Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Пирдоп, 15.12.2017
г.
В И М Е
Т О Н А Н А Р
О Д А
Районен съд-Пирдоп(РСПп),
първи състав, в публично съдебно
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретар Мария Николова, като разгледа
докладваното от съдията Гюров гражданско дело № 589 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по чл.144 от Семейния
кодекс (СК), вр.чл.86, ал.1 от Закона за задълженията и договорите(ЗЗД).
Предявен е иск вх. № 894/15.08.2017
година от Н.Н.И. ***, ЕГН ********** срещу Н.Л.И. ***, ЕГН **********. Ищцата
твърди в исковата молба, че ответникът е неин баща. Бракът между него и майка й
Мариана И. бил прекратен с Решение № 130 от 16.10.2014 г., постановено по
гражданско дело № 262/2014 г. по описа на Районен съд - гр. Пирдоп. Ищцата
твърди в исковата молба, че съгласно съдебна спогодба, постигната в съдебно
заседание на 30.11.2016 г. по гр.д. № 494 / 2016 г. по описа на Районен съд -
Пирдоп, ответникът се е задължил да й
заплаща ежемесечна издръжка (на пълнолетно учащо дете) в размер на 200 (двеста)
лева, считано от 01.09.2016 г. Твърди, че през учебната 2016 / 2017 г. била
записана като редовна ученичка в 12 клас в СУ "Саво Ц. Савов", гр.
Пирдоп. Ищцата твърди в исковата молба, че понастоящем била записана през 2017
/ 2018 учебна година в първи семестьр на първи курс, редовно обучение за висше
образование на образователно - квалификационна степен бакалавър по
специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика” в Софийски
университет „Св. Климент Охридски”, гр. София. Нуждите й, в сравнение с
миналата учебна година, се повишили, увеличават се разходите във връзка с
нейното обучение. Твърди, че не получава стипендия. Нейната майка също й
помагала, но доходите й не били високи. Ищцата твърди в исковата молба, че баща
й живеел в гр. Пирдоп и нямал други деца, за които да се грижи. Твърди, че той
имал възможност да й заплаща месечна издръжка
в увеличен размер, който не би го затруднил. Ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Н.Л.И.,
с ЕГН **********, да й заплаща месечна издръжка
на пълнолетен учащ в
размер на 300 (триста) лева
месечно, считано от датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска от датата на падежа до окончателното й
изплащане, до настъпване на законово основание за изменение или прекратяване на
издръжката. В съдебно заседание ищцата поддържа исковата молба, ни прави
доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, ответника не се е възползвал от правото си да подаде
писмен отговор, да представи писмени доказателства и не е направил
доказателствени искания. В съдебно заседание, редовно призован, се явява, не
отправя доказателствени искания и не ангажира доказателства, заявява становище
относно размера на претендираната издръжка.
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, съгласно чл.235 ГПК намира за установено следното от
фактическа страна:
Не се спори от страните, както и от
представени по делото по делото писмени доказателства: Удостоверение за раждане
№ 297205 от 21.08.1998 г. на СО -Район "Младост", София; Решение №
130 от 16.10.2014 г, постановено по гр.д. № 262/2014 г. по описа на Районен съд
- гр. Пирдоп; Удостоверение, изх. № 1133 от 01.08.2017 г, издадено от
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД, гр. София - за доходите на
майката; Уверение № 411 от 14.07.2017 г, издадено от Софийски университет
"Св. Климент Охридски", гр. София; Протокол от 30.11.2016 г. от
съдебно заседание по гр.д. № 494/2016 г. по описа на Районен съд – Пирдоп;
Карта за пътуване № 01285995 и 2 бр. фискални бонове – от 03.10.2017 г. и от
30.10.2017 г. издадени от „Център за градска мобилност“ ЕАД гр.София; Карта за
достъп и фискален бон от 14.07.2017 г., издадени от СУ „Св. Климент Охридски“
гр.София; Служебен бон и фискален бон от 14.07.2017 г. издадени от СУ „Св.
Климент Охридски“ гр.София и Фискален бон от 31.10.2017 г. за платен наем от
01.11.2017 г. до 30.11.2017 г. издаден от СУ „Св. Климент Охридски“ гр.София, се
установява, че Мариана И. и Н.И. са родители на ищцата, като същата понастоящем
е през 2017 / 2018 учебна година в първи семестьр на първи курс, редовна форма
на обучение за висше образование на образователно - квалификационна степен
бакалавър по специалността „Предучилищна и начална училищна педагогика” в
Софийски университет „Св. Климент Охридски”, гр. София.
От представеното
по делото удостоверение се установява, че Мариана И.-майка
на ищцата, от трудово правоотношение е получила сума
в размер общо на 5 899,79
лева нетно за периода от юли 2016 до юни 2017 г. вкл., като в съдебно заседание
е прието между страните, че Н.И.-баща на ищцата и настоящ ответник, получава месечно пенсия в размер на 910,00 лв.
Горното
се установява по несъмнен и безпротиворечив начин от събраните по делото
писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни
изводи:
По иска за издръжка с правно основание чл. 144 СК, вр.чл.186, ал.1 ЗЗД,
съдът намира предявения иск за допустим – същият е предявен от пълнолетната ищца
Н.Н.И..
Разпоредбата на чл. 144 от СК предвижда, че родителите
дължат издръжка и на своите навършили пълнолетие деца, ако последните не могат
да се издържат от доходите си или от използването на имуществото си, ако учат
редовно в средни, полувисши и висши учебни заведения за предвидения срок на обучение,
до навършване на 20-годишна възраст при обучение в средно и на 25-годишна
възраст при обучение в полувисше или висше учебно заведение. Изрично в
разпоредбата на чл. 144 от СК предвижда, че издръжката на пълнолетни учащи се
дължи, ако родителите могат да я дават без особени затруднения. Или в случая,
за да бъдат уважени така предявените от ищцата искове освен, че следва да се
установи при условията на кумулативност, че ответникът е неин родител и за
което няма спор по делото, нуждите й от издръжка, продължава своето образование във висше учебно заведение, редовна форма на обучение и
не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си, но
също така да е налице и още една четвърта предпоставка с оглед цитираната
разпоредба на чл. 144 от СК, а именно и родителят да може да дава издръжката
без особени затруднения. В случая следва да се има в предвид, че при тази
издръжка възможността за доставянето й не съвпада с общото изискване на чл.
142, ал. 2 от СК, при което размерът на издръжката се определя единствено като
функция на нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на
лицето, което я дължи. Задължението за издръжка с правно основание чл. 144 от СК се подчинява освен на общите правила, определящи правото и размера на
издръжката, но и на определени ограничителни изисквания с оглед разпоредбата на
чл. 144 от СК /последно предложение/. Касае се за издръжка на вече пълнолетно
лице, което поначало е длъжно само да се грижи за издръжката си и неговия
родител може да бъде задължен да му дава издръжка само при условие, че това не
би му създало особени затруднения. В случая задължението на родителя да дава
издръжка на своето пълнолетно дете не е безусловно, каквото е задължението към
ненавършилите пълнолетие деца и с оглед на чл. 143 от СК, а само ако не
съставлява за родителя особено затруднение. Независимо, че няма легална
дефиниция какво представлява понятието „без особени затруднения” във всеки
конкретен случай следва да се преценяват възможностите на родителя за
задоволяване на неговите елементарни конкретни нужди с оглед на неговите
доходи, както и да се отчете и задължения на същия към трети лица, включително
и към ненавършили пълнолетие деца за които е длъжен да се грижи и по отношение
на които задължението за издръжка е безусловно, ако има такива. По отношение на
посочените предпоставки за ищцата, настоящият състав на съда при съвкупната
преценка на доказателствата намира, че независимо, че ищцата е пълнолетна, като
студент редовна форма на обучение във висше учебно заведение, не разполага с
доходи и средства от имуществото и има нужда от издръжка, като при преценка на
възможностите на ответника, като родител на ищцата, да дава издръжка на
пълнолетната си дъщеря, за времето през което учи редовно във висше учебно
заведение и до навършване на 25 г., се установява от приложените доказателства,
същия разполага с постоянен доход –сума в размер на 910,00 лв. месечно,
достатъчни за необходимите за ответника средства за поддържане на среден
стандарт на живот и задоволяване на ежедневните нужди за съществуване, като същитее
обуславят извода, че търсената от ищцата издръжка може да се предоставя от
ответника без особени затруднения. Ищцата, чиято е доказателствената тежест да
проведе пълно и главно доказване за предпоставките на търсената издръжка,
включително и за доходите на ответника и възможността му да заплаща издръжка на
ищцата без особено затруднение, не е провела такова пълно и главно доказване,
за да се приеме, че ответникът разполага с достатъчно средства, както за
задоволяване на своите нужди и издръжка, така и за да няма затруднения както да
посреща своите нужди така, че и да заплаща претендираната от ищцата издръжка,
поради което не може да се приеме, че искът е основателен и доказан в търсения
размер от 300,00 лева, като следва да бъде уважен в размер от 210,00 лв. В
тежест на ищцата е да докаже, че ответника реализира доходи, указано и в
определението за насрочване на с.з., които позволяват възможността на родителя за даване на
издръжка , те са винаги обективни и конкретни и не може да почива на
предположения извода за финансовите възможности на ответника и че същия без
затруднения може да заплаща претендирания размер на издръжка на своята
пълнолетна дъщеря. Възможностите на родителя да заплаща издръжка на пълнолетно
дете с оглед на чл. 144 от СК предпоставят по-широки материални възможности на
този родител, но същите следва да са реални и обективно да съществуват, а не да
са преценени с оглед на неговата трудоспособност, възраст, професия и в случая
от това, че има доходи от трудово правоотношение, а с оглед на реализираните
доходи и печалба и то в такъв размер, че доставянето на издръжка на
пълнолетното дете няма да затрудни родителя да я дава и да го постави в
невъзможност да осигурява своята издръжка за нормално съществуване. Независимо
от моралните задължения на родителя да подпомага финансово своето навършило
пълнолетие дете при получаване на по-добро образувание и в тази връзка с
възможности за по-добра реализация в обществото и поделяне на разноските за
образование с другия родител и принципно добрата инвестиция за всеки родител да
вложи средства именно в доброто образование на детето си, юридическото
задължение и скрепено с правна принуда за родителя да издържа пълнолетното си
дете, ако то продължава образованието си възниква с оглед на чл. 144 от СК,
само ако това не създава особено затруднение за него и какъвто не е настоящия
случай. В този смисъл решение № 199/17.05.2011 г. по гр. дело № 944/2010 г., ГК
ІІІ ГО на ВКС, решение № 305 от 07.06.2011 г. по гр. дело № 1269/2010 г., ГК,
ІV ГО на ВКС и решение № 273 от 17.10.2011 г. по гр. дело № 1694/2010 г. ГК,
ІІІ ГО на ВКС. Родителят може да дава
издръжка без особени затруднения тогава, когато притежава средства над
собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено
затруднение да отделя средства и за собственото си пълнолетно дете. В ППВС №
5/70 г. ВС е посочено принципното положение, че възможността за даване на
издръжка е винаги обективна и конкретна и се определя от имуществото и от
доходите на задълженото лице. Задължението за даване на издръжка на пълнолетно
дете не е абсолютно, поради което не може да се настоява за присъждане на
такава във всички случаи, нито във високи размери, без да се съблюдават
възможностите на родителите с оглед на материалните и икономически условия на
живот понастоящем. За възможностите на родителя да дава издръжка на
пълнолетното си дете, когато то продължава да учи след навършване на пълнолетие
е налице и практика по чл. 290 от ГПК
, определена в посочено опо горе решение № 199 от 17.05.2011 г. по гр. д. № 944/2010 г.
на III г. о., както и в решение № 195/01.06.2011 г. по гр. д. № 1424/2010 г. на
III г. о., и решение
№ 305/07.06.2011 г. по гр. д. № 1269/2010 г. на IV г. о., и трите
на Върховния касационен съд. Ностоящият съдебен състав намира, че ответникът не
може да плаща издръжка в посочения исков размер без особени затруднения. Същият
не се установи да получава доходи извън посочените и приети за безспорни, а
именно пенсия в месечен размер на 910,00 лева, като не се установиха задължения
по парични задължения и др.трудови
правоотношения. Настоящият съдебен състав намира, че тази сума представлява
издръжка необходима за минимално покриване на доходите на един пълнолетен, като
обуславя наличие на средства над собствената необходима за ответника издръжка,
защото единствено наличието на такива
средства би обусловило уважаването на предявените искове /в този смисъл и
постановеното по чл. 290 от ГПК Решение № 170 от 24.07.2013 г. на ВКС по гр. д.
№ 1339/2012 г., III г. о., ГК/. Настоящият съдебен състав намира, че следва да
присъди издръжка в размер на 210,00 лева,
като до предявения размер от 300,00 лева следва да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото, съдът намира, че следва да осъди ответника Н.Л.И. с ЕГН ********** да
заплати държавна такса от 302,40 лв., определена върху размера на
присъдената издръжка за неопределен срок, изчислена
върху тригодишните платежи, в съответствие с чл. 69, ал. 1, т. 7 от ГПК и в съответствие с Тарифа за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, приета с ПМС № 38 от 27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008
г., в сила от 1.03.2008 г.
Мотивиран от изложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 144 СК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, Н.Л.И. с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАЩА на Н.Н.И. с ЕГН **********,***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА в размер на 210.00 лева (двеста и десет
лева) считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 15.08.2017 г.,
ведно със законната лихва върху исковата сума за всяка просрочена вноска от
датата на падежа до окончателното и изплащане, до настъпване на обстоятелство
водещо до необходимостта за нейното изменение или прекратяване, като до
претендирания размер от 300,00 лв., отхвърля иска като неоснователен и
недоказан.
ДОПУСКА, на основание чл. 242, ал. 1 ГПК, предварително изпълнение на решението
в частта относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА Н.Л.И. с ЕГН **********,***, да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, в полза на Районен съд-Пирдоп сумата от 302,40 лева, съставляваща държавна такса върху
уважения размер на исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва
в двуседмичен срок от днес за страните пред Софийски Окръжен Съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: