Р Е
Ш Е Н
И Е
№………..
Гр.София, 02.09.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-2
състав, в закрито заседание на втори септември през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев т. дело № 1372 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното
:
Производството е по реда на чл.25 ЗТРРЮЛНЦ, вр. с Глава ХХI ГПК.
Образувано е по жалба на И.И.Г.,
чрез процесуалния му представител – адвокат Г., като предмет на обжалване е
постановен от ДЛР Отказ №
20190703161717/05.07.2019 г.
В жалбата са формулирани
оплаквания за порочност на постановения охранителен акт. Възразява се по
аргументите на ДЛР послужили, като основание за отказа да се впише заявената от
жалбоподателя промяна по партидата на търговско дружество – „ТНХХ Д.Н.“ ЕООД
изразяваща се в освобождаването му от заеманата позиция на управител на
дружеството. Отбелязва се, че преди да се пристъпи към процедурата по
охранителното производство образувано пред АВ, от И.И.Г. в качеството му на
управител на „ТНХХ Д.Н.“ ЕООД е инициирана процедура по чл. 18, ал. 5 от ЗЧСИ,
в рамките на която на ЧСИ-С. Халаджова е било възложено да извърши връчване на
книжа предназначени за дружеството - „ТНХХ Д.Н.“ ЕООД, а именно молба със
съдържание по смисъла на чл. 141, ал. 5 ТЗ с автор И.И.Г. имащ качеството
управител на същото към този момент. Прави се позоваване, че при двукратно
извършени посещения от служител на ЧСИ до адреса на управление на „ТНХХ Д.Н.“
ЕООД не били установени данни, табели и обозначения за установяването на
дружество с подобно фирмено наименование на това място. Така на 30.05.2019 г.
било залепено уведомление по смисъла на чл. 50, ал. 4 ГПК на входната врата на
ул. „********, в гр. София, с което успешно завършила процедурата по
уведомяване на „ТНХХ Д.Н.“ ЕООД, че И.И.Г. има волята да бъде освободен, като
негов управител. Изтъква се, че на 03.07.2019 г., предвид липсата на предприети
действия от дружеството, жалбоподателя сам подал пред АВ-ТР заявление А 4, към
което Г. ангажирал всички нужни документи за вписването на горепосочената
промяна, в т.ч. писменото му изявление до дружествата и разписките за връчване
чрез ЧСИ. Така изискванията разписани в ТЗ за вписването на исканата промяна по
партидата на търговеца били спазени. Подчертава се, че изявлението до дружеството
е било изпратено до неговия адрес на управление, който е вписан в ТРРЮЛНЦ. То е
връчено редовно посредством ползването на установена от закона процедура от
компетентен за това орган – ЧСИ, като са спазени изискванията на чл. 50, ал. 4 ГПК, във връзка с чл. 47, ал. 1 ГПК. Освен това едномесечния срок визиран в чл.
141, ал. 5 ТЗ бил изтекъл, което пораждало легитимация за самия управител лично
да поиска от ДЛР да впише освобождаването му от поста на такъв. Предвид
изложеното жалбоподателя настоява постановения отказ да бъде отменен заради
своята немотивираност и незаконосъобразност, а на органа по регистрация да се
дадат указания за извършване вписване на заявените промени по партидата на
търговско дружество – „ТНХХ Д.Н.“ ЕООД.
Съдът, като взе предвид
твърденията на жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намира
следното:
Отказ № 20190703161717/05.07.2019
г. на АВ – ТР е мотивиран с приетото от
длъжностното лице отсъствие на нужните реквизити в ангажираното от заявителя
уведомление отправено по смисъла на чл. 141, ал. 5 ТЗ до едноличния собственик
на капитала на „ТНХХ Д.Н.“ ЕООД, а именно : не се установявало същото да е
изпратено до дружеството на неговия адрес на управление, да е получено от
лицето представляващо дружеството, а именно управителя, в т.ч. да е
удостоверено изтичането на едномесечен срок, считано между получаването на
уведомлението и упражняването на заявлението А 4 от 03.07.2019 г. с автор - И.И.Г..
Това изключвало положителен извод за създадено в правната сфера на управителя
на „ТНХХ Д.Н.“ ЕООД субективно право да инициира лично вписване на промяна в ТР
състояща се в заличаването му като управител на упоменатия търговец.
Жалбата е неоснователна.
На
03.07.2019 г. от И.И.Г., в качеството му на вписан управител на „ТНХХ Д.Н.“
ЕООД е подадено заявление за вписване на настъпила промяна по партидата на същото търговско
дружество, а именно заличаването на заявителя, като управител на търговското
дружество Заявлението е подадено, чрез изрично упълномощен по смисъла на чл.
15, ал. 1, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ адвокат – В. Г.,
като същата действа в качеството й на пълномощник на управителя – Г..
Заявлението отговаря на формалните изисквания за редовност по чл. 13 ЗТР.
Елементите нужни за
реализацията на еднородния фактическият състав визиран в нормата на чл. 141,
ал. 5 ТЗ се свеждат единствено до това управителят да отправи едностранно
писмено изявление, с което да доведе до знанието на дружеството чрез надлежен
негов орган желанието си да бъде заличен, като негов управител, и считано от
този момент на узнаването да изтече едномесечен срок. При реализацията на тези
два юридически факта пред управителя се разкрива възможността да поиска пред ТР
при АВ да се проведе регистърно производство, с което да се впише промяната в
обстоятелството в правния статут на дружеството, а именно заличаването на
неговия управител.
Проверката на приобщените
към заявлението писмени доказателства не разкрива настъпването на, нито една от
визираните по-горе предпоставки за успешно настъпване на фактическия състав
очертан в чл. 141, ал. 5 ТЗ. На първо място отправеното от И.И.Г. /същият към
м.05.2019 г., а и понастоящем няма съмнение, че е вписан за управител на „ТНХХ Д.Н.“
ЕООД/ писмено уведомление с характеристиката по чл. 141, ал. 5 ТЗ е
предназначено за връчване на едноличния собственик на капитала на дружеството -
„ТНХХ Д.Н.“ ЕООД. Този собственик обаче е правен субект съвсем различен от
„ТНХХ Д.Н.“ ЕООД, а именно това е ФИ.А., гражданин на Виетнам. Нито по делото,
нито в ТР са налице данни за адреса на местопребиваване на това лице, което
означава, че изпращането на уведомлението до адреса на управление на „ТНХХ Д.Н.“
ЕООД е напълно безрезултатно, защото няма никакви данни, че на този адрес живее
регистрирания едноличен собственик на капитала.
Същевременно и самото
връчване не може да се разглежда, като редовно тъй като за да бъде редовно
връчването на едно юридическо лице съгласно чл. 50, ал. 1 ГПК, то трябва да
бъде осъществено на вписания към момента на неговото извършване в съответния
регистър адрес. В случая е видно, че писменото уведомление е било изпратено до
вписаните към момента на извършване на връчването в търговския регистър адрес
на управление на дружеството - „ТНХХ Д.Н.“ ЕООД, което принципно означава, че изискването на чл. 50, ал. 1 ГПК
е спазено.Освен горното, при тълкуване на разпоредбата на чл. 50., ал. 4 ГПК се
налага изводът, че за да е налице редовно връчване по този ред чрез залепване
на уведомление, трябва да бъде установено, че юридическото лице- адресат на
съобщението има канцелария на вписания в търговския регистър адрес на
управление, както и че до нея не може да бъде осъществен достъп от лицето
натоварено да стори връчването или той да не може да намери там, никой, който е
съгласен да получи съобщението. Сведенията разкриващи се от книжата оформени от
ЧСИ са, че на адреса посочен в документа, чието връчване се преследва няма
никакви данни, табели или обозначения за форма носеща наименование - „ТНХХ Д.Н.“
ЕООД, което означава, че в този случай нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК изобщо не е
била приложима, като с удостоверяването, че връчването е станало именно по този
ред е нарушение на процесуалния закон, което опорочава действието по надлежно
връчване. На последно място дори все пак да се допусне, че писменото
уведомление с автор - И.И.Г. успешно е достигнало до легитимиран да го приеме
правен субект, чрез връчване по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК, то датата на
връчването следва да се определи по смисъла на правилото на чл. 47, ал. 5 ГПК,
а именно след изтичането на двуседмичен срок, считано от залепването на
уведомлението. В случая това би означавало, че връчването е станало факт не по
рано от 12.06.2019 г. Следователно срокът от 1-месец, уреден в чл. 141, ал. 5 ТЗ е започнал да тече от тази дата, респективно е изтекъл към момент следващ
момента, когато И.И.Г. е подал лично заявление образец А 4 за заличаването му
като вписан управител на „ТНХХ Д.Н.“ ЕООД в ТР. Това е така, доколкото срокът
по чл. 141, ал. 5 ТЗ изтича на 12.07.2019 г., а заявлението е упражнено на 05.07.2019
г. Изводът е, че към момента на постановяване на обжалвания отказ ДЛР съвсем
правилно е отчел, че И.И.Г. не е придобил специалната материална легитимация да
иска независимо от волята на дружеството, заличаването си като управител.
В този контекст негативния
охранителен акт, чиято отмяна се иска е съобразен със законовите изисквания
въведени в ТЗ и не страда от пороци, които да го правят незаконосъобразен,
респективно да обуславят неговата отмяна по съдебен ред.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА Отказ № 20190703161717/05.07.2019 г. на длъжностното лице по регистрацията
при Агенция по вписванията в Търговския регистър, постановен по заявление
образец А 4, с вх. № 20190703161717/03.07.2019 г. за вписване по партидата на
„ТНХХ Д.Н.“ ЕООД, ЕИК ******** водена в ТР на промени във вписаните
обстоятелства, изразяващи се в заличаване на
И.И.Г., като управител на дружеството.
Решението подлежи на обжалване
пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок, считано от момента на връчването
му на заявителя.
СЪДИЯ :