Р Е Ш Е Н И Е № 260094
гр. Пловдив,02.03.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Окръжен съдия:Атанаска Букорещлиева
при участието на секретаря Диана Плачкова, като разгледа докладваното т.д. №1047 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В.Г.И., с ЕГН ********** и адрес-***, чрез пълномощника й -адвокат С.М.,***“ АД с ЕИК ******, седалище- гр. ****** и адрес на управление- ул. „*****“ №.
В исковата молба са изложени твърдения, че на ***** г. около ***** часа на главен път **, км.***, област ****, настъпило ПТП, при което лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ******, управляван от Д. Б. Й., ЕГН **********, движейки се несъобразена с пътните условия скорост от 149 км/ч, в посока запад – изток от град *** към град ****, неочаквано и безпри-чинно навлязъл в платното за насрещно движение, където в този момент се движел лек автомобил марка „***“, модел „****“ с рег. № ***, управляван от М. Г.И. с ЕГН **********, в резултат на което настъпил челен удар. М. И. получил тежки, несъвместими с живота, травми- разкъсване на слезката и на черния дроб, травматично разкъсване на лявата илиачна аорта с масивен кръвоизлив в коремната кухина и в тазовата мускулатура, довели до остра кръвозагуба и остра сърдечносъдова недостатъчност, от които пострадалият починал няколко часа след инци-дента. На местопроизшествието бил съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от *****г., била образувана предварителна проверка по ЗМ-**** / 2018г., а след това ДП № ****. и нохд №1112/2019г. по описа на ОС- ****. С присъда № ****г. подсъдимият Д. Б. Й. бил признат за виновен в това, че на ***** г. на главен път ****, обл. **** при управление на МПС – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № **** е нарушил правилата за движение по чл. 6, т.1, чл. 20, ал. 1, чл. 21, ал. 1 и чл. 63, ал. 2 от ЗДвП и по непред-пазливост е причинил смъртта на М. Г. И., поради което, на основание чл. 343, ал. 1, буква „в“, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 373, ал. 2 от НПК, вр. чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54 от НК, е осъден на две години лишаване от свобода.
Твърди се, че ищцата е сестра на починалия в процесното ПТП М. И. Тя е имала и друг брат, който е починал, когато бил на ** години, и затова смъртта на М. е втора и особено тежка загуба за нея. От ранна детска възраст между В. и М. съществувала силна привързаност, загриженост, любов и уважение, които отношения се запазили и доразвили в същата посока до смъртта на М. Двамата израснали в общо домакинство и били неразделни. Когато бил малък, В. се грижила за брат си, хранила го, обличала го, разхождала го, помагала му с уроците, утешавала го, когато изпитвал дискомфорт, а М. се чувствал спокоен и обгрижван от голямата си сестра и по тази причина непрекъснато я търсил. Когато отраснали, двамата разчитали един на друг, споделяли си всичко и си помагали безрезервно по всякакви въпроси, обичали с часове да разговарят насаме. Изградената помежду им връзка не била нарушена от обстоятелството, че В. ***, напротив – те запазили изключително близък контакт и сърдечни отношения, никога не са се карали. Ищцата, като по-голяма сестра, давала съвети на брат си и абсолютно винаги откликвала, пренебрегвайки собствените си ангажименти и време, за да помогне на М. Починалият бил много добър човек, спокоен, уважителен и с добро чувство за хумор, бил извънредно привързан към сестра си и дори при най-малко неразположение или болест веднага я посещавал и се грижил да има лекарства и всичко необходимо. Месеци преди смъртта си, М. си намерил работа в ****, за да е по-близо до сестра си. Когато ищцата научила от баща си за внезапната, нелепа смърт на М., тя изпаднала в шок, получила нервен срив, започнала да плаче неудържимо, ридаела и не можела да повярва, че това е възможно, припаднала, като се наложило приятелят й да я свестява, както и лекар да й постави инжекция със силни успокоителни медикаменти, за да намали нервното напрежение. След смъртта на М. В. се променила коренно. От енергичен, позитивен и контактен човек, тя станала затворена, прекратила социалните си контакти, общувала единствено с родителите си и с мъжа, с когото е във фактическо съжителство, вече не се радвала на нещата, които преди са предизвиквали интерес. Често изпитвала силно стягане в гърдите до невъзможност да си поеме дъх, гадене, задушаване, страдала от загуба на апетит и безсъние, трудно заспивала и имала кошмари. Започнала да приема по лекарско предписание силни успокоителни медикаменти, констатирано било, че е налице разстройство в адаптацията, предизвикано именно от смъртта на брат й М. Близките й били много разтревожени от състоянието й и се опитвали да я окуражат и подкрепят, за да премине през този извънредно тежък период, но въпреки това ищцата не успявала да се справи с проблема.
Изложено е в исковата молба, че за увреждащия автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, към момента на настъпване на застрахователното събитие, е имало сключена задължителна застраховка „ГО“ с ответното дружество, обективирана в полица № ****, валидна до 29.07.2019г. На ****г. ищцата И. предявила претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди пред „ЗД Бул Инс“ АД под №*****., въз основа на която застрахо-вателят образувал преписка по щета № ***** г. С писмо изх. № *****. ответното дружество отказало да изплати обезщетение.
Предвид горното, се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответното застрахователно дружество да заплати на ищцата сумата от 80 000 лв., пред-ставляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, свързани със смъртта на брат й М. Г. И., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на отказа за изплащане на обезщетение от застрахователя 11.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата. Подробни съображения по спора са развити в писмена защита на адвокат М.-пълномощник на ищцата. Претендират се разноски.
В двуседмичния срок по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗД „Бул Инс“ АД, чрез процесуалния си представител -адв. Н.Ш., е подал отговор на исковата молба. Изразено е в последния становище за недопустимост на исковата претенция, поради липса на активна процесуална легитимация на ищцата за предявяването й. Изложено е, че, макар с ТР № 1 по тълк. дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС да се разширява кръгът на лицата, които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък, то в процесния случай не се установява изключителна трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат. Ищцата е заживяла самостоятелно в ****, когато брат й М. бил едва на ** г., което опровергава твърденията й, че са израснали в общо домакинство. Освен това, от представените с исковата молба доказа-телства не се установявало настъпило сериозно влошаване на психическото състояние на ищцата. В случай че съдът счете иска за допустим, ответникът оспорва и неговата основателност. Направил е възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия. Твърди, че в процесния случай с действията си същият е допринесъл за настъпване на вредите, тъй като не е шофирал с поставен обезопасителен колан, с какъвто автомобилът му е бил оборудван. Наред с горното, починалият И. се е движил със скорост от 93 км/ч в момента на сблъсъка при ограничение от 90 км/ч за управление на МПС в този пътен участък. Освен това, в хода на наказателното производство било установено, че И. е управлявал автомобила след употреба на алкохол с концентрация 0,17 на хиляда промила в кръвта в комбинация с лекарствени средства „диклофенак“ и „ибупрофен“. Ответникът оспорва предявения иск и по размер. Сочи, че претендираният размер на обезщетението е прекомерно завишен и несъобразен с критерия за обезщетяване на моралните вреди по справедливост съобразно чл. 52 от ЗЗД, с икономическата и социална действителност, както и с конкретните обстоятелства. Също така излага стано-вище, че размерът на обезщетението следва да се определи по реда на чл. 493а, ал. 4 от КЗ във вр. §96, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на КЗ, т.е. за неимуществени вреди, претърпени от лица извън посочените в ал. 3 на с.чл., размерът на дължимото обезщетение се определя съгласно утвърдена с наредба методика, а до влизането в сила на тази наредба това обезщетение възлиза на до 5 000 лв. Тъй като в случая искът е предявен след дата 07.12. 2018г., то размерът на обезщетението може да бъде в рамките до максимално определения от законодателя размер от 5 000 лв.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която ищцата е изразила становище за неоснователност на възражението на ответника за недопустимост на исковете поради липса на активна легитимация, съобразно постановките на ТР № 1 от 21.06.2018г. на ВКС по т.д.№ 1/2016г. на ОСНГТК, както и по отношение на изложеното от него за липса на изградена и съществена дълбока емоционална връзка между ищцата и починалия й брат. Оспорва се от ищцата, като неоснователно, и възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния резултат. В тази връзка се сочи, че управляваният от М. И. автомобил е бил с отворен еърбег, което значело, че при удара водачът е шофирал с поставен предпазен колан, а и при аутопсията не се установяват травми, които да водят до извода, че същият е бил без колан при ПТП. На следващо място, според ищцата, установената в наказателното производство скорост на движение от 93 км/ч при ограничение от 90 км/ч съставлява незначително отклонение и по тази при-чина не се е отразило на настъпване на ПТП. Концентрацията на алкохол в кръвта е била под допустимото и също не се е отразила на състоянието на пострадалия. В конкретния случай пострадалият М. И. не е имал никаква обективна и субективна възможност за реакция, тъй като внезапното и непредвидено навлизане на виновния водач в насрещната лента за движение и последвалият удар са направили невъзможна каквато и да е било реакция от негова страна. Ищцата сочи още, че претендираното обезщетение е адекватно и отговаря на вида и характера на претърпените вреди. Оспорва приложението на правни норми, които ограничават размера на обезщетението до 5 000 лв.
В двуседмичния срок по чл. 373, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на допълни-телната искова молба, с който ответното застрахователно дружество изцяло поддържа вече заявените възражения. Съображения по спора са изложени и в писмена защита на адв. Г.- пълномощник на ответника. Заявено е искане за присъждане на разноски.
Съдът, след като съобрази доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
Установява се от приложеното към настоящото
дело н.о.х.д. №1112/2019г. на ПОС, че с влязла в сила на 05.09.2019г. присъда №****г.,
постановена по това дело, подсъдимият Д. Б. Й. е признат за виновен в това, че на ****г. на главен път ****,
област ****, при управление на МПС- лек автомобил „****” с рег.№**** е нарушил
правилата за движение - чл.6, т.1, чл.20, ал.1, чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.63,
ал.2, т.5, изр.1 от ППЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. И.,
ЕГН **********- престъпление по чл.343, ал.1,б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК,
за което същият е осъден на наказание две години лишаване от свобода, чието
изтърпяване е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК.
Не е спорно между страните и се установява от
приетото удостоверение за родствени връзки №***г., издадено от Община ***, че ищцата В.Г.И. е сестра на починалия при ПТП М. И.
От заключението на допусната КСМАТЕ, с вещи лица С.М. и д-р М.Б., се установява следния механизъм на ПТП: на ***г. около ***ч. водачът Д. Й. е управлявал лек автомобил „****” по платното за движение на път *** /***- ****/ в посока от запад на изток, а водачът М. И. е управлявал лек автомобил „****” по платното за движение по същият път срещу лекия автомобил „****”. В един момент автомобилът на Й. навлязъл в платното за насрещно движение и настъпил удар в предната лява част на автомобилите. В заключението е определена скоростта на движение на всеки от автомобилите към момента на удара, съотв. 88 км/ч- на лекия автомобил „****” и 87 км/ч- на лекия автомобил ”****”. Посочено е, че в конкретната пътна ситуация водачът на „****” е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Същият би имал техническа възможност да стори това, ако се е движил със скорост по-малка от 42 км/ч, но тъй като лекият автомобил „*****” се е движил насрещно, то удар пак би настъпил. Видно от заключението в медицинската му част, причината за смъртта на М. И. е острата кръвозагуба в резултат на тежките счупвания в областта на таза, довели до разкъсване на лявата илиачна артерия, както и травматично разкъсване на слезката и черния дроб, които се дължат на тежък удар в долната половина на корема и таза в предната му част и са получени най-вероятно от деформираните части на купето и волана в резултат на ПТП, станало при високи скорости и на двата участващи в него автомобила. Посочено е от вещото лице д-р Б., че в изследваната медицинска документация липсват описани характерни и специфични травматични увреждания, оставени от предпазен колан по кожата на пострадалия. Изхождайки от получените от И. увреждания, експертът е заключил, че най- вероятно пострадалият е бил с правилно поставен предпазен колан по време на инцидента, като по начина, по който е реализирано ПТП, и предвид причинените травми, ролята на предпазния колан е била сведена до нищожна. Коментирано е още, че ниската концентрация на алкохол в кръвта на М. И. не е оказала влияние върху възможността му своевременно и адекватно да възприеме и да реагира при създадената пътна ситуация, независимо че е бил в комби-нация с лекарствени средства.
В подкрепа на твърденията за претърпени от ищцата неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й М. по делото са събрани гласни доказателства посредством показанията на свидетеля М. И. П.
Свидетелят заявява, че познава ищцата от двадесет години, а от десет години живее с нея на семейни начала. Твърди, че отношенията между ищцата и брат й М.били изключително близки. Преди М. В. имала друг брат, който починал на *** години, и раждането на втория й брат бил един от най- щастливите моменти в живота й. Ищцата участвала активно в периода на неговото израстване и съзряване, полагала грижи за М., между тях съществували силна емоционална връзка, голяма привързаност, обич и подкрепа. Близките отношения помежду им продължили и след като ищцата започнала да учи в гр. ****, тя се прибирала всеки ден, постоянно се чували по телефона с М., двамата си помагали, споделяли, разчитали един на друг, никога не са имали конфликти. По-късно М. си намерил работа в гр. ****, за да е по- близо до сестра си, често оставал да преспива в дома й и тъй като бил ****, не давал друг да се грижи за обслужването на автомобила й. М. бил много добър, отзивчив и възпитан млад човек. В. преживявала изключително тежко загубата на брат си, претърпяла силен емоционален стрес, след като научила за смъртта му припаднала, била психически срината, не искала да приеме случилото се, започнала да страда от безсъние, постоянно плачела. Преди инцидента В. била позитивна, излизала с приятели, обичала да пътува, а след него осезателно се променила, затворила се в себе си, преустановила социалните си контакти, виждала се само с родителите си, не успявала да се концентрира в работата си, допускала пропуски. Особено се натъжавала, когато посещавала родния си дом, където живеели заедно с М., затваряла се в стаята му и плачела. Заради влошеното си психическо състояние ищцата започнала да посещава психиатър и да приема лекарства. И понастоящем същата се чувства зле, продължава да плаче, оплаква се от задушаване.
Представен е по делото амбулаторен лист №****г. за първичен преглед на ищцата от д-р К. К. /психиатър/. Поставена е в него диагноза „смесено тревожно депресивно разстройство”, като е уточнено в анамнезата, че когато била на ** години В.И. е загубила по-малкия си брат, трудно понесла загубата му, получила тикове, посещавала психолог дълго време и приемала медикаменти; преди година отново претърпяла тежък- психоемоционален момент- при катастрофа починал най-малкият й брат, оттогава станала тъжна, получавала кризи с изразена тревожност, плачливост, стягане в гърдите, задушаване, гадене; констатирано е следното обективно състояние: психомоторно вътрешно напрегната, тревожна, разплаква се в хода на разговора, контактна, ориентирана всестранно, без данни за сетивни измами и актуални психотични изживявания, мисловно подредена с тревожни опасения, бледи мисли за вина и безперспективност, натрапливи спомени от преживяното без психотична продукция, емоционално- тревожно- дистимна и е предписана терапия с ****.
В приетия амбулаторен лист №**, издаден от д-р К.на дата ****г., е посочена същата диагноза и е описано идентично обективно състояние на ищцата, като е предписано лечение с **** 10 мг и ****- 0,5 мг.
По делото не е формиран спор досежно наличието към датата на настъпване на събитието на валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за задължи-телна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключен с полица №*****, по отношение на лекия автомобил „***“ с рег.№ ****.
С молба №*****г. ищцата предявила пред „ЗД Бул Инс“ АД претенция за заплащане на обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на брат й М. И. С писмо изх. № *****г. ответникът отказал да изплати обезщетение с мотив, че не се установяват особено близки взаимоотношения с починалия и действително претърпени вреди.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:
Разпоредбата на чл. 432, ал. 1 от КЗ предвижда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. А съгласно чл. 380 от КЗ, лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
В случая не е спорно, че е изпълнена процедурата по чл. 380 от КЗ, доколкото увре-деното лице е насочило писмена претенция до застрахователя, при което предявеният иск е допустим.
За да се ангажира отговорността на застрахователя, е необходимо да се установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на всички кумулативни изисквания на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител на вредата, както и че към момента на увреждането гражданската отговорност на делинквента е застрахована по силата на валидно застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност”. Освен това, в тежест на ищцата е да докаже и твърденията си, че е създадена трайна и дълбока емоционална връзка между нея и починалия при процесното ПТП М. И. и че са претърпени морални страдания от смъртта му с интензитет, надхвърлящ обичайния.
Няма спор
между страните по отношение наличието на договор за застраховка "Гражданска
отговорност" с ответника, като застраховател, по застрахователна полица №******
за лекия автомобил „*****“ с рег. № ******, по силата
на който същият е поел задължение да обезщети увредените при използването на
застра-хования автомобил трети лица.
Страните не са спорили и досежно настъпването на
застрахователното събитие- пътнотранспортно произшествие, виновно причинено от
застрахованото лице, и настъпи-лата вследствие на това смърт на пострадалия М. Г. И.
Установи се, че с влязла в сила присъда №****г. по н.о.х.д. №1112/2019г. на ПОС
подсъдимият Д. Б. Й. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343, ал.1, б.“в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК, за което му е наложено
съответното наказание. С
оглед на това и съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, според която, присъдата
на наказателния съд е задължителна за гражданския относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът приема за
доказани факта на настъпване на ПТП, противоправността на деянието, извършено
от Й., вината на последния, както и
причинения вредоносен резултат- смъртта на брата на ищцата.
Спори се по делото, с оглед възраженията на ответника, по въпроса дали ищцата има право да получи обезщетение във връзка със загубата на своя близък родственик.
С ТР №1/21.06.2018 г. по тълкувателно дело №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да получат обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в
Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г. на Пленума на ВС, и по
изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална
връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетението се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди.
В конкретния случай, въз основа на показанията на разпитания в хода на делото свидетел М. П., преценени при условията на чл.172 от ГПК, които съдът кредитира като логични, убедителни и основаващи се на непосредствените впечатления на свидетеля, се установи, че между ищцата и брат й М. имало изключително силна връзка, отношенията им се основавали на обич, разбирателство и взаимна подкрепа. В. загубила по-малък брат, когато бил на ** години, и появата на М. я направила много щастлива, тя се привързала много към него, помагала в отглеждането му, грижила се за него. Двамата израснали заедно, в едно домакинство, с годините връзката им укрепнала, били опора един за друг, близките им взаимоотношения се запазили и след като сестрата заживяла на семейни начала със свидетеля П., продължили да се виждат често, имали ежедневен контакт по телефона, често М. оставал да преспива в дома на В.. Внезапната смърт на М. причинила изключителни болки и страдания на неговата сестра, отразила се негативно върху психическото и емоционалното й състояние, тя била съсипана, а и понастоящем болката й от загубата му не е отшумяла. След инцидента В. се променила, не била вече жизнена и работоспособна, постоянно плачела, което наложило да потърси професионална помощ от психиатър, за да преживее последиците от случилото се, започнала да приема предписаните й медикаменти.
Наред с това, от приетите медицински документи- амбулаторни листове за прег-леди на В.И. при д-р К. се установи, че негативните изживявания на ищцата вследствие смъртта на брат й са се отразили на психичното й здраве, наложило се е да посещава специалист-психиатър и да приема лекарства.
При така установеното, се налага извод, че са налице предпоставките за присъж-дане на обезщетение на лице от разширения семеен кръг - изградена трайна и дълбока емоционална връзка между ищцата и нейния брат, заради съдържанието на която същата търпи значителни по интензитет морални болки и страдания.
Обезщетението, дължимо на ищцата, следва да се определи по справедливост, по правилата на чл.52 от ЗЗД, без да се съобразява посочения в пар. 96, ал.1 от ЗИД на КЗ /ДВ, бр.101 от 2018г./ максимален размер от 5 000 лв./ на която разпоредба се позовава ответното дружество в писмения отговор/, доколкото съдът намира, че тази разпоредба противоречи на правото на ЕС, което не предвижда максимални лимити, а минимални стойности на обезщетение за неимуществени вреди. Въведеният с горната норма лимит на максималното обезщетение, което е в размер по- малък от лимитите по Директива 2009/ 103/ЕО, е в противоречие с чл.9, ал. 1 от Директивата, според който “Без да се засягат всякакви по-високи гаранции, които държавите-членки могат да предвиждат, всяка държава-членка изисква застраховката, посочена в член 3, да бъде задължителна най-малко по отношение на следните минимални суми: а/ в случай на телесно увреждане- минимална застрахователна сума 1 000 000 EUR за пострадал или 5 000 000 EUR за събитие, независимо от броя на пострадалите; б/ в случай на имуществени вреди-1 000 000 EUR за застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите.“. Такива са и предвидените минимални застрахователни суми в предходните Директиви –Директива 72/166/ЕИО и Втора Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983г., кодифицирана с Директива 2009/103/ЕО. Въвеждането на застрахователна сума като предел на отговор-ността на застрахователя в действащия КЗ и уреждането на нейния минимален размер в Директива 2009/103/ЕО, която е част от правото на Европейския съюз, означава, че при настъпване на застрахователно събитие с причинени телесни увреждания, отговорността на застрахователя може да бъде ограничена по размер единствено от минимума на застрахователната сума, възприет в Директива 2009/103/ ЕО, от застрахователния договор, който не може да предвиди по-нисък размер на застрахователната сума, и от критерия за справедливо обезщетение. В този смисъл е Решение на Съда на Европейския съюз от 24.10.2013г. по дело С277/12. С решението си по делото СЕС, разглеждайки преюди-циално запитване, е приел, че „ Член 3 ,параграф 1 от Директива 72/166/ЕИО на Съвета от 24 април 1972г. относно сближаване на законодателствата на държавите членки относно застраховката „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства и за прилагане на задължението за сключване на такава застраховка и чл.1, параграфи 1 и 2 от Втора Директива 84/5/ЕИО на Съвета от 30 декември 1983г. за сближаване на законо-дателствата на държавите членки, свързани със застраховките „Гражданска отговорност“ при използването на МПС, трябва да се тълкуват в смисъл, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства трябва да покрива обезщетението за неимуществените вреди, претърпени от близките на лица, загинали при пътнотранспортно произшествие, доколкото това обезщетение се дължи по силата на гражданската отговорност на застрахования съгласно приложимото към спора по главното производство национално право. На следващо място, в решението е прието, че „Член 3, параграф 1 от Първа директива и член 1, параграфи 1 и 2 от Втора директива 84/5 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ при използването на моторни превозни средства покрива обезщетението за неимуществени вреди, дължимо съгласно националната правна уредба на гражданската отговорност за смъртта на близки членове на семейството, настъпила при пътнотранспортно произшествие, само до определена максимална сума, която е по-малка от предвидените в член 1, параграф 2 от Втора директива 84/5.“. По силата на ДФЕС и чл.633 от ГПК решението на Съда на Европейския съюз е задължително за всички съдилища и учреждения в Република България. С оглед становището на СЕС, изразено в т.2 на Решението му от 24.10.2013г. по дело С277/12 , се налага извод, че е налице противоречие на пар. 96, ал.1 от ЗИД на КЗ с разпоредбата на чл.1, пар.2 от Втора директива 84/5, респ. на чл.9, ал.1 от Директива 2009/103/ЕО, поради което националната норма не следва да се прилага от съда и затова обезщетението на ищцата следва да се определи по справедливост, съобразно чл.52 от ЗЗД.
При определяне
размера на дължимото обезщетение в случая следва да се вземат предвид установената
силна емоционална привързаност между ищцата и нейния брат, изключително близките
отношения помежду им, основани на обич, доверие, разбира-телство и взаимопомощ.
Пострадалият е бил само на
** години към датата на
инцидента, в разцвета на силите, грижещ
се за близките си, вследствие на неговата внезапна смърт ищцата е преживяла
силен шок и понастоящем не може да се възстанови изцяло от преживяната
травма. Съобразявайки така установените
обстоятелства и конкретните икономически условия в страната към момента на
настъпване на застрахователното събитие /***г./, чийто обективен белег са и
лимитите на застраховане, съдът намира, че справедливото по смисъла на
чл.52 ЗЗД обезщетение за понесените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на
брат й е в размер на 60 000лв.
Неоснователно
е релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредните последици
от страна на пострадалия М. И.
Преценката
относно приноса за настъпване на вредоносния резултат следва да се изгражда въз
основа на доказани по делото конкретни действия или бездействия, с които
увреденото лице обективно е способствало за настъпване на този резултат или
чрез които е създало условия за настъпването му или го е улеснило. В случая не
се доказа от ответната страна такова поведение на пострадалия. Отчитайки вида и
характера на причинените на И. травматични увреждания, които са довели до
неговата смърт, както и предвид изяснените
обстоятелства относно механизма на процесното ПТП, експертите, включени в
състава на КСМАТЕ, са формирали извод, че пострадалият е бил с правилно
поставен предпазен колан по време на инцидента, но ролята на колана в случая е
сведена до нищожна. От заключението се установява още, че водачът на „****” е управлявал
автомобила си със скорост от 87 км/ч, при разрешена- 90 км/ч, и е нямал
техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да
избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като лекият
автомобил „***” е навлязъл в платното за насрещно движение. Освен това, вещите
лица са заключили, че ниската концентрация на алкохол в кръвта на М. И. не е
оказала влияние върху възможността му да реагира адекватно при създадената
пътна ситуация. При тези данни следва да се приеме, че не се доказа
възражението за съпричиняване от страна постра-далия, което да дава основание
за редуциране на определения размер на обезщетението за неимуществени вреди по
реда на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Предвид изложеното,
предявения иск ще се уважи за сумата от 60 000 лв., а за разликата над
тази сума до пълния заявен размер от 80 000 лв.- ще се отхвърли, като
неоснователен.
По отношение на претенцията за присъждане на законна
лихва върху обезще-тението за неимуществени вреди:
Според разпоредбата на чл.429, ал.2 от КЗ, в застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, при условията на ал. 3. Съгласно ал.3 на чл.429 КЗ, лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т.2, за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на застрахова-телното събитие по реда на чл. 430, ал.1, т.2 или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
По делото не е спорно и се установи, че ищцата е отправила искане до застра-хователя за заплащане на обезщетение с молба вх.№**** на дата ****г., която е най-ранната в случая, но с оглед диспозитивното начало законната лихва върху дължи-мото обезщетение за неимуществени вреди ще се присъди от 11.11.2019г. така, както е поискано в исковата молба.
На основание чл.38, ал.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С.М. адвокатско възнаграждение за предоставяне безплатно на правна защита и съдействие на ищцата при условията на чл.38, ал.2 вр. с чл.38, ал.1, т.2 от ЗА /ДПЗС от 18.11.2019г./. В случая, предвид защитавания материален интерес и съгласно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграж-дения, нормативно установеният минимум на дължимото възнаграждение за една инстанция се изчислява на сума в размер на 2930 лв., като, с оглед изхода на спора, от тази сума ответникът следва да заплати възнаграждение в размер на 2197,50 лв., съобразено с уважения размер на предявения иск.
Ответникът има право на разноски, съразмерно на отхвърлената част на иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК. Видно от представения списък по чл.80 ГПК и данните по делото, същият е направил разноски в размер на 4 250 лв. / 650 лв.- депозит за КСМАТЕ и 3 600 лв.- адвокатско възнаграждение /с ДДС//, от които ищцата ще бъде осъдена да заплати сума от 1062,50 лв.
Тъй като ищцата е била освободена от заплащането на държавна такса и разноски по делото, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, ответното застрахователно дружество следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, дължимата за производството държавна такса в размер на 2 400 лв., изчислена съобразно уважената част на иска.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище- гр. София и адрес на управление- ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати на В.Г.И., с ЕГН ********** и адрес-***, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди- болки и страдания от смъртта на нейния брат- М. Г. И., ЕГН **********, настъпила при пътнотранспортно произшествие, станало на **** г. на главен път ****, област *****, причинено противоправно и виновно от Д. Б. Й. при управление на лек автомобил марка „**“, модел „**“ с рег. № ***, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество, сключена със застрахователна полица № ***, валидна до 29.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.11.2019г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неиму-ществени вреди за разликата над 60 000лв. до пълния заявен размер от 80 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗД Бул Инс“ АД с ЕИК *********,
седалище- гр. София и адрес на управление- ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати
на адвокат С.Ф.М., ЕГН **********, вписан
в Адвокатска
колегия- *****, със служебен адрес: гр. ****, бул. „****“ №***, вх.*, ет.*, ап.**, сума в размер на 2197,50 /две хиляди сто
деветдесет и седем лв. и петдесет ст./ лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна помощ на ищцата В.Г.И.,
ЕГН ********** .
ОСЪЖДА В.Г.И., с ЕГН ********** и адрес-***, да заплати на „ЗД Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище- гр. София и адрес на управление- ул. „Джеймс Баучер“ № 87, сумата от 1062,50 /хиляда шестдесет и два лв. и петдесет/лв. - разноски за производството, изчислени съобразно отхвърлената част на предявения иск.
ОСЪЖДА „ЗД Бул Инс“ АД с ЕИК *********, седалище- гр. София и адрес на управление- ул. „Джеймс Баучер“ № 87, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивския окръжен съд, дължимата за производството държавна такса в размер на 2 400 /две хиляди и четиристотин/лв.
Присъдените на ищцата В.Г.И. суми да се изплатят от ответника
по следната банкова сметка: ***: ***, BIC: ***, с титуляр – В.Г.И., ЕГН **********.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: