Р Е Ш Е Н И Е
№ 30
гр.Русе, 23.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на девети февруари през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при секретаря Цветелина
Димитрова и с участието на прокурора Пламен Петков, като разгледа докладваното
от съдия Йосифов к.а.н.д. № 354 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба на А.Н.А. ***, депозирана чрез адв.-пълномощник
М. Р. ***, против решение № 525/02.11.2021 г., постановено по АНД № 1111/2021 г.
по описа на Районен съд - Русе,
с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1085-001126 от 13.05.2021
г., издадено от началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе. С
наказателното постановление на А., на основание чл.174, ал.3, пр.2 от ЗДвП, са
наложени административни наказания „глоба” в размер на 2 000 лева и „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. В жалбата са релевирани
оплаквания, според които въззивното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли
съда да го отмени и да реши делото по същество като отмени наказателното
постановление.
Касационният ответник, чрез
процесуалния си представител – гл. юрисконсулт Г. Димитрова, в депозирано по
делото писмено възражение с вх. № 25710/09.12.2021 г. по описа на РС – Русе,
счита касационната жалба за неоснователна и моли въззивното решение да бъде
оставено в сила. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение при евентуално
уважаване на подадената касационна жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура
- Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания,
становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното пред въззивната инстанция
НП е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора, в
качеството му на водач на МПС, за нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. Съгласно
обстоятелствената част на санкционния акт, А. отказал да му бъде извършена проверка с техническо
средство DRUG TEST – 5000, с инв. № ARNJ-0003, за установяване употребата на
наркотични вещества и/или техни аналози. Посочено е още, че на водача бил
издаден и връчен талон за изследване № 0065476, като последният не изпълнил
съдържащото се в него предписание за медицинско изследване. За така
констатираното нарушение, на основание приложимата санкционна норма, му били
наложени административни наказания “глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
Касационната
инстанция напълно споделя съображенията на районния съд по тълкуването и прилагането
на закона, към които препраща, на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК, във
вр. с чл.63в от ЗАНН.
С касационната
жалба се оспорва възприетата от контролираната инстанция фактическа обстановка.
Релевираните оплаквания съдът намира неоснователни. Районният съд е събрал
всички относими и допустими доказателства без при тази процесуална дейност да е
допуснал нарушения. Събраните доказателства са обсъдени и проверени в тяхната
съвкупност, както изискват чл.107, ал.3 и ал.5 от НПК, като въз основа на тях е
достигнал до обосновани фактически изводи. Приел е, че административното нарушение по чл.174, ал.3
от ЗДвП, вменено на наказаното лице, е доказано по несъмнен начин. Изложил е
подробни мотиви, според които наказващият орган правилно е приложил материалния
закон. По тези съображения съдът е потвърдил оспореното пред него НП като
законосъобразно и обосновано. Извършен е задълбочен анализ на събраните
доказателства като изградените фактически изводи изцяло им кореспондират и
поради това се споделят от настоящата съдебна инстанция. Районният съд правилно
е приел, че касаторът е осъществил състава на административното нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, поради което обосновано и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А. за това нарушение.
Констатациите в АУАН и
НП относно отказа на водача да бъде проверен с техническо средство за
установяване употребата на наркотици и/или техни аналози изцяло се потвърждават
от докладната записка и от свидетелските показания на актосъставителя, както и от
свидетелските показания на полицейските служители, първоначално спрели водача за
проверка на процесните дата, час и място. От техните показания се установява,
че са извършили проверка на касатора именно поради странното му поведение на
пътя – управляваният от А. автомобил се движел ту в дясната, ту в лявата пътна
лента, без водачът да дава нужната за това сигнализация, както и по средата
между двете пътни ленти. Извършената проверка се явява изцяло съобразена с чл.5
от Наредба № 1 от 19.07.2017
г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата
на наркотични вещества или техни аналози, която разпоредба регламентира
задължението на контролните органи, при наличие на външни признаци, поведение
или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни
аналози, да им извършват проверка с тест или да изпращат лицата за медицинско
изследване.
От свидетелските
показания на актосъставителя се установява, че той лично е взел алкохолна проба
на водача, която се оказала отрицателна. След това попитал същия дали е
съгласен да му бъде извършена проба с техническо средство за установяване
употребата на наркотични вещества и/или техни аналози, при което А. отказал,
заявявайки, че преди няколко дни е употребявал наркотици и се притеснявал, че
пробата ще бъде положителна. Отказът на водача бил възприет и от другите двама
полицейски служители. Именно поради категоричния отказ на водача да бъде
изпробван с техническо средство за употребата на наркотици и/или техни аналози,
му бил издаден и връчен талон за изследване.
Не се подкрепят от
доказателствата по делото твърденията на касационния жалбоподател, според които
никой не е искал от него да дава проба за употребата на наркотични вещества и
той не е отказвал извършването на проба с тест. Всъщност отказът на касатора да
бъде изпробван с тест (DRUG TEST – 5000, с инв. № ARNJ-0003) за употребата на наркотични
вещества е надлежно удостоверен в издадения талон за изследване, включително
чрез полагане на подпис от самото лице. Талонът е изготвен съгласно образеца,
представляващ приложение № 1 към чл.4, ал.3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г.,
т.е. съгласно редакцията на този текст към ДВ, бр. 61 от 2017 г. Към датата на
съставяне на талона за изследване – 28.04.2021 г., изготвянето му принципно е
следвало да стане по образеца, представляващ приложение № 1 към чл.3, ал.2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г., чието съдържание разкрива минимални различия в
сравнение с предходния образец. Използването на този предходен образец обаче не
съставлява процесуално нарушение, допуснато на извънсъдебната фаза на
административнонаказателното производство, доколкото § 25 от ПР на Наредбата за
изменение и допълнение на Наредба № 1 от 2017 г. за реда за установяване
употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози (ДВ, бр. 81 от 2018 г.) изрично предвижда, че
бланките на талона за медицинско изследване по приложение № 1 към чл. 3, ал. 2
от отменената Наредба № 30 от 2001 г. за реда за установяване употребата на
алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни превозни средства
(обн., ДВ, бр. 63 от 2001 г.; изм. и доп., бр. 23 от 2006 г.; отм., бр. 61 от
2017 г.) и на талон за изследване по приложение № 1 към чл. 4, ал. 3,
отпечатани преди влизане в сила на тази наредба, се използват до изчерпване на
отпечатаните количества. Самият АУАН отговаря, като съдържание, освен на общите
изисквания по чл.42 от ЗАНН, в приложимата редакция на тази разпоредба към
датата на съставянето му, но и на специалните такива по чл.6, ал.2 и ал.5
вр.чл.3а, т.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. – в него са вписани часът и
начина на извършване на проверката, вида, модела и фабричния номер на
техническото средство, както и обстоятелството, че лицето е отказало да му бъде
извършена проверка за употребата на наркотични вещества с тест. На следващо
място, няма спор, че даденото на водача предписание за медицинско изследване не
било изпълнено, доколкото липсват твърдения и представени доказателства за
обратното. От друга страна, свидетелските показания и на тримата полицейски
служители, извършили проверката на А., са еднозначни, ясни, взаимно и вътрешно непротиворечиви
по отношение на релевантния за спора факт - отказът от страна на водача да даде
проба с техническо средство за установяване употребата на наркотици и/или техни
аналози, след като е бил изрично поканен за това. Както беше вече отбелязано, по
делото не са ангажирани каквито и да било доказателства от страна на А., които
да опровергават или да поставят под съмнение изложените в АУАН и НП факти и
обстоятелства. В тази връзка недоказани се явяват твърденията на касатора за
различна от описаната в АУАН и в издаденото въз основа на него НП и установена
от РС - Русе фактическа обстановка, респ. че необосновано била ангажирана
отговорността му за процесното нарушение.
Правилно
е приложена относимата законова разпоредба към установеното административно
нарушение. Районният съд
правилно е приел, че наложените наказания са съответни на извършеното
нарушение, като в случая те са определени от законодателя в абсолютен размер,
поради което той не подлежи на преценка от страна на наказващия орган и съда.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление,
районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който
следва да бъде оставен в сила.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 и
ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по касация следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът определя на 100
лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д.
№ 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе, съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 525/02.11.2021 г., постановено по АНД № 1111/2021 г. по описа на
Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА А.Н.А., ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал
Скобелев" № 49, представлявана от директора М. Й. Д., сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: