Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №28

гр. София, 20.02.2015 год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

            Софийският окръжен съд, търговско отделение, V-ти състав, в публично съдебно заседание, проведено при закрити врати на двадесети януари през две хиляди и четиринадесета година в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА

 

при секретаря М.Б., като разгледа докладваното от съдията т.д.н. № 201 по описа за 2014 година на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.625 и сл. от Търговския закон.

Т.д.н. № 201/2014 год. на СОС е образувано по молба вх. № 2567/05.12.2014 год. по описа на същия съд, подадена от „Б.Д.” ЕАД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от В. М. С. – главен изпълнителен директор и А. И.Н. – изпълнителен директор, чрез юрк. Н. Н. Н.– за откриване на производство по несъстоятелност на „О.- Т” ЕООД, с ЕИК .със седалище и адрес на управление ***.

До и по време на първото съдебно заседание по делото, проведено на 20.01.2015г., не е направено искане пред съда, на основание чл.629, ал.4 ТЗ за присъединяване в производството по делото на друг кредитор, различен от молителя.

В молбата по чл.625 от ТЗ, кредиторът – молител „Б.Д.” ЕАД, ЕИК .твърди, че на 29.08.2013г. между него (в качеството му на кредитор), „О.- Т” ЕООД (в качеството му на кредитополучател) са сключени два договора за кредит -  за инвестиционен кредит в размер на 505 000 лева и за оборотни средства в размер на 198 500 лева. Поръчители по двата договора за кредит били две физически лица.

Молителят твърди още, че кредитополучателят или поръчителите по горепосочените договори за банков кредит не заплащали редовно дължимите погасителни вноски по главница, нито дължимите възнаградителни лихви и наказателни такива за просрочие на договорените плащания, поради което кредитите били обявени за предсрочно изискуеми. Твърди, че за това обстоятелство длъжниците били уведомени с нотариални покани. Сочи също че, тези изискуеми и безспорни парични задължения не били заплатени и до момента на подаване на молбата до съда. По тази причина Банката се снабдила със Заповеди за незабавно изпълнение и изпълнителни листа за дължимите суми.

            По претенцията на молителя в настоящото производство се поддържа, че считано към дата 02.12.2014 г., включително, общият размер на изискуемите и неплатени в срок парични задължения на „О.– Т” ЕООД бил със следните параметри:

1.По Договор с „Б.Д.” ЕАД от 29.08.2013г., за инвестиционен кредит с първоначален размер от 505 000,00 лева, неизплатената общо дължима сума била в размер на 587 077,88 лева, от които:

- главница  - 504 700,00 лева;

- договорна лихва за периода от 25.09.2013 г. до 26.05.2014 г. - 21 808,20 лева;

- наказателна лихва за периода от 25.10.2013 г. до 05.06.2014 год. - 12 820,90 лева;

- заемни такси - 513,49 лева;

- законна лихва от 06.06.2014 г. до 02.12.2014 г., включително в размер на 25 166,58 лева и

- съдебни разноски за сумата от 22 068,71 лева.

2. По Договор с „Б.Д.” ЕАД от 29.08.2013 г., за оборотни средства в размер на 198 500,00 лева, неизплатената общо дължима сума била в размер на 119 924,50 лева, от които:

- главница - 102 984,30 лева;

- договорна лихва за периода от 25.10.2013г. до 26.05.2014г. - 4 638,30 лева;

- наказателна лихва за периода от 25.10.2013 г. до 05.06.2014 год. - 2 240,32 лева;

 - законна лихва от 06.06.2014 г. до 02.12.2014 г., включително в размер на 5 135,25 лева и

 - съдебни разноски за сумата от 4 926,31 лева.

Молителят излага, че от анализ на финансовото състояние на длъжника „О. – Т” ЕООД било видно, че дружеството не е в състояние да изпълнява свои изискуеми  безспорни парични задължения към Банката, произтичащи от сключените между страните договори за кредит. Сочи, че длъжникът е спрял плащанията си по задълженията си към Банката, като на датата 21.12.2013 г., било извършено последното плащане към Банката. Посочва, че от анализ на текущата ликвидност в окончателните годишни отчети на „О.– Т” ЕООД, публикувани в Търговския регистър, било видно, че за периода от 2009 г. до 2012 г., този показател /текуща ликвидност/ бил в референтни стойности, но през 2013 г.  имало влошаване на финансовото състояние и от стойност 1,10 се стигнало до стойност 0,25. Твърди също, че показателите за бърза ликвидност, за незабавна такава и абсолютна ликвидност са под референтните стойности през целия период от 2009г. до 2013г. Сочи, че всички показатели са влошени, считано към 31.12.2013г., а собствения капитал на дружеството имал отрицателна величина, като приходите били спаднали с 55%, а текущата ликвидност била спаднала с над 4 пъти спрямо 31.12.2012 година.

Кредиторът намира, че са налице условията на /чл.608, ал.1 и ал.2 от ТЗ/ за откриване на производство по несъстоятелност и обявяване на неплатежоспособността на „О.- Т” ЕООД, тъй като ответното дружество не е в състояние да изпълнява изискуеми парични задължения произтичащи от търговска сделка спрямо „Б.Д.” ЕАД, с начална дата 22.12.2013г. (след датата 21.12.2013Г. не били извършвани плащания по договора за кредит). Счита, че в случая не се касае за временни затруднения на длъжника.

Към молбата са приложени като доказателства, посочените в обстоятелствената й част договори за кредит, за поръчителство, както и нотариални покани и заповеди за изпълнение с изпълнителни листа към тях.

Моли се да бъде постановено решение, с което да бъде обявена неплатежоспособността на ответното дружество с начална дата 22.12.2013г.; да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на „О.- Т” ЕООД; да се назначи временен синдик; да бъде свикано първо събрание на кредиторите на „О.- Т” ЕООД; да бъде допуснато обезпечение на вземанията, чрез налагане на общ запор и възбрана, върху цялото имущество на длъжника, да бъде обявен длъжника в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му, при условията на чл.630, ал.2 от ТЗ. Претендират се и направените по делото разноски.

Длъжникът - „О.- Т” ЕООД, чрез адв.В. в първото по делото съдебно заседание е оспорил молбата с правно основание чл.625 от ТЗ, а  в хода по същество на делото взема становище, че молбата, по която е образувано съдебното производство следва да бъде отхвърлена, тъй като длъжникът разполага с достатъчно имущество за покриване на своите задължения към кредиторите си. Последното се установявало от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли молбата на „Б.Д.” ЕАД по чл. 625 ТЗ, като постанови решение по чл.631 от ТЗ. Претендира и присъждането на разноски.

            Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените с молбата на кредитора „Б.Д.” ЕАД договори за кредит, сключени на 29.08.2013г. между страните по делото е, че „Б.Д.” ЕАД е предоставила на ответника по делото банкови кредити общо за сумата от 703 500,00 лева.

Задълженията по договорите за кредит не се оспорват от длъжника.

От представените по делото Договори за поръчителство от 29.08.2013г. се установява, че дружеството – длъжник е обезпечило задълженията си към молителя с поръчителство от физическите лица Тодор Василев Петков и Божидар Павлов Белстойнев.

Не са представени доказателства за пълното погасяване на задълженията на длъжника „О.- Т” ЕООД по сключените с банката договори за кредит.

От заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, неоспорено от страните и прието от съда като компетентно и обективно дадено, се установява, че размерът на вземанията на кредитора „Б.Д.” ЕАД, възлиза на 587 499,73 лева /по договора за инвестиционен кредит/ и на 120 010,60 лева /по договора за кредит за оборотни средства/ към датата - 04.12.2014г., когато кредиторът е подал молбата за образуване на настоящото съдебно производство. Вещото лице установява още, че последните плащания по договорите за кредит са направени, съответно на 21.12.2013г. и на 27.09.2013г.

Видно е още от заключението по изготвената съдебно-икономическа експертиза, че балансовата стойност на материалните активи на „О.- Т” ЕООД към 30.09.2014г. - е 786 973.91 лв., в т.ч. по видове активи, съгласно Таблици № 5 до 5.5 на заключението. Вещото лице уточнява, че краткотрайните активи са общо за сумата от 51 785.96 лева, а дълготрайните – 735 187.95 лева. Към датата на експертизата дълготрайните активи били налични, а вземанията, които длъжникът имал били без договори.

От извършения от вещото лице анализ на ликвидността (обща, бърза, незабавна и абсолютна), финансовата автономност и рентабилност на длъжника за предходните две години, както и към датата на извършване на експертизата се установява, че коефициентите са:

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ЛИКВИДНОСТ

№	ПОКАЗАТЕЛИ	30.9.2014г.	2013г.	2012г.
1	КРАТКОТРАЙНИ АКТИВИ	52	63	280
2	КРАТКОСРОЧНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ	249	256	255
3	ТЕКУЩИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ	249	256	255
4	Нетен размер на приходите от продажба	131	485	1107
5	Нетен оборотен капитал	-197	-193	25
6	Коефициент на обща ликвидност	0,21	0,25	1,10
7	Коефициент на бърза ликвидност	0,14	0,09	0,42
8	Коефициент на незабавна ликвидност	0,00	0,01	0,14
9	Коефициент на абсолютна ликвидност	0,00	0,01	0,14

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ФИНАНСОВА АВТОНОМНОСТ

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ФИНАНСОВА АВТОНОМНОСТ	30.9.2013г.	2013 г.	2012 г.
коефициент на финансова автономност /платежоспособност/	-0,10	-0,09	0,08
коефициент на задлъжнялост	-9,57	-11,23	11,87

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РЕНТАБИЛНОСТ

ПОКАЗАТЕЛИ ЗА РЕНТАБИЛНОСТ по години	30.09.14г.	2013 г.	2012 г.
коефициент на рентабилност на приходите от продажби	-0,10	-0,45	0,01
коефициент на рентабилност на собствения капитал	0,14	2,78	0,08
коефициент на рентабилност на пасивите	-0,01	-0,25	0,01
коефициент на капитализация на активите	-0,02	-0,27	0,01

Вещото лице уточнява, че за посочените коефициенти на ликвидността (обща, бърза, незабавна и абсолютна) са осигурени референтните граници към 2012г. и тогава финансовото състояние на дружеството е стабилно. Анализът на изчислените коефициентите показвал обаче, че към 2013г. показателите за ликвидност вече нямат добра характеристика и не са в препоръчителните граници. Предприятието не било финансово автономно, работило с привлечени средства и със собствения си капитал не можело да покрие пасивите си от 2013г. Вещото лице сочи, че не са добри и коефициентите му на рентабилност.

Излага се още в заключението, че длъжникът е преустановил извършването на търговска дейност, считано от 13.10.2014г. Активите ангажирани с основната му дейност - всички ДМА били предмет на обезпечение (договорни ипотеки).

Справедливата пазарна стойност на активите на длъжника била в размер на сумата от 1 259 795,93 лева, от които краткотрайни активи за сумата от 51 001,05 лева и дълготрайни активи за сумата от 1 208 794,88 лева. Вещото лице установява, че справедлива пазарна стойност на пасивите на длъжника е в размер на сумата от 1 008 541,04 лева, от които краткосрочни дългове за сумата от 269 006,50 лева и дългосрочни дългове за сумата от 739 534,54 лева.

Общо пасивите на длъжника, надвишавали по данни от Баланса краткотрайните му активи, но не надвишавали всички активи по баланса. Наличните краткотрайни активи по данни от баланса обаче не покривали размера на краткосрочните задължения, с изключение на 2012г. когато със сумата на краткотрайните активи било възможно да се покрият краткосрочните задължения. Към датата на завеждане на молбата до съда, можело да се излезе с извод, че длъжникът не е в състояние и не разполага с достатъчно имущество (краткотрайно) което да е достатъчно за покриване на паричните му задължения (краткосрочни). От гледна точка на показателите на ликвидност, считано още от 2013 г., длъжникът бил в състояние на неликвидност.

Дълготрайните активи на длъжника били ипотекирани в полза на Банката и имало учреден особен залог на движимото имущество. В периода от м. юли на 2014г. до м. септември на 2014 г., имало данни, че имуществото на дружеството не е достатъчно за да покрие изискуемите му парични задължения. По представения Баланс, изготвен оперативно преди датата на завеждане на молбата до съда можело да се излезе с извод, че датата 30.09.2014г. е явно откроима и към този момент цялото имущество на длъжника било недостатъчно за покриване на паричните му задължения.

Вещото лице излага, че към датата на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и датата на извършване на експертизата може да се излезе с извод, че задълженията на длъжника не са временни, а трайни. Длъжникът не разполагал с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му без опасност за интересите на кредиторите, както към датата на подаване на молбата до съда, така и към момента на изготвяне на експертизата.

            Експертизата счита, че длъжникът няма налични парични средства. Краткотрайните му активи като продукция и стоки били с незначителни стойности. Събирането на вземанията било спорно. В случай на откриване на производство по несъстоятелност, длъжникът нямало да има възможност, а и не разполагал с налично имущество (незабавно ликвидно), достатъчно за покриване на началните разноски по несъстоятелността.

С определение постановено в с.з. на 20.01.2015 год. съдът е определил сумата от 6 000 лева, която да бъде предплатена от кредитора „Б.Д.” ЕАД в едноседмичен срок /до 27.01.2015 год. включително/, за да бъде открито производство по несъстоятелност, съставляваща началните разноски – текущото възнаграждение на временния синдик и очакваните разноски по несъстоятелността за първоначален период от шест месеца. Съдът е указал на кредитора, чрез пълномощника му в открито съдебно заседание, че при неизпълнение на горното в срок ще приложи разпоредбата на чл.632, ал.1 от ТЗ в случай, че бъде открито производство по несъстоятелност.

До изтичане на горния срок сумата е внесена по набирателната сметка на съда.

При така установените факти съдът направи следните правни изводи:

Изпълнени са условията за разглеждане на молбата и образуване на дело по несъстоятелност, съгласно изискванията на чл.628, ал.3 от ТЗ, като са представени доказателства по чл.78, ал.2 от ДОПК за уведомяване на Националната агенция за приходите за внасяне на молбата за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника.

Разгледана по същество, молбата е основателна.

За да постанови решение, с което да открие производство по несъстоятелност, съдът следва да установи наличието на твърдените материалноправни предпоставки по чл.608, ал.1 от ТЗ или 742, ал.1 от ТЗ, като всяка от страните в производството по несъстоятелност следва да докаже фактите и обстоятелствата, на които основава исканията и възраженията си – кредиторът следва да установи наличието на предпоставките по чл.608, ал.1 ТЗ – че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка, а длъжникът следва да установи, че затрудненията му са временни или че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите /чл.631 ТЗ/.

От събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че „Б.Д.” ЕАД, е кредитор на „О.- Т” ЕООД, тъй като длъжникът не е изпълнил изискуеми парични задължения към нея по търговски сделки – договори за кредити - инвестиционен и оборотен. Общият размер на вземанията на кредитора възлиза на 707 510.33 лева, като съдът кредитира соченият от в.л. размер на задълженията.

С оглед на изложеното и тъй като длъжникът не оспорва, че не е платил сочените суми на кредитора и не ангажира доказателства за горното, с оглед презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ неплатежоспособността му се предполага. В хода на производството по делото горната презумпция не бе опровергана, а обстоятелството, че длъжникът не е в състояние да изпълни изискуеми парични задължения по търговски сделки бе установено от заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза; експертизата установява и обстоятелството, че предприятието на длъжника няма стабилен стопански оборот и затова коефициентите му за ликвидност не са в границите на препоръчителните величини през последните две календарни години. Не се установи по делото затрудненията на длъжника да са временни, нито че той разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Установи се, че справедливата пазарна стойност на активите на дружеството длъжник е в размер на 1 259 795.93 лева, а стойността на пасивите е в общ размер 1 008 541.04 лева, към датата на изготвяне на експертизата. Не може да се приеме обаче, че стойността на активите е значително по висока от тази на пасивите и длъжникът разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите. Простото съотношение на актива и пасива, залегнало в изчислението на коефициентите за ликвидност на дружеството, е недостатъчно за преценка на състоянието му на платежоспособност /Решение № 32 от 17.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 685/2012 г., II т. о., ТК, постановено в производство по чл.290 от ГПК/. От значение е и реализируемостта на актива, неговата ликвидност. В случая съдът приема, че е налице опасност за интересите на кредиторите, защото продажбата на активите на длъжника е обвързана от конкретни договорености с кредитора – молител, касаещи обезпечения – ипотеки и особени залози в полза на кредитора - молител. Активите на длъжника са станали непродаваеми, предвид тежестите учредени върху тях. В този смисъл определено е налице опасност за интересите на всички кредитори при покриване на задълженията към тях с имуществото на длъжника.

В крайна сметка анализът на всички събрани по делото доказателства води до заключението, че след 22.13.2013г. „О.- Т” ЕООД е в невъзможност да изпълнява задълженията си с наличните си краткотрайни активи. Ако това дружество продължи дейността си, с оглед несъмнения факт на пълната му зависимост от кредитора-банка, би се стигнало до цялостно влошаване на финансовото му състояние, до декапитализирането му и най-накрая - до необратимо увреждане на имуществената му сфера. Очевидно е, че дружеството има трайни затруднения и е изпаднало в неплатежоспособност. Ето защо се явяват неоснователни възраженията на ответника за отхвърляне на молбата на основание разпоредбата на чл. 631 от ТЗ.

 

 

 

 

С оглед на изложеното и тъй като по делото неплатежоспособността на търговеца бе установена по несъмнен начин, съдът на основание чл.607а, ал.1 от ТЗ следва да обяви неплатежоспособността на „О.- Т” ЕООД и да открие производство по несъстоятелност на длъжника.

Съдът следва да определи датата 22.12.2013год. за начална дата на неплатежоспособността /това е датата, след която длъжникът не е извършвал плащания към кредитора – молител /, тъй като по делото бе установено, че това е датата, на която длъжникът е спрял плащанията, което въвежда презумпцията на чл.608, ал.2 от ТЗ за невъзможността му да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка. Посочената дата, съставлява най-ранната дата на спиране на плащанията на длъжника към кредитора - молител.

С оглед обстоятелството, че молителят не изложи конкретни правни и фактически твърдения и не посочи доказателства за претенцията си - длъжникът още с настоящото съдебно решение да бъде обявен в несъстоятелност и да бъде прекратена дейността му, при условията на чл.630, ал.2 от ТЗ, съдът намира, че не следва да обсъжда такава хипотеза на развитие на производството по несъстоятелност, както и наличието на предпоставките в случая на чл.630, ал.2 от ТЗ.

            За пълнота на изложението и по искането за присъждане на разноски от пълномощника на молителя в производството съдът намира следното: разпоредбата на чл.78 от ГПК в случая е неприложима по силата на чл.621 от ТЗ. С решението си по чл.630, ал.1 от ГПК съдът не слага край на производството пред окръжния съд, с което да дължи и произнасяне по искането за присъждане на разноски съгл. чл.81 от ГПК. Легалната дефиниция на „разноски по несъстоятелността” е дадена с разпоредбата на чл.723 от ТЗ /в случая – по т.1/ и поредността на това вземане при разпределението е по чл.722, ал.1, т.3 от ТЗ, т.е. разноските като вид вземане на общо основание могат да бъдат предявени пред съда по несъстоятелността по реда и в сроковете чл.685 и сл. от ТЗ, но не и да се присъждат с решението по откриване на производството по несъстоятелност.

            Воден от горното и на основание чл.630, ал.1 от ТЗ, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЯВЯВА, на основание чл.608, ал.1, т.1 от ТЗ, неплатежоспособността на „О.- Т” ЕООД, с ЕИК. със седалище и адрес на управление ***, с начална дата 22.12.2013 год.

ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „О.- Т” ЕООД, с ЕИК . със седалище и адрес на управление ***.

ДОПУСКА обезпечение чрез налагане на общ запор и възбрана върху цялото имущество на „О.- Т” ЕООД, с ЕИК. със седалище и адрес на управление ***.

            НАЗНАЧАВА за временен синдик на „О.- Т” ЕООД, с ЕИК .-  Н.Г.М. с адрес гр. С., ул.„Лавеле” № 18а, ет.6, ап.17, сл.тел./факс /02/ 986 71 65, моб. тел. 0888 54 07 07.

ОПРЕДЕЛЯ дата за встъпване на временния синдик в длъжност -04.03.2015год.

ОПРЕДЕЛЯ текущо възнаграждение на назначения временен синдик в размер на 1 000 лева /хиляда лв./ месечно, за сметка на масата на несъстоятелността.

            НАСРОЧВА първо събрание на кредиторите на дружеството с дневен ред по чл.672, ал.1 от ТЗ, както следва : 1. Изслушване на доклада на временния синдик по чл.668, т.3 от ТЗ; 2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му;  3. Избор на комитет на кредиторите. Събранието ще се състои на 31.03.2015 год. от 14.00 часа в гр. С., бул. „Витоша” № 2, Съдебна палата, Софийски окръжен съд.

            Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението на основание чл.624 от ТЗ незабавно да се изпрати за вписване в търговския регистър и да се впише в нарочната книга по чл.634в, ал.1 от ТЗ на Софийски окръжен съд.

Решението на основание чл.633, ал.1 от ТЗ подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от вписването му в търговския регистър.

Препис от решението на основание чл.634в, ал.2 от ТЗ да се връчи на страните и за същото да се уведоми назначеният временен синдик.

 

                                                                        СЪДИЯ: