Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово,
31.01.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети
граждански състав
на дванадесети
ноември две
хиляди и двадесета година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: АНГЕЛИНА ГОСПОДАРСКА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
1392 по описа за 2019 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание
чл. 49, ал.1 от СК.
Ищцата В.С.А. с ЕГН **********,*** твърди,
че с ответника Е.П.А. били съпрузи по силата на сключен на между страните
граждански брак на 17.11.2000 г., в САЩ - акт за сключен граждански брак №
33/11.04.2002 г. От брака си страните имали две деца - А.Е.А. с ЕГН **********,
роден на *** г. и В.Е.А. с ЕГН **********, роден на ***г. Първоначално
отношенията били добри, но с течение на времето се влошили, а в последните
няколко години ищцата разбрала, че със съпруга си имат много различия и
различни схващания за начина, по който трябва да се решават въпросите от
семейния живот. Поради това ищцата установила, че между тях има несъвместимост
в характерите, а диалогът често се превръщал в скандали. С течение на времето
отношенията се обостряли, което довело до невъзможност за съвместно
съжителство, поради което през месец януари 2018г., съпрузите се разделили,
като към настоящия момент страните се намирали във фактическа раздяла.
Причините за раздялата били комплексни - невъзможност за водене на нормална
комуникация с ответника, незаинтересованост по отношение на децата, упражняване
на психически тормоз върху В.А. и големият им син А.А., отказ за помагане с
отглеждане на децата, домакинството, даване на издръжка с цел набавяне на
най-необходимото за семейството, системни имуществени претенции към ищцата и т.н.
От момента на раздялата до настоящия момент родителските права, грижите и
издръжката на децата се осъществявали изцяло от майката. Ответникът Е.А. не
проявявал желание да общува с големия им син А., нито да го вижда. Освен това
ответникът не заплащал каквато и да е било издръжка на децата. Е.А.
осъществявал постоянен психически тормоз върху съпругата си, изразяващ се в
обиди, клевети, претенции за заплащане на огромни суми пари - около 280 000
лева, на които оценявал вложените в брака му усилия, както и претендирал да му
бъде заплащана издръжка от ищцата. Независимо от многократните опити на В.А. за
помирение и постигане на съгласие за прекратяване на брака, същите били
неуспешни, поради абсолютната невъзможност за водене на нормален и
конструктивен диалог с ответника и системното осъществяване на тормоз върху
съпругата му чрез децата. От друга страна ответникът бил напълно
дезеинтересиран от децата си - не осигурявал финансова подкрепа при отглеждане
на децата, не се интересувал от възпитанието им, като цялата тежест по
отглеждането им била прехвърлена на майката. Ищцата била програмист, имала
собствено търговско дружество Т. ЕООД, с предмет на дейност разработка на
софтуер, което й давало възможност да се грижи за децата, като всякакъв друг
вид подкрепа получавала от майка си, която осъществявала непосредствена помощ в
отглеждане на децата. Към момента ищцата и децата й живеели в самостоятелно
жилище, с адрес: град С., ул.Н. К. *****, собственост на детето А.Е.А. с ЕГН
**********, с площ около 120 кв.м, поради което последната можела да предоставя
добри условия на живот на синовете си, което би се установило при назначаване
на социален доклад по делото. А.Е.А. бил ученик в *** клас, в СПГЕ Д. А., а В.А. посещавал
детска градина *** С. Към момента страните били собственици, в режим
на СИО на следния имот: апартамент *****, находящ се на **** жилищен етаж с
сграда с административен адрес: град С., бул. „П.. Ц.Л.“, ведно с мазе № **,
находящо се в блок *** и паркомясто № ***. В допълнение, с цел съдът да придобие
пълна представа за отношенията между страните, ответникът по иска се явявал
ответник и по друго производство срещу него - граж. дело № 15522 по описа за
2019 г. на СРС по иск с правно основание чл. 127а от СК. Причината майката да
предяви този иск била, отказът на ответника да даде съгласие децата да отидат
на море в Република Т., придружени от майка им. Нещо повече, на 08.03.2019г.
ответникът, без каквато и да е основателна причина и без да уведоми ищцата за
намерението си, оттеглил даденото по-рано съгласие за пътувания на двете деца в
чужбина, придружавани от майка им. Предвид всичко изложено по-горе, налице било
отчуждение между страните и връзката, помежду била напълно формална, като
опитите за запазване на този брак биха били абсолютно безрезултатни. Считал, че
това фактическо положение не можело да бъде преодоляно, нито да бъдат
възстановени нормалните семейни взаимоотношения, тъй като било налице дълбоко и
непоправимо разстройство на брака.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати брака ѝ с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен
по вина на съпруга;
да ѝ предостави упражняването на родителските
права върху родените от брака на страните деца: А.Е.А. с ЕГН **********, роден
на *** г. и В.Е.А. с ЕГН **********, роден на *** г. като постанови
местоживеене на децата при майката;
да определи режим на лични контакти на
бащата с децата: всяка нечетна седмица от годината за времето от 11.00 ч. в
събота до 17.00 в неделя, с приспиване; 15 дни през лятната ваканция,
несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката, като при осъществяване на
режима на лични контакти, бащата да взема и връща децата от и в дома им,
находящ се в град С., ул. Н. К. ****, като майката поеме задължението, при
промяна на адреса си, да уведомявам незабавно бащата;
да осъди ответника да заплаща издръжка на
всяко от децата в размер на 300 дева месечно, платими до 5-то число на текущия
месец, за който се отнася сумата в общ размер на 600.00 лева, чрез тяхната
майка и законен представител, ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, до настъпване на причина за нейното изменение;
да постанови след развода ищцата да носи
брачната си фамилия А..
Банкова сметка, ***ъдените суми: **********
Ответникът Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес
***, многофункционална сграда с офиси, ап. ****, ет.*** признава иска за
развод, оспорва вината за прекратяване на брака да е негова. Ответникът твърди,
че с ищцата сключили граждански брак на 17.11.2000 г. (а не както било посочено
в исковата молба на 17.11.2002 г.) в Ш. М., С. К.. От брака си имали две деца -
А.Е.А., роден на *** ***, и В.Е.А., роден на *** г. в гр. С.. В началото на
брака отношенията помежду им били съвсем нормални, развивали се безпроблемно,
имали общи планове за бъдещето. На 02.02.2005 г., в качеството на законни
представители на сина си А.Е.А., закупили от негово име, недвижим имот:
АПАРТАМЕНТ № *** - находящ се в гр. С., СО, район „С.“, на ул. „Н. К.” № ***,
секция „***“, ет. ***. Същият станал тяхно семейно жилище. Водени от идеята да
обезпечат благосъстоянието на семейството, двамата с ищцата решили да започнат
техен общ бизнес. В изпълнение на този свой план, през 2006 г., учредили
дружество за разработване на софтуер и обработка на данни с фирма „Т.” ООД.
Всеки от тях допринасял за развиване дейността на дружеството, макар ответникът
да считал своя принос за по-голям. Ответникът винаги се стараел да
проявява разбиране към съпругата си и
към нейните лични нужди. Така например, през м. септември 2017 г., когато тя и
майка й решили да отидат за 10 дни на кални бани в П., той нямал нищо против.
За времето на почивката им там, той работил, поддържал домакинството, останал
сам с децата, грижейки се за всички техни нужди. Постепенно отношенията между
него и ищцата започнали да се влошават. Необяснимо за него, тя все по-често
намирала повод за скандал. Атмосферата у дома станала нетърпима, а това, от
своя страна, без съмнение, се отразило и на емоционалната им връзка; двамата
малко по-малко започнали да се отчуждават един от друг. Желанието да прекарват
времето си заедно, да обсъждат планове за общото бъдеще на семейството им,
изчезнало. Физическото и емоционалното им отдалечаване достигнало до степен,
която изключвала съвместно съжителство. Ето защо, за доброто на всички, но
най-вече, за да не стават децата им свидетели на постоянни спорове между
родителите си, в средата на месец януари 2018 г., след поредния скандал,
започнат от ищцата („не искала да ни слуша как се караме с А. “), той се
изнесъл от семейното жилище на ул. „Н. К.“ и оттогава до момента с ищцата били
във фактическа раздяла. След като напуснал общия им дом, отишъл да живее в гр.
С., където се намирала къщата на родителите му. Известно време след като
напуснал апартамента на ул. „Н. К.“, даже до около м. октомври 2018 г., в дух
на разбирателство и взаимни компромиси, с ищцата някак успявали да постигнат
съгласие по редица въпроси - например, тя да поеме изцяло общия дотогава бизнес
(при изрично и писмено уговорени помежду им условия и срещу някои поети спрямо
него ангажименти); с оглед обстоятелството, че децата останали да живеят при
нея, тя да поеме в по-голяма степен функцията да се грижи за възпитанието им,
упражнявайки прекия надзор, защита и контрол, а той да помага с каквото и
колкото може от С., както и да вижда редовно децата и да участва при вземането
на решения, които касаят техните дълготрайни интереси. Не били един и два
случаите, в които, въпреки че били вече разделени, ищцата прибягвала до
неговата помощ (без значение дали ставало дума за децата или за самата нея), а
той нямал нищо против да й я предоставя. Например, през м. март 2018 г.
по-големият ни син - А., бил бутнат от автомобил и приет бил П.. На следващия
ден, след инцидента, ищцата заминала на екскурзия в М. (от 02 до 06 март 2018
г.), а ответникът поел изцяло грижата за децата. На 06.03.2018 г., когато се
върнала, той бил човекът, който отишъл да я посрещне на летището. През м. юли
2018 г. отново А. бил приет в болница и опериран от апендицит. През цялото
време ответникът се интересувал от това как е той, и дали би могъл да помогне с нещо. Не на последно
място, през м. ноември 2018 г., ищцата отправила към него молба да й помогна
във връзка с работата в доскоро общото им дружество, дяловете от което вече й
бил прехвърлил, и той се съгласил с готовност (макар желанието му да бъде
полезен в крайна сметка да не довело до резултат). За съжаление, постепенно
осъзнал че, въпреки неговото приятелско и добронамерено отношение, ищцата
нямала абсолютно никакво намерение да изпълни уговореното помежду им.
Поведението, което демонстрирала и продължавала да демонстрира тя, било, меко
казано, непоследователно, нелогично и неадекватно. По въпроса за децата и
твърденията на ищцата, че част от причините за раздялата им включвали
незаинтересованост по отношение на тях, упражняване на психически тормоз върху
големия им син, отказ за помагане с отглеждането им и за даване на издръжка с
цел набавяне на най-необходимото за семейството, последните не отговаряли на
истината:
За отношенията си с детето А. заявява
следното:
Почти до момента преди да напусне семейното
жилище, през средата на януари 2018 г., отношенията с по-големия му син А.
вървели сравнително добре - общували нормално, споделяли дейности, присъщи за
един баща и неговия син. Още преди да влезе в гимназия, а и след това, той бил
човекът, който в по-голяма степен следял развитието му в училище. Двамата често
прекарвали часове и дни наред над учебниците. Ученето не му се отдавало особено
и поради тази причина, дори през времето когато посещавал частни училища, за
него били наемани допълнително и частни учители. Всъщност, неведнъж се налагало
да местят А. в различни училища, тъй като не успявал да се приспособи към
средата или пък не се разбирал със съучениците си. Налагало се понякога
ответникът да го накаже, за да го накара да седне и да започне да учи, както и
да го поощри за добре свършената работа. Нерядко се случвало синът му да
прибягва до хитрост и да се опитва да го излъже, че е изпълнил поставената във
връзка с обучението му задача, само за да може да прави това, което му било
по-приятно в момента (например, да излезе навън с приятелите си). Като цяло
можело да се каже, че А. имал по-проблемно поведение. Приятелският кръг, от
който бил част към момента, също му влияел неблагоприятно. Един от
многобройните иначе примери за това бил фактът, че, през месец февруари 2018
г., той и „приятелите му“ били задържани от органите на реда, с повдигнато
обвинение в опит за кражба на автомобил (планирали да откраднат техния нов джип
М. и да го продадат за части, а с парите А. да си купи мотор). След като се
разделили с ищцата и той заминал за С., неведнъж канил А. да дойде за няколко
дни, когато не е на училище (през уикенда или през ваканциите, например), за да
се видят и да прекарат време заедно; той обаче, може би и поради това, че се
скарал с всички свои връстници в С., винаги му отказвал. От момента, в който
ответникът се изнесъл от семейното жилище, не спирал да се интересува как е
синът му. Макар и за кратко, двамата се виждали в С. и по време на тези техни
срещи успявал да го попита нормалните
неща, от които се интересува всеки родител - как е, справя ли се в училище, има
ли някакви проблеми. Разпитвал и съпругата си за него. Всъщност изложените в
исковата молба твърдения, че не желаел да общува, нито да се вижда с големия ми
син, не отговаряли на обективната истина. Причините да не се вижда с него били
две: първата и основната била нежеланието на А. (трудно можел да бъде заставен
човек на неговите години да стори нещо, ако не желае; ето, преди няколко дни
блокирал и втория му телефонен номер); втората бил неговият страх, породен от
видян негов чат, воден с приятелите му, в който се наговаряли да устроят клопка
на ответника „да го набият и да му вземат парите“ (нямало как, с оглед
деянията, в които синът му и компанията му постоянно се забърквали, прочетеното
да не го притесни и да не го накара да се страхува за здравето и дори живота
си).
За отношенията си с детето В.заявява
следното:
За разлика от отношенията му с А., които не
били такива, каквито би желал, тези с по-малкия му син били прекрасни. Нямали
никакъв проблем в общуването помежду си; разбирали се чудесно, забавлявали се.
Непосредствено, след като се изнесъл от семейното им жилище, ищцата позволявала
да вижда В.и да го взема през някои от почивните или празничните дни в Сопот.
Постепенно обаче възможността да осъществява
контакт със собственото си дете била ограничена. Видно от приложената
към настоящия отговор вайбър кореспонденция, водена между него и ищцата по
повод срещите му с В., същата намирала всевъзможни причини (планове с децата
през уикенда; посещение на майка й и баща й през пролетната ваканция; нежелание
да се нарушава изградения ритъм на детето; изчакване на съдебно решение, с
което да бъдат определени дните за посещение) да не му позволи да го вземе при себе
си дори за няколко дни, през времето когато не ходи на детска градина.
Споменатото в исковата молба оттегляне на даденото от негова страна съгласие за
пътувания на двете деца в чужбина, придружавани от майка им, била последица от
непоследователното поведение на ищцата и неговия напълно основателен и
обоснован страх, че същата има намерение да ги отдели от него, като замине с
тях за А.. Съображенията му по въпроса били подробно изложени в отговора на
исковата молба, депозиран по посоченото дело.
МОЛИ съда да постанови решение, с което да
прекрати брака му с ищцата по изключително нейна вина;
не се противопоставя ищцата да упражнява
родителските права върху децата;
оспорва предложения режим на лични
отношения и моли съда да определи режим на лични отношения с децата, както
следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, за времето от 18.00 часа
в петък до 18.00 часа в неделя (като за първа седмица от месеца се счита тази,
в която и съботата и неделята са с дати от съответния месец), с преспиване на децата
при бащата; всяка календарна година, през лятната ученическа ваканция, в
продължение на 30 (тридесет) дни, които да не съвпадат с летния отпуск на
майката, от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден, с
преспиване на децата при бащата, като във времето през което майката ползва
своя отпуск през лятото, бащата няма да се ползва от режима на лични контакти с
децата през първата и третата седмица от месеца; всяка четна календарна година,
по време на Коледните празници, за 4 (четири) последователни дни от 10.00 часа
на 24-ти (двадесет и четвърти) декември до 18.00 часа на 27-ми (двадесет и
седми) декември, с преспиване на децата при бащата, а всяка нечетна календарна
година по време на Новогодишните празници за 4 (четири) последователни дни от
10.00 часа на 29-ти (двадесет и девети) декември до 18.00 часа на l-ви (първи)
януари следващата година, с преспиване на децата при бащата: всяка четна
календарна година първите 4 (четири) дни от пролетната ученическа ваканция, а
всяка нечетна календарна година последните 4 (четири) дни от пролетната
ученическа ваканция, утвърдена от МОН за съответната година, за времето от
10.00 часа на първия ден до 18.00 часа на последния ден, с преспиване на децата
при бащата; също всяка календарна година по 4 (четири) последователни часа за
рождения ден на децата, когато тази дата не съвпада с първия уикенд на месеца
или с престоя на децата при бащата през пролетната ваканция и по 4 (четири)
последователни часа за рождения ден на бащата, когато последната дата не съвпада
с летния престой на детето при бащата и с летния отпуск на майката;
заявява, че е в състояние да плаща на всяко
от децата месечна издръжка в размер на по 140 лева;
противопоставя се ищцата да носи брачното
си фамилно име А.;
От събраните по делото доказателства съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
Страните са съпрузи, сключили граждански
брак на 17.11.2000 г. в САЩ, регистриран
с акт за граждански брак № 33 от 11.04.2002 г. на Столична община, р-н С.,
видно от представеното удостоверение. От брака си имат родени две деца: А.Е.А.
с ЕГН **********, и В.Е.А. с ЕГН **********, установено с представените
удостоверения за раждане. Не се спори и се установява от представения
нотариален акт, че семейното жилище на страните е апартамент, собственост на
ненавършилото пълнолетие дете А. и че понастоящем същото се ползва от съпругата
и децата. Не се спори, че съпрузите са фактически разделени от месец януари
2018 г. Установява се от представената декларация, че ответникът е оттеглил
дадено съгласие децата му да пътуват в чужбина самостоятелно, или придружени от
майка си. На 03.08.2018 г. съпрузите са сключили споразумение, с което да
уредят имуществените отношения във връзка с прекратяване на брака си, по силата
на което ответникът е получил сумата от 80 100 евро, като се е задължил на
същата дата да прехвърли дружествените си дялове в съвместно притежаваното от
страните търговско дружество. Посочено е в споразумението, че получената от
ответника сума е реализирана от продажбата на жилище, което е било общо на
съпрузите. В същото споразумение е уговорено, че ищцата ще продължи да заплаща
лизинговите вноски на лек автомобил Х., а след приключване на срока се
задължава да прехвърли правото на собственост върху този автомобил на
ответника. Представен е и договор за покупко-продажба на дружествени дялове от
същата дата, от което се установява, че ответникът е продал дружествените си
дялове на ищцата. Представени са нотариална покана от 18.01.2019 г., отговор на
нотариална покана и приемо-предавателен протокол от 19.02.2019 г., от които се
установява, че управляваното от ищцата дружество е поискало, а ответникът е
предал лек автомобил Х.. В тази връзка ищцата е представила като доказателство
фишове за нарушения на ЗДвП, които са й били предявени да заплати като
собственик на автомобила. Неотносими към предмета на спора са представените по
делото доказателства за имущество и оценките му, поради което съдът не ги
обсъжда. Представена е по делото регистрационна карта от Бюро по труда, от
която се установява, че ответникът е регистриран като безработен. По делото са
представени разпечатки от електронна кореспонденция, касаеща както
имуществените отношения между съпрузите, така и взаимоотношенията им във връзка
с децата. Представени са доказателства за разпределени дивиденти на всеки от
съпрузите за 2018 г. в размер на около 130 хил. лева
По реда на чл. 59, ал.6 от ГПК, съдът
изслуша родителите във връзка с иска за упражняване на родителски права.
Ищцата счита, че децата трябва да останат
да живеят при нея, защото са по-привързани към майка си, имат среда в С., а
ответникът държал да живее в град С.. Това била една от причините съпрузите да
имат спорове помежду си. Децата имали изградена приятелска среда, жилището им
било в близост до едното училище и детската градина. Децата свикнали с всичко,
а в С. нямали среда, имало само едно –две съседски деца, с които общували. Ищцата не общувала с майката на съпруга си,
не посещавала С., но не препятствала срещите на децата с баба им, която през
последните години, по думите на Е., отказвала да се грижи за тях. Децата имали
изградени добри взаимоотношения с родителите на ищцата, майка й често ходела
при тях в С., макар да живеели в Х.. Майка й първо гледала А., а сега й
помагала с В.. А. бил добро дете, когато станал в първи клас бил подложен на
стрес. Е. постоянно го критикувал, че не може да се справя, не можел да хвърля
топка, не играел шах, не можел да чете и не четял книги в четвърти клас. А. се
забъркал с неподходяща среда, като според майката това се дължало на бащата.
Сега детето било много по-спокойно, справяло се в училище, ходело на обучение в
С. У. във връзка с компютърно обучение. В.бил малък и не усетил раздялата между
родителите си, защото през последните години преди раздялата съпрузите държали
един апартамент под наем в сградата, в която живеели, и ответникът прекарвал
по-голяма част от времето си в този апартамент. Там си организирал купони и
спял там. Според ищцата, бащата не искал да слуша децата, които му дошли в
повече. Целта на наема била да развият допълнителен офис в това жилище, да
наемат хора. В началото след раздялата им, Е. искал да вижда В., но няколко
пъти се случило да не може да отиде. Ищцата понякога отказвала заради
ангажименти на детето, друг път нарушавала графика на детето, за да се види то
с баща с. При една от срещите В.се върнал вкъщи с въпроса „Мамо, защо си взела
всички пари от тати, ние сега ще ги вземем и ще му ги върнем“. При последното
си посещение при баща си, В.се обадил по телефона на майка си разплакан и искал
да се върне, защото баща му и чичо му му се подигравали. Ищцата не употребявала
алкохол и наркотични вещества, нямала зависимости, не участвала в хазартни
игри.
Ответникът заявява, че си обича децата.
Гледал А., когато бил малък, имало период в САЩ, когато ищцата работела, а той
гледал детето. После двамата се прибрали в България преди съпругата му. За
известно време детето живяло при родителите на ищцата, но иначе до завръщането
й, го отглеждал бащата. Същата работа била и с В., когато се родил, бащата го
водел в парка сутрин с количката. След това го прибирал за да го нахрани,
следобедите отново прекарвали в парка, а вечер бащата го къпел. А. в много
отношения разочаровал баща си. Ответникът го пращал на всички състезания по
математика, казвал му, че ако състезанието продължава четири часа, иска детето
да стои докрай, а то излизало след час-час и половина и казвало, че е направило
каквото е могло. Съответно, имало много разочароващи резултати. А. винаги
изоставал, имал талант за математик, но не се опитвал. Преценката била на
педагозите. Този проблем бил решен, след като А. си паснал с учителя и учел
сам. Не можело да става дума за физическо насилие, бащата имал една летва, с
която на 12-13 годишна възраст пошляпвал А. по дупето. Правел това за да не го
нарани, когато А. го ядоса, а да има време да отиде да си вземе летвата и да го
накаже. Не го посинявал, нито го удрял, за да го нарани истински. Конфликтът
между двамата възникнал по повод изискване на бащата детето да прави упражнения
на компютъра, неща, които трябвало да научи. А. лъжел, че е направил
упражненията и излизал навън, опитал се и компютъра за излъже, но в един момент
станало ясно, че няма прогрес. Тогава възникнал сериозен конфликт между двамата
и бащата се изнесъл. Около две седмици след като с ищцата се разделили, А.
отишъл в жилището на баща си, откраднал му лаптопа, не си признал, но така било
според полицая, който се занимавал със случай на опит за кражба на фирмения
автомобил на страните. Полицейските служители следили чат между децата, даже
синът му бил извикан в полицията, защото искал да продаде на части фирмения
автомобил и с парите да си купи мотоциклет. Случката с автомобила била без
последствия за А., но според полицая, с когото ответникът разговарял, детето е
било инициатора за кражбата му. Синът му ходел на психолог още от първи клас,
по настояване на възпитателката, която го обявила за луд. Ответникът не
злоупотребявал с алкохол, пиел съвсем малко, не се напивал по преценка на
близките му, не употребявал наркотици, не участвал в хазартни игри, играел
спортен бридж. Ответникът имал общо четири деца, двете били много големи, не
поддържал отношения с тях, първите му две деца живеели в САЩ с майка си. Ответникът имал в речника си обидни изрази,
възможно било да ги е употребил и спрямо децата.
Допълнително изслушана, майката твърди, че
въобще не било ясно дали А. действително има участие в групата, която полицията
разследвала във връзка с кражбата на автомобили. Чатът бил следен в продължение
на година, а А. познавал децата, свързани с това от два месеца, когато ги
задържали. Е. присъствал само в началото на разговора с полицейския служител и
след това отказал да се занимава с А., а майката водела разговорите със
следователя, който й казал, че било „келешлък“. Нямало последствия за А.,
защото само наблюдавал ситуация с теглене на чужд автомобил. Майката отрича
някой да е обявявал синът й за луд. Когато бил в първи клас, по повод тест,
казали на голяма част от родителите на децата да направят консултация с
психолог и логопед, заради изпуснати първа буква, точка, запетая. Психологът
казал, че единственият проблем на детето, че е по-бавно. Епитетите, които Е.
употребявал спрямо нея и децата били пръдла, мърда, простак, идиот. Бащата
често обяснявал на сина си, че е ленив, мързелив, глупав.
Изслушан лично, непълнолетният А. заявява,
че учи в с. П. г. по е. и иска да живее с майка си в С.. Имал влечение към
компютрите, те в началото били мечта на родителите му, понастоящем – негова.
Детето подробно описва седмичния си график, сочи, че не бяга от училище. Само с
баща си се случвало да има конфликти. С майка му имали конфликти само когато се
инатял сериозно. Баща му, като подпийнел малко, звънял по телефона и го
обиждал. Не идвал често в С., само когато вземал брат му В.. С баба си по
бащина линия не контактувал, преди идвал при нея в С., но когато пораснал и
направел някаква беля, баба му го биела с шамари. Те си били сериозни шамари,
през лицето. Контактувал с другата си баба. Майка му реагирала сурово, ако не
спази вечерен час или обещание, но никога не прибягвала до физическо насилие
над него. Поставяла му граници и го ограничавала с излизането, ако не изпълни
обещание. Баща му в началото го удрял зад врата, но после взел летва, с която
го удрял през седалището и краката, понякога оставали синини. Случвало се веднъж
или два пъти да се опитва да сподели с баща си нещо като с мъж, било за
обичайни неща. Обичайно баща му бил в позицията на силния и само веднъж се
случило да разговарят приятелски. Тогава баща му му казал, че жените използвали
мъжете и че за да може да вкараш жената в правилния ред, трябва да я биеш. А.
виждал веднъж или два пъти баща му да удря майка му, веднъж я ударил с една
хавлия, не помнел повода, но било на морето.
Във връзка с твърденията на страните съдът
е изслушал свидетели.
В показанията си св. У., майка на ищцата,
сочи, че отношенията между съпрузите са влошени от продължително време. Е.
пиел, и когато пиел, ставал по-агресивен. От дъщеря си знаела, че веднъж
ответникът е изхвърлял багажа й, преди повече от десет години, след това я изгонил,
но подробности не знаела. Основно влошаването на отношенията се дължало на
тормоза, който ответникът налагал на голямото дете на съпрузите – А.. Е. не се
интересувал от детето, докато било в малките класове – да му помогне или нещо
друго, винаги го обиждал, унижавал, смачквал достойнството му. Случвало се
детето да отиде разплакано на училище, само защото не си е чуло телефона и не е
отговорило на баща си. Е. биел А. с летва от подматрачна рамка. понякога му
извивал ръцете. веднъж свидетелката присъствала на сцена, в която В.отишъл при
баща си, хванал му ръката и казал „Тате, пусни бате…“. Когато Е. посягал да
удря А., последният се свивал на дивата и казвал „Не ме бий, не ме бий“.
Съпрузите имали общ бизнес, като според свидетелката работата във фирмата се
дължала на ищцата. Ответникът работел малко часове, но работата му позволявала
да работи от дома си. Общият бизнес вървял заради на дъщеря й и благодарение на
нейния предишен работодател. Над дома си ползвали апартамент под наем, в който
се събирали на разни купони, в това жилище ответникът ходел да си почива сам.
През последните години семейството не се събирало да се храни заедно, Е. сядал
сам със салата и ракия, децата се хранели с В.. Тя поддържала домакинството,
готвела, перяла, в определен момент имали и жена да помага в домакинството.
Свидетелката често посещавала съпрузите, когато се налагало да се грижи за
децата, стояла по седмица и повече.
В показанията си св. А., брат на ответника,
сочи, че съпружеските отношения вървели нормално, семейството било заможно, в
един момент брат му казал, че не го искат. Брат му носел парите в семейството,
той бил водещият програмист, грижел се за семейството, заедно си гледали
децата. Изведнъж брат му казал, че ще се развежда, написали със снаха му
някакъв договор, делили джипове. Ответникът казал, че ще остави общата фирма на
съпругата си, за да може да гледа децата. Свидетелят основно с брат си общувал.
С ищцата не общували много, нея все я нямало. Семейно се събирали много рядко.
Животът на съпрузите бил много добър, имали много пари. Когато брат му работел
и свидетелят го посещавал, ищцата все я нямало – била на фризьор, масаж и т.н.
Свидетелят виждал ищцата да задава въпроси свързани с програмирането на
ответника, но обратното не се случвало. Единият работел, другият – не. Докато
А. ходел на детска градина, свидетелят ежедневно ходел с брат си да го прибира.
Брат му ежедневно извеждал В.с количката в парка и двамата се срещали там. Брат
му се оплаквал, че трябва да работи много, защото съпругата му много харчела,
въпреки парите, които изкарвал. Твърди, че ищцата почти не употребява алкохол,
а брат му – не повече от ракия, две. Свидетелят не бил виждал брат си пиян и
отношението му след употреба на алкохол не се променяло. Не знаел някой от
родителите да обижда децата, бил изненадан, че А. събрал група с цел да набие
брат му, да му вземат парите, да откраднат джипа на майка му и после да го
продадат. Не знаел А. да е възпитаван с летва, никой не споделял такова нещо
пред него. Знаел, че когато кола блъснала детето, брат му се грижел за него, а
ищцата отишла на екскурзия в М.. Това станало след като съпрузите се
разделили. Отношенията с майката на
свидетеля и ответника, и децата били много добри, майка му никога не проявявала
агресия спрямо децата. Свидетелят разбрал от брат си, че ще прехвърли дяловете
си в общата фирма на ищцата, за да може тя да гледа децата спокойно. Дори
свидетелят казал на брат си да си плаща издръжката, но да запази фирмата.
Фирмата била високотехнологична и абсолютно печеливша. Свидетелят не знаел кой
е довел клиентите на фирмата, но знаел кой върши работата. Според свидетеля
било немислимо брат му да е отсъствал цял месец от страната през 2019 г. и да е пътувал дългосрочно в И.. Не знаел
брат му да е гонил ищцата от общия им дом, докато съпрузите живели в САЩ, но
знаел, че е изгонил брат й, който си бил навлек. Нямал представа за причините.
Въз основа на така установената и възприета
фактическа обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави
следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Съгласно разпоредбата на чл. 49, ал. 1 СК
всеки от съпрузите може да иска сключения брак да бъде прекратен с развод,
когато е дълбоко и непоправимо разстроен. Съгласно ал. 3 на чл. 49 СК съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, само ако някой от
съпрузите е поискал това. В конкретния случай и двамата съпрузи са поискали
съдът да прекрати брака по вина на другия съпруг, като всеки от тях е посочил
конкретни брачни провинения. Ищцата – пълно разминаване в разбиранията на
двамата съпрузи по въпроса как да се възпитават децата, и в частност – детето
А. и несъгласието й с методите на ответника, ответникът – безпричинни складали,
които ищцата правела през последните години, което довело до нежелана атмосфера
в дома им и до раздяла.
При установената фактическа обстановка,
съдът намира, че брачната връзка между страните е дълбоко и непоправимо
разстроена, изчерпана от съдържание. Съпрузите са разделени към настоящия
момент от две години, като всеки от тях е установил самостоятелен, независим от
другия начин на живот. Взаимоотношенията между двамата са силно влошени, като
основните им спорове са от финансово естество. Ищцата въвежда като брачни
провинения на ответника системен психически, а понякога и физически тормоз
върху детето и тези нейни твърдения освен, че са доказани с показанията на
свидетелката У., не се оспорват от ответника. Същият лично заяви, че
„пошляпвал“ сина си и държал летвата, за да има време да му премине яда, докато
го накаже. Разликите между съпрузите по този въпрос са само в оценката им
доколко това е укоримо поведение. Според съда, ищцата доказа, при условията на
пълно и главно доказване, виновното поведение на съпруга си, главно по
отношение на детето А., което обаче е довело и до разрив в отношенията между
съпрузите. Поведението представлява домашно насилие над дете – психическо,
заради обидите, и физическо, независимо от силата и интензитета на
„наказанието“, което ответникът е налагал над сина си. Според настоящия състав
брачното провинение е сериозно. За психически и физически тормоз над съпругата
има данни, установени при изслушване на детето, но съдът намери, че не следва
да го разпитва задълбочено в тази посока, доколкото не следва допълнително да
бъде въвличано детето в брачните отношения между съпрузите.
Единственото брачно провинение на ищцата,
което ответникът сочи са скандали без повод. Тези му твърдения обаче останаха
недоказани в процеса. Доведеният от ответника свидетел установи единствено, че
докато децата са били малки, ответникът е полагал грижи на добър родител (факт,
който не се оспорва от ищцата), другото установено от брата на ответника е, че
последният бил талантлив програмист и бизнесмен, и получавал много добри доходи
от работата си. Свидетелят не можа да каже нищо за семейните отношения на
съпрузите, и освен за отглеждането на децата като малки, единственото, за което
даде показания са многото средства, които семейството получавало, главно
благодарение на брат му. При изслушването на този свидетел, същият остави
впечатление, че според него само наличието на средства е достатъчно за добрите
семейни отношения. Съдът не преценява като брачни провинения посещенията на
ищцата на фризьор, маникюр, масаж, както и това, че е ходила на екскурзия,
каквито показания този свидетел даде. Не стана ясно в показанията му същият да
е посещавал ежедневно офисите на брат си, за да е наясно дали съпругата му е
работела или не в достатъчен обем. Не се преценява като брачно провинение и
това, че ищцата е заминала в чужбина когато детето е било прието в болница,
доколкото двамата родители имат еднакви права и задължения спрямо децата. Не се
спори, че от януари 2018 г. майката полага приоритетно грижи за децата, и няма
никаква пречка бащата да се погрижи за А. при постъпването му в болница, след
като състоянието му не е било животозастращаващо. Т.е. ответникът не сочи
някакви сериозни брачни провинения на ищцата, а посочените такива – безпричинни
скандали, останаха изцяло недоказани, доколкото доведения от ответника свидетел
въобще не познава семейните отношения на брат си и снаха си. Показанията и на
двамата разпитани свидетели съдът кредитира изцяло, независимо от роднинската
им връзка със страните, доколкото същите са обективни, не противоречат на
фактите, заявени от насрещната страна, и в цялост, не се оспорват. Отделно от
това, показанията на свидетелите кореспондират както със заявеното от детето,
при изслушването му, така и със заявеното от самите съпрузи, при тяхното
изслушване. Съдът не изследва подробно противоречията в показанията на двамата
свидетели в частта, касаеща отглеждането на А. и В. в ранна детска възраст, доколкото предмет
на спора е дълбоко и непоправимо разстройство на бака, настъпило през
последните години преди раздялата на съпрузите, и двамата не спорят, че в
началото брачните им отношения са били добри и нормални.
При това положение, съдът намира, че бракът
е дълбоко и непоправимо разстроен, предвид продължилата фактическа раздяла в
продължение на около две години към хода на устните състезания. При раздялата
са преустановени брачните контакти, прекъснати са икономическите връзки между
съпрузите, освен по повод споровете им за финансовите средства, които единият
или другият следва да получи, респективно – заплати. Липсата на физическа и
духовна взаимност между страните в продължение на около две години са лишили от
съдържание съществуващата между тях брачна връзка и тя е престанала да
изпълнява социалната си функция. При тези обстоятелства тя е изцяло и
окончателно разстроена, прекъсната по необратим и непреодолим начин и
съществува само формално, поради което в това си състояние не е полезна нито за
съпрузите, нито за децата или обществото, и бракът следва да бъде прекратен,
като се допусне развод. Настоящият състав приема, че изключителна вина за дълбокото
и непоправимо разстройство на брака има съпруга и брачното му провинение се
състои в причиняване на физическо и психическо насилие над детето А., което е
довело и до пълен разрив в съпружеските отношения. Като допълнение (доколкото
не е посочено от ищцата като брачно провинение), е установеното, че ответникът
често е предпочитал да остане извън дома си, в наетото за допълнителен офис
жилище, а при изслушването си, детето А. заяви, че понякога и майка му е била
обект на физическо посегателство, макар и инцидентно.
ОТНОСНО упражняването на родителските
права, местоживеенето на детето и режима на лични отношения.
Страните не спорят по въпроса и съдът
намира, че майката е тази, която следва да упражнява родителските права по
отношение на децата А. и В.. Установено е и със социалните доклади, че двамата
родители имат добри жилищни условия, но децата имат изградена среда в С.,
майката обитава семейното жилище и полага непосредствените грижи за тях през
последните две години. Промяната не би била в интерес на децата. А. е
тийнейджър, учи в П. г. и по специалност, която сам понастоящем желае, с
изградена приятелска среда. В.е в ранна възраст, когато се нуждае от преките
грижи на майка си. По изложеното, упражняването на родителските права следва да
се предостави на майката, а на бащата съдът да определи подходящ режим на лични
отношения.
По отношение на детето А., съдът намира, че
режимът на свиждане с бащата следва да бъде по-ограничен, включително с оглед
заявеното от детето, че не е готово да се срещне с баща си. При установените
факти за възникнал конфликт между двамата, както и установеното домашно
насилие, което обаче не е предмет на производството, ответникът следва да
осъществява лични отношения с детето А. при режим всяка първа и трета седмица
от месеца, от 18:00 часа в петък до 18:00 часа в неделя с преспиване, както и
20 дни през лятната ученическа ваканция, когато майката не ползва годишния си
отпуск. Във времето през което майката ползва своя отпуск през лятото, бащата
няма да се ползва от режима на лични контакти с детето през първата и третата
седмица от месеца.
Режимът на свиждане с детето В.следва да е
по-разширен, доколкото е установено разбирателството между баща и син. Ето защо
режимът на лични отношения на бащата с В.следва да се определи както следва:
всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък до
18:00 часа в неделя (като за първа седмица от месеца се счита тази, в която и
съботата и неделята са с дати от съответния месец), с преспиване; един месец
през лятната ученическа ваканция, когато майката не ползва годишния си отпуск,
от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден, с преспиване, като
във времето през което майката ползва своя отпуск през лятото, бащата няма да
се ползва от режима на лични контакти с детето през първата и третата седмица
от месеца; всяка четна календарна година, по време на Коледните празници, за 4
(четири) последователни дни от 10.00 часа на 24-ти (двадесет и четвърти)
декември до 18.00 часа на 27-ми (двадесет и седми) декември, с преспиване на
детето при бащата, а всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните
празници за 4 (четири) последователни дни от 10.00 часа на 29-ти (двадесет и
девети) декември до 18.00 часа на l-ви (първи) януари следващата година, с
преспиване на детето при бащата; на рождения ден на бащата – 29.06, когато
датата не съвпада с лятното посещение на детето при бащата.
Според съда, на бащата не следва да се
определя режим на лични отношения през пролетната ваканция на детето, доколкото
тя е подходящо време за организирани извънучилищни мероприятия (екскурзии и
други), и така биха се нарушили неговите интереси да бъде на място, различно от
домовете на родителите си. По отношение на рождения ден на В., също е неудачно
да се определя режим на лични отношения за отделно прекарване на времето с баща
му, затова съдът определя режим на лични отношения на бащата с детето за четири
часа, който да бъде осъществяван съвместно с майката.
ОТНОСНО издръжката на децата:
Между страните не се спори, че от раздялата
им до приключване на устните състезания, ищцата полага непосредствените грижи
по отглеждане и възпитание на децата, както и е осигурявала ежедневната им
издръжка. Ответникът, според събраните по делото доказателства, макар да е
безработен към даване ход на устните състезания, е реализирал добри доходи,
разполага с възможност да продължи да реализира такива, получил е значителна
сума от продажбата на общо жилище, както и е реализирал дивиденти до
преустановяване на участието си в общото дружество на страните. бащата е в
трудоспособна възраст и не са установени причини да не може да полага труд. Не
са установени никакви специфични нужди на децата над обичайните за възрастта
им, нито конкретен размер на доходите на родителите, но с оглед показанията на
свидетелите за реализирани от тях доходи значително надвишаващи средните за
страната, съдът намира, че ответникът следва да заплаща на децата си издръжка в
размер на 250 лева за 16 годишния А. и 200 лева за В., в какъвто размер
издръжката се явява адекватна за възрастта им, считано от предявяване на иска
до настъпване на законоустановена причина за изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска. За разликата над 250 и 200
лева, до пълния претендиран размер от по 300 лева, исковете следва да се
отхвърлят като неоснователни и недоказани.
ОТНОСНО
ползването на семейното жилище:
Претенция за
ползване на семейното жилище не е направена от съпрузите и съдът не се
произнася по този въпрос.
ОТНОСНО
фамилното име:
Следва съдът
да постанови след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно
име А., както е поискано. Съгласно действащия СК, становището на съпруга по
този въпрос не се обсъжда и възражението му е без правно значение.
ОТНОСНО
издръжката между съпрузите:
Такава не е
претендирана и не се присъжда.
ОТНОСНО
разноските:
С оглед
приетото, че бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на съпруга,
същият следва да понесе и разноските по делото.
Следва да се
осъди ответника, да заплати на ищцата направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лева и 25 лева за заплатена държавна
такса.
Допълнителната
държавна такса по допускане на развода следва да се събере от ответника, като
на основание чл.6, т.2 от Тарифата съдът определя окончателна държавна такса
при постановяване на решението общо в размер на 25 лева по сметка на КрлРС.
Следва да се
осъди ответника да заплати държавна такса върху определената с решението
издръжка в размер на 648 лева, изчислена на база 36-месечните платежи
Воден от
горното съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА с
развод гражданския брак между от В.С.А. с ЕГН **********,*** и Е.П.А. с ЕГН
**********, с адрес ***, многофункционална сграда с офиси, ап. *****, ет.****, сключен
на 17.11.2000 г., в САЩ, за което е бил съставен акт за сключен граждански брак
№ 33/11.04.2002 г. в Община Столична, район С., като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на Е.П.А..
ПРЕДОСТАВЯ на
майката В.С.А. с ЕГН **********, упражняването на родителските права върху
родените от брака на страните деца: А.Е.А. с ЕГН **********, роден на *** г. и
В.Е.А. с ЕГН **********, роден на *** г., като определя местоживеене на децата
при майката.
ОПРЕДЕЛЯ
бащата Е.П.А. с ЕГН ********** да осъществява лични отношения с детето А.Е.А. с
ЕГН ********** при режим: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък
до 18:00 часа в неделя, с преспиване, като за първа седмица от месеца се счита
тази, в която и съботата и неделята са с дати от съответния месец; 20 дни през
лятната ученическа ваканция, когато майката не ползва годишния си отпуск, от
10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден, с преспиване. Във
времето през което майката ползва своя отпуск през лятото, бащата няма да се
ползва от режима на лични контакти с детето през първата и третата седмица от
месеца.
ОПРЕДЕЛЯ
бащата Е.П.А. с ЕГН ********** да осъществява лични отношения с детето В.Е.А. с
ЕГН ********** при режим: всяка първа и трета седмица от месеца, за времето от 18:00 часа в петък
до 18:00 часа в неделя, с преспиване, като за първа седмица от месеца се счита
тази, в която и съботата и неделята са с дати от съответния месец; един месец
през лятната ученическа ваканция, когато майката не ползва годишния си отпуск,
от 10:00 часа на първия ден до 18:00 часа на последния ден, с преспиване, като
във времето през което майката ползва своя отпуск през лятото, бащата няма да
се ползва от режима на лични контакти с детето през първата и третата седмица
от месеца; всяка четна календарна година, по време на Коледните празници, за 4
(четири) последователни дни от 10.00 часа на 24-ти (двадесет и четвърти)
декември до 18.00 часа на 27-ми (двадесет и седми) декември, с преспиване на
детето при бащата, а всяка нечетна календарна година по време на Новогодишните
празници за 4 (четири) последователни дни от 10.00 часа на 29-ти (двадесет и
девети) декември до 18.00 часа на l-ви (първи) януари следващата година, с
преспиване на детето при бащата; на рождения ден на бащата – 29.06, когато
датата не съвпада с лятното посещение на детето при бащата; на рождения ден на
детето – 24.07 съвместно с майката за четири часа в предварително уговорено от
двамата родители време през деня.
ОСЪЖДА Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес
***, да заплаща на детето си А.Е.А. с ЕГН **********, действащо със съгласието
на неговата майка В.С.А. с ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на 250
(двеста и петдесет) лева, считано от подаване на исковата молба – 02.04.2019 г.
до настъпване на законостуановена причина за изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане,
до окончателното плащане, като издръжката е платима до 5-то число на текущия
месец, като за разликата над 250 лева, до пълния предявен размер от 300 лева,
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес ***,
да заплаща на детето си В.Е.А. с ЕГН **********, действащо чрез неговата майка
и законен представител В.С.А. с ЕГН **********,*** месечна издръжка в размер на
200 (двеста) лева, считано от подаване на исковата молба – 02.04.2019 г. до
настъпване на законостуановена причина за изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска, считано от падежа на плащане, до
окончателното плащане, като издръжката е платима до 5-то число на текущия
месец, като за разликата над 200 лева, до пълния предявен размер от 300 лева,
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ПОСТАНОВЯВА
след прекратяване на брака съпругата да носи брачното си фамилно име А..
ОСЪЖДА Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на В.С.А. с ЕГН **********,***
направените по делото разноски в размер на 1225 (хиляда двеста двадесет и пет)
лева.
ОСЪЖДА Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес *** да заплати по сметка на КрлРС държавни такси
в общ размер на 673 (шестстотин седемдесет и три) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П. о. с..
Ц.Ч. РАЙОНЕН
СЪДИЯ: