№ 310
гр. Пловдив, 11.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
като разгледа докладваното от Тодор Илк. Хаджиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500320 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на ИР. Б. КЬ. и М.
АНТ. Х. против Решение № 41/ 18.02.2022 г. по гр. д. № 497/ 2021 г. на ОС –
Пловдив, с което е уважен предявения от „Д.“ ЕООД иск с правно основание
чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Постъпила е молба от въззивниците ИР. Б. КЬ. и М. АНТ. Х., с която
искат да бъде спряно производството по делото поради предявен от „Д.“
ЕООД против ИР. Б. КЬ. иск с правно основание чл. 422 ГПК за сумата от 31
759 лв., във връзка с която е уважен предявения иск по чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Съдът намира молбата за основателна.
Производството по делото е образувано по предявен от „Д.“ ЕООД
против ИР. Б. КЬ. и М. АНТ. Х. иск с правно основание чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Правото на кредитора да иска обявяване за недействителни спрямо него на
увреждащите го актове на длъжника по реда на чл.135 ЗЗД е предпоставено
от наличие на действително вземане. Както е прието в т. 2 на ТР № 2/
09.07.2019 г. по т. д. № 2/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС, наличието на паралелен
процес, който има за предмет признаване или отричане на вземането на
кредитора – т.е. установяване наличието на действително вземане - е от
значение за правилното решаване на спора по отменителния иск по чл.135
ЗЗД. Признаването или отричането на вземането ще рефлектира върху
преценката дали ищецът действително има качество на кредитор с права по
1
чл.135 ЗЗД, респективно върху основателността на предявения иск. Между
двете производства е налице връзка на преюдициалност, която попада в
приложното поле на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК и е основание за спиране на
производството по Павловия иск.
В настоящето производство ищецът „Д.“ ЕООД обосновава
материалноправната си легитимация с твърдения, че е кредитор на ИР. Б. КЬ.
за сумата от 67 020. 20 лв., произтичаща от 6 сключени между тях
споразумения: Споразумение № 1/ 15.03.2017 г. за 9012 лв.; Споразумение №
2/ 15.03.2017 г. за 14 429. 20 лв.; Споразумение № 3/ 15.03.2017 г. за 6120 лв.;
Споразумение № 3/ 15.03.2017 г. за 14 959. 60 лв.; Споразумение № 5/
15.03.2017 г. за 5700 лв. и Споразумение № 6/ 15.03.2017 г. за 16 799. 40 лв.
От представените към молбата за спиране приложения (препис от
искова и уточняваща молба) се установява, че по предявен от „Д.“ ЕООД
против ИР. Б. КЬ. иск по чл. 422 ГПК за сумата от 31 759 лв. в ОС – Пловдив
е образувано т. д. № 300/ 2022 г., която сума произтича от сключеното между
страните Споразумение № 3/ 15.03.2017 г. за 14 959. 60 лв. и Споразумение №
6/ 15.03.2017 г. за 16 799. 40 лв., въз основа на които „Д.“ ЕООД обосновава
качеството си на кредитор по предявения по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Резултатът от
посоченото производство е от значение за правилното решаване на иска по
чл. 135, ал. 1 ЗЗД, поради което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК
производството по делото следва да бъде спряно. Обстоятелството, че
предмет на иска по чл. 422 ГПК са само част от вземанията, с които ищецът
обосновава материалноправната си легитимация по иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД,
не е пречка за спиране на производството, тъй като при продължаването му
може да се стигне до противоречиво решаване на въпроса за съществуване на
вземанията.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
СПИРА на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК производството по в. гр. д.
№ 320/ 2022 г. на АС – Пловдив до приключване с влязъл в сила съдебен акт
на т. д. № 300/ 2022 г. на ОС – Пловдив.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3