Решение по дело №1118/2019 на Районен съд - Червен бряг

Номер на акта: 423
Дата: 4 декември 2019 г. (в сила от 23 януари 2020 г.)
Съдия: Йохан Мирославов Дженов
Дело: 20194440101118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

гр.Червен бряг, 04.12.2019 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ

при секретаря Елеонора Йотова,

като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 1118 по описа за 2019 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.26 от Закона за закрила на детето

Пред съда е представена молба от *** в която на основание чл.28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на детето е направено искане съдът да постанови решение, с което да настани детето И.А.М.Я., ЕГН ********** в семейството на К.В.С., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** за срок от една година или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването. Иска се съдът да се произнесе и че при нужда детето може да ползва заместваща приемна грижа.

Приложени са следните писмени доказателства: Заверено копие на Решение № 202/10.09.2018 г. на ЧРС; заверено копие на заповед №ЗД/ Д-ЕН-ЧБ-063/01.11.2019г. на директора на ***заверено копие на социален доклад; заверено копие на удостоверение за раждане на детето.

Съдът намира, че е сезиран в рамките на производство по чл. 28, във вр. с чл.26 от Закона за закрила на детето с иск за настаняване на детето И.А.М.Я., ЕГН ********** в семейство на  К.В.С., с ЕГН **********.

В молбата се твърди, че с  Решение № 116/07.05.2009 г. на ЧРС, детето е настанено в семейство на ***до промяна на обстоятелствата  наложили настаняването Поради влошено здравословно състояние на С.и невъзможността да продължи да се грижи за детето от м. юли 2017 г. детето трайно се отглежда от сочения за биологичен баща К. В.С. ***. В молбата се посочва, че с Решение № 138/05.07.2017 г. на ЧРС, влязло в сила считано от 25.07.2017 г. детето е настанено в семейството на К.С., за срок от една година. Поради изтичане на срока на съдебното решение и невъзможност за реинтеграция, с Решение № 202/10.09.2018 г. на ЧРС, влязло в сила считано от 01.11.2018 г. детето е пренастанено в семейството на г-н С. за срок от една година. Няма промяна на обстоятелствата, при които е извършено настаняването. Майката не полага грижи за момчето и не е проявила интерес към него. Грижи за детето полага К.В.С., който притежава необходимия капацитет и може да гарантира сигурността и здравето на момчето. Между двамата има силна емоционална връзка и момчето се чувства сигурно и спокойно. Единствената алтернатива детето да продължи да се отглежда в семейна среда и да има законен представител, който да защитава правата и интересите му е да продължи да се отглежда да продължи да се отглежда от К.В.С., с който има изградена силна емоционална връзка.

Ищецът ***редовно призована в съдебно заседание се представлява от социалния работник К.В., която поддържа молбата.

Заинтересована страна К. В.С.редовно призован,  се явява. Моли съда да уважи молбата на ***

Заинтересована страна М.Й.Я.- редовно призована,  не се явява.

Контролиращата страна - Районна прокуратура-гр. Червен бряг, редовно призована, не изпраща свой представител и не взема становище по делото.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:

От приетите от съда писмени доказателства се установява, че И.А.М.Я., ЕГН ********** е дете в риск по смисъла на Закона за закрила на детето и престоя му в семейство предполагаемия биологичен баща на детето се отразява изключително благоприятно по отношение на неговото психично и физическо развитие. Детето се е адаптирало, в семейството на К.В.С., с който има изградена силна емоционална връзка.

Видно от приобщения по делото социален доклад, че  ***Видно от доклада, малолетния трайно се отглежда от сочения за биологичен негов баща - К. В.С. и съжителстващата с ******. Детето е родено по време на съвместното съжителство на майката М.Я. и К. В.С..  Майката на детето го изоставила през 2008г., като до настоящия момент не е полагала грижи и не е изплащала издръжка за него. От социалния доклад се установява и обстоятелството, че ***с внимание от семейството на К.С. и детето е привързано към С. и ***и между тримата съществува изградена емоционална връзка. Становището на ***че следва да бъде определен представител на детето, който да защитава неговите права и интереси като детето бъде настанено в семейството на К.В.С..

С оглед задоволяване основните потребности на детето–режим на хранене съобразен с възрастта, осигуряване на позитивна подкрепяща среда и изграждане в него на чувство за сигурност и спокойствие, *** е приел, че настаняването в семейството на К.В.С., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** се явява най-подходящата мярка за правилното обгрижване, израстване и отглеждане на И.А.М.Я., ЕГН **********, и е издал заповед по реда на чл.26, ал.1 от Закона за закрила на детето до произнасяне на съда с решение.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Съгласно т. 1 на чл. 3 от Конвенцията за правата на детето, приета от ОС на ООН на 20.11.1989 г., ратифицирана с решение на ВНС от 11.04.1991 г. - ДВ, бр. 32 от 23.04.1991 г., в сила от 3.07.1991 г. и съставляваща част от законодателството ни, висшите интереси на детето са "... първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи".

В унисон с тази уредба е и нормата на чл. 10, ал. 1 от Закона за закрила на детето, прогласяваща правото на всяко дете на закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и на защита на неговите права и интереси. Безспорно е установено от доказателствата по делото, че майката не полага грижи за момчето и не е проявила интерес към него, което уврежда неговото физическо, психическо, нравствено, интелектуално и социално развитие, и то представлява "дете в риск" по смисъла на § 1, т. 11, б. "в" от Допълнителната разпоредба на ЗЗДет. Посредством предприетата мярка /чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗЗД/ се постига целта на закона да бъдат защитени интересите на детето и неговото психическо и физическо здраве. В случая административният орган е преценил, че е налице оставането настаняването на детето в семейна среда, и е пристъпил към настаняването му в дома на близки и роднини, с цел защита на висшите интереси на детето.

В конкретния случай са налице предпоставките на чл.25, ал.1 т.1 и т.2  ЗЗД. Съгласно тази разпоредба може да бъде настанено дете извън семейството, чийто родители са починали или без основателна причина трайно не полагат грижи за него. Мерките за закрила са визирани в чл.4 от закона, като съдът при определяне на адекватната мярка следва да отчете нуждите и интереса на детето. В правомощията на съда е да определи мярка "настаняване в семейство на роднини или близки", "приемно семейство" или "настаняване в специализирана институция", но след като извърши преценка дали са предприети други мерки, които са се оказали безрезултатни.

Съдът приема, че с оглед законодателните изисквания, охрана интересите на детето и изследване на настъпването на промени в поведението му, адекватен срок за настаняване на детето е една година.

Поради това съдът намира, че следва да настани И.А.М.Я., ЕГН ********** в семейството на К.В.С., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: ***  за срок от една година  или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.

Искането за предоставяне на услугата, заместваща приемна грижа също е основателно и следва да се уважи. Същото е основано на необходимост от нарочно произнасяне на съда в тази посока по смисъла на чл. 20 ал.4 т.3 от ППЗЗД, съобразно процесите на развитие на детето, както и отношенията му с приемащите го за отглеждане. Тъй като е налице постоянен контрол на молителя в тази посока е наложително, с цел бързина на регулиране на проблеми в отношенията да му се даде възможност в кръга от неговата компетентност да замести грижата по отношение на детето без да преминава през съдебна процедура по смисъла на чл. 30а от Закона за закрила на детето.

Воден от горното и на основание чл.28, ал.1 от Закона за закрила на детето, съдът

Р Е Ш И :

 

ВЗЕМА МЯРКА ЗА ЗАКРИЛА "настаняване в семейство на близки" по отношение на И.А.М.Я., ЕГН ********** и го НАСТАНЯВА в семейство на К.В.С., с ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: *** за срок от една година от датата на постановяване на решението или до промяна на обстоятелствата, наложили настаняването.

ПОСТАНОВЯВА на основание чл.20 от „Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях” възможност детето И.А.М.Я., ЕГН ********** да ползва „заместваща приемна грижа” при условията за ползване на тази грижа съгласно Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето през периодите, в които за професионалните приемни родители са възникнали извънредни обстоятелства, непозволяващи им да полагат грижи за детето.

Решението подлежи на незабавно изпълнение, на основание чл.28 ал.4 от Закона за закрила на детето.

Решението подлежи на обжалване и протест в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено пред Плевенски окръжен съд.

                                                                                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: