№ 6
гр. Ловеч , 05.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на пети февруари, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ЕМИЛ ДАВИДОВ
ПЛАМЕН ПЕНОВ
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно гражданско дело
№ 20214300500041 по описа за 2021 година
Постъпила е жалба вх.№ 457/13.01.2021 година от М. Й. Ф. Адрес за
призоваване: гр. *** против действията на ЧСИ Румен Димитров по
изпълнително дело № 20178800400507,изразяващи се в насочване на
изпълнението към имот,който той смята за несеквестируем.Сочи,че на
08.01.2021 година получил Призовка за принудително изпълнение с опис на
имот с изх. № 169/06.01.2021г. на ЧСИ Румен Димитров по ИД
20178800400507.
Принудителното изпълнение било насочено срещу притежаваната от него
1/2 ид.ч. ( една втора ) идеална част от недвижим имот, представляващ
Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 43952.513.2072.1.4, находящ
се в гр. ***. Сочи,че не притежава друго жилище, като съм собственик на 1/18
ид. ч. от имот със земеделско предназначение, като припадащата му се част
от нея е по-малко от 3 кв.м. ( три квадратни метра ), поради което не може да
говорим за жилище изобщо.Изтъква,че Частният съдебен изпълнител е
насочил изпълнението върху несеквестируема вещ. Имотът е несеквестируем
по отношение на взискателя по изпълнителното дело - Община Троян, както и
по отношение на присъединения на осн. чл. 458 от ГПК взискател -
НАП.Позовава се на разпоредбата на чл. 444, т. 7 от ГПК - Изпълнението не
1
може да бъде насочено върху жилището на длъжника - физическо лице, ако
той и никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат
друго жилище, независимо от това дали длъжникът живее в него.Счита,че с
тези изпълнителни действия определено се нарушават правата му,
гарантирани в Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейство, приета с Постановление на № 31 на Министерския съвет
от 15 февруари 2008г., в сила от 1 март 2008г. В параграф 1, ал. 1 и 2 от
цитираната наредба се определя какво включва и какво не включва
жилищната площ. Изтъква, че неговата идеална част, след приспадане на
бани, тоалетни, коридори, предверия, килери и други подобни, е защитена от
закона съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредбата. Предвижда се едно изключение -
идеалната част от имота на длъжника може да бъде изнесена на публична
продан само ако се установи, че надвишава жилищната нужда на длъжника, и
то ако са налице условията по чл. 39, ал. 2 от Закона за собствеността.
Счита,че насочването на принудителното изпълнение чрез опис на
единственото му жилище е несъвместимо с несеквестируемостта и я
нарушава, поради което това изпълнително действие следва да бъде
отменено.Прави и искане по член 438 от ГПК за спиране на изпълнителното
производство по отношение на притежаваното от него единствено жилище
(1/2 идеална част от него ) до окончателно решаване на настоящия казус с
влязъл в законна сила съдебен акт.
В писменото си становище по жалбата ЧСИ Румен Димитров сочи,че
намира същата за неоснователна,тъй като адресната регистрация на длъжника
е на адрес Априлци,ул. „ Черни връх „ № 26.
От съвкупната преценка на вложените в изпълнителното дело
доказателства и становищата на страните съдът нима за установено следното :
Жалбата е допустима за разглеждане и по същество е основателна.Видно от
материалите по изпълнителното дело, същото под номер № 20178800400507 е
образувано на 26.04.2017 г., въз основа на Актове за установяване на
задължения, издадени на 28.09.2016 г. от Община Троян. Взискател по
изпълнителното дело е Община Троян, а длъжник е М. Й. Ф. с ЕГН
**********, с адрес град Троян, ул. Незабравка № 47.
2
Задължението по изпълнителното дело към момента на образуването му
е било в размер на 3 510,91 (три хиляди петстотин и десет лева и деветдесет н
едно стотинки)лв., от които Главница в размер на 868,00 лв. с/със Законна
лихва в размер на 56,66 лв. за периода 29.09.2016 г. - 22.05.2017 г., Главница в
размер на 160,48 лв. с/със Законна лихва в размер на 10,48 лв. за периода
29.09.2016 г. - 22.05.2017 г. , 269,61лв. неолихвяеми вземания (мораторни
лихви, обезщетения и т.н ) такси по Тарифата към ЗЧСИ, от които
предплатени от взискател такси в размер на 66,00 лв., такса за изпълнение на
паричното вземане т.26 в размер на 348,64 лв. , както и публични вземания в
размер на 1 713,04 лв, присъединени на осн.чл. 458 от ГПК.
Поканата за доброволно изпълнение е връчена на 02.06.2017 г., лично
на длъжника.
По изпълнителното дело са предприети следните изпълнителни
действия:
На 15.16,2017 г. е наложена възбрана па недвижим имот, собственост на
длъжника , в Служба по вписванията Ловеч.
На 28.01.2019 г., на длъжника е изпратена призовка за принудително
изпълнение, с насрочена дата за опис на възбранения имот в град Ловеч /лист
62/.
На 30.09.2019 г. в кантората е постъпила молба за прекратяване на
изпълнителното дело от Община Троян, след събиране на дължимите към
ЧСИ такси.
По тази причина на Мирослав Фердинандов на 01.04.2020 г. е изпратена
призовка за принудително изпълнение с насрочена нова дата за опис па
недвижим имот .
На 16.07.2020 г. отново е изпратена призовка за принудително с
изпълнение с дата за опис на недвижим имот .
На 28.08.2020 г. е наложен запор па трудовото възнаграждение иа длъжника
.
На 28.08.2020 г. е наложена и възбрана на недвижими имоти собственост
3
на Мирослав Фердинандов, с Служба по вписванията Плевен /лист 82/.
На 30.09.2020 г. е постъпила молба от М. Й. Ф., с искане изпълнителното
дело да бъде прекратено на оси. Чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
С Постановление №824/01.10.2020 г. ЧСИ отказва да прекрати
изпълнителното производство по делото.Това Постановление е обжалвано с
жалба вх.№ 12373/28.09.2020 г. от Мирослав Йорданов Фердинаидов .С
Решение 260002 от 04.01.2021 г. Окръжен съд Ловеч оставя жалбата без
уважение,като приема,че не е налице перемпция.
ЧСИ налага възбрана върху притежаваните от Фердинандов 1/18 част от
поземлен имот с идентификатор 52218.735.443, ведно с построените в него
сгради, находящ се в град Априлци, собственост на длъжника Мирослав
Фердинандов и насрочва опис на друг възбранен по делото имот в град
Ловеч, а именно Самостоятелен обект с идентификатор 43952.513.2072.1.4,
отново собственост на длъжника.
В мотивите си ЧСИ акцентира върху обстоятелството, че постоянния адрес
на жалбоподателя е в град Априлци, област Ловеч, - ул. Черни връх 26,който
той определя като трети имот.
Тези аргументи на ЧСИ не могат да бъдат споделени по следните
съображения.Преди всичко възбранената 1/18 част от поземлен имот с
идентификатор 52218.735.443, ведно с построените в него сгради, находящ се
в град Априлци - имот със земеделско предназначение,в никакъв случай не
отговаря на изискванията на Наредба за жилищните нужди на длъжника и
членовете на неговото семейство, приета с Постановление на № 31 на
Министерския съвет от 15 февруари 2008г., в сила от 1 март 2008г. В
параграф 1, ал. 1 и 2 от цитираната наредба се определя какво включва и
какво не включва жилищната площ - припадащата му се 1/18 част от нея е по-
малко от 3 кв.м. ( три квадратни метра ), поради което не може да говорим за
жилище изобщо.
Съдът не споделя и аргумента,че постоянния адрес на жалбоподателя е в
град Априлци, област Ловеч, - ул. Черни връх 26,който той определя като
трети имот,след като собственик на същия,видно от справката от Имотния
регистър е трето лице – Николета Фердинандова.Тук следва да се
4
отбележи,че адресната регистрация на длъжника също сама по себе си не е
доказателство са това кой имот обитава.Адресната регистрация представлява
административно задължение за посочване на адрес от всяко едно лице, но не
е непременно свързана с действително обитаван от това лице адрес. Поради
това регистрацията по постоянен адрес на длъжника на друг адрес не
установява обстоятелството, че той не пребивава на адреса на процесния
имот.
От друга страна дори лицето действително да пребивава на адреса, на
който е регистрирано, това не означава, че това лице е владелец на имота.
Напротив, предвид установения режим за извършване на адресна регистрация
(чл. 92, ал. 2 и ал. 3 ЗГР), който изисква представяне в общинската
администрация на документ за собственост на имота, на документ, който
удостоверява ползването на имота от лицето или на съгласие от собственика
на имота, следва да се приеме, че лицето, което не е собственик на един имот,
но е адресно регистрирано на адреса на този имот, всъщност е държател, а не
владелец на имота, тъй като упражнява фактическа власт върху имота въз
основа на предоставено му облигационно право да ползва имота или със
съгласието на собственика.
Съгласие не се изисква само при роднини по права линия (чл. 92, ал. 5
ЗГР), тъй като в тези случаи, както се посочи по-горе, се предполага, че е
предоставено съгласие от собственика с оглед на близката родствена връзка.
Що се отнася до твърденията в жалбата,че е налице свръхобезпеченост
по смисъла на член 442а от ГПК,то следва да се отбележи,че съгласно
разпоредбата на чл. 442а, ал. 1 ГПК, наложените от съдебния изпълнител
обезпечителни мерки и предприетите изпълнителни способи трябва да са
съразмерни с размера на задължението, като отчитат всички данни и
обстоятелства по делото, процесуалното поведение на длъжника и
възможността вземането да остане неудовлетворено
Предвидена е и защита на длъжника срещу процесуално
незаконосъобразното принудително изпълнение при несъразмерност, като на
същия е предоставена възможността по реда чл. 442а, ал. 2 от ГПК да
релевира несъразмерността чрез възражение пред съдебния изпълнител.
Длъжникът може и по исков ред да ангажира отговорността на съдебния
5
изпълнител за вреди от незаконосъобразно поради явна несъразмерност на
принудително изпълнение, съгласно чл. 441, ал. 2 от ГПК. Нито една от тези
възможности не е надлежно упражнена от длъжника,но все пак следва да се
отбележи,че по делото е налице наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника / лист 83 /, на 15.16,2017 г. е наложена възбрана
па недвижим имот, в Служба по вписванията Ловеч,именно 1/2 ид.ч. ( една
втора ) идеална част от недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 43952.513.2072.1.4, находящ се в гр. ***.На
28.08.2020 година е наложена възбрана върху два поземлени имота в
землището на село Комарево,област Долна Митрополия,с обща площ около
20 000 кв.метра и трайно предназначение земеделска земя,отделно от
това,ЧСИ е наложил запор на притежавани от длъжника три броя товарни,три
броя леки автомобила и един влекач. Отделно от това,със Запорно съобщение
от 28.08.2020 година ЧСИ запорира и вземанията на длъжника от „ Агротрейд
Комерс „ ООД Плевен.
При тази хипотеза съдът приема,че по отношение на имота,спрямо който е
насочено принудителното изпълнение - именно 1/2 ид.ч. ( една втора )
идеална част от недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 43952.513.2072.1.4, находящ се в гр. *** е налице хипотезата
на член 444,т.7 от ГПК същия се явява единствено жилище на длъжника и
предприетите действия по принудително изпълнение спрямо него следва да
бъдат отменени.
Водим от гореизложеното и на основание член 435,ал.2,т.2 от ГПК
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба вх.№ 457/13.01.2021 година на М.Й.Ф., адрес
за призоваване: гр. *** действията на ЧСИ Румен Димитров по изпълнително
дело № 20178800400507,изразяващи се в насочване на принудителното
изпълнението към недвижим имот , представляващ Самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 43952.513.2072.1.4,по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Ловеч,одобрени със Заповед № РД 18-
10/17.04.2007 година на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр.
6
***.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7