Определение по дело №36/2023 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 81
Дата: 27 февруари 2023 г. (в сила от 27 февруари 2023 г.)
Съдия: Атанас Дечков Христов
Дело: 20233300500036
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 81
гр. Разград, 27.02.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Валентина П. Димитрова
Членове:Атанас Д. Христов

Светлана К. Чолакова
като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно
гражданско дело № 20233300500036 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 278,
ал. 1 и сл. от ГПК.
Образувано по частната жалба на заявителя "Естрея България" АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н О.,
бул."М.Л." № 46, ет. 3, представлявано от Б.Г.Й. и Д.М.Д., начин на
представляване: заедно, действащо чрез упълномощения му процесуален
представител адвокат И. М. Л. от САК срещу Разпореждане № 1560 от
21.12.2022 г. по частно гражданско дело № 20223310100722 по описа за 2022
година на Районен съд - И., в ЧАСТТА, с която е отхвърлено заявлението му
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК срещу длъжниците Т. К. Н., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ
адрес: гр. И., обл. Р., ул.”В.Л.” № 122 и "ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА
ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА" ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1407, р-н Л., ул. Л. № 4-6, ет. 1,
офис 1, с управител И.Т.А., за заплащане СОЛИДАРНО на сумата от за
заплащане на сумата от 60.00 ( шестдесет) лева – заплатени такси и разноски
по фактура № **********/10.05.2022 г., издадена от ЧСИ Г.С. във връзка с
извършено връчване на покана-уведомление.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното
отхвърлително разпореждане, с твърдения за неговата незаконосъобразност.
Моли се в обжалваната част разпореждането да бъде отменено и се разпореди
да бъде издадена исканата заповед по реда на чл. 410 ГПК. Излагат се
подробни съображения.
Съгласно на чл. 413, ал. 2 от ГПК препис от частната жалба не е
връчен на длъжника.
1
Разградският окръжен съд, като взе предвид постъпилата частна
жалба и събраните по делото доказателства, намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019 г. на ВКС по т. д.
№ 6/2017 г., ОСГТК, в производството по частна жалба, съдът не е обвързан
единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството
по чл. 269 ГПК. Правомощията на въззивният съд са: да се произнесе
служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по
допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в
посочените в жалбата основания.
Частната жалба е подадена в законоустановения срок против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, поради което е
допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, по
следните съображения:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
заявление на "Естрея България" АД за издаване на заповед по чл. 410 от ГПК
против длъжниците Т. К. Н. и "ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА
ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА" ЕООД за следните суми:
- 4 600 (четири хиляди и шестстотин лв.) лева, включващо неплатена
главница по Договор за бърз потребителски анюитетен кредит № 015981 от
30.09.2021 г., сключен между Т. К. Н. и „Инвестбанк“ АД, задълженията, по
който са прехвърлени на “Естрея България” АД с Договор за прехвърляне на
парични вземания от 01.09.2022 г.,
- 382.73 (триста осемдесет и два лева и 73 ст) лева - договорна
възнаградителна лихва за периода 30.09.2021 г. до 09.03.2022 г.,
- 688.07 (шестстотин осемдесет и осем лева и 07 ст) лева - лихва за
забава за периода 20.10.2021 г. до 31.08.2022 г.,
- 132.89 (сто тридесет и два лева и 89 ст) лева - мораторна лихва за
периода 01.09.2022 г. до 13.12.2022 г.,
- законната лихва от датата на депозиране на заявлението 15.12.2022
година до окончателното изплащане на задължението,
- 60.00( шестдесет) лева – заплатени такси и разноски по фактура
№ **********/10.05.2022 г., издадена от ЧСИ Г.С. във връзка с
извършено връчване на покана-уведомление,
- както и направените по делото разноски – заплатена ДТ в размер на
117.27 (сто и седемнадесет лева и 27 ст.) лева и претендирано възнаграждение
за адвокат в размер на 593.19 (петстотин деветдесет и три лева и 19 ст) лева.
Районният съд е уважил частично заявлението, като е издал заповед
за изпълнение на задължение по чл. 410 от ГПК за горепосочените суми, с
изключение на сумата от 60 лв. заплатени такси и разноски по фактура №
**********/10.05.2022 г., издадена от ЧСИ Г. С. във връзка с извършено
връчване на покана-уведомление.
2
С обжалваното разпореждане, съдът е отхвърлил заявлението за
претендираното вземане – сумата от 60 лв. заплатени такси и разноски по
фактура № **********/10.05.2022 г., издадена от ЧСИ Г.С. във връзка с
извършено връчване на покана-уведомление.
Заповедният е мотивирал отказа си да издаде заповед по чл. 410 от
ГПК относно това вземане по съображения, че вземането е основано на
договор за потребителски кредит, относно уговорката за възстановяването на
разходите по събиране на дълга придава неустоечен характер на вземането и е
несъвместима с потребителската защита поради противоречието с
изискванията на чл.10а, ал.2 от ЗПК, която забранява от Потребителя да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита. Ето защо и в съответствие с правомощията на съда по чл.411,
ал.2, т.2 и т.3 от ГПК (редакция от ДВ бр.100/20.12.2019г.) следва да бъде
отречено обвързването на длъжника с каквито и да е задължения,
произтичащи от обсъдените неравноправни клаузи.
Предмет на въззивно обжалване е разпореждането за отказ да се
издаде заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, в частта относно вземанията
за сумата от 60 лв. заплатени такси и разноски по фактура №
**********/10.05.2022 г., издадена от ЧСИ Г. С. във връзка с извършено
връчване на покана-уведомление.
Настоящата въззивна инстанция намира следното:
Действително в чл. 33, ал. 1 от ЗПК е предвидено, че при забава на
кредитополучателя-потребител кредиторът има право единствено на лихва за
времето на забавата. В чл. 19, ал. 3, т. 1 и 3 е предвидено, че в ГПР не се
включват разходите по събиране на дълга от неизправен длъжник, каквито
безспорно са таксите за нотариални покани за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем.
Заявителят претендира, че е налице неизпълнение на задълженията на
длъжник по договора за кредит, което е довело до обявяването му за
предсрочно изискуем. За обявяване на предсрочна изискуемост е необходимо
да бъде уведомен кредитополучателят за изявлението на кредитора чрез
надлежно връчване на уведомление. Заявителят претендира вземане за
изготвяне и връчване на нотариална покана, в която е обективирано
изявението на заявителя за обявяване предсрочна изискуемост, за което са
направени разходи.
Въззивният съд приема, че вземането за така претендираните разходи
са в причинно-следствена връзка с неизпълнението, довело до необходимост
за обявяване на предсрочна изискуемост. Настоящия съдебен състав не
споделя становището на първоинстанционния съд, че уговорката за
възстановяването на разходите по събиране на дълга придава неустоечен
характер на вземането и е несъвместима с потребителската защита поради
противоречието с изискванията на чл.10а, ал.2 от ЗПК.
В този смисъл е и съдебната практика по сходни казуси намерила
3
израз в Определение № 462 от 5.06.2020 г. на ОС - Ловеч по в. ч. гр. д. №
263/2020 г., Решение № 260772 от 4.03.2022 г. на СГС по гр. д. № 14887/2019
г., Решение № 260116 от 17.01.2023 г. на СГС по гр. д. № 15340/2017 г.,
Решение № 137 от 24.02.2020 г. на ОС - Велико Търново по в. гр. д. №
1173/2019 г.
По изложените съображения съдът счита, че следва да отмени
разпореждането в частта, с която е отхвърлено заявлението по отношение на
сумата 60 лв. заплатени такси и разноски по фактура №
**********/10.05.2022 г., издадена от ЧСИ Г. С. във връзка с извършено
връчване на покана-уведомление, като за посочената сума се издаде заповед
за изпълнение.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Разпореждане № 1560 от 21.12.2022 г. по частно
гражданско дело № 20223310100722 по описа за 2022 година на Районен съд -
И., В ЧАСТТА, с което е отхвърлено заявлението на "Естрея България" АД,
ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците Т. К. Н., ЕГН-**********, с постоянен
и настоящ адрес: гр. И., обл. Р., ул. ”В.Л.” № 122 и "ФОНД ЗА
ГАРАНТИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА" ЕООД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., п.к. 1407, р-н Л., ул.
Л. № 4-6, ет. 1, офис 1, с управител И.Т.А., за заплащане на сумата от за
заплащане на сумата от 60.00 ( шестдесет) лева – заплатени такси и разноски
по фактура № **********/10.05.2022 г., издадена от ЧСИ Г.С. във връзка с
извършено връчване на покана-уведомление, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК в полза на "Естрея България" АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, р-н О. бул."М.Л." № 46, ет. 3, представлявано
от Б.Г.Й. и Д.М.Д., начин на представляване: заедно, срещу длъжниците Т. К.
Н., ЕГН-**********, с постоянен и настоящ адрес: гр. И., обл. Р., ул. ”В.Л.”
№ 122 и "ФОНД ЗА ГАРАНТИРАНЕ НА ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА
ФИЗИЧЕСКИ ЛИЦА" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. С., п.к. 1407, р-н Л., ул. Л. № 4-6, ет. 1, офис 1, с управител
И.Т.А., за заплащане СОЛИДАРНО на сумата от 60.00 (шестдесет) лева
заплатени такси и разноски по фактура № **********/10.05.2022 г., издадена
от ЧСИ Г.С. във връзка с извършено връчване на покана-уведомление.
ВРЪЩА делото на Районен съд - И. за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК съобразно настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5