Решение по дело №54089/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 867
Дата: 15 януари 2024 г.
Съдия: Гергана Великова Недева
Дело: 20221110154089
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 6 октомври 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 867
гр. София, 15.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110154089 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1
ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба на ..., ЕИК ..., срещу „...., ЕИК ..., с
която се моли да бъде осъден ответникът да заплати сумата от 20 000 лв. от общо 115 000
лв., представляваща неизплатен остатък по фактура № 90/31.12.2021 г., дължима за
извършените строително-монтажни работи по Договор за СМР от 15.12.2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда- 10.06.2022 г., до
окончателното й изплащане.
Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 15.12.2021 г. между страните бил сключен договор за
строително-монтажни работи, по силата на който ответникът възложил на ищеца да
извърши строително-монтажни работи в част архитектура на обект- Жилищна сграда с
подземен гараж, СПА и фитнес център, 2 броя детска площадка в гр. София, кв. „...“, кв. ....
Поддържа се, че в изпълнение на задълженията си ищецът доставил и монтирал
гипсокартон, изградил топлоизолация, зидария, подготвил площите за мазилка, изградил
кофражи, изкъртил бетонови елементи, извозил отпадъците и доставил пясък. На 31.12.2021
г. ищецът отчел на ответника извършените за периода от 15.12.2021 г. до 31.12.2021 г. СМР
в съответствие с чл. 6, ал. 1 от договора, за което била издадена фактура № 90/31.12.2021 г.
на стойност от 235000,80 лв. Сочи се, че процесната фактура била получена и осчетоводена
от ответника. Твърди, че в 7-дневния срок по чл. 6, ал. 2 от договора ответникът е извършил
преглед на работата и е уведомил ищеца чрез телефонно обаждане, че я приема. Сочи се, че
ответното дружество наредило три плащания по банков път в полза на ищеца- на 14.01.2022
г. превел сумата от 45000 лв., на 10.02.2022 г.- сумата от 10000 лв., и на 04.03.2022 г.- сумата
от 20000 лв., с оглед което възнаграждението било погасено частично за сумата от 85000 лв.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от договора за изработка вземането по издадената фактура следвало да
бъде изплатено в цялост в срок от 7 дни от датата на настъпване на изискуемостта.
1
Поддържа се, че към датата на подаване на исковата молба ответникът остава да дължи
сумата от 150000 лв. Ищецът поддържа, че били правени опити за извънсъдебно решаване
на спора. Твърди, че ответното дружество не допускало представители на ищеца до
строителния обект, поради което не са могли да си вземат строителната техника,
инструменти и материали. Сочи се, че ищецът е отразил процесната фактура в дневника за
продажбите, като същата била включена и в подадената до НАП справка-декларация по
ЗДДС за данъчен период за месец декември, 2021 г. Бил изплатен и ДДС в полза на ТД на
НАП- гр. С. в размер на 30000 лв. с банков превод от 25.01.2022 г. С оглед изложеното
моли за осъждане на ответника да заплати претендираната сума от 20000 лв.,
представляваща част от дължимия остатък. Претендира се присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът прилага писмени документи, които моли да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за
допускане на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответното дружество „...., ЕИК ..., подава отговор на исковата
молба, с който оспорва иска по основание и размер. Не оспорва, че между страните по
делото бил сключен Договор за изпълнение на СМР от 15.12.2021 г. за обект „Жилищна
сграда с подземен гараж, СПА и фитнес център, 2 бр. детска площадка“ с местонахождение
гр. София, района Л., кв. „...“, кв. ... на гр. София. Не се оспорва, че процесната фактура №
90/31.12.2021 г. е осчетоводена от ответника, включена е в дневника по ЗДДС и по нея е
позлван данъчен кредит. Поддържа, че представител на ищеца се е явил на обекта на
05.01.2022 г., като същият посочил себе си за технически ръководител. Работници на
ищцовото дружество били изпратени за работа, инструктирани и допуснати в обекта на
19.01.2022 г. Съгласно процесния договор изпълнителят следвало да започне работа в 14-
дневен срок от подписването му, като съгласно чл. 12, ал. 2 следвало да представи
определени документи. Ответникът оспорва последните да са били представени от ищеца.
Също така оспорва ищецът да е представял за подпис актове за приемане на обем на СМР, с
оглед което оспорва да е подписвал акт за приемане на работата. Поддържа се, че
извършените плащания от ответника са авансови, като нямат отношение относно
приемането на работата. Посочва, че били издадени фактура за доставка на корнизи и
кредитно известие към нея за възстановяване на сумата по извършеното плащане, поради
неосъществена доставка от страна на ищеца, но последният не е върнал сумата. Поддържа,
че е налице неизпълнение на договора от страна на ищеца. Последният не бил представил
никакви документи и книжа нито с оглед възложеното- линеен график и график за
изпълнение Приложение № 2 от договора, нито с оглед СМР на обекта - актове, протоколи,
дневници, сертификати и др. Ищцовото дружество не давало обратна връзка за
осъществената работа. Ищецът не е изпълнил задълженията си по предприемане на мерки за
опазване на околната среда, а именно- за недопускане на замърсяване на околните
пространства и улици около обекта. С писмо-уведомление с изх. № 123/05.04.2022 г. ищецът
бил уведомен за всички липсващи и непредставени от него документи, както и за
неизпълнение в срок на монтаж на фасадно скеле за вход „Д“ на сградата до 28.03.2022 г. и
отчитане на извършените СМР. Посочва, че ответното дружество е уведомено за неспазване
на правилата по ЗБУТ във връзка със ситуация от 31.03.2022 г., при която работниците на
обекта били изложени на риск. Ищецът бил уведомен с имейл от 06.04.2022 г. за
констатираното неизпълнение на задълженията му, придружен със снимков материал,
касаещ състоянието на обекта към 01.04.2022 г. и на 06.04.2022 г. Посочва се, че обектът бил
освободен от работници без съгласуване с възложителя и без съставяне на необходимите
строителни книжа съгласно Наредба № 3/31.07.2003 г. и в състоянието, което било
констатирано към 06.04.2022 г.- разхвърляни отпадъци, складирани на неподходящи места
строителни материали, предоставени на изпълнителя; съборена ограда на обекта. Поддържа
се, че на 11.04.2022 г. бил извършен съвместен оглед на обекта в присъствието на Д. С.-
2
управител на инвеститора ..., А. А.- управител на ответника, и Т. Т.- технически
ръководител, за което бил съставен Протокол от 11.04.2022 г. Ответникът изпратил до
ищеца изготвения констативен протокол, ведно с уведомление за разваляне на процесния
договор с покана за възстановяване на авансово платените суми. Поддържа, че ищецът не
заплатил същите, с оглед което било образувано т.д. № 20225400900038 по описа на на
Окръжен съд- гр. С., I търговски състав. По посоченото дело било постановено Решение № 1
от 10.01.2023 г., по което ... било осъдено да възстанови авансово платените му суми до
размера на частично предявения иск – 100 000 лв. от 235 000 лв. Поддържа, че
осъществяването на частично плащане по договора не може да се приеме за конклудентно
действие, заместващо процедурата за приемане на СМР. Моли за отхвърляне на иска.
Претендира присъждане на разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:
По делото е обявено за безспорно, като се установява и от приетите писмени
доказателства, че между страните по делото има сключен Договор за изпълнение на СМР от
15.12.2021 г. за обект „Жилищна сграда с подземен гараж, СПА и фитнес център, 2 бр.
детска площадка“ с местонахождение гр. София, район Л., кв. „...“, кв. ... на гр. София.
Процесната фактура № 90/31.12.2021 г., по която ищеца претендира плащане е била
осчетоводена от ответника, включена в Дневника за покупки по ЗДДС и по нея е ползван
данъчен кредит.
По делото е прието като доказателство постановеното решение № 1/0.01.2023 г. по
т.д. № 38/2022 г. по описа на См.ОС, с което настоящия ищец .... е бил осъден да заплати на
настоящия ответник „... сумата от 100 000 лв., част от претендираните за връщане общо
235 000 лв., платени авансово от последния по Договор за строителство от 15.12.2021 г. за
изпълнение на обект „Жилищна сграда с подземен гараж, СПА, фитнес център, 2 бр. детска
площадка, находяща се в гр. София, район „Л.“, .., кв.... по плана на гр. София. Сумата е
присъдена за връщане, след като съдът е приел по твърденията на ищеца, че договорът е бил
развален, поради неизпълнение от страна на изпълнителя (настоящия ищец), при което
същия дължи връщане на всички получени до този момент авансово суми по договора.
Видно от приложеното т.д. № 38/2022 г., постановеното по него решение е влязло в
сила (като не е обжалвано от ... и въз основа на същото в полза на ищеца (сега ответник) е
бил издаден изпълнителен лист.
Процесната в настоящото производство сума от 20 000 лв., представлява част от
същите 235 000 лв., за които е бил воден и спора пред ОС – С., но ищеца в настоящото
производство ... претендира сумата като част от дължимото му се възнаграждение за
изпълнени от него СМР на обекта, посочен по-горе и предмет на Договора за строителство
от 15.12.2021 г., за което била издадена фактура № 90/31.12.2021 г.
По делото е приета като доказателство фактура № 90/31.12.2021 г. на стойност
235 000,80 лв., като в същата е вписано, че дължимата стойност е за „плащане по договор“.
Към фактурата липсва приложение с евентуални спецификации, видове и количества работи,
включени в общата сума, за които се търси плащане.
Приет като доказателство е и самия договор за строително.монтажни работи от
15.12.2021 г., сключен между „.... като Възложител и ... като Изпълнител.
Установява се от разпоредбите на договора (чл.3 (1), че за изпълнението на
дейностите по договора Възложителят ще заплати на Изпълнителя възнаграждение само за
реално изпълнени и актувани СМР, по посочени цени за труд и материали, заедно или
поотделно, съгласно Приложение № 1 (КСС с единични цени и количества, търговска
3
оферта).
С разпоредбата на чл.5, ал.1 и 2 от договора, страните уговорили при какви условия
се дължи плащане на стойността по договора, а именно: Аванс в размер на 50 000 лв., след
представяне на фактура за авансово плащане, до две седмици след започване на работа още
50 000 лв. С алинея втора са регламентирани последващите плащания по договора, като
страните уговорили, че последващите месечни плащания, които се формират стават
изискуеми, без това да означава, че извършената работа е приета, само тогава, когато
Изпълнителят предостави на Възложителя, а последния приеме без възражения следните
документи: Документи, удостоверяващи качеството и гаранцията на вложените материали,
суровини, стоки, възли, детайли и др. подобни; Двустранно подписан протокол,
удостоверяващ конкретно и качествено (без забележки) извършени СМР; Оригинал на
фактура за дължимо плащане, в която е отразено пропорционалното приспадане на
авансовото плащане, както и предоставяне на други документи, съобразно Наредба №
3/2003 г. за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, т.е. протоколи и
актове, съставени, след огледи и измервания на място.
С разпоредбата на чл.6 от договора били уговорени и условията по отчитане и
приемане на работата на Изпълнителя, като за всеки етап отчитането се осъществява след
завършването му и при съставяне на двустранно подписан Протокол за извършени СМР;
Приемо-предавателен протокол за предадените сертификати, декларации и др.,
удостоверяващи изпълнението видове и количества работи. Отчитането на вече
извършените СМР се извършва на всеки 15 дни, на 1-во и 15-о число на съответния месец, а
ако денят е почивен и/или неработен на следващия работен ден. Съгласно ал.3, изпълнените
от Изпълнителя и отчетени от Възложителя работи, подлежат на приемане само след
цялостно завършване на всички работи. При приемане на извършеното Изпълнителя изготвя
писмен Окончателен протокол за приемане на извършените от него работи и го представя за
преглед и одобрение от Възложителя. Страните се съгласили още, че работите ще се считат
приети изцяло, респ. рискът от погиване преминава от Изпълнителя върху Възложителя,
само след подписване на Окончателния протокол без забележки.
По делото не са представени и не са приети като доказателства никакви протоколи за
приемане на работа (частична или окончателна), като както по-горе бе отбелязано, дори в
самата фактура № 90/30.12.2021 г., в графата „наименование на стоката/услугата“ ищецът
не е посочил кои изпълнени според него видове и количества възложени му СМР, възлизат
на посочената стойност от 235 000,80 лв. и претендира за плащане.
От находящата се в досието на т.д. №38/2022 г. по описа на ОС-С., кореспонденция
между страните, касаеща изпълнението на договора, се установява единствено, че ответника
в настоящото производство и Възложител по договора е уведомявал Изпълнителя (настоящ
ищец), че е в неизпълнение на поетите по договора задължения, вкл. го предупреждава, че
„незавършени СМР не се актуват и не се признават за завършени и качествено изпълнени“.
На 11.04.2022 г. бил съставен и констативен протокол от комисия, съставена от
представител на инвеститора, възложителя и изпълнителя, като представителя на последния
напуснал обекта и отказал да изпълнява СМР. В протокола било удостоверено че по
издадените строителни книжа и строителна документация липсва предоставен от
изпълнителя линеен график със срокове за изпълнение на СМР, съгл. Приложение № 2 към
Договора; няма предоставена документация, актове и протоколи, съставени по време на
строителството, дневници, декларации и сертификати за съответствие на вложените
строителни продукти, изпитвания и измервания, доказващи правилността на изпълнение и
др. от страна на ...; няма предоставен Списък на работниците и техните длъжности, няма
предоставена заповед за назначение на технически ръководител от страна на .... Тоест
повече от 4 месеца, след сключване на договора, от страна на Изпълнителя е нямало
предадени готови СМР, които да са приети от Възложителя без забележки, оформени с
4
нужните строителни книжа.
Такива документи липсват представени от ищеца и в хода на настоящото
производство.
От правна страна, съдът достигна до следните изводи:
С доклада по делото, приет без възражения от страните, съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните по отношение на релевантните за иска факти, като
изрично указа на ищеца, че е негова тежестта да докаже в процеса, освен сключването на
договор за изработка (което е обявено за безспорно между страните) но още и че ищецът е
изпълнил съобразно уговореното / СМР в срок, качествено и в уговореното количество/; че
работата е приета без забележки и следователно за ответника е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в посочения в исковата молба размер.
Ищецът по делото не ангажира никакви доказателства относно тези факти, а
напротив ответника проведе обратно доказване и установи, че ищецът не е бил изправна
страна по договора за СМР от 15.12.2021 г., което е довело и до неговото разваляне. Съдът
споделя извода на ответника, че не може да се прави еднозначен извод за приемане на
извършени СМР от факта на осчетоводяване на издадената от ищеца (Изпълнителя) фактура
№ 90/31.12.2021 г. и извършените по нея частични плащания, без същата да е съпроводена
със съставените, изискуеми по договора за СМР, документи - двустранно подписан
Протокол за извършени СМР; Приемо-предавателен протокол за предадените сертификати,
декларации и др., удостоверяващи изпълнението видове и количества работи.
Предвид разпределената доказателствена тежест и с оглед приетите по делото
писмени доказателства, съдът намира, че ищеца не установи при пълно и главно доказване,
че е извършил изцяло, претендираните за плащане по ИМ видове и количества СМР, които
да възлизат и на претендираната стойност 20 000 лв., частично от общо фактурираните
235 000, 80 лв.
Предвид нормата на чл. 266, ал. 1, изр. 1 ЗЗД изискуемостта на вземането на
изпълнителя за възнаграждение по договора за изработка е обусловено от приемане на
работата от възложителя - чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Приемането на извършената работа обхваща
два момента: фактическото получаване на конкретно изработеното от поръчващия и
признанието, че изработеното съответства на поръчаното. Законът не съдържа формални
изисквания за начина на приемането, но в Договора за СМР от 15.12.2021 г. страните
подробно са разписали реда и начина на предаване/приемане на извършените видове и
количества СМР, като в производството обаче ищеца не установи да е спазил същите.
Следователно иска на ищеца остана изцяло недоказан и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Предвид изхода на делото право на разноски има само ответника. По делото е
представен Списък по чл.80 от ГПК съгласно който ответника е извършил съдебни разноски
в хода на производството в размер на 1300 лв., представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение. За уговорения размер и реалното му плащане са представени
доказателства, а по отношение на размера липсва заявено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК
от ищеца. С оглед изхода на делото, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
изцяло сторените от него съдебни разноски за производството.
Така мотивиран, на осн. чл.235, ал.1-3 от ГПК, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ..., ЕИК ... срещу „...., ЕИК ... осъдителен иск с правно
основание чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за заплащане на
5
сумата от 20 000 лв., частичен от 235 000, 00 лв., представляваща неизплатен остатък по
фактура № 90/31.12.2021 г., дължима за извършените строително-монтажни работи по
Договор за СМР от 15.12.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда- 10.06.2022 г., до окончателното й изплащане, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ... да заплати на „...., ЕИК ..., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от
1300,00 лв., разноски по делото, сторени пред СРС.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, на осн. чл.7,
ал.2 от ГПК.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6