№ 137
гр. Пазарджик, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Ана Здр. Ненчева
в присъствието на прокурора Д. Г. П.
като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско
дело № 20255200500192 по описа за 2025 година
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№855 по описа на
съда за 2024 година е отхвърлен предявеният от И. М. Й., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ул. „П.Я.“ № 16, чрез адв. С. М. -АК - Пазарджик, със съдебен
адрес: гр. В., бул. „Х.А.“ № 21, бл.Б, ет.1, ап.10 против Прокуратурата на
Република България, с адрес: гр. С., бул. „В.“ №2, иск с правно основание чл.
2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 2 000 лева - представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на
образуваното досъдебно производство № ЗМ 580/2019г. по описа на РУ на
МВР В. съответно на пр. преписка № 1321/2019г. по описа на РП-Пазарджик,
ТО-В., както и претенцията за присъждане на законната лихва за периода от
02.02.2021г. /дата на влизане в законна сила на постановлението за
прекратяване на досъдебното производство/ до деня на окончателното
плащане.
В срок така постановеното решение е обжалвано от И. Й. с искане да
1
бъде отменено постановено друго , с което предявеният от него иск – уважен.
Първоинстанционният съд приел, че иска е неоснователен , тъй като
няма повдигнато обвинение на Й. и поради това не е налице хипотезата на чл.
2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.
Оспорва се законосъобразността на решението и се счита ,че
употребеният в чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ израз „обвинение в извършване на
престъпление" трябва да се тълкува по-широко за нуждите на специалния
деликт, а не в тесния му наказателно процесуален смисъл.
Жалбоподателя се позовава на съдебна практика - решение № 50009 от
08.02.2023 год. на ВКС по гр. дело № 932/2022 год., ІІІ г. о., ГК, Когато
наказателното производство е образувано срещу конкретно лице, а
впоследствие е прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление, бил осъществен съставът на чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ. Лицето,
срещу което е образувано наказателно производство, търпи вреди от
проведеното срещу него наказателно преследване и в случаите, когато
производство е прекратено и без да му е повдигнато обвинение. Когато
досъдебното производство е образувано срещу неизвестен извършител при
достатъчно данни за извършено конкретно престъпление, което единствено
ищецът би могъл да извърши, в този случай той търпи вреди от момента, в
който е узнал за образуваното наказателно производство за конкретното
престъпно деяние.
Й. бил задържан със Заповед за задържане на лице от 12.11.2019г., на
Инспектор Б.Н.Б. - Разузнавач при РУ В., като Заповедта е издадена именно и
във връзка с досъдебното производство водено срещу него.
Подържа се ,че подлежат на компенсиране и вреди от задържане по
Закона за МВР /решение № 95/08.05.2011 г. по гр. д. № 849/2010 г., 111 г. о.,
ВКС./
Претендира разноски.
Писмен отговор не е постъпил.
Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното
решение , за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.
2
В исковата си молба против Прокуратурата на Република България И.
М. Й. твърди ,че на 12.11.2019 г. било образувано Досъдебно производство №
ЗМ 580/2019 г., по описа на РУ МВР В. и вх.№ 1321/2019г. по описа на
Районна прокуратура В. за извършено от него престъпление по чл. 216, ал. 1от
НК. Със Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-220 от 12.11.2019г., на
Инспектор Б.Н.Б. - Разузнавач при РУ В. бил задържан. След извършване на
множество процесуално - следствени действия по воденото дело срещу него
дело с Постановление от 03.09.2020г., наказателното производство било
възобновено и прекратено.
По негова жалба било проведено производство по ЧНД №439 по описа
за 2020г.,на В.ски районен съд и жалбата му била оставена без разглеждане с
Определение № 260001 от 07.01.2021 г., в сила от 02.02.2021г.
Твърди ,че следва да се приеме ,че наказателното производство е водено
срещу него,като се позовава на съдебна практика,макар да не му е повдигнато
обвинение.
От момента на образуване на наказателното производство и издаването
Заповедта за задържане в продължение на 9 /девет/ месеца му били причинени
морални и психически вреди ,бил в стрес , изпитвал тревожност, притеснявал
се че може да бъде осъден , не можел да спи нормално,имал проблеми в
общуването.Населеното място , в което живеел било малко ,много познати
научили за наказателното преследване, имало коментари.
Чувствал срам и укор и отрицателна реакция у съгражданите си по
отношение на него.Ограничил социалните контакти ,стресиран бил от
задържането си.
Твърди,че претърпял неимуществени вреди във връзка които оценява
на 2 000 /две хиляди/ лева,който размер намира за справедлив.
Моли ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на
2000 лева за търпените от него неимуществени вреди,считано от 2.02.2021
година до окончателното изплащане на сумата.
Претендира разноски – заплатена държавна такса и възнаграждение на
адвокат , представлявал го при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
В срок е постъпил писмен отговор от ответника.
Представителят на Прокуратурата на Република България оспорва иска.
3
Подържа ,че ответникът не може да носи отговорност за бездействие на
ищеца по време на проведеното досъдебно производство, като
неангажирането от негова страна на доказателства довело до образуваното
досъдебно производство,по което ищеца не бил привлечен като обвиняем.
От образуването на ДП на 12.11.2019г до Постановлението на РП
Пазарджик, ТО-В., от 25.11.2019г за спиране на наказателното производство
на основание чл.244 ал.1 т.1 вр. с чл.25 т.б от НПК и чл.24 ал.б от НПК
разследването по делото продължило едва 13 / тринадесет/ дни.
Прието било ,че престъплението се преследва по тъжба на пострадалия и
на 03.09.2020г. РП Пазарджик, ТО-В. прекратила наказателното производство
9 месеца след спиране на делото.
Налице била хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ, тъй като ищецът сам , чрез
действията си / бездействието си/ е довел до евентуалните увреждания.
Счита ,че не е налице хипотезата на закона и Прокуратурата не е
активно легитимирана да отговаря.
Оспорват иска и по размер ,като считат ,че предявения размер не е
справедлив.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и доводите на страните ,
прие за установено следното:
Установено е от представените по делото доказателства – преписка по
бързо производство № 680/2019 година от ТО В., РП Пазарджик, че
производството е образувано въз основа на постъпил сигнал на 11.11.2019
година от К.Н. за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК-за това , че И.
Й. е разразял четири броя гуми на автомобил ,собственост на Б.С..
Производството е започнало на основание чл.212 ал.2 от НК с действия по
разследването – разпит на свидетел и оглед на местопроизшествието на дата
11.11.2019 година.
Ищецът Й. е дал обяснения ,като подържа ,че не е бил на мястото ,което
се сочи ,като място на извършване на престъплението.По отношение на него е
издадена заповед за задържане за 24 часа на 12.11.2019 година за извършено
престъпление по чл.216 НК.Извършен е оглед на
местопроизшествие,назначена е експертиза.
На 13.11.2019 година експертизата е изготвена и според заключението и
4
размера на нанесената щети на лекия автомобил възлиза на 300 лева общо.
Проведени са разпити на свидетели.
На 18.11.2019 година ищецът е разпитан в качеството му на
свидетел.При този разпит той е отрекъл да е повредил лекия автомобил на
Б.С. ,като не е отрекъл ,че с това лице са във влошени отношения.В хода на
досъдебното производство са събрани доказателства , че срещу лицето има
множество заявителски материали ,както и постановени присъди за
престъпления по чл.194 ,195 и 343в от НК , като е извършена съдебна
реабилитация на основание чл.87 ал.1 от НК.
На 18.11.2019година е съставено постановление от старши разследващ
полицай с мнение за прекратяване на производството на основание чл.9 ал.2
от НК.
В постановление на Прокурор при Районна прокуратура от 25.11.2019
година ,като са анализирани доказателствата , според които св.Г. твърди,че
видяла именно ищеца около 9,20 да срязва гумите на автомобила ,след което
се качил на управлявания от него таксиметров автомобил , от една страна , а от
друга приложените записи от камери ,от които е видно ,че автомобила с този
регистрационен номер се е намирал на паркинг от 7,30 до 11 часа ,в какъвто
смисъл са били и показанията на ищеца,е приел,че тъй като се касае за
престъпление ,което се преследва по тъжба на пострадалия наказателното
производство следва да бъде спряно.
За това постановление е уведомен само собственика на пострадалия
автомобил.
С постановление от 3.09.2020 година наказателното производство по ДП
вх.№1321/2019 година по описа на РП В. и № ЗМ580/2019 по описа на РУ В. е
прекратено.
Това постановление е обжалвано от ищеца и съдът е оставил жалбата му
без разглеждане,поради липса на правен интерес.
При така приетата фактическа обстановка , съдът намира предявения
иск за основателен.
На първо място , действително ищецът не е привлечен като обвиняем
,разпитан е в качеството на свидетел , но по отношение на него е постановено
задържане по ЗМВР за 24 часа именно за престъпление по чл.216 ал.1 НК.
5
Въззивната инстанция не споделя мотивите на първоинстанционния съд
,с които е отхвърлен иска.
Съдът е приел ,че предвиденото в чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ основание за
реализиране на отговорност на Държавата е свързано с изискването да има
повдигнато обвинение в извършването на престъпление от общ характер,за
което лицето да бъде оправдано с влязъл в сила съдебен акт или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено, но само поради
това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление. Нито една от посочените по-горе хипотези не се подържала в
исковата молба, нито пък се установявала в хода на производството.
Всички предвидени в чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ предпоставки за
възникване на отговорност на Държавата, се основавали на хипотезата, че
лицето, срещу което е образувано наказателното производство, всъщност
изобщо не е извършило престъпление.
Конкретната хипотеза била фундаментално различна от посочените в
чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и от разгледаните в цитираната практика на ВКС
случаи.
Съществената разлика се изразявала в това, че образуваното досъдебно
производство е прекратено при наличие на констатация за действително
извършено престъпление (а не за липса на престъпление). Престъплението,
обаче, е от частен характер и това е единствената причина - на ищеца да не
бъде повдигнато обвинение, тъй като тази категория престъпления се
преследват по частна тъжба от пострадалия.
На първо място , прието е в съдебната практика,че искът по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ е деликтен иск за вреди от неоснователно упражнена принуда при
или по повод на повдигнато обвинение. Образуването на наказателно
производство, както и действията по разследване срещу уличено лице са
предварителни и подготвителни действия за събиране на доказателства за
вината на уличения и за повдигане на обвинение (чл. 215 и чл. 219 НПК).
Предварителните действия са свързани с упражняване на държавна принуда и
когато са неоснователни - причиняват вреди. По правната си същност искът за
вреди от тези действия, дори когато не се е стигнало до повдигане на
обвинение, е същия иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, тъй като неоснователно е
осъществена принуда във връзка с бъдещо повдигане на обвинение. Разликата
6
в двата случая е в количеството на упражнената принуда, защото не е
повдигнато обвинение, но правилото е че който може по голямото, може и по-
малкото. Следователно за неоснователно упражнената принуда срещу
уличеното лице, дори когато не е повдигнато обвинение, а наказателното
производство е прекратено поради липса на доказателства, ПРБ ще носи
отговорност по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. Това е частен случай, който се
включва в общата хипотеза на правната норма. Неоснователно упражнената
принуда в този случай ще обхваща мерките срещу уличеното лице, за които
образуваното наказателно производство е необходимо и достатъчно условие за
осъществяването им, например- мерки за процесуална принуда срещу
уличеното лице, както и принудителните административни мерки.
В мотивите си ,като че ли първоинстанционният съд приема
възможността да се реализира отговорност по този ред и когато не е
повдигнато обвинение , но отхвърля иска , приемайки ,че прекратяването на
наказателното производство не е поради това ,че не е извършено
престъпление , а поради това ,че се касае за престъпление ,което се преследва
по тъжба на пострадалия.
Съдът обаче е пропуснал да анализира доказателствата по делото , в
частност , постановлението за спиране на ДП , от което е видно ,че не е прието
да е извършено каквото и да е престъпление от ищеца.Напротив обсъдени са
данните от камери ,от които е видно ,че във времето на извършване на
деянието автомобила на ищеца не е бил на мястото на престъплението ,в
какъвто смисъл са свидетелските показания.
Тоест с постановлението на прокурора производството е спряно ,защото
се касае за престъпление ,което се преследва по тъжба на пострадалия, а не за
това ,че извършеното престъпление от ищеца се преследва по тъжба на
пострадалия.
Изводи за това ,че производството е водено срещу ищеца категорично
следват от факта ,че именно за престъпление по.216 ал.1 от НК , той е бил
задържан за 24 часа по ЗМВР.
Поради изложеното , съдът намира ,че са налице основания за
ангажиране отговорността на ответника.
Не е налице хипотезата на чл.5 от ЗОДОВ , както се подържа от
7
ответника.
Ответникът се освобождава от отговорност ,ако увреждането е
причинено по изключителна вина на пострадалия – чл. 5 ЗОДОВ и в този
случай се изследва доколко поведението на пострадалия е в причинно
следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие
на държавния орган и доколко го освобождава от отговорност. Ако единствен
каузален фактор е поведението на пострадалия, държавният орган не
отговоря, а ако само е допринесъл - обезщетението се намалява с оглед
особеностите на всеки конкретен случай. Ако пострадалият с действията си по
време на наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки
за повдигане и поддържане на незаконно обвинение (дал е недобросъвестно
неистински обяснения; въвел е органите на разследването в заблуждение с цел
да се прикрият определени обстоятелства или да се забави или опорочи
разследването на престъпление), то дължимото обезщетение следва да бъде
намалено на основание чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ, тъй като настъпилия от
наказателното преследване вредоносен резултат е в причинно-следствена
връзка и с поведението на пострадалия. Такава проява на недобросъвестност
представлява и противоправното поведение на ищеца, представляващо
престъпление от частен характер, за което не е бил осъден с влязла в сила
присъда, но се установява от доказателствата по делото, както и социално-
укоримото поведение на ищеца, изразяващо се в противоправни действия,
От доказателствата по делото не е установено ищецът да е извършил
престъпление – да е повредил чужда движима вещ или както съдът вече
посочи от постановлението на прокурора е видно ,че производството е спряно
,защото престъплението се преследва по тъжба на пострадалия , а не защото
извършено от ищеца престъпление се преследва по тъжба на пострадалия.
Следователно – действията по образуване на ДП и предприемане в
рамките му на задържане на ищеца са незаконосъобразни.От образуване на
производството до спирането му е изминал период от една седмица.След
спиране на производството ищецът не е могъл да търпи вреди ,като се има
предвид основанието за спиране и последващото прекратяване ,за което
постановление е прието ,че ищецът няма правен интерес да обжалва.
Като се има предвид този кратък период ,обстоятелството че ищецът е
разпитан един път като свидетел , но като се отчете и ,че той е бил задържан
8
24 часа именно във връзка с това престъпление , то въззивният съд приема ,че
от ищеца са търпени вреди в рамките на обичайните.
Съгласно чл.65 от ЗМВР –полицейските органи могат да задържат
физическо лице в някой от изчерпателно изброените случаи по чл.63 ал.1 от
ЗМВР за срок от 24 часа.Съгласно чл.64 от НПК –прокурорът –след като
повдигне обвинение-при необходимост- може да постанови задържане до 72
часа за довеждане на обвиняемия пред съда,който единствен е компетентен в
досъдебното производство да вземе мярка за неотклонение „задържане под
стража”. И в трите случая на задържане – до 24 часа от полицейски орган на
лице,до 72 часа от прокурор на обвиняем и когато съдът налага мярка за
неотклонение ”задържане под стража”-осъществяваната принуда спрямо
задържаното лице е идентична, тъй като със задържането - лицето се поставя в
принудителна изолация от неговите близки и обществото, налага му се
определен режим на поведение и се ограничават гарантирани му от
Конституцията права-например на лична свобода и неприкосновеност, на
личен живот, на придвижване,на свобода и тайна на кореспонденцията.Затова
и причинените му в резултат на незаконното задържане под стража
неимуществени вреди подлежат на обезщетяване
Тези вреди съдът оценява на 500 лева , основно като се има предвид
постановеното задържане за 24 часа.
За да определи размера на вредите ,ръководейки се от принципа на
справедливостта,съдът отчете и предишните осъждания на ищеца ,като макар
и да реабилитиран ,те се отразяват на интензитета и вида на
неимуществените вреди,изразяващи се в притеснение от околните и
ограничаване на социалните контакти,та включително и относно страха да не
бъде осъден за това престъпление.
По изложените съображения , съдът намира ,че решението,с което е
отхвърлен предявения иск до размер на 500 лева е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено ,като Прокуратурата на РБ осъдена да заплати на
ищеца обезщетение за търпени неимуществени вреди в размер на 500 лева
,ведно със законната лихва ,считано от 2.02.2021 година до изплащане на
сумата.
В останалата отхвърлителна част решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
9
С оглед изхода на спора на ищеца се дължат сторени разноски
съразмерно с уважената част на иска.Страната е представлявана от адвокат
при условията на чл.38 ал.1 т.3 пр.2-ро от ЗА .Направено е искане за
присъждане на разноски .
Съдът , като прецени фактическата и правна сложност на делото ,намира
,че дължимото възнаграждение на адв.М. е в размер на 200 лева за двете
инстанции.
Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение на Районен съд В. , постановено по гр.д.№855 по
описа на съда за 2024 година е отхвърлен предявеният от И. М. Й., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. „П.Я.“ № 16, чрез адв. С. М. -АК - Пазарджик,
със съдебен адрес: гр. В., бул. „Х.А.“ № 21, бл.Б, ет.1, ап.10 против
Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „В.“ №2, иск с
правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 2 000
лева - представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на образуваното досъдебно производство № ЗМ 580/2019г. по
описа на РУ на МВР В. съответно на пр. преписка № 1321/2019г. по описа на
РП-Пазарджик, ТО-В., както и претенцията за присъждане на законната лихва
за периода от 02.02.2021г. /дата на влизане в законна сила на постановлението
за прекратяване на досъдебното производство/ до деня на окончателното
плащане,над размера от 500 лева.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул.
„В.“ №2,ДА ЗАПЛАТИ на И. М. Й., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„П.Я.“ № 16 по иск с правно основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата
500/петстотин / лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, вследствие на образуваното досъдебно производство
№ ЗМ 580/2019г. по описа на РУ на МВР В. съответно на пр. преписка №
1321/2019г. по описа на РП-Пазарджик, ТО-В., както и претенцията за
присъждане на законната лихва за периода от 02.02.2021г. /дата на влизане в
законна сила на постановлението за прекратяване на досъдебното
производство/ до деня на окончателното плащане.
10
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част – до размера
на претендираните 2000 лева ,като обезщетение.
Осъжда Прокуратурата на Република България, с адрес: гр. С., бул. „В.“
№2,да заплати на адв. С. М. -АК - Пазарджик, със съдебен адрес: гр. В., бул.
„Х.А.“ № 21, бл.Б, ет.1, ап.10 сумата 200 лева за процесуалното
представителство при условията на чл.38 ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11