Р
E Ш Е
Н И Е
№
………., 08.04.2021 година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри
брачен въззивен състав, в публично
съдебно заседание на осми април през 2021 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ
: Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При секретаря Мариана Ружина,
след
като разгледа докладваното от съдия В.
Ангелова,
въззивно гражданско дело № 5460 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно - по реда на чл. 258 и
следващите от ГПК.
С решение № 308484/23.12.2019 г., постановено по
гражданско дело № 25747 по описа за 2019 г. на Софийски районен съд, ІІІ ГО, 149
състав, бил изменен размера на присъдената с Решение № ІІІ-91-27/02.04.2015 г.,
постановено по гражданско дело № 20351/2014 г. на СРС, 91 състав, в полза на Б.М.А.,
действащ чрез своята майка и законен представител Е.Е.С., месечна издръжка от
130 лева, като М.И.А. бил осъден да му заплаща месечна издръжка в размер на 210
лева, считано от 09.05.2019 г., до настъпване на законна причина за изменение
или прекратяване на издръжката, като отхвърлил иска за горницата над 210 лева
до пълния предявен размер от 250 лева; осъдил М.А. да заплати по сметка на СРС
държавна такса от 115,20 лева върху увеличения размер на издръжката, а на
малолетния ищец сумата от 252 лева разноски пред първата инстанция, като допуснал
предварително изпълнение на решението в частта относно издръжката. .
Недоволен от така постановеното решение останал ответникът
в първоинстанционното производство М.И.А. (въззивник в настоящето
производство), който обжалва същото над минималния размер на издръжката от
152,50 лева. Излага съображения за неправилност на решението, които подробно
мотивира. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на
Първоинстанционният съд, като отхвърли предявеният иск над размера от 152,5 лева-минимален
размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК.
В хода на съдебното дирене, не се явява и представяла,
като с молба, вх. № 302761/07.04.2021 г., заявява, че поддържа подадената въззивна
жалба и пледира за нейното уважаване. Претендира разноски по представен списък.
В срока по чл. 263 от ГПК ищецът в първоинстанционното
производство малолетният Б.М.А., действащ чрез своята майка Е.Е. С., не е
депозирал писмен отговор по въззивната жалба, подадена от ответника.
В хода на съдебното дирене, чрез пълномощника си по
делото, оспорва жалбата като неоснователна.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от
обжалването, като отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК, поради което същата
е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
С оглед предмета на въззивна проверка, очертан с
подадената въззивна жалба, съдът констатира, че първоинстанционното решение е
влязло в сила в отхвърлителната си част над присъдения размер от 210 лева до
пълния претендиран размер от 250 лева, както и в необжалваната част над 130
лева до минималния размер на издръжката по чл. 142, ал. 2 от СК от 152,50 лева.
При
произнасяне по спора, въззивния съд съобрази следното :
Първоинстанционния Софийски районен съд бил сезиран с
предявен от малолетния Б.М.А., действащ чрез своята майка и законен
представител Е.Е.С., срещу М.И.А., иск, с правно основание чл. 150 във връзка с
чл. 1423, ал. 2 от СК-за увеличаване на издръжката, дължима му от ответника от 130
на 250 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба. Поддържал, че
е малолетен син на ответника, както и че с Решение, постановено по гражданско
дело № 20351/2014 г. по описа на СРС, 91, ответникът бил осъден да му заплаща месечна
издръжка в размер на 130 лева. Твърдял, че от определянето на тази издръжка нуждите
му се увеличили, както и средствата, необходими за тяхното задоволяване също
нараснали. Поддържал също, че баща му разполагал с материалната възможност да
заплаща така претендираната издръжка. Претендирал разноски.
Ответникът считал иска за допустим, но неоснователен,
тъй като предоставяната от него издръжка била достатъчна за задоволяване на
нуждите на малолетния, чиито нужди според него не били изменени съществено.
Считал, че допълнителните занимания, предоставяне на детето в посещаваната от
него детска градина не били задължителни за неговото правилно развитие и
отглеждане, а представлявали несигурни бъдещи събития, които не се базирали на
доказателства. Поддържал, че нямал възможност да заплаща претендирания размер
издръжка, тъй като имал задължения по кредит.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд приел за установена следната
фактическа обстановка :
Ищецът, към датата на подаване на исковата молба, е
малолетен и е син на ответника. Видно от служебна бележка, малолетният
посещавал трета група в детска градина, а от представените квитанции се
установявало, че малолетният ползвал допълнителни педагогически услуги, като
посещавал занятия по народни танци, плуване и английски език, както и
таекуондо, всяка от които се заплащала допълнително с около 27 лева месечно.
С решение № ІІІ-91-27/02.04.2015 г., постановено по
гражданско дело № 20351 по описа за 2014 г. на Софийски районен съд, 91 състав,
влязло в сила на 25.10.2016 г. ответникът бил осъден да заплаща на малолетния
ищец месечна издръжка в размер на 130 лева.
От изготвения социален доклад се установявало, че
детето посещавало детска градина, както и спортове като плуване и таекуондо, а
основните грижи за него се полагали от майката, която имала подкрепата на
своите родители. Майката и детето живеели в жилище под наем, който се заплащал
от майката Е.С.. Посочено било също, че дължимата от бащата издръжка се
събирала принудително.
Видно от справка от НОИ ответникът реализирал месечен
доход от около 840 лева месечно, а майката на ищеца – около 1600 лева.
При тази фактическа установеност, Първоинстанционният
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след
като взе предвид становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции
доказателства, прецени ги по реда на въззивното производство и съобрази
приложимия закон и по свое убеждение, прие за установено следното :
Въззивният съд споделя установената в
първоинстанционното производство фактическа обстановка, като същата се
установява от събраните писмени и гласни доказателства.
Във въззивното производство е прието като писмено
доказателство трудов договор № 1/14.01.2020 г., съгласно който считано от
14.01.2020 г. въззивникът започнал работа при „К.П.“ ЕООД на длъжност
„обслужващ бензиностанция“ на пълно работно време, което при подневно отчитане
е 8 часа (40 часа седмично), а при сумарно отчитане – 12 часа (56 часа
седмично), с основно месечно трудово възнаграждение 610 лева и допълнителни
трудови възнаграждения-за продължителна работа – 0,6% за всяка година от
времето, зачитано за продължителна работа, и 0,25 лева за всеки отработен нощен
час или за част от него за времето от 22.00 часа до 06.00 часа. Със същия
договор е уговорен 6-месечен срок на изпитване в полза на работодателя.
Други относими доказателства за твърденията на страните
не са ангажирани във въззивното производство.
При тази
фактическа установеност, съдът достигна до следните изводи от правна страна :
По подадената въззивна жалба :
Жалбата е неоснователна по изложените в нея доводи.
Въззивният съд изцяло споделя изводите, изложени в
мотивите към обжалвания съдебен акт, не счита за нужно да ги преповтаря, а
препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед доводите в жалбата, следва да се отбележи
следното :
Изводите на първоинстанционния съд за основателност на
исковата претенция са правилни, кореспондират на доказателствената съвкупност,
и се споделят от настоящият съдебен състав. Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, за да бъде уважен предявеният иск за изменение на дължимата издръжка, като
в настоящият случай се иска увеличението й, е необходимо да настъпи изменение в
някое от обстоятелствата, въз основа на които е бил определен размерът й.
Според нормата на чл. 142 от СК този размер се обуславя от съотношението между
нуждите на лицето, имащо право на издръжка и възможностите на задълженото
лице-величини, които не са константни, а търпят промяна във времето. Съгласно
правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищецът в
първоинстанционното производство е следвало, посредством пълно и главно доказване,
да изясни основния факт на доказване, а именно, че след влизане в сила на
решението, с което е определена издръжката му, е настъпила промяна в
обстоятелствата по чл. 142, ал. 1 от СК-нарастването на собствените му
потребности и/или нарастване на материалните възможности на родителя, от когото
се търси издръжката. Следва да се отбележи, че липсва законово изискване тези
изменения в потребностите на имащия право на издръжка и възможностите на
задълженото за издръжка лице да бъдат установени кумулативно. Достатъчно за
уважаването на иска по чл. 150 от СК е да се установи изменение само на едно от
тези обстоятелства.
В случая по делото е установено нарастване на
обичайните потребности на въззиваемия. Несъмнено е, че от определянето на
първоначалната издръжка с посоченото решение, тя останала непроменена в
продължение на повече от две години. Следва също да се отчете, че към момента
на първоначалното определяне на издръжката, въззиваемия бил на ниска възраст, на
около 3 години и половина, докато понастоящем е навършил осемгодишна възраст и
подлежи на задължително обучение, като от събраните в първоинстанционното
производство доказателства е видно, че само обичайните за детето образователни
нужди налагат заплащане на разходи в размер на 60 лева месечно (за посещаваната
от детето детска градина), като отделно се заплащали ползваните там
допълнителни педагогически услуги – английски език, народни танци, кръжока „Две
ръчички“, футбол – по 27 лева месечно за 8 занимания по народни танци и
английски език, 24 лева за 8 занятия месечно за кръжока „Две ръчички“, 12 лева
месечно за 4 занятия по футбол месечно. Към настоящият момент малолетният,
роден на *** г. е навършил 8-годишна възраст и подлежи на задължително обучение
като ученик във втори клас, с което разходите за издръжката му дефинитивно са
се увеличили. Несъмнено е, че поради израстването на детето са налице трайни и
съществени изменения в потребностите му (за задоволяване на базисните му нужди
от храна, облекло, транспорт, медицинско обслужване, образователни, социално -
културни и други), както и на необходимите за задоволяването им средства. Тези
факти (изменените потребности на детето и необходимите за задоволяването им
средства) настоящият съдебен състав намира за ноторно известни и неподлежащи на
доказване. Предвид изложеното, налага се извода, че са налице трайни и
съществени изменения на нуждите на въззиваемия, обуславящи основателност на
исковата му претенция. Доводите, че тези изменения не са „драстични“ са
най-малкото несериозни. Понастоящем малолетният е друга възрастова група и се
намира в качествено нов етап от живота си, започвайки своето обучение в
началната степен на образованието си. Тези промени са значими и трайни по своя
характер, доколкото детето подлежи на задължително обучение поне до навършване
на 16-годишна възраст. Неоснователни са и оплакванията, касаещи кредитиране на
доказателствата за ползваните от малолетния допълнителни педагогически услуги и
тяхната полезност за неговото развитие. Касае се за разходи, сторени за
осигуряване на оптимално развитие на дете в предучилищна възраст, които са
необходими и следва да се задоволяват с предоставяната от родителите издръжка. Ноторно
известен за съда е факта, че посочените допълнителни педагогически услуги,
предоставяни на децата в предучилищна възраст, посещаващи детска градина, се
предоставят на желаещите в определени дни и часове, а децата, които не
посещават такива, останат сами и изолирани. Следователно, макар същите услуги
да са „пожелателни“ и да не са от жизнена необходимост, като например въздуха,
водата и храната, са необходими за правилното отглеждане и развитие на детето,
като му дават възможност от ранна детска възраст да си създаде трудови навици
при изучаване на нови умения, да спазва указанията на преподавателя и да има
дисциплинирано поведение в рамките на услугата, както и да развие социални
умения за общуване и работа в екип.
Що се касае до възраженията, че доходите на въззивника
са значително по-ниски от тези на майката, следва да се отбележи, че само по
себе си това обстоятелство не го освобождава от участие в издръжката на детето.
Касае се за негово алиментно задължение, а освен това, въззивникът е освободен
от непосредствените грижи за детето, които често налагат значителни и
непредвидени разходи за родителя, натоварен с тях. В случая, въззивният съд
намира, че месечно необходимата сума общата издръжка на детето е правилно
определена от първоинстанционния съд на 310 лева, както и участието на
въззивника в нея. Понастоящем, съдът следва да зачете промяната на възрастта на
детето, което е вече ученик, като приема, че за цялостната му месечна издръжка
вече е необходима сумата от 420 лева, като същата следва да се разпредели между
двамата родители по равно. Отделно от това, въззивният съд споделя изводите на
първоинстанционния съд за това, че въззивникът е трудоспособен, здрав и не е носител
на алиментни задължения за издръжката на други лица, като реализирания от него
средномесечен брутен доход е около 840 лева месечно. С оглед обстоятелството,
че доходът му е по-висок от минималната работна заплата за страната, не е
оправдано даваната от него издръжка за малолетният му син да е под определения
законов минимум, обичайно дължим от родители, останали трайно без доходи или
реализиращи такива в минимален размер. Ето защо настоящият съдебен състав,
намира, че са налице предпоставките на чл. 150 от СК, в частност налице са
трайно изменени нужди на малолетния, както и материална възможност на
въззивника да престира посочената сума за издръжката на ищеца, като и след
нейното заплащане той ще разполага сумата от повече от 630 лева от брутния си
средномесечен доход, достатъчна да осигури собствената му издръжка. С оглед
жалбата, следва да се отбележи, че предоставяната от въззивника издръжка следва
да е в такъв размер, който да обезпечи оптимални условия за развитието на
детето, като кореспондира и на сумите, които той би предоставял, ако обитава
едно домакинство с детето, на които условия присъдената първоначална издръжка
от 130 лева не отговаря. Заплащаната от въззивника първоначална издръжка не би
могла да обезпечи самостоятелно най-елементарни нужди на детето. Освен това,
при произнасянето си, съдът не следва да зачете поетите от въззивника
облигационни задължения по представения кредитен договор, доколкото същият е
сключен 28.07.2016 г., преди влизане в сила на решението, с което същата е
определена. На въззивният съд служебно е известно, че влизането на това решение
в сила на 25.10.2016 г. е предпоставено от постановяване на решение по въззивно
гражданско дело № 6909/2015 г. от СГС, І брачен въззивен състав, което е било
образувано по въззивна жалба именно на М.И.А.. Последното съдебно заседание по
това дело е проведено на 26.09.2016 г., т. е. след сключване на посочения
договор, като въззивникът е могъл да представи това доказателство в това
производство. Извън това, въззивният съд не зачита и промяната на доходите на
въззивника, удостоверени с представения с жалбата му трудов договор от
14.01.2020 г., доколкото липсват доказателства за причините, поради които е
прекратено правоотношението му с „Е.П.Е.К.“ ЕООД, което поражда съмнения, че
въззивникът сам се е поставил в невъзможност да дава така определената издръжка
на малолетният си син, прекратявайки това правоотношение по свое желание или по
взаимно желание с работодателя си и поемайки трудови задължения, осигуряващи му
доходи в размер на минималната работна заплата.
В хода на въззивното производство не се събраха такива
доказателства, които да разрушат убеждението на въззивния съд в правилността на
обжалваното решение. Решението е валидно и допустимо. Съдът не констатира
противоречие на същото с материалния закон, както и съществени процесуални
нарушения, допуснати в производството пред Първоинстанционния съд. Решението е
мотивирано, като правните изводи кореспондират на установените фактически
обстоятелства. Събраните доказателства са обсъдени в своята съвкупност и с
оглед относимостта си към предмета на доказване.
Съобразно изложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, настоящият въззивен
състав намира, че първоинстанционното Решение следва да бъде оставено в сила в
обжалваната част.
По разноските :
Претенции за присъждане на сторените деловодни
разноски има от само от страна на въззивника, като с оглед изхода на делото, същата
се явява неоснователна и като такава следва да се остави без уважение
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, на основание чл. 271, ал. 1
от ГПК
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 308484 от 23.12.2019 г.,
постановено по гражданско дело № 25747 по описа за 2019 г. на Софийски районен
съд, ІІІ ГО, 149 състав в обжалваната част над размера от 152,50 лева до
присъдения увеличен размер на издръжката, дължима от бащата на малолетния
Божидар от 210 лева.
ОТХВЪРЛЯ
претенцията на въззивника М.И.А. за
присъждане на сторените по водене на делото разноски като НЕОСНОВАТЕЛНА.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, съобразно разпоредбата
на чл. 280, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………