължения на ответника и срока
на неизпълнението от 7 години, 7 месеца и 5 дни, съдът намира, че на основание чл. 260, ал.
1 ЗОВСРБ ответникът действително дължи на ищеца заплащане на обезщетение за
направените разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация,
пропорционално на срока на неизпълнение на договора. Тук е мястото да се отбележи, че
13
доколкото НВУ „Васил Левски“, съгласно чл. 6 от Закона за висшето образование (ЗВО) е
самостоятелно юридическо лице, което съставя, изпълнява и отчита бюджет с основен
елемент от него трансферите от държавния бюджет, от които се осигуряват средства за
издръжка на обучението, а освен това в случая е налице съвпадане на обучаващата
организация по договора за военна служба, сключен с ответника за периода на обучение,
както и последното военно формирование, от което същият се освобождава преди изтичане
на срока от 10 години за изпълнение на военната служба като професия след завършване на
обучението, обезщетяването на тези разходи следва да бъде извършено именно в полза на
юридическото лице, което ги е извършило, за да бъде възстановен неговият имуществен
патримониум. В този смисъл съдът намира, че макар договорът за военна служба да е
подписан от началника на НВУ „Васил Левски“ като пълномощник на министъра на
отбраната, няма пречка ищецът да си търси разходите по посочения в чл. 260, ал. 6 ЗОВСРБ
ред.
Неоснователно по-нататък се явява възражението на ответника, че срокът, за който се
е ангажирал да служи след приключване на обучението му не кореспондира със срока,
указан му в договора за военна служба № 1-25-36/441/13.08.2011 г., тъй като в посоченото от
него допълнително споразумение от 08.06.2012 г. ясно е посочено задължението на
ответника, след завършване на Военното училище на сухопътните войски на САЩ, да
служи във Въоръжените сили на РБ за срока, предвиден в договора за военна служба от
13.08.2011 г., а именно 10 години изпълнение на военна служба като професия след
завършване на обучението.
По отношение на следващия полемичен въпрос по делото, а именно налице ли е
неизпълнение от страна на ищеца на негови задължения, произтичащи от цитираното
допълнително споразумение от 08.06.2012 г., свързани с неназначаването на ответника на
длъжност, съответстваща на придобитото от него образование и квалификация, водещо до
отпадане на отговорността на ответника следва да се посочи, че и този аргумент, според
настоящия съдебен състав остана недоказан по делото. Ответникът не оспорва, че в
обучаващата организация в САЩ не е придобил военноотчетна специалност, а от
заключението на назначената по негово искане експертиза е видно, че е завършил
специалност „Компютърни науки“. От писмените доказателства се установява, че след
завръщането си от САЩ, на декана на факултет „Общовойскови“ при ищеца е вменено
задължение да организира обучението му за преквалификация за придобиване на военно-
отчетна специалност, че сам ответникът е поискал изготвяне на индивидуален план за
обучение за придобиване на военноотчетна специалност по военна специализация
„Разузнаване“ или др. военноотчетна специализация, отговаряща на придобитата в чужбина
гражданска квалификация, както и че е бил записан като обучаем в НВУ „Васил Левски" за
придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по специалност
„Организация и управление на военни формирования на тактическо ниво“ в задочна форма
на обучение по индивидуален учебен план за учебната 2017/2018 г. по специалността
„военни КИС“ и гражданска специалност „Компютърни системи и технологии“, считано от
14
01.02.2018 г. с оглед изпълнение на изискванията на действалата към онзи момент
подзаконова правна регламентация – чл.40, ал.3 ППЗОВСРБ. Тук следва да се отбележи, че
категорично бе установено по делото, че ответникът въобще не е придобил военноотчетна
специалност.
По отношение на размера на претендираната сума и възражението на ответника за
липса на отчитане на индивидуалните особености, свързани с обучението на съответното
лице в изготвената финансова справка, следва да се посочи, че чл. 260 ЗОВСРБ и Наредба №
Н-1/14.1.2013 г. не съдържат изискване за определяне на действително направените разходи
за един обучаем, в какъвто смисъл е бил текста на § 11 ЗОВСРБ (отм.) , поради което
липсата на данни за конкретно направени разходи за издръжката и обучението на ответника
не е основание за отхвърляне на иска. Съдът възприема относно размера на обезщетението
по чл.260, ал.1 ЗОВСРБ и заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, която установява размера на разходите за издръжка, обучение квалификация и
преквалификация на ответника, пропорционално на срока на неизпълнение на договора за
военна служба, а именно сумата в общ размер от 22 530,63 лева, претендирана и от ищеца
след допуснато изменение на иска в съдено заседание, проведено на 30.03.2022 г., който
размер не съвпада с приетата като доказателство по делото финансова справка, единствено с
оглед на това, че разходите за обучение в нея са били изчислени за период със 67 дни по-
дълъг. Именно това заключение съдът счита, че следва да бъде кредитирано в настоящия
случай и възприето от съда. Няма спор, че Наредба № Н-1/14.01.2013 г. е отменена изцяло с
решение № 17640 от 19.12.2019 г., постановено по административно дело № 3316/2019 г. на
ВАС, влязло в законна сила на 07.07.2020 г., но тази отмяна има действие за в бъдеще, като
е недопустимо да й се придава обратно действие във времето. Ето защо съдът е длъжен да
прилага наредбата като действащ подзаконов нормативен акт при разрешаването на
материалноправни спорове за възстановяване на разходи по чл. 260, ал. 1 ЗОВСРБ когато
предсрочното освобождаване от военна служба на посочените в същата разпоредба
основания е настъпило при действието й. Тъй като наредба №Н-1/14.01.2013 г. е била
действаща към момента на възникване на основанието за възстановяване на претендираните
от ищеца разходи /договора за военна служба е прекратен, считано от 20.10.2018 г., а
настоящата искова молба е подадена на 03.09.2021 г. – пощенско клеймо/ същата следва да
намери приложение при определянето и изчисляването на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация на военнослужещите във връзка с възстановяването
им в случаите по чл. 260, ал. 1, 2 и 3 ЗОВСРБ в настоящия случай.
Ирелевантно в случая е и обстоятелството, с оглед на това, че по-голяма част от
задължението на ответника произтича от разходите за обучение във Военното училище на
Сухопътните войски на САЩ, дали същите се покриват от приемащата държава, доколкото
този въпрос касае отношения между други субекти на правото. Липсва спор по делото, че на
ответника са били осигурени дневни пари, медицинска застраховка, студентска виза,
самолетни билети и вътрешно възнаграждение, както и че същият и по време на обучението
си е останал на разпореждане по щат при ищеца.
15
Предвид изложеното дотук, съдът намира, че искът с правно основание чл.260, ал.1
ЗОВСРБ е основателен и доказан в претендирания размер от 22 530,63 лева, поради което
същият следва да се уважи изцяло. Тази сума и предвид изричното искане на ищеца, следва
да се присъди ведно със законната лихва за забава, считано от предявяване на иска –
03.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
По иска с правно основание чл.168 ЗОВСРБ:
Съгласно разпоредбата на чл. 168 ЗОВСРБ страната, която има право да прекрати
договора за военна служба с предизвестие, може да го прекрати и преди да изтече срокът на
предизвестието, като дължи на другата страна обезщетение в размер на брутното месечно
възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Установи се както бе посочено вече,
че със заповед от 10.10.2018 г. на министъра на отбраната на РБ на основание чл. 163, във
вр. с чл. 168 от ЗОВСРБ, а именно предизвестие от страна на ответника, изразено с рапорт
peг. № 22-24-198/28.09.2018 г., договорът за военна служба на ответника е прекратен,
същият е освободен от длъжност, от военна служба и е зачислен в запаса, както и че с друга
заповед от 18.10.2018 г. е отчислен от списъчния състав на НВУ „Васил Левски“, считано от
20.10.2018 г., следователно същият не е спазил предвидения в чл.163, ал.2 ЗОВСРБ 3-
месечен срок – от 28.09.2019 г. до 28.12.2018 г. в периода след 20.10.2018 г. съответно
дължи и обезщетение за неспазения срок на предизвестието, чийто размер според
кредитираното, а и неоспорено заключение на назначената съдебно-счетоводната
експертиза възлиза на 2712,31 лева, в какъвто и се претендира и от ищеца както бе посочено
след допуснатото изменение на иска в съдено заседание от 30.03.2022 г.
Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 2712,31
лева, представляваща дължимо обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение
за неспазения срок на предизвестието за периода от 20.10.2018г. до 28.12.2018г.
включително. И тази сума следва да се присъди ведно със законната лихва за забава, считано
от предявяване на иска – 03.09.2021 г. до окончателното й изплащане.
По отношение на акцесорните искове за мораторна лихва по чл.86 ЗЗД и за двата
главни иска, следва да се посочи, че вземането за обезщетение по чл. 260, ал. 1 и чл.168
ЗОВСРБ възниква от деня на прекратяване на договора за военна служба, от когато ищецът е
могъл да иска изпълнение, но доколкото вземането е парично и безсрочно, съгласно чл. 84,
ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след като бъде поканен да изплати. Както вече беше
посочено, до ответника е изпратената покана за доброволно плащане, като същият е имал
едномесечен срок съгласно чл.20, ал.1 от Наредба № Н-1/14.01.2013 г. доброволно да
възстанови търсената от него сума, респ. след изтичане на посочения срок е изпаднал в
забава. Доколкото поканата му е била връчена на 19.10.2018 г., срокът за изпълнение е
изтекъл на 19.11.2018 г., поради което 20.10.2018 г. е датата, на която ответникът е изпаднал
в забава и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД от този момент дължи и обезщетение в размер на
законната лихва върху главниците. Освен това по делото липсват твърдения и не са
ангажирани каквито и да е било доказателства за плащане от страна на ответника на сумите
по главниците. По отношение размера на лихвата и прилагайки разпоредбата на чл. 162
16
ГПК, съдът изчисли, че върху неизплатената от ответника сума от 22 530,63 лева се дължи
лихва за забава в размер на 6 371,17 лева, а върху сумата от 2712,31 лева, размерът на
мораторната лихва възлиза на 766,98 лева или общо 7 138,15 лева, за периода от 20.11.2018
г. до 02.09.2021 г. (датата, предхождаща тази на депозиране на искова молба – 03.09.2021 г.)
включително, като тези два иска и следва да се уважат частично – до размера на посочените
суми от 6 371,17 лева и 766,98 лева или общо 7 138,15 лева, а в останалите им части - за
разликата над тези размери до предявените общо 7390,57 лева (6 596,47 лв. и 794,10 лв.) – да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. След датата на депозиране на иска –
03.09.2021 г. се дължи единствено законна лихва.
Предвид крайния изход на делото, и двете страни имат право на разноски. С оглед
обстоятелството, че ищецът е направил изрично и своевременно искане за разноски по
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК и според уважената част от
исковете, на същия следва да се присъдят такива в общ размер на 1826,16 лева, за внесена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, съобразно
представения списък по чл.80 ГПК.
Ответникът също претендира разноски за заплатено адвокатско възнаграждение от
2400 лева и 250 лева за възнаграждение за вещо лице. Съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 20,50
лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес:
гр.**************, адв. А. Т. от САК, на основание чл.260, ал.1 и чл.168 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/ и чл.86 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ да заплати на Национален Военен Университет „Васил
Левски“ гр.Велико Търново, бул. „България“ № 76, Булстат: *********, сумата от 22 530,63
лева, представляваща направени разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или
преквалификация, изчислени пропорционално за срока на неизпълнението на договор за
военна служба № 1-25-36/441/13.08.2011г.; сумата от 2 712,31 лева, представляваща
обезщетение в размер на брутното месечно възнаграждение за неспазен срок на
предизвестието за периода от 20.10.2018г. до 28.12.2018г. включително, ведно със законната
лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска – 03.09.2021 г. до
окончателното им изплащане, както и сумата от общо 7 138,15 лева (6 371,17 лв. + 766,98
лв.), представляваща мораторна лихва върху главниците от 22 530,63 лева и 2 712,31 лева за
периода от 20.11.2018 г. до 02.09.2021 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
мораторна лихва за разликата над 7 138,15 лева до пълния предявен размер от 7 390,57 лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Л. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр.**************, съдебен адрес:
17
гр.**************, адв. А. Т. от САК, да заплати на Национален Военен Университет
„Васил Левски“ гр.Велико Търново, бул. „България“ № 76, Булстат: *********, сумата от
1826,16 лева, представляваща направените разноски по делото, съобразно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА Национален Военен Университет „Васил Левски“ гр.Велико Търново,
бул. „България“ № 76, Булстат: *********, да заплати на Л. В. К., ЕГН **********, с адрес:
гр.**************, съдебен адрес: гр.**************, адв. А. Т. от САК, направените по
делото разноски в размер на 20,50 лева, съобразно отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
18